Радан Кънев с надежда пише за опозиционните тези в речта на Плевнелиев, но аз не разбирам защо точно зам-председател на ДСБ изразява доволство. С Плевнелиев Борисов създава собствената си алтернатива и другата опозиция става излишна. Това са уроците на другаря Живков в най-чиста форма.
Докато властта е единна, в Партията не само може, но и трябва да има „идейни течения“, „дискусионни клубове“, „центрове“, „крила“, „кръжоци“ и всичко което ще позволи на Партията да се разширява, чисти и променя. Така се управлява 35 години. Aко разчиташ само на PR и авторитарна воля ще се изтощиш до следващите избори.
Тази „опозиция“ на ГЕРБ ще привлече, погълне и в крайна сметка унищожи „автентичните“ десни. Традиционните поддръжници на ДСБ и СДС са „гладни“ и изтощени от постоянната им маргинализация, а ГЕРБ ще им даде това, което ДСБ и СДС отказват – да се променят, за да останат адекватни. Костов беше добър за България, но за България преди 15 години. Днес е друго, а „сините“… още паметници бутат, руски агенти разкриват или както се разказва във вица – войната свършила преди 20 години, а те още влакове взривяват.
Законопроектите SOPA и PIPA не са проблем, който се отнася единствено до САЩ. Ако се приемат, тези законопроекти ще окажат пряко влияние и върху вас, поради следните причини:
Разпоредбите ще имат приложение и извън територията и юрисдикцията на САЩ. Както се казва във стария виц – САЩ се противопостявят на намеса във вътрешните им работи по цял свят. Да, може да ви се струва нагло, но те не само твърдят, че имат „in rem“ юрисдикция, но и могат да я наложат, защото на практика контролират Интернет.
Имената и номерата (домейните и IP адресите) в Интернет се контролират изцяло или предимно от организации, които се подчиняват на САЩ. Ако считате, че „притежавате“ домейн или адрес и може да се разпореждате с него – грешите. Той ви е даден за временно и условно ползване от организация, която ще трябва да се съобрази с каквото и да е законно в тази държава.
Дори и да не притежавате сайт, който може да бъде засегнат, то вие ежедневно ползвате софтуерни продукти и достъпвате информационни ресурси, които може да станат обект на превратно използване на правомощия, дадени от тези закони.
Заплахата да бъдете засегнати не е нещо бъдещо и абстрактно. Ние и в момента сме изолирани от световната култура и на практика натикани в културно гето, заради агресивния подход за защита на интелектуалната собственост на чужди компании. Колкото и да се противопоставяме и заобикаляме на ограниченията, наложени от еничарската политика на нашето правителство, то този закон ще даде допълнитени инструменти за ограничаване на основното ни право за достъп до информация и културните достижения на съвремието. Или за да го кажа по-ясно – представете си свят, който ще може само телевизия да гледате.
Когато това се случи и ви спрат не само „културните достижения“ и полезните приложения на Интернет, но порното, музиката и сериалите ще имате достатъчно възможност да мрънкате. Сега е по-добре да направите нещо.
Берлин е пълен с остатъци от близкото минало и когато съм там, ми е интересно да намирам парченца от историята. Една от историческите забележителности, която не съм забелязал да се препоръчва често е Гробището на социалистите.
Това е нещо като Пантеон на социалистическите идоли-водачи. Интересни са ми методите, с които комунистическата идеология се е старала да измести религията, използвайки чисто религиозни похвати. Култът към мъртвите е показателен пример за това, а Гробището на социалистите е нещо, което не съм виждал в други държави. Паметникът е полукръг, в който са наредени гробовете на видни социалисти от началото на активното движение през първите десетилетия на 20-ти век, до партийните функционери, починали в последните дни на ГДР. В центъра на кръга има паметна плоча (обелиск), около която са плочите на най-почитаните лидери – Роза Люксембург, Карл Либнехт и Вилем Пик.
По възпоменателните плочи може да се научи много за значимите събития в ранните години на социалистическата идея: организирането на първите работнически бунтове, борбите по време на Ваймарската република, участието в гражданската война в Испания и репресиите от фашистите. Надписът на плочата „Die Toten mahnen uns“ („мъртвите ни напомнят/предупреждават“) е колкото валиден за тези ранни години, толкова и за времето, когато победилият социализъм взима властта.
А когато се намеси властта, историята става мръсна. Ранните социалистически лидери са били от образованата и сравнително заможна буржоазия и са изразявали модерни и прогресивни за времето си идеи. Биографиите на социалистите, погребани след 1948-та винаги включват беден работническо-селски произход, съчетан с рязко комунистическо просветление, в следствие от престой в СССР.
Социалистическата идея се е зародила в Германия и съветизирането на понятието и целите на комунизма е струвало животите на много от убедените социалисти, които не са желаели да приемат подмяната на идеите им. Ако считате, че сталинизмът е бил брутален спрямо идеологическите си врагове, то ви препоръчвам да проучите какво се е случило с идеологическите съмишленици, които са опитали да отстояват своето виждане, без да приемат доминацията на СССР.
