Noise

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Абсолютна чалга, както каза колежката ^_^

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Както обещах ето новите игли за коса. Enjoy

Понеже снимките са адски много ще ги групирам лекичко.

И това фотографията на немърдащи неща било ебаси философията. Евала на екипа с техниката и се извинявам, че не сложих истинскте снимки, а ги намалих така брутално. Тях обаче ги дадох на жабката

И така – змия / змии с черепи, ахати и нефрит, както и подхождаща им змии без черепи и с никакъв нефрит или пък ахати. Това, за да не се лянка и от двете страни нещоси, а само от едната. На първата игла змията мяза на овца. И да, Стефане, змиите нямат такива очи, но тия са анимационни змии и са си им такива Следващите ще са с квадратни очички, като павенца :]

Тема с кръгчета и черепи, и кръгчета без черепи. Пак нефрити и ахати, любим ми е.  С тия кръгчета станаха адски отровни хаха. Вуду изпълнение за вуду-кифли.

Гъзове.. Черепи и Рози – класика. С корали и кървави ахати.

Розова с череп и турмалини и още разен миш-маш… и мънисто с роза.

Гранати и ахати с черепи – любими са ми.

Ахати и черепи и без нищо -отново за да не се мандахерца от две места

Всичко на куп – това са пробни работни снимки – направо от тезгяха

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Сънувах мега психопатското нещо.

Трябваше да ме убият два пъти. Аз можех да се съживя общо три или нещо такова.

Обаче вторият път не успях да умра.

Стреляха ме с и ме раниха с нож, но не стана, и се отказахме. Май се уплаших, че няма да се съживя повече и останах с раните, а те бавно заздравяваха.

Второто умиране се налагаше, защото първия път не се бях съживила правилно, или нещо такова. Но беше задължително. И се събудих с мисълта " Е какво, и сега така ли ще си остана?"

Самото умиране на сън беше много особено.. Не си го спомням като усещане и адски се радвам за което.

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Понеделник – поседелник;

Вторник – запорник;

Ср?да – не пр?да;

Четвъртък – несвъртък;

Петък – кой работи, та и яз да работим?

Събота – омьоз;

Неделя – айде на пазар;

Това го знам от баба ми…

Нея вече я няма, а отвреме навреме така искам да я попитам нещо …

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Тук са снимките на най-новите ми произведения златни, зелени, с рози, черепи, змии и лабиринти.
Цък.
Скоро ще има друти снимки и тук.

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Намерих и това:

Така си заварих бюрото на 24 Декември сутринта

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Докато си рових из снимките си намерих ноктите от Декември.

Ето ги.

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

И докато се залисвах да правя на Miss Jabka кожата за wordpress-а, и кудкудякахме относно това и онова, тя рече, че най-много и се искало да си има и тя такава малка картинка, каквато се вижда горе в ляво до address bar-а на много други сайтове… Та поради това и аз се сдобих такова чудо…

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

You only get what your money can buy
How can a call be what you want it to be
It’s Zoiper
When your ports are open

You’re so consumed with how long you can talk
You waste your time with hate and regret
You’re broken
When your ports ain’t open

Ommmmm, if I could open your ports
Ommmmm, you’d make all calls you want
Ommmmm, give your log files to me
Ommmmm, you hold the key

Now there’s no point in placing the blame
And you should know many suffer the same
If I lose you
my boss will be broken

NAT is a bird, she needs to fly
Let all doubt inside of you die
You’re frozen
When your STUN’s not enabled

Ommmmm, if I could open your ports
Ommmmm, you’d make all calls you want
Ommmmm, give your log files to me
Ommmmm, you hold the key

You only get what your money can buy
How can a call be what you want it to be
It’s Zoiper
When your ports are open

Ommmmm, if I could enable your STUN
Ommmmm, you’d make all calls you want
Ommmmm, give your log files to me
Ommmmm, you hold the key

Ommmmm, if I could open your ports
Ommmmm, you’d make all calls you want
Ommmmm, give your log files to me
Ommmmm, you hold the key

If I could get your logs

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Подмамих се да го  прочета това от “Аутопсия”  (беее.. не е отврат, ма …), която пък прочетох заради “Ферма за трупове” (стори ми се интересна май.. преди два века..)

Е.. Мерси.

Тотално заплетна история, твърде много действащи лица, прекалено много подробности.. Като че ли някой и е дал един сак пари и и е казал “Пиши тука, че не’ам време!” и тя послушно е бълвала.

