Noise

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

(c) Agencja Gazeta

Доста неща се случиха от петък насам. Тогава пуснах протеста си срещу ACTA и последвах тези, които отдавна предупреждаваха за опасностите. Доста блогове писаха по темата и ще се опитам да изброя някои от тях по-долу.

Може би първата медия, която реагира, беше в. Труд. Заглавието им обаче подвежда много определяйки подписа на кабинета като „смърт за торентите„. След това цитират мен и Емил, като пропускат същественото – вредата върху много сфери извън мрежата и върху свободата на споделяне като цяло. Дори ги дадох като пример за ранен сигнал за медийна контраатака. От това заглавие пострада и Мария Илиева, която честити „победата“ на всички изпълнителите. Отговорът не закъсня и сега реакцията й бива осмивана масово във Facebook и Twitter.

Като говорим за социални медии, в тази група ще намерите доста хора интересуващи се от темата. Няколко ентусиаста пък организират протест срещу подписа на България, който ще се проведе на 11-ти февруари и ще тръгне в 11 часа от НДК. На тази дата ще има глобален протест срещу ACTA. Ако има във Frankfurt, ще се опитам да кача снимки. Ето тук може да си свалите Anon маска за отпечатване, ако не искате да изпъквате от тълпата.

Доста медии пуснаха материали по темата – най-вече цитирайки блогъри и анализи в чужди медии. Основният фокус беше върху това, че би се спряло пиратството в мрежата. Една ранна статия в Капитал Daily ми направи впечатление – „Без неудобства„. Там доста точно и ясно се проследяват решенията на правителството и липсата на прозрачност. Една статия на Дневник от днес обаче уцели десетката – „Какво е ACTA и как ощетява интернет потребителите. Отговаря конкрено на някои арументи в подкрепа на споразумението и очертава основните проблеми.

От блогърите, трябва да спомена отново Нели Огнянова, която днес описа ACTA като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн. Погледнете и по-ранните й статии за други препратки. Бивол пък пусна цитати от Wikileaks с мнение, че Борисов е натискан пряко от щатите, за да подпишем ACTA. За още мнения посетете Пейо, Eneya, Комитата, Еverhooder, Тишо, Странгера, Method-X, 111bits, Григор Гачев, Костадин и Ангел Игов. Има още много и ще ги намерите във Facebook, Twitter и Блогосферата.

Важно е да запомним

Трябва да отбележим е, че споразумението претърпява много промени през последните 3 години. Голяма част от ранната критика се основава на изтекли становища и части от документа. В днешният си вид, който може вече да прочетете сами, е в известна степен по-либерален и някои драконови мерки са отпаднали. Една такава е временната възбраната за достъп до мрежата при три нарушения. Останали обаче са доста спорни текстове, като това, че доставчиците на интернет трябва безапелативно да предоставят лични данни на клиентите си пряко на други компании и то само при съмнение за нарушаване на интелектуални права. Също така е възможно да се криминализира използването на технологии, които позволяват споделянето на пиратски копия (като торентите и Skype) или използването на системи за скриване на самоличността (като TOR мрежите използвани от Anon, Wikileaks и много репресирани активисти). Аналогични мерки са приложени и при предполагаемото нарушаване на патенти в производството.

Европейската Комисия пусна документ за „митовете около ACTA“, който общо взето (взимайки предвид изказвания в европарламента) казва две неща: „прозрачно сме обсъждали споразумението, но май никой не знаеше“ и „обещаваме, че компаниите няма да нарушават права ви“. Днес в Twitter комисаря по дигиталното развитие Круз отклони въпросите за ACTA и върна топката на комисаря по търговията. В този смисъл, един от аспектите, срещу които протестираме, е почти пълната липса на прозрачност и яснота кой е участвал в изготвянето, какво е променяно, кой ще упражнява контрол и какви са очакваните резултати.

Още проблеми с ACTA заедно с конкретни текстове в споразумението ще намерите при Eneya.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

„Запазете си монетите – искам промяна“ Banksy

Има каузи. Каузи много. Залети сме отвсякъде с призиви за внимание, за действие, за състрадание и гняв. Разпращаме си един на друг снимки, статии, лозунги и темите на деня. Запитах се какво значи всичко това и има ли значение.

„Хиляди секат клоните на злото,
но никой не замахва с брадва към корените“
Хенри Дейвид Торо

Надявам се вече да сте чули за ACTA. Преди два дни описах заложените в нея опасности маскирани като опазване на интелектуалната собственост. Напоследък избледнява скандалът с шистовя газ, но вероятно си спомняте картините на пустиня и смърт, която ни рисуваха от една страна и тези с корумпирани еколози и зловещото влияние на Русия – от друга. Сега медиите съобщават за пребити от полицията престъпници и освободените от Ангел Марин чудовища, изнасилвачи и трафиканти.

Казват, че една картина предава хиляда думи, но често се налага картината да е страшна, опасна, скандална и гротескна. Всички се суетим около ежедневните си проблеми и нещо трябва да ни разтърси, за да вдигнем поглед и да се включим в дадена тема. Затова навсякъде от плакати и брошури ни гледат гладни, слаби и болни деца и животни. Всичко обаче има странични ефекти – пренасищането от шокиращи снимки ни кара да изградим защитна стена от безчувствие. Също както прекомерното количество шоколад или адреналин спира да ни радва след време – привикваме с тези стимули.

Тази хипер-стимулация ни вреди. Първият ефект е, че не усещаме сравнително слабите сигнали на страдание и тревога у околните. Вина за това имат не само стимулиращите картини, статии и лозунги, но и самите ние, защото не сме не сме подходили критично към тях.

Има обаче и дори по-вреден ефект – тези които мислят критично, разгледат фактите и чуват различни мнения, биват неизменно отблъсквани от крайността на отделни картини. Говоря за апокалиптичните прогнози за онова, което „би могло да стане“. Мислещият ум разбира (или решава да вярва), че те са малко вероятни и от практични съображения ги отхвърля – често заедно с правилни аргументи и важни предупреждения.

„Никога не се съмнявайте, че малка,
интелигентна и целеустремена група от хора
може да промени света. В действителност,
това са единствените, които са го правили.“
Маргарет Мид

Така всяка кауза – като анти-ACTA, политическата прозрачност, борбата с глада – се сблъсква с противоречие – как да убеди хората, че проблемът е реален и трябва действие. Силата на една малка група от активисти идва от вярата на мнозинството, което от своя страна натиска силните на деня. Трябва добър баланс между силните съобщения, които привличат масата и обстойните аргументи, които привличат мислещите. Липсата на баланс помага само на неизменната медийна контраатака. Тя включва осмиване на гротесковото, всяване на съмнения в аргументите и още по-лошо – претоварване с информация и заглушаване на протестните гласове. Този вихър от нападки и разнопосочни аргументи се подема от масовите медии докато вече никой не знае кое е истина и кое не. Заглавието в днешния брой на в. Труд за ACTA е само ранен сигнал.

„Всички политики се базират на
безразличието на мнозинството“
Джеймс Рестън

Ние, обикновените граждани, виждаме само хиляди каузи и послания, които ни заливат всеки ден. Често им обръщаме толкова внимание, колкото да препратим покана за следване на кауза или страница във фейса. Понякога и самите призиви са точно такива – „Следвайте ни във Facebook, за да опазите …„. Това се нарича „дигитален активизъм“ и често се дава за пример като олицетворение на безразличието и липсата на реално действие. Макар и често направен недобре, той далеч не е за подценяване, защото може истински да промени мисленето на много хора, за разлика от показните протести и безсмислените вотове на недоверие. За жалост обаче, и този метод за привличане на подкрепа страда от същото раздвоение – аргументи срещу ужаси, повърхностна масова кампания срещу задълбочени дискусии.

Как да надвикаме „жълтите“ скандали, дребнавите политиканствания и зомбиращите сериали? Илюзия е, че има пазарен принцип във вниманието на обществото (маловажните теми и каузи да не оцеляват) и мисля, че на всички това ни е пределно ясно. Погледът ни винаги е прикован към хиперстимулантите във всичките им разновидности. Може би се налага силен шок, за да ни извади от този транс и да ни накара да мислим. Всеки, разбира се, има право да не му пука. По същия начин ние имаме право да му кажем, че неутрална позиция реално няма и че е заел грешната страна.

„Светът е опасно място не заради тези, които вършат злини,
а заради онези, които гледат и не правят нищо.“
Алберт Айнщайн

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Едно от може би най-ужасяващите неща е да се събудите сутрин и да осъзнаете, че крадци са обрали дома ви докато спите. Разхождали са се, тършували са и са ви наблюдавали на един дъх разстояние. Прочетете това и вероятно ще се почувствате по същия начин.

Вероятно не знаете какво e ACTA. На български акронимът би се превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането„. Много за него е забулено в тайна. В основите си би трябвало да защитава интелектуалната собственост и да спре ментета на световен мащаб. Такъв механизъм срещу фалшивите стоки в известна степен наистина е нужен. Всичко би било наред, ако обаче три очевидни заплахи не бяха налице:

Надали сте чули нещо за това в медиите – просто всички си мълчат очаквайки официална реакция на кабинета. След подробен анализ си проличава, че възможностите за ограничаване на свободното изразяване в мрежата са дори по-сериозни от тези на SOPA и PIPA. Това бяха проектите, срещу които се надигна огромен отпор както в щатите, така и по цял свят. Кой би предполагал, че зад ъгъла дебне „Големият Брат“ на тези проекти – ACTA.

Тук не говорим просто за спиране на торенти! Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които „крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании. Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации. Повече за последствията на ACTA ще намерите в блога на Нели, която следи случая отдавна.

Ето и лошата новина – България вече е подписала споразумението. Това стана вчера в Токио, като посланика ни е бил упълномощен от кабинета на 11. януари. За жалост, не съм запознат с процедурата на одобрение, но се надявам да трябва ратификация от парламента, за да имаме шанс да го спрем. Европейският парламент вече е излязъл с резолюция против ACTA, но въпреки това Комисията е сложила подписа си в Токио. През юни се очаква да бъде внесен за ратификация в Европарламента и точно там ще трябва да бъде отхвърлен, за да спрем това безумие. Пейо съобщи, че дори докладчикът им днес е подал оставка в знак на протест срещу тайното придвижване на всички решения и умишленото избягване на всякаква прозрачност.

Не знам всички факти. Не съм изчел цялото споразумение, което до скоро дори не беше публично. Анализите се базираха предимно на изтекла информация. Това не е просто търговско споразумение, а над-правителствен и извън-съдебен пакт. Без да навлизаме в конспиративни теории, можем спокойно да го наречем и таен, тъй като почти никакви детайли около дискусиите не са известни. В Полша имаше масови протести срещу това, че страна им е подписала. У нас, както и в много други държави, дори не сме чували за него. Приоритетът сега е да проверим дали не късно да го спрем, как можем да го спрем, кой и защо е решил да се подпише това от името на България. До няколко седмици трябва да започнем да пишем на депутатите и евро-депутатите ни да гласуват против споразумението. Ако си мислите, че отпорът срещу SOPA е бил пресилен, то той въобще няма да бъде достатъчен за това, което ни готвят сега.

И не, въобще не съм параноичен. Просто чета, виждам и се опитвам да разбера. Пробвайте го докато ви е още позволено.

За повече информация: Блогът на Нели, StopActa, Wikipedia, обяснението на ЕК, решението на кабинета ни от ноември и други статии за ACTA.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Търговският регистър е мястото, където всяка фирма в България подава информация за структурата, активите, финансите си и прочие. Това е безценен инструмент за гражданското общество, където можем да намерим бизнес връзките на всеки. Или поне би трябвало…

Всеки, които е отварял страницата на Търговския регистър или на който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията знае колко трудно се работи с тях. Дори не говоря за проблемите при подаване на информация – само за извличането й. През октомври се срещнах със съоснователя на OpenCorporates (глобален търговски регистър) – Крис Тагарт и той беше изумен, че се налага на всяко търсене да се въвежда „анти-спам“ защита. Нещо повече – сесиите, в които се търси информация се затварят сами постоянно и се налага да започнеш отначало. Да не говорим, че е невъзможно да се правят сложни справки – само търсене по няколко критерии и обхождане на списъците.

А представете си, че искате да намерите нещо сложно. Например – колко от сътрудници на бившата Държавна сигурност участват в едни и същи фирми. Или пък колко депутати в настоящия парламент са има бизнес някога с хора спечелили обществени поръчки. Таблиците със сътрудниците на ДС и депутатите могат лесно да се вземат от данните, които отворих наскоро. Как обаче ще направим тези хиляди справки по имена и рождени данни?

Как трябва да бъде?

За целта трябва да се отворят данните и на фирмите в България. И сега те би трябвало да са публични, но можем да стигнем до тях единствено през търсачката на Търговския регистър. Вместо това, трябва да може всеки от нас да си свали тази част от базата данни, която е публична (без лични данни, подписи и прочие) и да може лесно да ги анализа. Възможностите са повече от невероятни. Може да се изгради цялостна мрежа от свързани фирми, да се търсят партньорства, модели и инвестиционни практики. Всеки от нас може да стане разследващ журналист и да помага на НАП и прокуратурата. Това е силата на отворените данни и за тази прозрачност се подписа настоящия кабинет преди 4 месеца.

Изненада! Това вече е възможно.

Ако отворите страницата на регистъра в част „Интеграция„, ще видите, че може да получите всичко. Дори има схема на данните. Има една подробност – струва 30000 лева. Информацията е публична, но според тарифата им, за да я получим трябва да се бръкнем дълбоко. По света има много примери за такива платени услуги и ефектът често е, че реално се блокира достъпа до обществена информация, докато в същото време печалбата от таксата не е кой знае каква. Затова реших да попитам Агенцията по вписванията до колко е ефективна тази такса. Днес получих отговорът, който може да прочетете по-долу. Парадокса беше, че трябваше да платя 30 ст., за да получа обществено достъпна информация за това кой плаща крупни суми за пълен достъп, но както и да е. Ситуацията е следната:

4 юридически лица са платили по 30000 лева за цялата им база данни, а една фирма се е абонирала за обновления. Не питах кои, защото това съвсем не очаквам да ми кажат. Това е от самото създаване на регистъра преди 4 години. Разходите по поддръжката на всички регистри и всички системи на агенцията от 2008-ма насам възлизат на 850000 лв.

Агенцията по вписванията има нужда от много сървъри, сложна инфраструктура и бази данни. Несъмнено сайта им е доста натоварен и поддържането му струва много пари на данъкоплатците. Въпросът ми обаче е следния – няма ли да се улесни работата както на сайта им, така и на администраторите, ако данните бъдат пуснати свободно в отворен и машинно-четим формат? Така ще се появят множество услуги, които ще предлагат различни видове анализ на данните. Няма да е трудно и да се направи по-добра търсачка. Към момента 4 фирми имат пълен достъп до информацията. Струва ли налагането на толкова голяма такса или каквато и да е такса, за да се блокира практически достъпа до толкова важен ресурс?

Бюрокрацията, Санчо…

Знам, че ще ми кажете, че искам много. Само преди 9 месеца бяха приети промени, които има вероятност да блокират съвсем достъпа до регистъра. Идеята ми обаче съвсем не е неосъществима. Една от първите задачи на електронното правителство, както писах миналата седмица, е да свърже всички регистри и да ги направи достъпни. Имам информация, че в самата Агенция по вписванията се дърпат и не искат интеграция, но това ще стане. На второ място, кабинета е подписал участието си в международното Партньорство за отворено управление. В рамките му, трябва да заявим до края на март конкретни задачи и данни, които ще бъдат не само публично достъпни, но и предоставени с структуриран формат, за който все говоря. Оставянето на тази безумна такса при наличие на почти готова web service интеграция противоречи с всички принципи на отвореното управление и публичността. Както съм казвал преди, затрудненият достъп до големи масиви с обществена информация е само илюзия за публичност.

Положителното тук е, че има хора, които разбират нуждата от промяна и истинска прозрачност. Има ги и в кабинета. Надявам се, че ще надвием Агенцията по вписванията и най-малкото ще направим Търговския регистър публичен. Приложенията оставам на вашата изобретателност.

Документи

Заявление за достъп до информация, решение от за предоставяне на достъп от Агенцията по вписванията и самата информация, която получих днес

Други отворени данни

Отворени данни на парламента
Отворени данни на безследно изчезналите в България
Отворени данни на ражданията в България
Отворени данни за сътрудниците на ДС – проект в изпълнение
Отворени данни на всички обществени поръчки – свалени са данните и ги анализирам; скоро ще ги пусна.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Регистрирах се в Atol.bg в края на 2004-та година – доста преди бума на социалните мрежи. От тогава насам многократно съм споделял колко ненормално се управлява сайта. Мислел съм си доста пъти от старта на този блог да пиша защо, но следният мейл от днес ме подтикна да го направя:

Екипът на Atol.bg Ви уведомява, че вече може да четете свободно личните си съобщения в сайта.
Всеки може да открие и да се свърже със своите бивши съученици в над 2000 училища и университети.

Още преди Facebook да излезе от университетските мрежи в щатите, този сайт имаше десетки хиляди потребители, които споделяха информацията си. Ще пропуснем факта, че за последните 7 години нямаше особено нови функции и външен вид. Нека да минем на същественото. Дълги години наред, Atol практически блокираше изпращането на лични съобщения. Намираш познат от училище и трябва да си платиш да се свържеш с него. Осъзнавате ли колко е глупаво това? Все едно да организираш среща на класа и бармана вместо да печели като продава бира, за иска пари за всеки проведен разговор между хората. По тази аналогия, естествено, че след като са се срещнали, всички ще се изнесат в друг бар. Така и стана – когато повече хора влязоха във Facebook, просто ги потърсих там. Сега имам добавен почти целия ми клас от началното и гимназията.