Разликата между утопичния и победилия социализъм е видна и по надгробните паметници. Погребаните след 48-ма са със стандартни, еднообразни плочи, а дори гробовете на старите социалисти носят и изразяват тяхната индивидуалност. Цветята на гробовете са друго нещо, което ми направи силно впечатление. Снимките са от студен декемврийски ден, а както може да видите – на много от плочите имаше свежи цветя.
И до днес в Германия дебатът за по-доброто възможно устройство на обществото не е мъртъв. На много места из Берлин може да се видят графити „kommunismus ist möglich“ и колкото и да съм наясно с практическата невъзможност на идеята, продължава да ми липсва балансът,с който хората със социалистически убеждения допринасят в обществените дискусии.
Твърдението на Иран, че са свалили щатски безпилотен самолет, като са го излъгали къде се намира и той просто се е приземил, ме разсмя, но после се замислих на колко места е приложим GPS spoofing-a. Може да получите конкурентно предимство, спорната гордост да сте кметове на всички Старбъкс или за да си мислите, че никой не знае къде сте.
Без да забравяме, че местоположението на човек/устройство се определя от и в комбинация с допълнителни методи като A-GPS, околните базови станции на мобилните оператори и безжичните мрежи, но ако беше технически възможно, за какво бихте го ползвали?
p.s. Ако GPS spoofing-ът ви е интересен технически, погледнете публикацията (PDF), която разкрива проблема и последващите дискусии в cryptome.
Набор от регулярни изрази, които добавят съдържание и бележки под линия за текстовете на европейските директиви, за да ми ги направи по-удобни за четене. За анотацията ползвам markdown, който конвертирам и си пращам на Kindle-а. Примерен резултат.
Вихлелм Кемпф е любимият ми класически изпълнител на пиано, а Шрьодер – любимия анимационен изпълнител на пиано. И двамата обичат Бетховен:
Шрьодер е герой от комикса Peanuts, който идолизира композитора и с голяма любов и отдаденост изпълнява негови произведения на детското си пиано. Другите клипчета са по-скоро предимно забавни, но ви препоръчвам анимацията към това изпълнение на Патетичната соната:
Шродер всяка година възторжено (и самотно) отбелязва рожденния ден на Бетховен. Единствено влюбената в Шрьодер Люси Ван Пелт се опитва да се приобщи и покаже съпричастна към неговото вълнение, но все не се получава. Люси мечтае да се омъжи за музикант и никак не се притеснява да изрази своите чувства:
Чарлз Шулц, авторът на комикса, е скрил много музикални шеги в епизодите. Много по-смешно е, когато намериш нещо скрито. Аз се засмях на репликата на Снупи „nicht diese Töne!“, която е част от либретото на Одата на радостта от Деветата симфония. Поне мен Шродер ще ме вземе да празнуваме заедно!
Да, също така всички ноти са правилно пресъздадени:
Ако желаете да научите повече за връзката между Peanuts и Бетховен ви препоръчвам специализираната изложба.
OCSP (Online Certificate Status Protocol) е начин за проверка на валидността на удостоверенията за електронен подпис. OCSP следва да замени или поне да даде по-добра алтернатива на CRL (Certificate revocation list), който е традиционния и нормативно задължителен метод за проверка. Ето какво е положението и качеството на тази услуга при българските доставчици:
Информационно обслужване
Базовото (root) и оперативното удостоверение не посочват OCSP сървър. Такъв е посочен в Наръчника на потребителя – ocsp.stampit.org, какъвто хост към момента не съществува:
$ host ocsp.stampit.org
Host ocsp.stampit.org not found: 3(NXDOMAIN)
Имат публикувано удостоверение на OCSP съвъра. Актуалното удостоверение на Информационно обслужване е най-новото от всички базови удостоверения на доставчиците, така че не е въпрос на техническа възможност, а по-скоро е показателно за нуждата от услугата.
Банксервиз
Банксервиз имат няколко йерархии от базови удостоверения, които посочват ocsp.b-trust.org. Попитах ги за валидността на серийния номер на сертификата за сайта им:
Базовото удостоверение (RootCA5_PEM.cer), което бе издало оперативния сертификат (OperCA5AES_PEM.cer), подписал сървърния сертификат нямаше информация за валидността на този сериен номер. Очаквах проверката да може да се извърши само с подаване на базовото удостоверение на сертификационната верига, но това поведение ме накара да погледна по-внимателно т.4.1.1 от Протокола. Когато подадох оперативния сертификат се валидира успешно:
$ openssl ocsp -issuer OperCA5AES_PEM.cer -serial 0x1E8518 -url http://ocsp.b-trust.org
0x1E8518: good
This Update: Dec 10 11:02:29 2011 GMT
Next Update: Jan 9 11:02:29 2012 GMT
Направи ми впечатление дългия срок на валидност на отговора – следващото обновяване ще е след месец, а за базовите след година. Много имплементации използват този срок и кешират отговора до неговото изтичане. Кеширането сваля товара от сървъра, но считам това за твърде дълъг период, имайки предвид възможните последици.
