Noise

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Един от най-употребяваните аргументи в защита на АСТА беше Какво толкова, в българското право вече имаме тези разпоредби.

На път са нови разпоредби – този път в НК. Постъпват нови  предложения, които търсят подкрепа. Оказва се, правоносителите в България  искат още от държавата. Разширено поле на наказателните мерки в областта на интелектуалната собственост и повишаване на предвидените санкции.

Това е познато от 2007 – IPRED2 се опита да предвиди санкции за подбудителство и помагачество, както и санкции за крайните потребители след дълги уточнения за търговската цел и търговския мащаб  при нарушенията на интелектуалната собственост.

Тогава IPRED2 не мина, не мина и проектът на WIPO за сродните права на радио- и телевизионните организации,   не мина (поне засега) и ACTA – споразумение, което според Правната служба на ЕП  отново не взема предвид исканията на парламента, направени при обсъждането на IPRED2.

Тези проекти съвсем не са изоставени, те ще се връщат отново и отново в дневния ред на ЕС, международните организации и държавите. Ще се връщат под натиска на правоносителите, особено на някои категории. Вече се връщат.

Българският парламент гледа промени в НК.  Предложенията за промени във внесения проект винаги е добре да получат широка гласност. Ето за какво се настоява:

• Ангажиране отговорността за приготовление или за подбуждане към престъпление по чл. 196 от проекта. Въвеждането на този състав ще позволи да се ангажира отговорността на лицата, които не извършват пряко престъпното посегателство, а организират или подбуждат към това други лица. Ще се обхванат и случаите, когато е осъществено приготовление за извършване на престъпление. При залавяне на извършителите, подбудителите не носят отговорност. За да се избегне тази несправедливост, е редно да се криминализира и тази форма на престъпна дейност.

•     Предлагаме в проекта да бъде отразена диференциацията в степента на обществена опасност на отделните обекти, която да рефлектира в различните санкции, с най-високи наказания по отношение посегателствата върху търговски марки. По отношение на състава, касаещ търговската марка, санкцията да бъде увеличена до шест години лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева.

•     Плагиатството се включва сред престъпленията от общ характер, докато при сега действащият НК престъплението по чл. 173 бе включено сред престъпленията, по отношение на които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия т.е. престъпления от частен характер.

•     За разлика от сега действащия текст, регламентиращ плагиатството – чл. 173 от НК, в проекта е разширено приложното поле на текста, като към обектите на закрила се добавят и обектите на сродни права – т. 2 на чл. 193.

•     Подробна аргументация относно необходимостта от завишаване на санкциите за престъпления срещу интелектуалната собственост е изложена по-горе в мотивите по чл. 262 от проекта, която е аналогично приложима и по отношение престъпните посегателства срещу авторското и сродните му права. В тази връзка предлагаме по отношение на двата основни състава по ал. 1 и ал. 2 на чл. 195, санкцията да е до 6 г. лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева (също по аналогия със санкциите по чл. 196).

•     По отношение на особения субект следва отново да се отбележи, че икономическият характер на престъпленията против интелектуалната собственост предполага, че в повечето случаи те се извършват посредством юридическо лице. В тази връзка, при този вид престъпления, за да не се осуетява наказателното преследване срещу управителните органи на дружествата за извършваната от тях незаконна дейност под предлог, че наказателната отговорност е лична и те не знаят какво се случва в управляваните от тях предприятия, е необходимо да се предвиди и наказателна отговорност за длъжностните лица, извършили съответните деяния.

Блатечки е гладен и това ще трае дълго.

Пейо е писал днес.

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Бившият вече министър на транспорта Александър Цветков преди година съобщава за медиите, че БТК е безогледно източвана, но това няма да трае дълго, защото държавата води дело за неизпълнени приватизационни задължения – и когато това се установи, ще има права на основание на  златната си акция.

Новина от вчера:  Арбитражният съд в Париж се е произнесъл в полза на БТК (по това дело, водят се още две).  Александър Цветков не е министър, вероятно новият министър има коментар  за запазения контрол на държавата чрез правата по златната акция.

Към БТК беше и  НУРТС, чиято (обособена) собственост стигна в последна сметка формално неизвестно у кого, но този някой остава влиятелен фактор при наземното разпространение на радио и телевизия.

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

В Калифорния ще забраняват със закон на работодателите да изискват паролите  за онлайн дейности на работниците и служителите  или на кандидати при наемане на работа. По-конкретно, забранява се на работодателите да изискват пароли за социални медии.

Във връзка с това законопроектът дефинира социална медия:

any electronic medium where users may create, share, and view
user-generated content, including uploading or downloading videos
or still photographs, blogs, video blogs, podcasts, instant messages,
or online social networking content.

Какво потвърждава законодателят за трудното за дефиниране явление  социална медия:

• (възможна) мултимедийност – текст, изображения, звук, видео;
• интерактивност – потребителите създават съдържание, предоставят достъп до него и имат достъп до съдържание, създадено от друг потребители;
• дефиницията включва изрично гама web 2.0 продукти, но не се ограничава до тях.

Изглежда като услуга (създаване на среда за информационен обмен), която  може да се предоставя изключително или наред с други  услуги (напр. информационно търсене, телевизия), като доставчикът на услугата се стреми да не носи редакционна отговорност за съдържанието на трети лица, но това  невинаги му се отдава (YouTube1),  (YouTube2).

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Днес в Официален вестник на ЕС  е публикувано съобщение за жалба  на Viasat Broadcasting UK  срещу решение на ЕК, според което мерките, приведени в действие от Дания за TV2/Danmark (C-2/03),  са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на 106.2 ДФЕС.

Сочат се две правни основания:

1. Първо правно основание:  компенсацията за извършваната от TV 2 обществена услуга   е била предоставена в нарушение на второто и четвъртото от условията по дело Altmark.

2. Второ  правно основание:  липса на мотиви за решението  да се одобри помощта, въпреки че не са изпълнени второто и четвъртото от условията по дело Altmark.

Общ  съд,  дело T-125/12 Viasat Broadcasting UK/Комисия

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Днес в Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за иск на Европейската комисия срещу Съвета на ЕС.

Това винаги е интересно, а конкретният случай е конкретно интересен по предмет – става дума за участието на държавите от ЕС в  преговори за Конвенция на Съвета на Европа относно защитата на правата на радио -и телевизионните организации.

Съветът на ЕС и държавите, заседаващи в Съвета,  вземат решение за участие на ЕС и на държавите в преговори за Конвенция на Съвета на Европа в областта на интелектуалната собственост (сродни права на радио- и тв организации). Тази конструкция (хибридни актове) вече ни е позната от АСТА, където при сключването участват ЕС и държавите (заради наказателноправните мерки).

Европейската комисия своевременно информира Съвета, че участието в подобни преговори е от изключителната компетентност на ЕС  и участието на държавите не съответства на изискванията на ДФЕС.

Независимо от това Съветът и държавите приемат въпросното решение (в което впрочем изрично е записано, че държавите участват в преговорите в рамките на компетентността си).

Днес научаваме от Официален вестник на ЕС, че Комисията се обръща към Съда на ЕС с искане за отмяна на решението на четири основания:

1. Първо правно основание: Нарушение на член 2, параграф 2 и член 3, параграф 2 ДФЕС, тъй като бъдещата конвенция на Съвета на Европа може да засегне или да промени обхвата на директивите на ЕС, посветени на правата на излъчващите организации, както и обхвата на директивите на ЕС относно правото на интелектуална собственост като цяло. Бъдещата конвенция ще се основава на съществуващите достижения на правото на ЕС и неизбежно ще доведе до изменението на директивите на ЕС, ако в рамките на Съвета на Европа на излъчващите организации се предостави по- висока степен на защита – което е основание за изключителна компетентност.
2. Второ правно основание: Нарушение на процедурата и условията за разрешаване на преговори относно сключването на международни споразумения от Съюза. Само Съветът (а не Съветът съвместно с държави членки) е компетентен да разрешава воденето на преговори от Съюза.
3. Трето правно основание: Нарушение на правилата за гласуване в Съвета. При приемането на оспорваното решение Съветът е нарушил член 218, параграф 8, съгласно който Съветът действа с квалифицирано мнозинство.
4. Четвърто правно основание: Нарушение на целите на Договорите и на принципа на лоялно сътрудничество. Като действа съвместно с държавите членки, Съветът подкопава репутацията на Съюза и отслабва институционалната рамка на Съюза.

