Noise

Свобода, а не страх! Протеста

2008-10-12T17:27:26+00:00

Вчера бях на международният протест „Свобода а не страх”. На него имаше около 150 човека броейки журналистите и около 15-тина момчета водени от Боян Растате и синът му, на възраст колкото последния, вероятно съученици. Протеста мина относително тихо, и бе добре организиран, полицията отбиваше движението по пътя, по който минахме, до мястото където се завързваха мишки и клавиатури. Само някой роптаха срещу доста шумното присъствие на младежите на Растате (за когото изглежда син му е най-важния привърженик и доставчик на последователи). Аз лично не обичам смесването на митинги. Защото така целта се размива. Аз например често съм съгласен с една от тезите, но може да не съм съгласен с друга. А и в предизборна постановка винаги на всеки спонтанен протест срещу нарушаването на едно или друго гражданско право, се появяват разни партийни представители, да не би случайно нещо да се случи, и те да оберат после славата. Това се е случвало и преди не веднъж. Сякаш продължава да се случва и сега. Както и да е, много хора от ИТ сектора у нас видях. Видях и други от блогосферата. Важното е че видях и млади хора, които не познавах. Явно определено не само приятелският ми кръг е на същото мнение като мен. Имаше и много журналисти. А един клошар с малко радио, се провикна „Само така братя!” когато минавахме покрай него.

Уморен съм

2008-10-12T12:12:04+00:00

Уморен съм след 6 месеца планиране на “Свобода, а не страх”. Въпреки всички негативни мнения, аз считам кампанията за успешна, поради тези причини:

Винаги мога да намеря с нещо да не съм доволен или да си намеря причина да не направя нещо или да мисля за отрицателните емоции и реакции, но по-важно е да видим положителното…

1. Събрахме се повече хора от колкото предния протест пред ДАИТС. Имаше доста влиятелни хора и хора с позиция, която се доближава до нашата за свободата в Интернет.

2. Успяхме да намерим начин да започнем работа с няколко добри формации - като “Зелените”, например

3. Успяхме да спрем доста от предложенията в Телеком пакета е Евро-парламента

4. Имах доста разговори с евродепутати и с наши такива и имаме план за действие по проблемите с монитринга на Интернет, по софтуерните патенти и по използване на отворени стандарти

5. Получихме добра медийна подкрепа, която показа, че въпреки всичките проблеми на протеста, той си е граждански и няма нищо общо с БНС и ФАБ и всеки, който е решил да си излее душата, като друго не може да прави, макар че в доста медии се появиха неща, които и аз не знам как са си ги измислили, а уж би трябвало да пишат за действителността (чух, че не ние, ч партия е организирала протеста, че имало само нацисти и такива неща, тъпо, но има и некадърни журналисти).

Уморен съм, но НЯМА да се откажа да продължа да работя за себе си и за всички, които ми вярват малко и са готови да работим за свободата в Интернет и другите ни задачи.

Това е!

2008-10-12 седмицата

2008-10-11T22:12:13+00:00

И така…

Беше забавна седмица, стига да се гледа отстрани. В понеделник се успах за ходенето си на лекар, в сряда успях да стана и да ида, пратиха ме на поредните изследвания (които, ако бяха излезли положителни, щяха да ми вадят сливиците, ама не стана) и почнах физиотерапия. Сега всяка сутрин ходя ми бият ток в главата, ултразвук, и да ме пекат на една лампа.
Честно казано, не ми пука ако ще и в контакта да ме включат, стига да се реши проблема с невралгията…

Наложи ми се да разучавам пращането на binary sms-и, за пореден път се замислих как всичко, свързано с телефонията е нескопосано, омазано и наследено от времето на телеграфа. “You’re in a maze of twisty standards, all incompatible”.

Не мога да се оправя със спането - днес трябваше да ходя на протеста, но се успах (а май и ми звъняха сутринта за нещо), успях по някое време да се събудя, хапнах, дочетох си Anathem и проспах останалата част от деня (което отдавна не ми се беше случвало).

А за самия протест чух малко неща (брата успя да отиде), но за него май ще пиша отделно, заедно с темата за България. Все още не ми дошла музата…

Стокилограмовата команда

2008-10-11T21:56:05+00:00

За софийския маратон утре сме се организирали група със средно тегло около сто килограма. Целта е да потичаме като взаимно си държим темпо поне в началото. Засега клоним към осемкилометровата дистанция, но аз съм любопитен и за 17 километра. Ако на някой му се тича и има нужните килограми—ще ме познае по тениската „Slackware linux“, която ми дава допълнителна сила.

2008-10-12 книги

2008-10-11T21:20:37+00:00

(сутринта се успах за протеста, ще пиша по темата после)

За пореден път - малко по темата книги…

“Nation” на Тери Пратчет - първата му от много време насам книга, която не е от света на диска - се оказа много приятна, изчетох я още по време на полетите към Щатите. Напомня малко на серията с Джони, но определено е по-добра - става въпрос за едно момче, което трябва да възстанови нацията си след сериозно бедствие. Личи си как с годините Пратчет започна да пише повече сериозни и не-чак-толкова смешни книги…
(мисля, че има още копия поне в Orange)

“Дзифт” на Владислав Тодоров - поредната книга, показваща, че има сериозна надежда за българските автори. Издъвках я на един път, страшно ми хареса, може даже да се пробвам да гледам филма :)

Нещо на Христо Стоянов, вече не помня какво - искам само да отбележа, че това е един от най-жалките автори, които са ми попадали, и искрено съжалявам, че си купих нещо негово. Например, как може да направиш книга от няколко мижави писайница и три пъти повече коментари за тях от сульовци и пульовци из Internet?

“Anathem” на Нийл Стивънсън - пристигна в понеделник, днес сутринта я довърших - както обикновено, велика книга (той друг тип не пише вече). Мястото, където се развива книгата няма нищо общо с предишните му книги, за сметка на това някои от идеите от Бароковия цикъл си остават, и определено се налага да се замисли човек, докато я чете. В момента съм склонен да кажа, че понякога надминава и Умберто Еко.
Следват няколко години чакане, докато напише още нещо.

… и май четох още нещо, но щом не съм го запомнил, май не си струва да се споменава.

И гарвани грачеха…

2008-10-11T21:01:36+00:00

Днес протестът за свободата в Интернет беше оцапан от Боян Расате и неговите сподвижници. По същия начин, по който са оцапали и българското знаме, както сполучливо отбеляза Бобсън. Всъщност протестът беше използван - по гаменски, шумен и неприятен начин. Ясно е, че не можеш да избираш хората, които могат да се присъединят към едно публично и отворено шествие, особено когато тяхното вътрешно усещане, че не са на мястото си е сериозно ампутирано.

Аз мисля, че реакцията срещу тях беше перфектната - бяха предупредени и помолени нормално и възпитано да влязат в идеята като останалите хора - като граждани и Интернет потребители… Те не пожелаха… Вероятно не са достатъчно граждани или Интернет потребители.

Оттам нататък изводите са ясни - за тези, които могат да правят изводи… като защо бяха там и защо не пожелаха ролята на обикновени граждани…

Не съм съгласен с позицията на Ясен - протестът беше използван, но ако беше провален, заради появата на някой си - то той щеше да отбележи и точка, което не се случи… Протестът се състоя - и това е по-важно от подробностите…

А хората от БНС получиха брилянтен урок по толерантност, което струва ми се… никак не им е излишно…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени