Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2018-06-03

Всеки има нужда да бъде спасен от свинщината, наречена “реклама” във
всичките и форми. За хората с компютър и бразуер, това отдавна е решен
проблем благодарение на AdBlock и подобни плъгини (стига да не
използвате браузер като Chrome, но в този случай си заслужавате
всичко дето ви се случва).

По-принцип не оставям компютър без инсталиран AdBlock, това си е направо
обществено полезна дейност. Кофтито е, че на мобилния телефон, дори и да
използвате Firefox и да имате подходящите Addons, програмчетата пак
се изхитряват и ви спамят.

Сега, ако сте root-нали телефона (което никой не прави), можете да
направите нещо по въпроса, но си е разправия, а както всички знаем,
удобството винаги печели пред сигурността.

За щастие има има много лесен начин, да се отървете от долните
спамери в две прости стъпки:

1. Инсталирате си Blokada.

2. Активирате я.

Et voilà – никъде повече няма да ви изкача спам,

Как работи нещото? Прави се на vpn защото това му дава възможност
да филтрира dns заявките и съответно когато някоя програма пита
за pagead.doubleclick.net и подобни – просто му отговаря с 0.0.0.0

Просто, ефективно, не изисква root и бърка директно в джоба на
всичката интернет паплач, която си въобразява, че може да ви залива
с лайна 24/7.

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2018-02-21

Рéзко влязох в бъдещето минавайки на https благодарение на Letsencrypt.

Вече съдържанието на тази страничка е достъпно през криптирана връзка
и можете да я разглеждате, дивейки се на моето великолепие без никакви
грижи освен глобалното затопляне и сексуално пренасяните зарази.

Следващо включване се очаква след +-3 години ако още съм жив дотогава.

И едно емоджи за изпроводяк: 😈

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2015-06-13

Когато от мързел вместо да си добавиш нова аларма си промениш тази, която
ползваш за събуждане за работа, не е учудващо, че в събота сутринта – аларма
нямаше.

За голям късмет се събудих в 5:30 набързо хапнах един сандвич, напълних
джобовете с провизии, а докато карах към старта успях да хапна още един
сандвич. Стигнах точно навреме и в 6:02:18 минах старта заедно с голямата
тълпа.

Хората, които изпреварвах бяха готини, никой не се пречкаше и изобщо
беше изключително културно и колегиално. Големи благодарности на колегата,
който ми услужи с ключ, за да си затегна спирачките след Железница.
Някъде в началото на обиколната алея си загубих предния калник, даже
и не разбрах кога съм го изръсил. Минус тези две дреболии, техниката
беше перфектна.

Темпото ми беше много добро, хапвах и пийвах през цялото време и нямах
моменти на слабост. По пунктовете зареждах с вода, а нещата, които си
носех за подкрепа – стигнаха точно. Рънътъ му е майката…

Негативите – регистрирах се online в 23:15 две седмици преди обиколката.
Получих си е-пощата, но за щастие не успях да платя през epay, та на следващия
ден пратих Сиси до спортен магазин Алпи, който е на 10 мин от вкъщи. Там
не ме намерили в списъка (?), изобщо нямало номера, който ми бяха пратили
(2241), а ме записали в някакъв списък и ми дадоха номер 4119. През всички
пунктове, през които минах, ми записваха номера, но гледам, че изобщо ме няма
в класирането.

Иначе номер 131, който завърши около 2 мин след мен и го обявиха по
уредбата си го има. Предполагам, че тези дето правят timing-а, не са получили
информация от “ръчните” списъци и освен мен ще има и други дето все едно
не са се явили и понеже са отчитани само като минали номера – изобщо не
ги показват, защото просто не знаят кои са.

Аз понеже си имам едно наум, че тук действа бг организация си мерих сам и
си имам пълно отчитане.