Книгата ми се стори като вулгарен учебник по шахмат, честно.

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Липсва ми лятото!

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Котакът на шефа обича да дреме на същите места, както и моята котка

Снимките са събирани доста време

Ето го, как се е размазал на стола ми

Това е на бюрото на един колега

А ето я и Пиу

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Та значи, дойде заветният момент Пол Анка да повесели българите.

Концертът се състоя в НДК-то на културата, билетите бяха доста скъпи, поне нашите, и  озвучаването беше прекрасно.

Мистър Анка беше неотразим, концертът   щеше да е оргия за сетивата ми.

Но..Винаги има поне едно “но”.

Ами няколко неща, няколко от мен, няколко от около мен..

Когато го слушам тоз човек на запис – няма значение първият или последният албум, музиката ми се струва весела и пълна с живот. Да скоча и да затанцувам 1 вид.

В Залата обаче прекарах половината време в рев, без да зная защо. Или прекалено се вълнувах, че е дошъл човекът да ни попее, или нещо в музиката беше, или защото след три дни (демек днес) излизам от поредната Сатурнова дупка – не зная, но ми беше страааашно тъжно.  Хахава работа.

Сега стига за мен, да обърна малко внимание и на Ганьо Балкански.

Значи, Ганьо, горкият, няма Замунда, няма Ютюб, той живее в каменната ера. Горкият той! Платил е 100  – 150 лв. за билет, за да иде на тоя концерт значи, и да си го запише (типрестайшлиси!) с телефона, да снима, да блещи дисплея в очите на околните в тъмната зала, и общо взето по тоя мизернишки начин да вкисне останалите НИЕ, които просто искаме да гледаме шоуто.

Да си записват хората, всеки е пробвал. 2 мин., 5 мин., 15 чин – бива.

Обаче не МАСОВО 2 часа и половина!

И нито един не видях да му пука как аджеба се чувства идиота, чийто очи биват осветени от гадния дисплей.

Освен това в Интернет има всичко! Днес не е като преди 15 години, когато я има, я няма, интернетът е с модем и е на мегабайти… Тогава всеки гледаше да докопа и да запише и си беше направо разбираемо… А и такива неща правехме ние, хлапетата на по 12-15…

Вместо да си гледаш концерта, ти си се емнал да снимаш и записваш, все едно за това ти плащат, и то с ясната идея, че от това материал няма да излезе, само размазни.

Paul Anka дори се погаври с един, който беше звъннал на някого и му беше “пуснал” да слуша концерта на телефона. Взе значи той апаратът и му запя на ушенце: Здрасти, как си, защо не си тук, а слушаш така, по телефона?

Това бяха ВЪЗРАСТНИ хора, възрастни колкото майка ми,  баща ми или дядо ми..

Цялата сцена ми напомни на времето, когато ходех на курсове по Английски в BBC центъра с някакви банкери и бизнесмени, и те, само те, за разлика от всички, които бяхме в училищна възраст, преписваха като идиоти непрекъснато един от друг, и само дебнеха да излезе преподавателят, за да му чопнат бележника.

То имаше и камери в залите де, но кой да гледа…

Браво Ганьо, пак се прославихме с теб!

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Твърди се, че по сънищата на човек може да се разбере твърде много за него самия, за бъдещето и изобщо това и онова.

Не зная това доколко е вярно, но определено сънувам откачени неща.

Тези дни сънувах:

Сън I:

Това ми е най-кифленският сън евър

Сънувах, че съм си поръчала един спецален крем (това отговаря на истината – наистина си бях поръчала един), обаче когато отидох да го взема от аптеката ме препратиха на друго място. Там се оказа, че кремът не е този, а един друг, Американски, и не струва 16 лв. колкото онзи, който бях поръчала, а 1529 лева (нещо такова беше, не помня точното число.)

Бях изпаднала в потрес, понеже нямах намерение да дам толкова пари, но пък ми бяха направили персонална услуга да ми го доставят.

Отгоре на всичко в аптеката ми обясниха – вече на яве, че няма да ме огрее, понеже в момента не го внасят тоя крем изобщо.

Сън II:

Аз съм котка, или лисица, или нещо по средата – не си спомням, и се промъквам в един склад, в който има и пилета. Сънят беше много детайлен, имаше стари щайги, паяжини, каци от зеле, саннъци и бурета – като в Diablo. Попаднах там през някакъв отвор на тавана, с цел да открадна пилетата, но не успях да изляза. От някъде дойдоха хора и тръгнаха да ме преследват. Точно преди да се събудя си спомням, че исках да им кажа, че уж без да искам съм попаднала там, но после си дадох сметка, че не съм човек и няма да ме разберат.

Много странно беше когато се събудих, че съм се сънувала като друго нещо, а не човек.

Сън III:

Това пък вече е убер идиотско.

Офисът ни вече не беше както е, а представляваше един адски тесен коридор, в който бюрата бяха под ъгъл, като на някой от по- подредените паркинги.

Компютрите заемаха цялата стена отдясно, бучаха неимоверно, а шефът се кефеше, че нямало да даваме пари за климатици, защото компютрите били поддържали постоянна температура.

Освен това се размотаваше наоколо с едно руло Bellana ръка и мрънкаше, че сме хабели прекалено много тоалетна хартия.

WTF!

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

И тази година мързелът няма да ни отведе по-далеч от телевизора (Nightmares before Christmas) и  поръчани гадории по телефона, но поне маскирането не съм пропуснала

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Става дума за магазин Стената, намиращ се в Слатина.

Озовах се там по идея на другарчето, с което после изкачихме вр. Мусала (даже без да зная къде съм тръгнала, но и снимка имам!) с идеята да проверим нямат ли обувки като за моя милост. Е, не харесах нищо, за това си го качих к португалските кубинки с токчета, и още не ми е минала пришката на петата (то на обувките нищо им няма, но бедата е от некадърния шев дело на един обущар, който поправи едната).

Магазинът продава спортна екипировка.

Най-интересното поне според мен са обувките с пръсти.

Магазинът се намира в някакъв залинял търговски център, от типа на базара в Зала Универсиада.

Отвътре е широкичък, вътре има наистина спортни стоки, но ето какво ме смути искрено и лично:

1. Относно стоките:
• някои от стоките са видимо залежали;
• доста от стоките нямат групови И индивидуални етикети с описани размери, цена и материали, да не говорим за други подробности;
• на адски скъпите обувки липсваха етикети с ясни надписи на български;
• някои от стоките имат български етикет лепнат върху оригиналния. Например нещо, на чийто оригинален етикет пише “Made in China” на бг. етикета носи гордото “Произход – Швеция”;
• видях счупени стоки по рафтовете;
2. Относно обслужването:

• магазинът е тих като галерия и хората разговарят шепнешком, никой не идва да те попита какво исакш, дори и да се вижда, че имаш проблем или пипаш стоката и я разгъваш/развинтваш в съпровод от сумтене и трясък;
• единственият продавач в него следобед (събота или неделя беше) изглеждаше крайно отегчен и изобщо не му личеше, че работи в магазина – имаше вид на турист. Доколкото подобна външност съответства на магазин за туристически принадлежности аз все пак си мисля, че продавачът трябва поне малко да се държи като такъв.
• на моите въпроси относно два артикула (в промоция) за промазване на екипировка и по-специално как се ползват отговорът беше “Това го няма в упътването (за другите подобни продукти). Четете в Интернет.” Мооля?!?!?!
• на момчето видимо не му достигаше убедителност и самоосъзнаване защо е там и как се очаква да работи с клиентите си.

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Пътувахме с автобус до Самоков, от там с маршрутка до Боровец и после с лифт, след това с крака.

Идеята беше да се качим до някоя хижа, обаче крайният резултат беше вр. Мусала и три дни мускулна треска.

Гледките са невероятни, имаше маса народ и беше топличко.

Отвреме навреме има каменна пустош, или езерце, или поле и коне.

На върха изядохме най-гнусните сандвичи ЕВЪР- мероприятие, което трябваше да е победен пир, но излезе фиаско

Беше доста приятна разходка, особено, ако игнорирам магариите по пътя.

* Снимките не са правени лично от мен

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Малко снимки на котки – от вилата.

* Снимките не са правени от мен.

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Почти всеки ден по пътя към офиса съзирам някой ДРажданин, по-равен от другите, паркирал по тоя идиотски начин. Сами виждате къде се развива действието. Явно някои са повече от другите. А преди две години в моя квартам гонеха хората по петите за това къде паркират. НО за тези тук не само зелените площи, но явно и тротоара е позволен! Резил!