Интересното обаче е, че все още се регистрират хора – предимно над 40-те и просто заради идеята. Аз пък се оказа, че не съм влизал от 2008-ма, въпреки, че многократно ми предлагаха „безплатни съобщения за седмица“. Не мисля обаче, че с „освобождаването“ на комуникацията ще се раздвижат нещата. Просто всички вече са в други социални мрежи и никой не възприема Atol като място за контакт. Изпуснаха си шанса.

Винаги ме е било яд за Atol и често съм го давал за анти-пример в мрежата. Не, че ми пука за сайта, а за това, че имаше всички предпоставки да стане българския Facebook. Причината да се провалят създателите му е, че мислеха на дребно и взеха ужасни бизнес решения от самото начало. Това е грешка, която никой нов бизнес в мрежата не трябва да повтаря.

Допълнение

Напомниха ми в Twitter, че същия екип е направил Elmaz. Да, това наистина беше прекрасно свършена работа и мрежата успя да излезе извън границите на България. Това не може да не им се признае. Мен обаче ме е яд за Atol, защото много преди останалите сайтове вече имаше набрана критична маса от потребители. Липсваше само свобода за общуване и някои функции.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Двете лица на Шеврон

Чухме много за опасностите от методите за получаване на шистов газ, за уверенията на Шеврон колко мерки за сигурност са се взимали и за спекулациите, че протестите по темата се водят от икономически интереси. След като обвинихме археолозите в печалбарство и изнудване на институциите, сега обвиняваме еколозите в същото. Не мисля да повтарям всички аргументи, защото предполагам, че вече са ви писнали.

Трябва обаче да стане ясно нещо много важно – проблемът не е толкова в технологията, колкото в доверието. Всяка технология за извличане на енергия е опасна – мините се срутват и предизвикат свлачища, нефтените платформи причиняват ежеседмично екологични катастрофи, а за ядрените централи да не говорим. Дори за вятърните централи има индикации, че вредят на флората и птиците. При всички тези, както и при т.н. „фракинг“, има мерки за сигурност, които трябва да се вземат предвид, за да се подсигури здравето на хората и природата.

Доверие в държавата

Тези мерки за сигурност обаче са изключително скъпи и често трудни за проверка. Затова чуваме за подмяна на химикали, неспазване на срокове, технически изисквания и забранена за сондиране дълбочина. Всичко това трябва се контролира от институциите и тук идва първият срив в доверието – вярваме ли достатъчно на местната власт и на министерството на Трайков. Дали ще осъществят нужния контрол? Дали няма да се „бутне“ нещо под масата на самите експерти, които трябва да докладват проблемите? Виждаме го постоянно при нещо толкова елементарно като строителна инспекция на жилищни сгради.

Доверие в изпълнителя

Друг важен аспект е до колко морална е една такава компания. Дори когато имаме строг контрол – като този в щатите, например – той предимно засича последствията – когато е вече късно. Затова е важно да видим какво Шеврон е направила в миналото си. Поровете се за милиардите долари глоби, които са отнесли в международен план, няколкото екологични катастрофи, които са се опитали да прикрият и разкритията за финансиране на престъпни групировки, за да им „помогнат“ с неудобни местни протести. Печалбата от този вид сондажи е просто твърде голяма, за да се спазват местните закони в дадена държава. Отговорността им все пак е пред инвеститорите – не пред местните жители.

Спекулации

Определено има паника – не само около дискутирания метод, а около шистовия газ като цяло. Това се случва, когато повечето хора не разбираме каква точно е технологията, а получаваме единствено пропаганда от двете страни. В интервю зададоха въпрос на американският посланик в България – как да имаме доверие на Шеврон. Той успя умело да извие нещата в посока, че имало технически изисквания, че „естествено“ ще се спазват, че от това се правили много пари и част от тези пари, виждате ли, щели да отидат за опазване на природата. Изкара, че използването на този метод за изкарване на газ всъщност опазвало природата. От друга страна еколозите рисуват картинка на пустиня и смърт, крайността на която отблъсква всеки разумен човек. Трайков днес пък каза, че „на всички било ясно“, че протестите се финансират от частни интереси „за много пари“. Подхвърлянето на такива висящи спекулации във въздуха има само един ефект раздалечаване на полюсите.

И какво сега?

В момента дори не сме сигурни дали има достатъчно газ под Добруджа, за да си струва копаенето. За жалост наистина трябва да се сондира, за да разберем. Изглежда, че от Шеврон вече са започнали да го правят, което пак ни говори колко се съобразяват със закона. Раздробяването на скали под подпочвените води с помощта на огромно налягане, токсични химикали и прочие е очевидно изключително опасно, но когато не са пълни геоложките почувания и не се спазват абсолютно точно изискванията. В Добруджа няма никаква друга вода, освен подпочвената. Дори малка част от химикалите да изтекат – побил контейнер, необезопасен басейн с токсични химикали, каквито ще видите много около сондажите или просто недостатъчна дълбочина – качеството на водата ще се наруши.

Поддръжниците на „фракинга“ твърдят, че това е единственият начин да сме поне малко енергийно независими от Русия. От кого ще сме зависими обаче в такъв случай? Нека да изкарат договора с Шеврон, изискванията и глобите, които са им наложили. Нека бъде прозрачно всичко и да видим, че финансовата полза за местното население ще си струва риска да загубят препитанието си за поколения наред. А каквото и да си говорим, бизнес винаги се прави с добър баланс на риска – когато печалбата е достатъчно голяма, хората са склонни да рискуват повече. Затова и фармацевтичните компании заделят предварително десетки милиони за извънсъдебни компенсации заради „странични ефекти“ на лекарствата си. Те, както и много други индустрии, калкулират това просто като приемлива смъртност и разход. Искам да съм сигурен, че Шефрон или който дойде после, няма да посмее да рискува със сигурността и екологията. Искам глобите да им са толкова солени, че сами да се контролират. Ако все още искат да сондират, значи нямат едно наум, ако не – значи многохилядните протести и това, което неолибералите наричат „истерия“, са напълно оправдани.

Тази статия и личното ми мнение са „щедро спонсорирани“ от „ПР компания от чужбина работеща с мощна финансова подкрепа“.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Вероятно сте попаднали на новината в Дневник, че Здравното министерство е пуснало информационна услуга, с която всеки може да провери колко деца в кой регион са се родили. Има разбира се едно „но“ – информацията се подава в рамките на максимум 3 дни и вероятно в някои болници все още не са наясно, че трябва да го правят. Все пак е напредък, че за всяко АГ отделение има определен човек, който носи персонална отговорност, ако данните не са въведени. Това е нещо, което трябва да се направи за всички отворени данни в администрацията, когато бъдат пуснати.

Период 01.11.11-10.01.12. Непълни данни!

Тъй като ми е хоби да се ровя в правителствени данни, реших да дръпна и тези тук. Оказа се (почти) невъзможно. Системата може да им е струвала само 28 хиляди, но е направена максимално усложнено. Не знам дали целта е била да не може да се изкарват каквито и да е било справки, освен тези, които те искат, но (почти) успяха. Ако трябва да го сравяня с нещо, то логиката на системата прилича на бюрокрацията – попълваш молба на едно място без да разбираш половината неща защо са, после обикаляш да си събереш цифрите от други гишета и така за всяка справка.

И все пак… ето тук може да свалите данните въведени от всички общини от началото на ноември насам в CSV формат, а това тук е скрипта, с който ги свалих. Всъщност единствено Силитра, София – град и Добрич са въвеждали данни от ноемрви – останалите са започнали в последната седмица. По малката бройка раждания съдя, че явно не всички болници дори го правят. Затова би било добре да видим и разбивка по АГ отделения.

Напоследък доста ви говоря за отворени данни, електронно правителство и прочие. Скоро ще ви пусна документите с идеи, предложения и технически изисквания, който подготвям. Похвално е, че Здравното министерство е пуснало такава информационна услуга. Намеренията им очевидно са добри и както се вижда – цената не е въобще висока като се има предвид, че са използвали Oracle Application Express. Все пак, това далеч не е прозрачност и отворени данни. Точно обратното – това е типичен пример за система, която по дизайн е несъвместима с други такива. За да може тази услуга да е полезна, трябва да се гарантират три неща:

Допълнение

След като свалих данните за раждаемостта, взех тези от последното преброяване и направих следния инструмент:

Не него може да видите на карта в абсолютни стойности колко раждания има за всеки регион. Тази функционалност е подобна на тази на официалната страница, но тук много по-удобно се сменя периода, а цифрите на картата се показват на скала с цветове. Ако изберете опцията за относително показване на ражданията, ще се покаже лента с възрастови групи. Щом изберете такава група, картата автоматично ще се обнови като покаже колко раждания има за всеки регион на 10000 души от на зададената възраст.

Това дава възможност да видите, например, колко раждания има в Сливенско на 10000 души между 15 и 30 години. Или пък в коя община има най-много деца родени в съотношение с деца до 4 годишна възраст (т.е. къде има потенциален бум в последните години).

Под картата ще видите графика с разпределението във времето на общия брой раждания. Данните се обновяват на всеки 3-4 часа и може да ги свалите от линка в тази статия.

Кажете какви други данни искате от държавата тук.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Вежди Рашидов. Знаете историята – излезе негово интервю в списание Биограф, в него беше включен коментар даден преди 10 години. Последва буря в социалните медии, отворено писмо за оставката му (сега вече свалено), обяснение пред Дневник и официална позиция на министерството.

Първото, което ми направи впечатление е мощната реакция, която видяхме както във Facebook, така и в блогосферата. Преобладаваха призивите за оставка. Всичко това ми напомни за онзи нашумял плакат за липсата на активни граждани у нас. След като се разбра, че журналистите не са походили съвсем етично с интервюто, нещата сякаш утихнаха. Истината е, че подобни изказвания трябва да се порицават. Затова и си мисля, че министъра заслужава колажи като този, който направих вчера за следващите ме в Twitter и виждате по-долу. Не трябва да забравяме обаче, че всеки от нас има такива в миналото си. Сигурен съм, че ако прегледате старите статии на блога ми, ще намерите нещо, което днес бих се учудил, че съм написал. Това мисля, че важи за всички. В анкетите в мрежата относно изказването на Рашидов имаше възможен отговор „Всеки има право на мнение“ и това е така. Един министър обаче няма и поне реакцията на институцията беше правилна и навременна. Видяхме, че не си заровиха главата в земята и се извиниха порядъчно. Не смятам, че с това се изчерпва всичко – Вежди Рашидов трябва да покаже на дела, че не дискриминира спрямо сексуална ориентация. Това може да стане като подкрепи открито следващия парад на ЛГТБ, като говори за проблемите им или поне открие изложба на художници с такава ориентация. Нека го наречем един вид „обществено полезен труд“.

Смятам обаче, че думите на Морган Фриймън за това как може да се реши проблема с расизма в щатите, са най-точни – да се спре с определенията. Нека спрем да наричаме едните лесбийки, другите гейове и тези думи да се използват като обида в пленарна зала, медии и прочие. Не говоря за създаване на „положителен език“, както във филма 1984, а за изместване на възприятието на хората, че това е нещо лошо. Сега отвсякъде чуваме точно това и неизменно презумпцията се налага. Точно затова в Германия в края на 2011-та държавата започна кампания срещу дискриминацията. Лозунгът й е, че никой не може да бъде поставян в едно чекмедже – било то възрастни, мюсюлмани или лесбийки. Всеки ден минавам на път към работа покрай плакати като този, който виждате тук.

Преди месец покрай Lipsva ме попитаха дали медийното внимание към безследно изчезналите помага на случаите. Да, но при едно много важно условие – да не се гони сензация или скандал. Смятам, че същото важи и в случаите на дискриминация – важно е да се говори за проблемите, но не по този начин и не като поставяме всички в тяхното си чекмедже. Така по-скоро пречим отколкото да променяме нечии предразсъдъци.

В тази връзка на всеки би било е полезно да посети изложбата на макети, за която писах преди два дни. Там ще покажат аспекти от толерантността, която не забелязваме и приемаме за даденост. Концентрирайки се върху скандалите, а не положителните примери не помага на никого.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Администрацията управлява огромни масиви от данни. Част от тях са оперативни или лични данни и до тях трябва да имат достъп само определени лица. Други обаче са публична собственост и на теория всеки от нас би трябвало да може да ги получи. Такива са данните за замърсяването на въздуха, статистика за заболеваемостта, за данъчни и здравни проверки на фирми и резултатите от тях, за бюджета и харченето в общини и министерства, за престъпността и катастрофите по улиците. Съвсем наскоро в България започна проект, който цели държавата да отвори масиви от данни, които биха били полезни на обществото като цяло. Експерти и журналисти ще могат да ги анализират и да изкарват на бял свят проблеми, решения и дори бизнес възможности.

Този тип данни се наричат „отворени данни„. Те предразполагат за максималната прозрачност в управлението на страната – нещо, което винаги ни се обещава, но само с тези данни може да стане факт.

В тази връзка искам да ви попитам какви данни искате да получите и защо смятате, че ще са полезни. В момента подготвям документ с предложения и технически изисквания. Целта е да убедим екипа работещ по проекта да ги включи. Данните ще бъдат публикувани в отворен формат, който ще може лесно да се трансформира и анализира (примерно електронни таблици). Може да дадете предложенията си във формуляра долу, в коментарите на статията или чрез формата за контакт горе. Резултатите от анкетата може да видите сами в тази таблица. Когато се съберат повече, ще ги обобщя в отделна статия. Междувременно ще включвам първите пристигнали в документа за отворени данни.

Повече за отворените данни ще намерите в статиите ми по темата.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Как може да се измери толерантността в една държава като България? Как се прави в другите страни? По броят пребити малцинства, какво е етническото разпределение в затворите, колко лесно си намират работа, колко лесно се придвижват хората с увреждания или дали религията има значение в ежедневието? Всички тези неща имат значение и проблеми прозират във всяко общество. Нашето далеч не е изключение, но ще е грешка да не признаем, че в това отношение имаме сериозни предимства.

Посланикът на Италия Стефано Беназо е забелязал това и е открил друг признак на толерантност у нас – продължителното мирно съжителство на много религии. Свидетелство за това са църквите, синагогите и джамиите, които са пръснати из градовете ни. За да покаже това, той организира изложба на макети на исторически сгради, изготвянето на които е негово хоби. Изложбата се казва „Толерантност: Пътеводна светлина във вярата и живота“ и в нея ще участват също така Вихрен Михайлов, Пламен Игнатов и Тодор Нанчев. Тя ще се проведе между 11 и 30 януари в Националният Исторически Музей в София. След това мисля, че ще я покажат в Пловдив и в няколко града в чужбина. Повече ще намерите на страницата във Facebook, както и на събитието.

Когато бях малък започнах да правя модел на храм-паметника „Александър Невски“. Бяха ми подарили готови листове с елементите, които просто трябваше да отрежа и залепя. Не мога да си спомня какво стана с модела, но в последно време на няколко пъти търся подобни лесни за направа модели. Някой знае ли къде могат да бъдат намерени?

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Една голяма грешка, която допускаме като говорим за електронното правителство е, че си мислим, че ще бъде готово в определен момент. Преди няколко дни Борисов спомена, че ще е готово след 7 месеца. Това няма да стане по две прости причини – първо, че в различните институции системите далеч не са готови и второ – електронното правителство не е „нещо“, което се прави – то е процес.

Затова не може да говорим за откриване на електронното правителство. Журналистите много биха искали да видят това – един компютър с отворена web страница, лентичка и Борисов, който я срязва. Истината е, че навлизането на дигиталните технологии в една администрация винаги става постепенно. У нас обаче първите крачки се правят едва сега въпреки всички приказки и пари, които е изляха през последните 10 години.

Както писах в серията ми статии от 2010-та за Стратегията за електронно управление, един от основните проблеми на електронното управление е свързаността между институциите. През годините всяко ведомство си е поръчвало и развивало различни информационни системи и стандарти. Да ги свържем означава, да си пуснем стара видеокасета в DVD плейър.

Именно това се посочва от кабинета сега като причина за забавянето. Днес имах разговор с хора от кабинета във връзка с отворените данни и засегнахме точно тази тема. Срокът от 7 месеца не е за цялото електронно правителство, а за важните основи – свързването на информационните услуги. Когато регистрите и основните системи се свържат – нещо, което е крайно нужно и желано както от гражданите и бизнеса, така и от самите чиновници – може да се надгражда с интегрирани услуги. Това е сложна дума, която простичко означава, че с няколко клика ще свършвате работа колкото като обикаляте 30 институции, гишета и опашки. Целта е самите те да си говорят ефективно помежду си, а не да вършим тази работа вместо тях.

В момента летя с България Ер към Франкфурт и от корицата на списанието ме гледа министър Московски. В интервюто споменава за три големи проекта, по които се говори. Първият е свързването на въпросните дигитални регистри, за който разказах по-рано. Вторият е за пълната идентификация на граждани с електронни подписи, а третата е интернет свързаността на общини и села. Използването на интернет услуги с електронен подпис наистина е полезно и цената е приемлива, стига нещата да стават наистина по-лесно, надеждно, бързо и евтино в дългосрочен план. Важно е обаче и самата администрация да работи с електронни подписи и документи. Въпреки, че се хвалят, че министерствата са въвели такива системи за документооборот, доколкото знам, на местно ниво нещата съвсем не са така. Липсата на обучение на повечето чиновници не само за електронните подписи, но и за електронното управление като цяло може да саботира целият процес. Ако чиновниците не знаят как да боравят със системите или им нямат доверие (както при всичко ново), това ще се пренесе и върху обикновените граждани, както и ще компрометира надеждността на цялата информация.

