In Fire We Trust

Денят просто беше супер скапан. В интерес на истината деня си беше почти идеален. Намерих си нов автор за блога. Все пак никой не е казал че в един блог не могат да пишат повече хора. На работа беше относително спокойно. Т.е. като цяло нямаше кой знае колко работа. Храната на обяд беше добра. Не съм болен (ураааааа). Някои собствени мои проекти започнаха да се оформят във финалният си вид. Но въпреки всичко денят беше скапан. И знаете ли за какво бее скапан … заради последния половин час. Стоя си аз най-културно на работа и си довършвам дневните задачки, и не щеш ли приятелката ми скача на ICQ. не била добре, нещо била в депресия. И какво да направим, опитах се да завържа някакъв разговор но не би. Все едно кажи речи стена. И накрая какво стана … оказах се аз виновен че не съм бил там когато най-много съм и трябвал. Еми какво да направя … shit happens. Да знам … ще го прочете това, ще ми трие сол на главата, но в момента това ми е належащата тема … дразни ме, човърка ме от вътре. Направо ме гризе … така че ето го … излято на кило. За всички депресии по света: не си струва да се депресирате, тъпо е и не води до нищо полезно. За останалите: афе пичове … де е купона бе че ми са издивява