*

Този път за какъв международен договор става дума?

В рамките на Съвета на Европа е взето решение за изработване на обвързващ инструмент (конвенция) за сродните права на радио и телевизионните организации.

Секретариатът е натоварен да създаде ад хок работна група от пет души, като ЕК и  държавите     могат изпращат наблюдатели без право на глас, за да изразяват позициите им. Заданието е – ако са спазени определени изисквания – да се изготви проект за конвенция.

Позицията на EDRI по въпроса:  Съветът на Европа ще възкресява неуспелия   проект на WIPO за сродните права

Искът на ЕК до  Съда е израз на постоянна линия на комисията по отношение на Съвета на Европа, подобна реакция последва  идеята за изготвяне на Протокол за изменение на Конвенцията за трансгранична телевизия.

От протокола на работната група в Съвета на Европа става ясно, че на първото заседание  има девет участника, вкл. от България  участва Велизар Соколов (ARSIS).

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

На заседанието си на 10 и 11 май Съветът прие заключения относно програма Творческа Европа  — единна рамкова програма, която обединява настоящите програми  Култура,  МЕДИА  и  МЕДИА Мундус  и чрез която се създава нов финансов механизъм за улесняване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия (МСП) и за организациите, работещи в секторите на културата и творчеството.

Програмата ще има направление  за култура и  направление  за медии с отделни приоритети, мерки и бюджет (стр.11), както и направление  с мерки за   сътрудничество с хоризонтален характер.

Ориентировъчното разпределение на бюджета според ЕК  включва 15 % за хоризонталното направление, 30 % за направление  Култура  и 55 % за направление  МЕДИА.

Заключенията на Съвета  засягат и други въпроси, като програмите Европа за гражданите, Еразъм за всички и др.

EUobserver   с коментар за Творческа Европа  и позициите на държавите.

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

На заседанието си на 10 и 11 май Съветът прие заключения   относно цифровизацията, онлайн достъпа  и съхранението на  културни материали.

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Член 107 (3) (г) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) позволява при определени условия държавнd  помощ за културни цели.

Европейската комисия е разрешила публичното финансиране  за публикуването на  книги с културна стойност в Испания през следващите три години. Ще се подкрепят   книги и на хартия,  и в електронна форма.

Помощта ще се отпуска въз основа на открити и публични процедури за подбор, които да  гарантират, че   средствата  се разпределят в съответствие с културната стойност на представените проекти.

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Европейската комисия e стигнала   до заключението, че 265 мил. евро публично финансиране, предоставено от регионалното правителство на Валенсия за филмов студиен комплекс, не са в съответствие с правилата за държавна помощ и трябва да бъдат възстановени.

Регионалното правителство на Валенсия е инвестирало над 200 мил. евро в  проект, който включва изграждането, управлението и експлоатацията на  съоръжения за производство на  аудиовизуални и кинематографични творби.  Комплексът (Ciudad de la Luz)  е имал  цел да се превърне във  втори  в Европа по обем на производството.

Неповерителната версия на решението C8/2008  ще се публикува в   регистъра   на    сайта на ГД Конкуренция. 

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Потенциалът на Европа за растеж може да бъде увеличен чрез по-добро насочване на публичните разходи. Някои от тях са под формата на държавна помощ, като преки разходи, данъчни стимули, държавни гаранции или други.

Публикувано е съобщение на Европейската комисия, посветено на модернизирането на държавната помощ на ЕС (Communication on State Aid Modernisation, SAM)

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Вчера Холандия прие закон за гарантиране на отворения и неутрален характер на мрежата (си). Това е първата държава в Европа, която урежда неутралността на мрежата в закон.  Повече  и разпоредбите.

• Предистория за САЩ и ЕС.
• Съобщение на Комисията.
• Заключения на Съвета .

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Социалните мрежи създават нови и нови предизвикателства пред съда. В САЩ съдът се занимава с въпроса представлява ли Like  във Facebook  слово, което се ползва от конституционната защита на Първата поправка – Bland v. Roberts, 2012.

