Noise

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Краят на един тъжен ноемврийски ден. Слънцето се скрива за склона и с последните си лъчи за годината огрява почти плешивите корони на дърветата. Малкото златно-оранжевите листа по тях улавят светлината, играят си с нея, и я подмятат към своите по-многобройни събратя, събрали се в основата на всяко дърво. Те я подемат, препращат към жълтата вече трева и всяка частица от майката земя тихо мълви: “Къде ми е бялата постеля, защо се бави, студено ми е?”

Но снегът не идва и оставя целия този светлоотразителен пейзаж да се стели пред очите на хора и животни. Той е омаен, магичен, мил, но все пак тъжен. След малко и последната капцица светлина ще си отиде и на нейно място ще дойде мракът, мъчителски прогонван от ъгълчетата от малкото на брой улични лампи. Те ще осветят витрините и прозорците на съседните къщи, ще се отразят тук и там и ще загаснат във всепоглъщащия мрак наоколо.

Защо трябва да се зазорява утре? Защо да има утре? Днес е денят е достатъчен, не трябва да се явява нищо ново. Всяка заран е мъчително напомняне за един дълъг път, който може да свърши във всеки един момент. Защо не сега, сред гаснещите листа, светлина и всепроникващия мрак на вечерта в един есенен ден.

Нека да бъде само днес и то на смрачаване…

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

…Бели и червени, да сме румени засмени.

Ех, дойде време и за трепетното очакване на пролетта. Най-сетне. С този студ и мраз, който двамата сечковски братя ни докараха, сме закопнели за малко топлота навън, за да имаме топлота и в нас.

Ако все още не сте си направили вашите гривни-мартеници, ви напомням как става най-лесно, бързо и в промишлени количества:

Тайните на баба – мартенички.

Честита Баба Марта!

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Динозавърът е най-вкусен печен на бавен огън

Първата от поредицата статии за това, което си правя в кухнята.

Необходими продукти:

• 1кг динозавър, аз изпозлвах свободно продаваните в магазина бутчета от динозавър – 5 броя
• 05,кг чушки
• 3 моркова
• 300 грама грах
• две струка пресен лук ил иедна глава стар лук (по-добре става с пресен лук)

Слагате месото от динозавър в голяма тенджера с вода и варите на бавен огън докато покаже скорошно желние да се отдели от костната система. Докато това желание не се е проявило, нарязвате зеленчуците в една купичка и ги омешвате със сол и други подправки на вкус. Добавяте граха към тази смес и отново омесвате.

Слагате динозавъра в тавата, поръсвате зеленчуците и най-накрая настъргвате черен пипер само върху частите с месото. Не се притенсявайте, ако има пипер и по зеленчуците, ще започнете на ново  – шегувам се. Наистина няма проблем.

Така наредената тава с динозавърско и зеленчуци слагате във фурната и печете на много бавен огън около час час и половина.

Динозавърското е много полезно месо, съдържа предимно белтъчини с много малко мазнини. А те се отделят много лесно – просто махнете опечената кожичка и всичко е супер.

Надявам се тази статия е променила мнението ви за динозавърското и подходът към него на вашата трапеза ще бъде вече друг?

——————————————————————————————————————————–

*Аз използвах бутчета от следния вид динозавър: Gallus gallus domesticus. Ако намерите бутчета или цял – Alligator или Crocodylia, може и да пробвате.

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Свечеряваше се, а още не беше намерил място за нощувка в гората. Очите му шареха в страни от пътеката за да намери удобна полянка за бивакуване, но такава вече не се появяваше от час. “Трябваше да спра на онази, където видях преди време…но беше твърде рано…”-помисли си пътникът. Той (защото беше той, а не тя) не беше облечен типично за един странстващ турист из планинска гора. Всъщност, ако вземете гората, насечете я умствено на безброй дъски и от тях сковете някакъв салон като онези при краля Слънце от 16-17 век и после я украсите цялата в злато и поставите нашия пътник вътре, то тогава той ще си дойде на мястото…до някъде. Облеклото му започваше с лачени обувки в тъмно-кафяв цвят. Всъщност е спорно да се каже, че това беше оригиналния цвят на обувките. Най-вероятно всичкото това беше кал, тъй като целия ден беше валяло непрестанно и леко наклонената пътека в гората, всъщност си беше едно малко, но добре овлажнено поточе, което непрестанни влачеше кал и като че ли нарочно я полепваше цялата по тези обувки. Крачолите на панталоните припокриваха върха на обувките. Тези крачоли започваха също в тъмнокафяв цвят и бавно, но упорито преливаха към горния си край в светло-бежово. Най-вероятно оригиналния цвят на панталона. Той пък от своя страна се беше заклещил здраво за синьо-бялата риза, като удавник за сламка, изпадащ в ужас при всяко поклащане и отслабване на коренновата система на същата тази сламка. Явно не искаше целия да се превърне от светло-бежово в тъмно-кафяво. Определено една рязка промяна в цветовата гама, която би навредила на духа на панталона и може би успяла да го сломи до край. Е, ако това до сега не го беше сломило, със сигурност калната баня нямаше да достави достатъчно минерални соли за повдигане на духа му.

Ризата също беше изпаднала в същия ужас като панталона и яко се беше заклещила за врата на своя нещастен собственик. Той обаче не даваше вид на нещастен, всъщност единственото облаче на неговия небосвод си имаше надпис “Липса на поляна”. Очевидно и това не можеше да го сломи, дори не можеше да му докара терзания. Гледаше ли гледаше и колкото повече се озърташе, толкова повече се усмихваше. Една коварна идея се зароди в добре пазената му глава от бомбето. Тази идея накара ризата да изпищи без глас, панталона да потрепери, а обувките, ако не бяха влачени от тези упорити крака, със сигурност щяха да оборят Айнщайн и да отпрашат в обратната посока със скорост по-голяма от светлината, надавайки писъци.

Идеята обаче не успя да достигне главните нервни пътища, тъй като в този момент се появи, да точно като от магия се появи полянка, в чийто източен или западен или северен…бе в единия край на чиято, имаше естествено-изкуствен заслон от скали. Всъщност този заслон имаше формата на паст, но беше така завладяваща картинка, като че ли омагьосваше всеки пътник с подкана да пристъпи вътре.