Добрата новина обаче е, че има яснота по проблемите. Знае се как да се оправят и кои институциите се противопоставят на реформите и електронното управление. Ясно е, че eGov няма да „стане“ за 7 месеца, но се надявам, че ще видим издигнати няколко основни стълба от него. Има и сериозна заявка за развитие на отворените данни у нас и то ще върви донякъде паралелно с това на електронното управление.

Интуицията ни на българи диктува, че и тук ще похарчат пари и ще изкарат „нещо“. Има индикации обаче, че може би няма да сме прави или поне не напълно. В случая имаме ясна представа какво трябва да се свърши, какви са стъпките (т.н. milestones), кой трябва да го направи и какви са сроковете. Нашата задача е да ръчкаме на правилните места, за да се случат нещата.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Институтът за развитие на публичната среда излезе преди няколко дни с анализ на сигналите подадени в сайта „За честни избори„. Помогнах им да пуснат сайта в края на август и от тогава насам в него са подадени над 300 сигнала. 250 от тях бяха определени за достоверни, а половината – потвърдени. Целият доклад може да свалите от сайта на Института. Той, както и сайта, бяха представени на 19-ти на конференцията „Избори 2011 в България – дефектите на демокрацията“. Снимки от нея ще намерите тук. Погледнете и докладът на ПАСЕ за работата на ЦИК и липсата на прозрачност.

В последствие подобен сайт се появи и в Русия – карта на нарушенията по време на изборите там. Такива сайтове има в много държави и представят доста полезен поглед над реалната обстановка по време на изборите. Мисля си, че и българският вариант го показа. И след 2 години „За честни избори“ ще е на разположение и ще събира сигнали доста по-рано. Надявам се, че тогава ще има (въобще някаква) прозрачност в работата на ЦИК, но за целта трябва да направим нещо още сега.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Преди два дни Черна Станция разбуни духовете като пусна „българската версия“ на корицата на Time за личност на годината. Започна да се споделя и бърбори колко било точно и как е абсолютно прав – у нас няколко протестиращи, нямало хора, които работели за общото благо и въобще всички българи сме се унесли в сладка дрямка.

Колажът сам по себе си не е скандален, защото е средство за изказ на един човек. Показателен обаче е воят, който се надигна. Корицата уцели точно в десетката на желанието ни да се самобичуваме. Подхрани желанието ни обвиняваме всички около себе си, че са овце и ни дърпат нас самите надолу.

Няма да изброявам всички политически и социални протести, които се случиха през изминалата година у нас. Достатъчен е коментарът на @nervnata в Twitter тук и тук. Оригиналната корица на Time не е просто за протестиращия, а за всички, които работят не само за собствения си интерес, а и за общото благо – било то като информират и организират другите в акции и протести, като влагат доброволен труд или подготвят алтернативни концепции. Затова на всичките няколко-стотин харесали „алтернативната корица“ в Svejo, Facebook и Twitter, ще предложа следните няколко линка. Участието в някоя от тези програми със сигурност ще ви нареди сред избраните от Time за личност на 2011:

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Днес съобщиха, че обвинителният акт на Гълъбин Боевски е бил прочетен отсъствието както на него, така и на адвокатите му. Толкова набързо са насрочили делото, че дори не са завели Боевски в залата и той е изслушал обвинителният акт през видео връзка – най-вероятно без преводач. В коментарите под статията на Дневник общото мнение е, че адвокатите му шмекеруват и че от няколко дни се говори, че ще има заседание. Те твърдят пък, че са научили за точния час на делото 15 минути преди да започне.

Аз се чудя обаче защо се забравя презумпцията за невинност. Фактите са, че са намерили наркотици в багажа едва след като е бил предаден на летището. Също така пакетите са били практически част от самият куфар. Надали някой има съмнения и че куфарите са купени в Бразилия и са били доставени в хотела му преди пътуването. Въпросът, който остава, е дали Боевски в знаел за дрогата и дали е въвлякъл дъщеря си в трафик на наркотици.

Истината е, че е изключително трудно да се докаже, че е бил т.н. сляпо муле – хора, които пренасят наркотици без да знаят. В такива случаи физическите доказателства сочат към вина, а да се докаже, че няма устни уговорки е доста дълъг процес. Това толкова усложнява съдебните дела, че от материалите, които изчетох си личи, че в повечето случаи съдиите не си правят труда дори да допуснат такива тези в съдебната зала. Още повече, че Бразилия е обявила война на наркокартелите и всеки белег за увъртане би нарушил публичния им имидж. Нищо, че през юли панел от бивши президенти, сред които този на Бразилия, са обявили т.н. „война“ с наркотиците за пълна загуба. Като основна причина се смята безкомпромисното отношение към мулетата, някои от които са „слепи“ или изнудвани, при липса на последствия за самите картели.

Тук идваме до другият момент в тезата за „сляпото муле“ – има ли други подобни случаи. Намирам анализа на Майкъл Левайн за доста показателен в тази сфера. През април е имало друг подобен случай, в който баща е завел 9 годишния си син в болница и е бил хванат с подобно на Боевски количество наркотици на летището в Сао Пауло. Също така, има няколко случая по света, в които властите са хванали служители на летището, които сортират багажа, да поставят наркотици, които да бъдат прибирани на крайната дестинация от техни колеги. Такива схеми са разбити в Хийтроу, JFK и Детройт. Предполага се, че има такива в повечето летища по света и особено в т.н. горещи точки на наркотрафика, каквато е и Сао Пауло.

Нека не забравяме презумпцията за невинност. Това, че Гълъбин Боевски е световен шампион прославил България, не означава, че не е способен да извърши такова престъпление. Според мен обаче определено означава, че му дължим най-малкото подкрепа за установяване на истината. Вместо това изглежда повечето вече са го отписали и осъдили. В английският език има един много хубав израз – benefit of the doubt – не приемаш някой за невинен, но оставаш отворен за това, че може би е жертва. Не сме длъжни да оправдаем Боевски, но сме длъжни като българи да се възприемем версията му като вероятна и да го подкрепим.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Не, не става дума за някаква рецепта – просто нещо, което обичам да правя с парченцата на мандарините преди да ги изям.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Както може би забелязвате, застъпвам темата за отворените данни доста често напоследък. Ако прозрачността в управлението ви вълнува, има две новини, които ще са ви интересни.

Първата е, че преди малко Европейската Комисия и по-точно комисар Нели Круз пуснаха няколко документа формиращи стратегия за развитие на свободно достъпните данни в общността. По-интересният документ е съобщението до Европейския Парламент, в което се обясняват подробно ползите от отворените данни за бизнеса, гражданите и самите правителства. Посочва се сегашното развитие в ЕС и стъпките, които трябва да се вземат. Втория и третия документ са директива и решение за изменение на работата с документи и отварянето им в ЕП, ЕК и Съвета. На сайта на Комисията ще намерите съобщението за стратегията и документите.

Втората новина е публикуването на пълните отворени данни на Народното Събрание. Успях да сваля всички данни, които се публикуват от тях, да ги оправя, допълня с информация събрана от страници им и да ги подредя в архив. Направих и сайта да прилича на този на парламента, но с уточнение, че няма връзка с тях и не е истинския.

Въпреки, че данните за депутатите и законите се публикуват вече в XML формат, повечето имаха грешки. Също така, доста от данните не бяха в структуриран формат. За тях направих скриптове, които автоматично четат страниците, подреждат данните и ги обръщат в отворените данни. Към този момент данните, които ще намерите на страницата на проекта са:

Всички данни са в XML формат като сега обмислям как да се обърнат в CSV формат за лесен анализ в Excel таблици, както и в SQL база данни, за по-лесни справки. Имаше и други интересни предложения в Twitter, които разглеждам. Сега данните съдържат на 11000 документа и представляват общо 1.12 Gb информация в два ZIP архива. На страницата ще намерите линкове към так, отворения код на скриптовете и XSL схема на всички данни. Има и доста полезни линкове към други ресурси.

Повечето данни са доста надеждни и ще бъдат обновявани поне веднъж на седмица. Стенограмите обаче не са индексирани. Открих структура в тях, с която да мога да отделя и свържа изказванията с определен депутат и дори законопроект и гласуване. Методът обаче не е надежден, още повече, че стенограмите преди 2001-ва явно са дигитализирани (сканирани и обърнати в текст), от което структурата им напълно е разрушена. Все пак миналата седмица отново ми дадоха надежда, че ще пуснат индексирани стенограмите, което ще даде още повече данни и интересна информация.

Една бонус новина е, че направих контакт със сътрудници в Open Government Partnership и научих кои са отговорните лица от наша страна. Сега се опитвам да се свържа с тях и се надявам скоро да имам новини за целите, които ще представят до март.

Ето и статията за стратегията на ЕК в блога на OKFN.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

„Опасно близо“ с Бойко Борисов за eGov (БТВ, 20 ноември 2011) :

…Това е много сложен процес. Това е много, много сложен процес когато си заварил похарчени много пари, а тези … електронни системи, които са си направили отделните министерства и агенции не могат да работят помежду си. И ние сега това, което правим в момента е… и не случайно имаше дирекция „Електронно правителство“ … и него го направих заместник министър (Валери Борисов б.р.), за да може да има пост, с който да съумее да затвори целия процес.

Това е част от кореспонденцията ми от юли 2010 с Валери Борисов – тогава шеф на дирекция „Електронно правителство“ относно eGov и отворените данни:

…създаването на предварителна концепция или рамкови напътствия за останалите институции. В тях би могло да се опише както абстрактно …, така и по-конкретно целите и технологиите, които се препоръчват/изискват при изготвянето на нови сайтове и системи в периода до създаването на всеобщата информационна система. Както знаете, постоянно се пускат обществени поръчки и се създават вътрешно софтуерни системи, изискванията за които се изготвят от чиновници и поддържащ персонал без съгласуваност. … И не на последно място – когато проектите по eGov започнат, интеграцията на старите системи на различните институции ще е много по-леснa, заради това, че са изготвени по подобни стандарти и изисквания.

Ето цялото интервю с премиера по БТВ, а тук може да свалите целия ми мейл до Валери Борисов.

Не мога да кажа, че за тази година и малко са направени много нови системи. Дори, ако такива напътствия, за каквито говоря, бяха създадени тогава, пак нямаше да имат голямо отражение върху ситуацията. Много бих се учудил, ако думите ми през 2010 са били нещо ново за сегашния заместник министър. Няма как да не са знаели още тогава, че не само системите на различните институции не са съвместими, но и повечето са остарели и въобще не могат да бъдат интегрирани. Сега, когато има силен натиск от страна на Борисов за резултати в сферата на eGov, планът за действие се пропука по шевовете.

В този контекст бърборенето ми за отворени данни в управлението може да звучи нереализуемо. Реалността обаче е, че това е единственият начин да се постигне устойчива интеграция. Както писах преди, отворените данни не са просто услуга към гражданите, а начин на мислене в изграждането на електронни системи и работата в институциите като цяло.

В противен случай това, което мога само да предполагам, че се опитват да направят сега, е да направят кръпки между недовършени точки за достъп на различните министерства. Това ще донесе ужасно много грешки в бъдеще и не дълго след пускането на отделни услуги те ще бъдат спрени. Друг риск е, че заради липса на възможност или ресурс за добра интеграция, предоставените eGov услуги ще са безполезни по една или друга причина. Това може да доведе до ниска използваемост на електронното правителство и причина за извинение от страна на кабинета, че всъщност обществото и бизнеса няма нужда от такива.

Изходът е да се заложат конкретни стандарти, мерки и принципи в създаването на нови системи и сайтове. Това може да са част от ангажиментите, които България ще поеме до няколко месеца пред Open Government Parnership. Трябва да има ясен анализ и публично достъпна информация за системите, проблемите и напредъка по интеграцията им. В момента за жалост единствено чуваме празни лозунги и уверения, че се работи по въпроса. От опит в интеграционните проекти знам, че често това, което шефовете си мислят, че системата им може и очакват да се случи с нея, се различава много от реалността. В крайна сметка може да се окаже, че нито ние, гражданите, нито чиновниците в администрацията ще виждат смисъл да използват недопеченото eGov.

Ето анализа ми на Стратегията за електронно управление, която започнаха да разработват миналата година:

Благодаря за снимката на Hot Pixel Action@Flickr.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Един сериозен недостатък на WordPress и други подобни системи с отворен код е, че се допълват от страшно много хора. Като прибавим plugin-и и темплейти, сайта може да стане доста тежък и труден за оптимизиране. Миналата седмица споменах в Twitter, че използвам един доста прост скрипт, който намалява поне размера на ресурсите. Специално за WordPress може да използват доста добавки за кеширане на страниците и gzip-ване на скриптовете. Проблемът им обаче е, че не работят с всички темплейти.

Скрипта, който написах, е алтернативно решение. Използвам го както за блога ми, така и за Lipsva.com, Crime.bg и FairElection.eu. Той открива всички js и css файлове в сайта и ги gzip-ва. Който не знае – това е зипване или архивиране. Така размерът им се намалява с между 60 и 80%, а от там и общия размер на данните, които посетителите ви трябва да свалят, за да видя сайта. Другата част от работата се върши от .htaccess файла, който се поставя в основната папка на сайта. Той добавя различни настройки, които указват на браузъра на посетителите да пазят тези файлове по-дълго, за да не се налага да ги обновяват често. Същото се прави и за снимките, така че при всяко следващо посещение ще се ускори както скоростта на сайта, така и ще се намали трафика ви.

Двата файла може да свалите от тук. Сложете файла в основната папка или в подпапка. Има четири настройки. Първата е тайна дума, която да подавате, за да пуснете архиватора. Това е проста форма на сигурност. Втората е дали да архивира HTML страници. Това е препоръчително, ако те са статични, а не се генерират автоматично. Третата настройка е пътя към основната папка. Това ще е нещо от типа „/home/ime_na_saita„. Ако не я знаете, сложете „.“ или „..“, ако сте сложили скрипта в подпапка. Последната настройка е в кои подпапки да се търси за JS, CSS и HTML страници. Тук може да изброите местата където е темата ви, споделени скритове и прочие. Другият файл .htaccess трябва да копирате в основната папка, за да важи за целя сайт. Ако вече имате такъв файл, добавете съдържанието на този в края на вече съществуващия.

За да се създаде архивирането, извикайте скрипта с кода, който сте задали. Например „http://adresa_na_saita.com/pack.php?code=sekretno„. Ще се отпечатат всички архивирани файлове, заедно с това колко е намален общия им размер. Когато правите промени по сайта си (уточнение), ще трябва да го извикате пак, за да се генерира архива, като ще се gzip-нат само обновените файлове. С добавен аргумент „force“ като „pack.php?code=sekretno&force“ ще регенерирате всички наново.

Ако вече използвате добавки за кеширане трябва да сте внимателни обаче. Възможно е този скрипт да си пречи с тях. Затова направете резервно копие на вече съществуващия .htaccess, за да може да го възстановите, ако има проблеми. Хубавото на този скрипт е, че не прави промени по самите скриптове, а създава архивни копия до тях. Всеки път, когато някой отвори сайта ви, .htaccess правилата го пренасочват към gzip-натите копия. При снимките към се добавя правило, че важат за следващите 6 месеца и браузъра на посетителите не трябва да ги сваля за този период.

Ето и малко статистика. В случая с Crime.bg, общия размер на файловете беше намален с 77%. При FairElections.eu – 80%. Тези две платформи работят с платформата Ushahidi, където има система за кеширане, но не и на скриптове и стилове. Така сайтовете се ускориха като време за зареждане с поне 50%. При този блог направих и други оптимизации, които намалиха размера на файловете с 90% и го ускориха почти 2.5 пъти. Ако разбирате от PHP и сте уверени да променяте темата си, ето три стъпки как да го направите и вие:

Това са няколко от най-основние идеи. Най-важното е, че каквито и промени да правите, бъдете сигурни, че сте направили резервно копие на сайта и може да го възстановите при проблем. Ако имате още такива идеи, ще се радвам да ги споделите.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Тази вечер сайта на проекта Crime.bg спечели наградата на журито в категория „Кауза, събитие, общество“ на престижния конкурс БГ Сайт. Споделяме си първото място със сайта BB-Team.

Конкуренцията в категорията беше доста оспорвана. Напълно заслужено БГ Мама получи наградата на публиката. Моят фаворит в категорията обаче беше Без Насилие!, който за жалост остана на трето място. Въпреки, че сайта е с изцяло запазени права на съдържанието – нещо, което не разбирам при такава инициатива – изпълнението му е прекрасно. Има много информация, а страницата е добре структурирана. Темата също така е важна и добре застъпена.

Да си призная, не очаквах да наградят Crime.bg. Първо, защото е нов сайт без установени позиции в мрежата за разлика от другите кандидати. Всъщност в момента посещаемостта му е изключително ниска. Надявам се обаче хората да видят ползата от този проект и да започнат да подават сигнали за нарушения. Втората причина беше, че не вложих чак толкова труд във външния вид. Оправих, разбира се, W3C валидацията, скоростта и основните страници, но времето ми до началото на конкурса беше почти изцяло заето с другия crowdsourcing проект – За честни избори. Той пък пожъна голям успех за кратко време и определено ще го запазим за следващите избори. Събраните данни от тези избори са вече отворени, но ще ги пусна скоро в по-удобен формат.

Наградата ми дава увереност, че това, което правя има значение и се забелязва. Понякога, когато човек се занимава с такива инициативи, му се струва, че се поти да копае в някое ъгълче и никой не вижда смисъл от работата му. Такава престижна награда като първо място на 12-годишния конкурс БГ Сайт си е сериозна мотивация и вдъхновение.

Догодина мисля да участвам в същата категория, но с Lipsva.com. Знам, че в последните две години обещавам да включа и този проект в надпреварата, но не съм още доволен от изпълнението и дизайна му. С анкетата, която пуснах за подобренията към него, ще получа по-добра представа какво е нужно. Затова отворете я и помогнете с мнението си. Един мой познат ще помогне с дизайна и идентичността, така че освен пълен с полезна информация, да е и по-приятен за окото.

