Noise

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Направиха ми забележка, че от две седмици не съм писал нищо. Ето – пиша. Какво да пиша? За мен ли? Уча и работя. Като срещна някой познат на улицата в Германия и ме пита „Как си?“, точно това казвам. Аз блога така го възприемам – пишеш това, което би си говорил с останалите на маса или в автобуса. Добре де, някои теми се започват чак след 4-тата чашка, но нищо. Примерно не бих седнал от първата приказка да говоря за ГМО и проблемите на бизнеса с ефикасността. Всъщност като се замисля – правя го понякога, но както и да е.

Затова ми е и странно когато ме питат дали пускам платени статии. Даже ме питаха за конкретните ми тарифи. Няма значение кой. Използването на стандартни рекламни техники, „модернизирани“ с новото си име PR, в нета просто не става. Не само не става – не кефи. Не знам дали сте чували за Мария Попова (@brainpicker). Може би не сте, защото пише предимно на английски. Тя беше сред организаторите на TEDxBG и е стряскащо популярен човек в Twitter. Онзи ден говори на арт-конференция в New York и от това, което каза разбрах всъщност какво прави тя и въобще каква е ролята на хора като нея в мрежата. Фактически формулира новия модел на разпръсване на информация. Надявам се да намеря запис, за да ви го покажа.

Та така – блогове, twitter, все по-малко facebook. Сега сякаш всеки има блог. Добре е това и се очакваше. Бербатов и той. Веднага обявиха първата му статия за грешка. Никой не говори обаче за tweet-овете на външния ни министър по време на кризата в Чили. Освен Бедров де. В същото време гледаме сеир на поредния „скандал“ в политиката. Кой ще попитате? Именно! На няколко пъти се възпирах през последните седмици да пиша нещо по темите, защото просто нито една не заслужава внимание. Ето едно предложение – защо на някоя медия не ѝ хрумне да вземе да направи бойкот на тия глупости? Ще стане много забавно – пресконференция при премиера за онова около президента и журналистите изведнъж питат за АЕЦ-а или за нарушеното обещание за ГМО.

Да, знам – нали уж блоговете са за тази цел. Четем блоговете за да видим другата гледна точка и другите новини. Да, но фактически хората търсят и четат това, което им е пред очите. Тръби се за избори – всички за изборите търсят. Става скандал със секретарката на зам. министъра на отпаданите води (като нищо има и такъв) – веднага търсим кой е и какъв е. Тези, които си търсят и през останалото време истинските въпроси и проблеми са обикновено същите, които пишат за тях. Всички, които осъзнават истински какъв е проблемът с ГМО, са активисти по въпроса. По-голямата част от хората обаче, им е писнало от излишна информация и отбират смислените огризки измежду думите по новините.

Ааа, новините – този бастион на демокрацията. Не знам дали го четох някъде или го говорих с някой това, но стана дума, че параноята у българите за скрит смисъл и цели в думите/делата на другите идва от факта, че през комунизма всичко е било изкривявано. Затова сме се научили да се съмняваме и да подозираме. Теория на конспирацията с пълна сила! Защо никой не предполага наличието на елементарна некадърност? Ето вземете медиите – смеем се като правят грешки и ги плюем като видимо пропускат новини. Някой замисля ли се, че е (и) от некадърност? Липсват пари в държавата – да някой явно ги е откраднал (каквото и да значи това вече), но това са един или двама. Останалите 50 по веригата са били достатъчно некадърни, за да го позволят.

Ето това е проблемът според мен – некадърност и липса на ефективност. С кърпене и наливане на пари не става. И реформа да се направи – пак трябва да се обучат всички тези чиновници и „специалисти“ на новото. Проблем било да затваряме болници! – Преди това ги псувахме обаче като убият роднините ни. Буквално. Трябвало да затваряме болници, защото не са некадърни и само харчат пари! – И какво като се хвърлят парите в другите болници? През 2002, когато бяха първите акредитации на здравни заведения, помагах на една пловдивска МБАЛ да си оформи документацията. Такова напасване и мамене не бях виждал. Може би, защото не съм помагал в по-късните години. А трябваше да е различно (И.Б.).

На няколко пъти ми попадна да си говоря с хора от ГЕРБ. Надъхани хора са и им се работи. Гласувах за тях точно защото не са политици. Надявах се, че като си направят сами екипа, няма да се занимават с политика, а само с проблемите. И? Не че искам да ми показват всичко, но какво стана с прозрачността? Някои законопроекти не се публикуват в нета с глупави извинения като „счупена беше дискетата“. И после се приемат същите без никой да разбере. Ако наистина един решава всичко в държавата, дайте да стане ясно и поне да не харчим пари за обаждания по депутати. Аз само казвам, защото при мен сметките са международни. Искахме да хванат престъпниците – погнаха ги. Ние искаме обаче основно реформи и най-вече друго поведение. Айде де!

И така – писах, оправихме държавата и е време да сядам на маса. И утре е ден, и утре ще има нов скандал, та утре ще си говорим и за него.

PS: Впрочем честито на Капитал за новия дизайн на сайта им. Огромно подобрение е, но може и още.