Омагьосан или не, нашия весел пътник с нещастното облекло по него навлезе в този паст-заслон, свали сакото си и го постели на земята и се приготви за сън.

На стража, редувайки се през нощта щяха да останат обувките, панталона и ризата, командвани от бомбето. Всъщност надали някой от тях можеше да заспи тази вечер, точно като предната и по-предната и още по-предната. Щяха да си говорят безмълвно цялата вечер. Пазеха тишина, защото собственикът им трябваше да се наспи. И със сигурност на сутринта, след разгорещения мълчалив спор между тях, щяха да стигнат до същото решение както и предните милион вечери – те щяха да следват доброволно своя собственик до край…или поне до място с пералня.

Слънцето, чакало толкова дълго време за поява на удобен бивак за нашия пътник, най-накрая изчезна от небосвода и луната заблестя, пускайки първия си лъч като благословия над полянката с паст в единия си край. Нощните хищници изкочиха от своите бърлоги и защъкаха в търсене на плячка. Тази вечер на стража до пътника беше вълкът. Негов ред се падаше днес. Бяха си изготвили график след първата седмица на скитосване на пътника из гората. Всъщност той не се скитосваше, явно си имаше точно определена цел, защото нито веднъж не се отклони от посоката. Ако беше облачно, се ориентираше по вятъра, ако беше нощ – по листата…един вид по такива незнайни знаци, че човек, дреха и животно да се зачудят дали знае на къде отива. Той очевидно знаеше. Определено. И капка съмнение не оставаше от неговия вид, че има точна и ясна определена цел. Всички имаме цели, но този пътник знаеше и как да я достигне дори в тази гора, с тези дрехи при тези животни.

Първата седмица беше тежка. Не за него. За дрехите и животните. Те не разбираха защо от тук, защо на там и защо сега? Но след седмица в опити да го отклонят от пътеката на неговия настоящ живот, всички те разбраха, че това е мечтател с ясна мечта. Той не виждаше гора, той виждаше края на пътуването. Не виждаше животни, виждаше блуждаещи създания. Той не беше блуждаещ.

Той беше мечтател с Мечтата. А животът се пази от всеки мечтател с ясен път към своята мечта. А мечтата пази всеки свой собственик от живота.

Летен Роден

—————————————————————————————————————————

* – Мисля, че това обяснява снимката на страницата най-отгоре (б. а.)

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Щъкам си из града и си мисля:

“Най-краткия месец в годината има цели два преиначени празника. Втори февруари и 14-ти февруари.

И о, чудо. И двата са преиначени в името на любовта.

Хубаво, ама защо? Защо си дадохме петльовден и Трифон Зарезан за псевдо деня на гейовете и на любовта съответно?

Ако обичаш някой, не би ли трябвало всеки ден да е празник, всеки ден да е различен, всеки ден да показваш това на любимия, не само на 14-ти?

Както се казва: “Е**м ти любовта, ако чакаш 14-ти за да я изразиш.”

Всичката тая показност за католическия ден на св. Валентин е израз на лицемерие и пълнене джобовете на цветопродавачите, картичко-правачите и доставчици.

Защото ако намираш само един ден в годината да обърнеш внимание на човека до себе си, то неименуемо се обявяваш за егоист и лицемер. Цяла година мислел за себе си, днес ще помислим за любимия…”

Ей, продавача, тая роза не я слагай там, нещо увяхнала ми се струва….

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Онзи ден, медийната звезда, вътрешният ни министър де, оня….цветния, обяви че 1500 човека в България са нежелани в Еврозоната, наречена Шенген.

Що за лумпен трябва да си, за да кажеш таквоа нещо? И един да е и всички да сме, такова изказване озлобява хората, доставя параноя сред обществото. Сбирки, празници, събрания се помрачават от малката мисъл в главата – дали някой от присъстващите е от онези 1500?

Не бива и не може таквиа неща да се казват. Това е поредната крачка към полицейската държава. Днес казваме 1500 не ги искат в Шенген, утре обявяваме – всеи втори краде коли, удругиден обявяваме награда за всеки, рапортувал престъпление или неморално поведение!

И ще се превърнем в една държава с 7 милиона ченгета. Всеки ще следи другия и то безплатно за държавата.

А къде бяха стожерите на демокрацията да възроптаят срещу тази малка, но сигурна стъпка към полицейщината? Единият стожер – Иво Инджев, продължава да си бърбори срещу президента, Египет и паметника.

Има 7 милиона слепци и глупци в България, които никой не ги иска в Еврозоната. Вие от тях ли сте?

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Helena Vondráčková и Jiří Korn, източник – http://www.centrum.cz

Но не и нашия-българския. Изслушайте долните музикални клипове. С първия ще се изненадата. След това ще говорим.

Познанията на средно-статичстическия чешки гражданин по чужди езици или дълбоко се пазят в тайна и никой не иска да говори английски, немски, френски, руски или просто тези познания липсват. Може би това е довело до превода на по-известните популярни световни песни.

Мда, дори тук месеците от годината си имат собствени имена – старославянските. Легендата твърди, че през 19 век по време на чешкото национално освободително движение, месеците са били специално сменени, за да се отличават от немско-говорящите. Чехите са много ревниви по отношение на езика си. Заменят всяка нова дума с новоизмислена чешка. Но това заменяне е доста смешно ,защото някои понятия са си останали с типично чуждите думи, без чехите да осъзнават това. Може би защото не знаят чужди езици? Примерно очила на чешки е заемка от немски – brýle. Но ако споменеш на чешки гражданин това, той най-малкото ще се изненада и надали ще ви повярва. За това залагам на факта, че знаят малко чужди езици. Това наистина усложнява първоначалната интеграция.

Другият факт, говорещ за малкото познание на чужди езици е, че когато сбъркаш някой звук от чешка дума или дори ударението, не те разбират. Отначало мислех, че човекът пред мен се прави на ударен, но след като всички се правят на ударени, значи има нещо сбъркано. Единственото, което може да обясни този факт, е че непознавайки чуужд език и най-вече неизучавайки такъв никога, те никога не са си напрягали слуха да различат коя е думата, да се опитат да отсеят сгрешените части от  и да я разпознаят.

Все пак, дори и преведени, песните са си доста добри като изпълнение. Явно иамт талант хората.