Отбелязвам – това не е някаква уличка, по която на ден минава една кола! Първата снимка – вляво е локалното и до него (не се вижда) има огромен булевард с 3 ленти само в едната посока!

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Има разни неща, които хората казват или правят, които просто ме изкарват от нерви!

1. “Котката/ заека / кучето / хамстера  задължително трябва поне веднъж да роди преди да се кастрира!”

Айде бе! И ако не роди, преди да се кастрира какво? Често ми се обяснява подробно, че то животното имало разбираш ли инстинкти и ако не можело да роди се чувствало зле. Има инстинкти, ДА! Но когато жлезите са отстранени инстинктите отшумяват!

2. “Животното няма да е същия мъжкар, ако се кастрира!”

Ще се депресира ли? Не, драги, колкото и да ми се иска котката ми да е Гари Каспаров, уви тя не е и нищо не разбира от цялата история! Ние сме онези, които се депресират, нашето ЕГО е наранено, а не  това на животното! Няма да ти режат на теб топките, а на него!

3. “Кастрацията е много опасна операция и е по-добре да не се прави!”

ОКЕЙ! Съгласна съм, че е по-добре и за животното и за човека да се спести кълцането и следоперативния период, НО! През цялото време, в което животното се подчинява на инстинктите си има опасност да избяга точно заради тях и да пострада, да го нарани някой или да се сплеска долу на тротоара или се озове под някоя кола точно заради инстинктите си. Освен това в градска среда да има разгонено куче или котка може да коства на човека даже жилището и позитивната нагласа на съседите! Хапчетата и инжекциите срещу разгонване са доста вредни, почти съм склонна напълно да повярвам, че е доказано вече.Операцията е сравнително евтина, рутинна и сравнително добре понесена от повечето животни.

4. “Моето животно трябва да остави наследници.”

Ооо! Дааааа! Точно твоето животно е най-прекрасното и най-уникалното. Обаче само за теб и близките ти.

 А имаш ли идея след като се родят тези  наследници какво ще стане с тях? Мислиш, че ще ги подариш? Ще ги продадеш? Не ти ли писна да четеш обяви като тези:

“Подарявам декоративен заек. Нямам възможност да го гледам.“

А като го взимаше не ти ли хрумна, че ще ти писне!?

“Питър търси дом! Едва прогледнал, Питър беше изоставен в кашонче пред един офис…“

И го е изоставил точно някой такъв, който е смятал своята котка за най-прекрасната и достойната да има потомство!

“ХУБАВИ И ЕВТИНИ ПЕРСИЙСКИ КОТЕНЦА – Продавам различни персийски котенца, цена от 150 до 350 лева.“

Тези пак са безпродни мелезчета! Поредният, който е чифтосал две разгонени котки и се опитва да пробута домашни котета без сертификат и то не за 10, а за над сто лв.!

“Полу персийски котета-30лв“

Поредните мъничета с неопределен произход, които срещу тази скромна сума ще напуснат развъдника за мелези само за да може скоро следващото котило да напълни джоба на разплодчика.

“Персийско-ангорски котета – Котетата са 5 от майка сива класическа персийка и баща ангорец бял на черни петна. … Двете черни котета са 80лв, а двете бели и кремавото са 140лв“

Освен, че са мелези, даже и пари им иска, и то по цвят! Не стига, че персийките са нестабилна порода, не стига, че трудно се постига стабилно животно, за да оцелее, ами и ги кръстосват с какво ли не и после се чудят как да ги крепят живи!

5.”Аз нищо не разбирам от породи, обаче като я гледам ми прилича на…. Моля ви, понеже повече разбирате, погледнете и ми кажете: моята котка не е лиии…” Щом прилича на някоя порода, сигурно поне пра-дядо му принадлежи към нея! Трябва да кажа на всички! ”

Мммм.. не! НЕ Е! По-скоро трябва да си траеш, за да не се излагаш. Смятам репликата ” Не е ли …порода според Вас?” за абсолютно малоумна! Животно БЕЗ родословен сертификат НЕ Е породисто. Родословните сертификати се издават от лицензираните клубове, в които работят лицензирани селектори, които знаят кое с какво да кръстосат за да запазят породата.

Порода, това е селекция от определени гени, която трябва да се поддържа и да се внимава кое животно с какво се кръстосва. Правят се генетични изследвания и родословни дървета, като се отчита степента на родство на животните.