По време на избори ищците, които работят за Робъртс, лайк-ват страницата на Адамс. Робъртс печели изборите и скоро след това освобождава ищците на основание бюджетни икономии и пр. Ищците търсят от съда защита на правото си да изразяват мнение – включително чрез Like.

Заключението на съда е, че действието Like не е основание за конституционна защита. Съдът “отказва да прави изводи за действителното съдържание на  мненията  от един клик на бутона на Facebook  на страницата на  Адамс.”

Блоговете веднага са реагирали, че по този начин може да се обяви за правно ирелевантен целият интернет активизъм. Решението на съда във Вирджиния е симптоматично за трудностите, които са още по-големи при Friend, да не говорим за  Poke.

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Политиките на България в различните области се основават на актове, които не се познават много.   Например има Национална програма за реформи.

• Национална програма за реформи на Република България (2011-2015 г.)
• План за действие с мерките, заложени в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.)
• Препоръка на Съвета на ЕС
• Актуализация за 2012 г. на Националната програма за реформи на Република България

Знаете ли, че…

…има  национални цели. Пет – в областите:

• заетост;
• наука  – за 1.5 БВП;
• енергетика-климат;
• образование;
• ограничаване на бедността.

…има  приоритетни  области  (“допринасящи в най-голяма степен за повишаване на жизнения стандарт като крайна цел на икономическата политика”):

• по-добра инфраструктура,
• конкурентоспособна младеж,
• по-добра бизнес среда и
• по-голямо доверие в държавните институции.

Оказва се, конкурентноспособната младеж  е приоритет.

…ако в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015)  потърсите думата култура, няма да я намерите? Културното наследство  се споменава в Приложение 5, а изготвяне на стратегия за творческите индустрии  е предвидено  в раздела за науката (с.69).

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

В словото си на 4 май в Берлин Нели Крус (ЕК, Цифров дневен ред) на практика говори за  изгледите за поражение  на АСТА, а според EUobserver говорителят й обявява провала на АСТА като факт от политическата реалност.

Aкцентът в словото на Крус е за необходимостта от баланс между свобода и сигурност, но в свят  без  SOPA и  без ACTA. 

7 май. По темата – в WSJ

+ Писмо на FFII до ЕП

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Днес стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑406/10 с предмет преюдициално запитване  в рамките на производство по дело SAS Institute Inc. срещу World Programming Ltd.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Директива 91/250/ЕИО   относно правната защита на компютърните програми  и Директива 2001/29/ЕО относно авторското право.

SAS Institute  предявява иск за установяване на нарушение на авторските права върху компютърните програми и ръководствата за неговата информационна система за бази данни. В продължение на 35 години дружеството  разработва интегриран програмен пакет, с който потребителите могат да изпълняват разнообразни задачи по обработка и анализ на данни, включително статистически анализи. Основният компонент  позволява на потребителите да пишат и изпълняват свои програмни приложения (скриптове), за да приспособят системата SAS така, че да обработва техните данни.

WPL преценява, че има пазарен потенциал за алтернативен софтуер, който да може да изпълнява програмните приложения, написани на езика SAS, и го създава.

На Съда са поставени ред въпроси, между които:

Когато определена компютърна програма   е защитена с авторско право като литературно произведение, трябва ли член 1, параграф 2 [от Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че не е налице нарушение на авторското право върху първата програма, ако без достъп до изходния ѝ код конкурент на носителя на правата създаде — било пряко, било посредством процес като декомпилирането на обектния код — друга програма, която възпроизвежда функциите на първата програма?

Трябва.

1. Както функциите на компютърната програма, така и програмният език и форматът на файловете с данни, употребявани при работа с компютърната програма, за да се използват някои от функциите ѝ, не съставляват обективирана форма на програмата и съответно не се ползват от закрилата на авторското право върху компютърните програми.

2. Лицето, което е получило лицензирано копие на компютърна програма, може без разрешението на носителя на авторското право да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на програмата, за да определи идеите и принципите, които са заложени в който и да е от елементите на програмата, ако извършва това, докато осъществява разрешени съгласно лиценза действия, както и действия по зареждане и пускане, необходими за използването на компютърната програма, и при условие че не нарушава изключителните права на носителя на авторското право върху тази програма.