А защо никой не е превел такива песни и на български и най вече не се изпълняват? Ние нямаме ли нужда да се разграничим повече като общност, народност в рамките на Европа? Защо повечето песни с музика на популярни западни такива са с ирноично-саркастичен текст на български?

Къде е българското в нас? Дори и подръжниците на нашите крайни националисти си позвоялват да пишат на латиница/шльокавица из форумите!  Що за поведение е това?

——————————————————————————————————————–

Месеците на чешки:

• Януари  — Leden (от led, лед)
• Февруари — Únor (най-вероятно това е коренът -nor- от инфинитива на глагола nořit (se) – топя се, размеквам се, – ледът се топи, размеква)
• Март — Březen (от bříza, birch (бреза) или oт březí – труден в смисъл бременна, тъй като повечето животни са трудни в този месец)
• Април — Duben (от dub, дъб)
• Май — Květen (от květ, цвете. Въобще с българския има много прилики, стига да заменяте ц с к и г с х)
• Юни — Červenec (от červený, червен, или от červ, червей. И двете свързани с плодовете)
• Юли — Července (като при Юни)
• Август — Srpen (от srp, сърп, Жътвата е по това време)
• Септември — Září (от říje (похотливост), Най-вероятно от факта че, елените и сърните навлизат в периода на съешаване)
• Октомври — Říjen (from říje, see September)
• Ноември — Listopad (Не мисля че има нужда отп ревод на български)
• Декември — Prosinec (Ха познайте. Разбира се от прасе. Коледа, Винце….)

Хм, няма л ида е добре и ние да направим връщане към старославянските имена?

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Akregator

Всеки, сърфиращ из интернет, е стигал до момент, в който самото проверяване на любимите страници е отнемало повече време от колкото да прочете новите неща из тях.  Проверката на блогове, сайтове, новинарски страници понякога е изпълненто с неудовлетворение от поредната страница без новости!

Няма ли да е приятно, да имаме такава апликацийка, която да се свързва с всички страници и да ги пита има ли нещо ново по тях и ако да-да издърпва новото съдържание на едно място? А после ние само да отидем от статийка на статийка и да четем?

Много яка идея! Е, хората вече са се сетили за това отдавна и са създали два протокола за проверка и издърпване на новото съдържание на страници – RSS (Really Simple Syndication – англ. Наистина Лесна Синхронизация) и Atom.

Като по-ранен протокол, RSS се използва по-широко от Atom, макар че се наблюдава бавна тенденция за преминаване към втория.

Но стига вече исторически справки. Всеки уважаващ себе си сайт има поне RSS, който можете да използвате. Трябва ви само апликацийка за това. Аз си ползвам Akregator, стандартната програма в графичната среда KDE под Линукс. Справянето с нея, а и с всяка друга такава програма предполагам, е супер лесно. Отваряте любимата си страница, намирате някъде из малкия шрифт RSS Feed или просто RSS с оранжевата иконка с радио вълни, отваряте връзката и копирате адреса от адрес полето на браузера ви. След което намирате от къде се добавя Feed/Поток в апликацията. Структурирате си нещата както си пожелаете и Воалла – Отметките от браузера ви сега си имат и RSS четене. Ето как изглежда при мен(не съм довършил добавянето на сайтове, но и това е едно по-едно. когато харесам сайт, си го добавям):

АкрегаторС

Справянето с този нов вид “браузване” изисква само няколко минутки на усилие, но се изплаща невероятно бързо, правейки удоволствието от проследяване на любимите ви блогове, страници, новинарски сайтове пълно.

Още по-хубавото на това е липсата на реклами в RSS потока, които така яко са разпръснати иначе из различните страници. Флашчета на бира, банки, поредната зарибявка, вашият ай пи адрес е спечелил томбола. А и няма начин да хванете addware/spyware или там другите неприятни неща, ходещи из нета и атакуващи горкия стар Уиндоус.

Успокоение и за блогърите, всеки стандартен блог си има два RSS потока (ако блогъра си ги е разрешил от админситраторския панел) – един за публикациите, друг за коментарите и трафика на издърпване на RSS потока се брои!

И още по-добре – само с един прозорец виждате всички нови коментари, а най-отдолу на всеки коментар има връзка – Отговори.

За Уиндоус не съм търсил и инсталирал апликацийка за RSS, но предполагам, че ако питате която и да е търсеща машина за RSS reader Windows, ще намерите доста. Е да, някои от тези програми са платени, няма така добра програмка инсталирана в Уиндоус с пристигането му, но това си е лично вашо решение да плащате за операционна система без програми. Аз си ползвам Линукс и съм си щастлив!

Ако намерите Уиндоус програмки, моля споделете тяхното име и опита, натрупан с тях. Ще се радвам и да помогна, ако се налага.

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Ангели и дяволи у всеки от нас

Тази малко позната дума на мнозинството от нас (става дума за тщеславие разибра се) се е загнездила дълбоко у всеки човек и го човърка отвътре всеки ден. И може би като името на дявола, който е навсякъде, тщеславието също не се споменава за сметка на неговото присъствие.

Чели сте и други блогове, нали? Някои от тях са честни с вас и не ви подканят да изразявате своето лично мнение, па било то и на противната от автора посока. Но пък някои ви лъжат директно в лицето, щедро обещавайки индулгенции за всеки, осмелил се да изрази различно от това в статията на местния блогър. О, те използват високопарни изрази от рода на: “Аз знам, че нищо не знам” и често добавят под сурдинка “но другите и това не знаят”, или “Не очаквам моето мнение да е винаги меродавно, нали все пак съм човек и греша”, но пък на ум си мислят “Което значи, че и другите коментиращи са грешни хора с невсякогаж меродавно мнение”.

И стаени всички те в засада, чакат да кажете – “не, не е вярно, защото..”, тогава те ви нападат яростно, опитвайки се да изкорубят лошо загнездилия се коментар във вашата глава. Докарват от девет кладенеца вода, от девет планини камъни, от девет царства принцеси за да ви оборят.

Едни ще ви подкачат саркастично, други иронично. Трети ще се озлобят и започнат да псуват по вас, четвърти ще изкарат статистика от НОИ, МОИ и всякакви други източници, само за да ви удавят на място. Пети ще споделят отново изразеното в статията им мнение и ще заключат – но това си е моето лично (но меродавно) мнение (идиот с идиот).