Второто нещо, което ме подразни, този път не свързано с организация, беше
едно участник, на който на фланелката отзад пишеше “Христов”. Та този герой
ме изправари в началото на обиколната алея и незнайно защо се чувстваше длъжен
да вика по ходещите туристи, все едно му дишат въздуха. Груби селски прояви,
при условие че хората се разхождат и бяха изключително отзивчиви
като се отместваха в момента, в който ни видят или чуят (звънче за 2 лв.
прави чудеса). Та карайки след него се извинявах от негово име. Ебахти и
повярвалият си състезател.

Времената както съм си ги отчел на хронометъра на телефона:

00:32:15 – На Бялата вода
00:41:50 – На Тихия кът
00:49:35 – Пункта над Владая
01:03:44 – Началото на Водния канал
01:46:36 – На влизане в Кладница
02:08:54 – На върха преди спускането към язовир Студена
02:15:48 – Начало на пътя за Боснек (тук почивах няколко минути)
02:32:52 – На изхода на Боснек за Чуйпетльово
03:04:01 – На пункта в Чуйпетльово (тук почивах няколко минути)
03:29:46 – На Смильо
03:42:40 – На пункта в Ярлово
04:36:14 – На излизане на пътя за Ярема
04:58:40 – На пункта преди Железница (тук почивах няколко минути и смазах веригата)
05:16:41 – В началото на обиколната алея
06:01:18 – Под басейните на Симеоново
06:28:12 – Финал

Според компютъра на колелото, който отчита само времето в движение съм минал 93 км.
за 06:01, тоест не съм ги губел времето в почивки.

Имам си тиквен медал за участие 🙂 Под шест часа и половина е по-добре отколкото
се надявах, човек винаги иска повече, но с текущите ми килограми това вероятно
е близко до максимума, който мога да изтискам от себе си.

Доволен съм, но имайки предвид неуредиците с номерата и официалното отчитане,
сериозно се чудя дали догодина да давам 50 лв. за такъв културен живот.

Поздравления на завършилия първи – три часа и 58 минути е невероятно време!

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2015-05-30

Завъртях и втора обиколка на Витоша. Време – 6 часа и 50 минути. Този път
горе-долу бива. Поне си изпълних задачата да сляза под 7 часа.

Под 6 часа за мен ще е доста трудно постижимо със сегашната ми физическа
подготовка, килограми и техника, но 6:30 не изглежда невъзможно.

Носех си достатъчно храна и нямаше проблеми с енергията (макар че от преживяне
на корнита ме заболяха мускулите на ченето). Водата ми свърши след Смильо, та допълних чак
на чешмата по пътя надолу към Железница. При официалната обиколка пунктовете
където човек може да долее много ще помагат (ако имат и смазка за верига
ще е направо wunderbar).

Този път карах почти навсякъде, а бутането беше ограничено само до най-гадните
и изровени места.

Имаше много колеги велосипедисти, каращи по обиколката. За мой кеф изпреварих
поне 50 човека по целия път (да речем, че се возеха), като само един сериозно
изглеждащ пич ме настигна от нищото, точно на излизането за Боснек, профуча
покрай мен и повече не го видях.

Техниката пак ме прецака. Имах точни измервания на времената до ключови
места, но на слизане от Смильо реших на направя една снимка в резултат
на което stop watch-а взел, че се занулил. Освен крайното време от 6 часа
и 50 минути (което смятам между часа на тръгване – 10:40 и часа на
пристигане – 17:30) ми останах само няколко други числа:

– До Бялата Вода – 30 мин.

– До Чуйпетльово – 3 ч. и 10 мин. (До там са ~47 км.)

– До Смильо – 3 ч. и 40 мин.

– Време в движение (според компютъра на колелото) – 6:02:23

– Максимална скорост – 56:83 км/ч.

– Изминато разстояние – 93 км.

Този път карах по табелите и не съм бъркал пътя. Оказва се, че при предишното
минаване на две места съм се отклонил (от маркировката има какво да се желае).

По обиколната алея падналите дървета са разкарани и няколко моста са оправени,
но все пак има две места без мостове, а три са все още счупени.