Впрочем ето статуетките от тази година:

Натиснете за по-голяма снимка

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Остават само два дни от гласуването на публиката. Може да покрепите проекта за карта на престъпността като отворите страницата за гласуване, отбележите „Карта на престъпността“ и натиснете „Продължи“. След това ще потвърдите гласа си с мейл адрес.

Повече за Crime.bg ще намерите на страницата на проекта, както и в статията ми за него. Тук съм описал и защо участвам с този проект и какви са предимствата му.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Тазгодишното издание на „Кариера в България. Защо не?“ ще се проведе на 22 декември в Интер Експо център София. Участвах в тези през 2008-ма и 2009-та и определено са доста полезни за ориентиране в обстановката. И тази година ще има изложение на фирми, отделни презентации и семинарна част. Тази година ще има и работилници (или workshop-ове, ако предпочитате) по различни теми – как се пише CV, какво да правим след като ни наемат в България и прочие. Сред известните вече изложители тази година са агенции като Accelerate HR, Bulwork и AIMS, IT фирми като Hewlett Packard и Viscomp, както и големи компании на българския пазар като Sopharmatrading, M-Tel, Globul, EVN Bulgaria и Ernst & Young. По традиция повечето се регистрират в последния момент, така че очаквайте още повече на изложението.

В края на форума ще има дискусия за ситуацията с работата в България и споделяне на опит на вече върнали се. От познати знам, че точно в момента ситуацията е доста лоша що се отнася до работата. Освен ако не искате да работите в международна IT или консултантска компания, намирането на сносно заплащане ще е доста трудно дори с диплома в чужбина. Очаква се обаче до година-две ситуацията да се нормализира и да започнат да търсят много хора заради очакваният подем в европейските икономики. Това, разбира се, еврозоната да не изпадне в рецесия покрай комшиите, от което работата ви ще пострада много независимо къде се намирате. Имайки предвид, често форумът се посещава от студенти и специалисти с опит, той ще помогне точно за това – да се планира започването на работа няколко години напред.

Затова, този форум е полезен от гледна точка на представа какво се случва, какви са възможностите и какво може да се очаква. Покрай предишните ми участия и регистрацията ми в порталът Back2BG получавам всеки месец по няколко предложения за фирми търсещи специалисти с езици и някакъв опит. Ако имате време покрай връщането си в България тази зима или вече сте си в България, мисля, че ще ви бъде полезно. Ще ги намерите и във Facebook.

Погледнете и статиите ми за предишните издания на форума:
По-добре ли е с образование от чужбина?
Утре е „Кариера в България“. Гледайте на живо и участвайте
Какво очаквам да видя на форума „Кариера в България“
На кого му се работи в България?
Форумът „Кариера в България. Защо не?“

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

„О, неразумний и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език?… От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така, от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.“
Паисий Хилендарски, 1761

Днес потърсих значението на Будител. Според Wikipedia това е „човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух“. В онзи момент това е било важно, защото народът не е бил едно цяло. Не сме се чувствали българи. Днес честваме тези, които наричаме будители, защото са успели да ни напомнят кои сме, да ни обединят и поведат.

За жалост през десетилетията сме забравили отновно наученото. Днес България е в депресия. Не икономическа, а емоционална. Сигурен съм, че не малко от вас ще отговорят с готовност на възклицанието на Паисий като дадат примери за политиката, администрацията, работата и престъпността. Дори в отминалата предизборна кампания се залагаше силно на посланието „Срам ме е!“. По тази ли плоскост искаме да се движим? Помага ли ни тази психология? Интересно ми е как биха били приети съвременните будители. В училище учим как тогава са успели да обединят и поведат народа, как Левски е обикалял неуморно да организира комитети, а хъшовете са планирали атаки. Не учим обаче за оплюването и пренебрегването от страна на всички останали. Не учим толкова и за осмиването и предателството. Не го учим, защото е срамно, когато погледнем назад. Виждаме обаче същото и в наши дни – всеки лъч оптимизъм сякаш бива обявяван за предателство към стелещата се мараня на самосъжаление, жлъч и взаимно обвинение. Кои са днешните будители и как работят?

Такива днес има много. Млади са, действат, не се оплакват, работят, творят, често са тихи, но когато се налага надигат глас. Такива са организаторите на всякакви семинари за млади, инициативи за почистване или борба срещу определено политическо решение. Въобще всички, които обединяват, събират и създават диалог. Смея да твърдя, че такива са и „бояджиите“ на паметника в София. Този тип хора провокират и не се примиряват. Въпросът не е дали ги има днешните будители, а дали и как ще бъдат стъпкани от общото недоволство към разбуждането.

Нямам отговори и не мога да посочвам определени хора. Обичаме да обиждаме народа си на мързел и късогледство и май изпадам също в такива настроения. Хареса ми обаче текста, който министър Томислав Дончев пусна днес във Facebook. Искам да ви поздравя на днешния празник с него.

Самодоволна илюзия е, че веднъж събуден, българският народ винаги от тогава е с отворени очи. Сладкия и лепкав мрак на невежеството, овчедушието и покорството не са спирали да ни преследват, а и не са спирали да вземат своите жертви. Затова по важен е духът на будителите, волята да намериш болезнената алтернатива на свободата в един на пръв поглед уютен свят. И после, веднъж намерил пътя да поведеш другите по него. Днес ако и да не сме във вековен сън, често изпадаме в дрямка. Рядко гледаме на света с широко отворени, критични очи и днес не всички са готови за болката на събуждането от сладостта на съня.

Затова нека не проспиваме деня на будителите. Нека почетем имената и делото им, но нека поне днес да се сетим, че трябва да търсим будителите на днешния ден. Нека също си спомним, че мнозина от историческите личности, които осмислят днешния празник, са наричани от съвременниците си, „луди глави” и „авантюристи” и нехранимайковци.

Ако не всеки има волята да поеме трудния път да бъде будител, нека поне повече хора да имат силата да го последват.

Шрифта за цитата на Паисий е на Янко Цветков (alphadesigner).

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Имам един познат Циако, който постоянно ми се оплаква. Каквото и да направи, всички го критикуват и нападат. Чудя му се – работи на отговорна позиция и добре му плащат… Проблемът му е, че е малко нерешителен. Всъщност доста нерешителен. Ето, онзи ден намерил жена си в леглото с двама от най-близките й приятели. „И преби ли ги?“ го попитах, а той сви рамене „Еми не трябваше да са там, но какво да правя?!“. Мислил, мислил и нищо не предприел. Преди това я видял да излиза навън с много прозрачна блузка, през която всичко се виждало. „Пуснах я – няма да правя сцени я!“ Постоянно намирал чужди мръсни ризи и чорапи из къщата, но си затварял очите.

Разказва и че работата му е пълен хаос. Уж той отговаря, но все прехвърля вината на служителните и клиентите си. Тези под него били страшно недоволни и последно чух, че масово напуснат. Въртели подчинените му някакви далавери, но не било негова работа да ги спира. Клоновете на фирмата изпаднали в окаяно състояние, а някои тихомълком затворили. Част от клиентите му пък въобще не били обслужвани и дори на някои им прилошавало. Ситуацията накарала доста да се замислят дали да се обърнат към други фирми. Жена му не й пукало, защото в хаоса му харчела парите на воля и си спяла с който си иска.

А той – нищо. Не бил той виновен. Той си взимал решенията, нямало значение как се изпълняват, а служителите и клиентите били некадърни, че да се вписват в картинката. Оправдава се и с гена си – така го създали родителите му. Може би е прав, но си е негово решение да е такова мекотело. Всъщност струва ми се, че жена му точно затова го е избрала – защото не може да вземе адекватно решение, а тези, които взима, създават повече проблеми, отколкото да решават. Така тя може да прави каквото си иска. Дори се хвалела на всички, че е импотентен и това й било извинение да кръшка и мами всякак. Всички го ръчкаме да направи нещо по въпроса. Той обаче дори не може да реши дали да ни изслуша.

Сериозен проблем. Не ми пука за взаимоотношенията с жена му и дали характерът му е ген. Интересува ме фирмата му, защото тя затъва, а имам акции в нея. Просто малко по малко я унищожава. И не само той – всички знаем, че жена му дърпа конците. Явно в крайна сметка нея трябва да виня за всичко това. Добре, че след няколко седмици познатият ми Циако излиза в 2 годишна платена отпуска. Само се чудя каква каша ще забърка през това време. Вероятно ще ни държи топло докато се върне на работа.

Ако нямате чувство за политически хумор, по-добре не ме питайте защо съм написал този текст.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Утре мрежата навършва 42 години. За тази възраст е претърпяла немислими трансформации и е заела централна роля в живота на много от нас. Дори да не го осъзнавате, свързаността, която предлага, ви влияе по много скрити начини. Мрежата вече надминава техническите си параметри и се превръща в „място“ – виртуално пространство за работа, споделяне, политика, развлечение и революции.

Наистина, ако бъдат наложени ограничения за достъпа и съдържанието в мрежата, тя няма да е същата. Все пак ми се ще да коригирам лозунга на кампанията „Освободи интернет„ – трябва да освободим хората. Мрежата предлага възможности и свободният достъп до тях навсякъде и по всяко време ги прави ценни. Когато отваряме безжичните си мрежи, ние освобождаваме случайни хора от липсата на информация и дигитална изолация. Тази лична свобода реално изгражда мрежата в смисъла, който възприемаме днес.

Свободният достъп до интернет е наистина задължителен в наши дни и не случайно ООН го определи като човешко право. Има множество европейски проекти за развитие на широколентовия достъп на домакинствата и бизнеса. В България се радваме на доста бърз интернет, но за жалост в отдалечените региони това не е още така. Все пак, отдавна съм установил, че в градовете ни има повече отворени WiFi мрежи, отколкото който и да е чуждестранен град, в който съм бил. Това е добре, защото така помагаме не само на околните, но и показваме култура на споделяне. Затова е важно всеки да отваря мрежата си, но не трябва да забравяме подходящите мерки за сигурност.

Повече за това как да се включим в инициативата на „Освободи интернет“ и как да отворим мрежата си правилно ще намерите на сайта им. Там ще намерите и карта на всички мрежи, които ще бъдат отворени утре.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Прозрачността е термин, с който много се спекулира. Всички я обещават, но дори когато в институциите се прави нещо по въпроса, резултатът е почти безполезен. Причината е в огромния брой документи и сложни процедури в администрацията. Общоприетото определене е, че прозрачност означава да се предоставя достатъчно информация на обществото за това какви решения се взимат, как се взимат, какви са резултатите, какви са проблемите и кой е виновен. Така гражданското общество на теория може да контролира процесите и да реагира навреме.

Един съществен проблем в горната дефиниция е липсата на думата „достъпна“. Това означава, че обикновен човек трябва да му е сравнително лесно да осмисли и обработи данните. В противен случай самото им публикуване се обезсмисля. Вземете, например, стенограмите от заседанията на кабинета или парламента – как бихте могли да направите справка за изказванията на определен депутат или министър от последните 6 месеца? Би било полезно, за да се разбере как се е променяла позицията му през времето по определен въпрос. Информацията е на сайта им – дори не се налага да пращате молби за достъп до информация. Пречката обаче е, че са в свободен текст и се налага да изчетете стотици документи за една малка справка. Същият проблем се корени във почти всички публични документи и практически унищожава прозрачността.

Решението на този въпрос се състои в публикуването на отворени структурирани данни. Ключовата дума тук е структурирани, защото информацията не е просто свободно достъпна, но и лесна за автоматична обработка. Това може да са Excel таблици, XML или CSV файлове, а ако мислим за 10 години напред – семантично описани документи. Така с малко знания за таблици можем лесно да изведем гореспомената справка. Ако сте програмист пък може да автоматизирате всичко и да се получават периодично отчети по интересни теми – примерно за общата активност на депутатите в зала. На пръв поглед незначителния момент с подредеността на информацията се оказва решаваща за полезността й.

Отворените данни не са обаче полезни само в публични сектор и в никакъв случай не са само за следене на чиновници. В Монреал, например, са използвали данни от здравните служби, за да направят карта на глобените за проблеми с хигиената ресторанти в града. Други подобни данни помагат на хората да планират по-добре пътя си из градовете, в какви имоти да инвестират и как да започнат бизнес. Все по-често се случва и държавни институции да използват в работата си анализи, направени от обикновени хора. Така се възползва от експертната помощ на доброволци без сложни държавни поръчки и финансиране.

Натиснете графиката за по-голям размер

Да се убедят политиците и чиновниците да пуснат такива данни обаче е сложно. Има три основни пречки – не разбират какво е това, после не виждат смисъл и накрая се извиняват с липсата на пари. Първите два проблема могат да се решат с практически примери. От създателите на картата на Монреал разбрах, че точно с нея са убедили кмета да публикува отворени данни – когато е видял, че любимият му ресторант е с окаяна хигиена, веднага разбрал практическата стойност. Напомням, че цялата тази информация си е била на сайта на здравната им служба, но никой не й е обръщал внимание. Налага се да се направи достатъчно добра визуализация, за да се извлича някаква полза. Дори да имаме сурови отворени данни, повечето хора няма да могат да ги обработят. Един прост инструмент като карта или графика може да постигне изключителни резултати.

Съществен проблем е също така финансирането. Не малко институции по света са започнали проекти с отворени данни, но са ги изоставяли поради липса на бюджет. Често се случва и да довършат проекта донякъде и след време да махнат отворените данни с твърдения, че никой не се интересува от тях. На конференция във Варшава, за която ще пиша подробно в следващите ми статии, споделиха един интересен принцип – ако отворените данни не плащат сами за себе си, значи не са направени добре. Данните за здравните инспекции спестяват огромни разходи за здравна помощ при натравяне. Данните за пътната обстановка – намаляват разхода на бензин, задръстванията и смога. Повечето данни имат косвен, но измерим ефект.

Отворените данни обаче не трябва да бъдат услуга, която се предоставя от администрацията – тя трябва да стане основа на работата им. Един принцип, който научих е, че свободата да намираш, обработваш и споделяш информация е полезна не само извън, но и вътре в една институция. То помага за взимане на по-информирани решения и бърза реакция при грешки. Изненадващ ефект от тази свобода на достъп е, че улеснява значимо сигурността на информацията – нуждата от по-добра информационна система налага добър контрол и яснота кое е свободна информация, кое е секретно и кой е отговорен за пазенето й. Този принцип може и трябва да е в основата на реформата на администрацията ни. Отворените данни са ключов камък в електронното управление, успехът на който се корени в свързаността на данните и електронната комуникация.

В следващите ми статии ще опиша по-подробно няколко проекта, които видях на Open Government Data Camp и ми направиха впечатление. Всички те представят по един по-различен начин свободно достъпна информация, превръщайки я в нещо разбираемо и полезно.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Когато се прави сайт, добрите практики диктуват, че трябва да се проучи мнението на тези, които ще го използват. За жалост това рядко се случва и в крайна сметка страниците не показват оптималното за този сайт. Причината е, че дизайнерите и програмистите имат една представа какво е важно като информация, а в действителност посетителите да очакват друго.

Струва ми се, че случая с Lipsva.com е подобен. Има доста информация на сайта и вероятно има по-добър начин да я представим. Може би трябва да има само малка карта на началната страница и по-голяма във вътрешна. Може би е добре да има по-голям списък с профили на изчезнали и директни линкове към плакти за печатане. Може би картата трябва да се запази, но да се опрости силно или пък да се добавят повече, но по-разбираеми инструменти.

За всички тези въпроси имам нужда от помощта на всички вас. Знаете, че когато някой се втренчва достатъчно дълго в един проблем, той губи представа за обективната картинка и по-добрите решения. С тази цел съм подготвил тази анкета. Има само 4 въпроса с конкретни мерки. Последния всъщност е поле, където може да се впуснете в предложения, ако съм пропуснал нещо. Има и място за мейл в случай, че искате да помагате и в бъдеще. Ще се радвам на всякаква критика и идеи.

Започнете анкетата

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Тъй като в момента нямам време, пускам текста на съобщението буквално. Сайта е направен от мои приятели във Франкфурт и ще е довършен довечера вече работи. Тази вечер и утре ще имате време да се организирате за пътуване до секциите, така че гледайте да го разпространите до тогава.

Здравейте,

Както вече може би сте разбрали, тази година за жалост няма да има възможност да се гласува в почетните ни консулства в Дармщадт, Магдебург и Хамбург. Това ще накара много от нас да пътуват до Берлин, Бон или Мюнхен, което пък е свързано с допълнителни разходи. За да може да улесним всички, които желаят да пуснат своя глас, да направят това без да трябва да плащат големи суми за пътуване до изборните секции, ние направихме сайта:

www.stop4e.com

stop4e.com Ви дава възможност да намерите хора, които също искат да гласуват и търсят начин да стигнат бързо и изгодно до Берлин, Бон или Мюнхен. Сайтът ще ви помогне да намерите хора, с които да разделите разходите си за път, а защо не и да създадете нови познанства.

stop4e.com е подходящ за всички Вас, които

stop4e.com ще функционира първоначално за територията на ФР Германия. Целта на сайта е да стане място, където всеки да може да търси и намира евтини алтернативи за транспорт не само вътре в Германия, но и до и вътре в България. По този начин се надяваме stop4e.com да ви бъде полезен и при пътуванията Ви до и от България.

Със създаването на www.stop4e.com целим да дадем възможност на всички желаещи да гласуват да направят това лесно и евтино.

Нека предадем ново, положително значение на израза „Изборен Туризъм“!