И когато сняг забръска, студ и мраз скове спора, ще се появи едно заключително мнение в духа на “И все пак тя се върти”.

Мда, и Галилео е страдал от тщеславие, но е нямал интернет у тях за да го направи блогърско.

Аз също не изпадам от класацията, честно с ръка на сърце си признавам, когато забелязах единствения отрицателен коментар из дебрите на блога, първата ми мисъл бе да го изтрия, втората да измисля нещо умно в противовес, и на края го игнорирах. О, да, някои ще ви игнорират сякаш не съществувате въобще. И когато станете много нахални, настоявайки на отговор, те ще ви напсуват и сложат в черния си списък, може да ви блокират достъпа, може да се откажат да пишат.

Но тщеславието е навсякъде, из форуми, блогове, страници, новини, политика, семейния живот… Не мож избяга от него по никакъв начин.

И когато го осъзнаеш, вкараш в релси, сложиш му наморник, и вземеш предвид, че наистина не винаги може да си меродавен, то тогава животът ще е по-лесен.

Опитайте се поне веднъж да избягате от своята психологическа нагласа, да погледнете през очите на своя събеседник и да видите неговата гледна точка, да я приемете, обгрижете, да намерите от девет кладенеца вода за да я подкрепите и после сложете ръка на сърце и кажете – той/тя не е прав/а. Дори и да не успеете да признаете превъзходството на отсрещното мнение, упражнението е много приятно. Ще избягате за миг-два от собственото си и ще видите света с други очи. Не мислите ли? (Все пак моето мнение е меродавно )

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Златната муфа

С края на безгрижната част от годината – януари месец, идва и време за по-сериозни теми. Поднесени разбира се с онзи сарказъм, без който всяка статистика би изглеждала суха.

Доста се изприказва за последния носител на призванието “Златната топка”, което за първи път беше връчено като единствена надпревара за най-добър футболист на планетата.

ФИФА и списание “Франс Футбол” разбраха, че две надпревари са много за слънчевата ни система и обединиха наградите си в единствена класация. И разбираемо – трудно е, когато предишните носители на наградата на ФИФА си я прибираха с жадни погледни, вперени в наградата на журналистите – “Златната топка”.

Само че се получи гаф. Никой не очакваше точно този да е победителя – Леонел Меси, всички бяха вперили погледи в два национала на Испания-Шави Ернандес и Андрес Иниеста. Доста хора възнегодуваха и срещу факта, че от шампиона на Европа, Италия и ностиел на купата на Италия (всичко това в един сезон)-Интер Милано- няма представители в тройката. Нито Диего Милито, нито Снайдер намериха място там. Втория дори игра финал на световното по футбол в ЮАР и сезонът му беше невероятен. Но не би.

Мога да вляза в голяма доза предположения защо Меси, а не някой друг. Като например, коя фирма за спортна екипировка има договор с него, и кои са другите фирми на останалите претенденти. И докато ние се лутаме да разберем, кое е истина и кое не от многобройните предположения на въпроса “Защо Меси?”, то никой не си задава въпроса “Как?”.

А как е много лесно да се отговори. Манипулацията на общественото мнение с анкети, въпросници, гласувания и др. е изкуство, по-старо дори и от писмеността.

И ето аз съм тук, да ви отговоря как. Нека да вземем за пример слабодвижещата се анкета в този сайт (отдясно на статията):

Нов дизайн на страницата и вие…

• …сте захластнати;
• …сте изумени;
  
• …сте заинтригувани;
  
• …го псорещате с безразличие;
  
• …сте отвратени.

Нека да си представим, че в тази анкета са гласували 10 хиляди посетителя на страницата (ех, дано). Какви биха били евентуалните резултати?. В анкетата има няколко възможни положителни отговора (общо три – първите). “Сте захластнати”, “Сте изумени”, “Сте заинтригувани”. Нека да предположим, че 60% от посетителите харесват страницата (още едно дано). При избора си на отговор, те биха били разтроени измежду възможните три положителни отговора. И докато човек трудно прави разлика между изумен, захластнат и заинтригуван, то положителнтие отговора биха се разпръснали измежду тези три варианта. Повечето от положително настроените читатели тогава биха избрали първия възможен отговор. Какви цифри прави това? 60% от 10 хиляди е 6 000. Да кажем, че 40% от тези 6 000 гласуват с първия възможен отговор, а останалите са избрали единия от другите два с по-равно разпределение:

• сте захластнати; – 2400 (24%)
  
• …сте изумени; 1800 (18%)
  
• …сте заинтригувани; 1800 (18%)

Защо повечето хора биха избрали първия възможен отговор? Защото у човек се крие този стремеж винаги да си първи, победител. Гласувайки с първия възможен отговор, всеки се стреми да нацели мнозинството от гласовете. Всеки иска да е победител и съответно да гласува, както е гласувало мнозинството. Това е и основната причина ГЕРБ да спечели толкова много гласове, въпреки многобройните десни партии, участващи на последните парламентарни избори. Един гласоподавател за СДС или РЗС по-скоро би избрал ГЕРБ с надеждата, че ще е с мнозинството от гласувалите. Проста психология. Не мислите ли? Колко пъти сте участвали в анкета и гласувате с надеждата да видите, че сте гласували така, както са гласували повечето от останалите? И колко пъти това не се е случило и вие сте били леко разочарован/а?

Всъщнсот, пишейки това, аз осъзнах че е много важно да не се виждат резултатите предварително. Ето защо премахнах връзката, и сега можете да видите резултат само след като сте гласували. Надявам се да ме извините и простите! Но да се върнем на темата:

Останаха два отговора. Единия типично отрицателен (“Сте отвратени”) и другия – тип “Въздържал се” (“Го посрещата с безразличие”).