Сега само остана да се запиша за 13-ти, да се явя и да не се пребия докато
се бутаме с хилядата други маймуни като мен.

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2015-05-02

Днес минах за пръв път обиколката на Витоша. Време – 7 часа и 13 минути.
Не съм доволен.

А сега оправданията и изводите.

Не трябва да се носи раница, болят ме рамената от нея, пък и в нея нямаше
нещо кой знае колко полезно. На колелото си имам помпа, която макар и малка
върши работа, така че не ми трябва втора, храната е по-добре да я сложа
по джобовете на колоездачната риза, а и гърбът ми няма да е толкова мокър.

По-достъпно и повече ядене (някакви Корнита например). Четирите банана и
двете кутийки по 500мл Monster, не ми помогнаха кой знае колко и към Чуйпетльово
и на Смильо видях зор, а и след това бая бутане имаше из полето след Ярлово,
докато не излязох на пътя за Ярема.

Преди язовира се обърках и загубих време. Имаше някаква шибана бариера на пътя
и нали съм изпълнителен реших, че от там не се минава, а в реката преди
Ярлово веригата се заклини яко и трябваше да свалям задната гума. Отгоре
на това там се ресетна и компютърчето, та останах само с информация за
физическото време. До там бях стигнал за ~4 часа физическо време.

По обиколната алея над Бистрица има много паднали дървета и трябва да
се правиш на маймуна, за да минаваш покрай, над и под тях. На доста
места малките дървени мостчета са счупени и минаването е шибано.

Този път не успях да падна, минавайки покрай водадайната зона над Симеоново,
но за сметка на това инкасирах яко падане на алеята към Кладница. Предната
гума се заклини между два камъка и направих класическо излитане през
кормилото в драките и дръннах каската в един камък. Пораженията не
бяха много тежки – имам цицина над едната вежда, но направо не ми се мисли
ако бях без каска, ожулих яко дясното рамо и дясното коляно. Малко преди
това при преминаването през един канал колелото подскочи и така ритнах
с левия пищял педала, че видях звездички. Сега си имам две дупки
в крака в интересна конфигурация и сериозна подутина.

От маркировката има какво да се желае. Сега четейки описанието на
маршрута виждам, че на няколко места съм заобиколил и съответно съм
загубил време. При следващото минаване, ще трябва да внимавам повече,
но ако маркировката се подобри ще е чудесно.

Не успях да се окалям много (този път не направих глупостта да карам
без калници), но пък заради преминаването през разни рекички (някои
си бяха бая пълноводни) и дълбоки локви, обувките ми джвакаха през
цялото време.

Най-неприятната част от пътя ми беше след Ярлово по шибаните поляни
с бабуни и коловози. Там бутах почти през цялото време, където имаше
изкачване и загубих над час за няма и 10 километра. Предполагам, че
ако се бях подкрепил както трябва бих могъл да не губя чак толкова
време там.

До началото на обиколната алея стигнах за 5 часа и 20 мин.

Следващият път 100% трябва да сляза под 7 часа, а в сферата на добрите
пожелания си мисля за 6:30 и надолу.

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-12-03

От доста време ми се търкаля един Blackmagic Micro Videohub.
Желязото е доста полезен SDI рутер, но за съжаление се управлява от една тъпа програма
под Windows, което разбира се за сериозна работа е неприемливо. Не бях поглеждал
документацията на устройството (има входове и изходи – какво да му чета), но миналата
седмица реших, че е време да му напиша някаква свястна програма за настройка.

Веднага го почнах по сложния начин – виртуална машина от другата страна един wireshark
и цък-цък по програмата. За моя изненада протоколът се оказа много семпъл. Още по-приятна
изненада беше фактът, че в документацията на устройството беше документиран /донякъде/, а
аз заради нечетене вадя големите пушкала. 🙂

С малко играчка и седмица занимавка резултатът е videohubctrl.
Програмата поддържа всичко, което зная как да се поиска и настрои през текстовия протокол.
Това са входове, изходи, monitoring, серийни портове, processing units и frames. Последните
две вероятно не работят, защото нямам как да ги тествам, така че ако на някой му се намира
Workgroup Videohub да се обади.