Някои породи имат и класове. Персийките например имат Изложбен клас, клас за развъждане и клас Домашен любимец.

Много ясно, че ако котка А има сертификат и роди от Котка Б, която има сертификат, то котетата ще имат белезите на родителите, НО! в някои случаи е възможно родителите да са несъвместими, или да да не се наследят някои или всички от белезите.

Все пак ако не е проведена консултация с лицензиран клуб и не са правени изследвания на родителите, ако няма сертификати за родословие, потомството им не може да се нарече ПОРОДИСТО.

6. “На любимеца трябва да се говори лигаво, като на бебе, особено пред камера или пред гости.”

Смятам, че подобно идиотско поведение озадачава по-умните животни, а по-ниско капацитетните се стресират от внезапната промяна на държанието на стопанина, плюс останалите нови лица и неща наоколо.

Тъпо тъпо и пак тъпо!

7. “Паничката на животното трябва да е непрекъснато пълна.”

Някои животни хапват малко, после отиват да си гледат своята работа, сетне пак се връщат… Други свикват да ядат на определените от стопанина интервали и са точни като часовник пред паничката.

Трети пък не могат да се спрат да ядат. Ядат, ядат и после повръщат, за да ядат отново.

Други ядат просто ужасно много и непрекъснато просят.

Това може да се случи и в среда, в която има само едно животно и знае, че нищо не го заплашва, както и в среда, в която животните са много и има конкуренция за храната.

Колкото повече яде животното, толкова по-разширен става стомахът му. Именно за това трябва да има режим и животното да се възпитава да го спазва.

За мен или за котката ми нпаднорменото тегло е еднакво вредно. Образно казано, мен бучка захар или троха хляб могат да ме излъжат, за да не усещам как ми къркори корема и мога да се сдържам, но на котката как да обясня защо и се струва, че е гладна?

8. “Животното трябва да няма достъп до спалнята, кухнята и трапезарията. Ако инцидентно се вкара в някоя стая в никакъв случай не му даваме да се качва по мебелите. То добре живее в банята и коридора.”

Нечувано! Че ти защо изобщо имаш животно?! А знаеш ли как се чувства едно животно, когато изчезваш и го изоставяш в тъмния и студен коридор? Тук просто ме е гнус да пиша. Домашното животно се предполага, че е чисто и обичано, и освен това ВъзПиТаНо. Ако толкова те е страх за мебелите може да ги застелеш или направо иди да ги запалиш. По-добре дай животното на някого и си се радвай на диванчетата на спокойствие!

9. “Щом се види животно – независимо домашно или не, на открито или закрито няма значение – трябва да се вика по него, да се издават звуци и да се правят физиономии, дори да си в средата на разговор и да прекъсваш събеседника си.”

И тук нямам предвид повикване на чуждо домашно животно с разрешение на стопанина с цел погалване, нито повикване на бездомно животно с цел нахранване. (всеки знае, че чуждо животно не се храни, а бездомно животно не се гали – освен, че е опасно за здравето, бездомните животни не обичат и не се доверяват да ги пипат.)
Адски се дразня на такива хора. Това според мен е дребна душица, която сред хората се чувства малка и незначителна. Нали обаче и животните са по-малки и по-незначителни, дребната душица им подвиква, те идват или поне обръщат глави и тя се чувства шеф-диригент, много едра и много важна.

10.” Понеже ние хората сме по-велики от животните, за това те са ми длъжни и аз имам право да правя каквото си искам – да ги ритам и убивам безнаказано. Моите деца имат правото “на игра” да се гаврят с животни безнаказано.”

Имаш.. баба ти…

За щастие обаче има изгледи да се пооправят законите….

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Появи се един ден от нищото и станахме нейни хора.
Не даваше да я пипаме, но мъркаше оглушително.
Купихме и два пакета храна, която тя доста странно гледаше в началото, но се научи за какво служи, макар, че и от масата просеше.

Така и не видяхме котетата.
Дано са живи и здрави!

* Снимките не са правени лично от мен

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

* Снимките не са правени лично от мен

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

От години съм редовен клиент на М-Тел България – имам два договора с тях, и три номера.

Преди Нова Година, както и в момента, фактурите са забавени.

Веднъж дори ми се наложи да увелича кредитният си лимит по простата причина, че понеже няма издадена фактура няма как да си платя сметката, но лимитът е надхвърлен и телефонът ще се спре. Или поне така ми беше обяснено.