Чисто психологически, за неутралния отговор не би трябвало да има много гласували. Защо? Защото хората с безразличие трудно биха попаднали в пресен, новоизлюпен сайт, освен с доста търсене. А търсейки, ние показваме някаква страст, но не и безразличие. Да сложим едни 5% от общо гласувалите да изберат вота “Въздържал се” – това прави 500 гласа в тази посока. Какъв е остатъка за отрицателния отговор тогаз – 3500. Защо ще има хора с отрицателен вот, посетили страницата? Това са онези, които искат ярко да откроят себе си и своето мнение от мнозинството. Онези, котио се чувстват победители по природа и нямащи нужда от мнзонството за подкрепа. В повечето случаи това са лидери, хора със собствено мнение, но мнозинството от тях са си просто човеци, искащи да са лидери и със собствено мнение. А нашата анкета придобива следния вид:

• …сте захластнати; 2400 (24%)
  
• …сте изумени; 1800 (18%)
  
• …сте заинтригувани; 1800 (18%)
  
• …го псорещате с безразличие; 500 (5%)
  
• …сте отвратени.3500 (35%)

Разгледайте поне минутка резултатите и анализирайте своите мисли. Представете си, че виждате анкетата за сайта някъде и грабнете първите си три мисли за анкетата и страницата за която е пусната.

Ах каква стана тя?

Първа мисъл: Не гласувах с мнозинството, аргх….

Втора мисъл: Какъв е тоя сайт с толкова много гласували и МНОЗИНСТВОТО от тях неодобряващи го?

Трета мисъл: Чакай да видим какво не му харесват!

Първата мисъл вече я обсъдихме. Втората е много важна – размивайки положителния вот измежду няколко отговора, ние получаваме нисък резултат за всеки от тях и по този начин открояваме резултата за отрицателния вот. Всъщност този вот е и целта на тази анкета. Защо ли? Ами погледнете мисъл номер три. Един харесващ се сайт предизвиква чувство на тълпа, множество, и е по-малко вероятно да предизвика интерес. А колкото повече интерес към даден сайт, толкова повече атаки към него, вербални, електронни, медийни и т. н. Докато един нехаресващ се сайт предивиква повече любопитство.

Противно на всеобщото мнение, една страница в своя прощъпулник би трябвало да се цели в отрицателния вот. Първо -предизвиква повече любопитство, второ – може да получи повече отговори на какво не е наред или не се харесва на посетителите му. По този начин много по-бързо би предизвикала повече потребители за кратък период от време. Разбира се, важнотот тук е наистина сборът от положителнтие отговри да повече от отрицателните мнения, за да сме сигурни, че страницата се харесва. Ние просто манипулираме анкетата с цел да манипулираме вас. Ако отрицателният вот примерно удари 50-60%, това значи, че наситина нещо не е наред със сайта ни.

Разбира се, веднъж доизпипали дизайна на странциата и насъбрала достатъчно редовни посетители, една анкетка от сорта не би навредила:

Ще ни посетите ли пак?

• Да, определено;
• Не съм решил(а);
• Може би;
• Ще си помисля;
• Не съм сигурен;
• Най-вероятно не;
• Не, със сигурност.

Концентрираме вниманието върху положителния вот и се целим в психологията, че ето на вече 10 000 са гласували, трябва и аз, трябва и редовно да го посещавам за да съм с мнозинството.

След този анализ, нека да видим опциите, които имаха всички гласуващи за “Златната топка”:

Андрей Аршавин, Карим Бензема, Икер Касияс, Кристиано Роналдо, Диего,  Дидие Дрогба, Един Дзеко, Самуел Ето’о, Франсеск Фабрегас, Фернандо Торес, Диего Форлан, Стивън Джерард, Райън Гигс, Йоан Гуркуф, Тиери Анри, Златан Ибрахимович,  Андрес Иниеста, Жулио Сезар, Рикадо Лейте “Кака”, Франк Лампард,  Дъглас Майкон, Лионел Меси, Луиш Фабиано, Франк Рибери, Уейн Рууни, Джон Тери,  Неманя Видич, Давид Вия, Шави Ернандес, Яя Туре.

От световния шампион-Испания-имаме Икер Касияс, Фернандо Торес, Андрес Иниеста, Давид Вия и Шави Ернандес.

И докато всеки гласуващ се чуди, кой точно от световнтие шампиони блесна миналата година, Леонел Меси, като един типичен отрицателен вот, тихомълком се докопа до първото място. А испанците останаха с пръст в устата с толкова много номинации.

Изводите оставям на вас. Разбира се, моята анкета за нищо вече не става, след като бе така старателно дисектирана, но аз все пак ще я оставя, с цел неизвестна вам. . Но нека това не ви пречи да си гласувате!

Мисля, че ме разбрахте, нали?

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Тази статийка касае твърде тривиални неща за обикновения заседнал тип/типка ( ) пред компютъра, и въпреки това аз ще я напиша със замаха, с който реших вчерашните си проблеми.

Да, точно вчерашните проблеми ме бяха поставили пред кризата “животът, вселената и всичко останало”. Денят започна с чистене на компютър (не моя) от вируси, продължи със същия компютър с уиндоус и чистенете от вируси и всякакъв зловреден код. Завърши с наводнение на съседите и чистене на гореспоменатата изчислителна машина от по-рано споделените неприятни програмки.

За Бога, братя, не инсталирайте Уиноудс. Линукс е много лесна за научаване, днешните различни дистрибуции, използващи го, са много приятелски настроени. Дори и дистрибуцията на моето сърце – Slackware-славеща се с липса на каквото и да е приятелско отношение към крайния потребител, днес е невероятно лесна за инсталиране и най-вече използване. За 1 час отделено време ,имате всичко по 42. Няколко мейл програми, няколко браузера, няколко програми за снимки (гледане и редактиране), за видео – гледане и редактиране, скайп, icq, jabber – пак по 42. Няма нещо на света, което да искате да правите и дистрибуцията да го няма вече инсталирано. И всичко е безплатно. Свободно. Стабилно!

Клаwiтурни подредби – всякакви, фонетични, БДС, маймуница, бар код…

Интернет – Firefox, Konqueror, Lynx

Електронна поща – Thunderbird, Kmail, nail, pine

Офис – KOffice, OpenOffice, Libre Office, всичките безплатни, свободни и можещи да записват в пдф, док, одф и всякакви други .Тук се включват електронни таблици, презентации, текствои документи, малки бази от данни

Музика – madplay, Amarok, audacious, XMMS (последните два – с интерфейс като на winamp)

Видео – изобилието тук не е случайно, всички програми са просто невроятни – mplayer, mencoder, xine, gxine, Dragon

Картинки – KolourPaint(прилича на paint), GIMP – много по-богата програма от който и да е photoshop, ImageMagik – невероятна компилация от команди за бързо редактиране на картинки. 200 снимки се мащабират и напечатват с воден знак за няма и минута, без едно цъкане с мишката.