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Какво искахте да разберете за кандидатите – президентските и местните? Чухте ли го? Влизаме в тези избори не само без яснота как се гласува, но и защо гласуваме. Въобще не е учудващо, че не малка част от българите са готови да продадат гласа си. И това е нормално – до сега единственият положителен ефект, който са виждали от упражняването на конституционното си право е да получат еднократно 100 лева. Повечето не го правим от едната гордост. На колко обаче наистина им пука и вярват, че гласът им променя нещо?

Тези избори бяха ненормални. Казвам „бяха“, защото след обявяването на кадидатите всичко е на автопилот и нищо не се случва. И са по-ненормални от друг път – нямахме нормални дебати, платформи и дори заветните обещания, от които да се отметнат после. Изборният процес беше опорочен до безкрайност, а ЦИК нарушава закона също толкова често, колкото и партиите. Липсва всякаква приципност, отчетност и прозрачност в каквото и да е.

Този път не чухме и нищо за целите на кандидатите. Споровете се въртяха около злободневни дразки и нападки, изпълнителната власт и проблеми изцяло извън ресора на президентстото. Не стана дума нито за дипломатическите служби, нито реформата на съдебната власт. Последната особено трябваше да бъде в центъра на дискусиите, защото очевидно е най-важната в момента. Местните избори пък останаха толкова на заден план, че няма накъде. Добре, че доста кандидати за кметове са активни в мрежата, че научихме повече за тях във Facebook и от блоговете им.

В чужбина пък вота се провали на няколко места. Аз примерно най-вероятно няма да гласувам. Не защото не искам, за защото практически ми отнеха правото. На теория може да пропътувам половин Германия да отида до най-близката секция в Бон, но надали ще стане. Ще се опитам, но колко други смятате, че са готови да го направят. В почти никое посолство и консулство не са дори информирали емиграцията за възможността да гласуват. Всичко се прави от ентусиасти. На нас дори ни пратиха грешна информация, което е и причината и да няма секция. В Инстанбул пък ще има 10 пъти по-малко секции от миналия път, което ще означава абсолютен хаос в изборния ден. Така ще влезем в световните новини доста бързо. И за всичко това са виновни както Външно, така и ЦИК. Най-много обаче са виновни изготвилите новия Изборен Кодекс, които в момента се крият от коментари и критики.

Медиите имат доста интересна роля във всичко това. Оказва се, че те се нагушват най-много от всички реклами, дебати и участия. Естественият въпрос в този момент е как мога аз да очаквам обективен анализ на кандидатурите? Как да очаквам да задават критични въпроси и да ги настъпват по мазолите? Не е трябва ли това да е ролята на медиите? Мисля си, че за следващите избори ще трябява от рано да започнем с блогърска кампания „На нас не ни плащат“.

В крайна сметка обаче целта е да изберем нов президент. Защо ни е никой не знае. Защо трябва да е някой от кандидатите – отново не ни е ясно. Май само в платформата на Светьо има някаква яснота – майната им на всички, дайте да ги осмеем. Всички кандидати се показаха като слаби оратори, лоши дипломати и без яснота каква е целта на институцията. Резултата е, че сме по-объркани отколкото в началото и по-малко хора вярват на институциите. Прекрасни резултати, предвид, че дори не са избрани още.

Знам, че не ви казвам нищо ново, но понякога е добре да се изпишат тези неща.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

След минути ще започне срещата за отворени данни в управлението. През следващите няколко дни ще напиша подробно какво съм научил и с кой съм се срещнал. Сега обаче може да следите всичко в Twitter. За повече информация прочетете статията ми за OGDCamp. Довечера ще добавя тук кратки новини.

Първият ден мина доста интересно. Имаше малко объркване на места, но всичко мина добре. Посетих доста лекции. Най-голямо впечатление ми направиха три. Едната беше за портал за визуализация на обществени поръчки, който ще пускат в Словакия. След месец ще пуснат и кода и ще можем да го използваме за България. Данните по темата са отворени и сега, но са много нечетливи и трудно за търсене. С този инструмент ще може да се покаже кой, колко и за какво харчи и на кого ги дава. Има и индекс на конкуренция при избора на изпълнител и цялостна статистика. Би било също интересно това да се свърже с Търговския Регистър.

Втората тема бяха отворените банки. Тук говорихме за две концепции. Първата е публикуването на отворени данни от страна на банките, която е извлечена от работата им и от осреднените заеми и сметки на хората. Примерно – колко заеми имат хората средно във всяка община, колко от тях за просрочени и как това се променя месец за месец. Втората и основна концепция е доста революционна – отварянето на информацията за банковите сметки на определени хора, организации или фирми. Няма да навлизам в подробности, защото е доста стряскаща концепция в първия момент, но има логика като се обясни добре.

Третата тема беше научни изследвания за разпространението на отворени данни в управлението на Европа и България в частност. Изглежда няколко човека са прави такива и съвсем скоро ще бъдат публикувани. Ще е интересно да ги видим.

Всички тези теми имат доста подробности и идеи около тях. Имаше и доста други, които ще спомена в следващите дни, но няма да мога да обясня всичко. Количеството информация, впечатления, идеи и обратна връзка е просто главозамайващо. Имате 400 души, които са ентусиазирани за същото нещо като вас, също като вас ги гледат странно като говорят за него и по-същия начин се опитват да променят отношението в страните си. Голямата новина е, че в последната година има експлозия на отворени данни, споделянето и използването им. Това се случва след достигане на критична маса в определени държави. Други, сред които и България, все още не са стигнали там, но правилото винаги е, че няма да знаем докато не сме минали този праг.

Избрах вече 4-те теми, върху които ще се съсредоточа. Тези дни ще подготвя статии за тях, както и текст за Дневник и блога на OKFN. Има много идеи и се надявам, че ще м помогнете да ги осъществя.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Преди няколко дни започна гласуването на BGSite за сайтове на годината. Това е 12-тото издание и второто, в което участвам в журито. Към края на месеца ще пусна описание на моите фаворити. Междувременно обаче искам да ви призова да гласувате за проекта Crime.bg, който регистрирах в категория „Кауза, събитие, общност“.

Как да гласуваме?

Лесно е. Отворете този линк. Намерете заглавието на сайта „Карта на престъпността“. Би трябвало да е най-отгоре след като отворите страницата. Отбележете го с отметка, отидете най-долу на страницата и натиснете „ПРОДЪЛЖИ“. След това ще ви питат за мейл, на който ще получите линк за потвърждаване на гласа. Това е

Защо точно този проект?

Преди 2 години спечелих наградата „Блог на годината“. От тогава насам не бях пускал сайт за участие. Тази година реших да добавя Crime.bg. Причината е, че нов проект, интересен е и мисля, че ще се хареса на много хора. Щеше ми се да имах повече време да оправя дизайна, но вярвам, че ще оцените също така функцията на сайта, допълнителната информация и каузата, която представя. Описание на целите му ще намерите в статията, с която го обявих официално. Накратко – идеята е всеки да може да изпраща сигнали за нарушения, които му са се случили или на които е станал свидетел. Така ще може да изградим цялостна карта на престъпността.

Първоначално исках да регистрирам Lipsva.com, но по него все още има много работа. За съжаление от месеци не ми остава време, а трябва да пренапиша ядрото му из основи. Надявам се за следващото издание на конкурса да е по-представителен.

Как участваш като си в журито?

Всеки член на журито декларира обвързаност с кандидатите за сайт на годината. Немислимо е, че с такова видно жури няма да има връзка между членовете и създателите на сайтовете. Затова просто не ни се позволява да гласуваме в категориите, където имаме наш сайт. Аз, например, няма да мога да гласувам за „Кауза, събитие, общност„. Разчитам обаче на всички вас да подкрепите Crime.bg за наградата на публиката.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

С помощта на Европейската Комисия другата седмица ще посетя Open Government Data Camp във Варшава. Заедно с Пейо ще представяме България на най-голямата конференция за отворени данни, прозрачността в управлението и свързаните с това технологии. На събитието ще присъстват основателя на OKF, комисаря по дигиталното развитие на ЕК и един куп open data евангелисти, ентусиасти и специалисти. Ще има 400 посетители от 50 държави.

Програмата

Конференцията ще е два дни, но няколко дни преди това и след това ще има съпътстващи семинари. Ще имам възможност да присъствам само на основното събитие. На него лекциите ще са разпределени в 4 стаи като всяка е между 10 и 30 мин. Цялата програма ще намерите на сайта им. Ето планът ми за темите, които искам да чуя.

Покажи целия план за двата дни

Доста неща са наистина и всяко от тях е кратко, но определено ще са ми страшно полезни. Всички лектори са със солиден опит в проекти с отворени данни. Най-много ме интересува обаче опита им за връзката с правителствата и убеждаването им да променят практиките си.

Къде е България

Замислих се как да представя България. В почивките и съпътстващите разговори ще има дискусии за ситуацията в различните представени държави. От гледна точка на отвореното управление на първо място трябва да спомена Парламента, който първи започна да публикува такава информация. Първо под натиск на обществото започна да публикува отсъствията и индивидуалните гласове на депутатите. В новия им сайт доста от данните могат вече са в отворен формат. За жалост обаче вече 9 месеца не е пусната най-апетитната част – индексираните стенограми. Напомням, че и сега те са публични, но са практически неизползваеми. Причината е, че са в свободен текст, а това е най-голямата илюзия за прозрачност. Имат готовност да ги пуснат в структуриран вид за лесна обработка, но не се случва заради технически проблем с часовете. Опитах се да ги убедя, че това не е важно, но нямам напредък.

Друг важен аспект, за който се опитвам от месец да получа информация, е участието на България в OpenGovPartnership.org. За него научих от Николай Младенов в Twitter. В рамките на това партньорство, 45 държави ще поемат ангажимент да въведат и отстояват принципите на отворените данни. В общата декларация, която ми пратиха от Външно, може да прочетете принципните ангажименти, които сме подписали. Шефката на кабинета на премиера – Румяна Бъчварова – е изпратила писмо до организацията, в което заявява участието ни. Все още нямаме конкретни ангажименти, но до март 2012 трябва да предадем цялостен план за действие. Свързах се с кабинета на Бъчварова с молба за подробности какво планираме в тази посока. Ще ми се да мога да кажа повече за плановете на България и се надявам да върне обаждането ми.

Ще спомена също така общата стратегия за електронно управление, която беше приета от Кабинета. Тя се основава на план разработен година по-рано и доразвива принципите му. За него написах три статии в края на миналата година – за сегашното състояние на администацията, за рисковете за стратегията и за нужните краткосрочни и дългосрочни мерки.

От усилията ни за отваряне на данните в управлението ще споменем моята и работата на Пейо с данните на парламента; неговите проекти за бюджета на страната и даренията към полицията; порталите Crime.bg, Lipsva.com и FairElections.eu; комуникацията ми с МВР за данните за престъпността; ситуацията с обществените поръчки за компютърни системи и интернет сайтове; статистиката на НСИ и въобще интереса към темата у нас.

Как да научим повече

Разбира се, ще пиша подробно другата седмица за всичко, което ми е направило впечатление и ще се опитам да предам наученото от всяка сесия. Повече по темата за отворените данни и приложението им в администрацията може да прочетете в следните статии:

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

„Да видим какво ще кажат картите Таро за жалбата Ви!“*
Бисер Троянов, ЦИК

За епопеята със секциите в Германия и Франция може да прочетете подробно тук. Във връзка с този проблем, снощи успях да се свържа с Бисер Живков Троянов. Обърнах се към него първо, защото е говорител на ЦИК и второ, защото на него е била разпределена моята жалба. Тя, заедно с писмото на Външно министерство, ги приканваше да отворят секции в „спорните“ почетни консулства.

Отговорът на Троянов беше, че срокът е изтекъл. По думите му, ЦИК нямали право да променят решенията си след изтичане на даден срок. Това изказване е абсурдно по две причини – първо, защото това се е случвало многократно до сега и второ, защото решението им излезе часове преди да изтече срока – 3-ти октомври. Въпреки това успях още същия ден да подам жалба и тя беше заведена с пореден номер към 3-ти. Попитах го за тези неща, но реакцията беше раздразнение, объркано повтаряне на същите му аргументи с отсичане – „Това е положението!“

Посъветва ме да се обърна към Външно министерство, защото грешката е била тяхна. Това очевидно е така, но се опитах да го убедя, че имат законно право и принципно задължение да оправят грешката на друга държавна институция, за да не се стигне до ощетяване на граждани. Реакцията му беше „Не е работа на ЦИК да оправя грешките на Външно министерство“. Посочих, че така на практически спират хиляди да гласуват, а именно ЦИК има власт да оправи проблема. Ефект нямаше. Накрая му казах, че не прави нищо друго освен да си измие ръцете с Външно и той ми затвори телефона.

Най-скандалното в случая обаче не е поведението му. По закон ЦИК би трябвало да разгледа и да излезе с решение по всички жалби. Моята жалба е постъпила на 3-ти, а писмото на Външно – на 5-ти. По нито едно от двете не е излязло решение. От разговорът ми в понеделник останах с впечатление, че такова няма и да има. Затова го потърсих отново тази сутрин. Вдигна ми на третия път и със спокоен глас ми обеща, че ще представи случая пред ЦИК. Не очаквам да го направи и ми се струва, че искаше просто да ме разкара от телефона.

Преди малко от мой контакт разбрах, че истинската причина е друга. Имало негласен ултиматум от членовете на ДПС – ако се отварят нови секции в Германия, то да се отворят такива и в Турция. Членовете на ЦИК от ГЕРБ ги е било страх да създадат прецедент, който да се използва от ДПС за жалбата на изселническите организации. Външно пък нямали против, защото секциите в Истанбул наистина щели да се претоварят на 23-ти. Тези от ГЕРБ обаче упорствали осъзнавайки, че лишават хиляди от реалната възможност да гласуват.

На този етап аз задавам въпроса – на кого се отчита ЦИК? Не знаем как се взимат решенията, какво си говорят в залата, защо отхвърлят някои жалби и не разглеждат други. При абсолютната липса на персонална отговорност на членовете й, тази комисия прави каквото си иска. Може да заведем жалба във ВАС, но това ще отнеме твърде много време и ще е късно за секциите. В същото време няма да има никаква поета отговорност от членовете на ЦИК за думите и делата им.

Тази комисия наистина трябва да е независима, за да са такива и изборите, но как се гарантира тази независимост? Всяка държавна институция би трябвало да е отговорна пред народа и макар за никоя друга това да не важи съвсем, поне има предвиден механизъм. Тук такъв няма и това, което виждаме е, че липсва всякаква прозрачност и отчетност, а личните интереси изместват в много случаи националните. Отново.

*: за да няма объркване, това не е истински цитат от г-н Троянов. В останалата част от текста съм предал думите му възможно най-точно.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

В Конституцията на Република България пише:

Изборите … се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Гражданите, навършили 18 години, …, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.

Започвам с това, защото е най-честия ни аргумент когато стане въпрос за изборите в чужбина. Под тези две статии в Дневник ще откриете достатъчно коментари за и против това емигрантите да гласуват. Спорът съществува отдавна и се подгрява при всеки нов вот или проблем в изборите зад граница.

Ето събрани накратко аргументите против това да се гласува извън България заедно с моето мнение.

Това са сред най-честите изказвания по форумите. В центъра им стои разделението „ние-те“, което е често срещано, когато не желаем да погледнем проблемите в очите. Истината е, че емиграцията и студентите в чужбина са не по-малко запознати с проблемите и политиката в България. Вярно е, че не се сблъскват с тях всеки ден, но това не означава, че не ги виждат, не ги занимават и не им пречат. Повечето ми познати тук следят повече българската политика и научават за събитията по-бързо от доста хора в България. В същото време пък не се интересуват от местната политика и въобще обществения живот тук. Има също така сериозна разлика между това да решиш да учиш или работиш другаде и това да не ти пука за България. Повярвайте ми – тези които не им пука не говорят с българи, не гласуват и няма да четат нищо от написаното тук.

Това е едно голямо заблуждение. Всичко свързано с България ни засяга пряко. Най-малкото нещо е членството и представянето на страната ни в ЕС. Който и да е българин в чужбина ще ви излъже, ако каже, че не иска да се върне в България въобще. Истината е, че не иска да се върне в тази България и един от начините да повлияе на промяната е чрез изборите. Повечето студенти, които излизат да учат пък тръгват с нагласата, че ще се върнат скоро след завършването. За жалост при повечето това не се случва и причините са в същата политико-икономическа обстановка. Ако си мислите, че те не искат да променят нещо по един или друг начин, дълбоко се лъжете.

Това просто не е вярно. Ако вземем в предвид само преводите, които някои работници пращат на семействата си, то те представляват 2% от БВП. Други оценки обаче посочват доста по-големи проценти. Това е защото по-голямата част от парите не могат да се проследят – пренесени са или на ръка от познати, или чрез многобройните агенции за финансови услуги. В тези цифри обаче не спадат също така и парите, които се харчат, когато някой се върне на почивка в България. Не се включват и сумите, които се слагат в български банки заради по-добрите краткосрочни условия. Комбинираният ефект на всичко това се посочва като една от причините България, а и други източно европейски държави, да не изпадат в дълбока рецесия през последните години.

Независимо от тези аргументи обаче, не смятам, че финансовия ценз и приносът към хазната трябва да е критерий за правото да се гласува. Така не би трябвало да даваме и на безработните такова право. Струва ми се, че и Конституцията е на същото мнение.

Тук става дума отново за отблъскването на българските ценности и интегрирането в чужда среда. Отново ви напомням, че тези, които са го направили и не се интересуват от България, нямат никакво намерение да гласуват. Друг е въпросът за тези, които поддържат определен модел на управление и външна политика. Неизменно страната, в която живееш влияе на тези убеждение. Струва ми се обаче, че и в България има доста франкофони, например, за да ни е страх от „френско влияние“ в гласовете на сънародниците ни във Франция.