В средата на  Април 2011 в телефонен разговор служител на М-Тел ми заяви, че неплатени фактури нямам, защото още не са излязли. Също така ми се обясни, че ще имам гратисен период от 60 (шестдесет дни) да си платя сметките, когато фактурите най-сетне излязат. На 21 Април 2011 най-сетне първата фактура се появи, както съм заявила- по електронната поща.
В нов телефонен разговор ми заявиха, че тя е издадена на 26 МАРТ 2011, и срока за погасяването и тече от тогава! Как е възможно, при положение, че на мен фактурата се връчва по електронен път почти месец по-късно, и че самата фирма дни по-рано по телефона ме  е уверила, че издадени фактури няма, изведнъж да твърдят, че всъщност фактура има, и то издадена със задна дата – отпреди месец?

Второ:
Служителите на М-Тел и на Handy – техен бизнес партньор – са еднакво нелюбезни и неотзивчиви в отговорите си.
Нееднократно подавах сигнал, че има грешка в системата – по-специално в клонът на Хенди в кв. Младост 4 в София, до магазин Фантастико.
Грешката – информацииите за сметките по двата ми договора са разменени. Пример: При желание от моя страна да заплатя сумата по договор А, ми се подава сумата по договор Б и обратно. Т.е. аз всъщност нямам яснота какво плащам и мога да го разбера само и единствено ако се обадя на *88, или успея някак да изтегля фактурите си от страницата на М-Тел.
Проявих желание да подам писмена жалба в съответния магазин на Хенди и анонимният служител там ме уведоми цитирам „ ми напишете си я, като толкова искате, ма няма кой да ви я чете. Това не е наша работа – да го оправяме. М-Тел така ни дават информацията“. Настоях повече, че това е проблем между двата бизнес партньора и не би трябвало да засяга мен като потребител, при което той едва ли не ме изхвърли от магазина.
При опит да се свържа директно с Хенди – централен офис – ме оставиха да чакам на линията, докато разговорът прекъсна.

Опитът ми да обясня проблема по телефона на служител на *88 беше също толкова „продуктивен“ – човекът ми предложи да ползвам клона им в м–н Технополис София, Младост 4 Околовръстен път № 265. Устната му препоръка беше да не работя с Хенди повече, защото проблемът скоро нямало да се оправи.

Нямам яснота към кого да се обърна.

Трето:
При изразено от мен желание да ми се представят сметките, да ги платя и да спра да съм клиент на М-Тел, ми се заяви, че трябва да са ми платени всички сметки и трябва да заплатя неустойки заради двегодишният си договор с фирмата – всичко това изговорено с роботска увереност от служителя на фирмата. Пренебрегнах факта, че аз няма как да си платя сметките, защото те не са в състояние да ми издадат фактурите (в момента, за който говоря не бяха издадени!) и просто реших да изчакам, защото нямам никакво желание да плащам неустойки, при положение, че очаквам заради проблемите в системата, неплатените сметки и т.н. да ми се спрат телефоните всеки момент!

Практиката в момента да има висящи фактури на незнайна стойност от Декември миналата година, системно издавани със задна дата, които, когато евентуално се появят, да се налага да проверявам една по една с молив и калкулатор в ръка  не е представата ми за лесни и удобни отношения с мобилен оператор!

При едно системно и редовно издаване на фактури с подробна разбивка всеки би могъл да си провери отчитанията по апарата и по фактурата и ако изглежда, че има разминаване – да потърси съответните отговори. За съжаление подобно нещо не е възможно с текущото форматиране на въпросните фактури и поради факта, че не всички апарати пазят данните за проведените разговори пет месеца.
Защо такава проверка от страна на клиента е наложителна? Лично за мен твърде многото проблеми в системите за отчитане и фактуриране на М-Тел, както и прекалено многото сигнали в публичното пространство от потребители за „надписани“, объркани и платени два пъти фактури са достатъчна причина да изпитвам съмнения. Като редовен и до момента лоялен клиент аз не се чувствам доволна. Чувствам се абсолютно безпомощна да се справя с положението.

Фактурите, които ми се изпращат по и-мейл нямат подробна разбивка, за да проследя дали са поне на вид  коректни.

Наистина, в момента последната фактура, която ми е изпратна на 02 Май 2011  е за периода 28.03.2011-27.04.2011.