Използвам Линукс вече 4-та година. Освен служебния компютър, Уиндоус не ползвам и съм много щастлив. Защото човек, колкото и внимателен да бъде, колкото и антивирусни да има, никога не е в безопасност.

А как предпазвам уидоус мрежа. Много просто – разучих и в скоро време, поддържантие от мен мрежи и потребители ще бъдат неприятно изненадани от squid+clamAV+Dansguardian+iptables. И край на тъпите зловредни програми. А ще им сложа и Линукс. Не е трудно да се пренастроиш. Изпозлването на Уиндоус е вечна мъка. Вечният въпрос стои – ще се зареди ли днес машината без проблеми? (дано някой търси с този въпрос в Гугъл ).

Цялото това излияние идва от факта, че вчера изпотроших 8 часа да изчистя този компютър без да преинсталирам. Не мисля, че тези 8 часа са били полезни. 8 часа игра на Heroes щяха да са по-добре и по-полезни от това, нали?

А и за капак, по-средата на чистенето, съседът се оплака, че съм го наводнил. Наистина, така си беше! След инспекция на банята, открих не-добре поставен силикон по фугите на ваната. Днес това вече е история, след бърза намеса със силиконовия пистолет, много мазане и пот:

Честита баня!

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Преди време ми бяха споделили, че хората търсят по много странен начин в интернет пространството. Не повярвах. Е, вече се убедих.

С предишната статия за Египет, блогът беше ударен от следните търсения в Google:

“Има ли интернет в Египет?”

“До кога няма интернет в Египет?”

“Защо няма интернет в Египет?”

“От кога няма интернет в Египет?”

“Кой спря интернета в Египет?”

О, Боже мой! Що за идиоти биха търсили по този начин? Деца да са, разбирам. Но твърде много хитове има по горните търсения, за да са само деца. Срам за всеки поотрастнал човек, ако търси по този начин. Къде ви е връзката с главния мозък? Какво очаквате от Google? Точни и ясни отговори ли? Нещо от сорта на:

“Има ли интернет в Египет?”

Google: В целия Египет има интернет, с изключение на местата, където няма.

“До кога няма интернет в Египет?”

Google: Попитай ме: “Има ли интернет в Египет?”

“Защо няма интернет в Египет?”

Google: Как да няма, има си навсякъде, само на местата където няма, няма, защото няма.

“От кога няма интернет в Египет?”

Google: Питай ме: “Защо няма интернет в Египет?”

“Кой спря интернета в Египет?”

Google: Не съм казал, но пак повтарям, интернет в Египет навсякъде има, с изключение на местата, където няма!

Когато искате точни и ясни резултати, първо възникналия въпрос във вашата единствена мозъчна клетка би трябвало да получи някаква трансформация. Нека да дам пример, как се случва при мен. Вчера възникна въпросът у мен: “Каква статия да пусна днес в блога?”

1-ва стъпка:

Отговорен фактор: Моята мозъчна клетка.

Дразнител: Каква статия да пусна днес в блога си?

Реакция: Мозъчния импулс, носещ въпроса, тръгва към ръката ми, която да го изпише в гугъл.

Импулсът започва своето пътешествие, някъде към края на врата, малко преди да излезе от магистралата, на изхода за лявата ръка, го застига патрулна кола със специално движение и му дава задача: Първо си стартирай компютъра, после отвори браузъра и отвори гугъл!

Пътешествието продължава, но вече не така леко, натоварен с отвратителни ненужни допълнителни действия, нервният импулс е ядосан, че мозъчната клетка все недомисля нещата.

Стигнал рамото, аха да се отбие по околовръстното на ръката, го застига втора кола със специален режим на движение и го спира. Добавя нова задача, хм не, не добавя, а вече модифицира първоначално поставената: Не пиши в гугъл като идиот въпроса, мозъчната клетка измисли за какво да се пише, ще се пише за липсата на интернет в Египет. Също така, тя като специализиран инженер по комуникации даде наставления да не отваряш гугъл, а bgpmon и там да погледнше кога са махнати префиксите, също така в гугъл търси на английски “egypt bgp prefix withdraw”, тъй като никой няма да напише в статията си, въпросът от който се интересуваш,  а ще напише кога интернет протокола за рутиране BGP е оттеглил (withdraw) ай пи мрежите (prefixes) и добави egypt.

И в крайна сметка, импулсът, напълно модифициран в рамото, свършва своята работа. Разбира се, малко помощ от колеги също бе необходима за постигане на целта.

Вие разбира се не сте специалистти в тази област, но когато питате гугъл, не го питайте в буквалния смисъл, помислете какво би написал някой специалист в статията си по въпроса и включете 3-4 най-вероятно срещащи се думи. Така търсене за “Има ли интернет в Египет” би станало:

“няма интернет египет днес”

Иначе е твърде забавно! Представям си сутрешното кафе на някоя мутра със съпруга-кифла:

Мутрата: “Жена ми изневерява ли ми?”

Google:“На вас или на любовника й?”

Да неприятно е, когато и Гугъл се държи като мен и отговаря на въпроса с въпрос, нали? Каква ще е вашата реакция? Ще попитате: “Жена ми на мен ли изневерява или на любовника си?”*

Ако вашето рамо е недоразвито, за разлика от моето, предлагам безплатен курс: Как да накараме рамото ни да мисли вместо нас!

А ето и къде ми казаха за странното поведение на човечеството, търсещо философския камък с всички отговори:

Человек нашего времени

—————————————————————————————————————————-

* С интерес ще наблюдавам, дали някой ще търси и тези два въпроса в Гугъл и дали ще попадне на моята статия

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

В днешното “интернет” общество (ах как мразя тези клишета), когато ние получаваме информация ексклузивно от световната мрежа преди да се доверим на каквито и да е писмено-визуално-речеви журналистически сведения, една страна беше премахната от лицето на земята.

От снощи 23:00 централно европейско време, всички интернет доставчици в Египет са прекъснали връзките си към външния свят по нареждане на местното правителство. Това се случва във връзка с фейсбук организирания протест в Египет срещу ограничение на основните свободи – на словото, на придвижване и др. Какво се случва в момента в Египет, никой не може да каже. Има ли правителство или няма? Има ли протести или няма? Жертви? Кръв? Бунтове?Полицейски произвол?