Това е доста сериозен въпрос. Активността, цената и възможността за гласуване, както и ефекта от вота са взаимно свързани. Истината е, че на всички избори без тези за президент, българите зад граница не знаят за какво гласуват. Бройката гласова се разпределя от ЦИК по региони в зависимост от това къде са се разбрали да спечели определен кандидат или не им достига активност. Така се изкривява вота както на въпросното населено място, така и на всички зад граница. Поради тази причина излезе предложение да се разпределят няколко депутати и един евро-депутат, които да бъдат избирани пряко от чужбина. Ще бъдат разпределени по континенти и ще представляват съответните избиратели. Така активността ще се повиши неимоверно и ще знаем за какво гласуваме.

Цената на провеждането на кампанията пък може да се свали изключително много с въвеждането на прословутото електронно гласуване и като се оптимизира създаването на секции в чужбина. Сегашния начин на отваряне на такива води до куп грешки и нежелани резултати. Все пак провеждането на избори зад граница ще си остане по-скъпо от тези в България.

Това е най-голямата заблуда, която обаче често се премълчава. На първо място, за да се решат проблемите с изборите в Турция, както и съмненията за контролиран вот, трябва да контролира работата на комисиите и посолството там. Заличаване на правата на всички останали, заради няколко хиляди избиратели в Турция далеч не е решението. Да не говорим, че по закон и изселниците там са български граждани и имат същите права като нас – независимо дали на някои това не им харесва.

В същото време обаче, никой не знае колко българи има по света. Нито Външно, нито Агенцията за Българите в чужбина има ясна представа къде са, колко са, как да се свърже с тях или как да ги активизира при нужда (дали ще е бедствие или избори). Ако се поправи това, предложение за което ще дам по-нататък, ще имаме много по-голяма активност, която ще мине многократно в абсолютни стойности вота в Турция притесняващ толкова много. Консервативните преценки показват, че има поне милион българи зад граница. Ако активизиране поне 30% от тях да гласуват, да помагат на страната с контакти, инвестиции и експертна помощ, мисля си, че всички аргументи по-горе ще бъдат още по-безсмислени.

Истината е следната – независимо дали смятате, че не трябва да се гласува зад граница или не, факт е, че по закон държавата трябва да осигурява това право на всеки български гражданин. В този случай въпросът по-скоро е не дали да ги правим или не, а как да ги направим като хората. В последните си няколко статии разисквам точно това. Факт е, че сегашният режим на работа не става. Има много идеи как да се подобри като нормативна база, процедури и технология. Докато обаче няма отчетност и прозрачност в процеса на организация и решения, каквото и да измислим, то няма да работи. Тук говоря както за прословутите протоколи на ЦИК, така и за комуникацията на Външно с посолствата и гражданите. Впрочем последното важи за всички институции.

Повече интересна информация по темата ще намерите тук и тук. Тук Webcafe пише за коментар на Певнелиев как до 10-тина години щели да се върне голяма част от емиграцията. Тази карта се използва от край време от всякакви политически сили без особен ефект. Той участва в „Кариера в България. Защо не?“ в края на 2009-та, когато и аз бях сред лекторите, а темата беше имат ли бъдеще в България студентите ни за граница. Не мога да намеря видео на участието на Певнелиев, но ще пусна като го намеря.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Вчера в mailinglist с хора заинтересовани от изборите в чужбина съобщиха, че Външно са пуснали списък с имената на всички подали декларации. Това е изискване по закон, но глупостта, която свършиха е, че заедно с имената бяха пуснали и адресите им в България. Това е лична информация и може потенциално да се използва за измами. След като аз, а вероятно и други, писаха до Външно, линка към таблицата вече не е на сайта, но самият файл все още може да се свали. Бивол писа снощи по темата. Междувременно обаче тази информация ни даде възможност да направим доста интересен анализ на това как се подават декларации и как се отварят секции в чужбина. Един такъв анализ направи Андрей, а сега ще ви представя моя.

От анализа е очевидно, че огромна част от декларациите в Турция са попълнени организирано и най-вероятно от едни и същи хора. За няколко хиляди души са подадени по 2 и повече декларации – често на различни адреси. Това означава, че има хора с дълги списъци от имена и ЕГН-та, които попълват автоматично декларациите. Можем да засечем само грешките им – когато един и същи човек е в няколко списъка, но практиката е ясна. Фрапиращо, че Външно министерство и посолствата не са обърнали внимание на това. Ето някои факти:

Естественият въпрос от това е защо въобще е нужно да се подават декларации. Този повърхностен анализ показва, че системата на провеждане на избори е дълбоко опорочена. Защо и ние в Германия да не започнем да подаваме по хиляди декларации по същия начин? Защо няма контрол на този процес от страна на посолството в Турция и на Външно? Защо в същото време на нас ни правят проблем, че не сме подали декларациите в PDF формат? Защо след като толкова не гледат какво и как всъщност се подава, на нас сега ни правят проблем за трите почетни консулства в Германия? Значи правилата за Турция са различни от тези за емигрантите в останалия свят? И после говорителя на Външно излиза и казва - „Вижте, в Турция си подават декларации и имат секции. Вие не сте подали и нямате.“ Виждаме как са подадени и как са отворени секциите. Видяхме на предишните избори и как се е гласувало.

Целият този процес говори в най-добрия случай за непрофесионализъм и нехайство от страна на хората във Външно и посолствата участващи в организацията на изборите. В случая на публикуването на личните данни на 30000+ емигранти, говорим дори за престъпна небрежност. Дори да променим из основни начина, по който се организират изборите за граница, най-слабата връзка си остава липсата на процедури, отчетност и прозрачност в администрацията.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Вчера в mailinglist с хора заинтересовани от изборите в чужбина съобщиха, че Външно са пуснали списък с имената на всички подали декларации. Това е изискване по закон, но глупостта, която свършиха е, че заедно с имената бяха пуснали и адресите им в България. Това е лична информация и може потенциално да се използва за измами. След като аз, а най-вероятно и други, писаха до Външно, линка към таблицата вече не е на сайта, но самият файл все още може да се свали. Бивол писа снощи по темата. Междувременно обаче тази информация, до която иначе не би трябвало да имаме достъп, ни даде възможност да направим доста интересен анализ на това как се подават декларации и как се отварят секции в чужбина. Един такъв анализ направи Андрей, а сега ще ви представя моя.

От анализа е очевидно, че огромна част от декларациите в Турция са попълнени организирано и най-вероятно от едни и същи хора. За няколко хиляди души са подадени по 2 и повече декларации – често на различни адреси. Това означава, че има хора с дълги списъци от имена и ЕГН-та, които попълват автоматично декларациите. Можем да засечем само грешките им – когато един и същи човек е в няколко списъка, но практиката е ясна. Фрапиращо, че Външно министерство и посолствата не са обърнали внимание на това. Ето някои факти:

Естественият въпрос, който следва, е защо въобще е нужно да се подават декларации. Този повърхностен анализ показва, че системата на провеждане на избори е дълбоко опорочена. Защо и ние в Германия да не започнем да подаваме по хиляди декларации по същия начин? Защо няма контрол на този процес от страна на посолството в Турция и на Външно? Защо в същото време на нас ни правят проблем, че не сме подали декларациите в PDF формат? Защо след като толкова не гледат какво и как всъщност се подава, на нас сега ни правят проблем за трите почетни консулства в Германия? Значи правилата за Турция са различни от тези за емигрантите в останалия свят? И после говорителя на Външно излиза и казва - „Вижте, в Турция си подават декларации и имат секции. Вие не сте подали и нямате.“ Виждаме как са подадени и как са отворени секциите. Видяхме на предишните избори и как се е гласувало.

Целият този процес говори в най-добрия случай за непрофесионализъм и нехайство от страна на хората във Външно и посолствата участващи в организацията на изборите. В случая на публикуването на личните данни на 30000+ емигранти, говорим дори за престъпна небрежност. Дори да променим из основни начина, по който се организират изборите за граница, най-слабата връзка си остава липсата на процедури, отчетност и прозрачност в администрацията.

Допълнение

От коментарите стана ясно, че на доста хора с българско гражданство, които обаче нямат постоянен адрес в България, по подразбиране се пише адреса на Столична община. В същото време обаче доста от адресите във файла са практически еднакви, като се различават с няколко букви или начина на написване. Така пак има доста еднакви адреси, но е по-трудно да се засекат. Това обаче не променя факта, че доста хора са подали по няколко декларации в Турция и че адресите на емигрантите не трябваше да изтичат.

Допълнение – 10 октомври

Димитър Иванов излезе с окончателна статистика за невалидните декларации:

В Турция имаме 888 човека са подали по две заявления, 185 – 3, 19 – по 4 и 4 – по 5. Това прави общо 1331 „фалшиви“ заявления. За сравнение, в останалите страни има само 41 такива – 39 човека подали по две и един – по 3. Самата таблица с повторенията не мога да я кача, защото съдържа същите лични данни, които не биваше да се разпространяват на първо място.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Снимката е от началото на изборите за евро-парламент
във Франкфурт през ’09. Вижте я по-голяма.

Тъй като темата е почти необятна, реших да започна от последните събития и в няколко статии да вървя към общото. Обещах да изчакам с написаното тук до петък, но решение така и не се появи. Ситуацията в момента е следната:

Преди 10-тина дни Външно министерство предаде на ЦИК списък с места в чужбина, където трябва да се проведат избори. В този списък не фигурираха няколко почетни консулства, за които бяха събрани повече от 20, но по-малко от 100 декларации. Сред тях бяха и трите такива в Германия, което ме накара да се занимавам с всичко това. В отговор на протестно писмо публикувано в Дневник, говорителя на Външно отговаря, че почетните консулства нямат статут на почетни представителства в смисъла на Виенската конвенция и за тях се изискват 100 заявления. Тя също така твърди, че всички българи зад граница са наясно с това и че е изцяло наша вината, че не сме подали достатъчно декларации.

Истината, цялата истина или поне 30% от нея е, че говорителя на Външно е права. Наистина не сме подали много декларации. Основната причина е, че винаги се подават достатъчно декларации за отваряне на секция. Изключение е Турция, но за тях – утре. А какво този път означаваше „достатъчно“? Това, за което г-жа Чернева говори наизуст, е яснотата около статута на почетните консулства. В действителност, дори хората в мисиите ни зад граница се учудиха на това определение. Изглежда собствените им служители не го знаят. Нещо повече – никъде в Изборния кодекс или решенията на ЦИК не се говори за Виенската конвенция или що е то „представителство“. Работа на Външно е да го определи.

Тук идва интересната част – Външно ни каза точно и ясно, че почетните консулства са представителства и са достатъчни 20 заявления за тях. Това беше видно на интернет страницата им и тази на посолството в Берлин. За останалите не съм проверявал. По неизвестни причини веднага след разгарянето на скандала информацията беше заличена, но не преди да я снимаме. Може да я видите тук и тук. Това беше съобщението, което не само ние – гласоподавателите, но и всички в посолствата и консулствата видяха. Тази интерпретация и указания бяха циркулирани по всички канали до изтичане на срока. Мога да говоря само за Германия, но знам, че подобен проблем е имало и на други места.

Къде сме сега? На 2-ри ЦИК излезе със списък на секциите в чужбина. На 3-ти пуснах в Комисията жалба със сигнатура М-364 и тя беше поета от Бисер Траянов. На 5-ти сутринта, след като му представихме ситуацията предишния ден, министър Младенов изпрати писмо до ЦИК да преразгледа решението си и да включи няколко оспорвани консулства в списъка. От тогава до сега решение на ЦИК по въпроса няма. Имам уверението на администрацията им, че всички жалби се разискват и се излиза с решение по тях. Тъй като обаче получават по 70 на ден, често има забавяния. Можем само да се надяваме, че ще намерят време до средата на следващата седмица, че ще приемат аргументите и ще отговорят положително.

Защо всичко това е важно, ще пиша в следващите две статии. В случая искам само да посоча, че системни грешки и невежество заложени в Изборния кодекс комбинирани с недобрата организация във Външно и лошата им комуникация с посолствата и българските граждани зад граница доведоха до абсурдни спорове за семантика, подведоха и лишиха от вот хиляди. Уважавам много Николай Младенов като министър, но в случая това са фактите. Нищо в този аспект на работата на министерството и посолствата не се е подобрило в последните години и резултатите са налице.

Накрая искам да призова тези от вас, които искат да се впускат в спорове трябва ли да се гласува зад граница и колко секции трябва да има, да изчакат утрешната ми статия. Там ще изложа мотивите си и ще имат достатъчно поле за изява.

Погледнете и мнението на Петър за ситуацията.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

В момента ситуацията е следната:

Подробности за случилото се през тези няколко дни ще пиша в четвъртък или петък, когато ще имаме повече яснота. Пиша това, защото доста хора ме питаха днес и исках да събера фактите на едно място.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Написах последната си статия за новия сайт на туризма часове след като беше пуснат в мрежата. Може да видите самият сайт на адрес BulgariaTravel.org. Бързо след това се събраха много коментари в Twitter и в други блогове. Някои посочваха проблеми, а на други им хареса общия дизайн на сайта. Тъй като имаше доста въпросителни, а и заради миналите скандали около този проект, зададох няколко въпроса на Йордан Йорданов, който е управител на консорциум ДЗЗД „България Травъл 2010″ изпълняващ обществената поръчка на МИЕТ.

Днес от 13:00 пък в Гранд Хотел София министерството отпразнува Световния ден на туризма. Там проекта е бил представен и една от реакциите може да прочетете в Дневник. Нямах възможност да присъствам, но се надявам, че ще видим промените, за които говорим тук с г-н Йорданов.

Напомням, че всеки може да изпрати предложение или критика на специалния формуляр към проекта. Доколкото чух отговарят навременно и ще вземат под внимание сигналите.

Колко ще продължи бета фазата на сайта?

Бета версията на новият туристически портал ще продължи за период около 30 дни през който период ние ще събираме, обобщаваме и анализираме всички постъпили коментари, бележки, препоръки и предложения от страна на потребителите на новият туристически портален сайт.

Предвиден ли е ресурс за промени в дизайна и функционалността, когато посетителите посочват съществени проблеми?

Изпълнителя ДЗЗД „България Травъл 2010” е предвидил ресурс за промени по дизайна и функционалността на новия портален сайт в следствие на постъпили коментари, бележки, препоръки и предложения от потребителите на порталният сайт, разбира се след съгласуване и одобрение и от страна на Възложителя в лицето на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Очаква ли се сайта да се валидира по W3C и да се оптимизира за натоварване на сайта (gzip, javascript накрая на статиите, expire на ресурсите, sprite-ове и прочие)?

В техническото задание от страна на Възложителят (МИЕТ) не бе заложено изискване изпълнителят на тази обществена поръчка да извърши валидиране на новият портален сайт по W3C.

Отправил съм въпроса към колегите от МИЕТ дали в продължението на проекта „Мултимедиен каталог на туристически обекти и електронен маркетинг на дестинация България” е предвидена дейност по извършване на валидация по W3C и щом получа отговор от тяхна страна ще ви информирам своевременно.

Относно оптимизирането на новият портален сайт (ако говорим за SEO оптимизация) сме провели предварителни разговори с г-н Огнян Младенов, когото смятаме да ползваме като основен консултант по тези дейности и през следващите 3 месеца предстои да се извърши SEO оптимизация на новият туристически портал!

Направихте ли usability тестване във alpha фазата на сайта на сайта?
Беше ли направено такова сред целевите групи на сайта – български и чуждестранни туристи?

През май 2011 г. беше извършено тестване на портала във alpha фаза. Тук ще намерите доклада от извършеното тестване.

Как бихте обяснили на хората в няколко думи защо сайта струваше 1.5 милиона?
Каква част от снимките и клиповете са направени от консорциума и каква е закупена от готови архиви?

За да отговоря на първият от двата въпроса и най-вече да бъде обяснено на обществеността защо сайта струва 1,464 646 лева ще започна от там, че проекта е огромен по обхват и създаденото съдържание и мултимедийни компоненти са много голям брой като всичко това е преведено (а видео клиповете субтитрирани и дублирани) на осемте чужди езика поддържани от новият портален сайт – английски, немски, руски, френски, испански, арабски, японски и иврит.

Моля да прегледате презентацията на новият портален сайт и сам ще се уверите, че е извършено огромно количество работа в продължение на 7 месеца. Можете да видите и видео презентацията тук.

По вторият въпрос отговорът е следният, почти 95 % от снимковия материал и видео клиповете са авторски, т.е са заснети специално за проекта, малка част около 5% са закупени – основно поради сезонността (проекта не обхваща една цяла календарна година за да могат да се заснемат всички 450 обекта в четирите сезона).

Как бихте разбили разходите по проекта – колко пари са отишли за дизайн и програмиране; за тестване; за създаване и превод на текстовете; за мултимедията?

Не бях сигурен дали имаме право от наша страна да обявя подобен вид информация без разрешение от страна на Възложителя (МИЕТ), задал съм въпросът към колегите от МИЕТ и след получаване на становище от тяхна страна ще ви информирам подробно по този въпрос.

Само за ваша информация ще споделя, че преводите на осемте чужди езика на статиите за представяне на 450 обекта от мултимедийният каталог, преводите на 115 те събития от календара на културни събития, преводите на осемте езика английски, немски, руски, френски, испански, арабски, японски и иврит на мултимедийните компоненти (брошури), преводите на осем езика на 22 та маршрута, преводите на осем езика на имената на 6 120 снимки и дублажът на 52 видео клипове на осемте чужди езика, както и субтитрирането и преводите на осемте чужди езика на още куп неща възлизат над 400 000 лева. Превод на една страница 1 800 знака на японски език струва 29,50 лева. Преводите и редакцията на цялото съдържание на новият портален сайт са извършени от native speaker.