3. Възпроизвеждането в компютърна програма или в ръководство за работа с тази програма на някои елементи, описани в защитеното с авторско право ръководство за работа с друга програма, може да съставлява нарушение на авторското право върху това ръководство, ако възпроизведеното е израз на собственото интелектуално творение на автора на защитеното с авторско право ръководство за работа с компютърната програма, което запитващата юрисдикция е компетентна да провери.

*

Решението изглежда важно в светлината на Oracle v. Google – коментира Groklaw.  Паралел между двата случая в   Google+

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Freedom House  публикува годишен индекс 2012 за свободата на медиите.  Индексът показва степента на свобода  на основата на:  правната среда (нормативните атове и как се прилагат),  политически влияния и зависимости (цензура); наличието на  икономически фактори и ограничения (структура, прозрачност и концентрация на собствеността на медиите и на производствените разходи; поръчково и платено съдържание и др.)

България е на 78 място, заедно с Унгария, в категорията частично свободни медии, като отстъпва от 76 място според индекс 2011 (за 2010 г.)

• Scores and Status 1980-2011 (Excel)
• Detailed Data and Subscores 1980-2011 (Excel)

На фона на динамиката, очертана от горните данни, заслужават анализ два факта:

(1) Според индекса България е била в категорията държави със свободни медии през периода 1999-2002. Това е периодът на въвеждане на хармонизирано законодателство и либерализиране на пазара на електронните медии. От 2003 г.  оценката за свободата на медиите е относително устойчива:  България устойчиво се определя като частично свободна и заема последно място (сега с Унгария и Румъния) от държавите в ЕС,  като за 2011 г. тенденцията е надолу.

(2)  Свободата на медиите в България не се влияе позитивно от влизането на България в ЕС.  Членството в Съюза  не се оказва фактор, който да върне България в зоната на държави с медийна свобода.

Обяснението на този факт не е едноизмерно, но със сигурност има връзка

• с начина, по който се формира медийната политика и се създават   и прилагат законите под мощното влияние на олигарсите и
• с начина, по който медии и журналисти  не само не се съпротивляват, но търсят  и се възползват от късите дистанции  с властта.

Например  със сигурност се говори  за независимост на медиите по време на емблематичните  годишни  срещи на българските медии  :

• Рим 2007 – с откриване от премиера Станишев;
• Мадрид 2008 – с Първанов и премиера Сакскобурготски, с призива на Първанов за единство на власт, бизнес и медии и  с представяне на  стратегия за развитие на голф туризма в България;
• Бургас-Варна 2009 – с премиера Борисов;
• Виена 2010 – с премиера Борисов, който съобщава, че медиите работят в една прекрасна среда;
• Хага 2011 – с премиера Борисов (Това е една много добра традиция, на която вече за трети път сме заедно),  министрите Цветан Цветанов, Трайчо Трайков  и др.
• С поглед напред към Букурещ 2012:  кой ще открие – предвид традицията?

За единството на власт, бизнес и медии дават  78-то място.

*

Ето какво какво казва  Монитор в заглавие : Медиите в България са свободни.

Интересно е къде точно в доклада България е поставена в тази група? Свободата на Монитор да говори за свободата се състои в това да се абстрахира от фактите  в източника на информация.

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Ще запази ли поста си британският министър на културата Джереми Хънт?

Проф. Деймиън Тамбини  пише днес  в блога за медийна политика на LSE, че парламентарното разследване достига до преки и изобличаващи доказателства за обвързаност между медийни компании и политици.

Придобиването от NewsCorр на  BSkyB зависеше от решението на  министъра на културата Джереми Хънт.  Става ясно, че

• преди изборите Хънт посещава NewsCorp в САЩ,
• веднага след което Джеймс Мърдок обявява подкрепата си за Камерън,
• след което Хънт става министър на културата,
• след което (в последна сметка) премиерът  му поверява решението за сделката на NewsCorp,
• след което (вижда се от разкритата сега кореспонденция) Джеймс Мърдок получава предварителна детайлна информация за позицията на Хънт и регулатора по сделката.

Според Тамбини  въпросът е принципен, структурен:  политиците (е възможно да) се чувстват прекалено удобно с медийните собственици, защото медиите са твърде големи и твърде малко на брой? Има очакване  за преразглеждане на съществуващите два  механизма (икономически и неикономически) за оценка на медийни концентрации.