За жалост форматирането на фактурите, достъпни на сайта на М-Тел прави почти невъзможно да  ги отворя на операционна система, различна от Уиндоус, и с текстов редактор различен от Microsoft Office какъвто не ползвам нито вкъщи, нито на работа и няма специално да си купя заради фактурите от М-Тел!
При опит да отваря такава фактура с Open Office почти винаги някоя от колонките излиза с развалено форматиране, или е разместена, или десетичният разделител е неадекватен, при което съдържанието вътре става негодно за опериране.
На въпрос от моя страна как да избегна проблема, служител на М-Тел ме уведоми, че ако искам мога да ползвам емулация, за да разгледам фактурата си.
Да, наистина, мога и да я гледам на сайта на Мтел в статичен вид, но това не позволява сортиране и куп други неща, крайно необходими за да може човек да изолира и анализира информацията.

Това, че за момента се твърди, че издаването на фактури тече по график не може да ми гарантира сигурност и спокойствие с тях като мобилен оператор за в бъдеще.

Последният ми разговор иницииран от сулжителка на компанията М-Тел беше,  лично за мен, твърде унизителен.
Въпросната дама, чието име не си спомням, ми се обади, за да ме попита дали искам (?!) понеже съм лоялен клиент като обезщетение за неиздаването на фактурите в срок, да ми направят отстъпка – една месечна такса (около 9 лв. според тарифния ми план). Това така щедро предложение надали наистина би могло да компенсира изхабените ми нерви!

И още: Смятам, че лозунгът „Българският мобилен оператор“ в заглавието на електронната страница на български на компанията е пресилен и подвеждащ. М-Тел не е изцяло българска компания, освен това има и други мобилни оператори, опериращи в България.

Разочарована съм от отношението на М-Тел към мен като потребител. Тук въпросът вече не опира до издаването на фактурите. Просто не желая да бъда повече клиент на тази компания.  Искам да упражня правото си,когато дадена услуга не ми харесва да се откажа от нея и да не плащам за нещо, което не желая да ползам.
Бих желала да си платя сметките и да сменя мобилният си оператор, запазвайки един или повече от номерата, които ползвам в момента.
Апелирам за това автоматичното подновяване на договора и налагането на неустойки в размер на оставащите месечни такси да се отмени, прекрати и забрани!!!
Противното, по мое лично мнение, е едно натикване на потребителя в клетка!!!

This post was syndicated from: Gatta's Today and was written by: GattaNegra. Original post: at Gatta's Today

Седя си аз вчера в офиса и искам да видя прогнозата за времето. Без да искам обаче попадам ма новините и в тоя момент започва последното парче на Китаро от  OST на Heaven & Earth.

Заглеждам се в новините за секунда и какво виждат очите ми:

“Пролетта на екватора на Титан идва с метанови дъждове”

“Народът заслужава хляб, а не пепел!”

“Свръхновите били съюзници с тъмната енергия”

Примерно.

И още такива имаше, но след като седнах да пиша звънна и телефона и ми  отлетя момента.

А колежката ми от сутринта разправя за някакъв астронавт с когото се била запознала.

Тези дни четох разни неща за звезди и планети.

Поантата е, че изведнъж докато си стоях на бюрото и четях поредния безумен имейл от изкукал потребител изгубих чувството си за реалност.

Почти както, когато си седя и си пикая посред нощ и изненадващо се запитам аз дали съм наистина в тоалетната?
Дали случайно не съм си в леглото и само да сънувам, че съм в тоалетната, и изобщо в чие легло съм?
Доста стряскащо.

Та така и сега – изведнъж се пренесох в някаква Лем-Стругацко-Аззимова история, в която хората пътуват от един астероид на друг за да отидат на работа, сутрин се гледа прогнозата за времето поне за две планети и докато си пиеш кафето в совалката внимаваш да не се олееш, понеже идиота от Пер-Nk3 кара като арабин в пустиня, а русата мацка от RCe-14, която уж трябва да въвежда и извежда хората по вревме на кацане те блъска с хъблока си всеки път, когато минава покрай теб. Да се чудиш свалка ли е, или има да сваля килограми.

Замислих се какво ли ще е да се налага вместо да ходи дядо ми до Кирков за евтин праз, да лети до JpZr-231 за да купи евтини незнамкаквоси за сложи-масичката.

Всъщност си прекарах цялото слушане на това страхотно парче в подобни размишления и се чувствах, все едно съм другаде.