Повече информация за програмата може да се получи от подробния README файл
и от man(1) страницата.

Надявам се програмата да е полезна и за някой друг освен за мен. Лицензът и е MIT, кодът
се хоства както е модерно в гитхъб при
другите ми публични неща.

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-11-14

На източния фронт – нищо ново.

Междувременно две нови приключения на баща ми:

Румъния – Трансалпина, Трансфагарашан – септември 2014 год.

Светилището на Анапурна. Трекинг до базовият лагер, рафтинг по Кали Гандаки и летене с парапланер в Непал, септември – октомври 2005 год.

Второто всъщност е от далечната 2005 г., но чак сега се публикува в пълен размер заедно
със снимките.

Приятно четене.

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-10-01

Отварям сутринта гаража и виждам как задната ми гума е на капла. Мамка му, вчера я
оставих ОК. Зачудих се дали да не взема другото колело и да оставя смяната за
друг път, но реших да не оставям днешната работа за утре (първа грешка за деня!).

Смених гумата, а тази дето свалих за нищо не става, защото има огромна дупка. Ще
се хвърля. Помпя ново сложената – няма никой, но пък се чува едно издайническо пссссст.
Свалих пак гумата гледам новата вътрешна и виждам, че там където е била сгъната по
ръбовете се е разпорила на две места. Добре че имам още една резервна.

Свалих бъгавата, разглеждам втората резервна и виждам, че и тя е тръгнала да си ходи
като на едно място на ръба скоро ще се цепне. И без лепенка държеше, но все пак и
лепнах една, напомпих я горе-долу и тръгнах към бензиностанцията да я донадуя.

Помпя на бензоностанцията (втора грешка за деня), помпя и по едно време – БУМ!
Хайде останах пак без гума, пуста алчнотия да ги помпя много. За чий ми трябваше
да я качвам над 4.

В крайна сметка от две резервни гума останах без нито една, а отгоре на това се
наложи да ми сменят не само вътрешната, но и външната, защото и тя се била
цепнала.

Равносметката за днес (засега) – минус три вътрешни гуми и една външна.

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-09-21

Цяла седмица успявам да избягам от дъжда но днес времето си ми го
върна, че и малко отгоре.

Още преди да стигна до кръговото за Бистрица, вече ме беше валяло
два пъти и обувките ми бяха пълни с вода. Но пък се оказа, че в
дъжд поддържам много добро темпо. Продължих нагоре към Железница,
като ту валеше, ту спираше и стигайки до началото на Обиколната
алея отдавна бе спряло да ми пука за кал, дъжд и подобни.

Затова и натиснах здраво и никакви локви и кал не можеха да ме спрат.
Хубаво щеше да е да нося очила и да не дишам през устата…

Карането по Обиколната алея е супер кеф и силно
го препоръчвам на всеки. До Бояна са двайсет километра по хубава
горска пътека, която може да се каже, че е лека ако пропуснем
Серпентините над Симеоново, където отбелязах две малки падания
(носите си каските нали?). Едно падане, в което чуете силно ДРЪН
по каската и ще оцените веднъж завинаги, когато хора със сериозен
тон ви казват да си НОСИТЕ КАСКИТЕ!

Забавното дойде накрая когато на половин километър от Бояна
спирачките ми прегряха и спряха да работят. Ей това не ми се
беше случвало и честно да си кажа е много плашещо. Някак си
успях да спра след спускането от Боянската църква и да се
добера до бул. България, където вече не ми трябваха чак толкова
спирачки. Май това е едно от най-страшните неща, които ми се е
случвало при каране на колело. Хвърчиш с 30-40 км/ч надолу
и идва време да намалиш или да спреш. Стискаш яко спирачките,
но почти нищо не става, а бързо наближаваш завой или главен път,
който ще пресечеш. Определено случка, в която ти се вдига
адреналина. Изходът е да имаш добри подметки и да ги използваш
за спиране (добре че номера сработи…).