Те имат  – и ще преразглеждат. Ние изобщо  нямаме  изискване за неикономически анализи – защо? – защото, както сочи изрично КЗК в Решение 1498/2010:

напълно възможна е хипотеза, при която, в резултат на контрола на КЗК дадена концентрация бъде разрешена, а в резултат на регулаторен контрол по отношение гарантиране на плурализма, същото това вливане или придобиване на предприятия от медийния сектор не бъде разрешено. Иначе казано, дадена концентрация би могла, от гледна точка на ЗЗК, да не води до установяване или засилване на господстващо положение, но същевременно да противоречи на правилата относно плурализма или други правила, произтичащи от секторна регламентация.

Затова нямаме такова законово изискване:  много придобивания биха били проблематични.

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

В рамките на британското парламентарно разследване (комисията  Leveson) Мърдок отрича да е използвал медиите си за лобиране в полза на собствените си корпоративни интереси.

ProPublica разказва как точно е ставало лобирането в полза на сделката за придобиване на BSkyB.   Ако досега за лобирането можеше да се съди чрез  анализ на медийното съдържание, сега се вижда и кореспонденция (163 страници), станала публична в рамките на разследването, която показва тактиката на NewsCorp, например търсенето на подход към ключови фигури с труден характер.

Лобирането достига високи нива в държавата,  медиите коментират изумителната интимност на сегашния премиер с  фамилията Мърдок и способността на Рупърт Мърдок да влияе, а понякога и да контролира   политическия дневен ред. Като примери се посочват инициативите на премиера за ограничаване на правомощията на регулатора Ofcom,  за намаляване на таксите на ВВС,  за дерегулиране в областта на електронните медии.

Коментар на лорд Дейвид Пътнам за The Guardian:

• Това е история за  една медийна империя, която   последователно и умишлено подкопава  демокрацията   в Обединеното кралство,   САЩ,  Австралия и другаде  не просто в стремеж  за печалба,  но в стремеж за власт.  Зад димната завеса на свободния пазар една медийна империя  се опитва да дестабилизира демократично избрани правителства и независими регулатори в преследване на политически дневен ред.
• Законодателството  в областта на конкуренцията  в един бързо развиващ се сектор  като медиите  трябва да позволява  да се вземат решения, основани както на много вероятно, така и на действително  господство на пазара.
• Информацията  и свързаните с нея индустрии не са като всички останали  поради това, че те имат огромно влияние върху широка гама от мнения и поведение,  всъщност – върху здравето  на обществото, или както уважаваният историк  Хенеси казва:  Тези дебати  са  за нищо по-малко от същността  на суверенитета през 21 век.

Разследването Leveson  показва докъде води изумителната интимност на медии и власт дори в държава като Великобритания. Признанията на премиера (Have we all got too close? Yes.)

След успеха на първата фаза – диагностиката – предстои по-трудното, предложенията за промени. Защото, казва лорд Пътнам, една успешна медийна среда не е случайност и медийният плурализъм не е съпътстващ продукт от функционирането на нерегулирани пазарни фактори.

Паралелно с това Ofcom събира доказателства дали NewsCorp, собственик на 39.1% от BSkyB,  изпълнява изискванията на закона към носителите на лицензии (fit and proper test). При отрицателен отговор корпорацията може да бъде принудена да се оттегли от BSkyB.

The New Yorker:  Защита чрез емотикон

The Telegraph: Ще съсипе ли скандалът кариерата на Камерън

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

В работен документ на службите на Европейската комисия, придружаващ Доклад   относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС  през  2011 г. – {COM(2012) 169 final – се съдържа и таблица на делата, в които има позоваване на Хартата на основните права на ЕС.

Научаваме още, че в Съвета се разглежда проект на споразумение за присъединяване към Европейската конвенция за защита на правата на човека, изготвен през юни 2011 г.  – както изисква Договорът  от Лисабон.

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Европейската комисия започва задълбочено разследване  дали испанският план   за цифрово наземно разпространение, предвиждащ компенсиране на операторите за допълнителните разходи за разпространение паралелно на различни честоти за   срок от 6 до 24 месеца,  е в съответствие с правилата за държавните помощи на ЕС. Комисията иска да разследва по-специално дали мярката е пропорционална и необходима.