Предвидена ли е в поръчката поддръжка на сайта и какво включва тя?
Промени в дизайна; преводи на нови текстове; базова поддръжка на сайта?

Ангажиментите на ДЗЗД „България Травъл 2010” по договорът за изпълнение на проекта включват 12 месеца гаранционна 7/24 поддръжка на новият туристически портал, която включва огромен брой дейности по денонощна поддръжка на портала. Посочвам ви една малка част от тях. Всичко това включва промени по дизайна и ограничен брой промени по функционалността.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Сигурно си спомняте, че преди писах за скандалните поръчки за новия сайт за туризма – тук, тук и тук. Поръчката беше развалена няколко пъти заради протести на интернет общността. В крайна сметка преди година е била спечелена, но така и не намерих от кого вижте тази статия. Само тази новина за отварянето на офертите. Тук ще намерите и описани целите на проекта. Самият сайт ще намерите на BulgariaTravel.org.

Защо „става“

Иска ми се обаче да направя кратък обзор на сайта. Пише, че още е в бета версия, затова може би ще добавят още неща в близко време. Като цяло сайта е добър. Цветовата гама си пасва добре с логото. Иконите са ясни и големи. Заглавната снимка е добре направена. Текста на места е търде дребен, но може да е заради това, че съм на linux. Клиповете, които ще намерите на YouTube страницата са добре направени, също както и снимките. Аудио записите не съм ги слушал. Информацията изглежда добре и си личи, че са се постарали с мултимедийната част. Има страници в повечето социални мрежи, включително Facebook, Twitter и Flickr (безплатен акаунт). Едно голямо предимство е, че сайта има версия за хора с увреждания с ясни букви и формат лесен за машинно изчитане. Освен това изглежда наистина е преведен на 9 езика.

Недостатъците

Но сайта им ама и доста недостатъци. На първо място ще спомена автоматично започващата музика. Приятна е, но говори много лошо за един сайт. Би било добре по подразбиране да е спряна. Добре е все пак, че като я спреш си запазва състоянието. Вторият недостатък е бутонът за езиците. Влизайки в сайта, виждаш бутона изписан на български език. Това е страшно нелогично, защото ако ти трябва тази функция, най-вероятно не разбираш езика на сегашната версия. Затова най-добре ще е да е винаги на английски или да се въртят надписите надписите на различните езици, за по-голяма яснота.

Самата структура на сайта изглежда приятно, но не е много интуитивна. Като пример ще дам картата. Похвално е, че я използват, но е някак странно да е празна на началната страница. Падащото меню с видовете туризъм не помага много. Освен това, като се стигне до пълната карта, което става след няколко страници, тя е доста претъпкана. Вярно, че има много обекти, но пинчетата трябва да са много по-малки. Може да са точки със съответния цвят и да се увеличават до иконка като минеш над тях. Освен това в балона с информацията няма смисъл да има координати, а някакво кратко описание.

Друг проблем е мултимедията. Както казах, самите снимки и клипове изглеждат много добре. Тези малки иконки обаче с огромни разпънати стрелки върху тях стряскат погледа и не става ясно към какво водят. Много по-добро ще е ако ги увеличат с 10-20% и сложат малки стрелки „Пусни“ в единия ъгъл.

Най-големият проблем обаче е с общия дизайн и програмирането. Претрупан е с полета, цветове, шрифтове и смесена информация. По класически тест на Yslow изкарва едва 33%, което значи, че не е оптимизиран за натоварване по много показатели. Не се валидира по W3C, което мисля, че беше изискване в обществената поръчка.

Отсъждане

Общата ми оценка за сайта е по-скоро средна. Мултимедията изглежда добре, въпреки, че не съм я прегледал цялата. Общия вид на сайта определено е подобрение, но е направено без особена идея и цел. Струва ми се, че са събрали идеи на една дъска и са ги наместили на сайта по някакъв начин. Иска ми се да видя разчетите къде са отишли тия 1.5 милиона за сайта, защото надали е струвал толкова. Дори като включим превода. Сега разбираме и че ще го рекламират с банери и две игри, за които държавата ще плати още 3 и нещо милиона лева. Дали си струва такъв сайт да се рекламира с толкова много пари?

Преди да започна да пиша това, пуснах в Twitter сайта за обсъждане. Сега виждам към 50 tweet-а и повечето са насочени срещу сайта. @iapostolov също е забелязал проблема с бутона за езици и казва, че снимките са с много лошо качество. @stan_bb и @buhtum също се дразнят на музиката. @thelazyperson и @muxozavar казват, че има досадни грешки, но иначе е ок. @Joko казва, че не го понася, а @bembeni – че има проблеми с азиантските преводи. Вижте и коментара на Иво Апостолов. Общото становище сякаш е, че определено не струва за тия пари.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Тази година за втори път ще съм в журито на BG Site. Участниците са доста интересни, макар и в някои категории като банки и НПО-та да има твърде малко регистрации. Съдейки по предишните години обаче, в следващите две седмици ще се регистрират най-много хора. В категорията „Личен блог/сайт„, на която обръщам най-голямо внимание, има няколко доста добри попълнения. Тази година има специални категории за брандове и рекламни кампании, в които критериите ми ще бъдат отчасти различни от останалите категории. Просто в тях целта на сайтовете е доста различна и от там определението на добър сайт – друго. Отново забелязваме категорията „StartUp“ с доста участници. Не знам дали всички отговарят на изискванията да са там, но ще видим в близкия месец.

Остават още 11 дни за регистрация в конкурса. В блога на BG Site може да видите всички новини, интервюта и ефектът, който конкурсът е имал върху участниците в минали години. Тази година реших да участвам с новия ми проект Crime.bg в категория „Кауза, събитие, общност“. В сегашния си вид не е кой знае какво, но мисля да го оправя до конкурса. Скоро ще пусна подробно критериите си като член на журито, а когато имаме крайния списък с участниците, ще започна да ги оценявам с по няколко думи в блога ми. През целия октомври ще може да ги оценявате и вие като публика. Просто следете сайта на BG Site.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Някой знае ли за какво са идните избори? Да, за кметове и президент, но аз питам друго. Някой знае ли защо ги правим? Дали просто защото е изтекъл един или друг мандат?

Включете телевизията. Какво чуваме? Говори се за нападките в корупция, некадърност и минало на кандидатите, за политическите съюзи и тактики и за купуването на гласове по региони сякаш са менюта във вонящо крайпътно заведение. Това е „дебата“ сега. Да, трябва да виним медиите, но само отчасти. Те трябва да водят темите в тези избори и да задават неудобните въпроси. Неудобно обаче не е да питаш кандидата някой някъде какво е намекнал за него, за да се изчерви и да започне да се оправдава. Това е клюкарство. Неудобно е да го попиташ какво ще прави ако заеме поста. Как ще използва доверената му власт и какви са приоритетите му. Знам, че е рано в кампанията, но не ми се струва, че въобще ще стигнем до същественото.

Да вземем президентската власт. Някой знае ли докъде се простират възможностите на президента? Нека да чуем кандидатите какво мислят да правят с тях. Каква ще е външната им политика, на какви приоритети ще залагат в дипломатическите назначения, как смятат да са коректив на изпълнителната власт, какво мислят да направят в съдебната система чрез Висшия Съдебен Съвет, където имат доста контрол, към какво мислят да насочат медийния интерес, на който ще се радват и какво ще решат с него. Това са важните въпроси, не това, което слушаме сега. Иван Бедров спомена това в Референдум преди няколко дни.

Изборните измами са наистина съществен проблем и покрай инициативата За честни избори изглежда, че проблемът се разраства. Ако се замислим обаче, това може би не е съвсем така – може би просто излиза на светло. Покрай Липсва ме питат често дали смятам, че всяка година изчезват повече хора. Отговорът е не – просто медиите говорят повече за тях и полицията пуска повече информация (все още малко и често късно, за жалост). Мисля, че същото се случва и с изборите – разбираме за все повече схеми и измами. Тук медиите вършат добра работа, но нека не забравяме, че измамите във вота са само част от гласовете и то не голяма. Всеки купен глас има толкова тежест, колкото повече хора не гласуват. А хората не гласуват по една проста причина – не виждат смисъл. Една основна причина за това е точно липсата на дебат по истинските проблеми.

Точно затова казвам, че вината на масовите медии е частична – не само те трябва да задават важните въпроси. Отдавна се говори за гражданското общество и как всеки от нас трябва да заеме активна позиция. Участието в политическия живот не се изчерпва с гласуване на избори и мисля, че това вече ни е ясно. Следващата стъпка обаче липсва – да имаме глас. Терминът „политически активист“ се свързва с партийни дейци лепящи плакати и биещи се по селата. Не е задължително обаче да подкрепяш една или друга партия или кандидат, за да си такъв. Достатъчно е да подкрепяш една кауза. Това може да е енергийната ни политика или дали в квартала ти да има повече зеленина. И двете са еднакво важни за отделния гласоподавател и трябва да им се отдели равно внимание. На това трябва да се заложи. В следващия месец ще има куп срещи с кандидати за кметове. Питайте ги тези неща. Нека видим колко са подготвени и до колко познават проблемите на града. Лесно ще разберете дали говорят наизуст или наистина имат план.

Може би ще кажете, че нищо от това няма значение – важното е от коя партия са и колко са си платили. Да, това наистина е определящо го голяма степен. Но активността преди 4 години беше 50-60%. Представете си, че стане 70, 80 или дори 90%. Не гласуват тези, които не виждат смисъл. Такива са обезверените, че гласът им има значение. 30% активност имат значение, защото когато не гласувате, удвоявате тежестта на купения глас и на тези, които смятате за идиоти, слепи или неграмотни. Дори само това би имало значение. А какви ще са темите на дискусията зависи и от вас. Мисля, че вече се примирихме, че никой няма да дойде на бял кон и да ни оправи. Тези грешки в системата се изчистват малко по малко с такива дребни стъпки. Не казвам, че ще сработи, но със сигурност няма да има ефект, ако не се прави нищо.

При това само гласуването не стига – кажете защо гласувате така. Кажете и колко струва гласът ви – не в пари, а в планове и идеи. Нека се покаже, че тия няколко процента мъртви души и купени бюлетини са само част от картинката, а останалите не гласуват под команда и партиен цвят. Колко струва гласа ви? Какво очаквате да видите на дебатите? Каква визия и какви решения искате да чуете?

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Последната ми мания се казва crowdsоurcing. Най-краткото определение се съдържа в превода му – събиране на информация от масите. Идеята е, че когато десетки и стотици хора подават сигнали, събират информация и я предоставят на общността, то могат да се постигнат дори по-добри резултати, отколкото с голяма администрация, бюджет и специалисти. Крайната цел е да се съберат данни, които да предоставят по-добър поглед на ситуацията.

В този контекст са проектите ми Lipsva.com, Crime.bg и FairElections.eu. Последния го направих за Института за развитие на публичната среда за изборите през октомври. Той ви дава възможност да подавате сигнали за измами и нарушения в изборната кампания или в изборния ден. След статиите ми за трите проекта, както и тази за използването на картографиране в социалните кампании, ми писаха няколко човека с подобни идеи. Няма да ги описвам, защото вероятно ще искат сами да ги осъществят, но общото между тях беше, че използват crowdsourcing, за да хвърлят светлина върху различни проблеми. В мейлите, които получих, ми предлагаха аз да направя техническата част, както със сайта за изборите, а някой друг да модерира. Тъй като нямам време да започна още проекти, реших да споделя още веднъж как всеки може бързо и лесно да започне такъв сайт. Погледнете и статията ми в BrainstormMonk по въпроса.

Въпреки, че всяка платформа може да бъде използвана за целта (Lipsva, например, се базира на WordPress), намирам Ushahidi за най-удобна. Тя е изградена целево за такива проекти и предлага доста добавки и характерни функции. Друг плюс е, че може лесно да я инсталирате на сайта си и адаптирате към нуждите си. Ако обаче нямате опит в web програмирането, то тогава може да използвате Crowdmap. Това е услуга базирана на Ushahidi, която позволява множество проекти да се създават паралелно. Бих го оприличил на блоговете хоствани при WordPress.com. Регистрацията и конфигурацията е нарочно опростена и получавате домейн от рода на вашата_карта.crowdmap.com. Така всеки може изключително лесно да започне свой crowdsourcing проект. Гледам да помагам на платформата Ushahidi като връщам в оригиналния код поправките, които правя в картата на престъпността. Едно от допълненията е пълен превод на български и затова може да използвате Crowdmap на нашия си език. Друго предимство е, че има доста вариации на външния вид, които може да избирате. Не съм сигурен до колко може да ги променяте и адаптирате, но все пак платформата е направена за бързо започване на проекти. Всички Ushahidi системи позволяват лесното изкарване на сигналите от системата в CSV формат, за да бъдат вкарвани в други инсталации или да се анализират в Excel.

Техническата част на този тип проекти обаче не е трудната част. Има две основни предизвикателства – събирането на сигнали и ефектът от тях. Трудността при първото е в липсата на доверие и инициативност в България. Обикновения човек няма доверие, че като даде информация ще има ефект, че няма да се използва срещу него или ще се злоупотреби по друг начин. Липсата на инициативност пък се изразява в това, че смятаме този тип неща за работа на „някой“ от управлението, но не и на самите. Промяната на този начин на мислене е отнела доста време в други държави. Обикновено този тип неща имат нужда от натрупване на критична маса от хора, преди да видим забележимо желание за участие и внимание към този тип кампании. Един друг проблем е техническата грамотност и достъпа до интернет. Тъй като сигнали могат да се подават през формуляр, възможно е някои хора да се затруднят със сайта. Платформата предлага подаване на сигнали чрез email, но това пак може да е недостатъчно, защото най-често се сещаме за тези неща докато сме на път. Ето тук съм описал едно решение, което позволява почти безплатно да се получават SMS-и направо в платформата. Кратките съобщения са много естествен начин за подпомагане на инициативи в България. В този случай SMS-ите ще са на стандартна цена и информацията в тях ще е важна, а не някакво дарение. Струва ми се, че с въвеждането на такива номера, на хората ще им е много по-лесно и удобно да участват, което ще ги стимулира.

Второто предизвикателство е ефектът от сигналите. Най-често този ефект се изразява в реакция на официални институции и някакви конкретни мерки. В други случаи обаче, като при Регистъра за безследно изчезнали, очакваният ефект е върху самите хора и обикновено цели информираност, бдителност и взимане на по-разумни решения. Когато има достатъчно видимост на един такъв проект, данни в него, изводи и информационни кампании, влиянието върху хората най-често е налице. Проблемът е когато очакваме нещо от институциите. Мисленето на типичния чиновник и политик, не само у нас, но и по целия свят, трудно смила идеята за гражданска инициатива, която знае повече от него и с тези обективни данни го натиска да направи нещо. Това важи с пълна сила за crowdsourcing проектите. Като добавим липсата на разбиране какво са – и дори агресията спрямо – социалните мрежи и как хората се обединяват там с някаква цел, нещата стават по-сложни. За да има ефект, тук трябва отново значителен медиен интерес и участие в проекта, като се използват събраните данни и изводи за основен аргумент. В крайна сметка обаче повечето неща опират до политика и дори да се постигне някакво решение, без постоянно внимание и натиск нищо няма да се получи. Точно малкото успехи в този тип начинания обезверяват доста и пречат в първото предизвикателство – събирането на данни. Така се получава затворен кръг, в който е трудно да докажеш както на хората, така и на институциите, че инициативата е полезна.

Въпреки тези сериозни предизвикателства, смятам, че crowdsourcing-а има сериозни шансове за успех. Правилото е, че максимум един от десет такива проекта успяват да направят нещо. В случая, ако един успее, вярвам, че ще породи интерес и към останалите. Важното е да има постоянство и добра концепция.

Ако имате идея за такъв crowdsourcing проект, може лесно да го направите с Crowdmap. Ако концепцията ви не е още завършена, нямате време да я изпълните или търсите сътрудници, може да я опишете в блога BrainstormMonk. Там събирам идеи и хора, които искат да ги осъществят, като всеки може да споделя и обсъжда.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Трябваше да съм там тази година, но не бях. Отчасти заради спонсорството, отчасти по други причини. Това няма значение. Гледайте видеото и ми се струва, че ще усетите духа не само на тази младежка конференция, но и на младите ентусиасти, които искат да променят света. Повечето от тях са вече на добри позиции в големи корпорации, някои започват политическа кариера, а трети вече са признати в страните и континентите си в ролята на хуманитарни работници. Общото е, че са изключително млади и изключително амбицирани. Боб Гелдоф винаги е успявал да изкаже с думи този ентусиазъм.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Днес сме на предизборна тема и реших да споделя с вас следния клип. За начало, не искам да дискутираме Кунева и кампанията й, въпреки че и до там ще стигнем.

Вижте клипа.

Това е нещо абсолютно различно в политическата ни реклама и то на много нива. Първо, изоставя героичните погледи и обещания. Второ, работата с камерата и цветовете са прекрасни. Трето, комбинира много добре историята на един човек, емоционалната връзка с музиката, чувството на самата музика и бедността в квартала. Четвърто, показва една различна картина за въпросния пенсионер освен клиширания, но за жалост до болка верен, разказ за бедните изстрадали пенсионери. Пето, заиграва с политическото послание. Това е наистина един много добър предизборен клип, който донася нещо ново е политическата реклама у нас.

Не че Кунева също няма клиширани клипове като този на Плевнелиев от днес. Има и то много. Разликата е, че тя има този един, който определено ми направи впечатление. Факт е, че той е първи и надали някоя от другите партии ще направи нещо подобно. Това ми прави впечатление по една важна за мен точка – свободомислието. То може да е качество не непременно на кандидатите, а на екипа им. Важно е обаче, че са го одобрили като арт проект, което само по себе си говори много.