Резултът от карането е видим в следващия снимков материал, който
говори сам за себе си:

За поправяне на щетите трябваше да вляза с дрехите в банята и да
сваля поне кило кал. Обувките са си заминали, колелото го измих, утре
ще гледам по-подробно в какво състояниe e, а засега единственото по-сериозно
поражение е върху bike компютъра, който така се беше напълнил с пясък
че го човърках половин час, за да го върна към живот.

Хубаво е човек да има рожден ден!

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-09-18

70 км за 7 часа. Не звучи като епично каране. То и не беше де. Поне
40% беше бутане и носене на колелото. Друг път ако има такъв културен
живот – аз няма да се записвам /вероятно утре ще размисля…/.

С добро темпо тръгнах за Железница (през Бистрица по пътя) и след
като стигнах до края на селото се върнах в началото на изкушаващата
отбивка с табела “Черни Връх, хижа Алеко”.

Викам си – к`во толкова, ще го помъча час-два, пък и не е лошо човек
да се качи на Черни Връх. До отбивката и мотаенето из селото бях
минал само 29 км. за някакви си час и 40 мин с добро темпо, така че
сила – бол.

Първият километър нагоре се кара, аз карах до там където е отбивката
за Обиколната алея (и трасето за Витоша 100), че дори и малко след
това. Гледам пред мен една гора и един стръмен път нагоре, мисля си
“я да взема да се върна да тествам трасето на обиколката” ама
нали съм си прост, почудих се малко пък отново хванах пътя за Черни Връх.

Хайде след това бутай из гората, бутай по баира, бутай през морените
и изровената пътека, гази из блатата, карай малко и така девет километра
и половина за три часа докато го докарам на връх Черни Връх. Естествено
там беше мъгла навсякъде, едва се вижда на 50 метра – демек, гледки никакви.
Хареса ми метео станцията с голф топката отгоре. Изглежда доста футуристично.

Пуснах по чакъления път, като разбира се обърках посоката на едно място
та трябваше да се връщам и хем бавно се движа (от страх да не счупя
нещо по техниката), хем пак останах без ръце едва пускайки с 15-20 км/ч.
Бах тия чакъли и камъняци (и студ!)…

От там хижа Алеко за малко подкрепа и фиууу надолу по пътя, за почивка
и изчистване на главата.

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-09-13

Тръгнах за Копитото и вероятно защото минах по стария Беловодски път
(откъдето всъщност официално минава Витоша 100), карането ми беше с
около километър по-малко до горе. Хубавото беше, че времето го свалих
с над 10 минути спрямо предишното качване (днес го качих за час и 18).

От там тръгнах по downhill пътеката, но понеже съм сам, а и ми се видя
доста сериозно реших да не се правя на интересен и вместо това се върнах
на пътеката за Боянския водопад, след което продължих нагоре за хижа Момина
скала. Качването до там ми отне около 40 минути като в кофтите места имаше
малко бутане.

Пих една вода от Перловска река и мислех да пускам надолу и да си пиша
една червена точка, но вместо това свих нагоре, за да видя докъде ще ме
изведе пътят (табелите са малко кът).

Минах покрай две много грозно зарязни хижи, като на втората пътят
свърши, но пък имаше табела за хижа Алеко. Пътечката изглеждаше прилична,
та реших да видя докъде ще ми стигнат силите. След малко каране и след
това доста бутане (пътеката е отврат – големи камъни, корени и мизерия)
стигнах до заслон Ушите и Торфено бранище, където изгубих 15-ина мин.,
за да сменя спуканата задна гума, след което с добро темпо стигнах до
хижа Алеко откъдето се спуснах надолу по пътя.