При преминаването от аналогово към цифрово разпространение е необходимо  да се има предвид т.нар. технологична неутралност:  намесата на държавата да не дискриминира  определени технологии и / или конкуренти. Това е потвърдено от Общия съд на ЕС в   решения по Mediaset (дело T-177/07 ) и Берлин-Бранденбург (дело T-21/06). Има съмнения, че в Испания принципът не е спазен.

ЕК е одобрила помощ за домакинствата.

Решението

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Европейската комисия одобри удължаването на действието на схемата, въведена във Франция от 2008 г.  (IP/07/1908,  С 47/2006 ), за подпомагане на производството на видеоигри, доколкото тя има за цел насърчаване на културата. Комисията установи, че схемата -  с прогнозен бюджет от 45 милиона евро на година -  подпомага производство на културно съдържание  в съответствие с правилата за държавна помощ на ЕС.

Член 107 (3) (г) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)) позволява да бъде предоставена държавна помощ за културни цели при определени условия.

Решението

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Слабо известен факт е, че преди Симеон Дянков да се появи в България като вицепремиер, името му вече беше в препоръчителната литература:  той се е занимавал с медийна собственост   и с   ефекти на собствеността  върху свободата на медиите.

 Djankov  (Djankov at al 2003)   пише  за свободата, за Ленин (whom is the free press for?)  и анализира хипотеза за  негативна връзка между държавните средства в  медиите и икономическата и политическата свобода (public choice theory vs  public interest theory). По това време Djankov работи в САЩ  и  не взема  предвид параметрите на европейския медиен дуализъм.

Сега (времето на вицепремиера Дянков) България е в ЕС, медийният пазар е либерализиран, няма държавен медиен монопол,  но държавата пряко и косвено е източник на сериозен ресурс  за частни медии.  Върху какви принципи  – и  добре ли е това за икономическата и политическата  свобода?

Djankov лично е писал, че нефинансовите ползи от инвестициите в медии, например влияние, получени чрез контролиране на печата или телевизията, са значително по-високи от тези, получени чрез контрол върху друга индустрия.

Ако е така, Дянков със сигурност оценява потребността от публичност на данните, необходими за  нов анализ на връзката между медийна собственост и свобода на медиите.

Защо през Брюксел да научаваме отговорите за държавните пари в КТБ

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Европейският надзорник за лични данни предупреждава, че ACTA и други мерки от този тип предвиждат безпрецедентен достъп на доставчици до дейността на техните потребители онлайн.

Това не е новост:  известно е, че по повод правата на интелектуална собственост има намерения за глобален мониторинг върху онлайн поведението и комуникациите и АСТА е такъв инструмент (за приватизиране на цензурата онлайн).

Евентуалната дата на вота  в ЕП е 29 май.

Прессъобщение на ЕНЗЛД от 24 април 2012

This post was syndicated from: [Медийно право] [Нели Огнянова] and was written by: nellyo. Original post: at [Медийно право] [Нели Огнянова]

Тази седмица АСТА е в комисиите на ЕП.

Движението на АСТА в Европейския парламент може да се следи тук.

Засега имаме една проектопрепоръка   от Комисията по международна търговия INTA – предлага се в законодателната резолюция да се запише, че Европейският парламент

1.   отказва да одобри сключването на споразумението;

2.   възлага на своя председател да уведоми Съвета, че споразумението не може да бъде сключено.

Но това е проект, обсъжданията предстоят.

Партийни позиции срещу АСТА – ALDE | Позиция относно  ACTA

Споразумението се гледа още в четири комисии (в правната комисия докладва Гало:  помните ли Доклада Гало за ускоряване на работата върху АСТА?), ето комисиите и докладчиците:

Committee for opinion	Rapporteur for opinion	Appointed
DEVE Development	ZAHRADIL Jan	22/09/2011
ITRE Industry, Research and Energy	ANDERSDOTTER Amelia	09/01/2012
JURI Legal Affairs	GALLO Marielle	11/07/2011
LIBE Civil Liberties, Justice and Home Affairs	DROUTSAS Dimitrios	05/12/2011