В историята на интернет такова нещо се случва за първи път. Преди това Иран беше лимитирал връзките си към външния свят до мизерна скорост, така че издърпването на клип от www.youtube.com примерно ставаше с дни. Но връзка имаше. Или в Тунис, където определени части от туниските мрежи бяха ограничени от външен достъп. Тук говорим за масово откъсване на цялата страна с всички нейни доставчици от останалата световна мрежа.

Развитието – предстои да разберем.

Но както Историята-тази учителка на народите,от която никой не се учи-е доказала, една тирания никога не пребъдва във времето. Тя бива заменена с тирания на опозицията(Иран, Рим, Френската революция, Комунистическите революции, Германия между двете световни войни) или в редки случаи с демокрация(САЩ, Великобриатния, Япония).

Моите лични очаквания са за запазване на египетския режим. Но това разбира се е мнението на един доста страничен наблюдател, което спокойно е било манипулирано от местния режим, за да не се видят мащабите на опозиционерство, владеещо страната.

Силно се надявам да няма кръвополития и да не страдат невини граждани, макар че отново Историята ни учи, че тази надежда не е подплатена с предишни факти.

Тук можете да намерите статия за случая на английски.

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Отвън отново вали сняг и дойде време да споделя за напредъка с моето хоби. Както споделих преди две години.

Мини влакчета, мини светове!

Преди две години започнах да реализирам тази своя детска мечта. Коментарът на един приятел беше: “А не, аз съм също инженер, но нямам желание и в хобито ми да има парт номера (номера на частите).”

Шанс бих казал аз!

Сериозната част започна с определяне на мястото за мини влаковия свят. Във всекидневната отделих къчте с горе посочените размери, след което определих големината на масата и нейната форма. Масата е с формата на разтегната буква “П” с крачета по 1.80м и шапка – 2м.

След което си намерих софтуер за дизайн на релсовото развитие. От това се получи следната схематична картинка:

Train_Design_2009

От схематичните рисунки по-горе надали се разбира, че аз – като типично бургаско чедо- съм избрал тема на рафинерия и пристанище.

В момента, мини светът е в следното състояние:

Програмата за дизайн, която използвах се казва AnyRail. Аз съм много доволен от нея. Дава възможност за планиране на тунели, мостове и денивелация, като има възможнсот да алармира при денивалция по-голяма от зададен праг. След дълго ровене и обучение по релсово сторителство в особено “малки” размери, се спрях на пределен максимум от денивелация от 4.5%. След малко тестване се оказа, че този избор е сполучлив.

Следва донареждане, лепене и голямо боядисване.

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Един добър приятел днес ме светна, че съм голям хакер и никой не може да коментира в блога.

Благодаря му за репорта, след бързо сърфиране из админския панел отстраних проблема и след няколко теста, потвърдих че вече коментирането работи.

Така че, коментирайте, радвам се на вашите коментари, независимо от изразеното мнение.

Регистрацията на потребители също работи, така че ако се регистрирате, винаги можете да коментирате без да се налага да въвеждате код в CAPTCHA полето.

Добре дошли!

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Преди около два месеца, стария ми добре служещ Acer лаптоп реши да забрави, че има екран и трябваше или да го пращам за ремонт или да си купя нов лаптоп.

Поразпитах из сервизите на Acer за цената и излезе, че ще е такава, каквато на нов лаптоп. И речено-сторено, ще си купувам нов лаптоп. Бързо съставих изискванията – да се продава без операционна система от тип Windows, да има поне 4 USB порта, DVI или HDMI, и разбира се задължително далеч от Intel графика. След малко разучаване, се оказа, че все още NVIDIA държат пазара на мобилни графични карти с добра подръжка под Линукс. Въоръжен с изискванията, започнах да се ровя само за да установя, че в момента повечето конфигурации съдържат тоя неприятен елемент NVIDIA Optimus. Компонент, напълно неизползваем под линукс в този момент и компонент, който те кара да си винаги на Intel графиката, вместо на NVIDIA. Ужас!

Но както и да е, най-накрая намерих един по-стар модел на ASUS -k70i, който се продаваше на местния пазар без операционна система.

Отидох в най-близката фирма, продаваща този модел ,издържах 30 минути вонящия на всичко продавач и се прибрах вкъщи горд собственик на нов лаптоп.

Инсталацията и конфигурацията на Слак 13.1 беше удивително лесна, всичко работеше от раз, така че аз прехвърлих home директорията си и ВОАЛА за нула време пак бях онлайн (да му се не види).

И до тук приключва хубавата част. Много добре, не е на добре. Като почна тоя ми ти лаптоп да прегрява, видеото и процесорът при изключен композит на X десктопа и само лаптоповия екран вианги стояха на 46 градуса, но ако включиш композит и/или втори монитор, стигаше до 120 градуса по Целзий…Ужас. Няколко пъти губих важна работа, защото се налагаше да гася от копчето.

Поразтаршувах се аз, разглобих лаптопа и както можете да видите на горната снимка, охлаждането беше изпълнено ужасно. Една медна пръчка (вдясно на снимката) тръгваше от процесора, допираше се до NVIDIA графичната карта и минаваше до вентилатора, където би трябвало да предава топлината на алуминиевия радиатор и вентилаторът да охлажда всичко това. Но не! Първо, вентилаторът нямаше от къде да поема въздух. Капакът на лаптопа просто нямаше изводи точно над вентилатора. Предполагам дизайнерът е искал вентилаторът да смуче от двата стандартни края на лаптопа и да го охлажда целия (втората и третата снимка).

Само че, тия отвори бяха на майанта си, дето се казва. Вентилаторът фучеше, въздухът стоеше, компютърът прегряваше.

Като еди истински български майстор, взех чук, пирон, тел и бормашина. С чука забих пирона в дъската, така че да служи като опорна точка, с телта вързах капака на лаптопа за пирона, а с бормашианта след прецизно измерване и инженеринг направих следните дупки:

Сега при макс натоварване не преминавам 60 градуса на процесора и 70 на графичната карта.

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Винаги се случва така, в малките часове на нощта ми идва музата.