От хижа Момина скала до хижа Алеко включително смяната на гумата ми
отне около час и 50 мин, закръгляйки пътя Борово – Копитото – хижа
Момина скала – заслон Ушите – хижа Алеко на 3 часа и 50 мин.

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-09-07

Качването до хижа Алеко не е особено трудно, повече е досадно. Паветата са
гадост, особено в началото на пътя големите направо ти пречат да караш.
Едва стигнах до отбивката за Драгалевския манастир, където вече можеше
да се кара горе-долу нормално. Хубавото беше, че почти нямаше движение
нито нагоре, нито надолу и можех да избирам къде да карам, защото по
крайщата на пътя е доста кофти.

От горната отбивка за манастира до хижата с много почивки и без напъване
се качих за час и 35 мин. Което си направо бавно като се има предвид,
че става дума за 10.5 км. и именно от тази бавност е и коментарът ми
за досадата. Не зная колко е денивелацията (трябва да я сметна, но би
трябвало да е поне 850-900 м.).

На връщане имаше моменти когато колелото върви с 60+ км/ч и си е
страшничко. При над час и половина качването, спускането стана за
~17 мин (до горната отбивка за манастира).

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-09-01

Тръгнах с идея да карам до Кладница, но силите ми стигнаха повече (всъщност ми
свърши времето) и откарах чак до края на Боснек (белият дроб на Перник), където
в началото на селото нещо гореше и едвам се дишаше (бахти и белият дроб). Щях да
продължа, но стана късно и добре че реших да се върна, че половината от 30-те
километра до София ги карах в тъмното. До края на Боснек стигнах за около два
часа и половина от които 20-25 минути бяха почивки.

От Водния канал (над Владая) до Кладница е едно от най-готините карания, които
съм правил. Минават се около 15 километра по тясна горска пътека с леко спускане,
на която двама човека не могат да се разминат, но пък спокойно се поддържа скорост
около 25 км/ч при спускане. Ако има повече колоездачи по пътеката сигурно ще е опасно,
но понеже бях сам се изкефих максимално.

Изкачването от Владая до Водния канал е гадно и там е хубаво да се бута или носи
колелото. Изобщо където има яко изровен път с големи камъни и е по-стръмно, май е
най-добре да се минава пеша. Не се губи много време, а и в каране ще се хвърлят
повече сили отколкото ще е полезно.

70+ километра каране, 40 отиване през гори и камъняци и 30 връщане по магистрала
и “първокласен” път и естествено задната гума я спуках на пет километра от вкъщи.
Да ви сера на първокласните български пътища. В гората е по-безопасно…

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-08-28

Втора официална тренировка – качване до Копитото. Резултат – 15 км. за 90 мин.,
а връщането от Копитото до светофара на бул. България само за 20 мин. Много
е готино когато в един момент излизаш над дърветата и започват да се виждат
съседните хълмове.

Междувременно три пъти вече се качвам до Тихия кът и се спускам до Владая
по пътеката. В момента я правят и да се кара по нея с 25-30 км/ч както е
покрита с три пръста пясък и тук там чакъл си е добро приключение. Общо
взето държиш здраво кормилото и гледаш да не мърдаш много-много, че иначе
падането не ти мърда.

Дано пътеката стане по-твърда, че в момента ако караме по нея няколко
човека едновременно ще е доста опасно. Иначе от Тихия кът до Владая спускането
ми отнема около 6 мин.

Следващата цел е Кладница, до където трябва да карам три-четири пъти, за
да видя как ще се чувствам след качването и спускането. Трябва да се трупат
километри.

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-08-11

Започнах подготовка за обиколката на Витоша през 2015 г. От няколко години
се каня, но мисля този път да съм сериозен и да участвам (ако не вземе да
ме блъсне нещо междувременно).

Щях да карам следобед, но нещо не бях на кеф и чак надвечер ми дойде вдъхновение.

Тръгнах в 20:10 от нас (даже с каска!) като спирах само на едно място, за да
почина половин минута и да сменя водата на рибките. Оказа се, че е можело и
да не спирам, бил съм само на двеста метра от Тихия кът.