Тук обаче има един риск. Отидох на страницата й във Facebook, за да я поздравя за клипа и забелязах, че точно два часа преди тази статия е написала следното:

Благодаря за подкрепата! В понеделник сме в … Пътят към победата е дълъг, но ние ще го извървим – заедно с вас и с истинските герои на деня, като бай Кольо…

Героите на деня. Следих внимателно кампанията в щатите и първото нещо, за което се сетих четейки това са „обикновените герои на Америка’. Това са хора, които предизборните щабове поемат като символи на една или друга реторика и впрягат като водачи на общественото мнение. Въпреки, че нито за момент не бих дръзнал да сравнявам бай Кольо с Джо Водопроводчика, ако приемем горния цитат за стъпка в тази посока, то тя ще е много грешна. Този тип издигане на една личност, която да олицетворява идеите и желанията на една цяла прослойка от обществото е отблъскващо за всеки здравомислещ човек. Искрено се надявам, че съм разбрал погрешно краткия й статус.

Но все пак вижте клипа. Наистина е добър. Искам да видя повече такива и от другите партии. Нека направим арт-политическо-медийна война. Малко да е по-интересно този път.

Ето още един такъв, който открих докато пиша това. Пак на Кунева.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Днес стана ясен (кандидатът на ГЕРБ за) президент на България. Росен Плевнелиев. Всички коментари са, че това е очаквана стъпка предвид популярността на министъра. Вицето ще бъде министърката на правосъдието Маргарита Попова. Този избор за мен е по-скоро уволнение заради несправяне с проблемите на съдебната система, но избягвайки медийния шум и спада в рейтинга покрай смяната на поста. Всички знаем, че президента има предимно представителни функции, макар и да държи няколко важни лоста на властта – предимно под формата на назначения. В този контекст вицепрезидента е формална фигура, която дори не би наследила държавния глава, ако недай Боже стане нещо с него.

Един от големите недостатъци на Плевнелиев за този пост е, че не е политик, а президентът има само политическа роля. В този смисъл, очаквам той да заеме по-скоро ролята на омбудсман, но с много по-голямо медийно внимание. Така ще може да адресира и да се бори за конкретни проблеми, които засягат пряко хората. Друг проблем с тази кандидатура е, че Плевнелиев беше наистина добър министър. Макар да очаквам, че все още ще дърпа конците от разстояние, местейки го от министерството ГЕРБ взимат много голям риск с основния си коз за следващите избори – инфраструктурата. Това беше и причината да се надявам да не кандидатират Кристалина Георгиева (преди да разбера, че по закон не могат) – би било просто загуба на талант.

Големият плюс за кандидатурата на ГЕРБ, разбира се, е популярността му. Не съм сигурен как личните му качества на експерт и човек странящ от политически игри ще се вместят в новата му роля. Възможно е да отвори нова страница в президентската институция или в другата крайност – да се остави да бъде заплетен в политиканстването на опозицията. Най-голямото му предизвикателство обаче ще е общуването с кабинета. Мисля си, че си, че с един президент от своите редици, Борисов се надява да има повече контрол над Съдебния Съвет и дипломатическите консулства. Да не говорим, че голяма част от законите ще минават по-бързо заради липсата на вето. Плевнелиев обаче създава впечатление на непокорен характер и поставяйки го на едно ниво с Борисов и Цветанов в обществената и политическа сцена може да създаде противоборства. Досега се занимаваше предимно с един сектор на обществения живот, който е приоритетен, за който има пари и предимно се радва на единомислие. Не знаем обаче каква е позицията му по всичко останало. Това ще бъде недостатък както в предизборната кампания, така и може да създаде изненади след като поеме поста.

Все пак си мисля, че това е добра кандидатура предвид обстоятелствата. С нея ГЕРБ си осигуряват президентския пост. Надали някой има илюзии, че следващият президент няма да е на Борисов. За жалост Плевнелиев ще бъде точно това – президентът на Борисов. Поне в първите месеци. Въпросът е дали ще се изгради пред обществото като личност или като фигура на ГЕРБ, която просто заема този пост. Казвам, че той е добрия вариант, защото алтернативата беше да издигнат просто някой. Незнаен и безличен. Тогава наистина щяхме да имаме просто кадър заемащ един доста скъп стол.

Притеснително е, че сме в тази ситуация, но не мисля, че можем да виним ГЕРБ. Ако левицата и десницата не се държаха като сърдити бабички и раздразнени и разединени хлапета, нямаше диалогът за кандидатите да бъде такъв. Щяхме да имаме алтернативи, а точно те осигуряват справедлив демократичен процес. Вместо това ще има да слушаме през следващите месеци глупости от рода, че ГЕРБ ще въвеждат хунта и ще фалшифицират вота.

Благодаря за снимката на Анелия Николова @ Дневник

Ако живеете или учите в чужбина и искате да гласувате за президентските избори на 23-ти октомври, ще ви е полезно да прочетете тези две статии:Как да гласуваме в чужбина през 2011-таВсички секции за изборите в чужбина

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

По запитване на българин в чужбина, който желае да остане неназован, Външно министерство е предоставило преди 4 дни списък с всички държави, към които е изпратено запитване за провеждане на президентски избори. Припомням ви, че според новия закон, за отварянето на секции в чужбина трябва да се иска изрично разрешение от съответната държава. В Twitter Младенов увери, че не при всички е наложително, предполагам защото техните закони изискват само уведомление. Списъкът с държавите (може да го свалите в края на статията) потвърждава обещанието му, че сроковете ще бъдат спазени – общо 79 държави са били уведомени. 22 от тях са отговорили, като предполагам, че останалите или ще отговорят навреме, или при тях отговор не е нужен.

Нещо непонятно обаче е защо са упоменали изрично градовете в писмата. Така, например, за Германия са споменали Берлин, Бон, Мюнхен, Хамбург, Дармщадт и Магдебург. За щатите – Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис. Това поражда естествения въпрос – ако са питали изрично за тези градове, значи ли, че отварянето на допълнителни секции се обезсмисля? Такава опция има в закона при подадени 100 молби за дадено място. Нещо, което няма в закона, е да се включват градовете в молбата за провеждане на избори. Може би в определени държави е нужно, но надали всички.

Секциите в САЩ и Германия и относителното разстояние, което повечето от нас може би ще изминат, за да гласуват

Попитах ги дали в този контекст има смисъл да събираме молби за допълнителни секции, но не съм получил още отговор. Съветвам обаче инициаторите на такива секции да продължат със събирането на молби и да се посъветват с местното посолство. На снимките горе ще видите какво означава това разпределение за съответните държави. В Германия е относително равномерно, но студентите ни в Нюрнберг, които въобще не са малко, ще трябва да минат 160 километра по права линия до Мюнхен, за да гласуват. В щатите е още по-лошо. Въпреки, че основната ни диаспора е в Чикаго, средните щати трябва да пътуват часове със самолет, за да стигнат до секциите. Интересно ще бъде дали ще може там да се отворят толкова много секции, както през 2009-та. Аз само знам за 15 отворени тогава, а ми казват, че са били повече.

Припомням ви отново, че имаме още 3 седмици да подадем молби за гласуване – до 26 септември. Вярно е, че за секции консулствата трябват едва 20 молби, но по информация на EuroChicago, там са получени едва две до сега. Подаването на молба за гласуване ще улесни много в изборния ден както вас, така и комисията, защото ще минете по-бързо.

Целия документ изпратен от Външно може да свалите тук.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Чу ли сте, предполагам, за разстреляния делфин. Ако не, прочетете това, това и това. В този случай има три факти, които са неоспорими:

Дори да не харесвате животните, да не одобрявате закона против насилието над животни и да смятате защитаването на видове за глупост, не може да отречете, че тук говорим за престъпление. Ако продължавате да четете това, значи искате наказание за виновните. За жалост полицията и прокуратурата не са на вашето мнение. Също както редица държавни служби, агенции и агенцийки.

За да няма анонимност, много ми се щеше да изровя имената на хората, които са били на смяна или са отговаряли за местните служби. Да извадя лицата им и да кажа – ето, на тези хора не си вършат работата. Също както при статистиката за парламента. Тук реално говорим за едни 20-тина души, които просто са решили, че въпреки буквата и смисъла на закона, случилото се е напълно нормално и не заслужава внимание. При това не се свенят да го обявяват в медиите. Заради тези 20 души обвиняваме цялата държава и това е напълно нормално. За жалост обаче не успях. Намерих имената на няколко шефове, но на практика тук говорим за драстично безхаберие на много нива и няколко имена не стигат.

Дори да не ви пука за делфина трябва да си признаете, че този провал е симптоматичен за администрацията. Приема се закон, създават се структури и после никой не знае кое чие задължение е. В крайна сметка или е твърде късно да се реши даден проблем, или законът се променя и всичко започва отначало. През останалото време не им работят компютрите или са в отпуска.

Безхаберието е по-лошо от корупцията. При корупцията чиновничето знае, че нарушава закона. Той или тя може да бъде хванат с парите в ръка и да бъде евентуално съден. Вече дали ще бъде осъден е друг въпрос, но може да се направи нещо. При безхаберието на администрацията се намираме в потъващи пясъци – опитваме се да се движим нанякъде, а чиновника пред нас само свива рамене и ни гледа тъпо.

Искам някой да си свърши работата.

За това си говорим тук – за системни пропуски. Ако някой някъде не си върши работата, очакваме, че тези над него ще го санкционират. Ако и те не го направят, ще се намеси министерство, община или полицията според ресора. И така нагоре по веригата. Тази структура е създадена точно, за да предотвратява такива безхаберия, но очевидно не работи. Затова аз казвам – искам да видя някой от администрацията да си свърши работата. Не заради делфина, а за да видим, че има последствия. Това, че Атанас Русев е имал гражданското самосъзнание да преследва проблема не е решение, а просто показва, че гражданското общество работи в известна степен. Искам и държавата в лицето на администрацията да работи. Не заради някакъв труп на делфин, а защото по закон има престъпление и нужда от наказание.

Дали ще има последствия? Мисля си, че всички ще се съгласим, че не. Този консенсус свидетелства за типичния за нас национален нихилизъм – другият голям проблем на обществото пречещ да направим нещо по случаи като горния. Това обаче е тема за друг път.

Прочетете и това за случая с делфина:
Как един разстрелян делфин доказа че в България няма институции

Изравянето на делфина

Благодаря за снимките на ClubExtreme.org

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Днес напомних в Twitter, че може и там да се пускат сигнали за престъпления с тага #crimebg. Последваха забележки за категориите, най-основната от които беше за неиздаването на касови бележки. Това наистина е административно нарушение, също както и катастрофите. Причината да ги добавя в сайта е, защото са доста често срещани явления у нас.

Логиката ми с тези категории е да разберем измеренията на тези престъпления/нарушения. Категоризацията обаче в никакъв случай не е в крайния си вариант. Пуснах тема във страницата във Facebook за дискусия по темата, но се потвърди наблюденията ми от други страници – никой не използва тези форуми. Затова по предложение на Димитър Цонев (блог, twitter) направих страница в Google Moderators. Това е платформа, в която всеки може да дава предложение и да гласува за такива. Примерно, може да дадете предложение за включване или премахване на категория и после останалите ще гласуват за това. Ще взимам в предвид всички коментари и предложения. Ще намерите мястото за гласуване на категориите тук. Идеите са понякога преведени на английски и за да го махнете това, натиснете „Disable question translation“ линка долу вляво.

Сегашните категории ще намерите на Crime.bg. Според мен тези, които ще трябва да се променят са Данъчна измама, Телефонна измама, Обир и Взлом. Всъщност, касовите бележки са точно в категория Данъчна измама. Последните две според мен малко объркват заради имената. Обир е кражба от магазин или банка, а Взлом е кражба от частен дом. Не съм сигурен как да ги наименувам. Освен това, подсетиха ме, че Катастрофите и Неправилното паркиране са също административни нарушения. Crime.bg е сайт не само за престъпления, но и за нарушения, но трябва да намерим баланс в категориите и да включим неща, които първо биха били полезни като събрана информация и второ – биха заинтересували хората да подават сигнали.

Много ще се радвам, ако съдействате с изчистването на категориите. Предложенията в коментарите са също така добре дошли като ще ги поставям за гласуване в системата>, която споменах горе.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Предполагам, че сте чували за играта за измерване на интернет влиянието на конференцията WebIt. Целта й е колкото се може да кликнат на линка ти и да гласуват за теб. Така се измерва до колкo хора имаш достъп и дали можеш да ги накараш да стигнат до някаква страница. Тази година реших и аз да участвам просто ей така. Знам, че няма много смисъл и ще обясня защо, но все пак ми е интересно колко клика ще събера. Ето с този линк ще може да гласувате, ако искате да ме подкрепите. А да, за първите 5 има награда безплатен пропуск за конференцията.

И да – целта да слагам линковете е, защото искам да отида на конференцията.

Интернет влиянието.

Доста трудно е да се провери и измери това нещо. Това, че си накарал някой да кликне на някакъв линк е влияние в определен смисъл, но зависи какво целим. Ако искаме да докараме трафик на сайт, то това е достатъчно. Ако искаме да докараме клиенти, то стратегията е погрешна. Ако се отдалечим от комерсиалния аспект на нещата и искаме да повлияем на мнението на хората, то също терминът „влияние“ има друго значение. Според мен влиянието в мрежата е функция на личността и мнението за човека и работата му. Също така, то не е универсално, а често ограничено в определени теми. Зависи и с какъв кръг от хора общуваш и си свързан. Това, че имаш 1300 приятели във фейса не означава, че съобщението ти там ще бъде прочетено от 130. 2000 последователи в Twitter не означава, че съдържанието, което пускаш ще бъде видяно от дори процент. За сметка на това, ако имаш тясно специализиран блог – примерно за интеграция на mainframe-и, и се чете от 50 души, то това е голям успех. Просто защото само 50 човека в България може би се интересуват от темата.

Когато говорим за влияние е важно да знаем за каква аудитория става дума и каква е целта. Влиянието, в крайна сметка, е мярка, която се използва от PR/реклами агенции, за да преценят какви кампании да правят. Тъй като това, както и всичко в социалните медии, не е точна наука, влиянието се „мери“ на око. Затова и когато се правят рекламни кампании с блогъри се взимат най-известните 100 блога. Затова и все още нямаме Twitter рекламна кампания в България – просто са твърде малко потенциални клиенти там и изглежда безсмислено. Гледа се бройката видели статията/tweet-а или like-нали, а това е погрешно по същата причина, както спамът само вреди на една рекламна кампания.

И въпреки всичко казано, кликни тукачка. Добрите практики са едно, а съвсем друго е любопитството и изкушението да преследваш масовост.

Благодаря за илюстрацията на opensourceway@Flickr

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Всеки знае, че има нарушения около изборите. Всеки път. Повечето са обществена тайна на местно ниво. Фирма задължава служителите да гласуват за този, онзи плаща да се събират ЕГН-та, третия дописва хора в списъците и прочие. Някои от нарушенията виждат бял свят в медиите, но само като избрани примери за измамите по места. Липсва цялостната картинка, а хората са обезверени, че ще има ефект, ако сигнализират за даден проблем.

След идеята ми в BrainstormMonk, с мен се свърза Асен Генов (блог, PolitiKat) с предложение да направим нещо по въпроса. Така за кратко време се роди сайта. Институтът за развитие на публичната среда осъществява и ще модерира проекта „За честни избори“, а аз отговарям само за техническата част. Логото на кампанията е дело на Ралев, а останалият дизайн е мой. Сайтът се базира на платформата Ushahidi с някои мои подобрения. Същата платформа използвам и за проекта Crime.bg.

Накратко, кампанията ще събира сигнали в 7 категории:

Има критерии, по които сигналите ще се допускат и потвърждават. Всеки може да добави сигнал, като посочи място, време и описание на нарушението. Може да се качват снимки, документи, линкове към клипове и новини, за да се докаже дадена измама. Допълнително, сигнализиращия може да остави мейл или телефон за обратна връзка, като съвсем естествено последните няма да се публикуват никъде. Всички сигнали се изобразяват на карта и в лесен за търсене и сортиране списък. Кампанията ще събира сигнали от сега – в периода на предизборната кампания, до края на изборите. След това всички сигнали ще бъдат достъпни в структуриран вид и ще бъдат използвани за анализ на изборния процес.

Има няколко начина да подавате сигнали. Може през формуляр на сайта, през мобилния сайт, по E-mail, в Twitter или през мобилното приложение за смартфони. Работи се по въпроса да има кратък номер, на който да се пращат SMS-и без добавена стойност. Може да подкрепите кампанията и във Facebook, където също ще намерите таб с карта на сигналите до сега. Добавил съм слой със сигналите за изборни измами и на картата на Crime.bg.

Искрено се надявам тази кампания да потръгне и хората да съобщават за нередности. Сигурен съм, че всеки знае за някакъв проблем в града или селото му, а не малко имат дори снимки и документи, за да го докажат. Дори да не вярвате на местната полиция и ЦИК, другото нещо, което би било полезно, е да ги публикувате на „За честни избори“. Анонимността, разбора се, е напълно гарантирана.

Един успех на тази кампания, освен представа за обстановката по време на избори, ще покаже и още две неща. Първото е, че хората са готови да участват в т.н. crowdsourcing инициативи и вярват, че споделянето, обобщаването и публикуването на информация за измами и престъпления може да доведе до промяна. Второто е, че има бъдеще за проекта Crime.bg и може би хората ще сигнализират за неиздадени касови бележки, невнимателно шофиране или побоища по улиците.

Ако гласувате в чужбина, тази статия може да ви е от полза за да се ориентирате ккато е нужно. В кампанията, за която говоря горе, ще събираме сигнали и за чужбина.