Часът е почти един сутринта, току що съм си обновил софтуера на блога и съм много доволен от себе си. Това само след като преди четири часа бях отново тотално отчаян от себе си. Всъщност какво се случва с мен? Ми не знам! След онази статия за хълмчетата-http://blog.summerborn.eu/?p=257&lang=en-бях в едно такова настроение…Почти две години изминаха като на сън, от работа-вкъщи и от вкъщи в работа.

Сега…, сега след като установих, че не ми стигат сили да прекратя изкачването на хълмове и хълмчета, седнах в онези последни дни на отминаващата година и се позамислих над това, което ми се случи.

Няма да ви отегчавам с размислите си, но реших, че в следващата година, която е една изключително проста година (Математиците да кажат защо), аз няма да съм прост!

След като не мога да прекратя необходимостта от нови хълмове и хълмчета, то аз слагам втория осемхилядник на тезгяха и започвам.

Първото изкачено хълмче по пътя, което ще стане известно и на вас е подновяване на блога и поне една статия на ден. Като толквоа ревяхте, ей ви на. Ще ви досаждам! А когато осемхилядникът бъде изкачен….е, ще му мислим тогава! Ако са ми останали читатели през тези години на пост, то аз им обещавам, че никога повече няма да се засядам на върха на поредния хълм повече от час!

Аз идвам, вие готови ли сте за мен?

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Толкова изтъркана тема с тая южна дъга. Но това си е оксиморон. Простите закони на оптиката (да – на оптиката), гласят, че човек може да види дъга, само ако стои с гръб към слънцето. И тъй като в северното полукълбо на нашата мила родна планета, то (слънжето демек)  никгоа не стои на северния склон, то няма как да видим южна дъга….
БББ (Бат Бойко Борисов) обаче ни доказа че такова нещо като южна дъга може да има.
Всички ние чухме от него че са направили южната дъга. Който успял, отишъл и видял, ккойто успял – дори е управлявал втомобил по нея, та се е надивил на чудото.
Който не – само чул. То в тая държава само слушаме напоследък ( ).
След дълго ровене в сайта на НАПИ, намерих информация за нашата си – софийска южна дъга:
http://www.napi.government.bg/obekt.php?o=105&r=26&sr=37
http://www.napi.government.bg/obekt.php?o=105&r=26&sr=37
Обобщено:
Софийска Южна дъга:
общо дължина: 4км и 571 метра
Време за изпълнение: 2007-2010 – 3 години
Обща цена: 92 912 823 лева (47 647 601,5385 евро) или 20 326 585,6487 лева/км ( 10 423 890,0762 евро/км)

Какво става в Прага. Те също започнаха строеж на южна дъга на тяхното околовръстно. Даже и с моя куц чешки език, аз много бързо се навигирам самостойно в странциата на тукашното НАПИ:
http://www.ceskedalnice.cz/

Специално за цялото околвръстно, връзката е:
http://www.ceskedalnice.cz/rychlostni-silnice/r1
Сухи Цифри само за тяхната Южна дъга:
общо дължина: 23 километра и 117 метра
Брой изходи (детелини) – 6
Два тунела с обща дължина 2км и 7 метра, мост над Вълтава с дължина 236 метра
Време за изпълнение: 2006-2010 – 4 години
Обща цена: 10 милиарда чешки крони ( грубо 400 000 000 евро) или 432 582 082,45 крони/км ( 17 303 283,298 евро/км)
Да уточня, че пражката южна дъга има три ленти+1 сервизна във всяка посока. Софийската няма тунели. Пражката има.
Фактите говорят сами.
И все пак южна дъга има. С тази скорост на строене (1,33км / година) околовръстното на София ще е готово два и половина века след като опашат Прага с 5 околовръстни.
Халал да ни е Южната дъга. Втора няма да видите нито вие, нито вашите внуци.

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Днес сутринта ме споходи мисълта, че ако тази наша държава България не я беше ударила кризата,  може би никога нямаше Изпълнителната власт да започне да стяга бюджета, да съкращава разходи и по този начин да намаля изтичането на средства по най-различни програми под формата на подкупи и надвземания. Сиреч фактът на стабилна макроикономика и постоянен растеж обуславя неглижирането отношение към добре усвоените държавни средства. С идването на кризата и новото правителство (колкото и да не му симпатизирам в лицето на управляващата партия) се започна едно стягане на коланите, но този път не с увеличаване на данъци и намаляне на бюджетните средства, а точно там където трябваше – по джоба на корупцията. Корупцита е голямо перо в бюджета, макар и скрито. И при положение че няма на къде да увеличаваме данъци и да намаляме заплати, беше крайно време да се удари по корупцията.
Да, вече имаме и осъдени. По делото Николов-Стойков. Средно големи присъди, с парични глоби…
Вече ми стана навик, сутрин като ставам да проверявам дали Българтия е все още на картата, тъй като правителството май се опитва да я измести….
Та страстната седмица на великите пости, започна наистина доста страстно:
Понеделник: Първа голяма присъда по обвинение в корупция
Вторник: О,чудо, подведен е под отговорност действащ министър.
Събуждам се в сряда и вече съм готов на ново чудо…
А да, май днес е обсъждането в Народното събрание на искането за отстраняване на Президента…
Това онази страна ли е, от която избягах преди 2 години и малко?

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Стоя пред клавиатурата и не знам как да започна. Толкова много мисли, объркани, хаотични, блъскащи се във всички посоки. А заглавието така ясно и като че ли обезмислящо всякакво друго писание по негов повод. Но уви, само този който е … Continue reading →

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Музата отдавна избяга надалече, остана съвестта ми само. И нивга аз не ще запея вече за живота и неговото бреме. Дори и римата ми бяга, последвала усмивката, отдавна отлетяла. Слова и мисли тук са много но смисълът убягнал да ги … Continue reading →

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Много неща

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Иска ми се да крещя, да тичам из полето и да няма хора около мен, искам да избягам от всичко АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Беше малък, но за сметка на това опасен. Разрази се във фурната на новата ми печка, докато се подряваше за тавата с пиле с ориз. Видях го бързо, отворих фурната (огромна грешка-предоставих кислород на огъня и можеше да ме блъсне … Continue reading →

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Идват избори. Доста интересно мероприятие ще да е. В глобалната финансова криза, може би изборняи глас е единственото нещо, което ще отбележи растеж на цената си и може да вдигне борсовите индекси. За съжаление не този е начина за изход … Continue reading →