Като за първи опит по трасето – резултат ~60 минути от вкъщи в Борово
до Беловодски път, където започва спускането към Владая. Изминатото
разстояние – малко над 10 километра, денивелация около 450 метра).

Вече беше станало към 21:10 и беше доста тъмно като по цялата пътека през
гората почти нищо не се виждаше, та се наложи да се върна.

Спукането до Била на България ми отне отне 12-13 минути, заради тъмното. На светло
вероятно ще съм по-смел.

Рапорт даден, а следващото каране ще след поне седмица защото просто няма
да съм в София. Голяма подготовка ще падне…

За авто/мото туристите пък, ето връзка към скорошна разходка на
Дедо Влади из Балканските страни на мотор –
Македония, Албания, Черна гора и малко Хърватска – 2014 год..

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-03-31

Смяната на времето или Daylight Saving Time
може да изиграе лоша шега на системните администратори, които разчитат на crontab, за да
се изпълни програма в определен час. Просто още една мина, на която задължително рано или
късно ще стъпиш.

Като повечето готини капани и този е организиран така, че да паднеш в него без да се
усетиш. DST корекциите се случват два пъти на година, винаги в почивен ден като при
едната корeкция “губим” един час (от 02:59 EET часът става 04:00 EEST), а при втората
един час се случва два пъти (02:59 EEST -> 03:00 EEST -> 03:59 EEST -> 03:00 EET).

Това което трябва да се помни е никога да не слагате cron job,
който се изпълнява между 03:00 и 03:59, тоест редове от сорта на

0 3 * * * ~/cron/some_script.sh

ще ви донесат неприятна изненада.

Уж ги знам тези работи, но те такива знаещи като мен са най-опасните и поради скрипт,
който почиства стари данни в 3 сутринта за малко да се препълнят дисковете на няколко
машини. Добре че съм оставил достатъчно място и успях да хвана проблема навреме (2 часа
преди дисковете реално да се препълнят).

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-03-07

Ъпгрейди в петък не се правят, но случаят е специален.

От всички машини, които вършат някаква работа при нас, днес последните останали три
32 битови бяха обновени със 64 битови ядра и системни библиотеки, а постепенно и
програмите по тях ще ги последват.

Тези машини са инсталирани в далечната 2002-ра година и са обновявани за последните
12 години постепенно от Slackware 7 до 14.0 (още не са на 14.1) минавайки през 17
официални версии, доста -current и ядра 2.2, 2.4, 2.6 и 3.x.

Минаването им на Slackware64 им гарантира продължаване на живота още дълго време.

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2013-11-06

От няколко месеца съм забелязал приятната мелодия, която Sky F1 ползват за
фонова музика при показването на класирането и въпреки опитите ми да я намеря
използвайки стандартните търсачки все удрях на камък.

Днес най-накрая се добрах телефон със Шазам, но опитът ми за детекция пак се провали
(има говор върху музиката). За щастие се сетих, че mplayer трябва да има voice
removal филтър и се оказах прав – mplayer -af karaoke file.ts

Подпомогнат от karaoke филтъра Шазама си свърши работата и
резултатът е: Sky Sports F1
scoreboard theme music – Camo & Krooked – Afterlife.

Enjoy!

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2013-09-21

Сутринта към десет чукнах 35 лета. Единственият начин от тук нататък
някой да ме определи като млад в разговор е в следващите няколко
години да хвърля топа. 😉

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2013-09-12

Пуснах официална версия десет на tsdecrypt.
Една година се трупат нововъведения време беше да има и официална версия. Ето
и списъка с промените.

Основната новост са ЕММ филтрите (които потребителят трябва да си напише сам :),
поддръжка за CHID филтрите на Irdeto (екстра за Радуга), поддръжка на две нови
криптосистеми (Griffin и DGCrypt) и разни други дреболии, които вече съм забравил.