По причина в Банксервиз или в Firefox възможността за проверка на OCSP във Firefox не се справя с техните удостоверения. Функционалността е нова и още има проблеми с разнообразните имплементации (1,2).
Инфонотари
Инфонотари посочват http://ocsp.infonotary.com/responder.cgi за адрес на своята OCSP услуга. Попитах ги за валидността на сертификат с невалиден номер и те ми отговориха, че е валиден:
$ openssl ocsp -issuer qs.infonotary.crt -serial 0xded0ebebaba -url http://ocsp.infonotary.com/responder.cgi
0xded0ebebaba: good
This Update: Mar 8 11:44:46 2011 GMT
Next Update: Mar 7 11:44:51 2012 GMT
След това ги попитах и за валидността на изтекъл сертификат и те отново ми отговориха, че е валиден:
$ openssl ocsp -issuer qs.infonotary.crt -serial 0xDCBCD8E1D0CC3E9E -url http://ocsp.infonotary.com/responder.cgi
0xDCBCD8E1D0CC3E9E: good
This Update: Mar 8 11:44:46 2011 GMT
Next Update: Mar 7 11:44:51 2012 GMT
Може да проверите на сайта им, че сертификат с номер DCBCD8E1D0CC3E9E е изтекъл на 2010-07-02, което е осем месеца преди посочения срок на обновяване на информацията.
Спектър
Root сертификата на Спектър не сочи ресурс за OCSP, но такъв е добавен в оперативния им сертификат – ocsp.spektar.org. Първо ги попитах за валидността на изтеклия им оперативен сертификат, който се оказа непознат:
$ openssl ocsp -issuer spektar.root.crt -serial 0x611e5fe1000000000005 -url http://ocsp.spektar.org
0x611e5fe1000000000005: unknown
This Update: Dec 10 18:40:52 2011 GMT
Next Update: Dec 10 18:45:52 2011 GMT
Да, базовия им сертификат не сочи OCSP, така че може да не дава информация по този начин. Попитах настоящия им оперативен сертификат за квалифициран подпис за измислен сериен номер:
$ openssl ocsp -issuer spektar.qca.crt -serial 0xdabeda -url http://ocsp.spektar.org
0xded0baba: good
This Update: Nov 28 12:24:20 2011 GMT
Next Update: Dec 10 18:47:52 2011 GMT
За сериен номер 0 също ми каза, че е good, така че не се притеснявам. Любопитно при Спектър беше въведеното ограничение на броя заявки (ratelimit) като защита срещу DoS атаки.
СЕП
СЕП в базовото и оперативно удостоверение сочат ocsp.mobisafe.bg като адрес за тази услуга. Този поддомейн е alias на e-sign.mobisafe.bg, където в отделна директория е сайта, но не и OCSP услугата.
Допълнение: Прочетете внимателно коментарите, преди да си правите изводи от написаното!
Облачните технологии се продават с обещанието да съхраняват вашите данни на „сигурно място“, от където винаги може да ги достъпите. Новостта на технологията, за много юристи я прави неразличима от магия и им пречи да осмислят възможните проблеми. Облакът означава мъгла, която още не се е спуснала.
Няма нужда да ви убеждавам, че информацията е нещо ценно. Облачните предложения са свързани със загуба на пълния контрол връху този актив и за мен е непонятно защо въпроса с приложимите правила се избягва. Не забравяйте, че ясните правила не са достатъчни, когато нямаме ясен и лесен начин за прилагането им. Доставчиците на услугите може и да са готови да ви обещаят всичко на хартия, но те не могат да поемат ангажимент за поведението на властническите структури и приложимото право, което регулира дейността им. Дори и регулативния и политическия режими да изглеждат благоприятни, защо наистина сте сигурни, че само вие имате достъп до информацията си?
Решение, подходящо за картинки с котки, не работи добре за вашата лична или фирмена информация, освен ако не искате милиони хора от цял свят едновременно да ви я достъпват с минимално забавяне. Вярвате или не, lolcats са един от примерите, които съм виждал да убеждават уж разумни зрели хора да ползват облачни услуги и с още замъглен от магията на котките поглед да питат „Е, какво толкова?“.
Има видове информация, за чието обработване има нормативни изисквания. Примери са личните данни, държавна, търговска и друга тайна. Обещанието за спестени средства създава творческо настроение към начина за изпълнението на законовите задължения и това е разбираемо. Не е разбираемо, обаче, когато срещу кратосрочната полза от избягване на текущ разход се застрашава дългосрочната стабилност. Цялата интелектуална собственост, бази данни, производствен опит, вътрешна и външа комуникация представлява някакъв вид тайна информация, чиято загуба може да доведе до разннообразни, но все негативни последици.
Това уж са прости и ясни за всеки неща, но мнозина се замислят, чак когато видят adwords реклама на конкурентно решение до „тайната“ презентация над която работят в Google Docs. А какво ще стане, ако „някак си“ данъчни или конкуренти успеят да получат достъп до таблиците с клиенти, цени, наличности и „истински“ продажби, които са достъпни от цял свят „сигурно“ защитени с парола? Ако имате начин да изтриете компроментиращ документ или мейл на компютъра, от къде знаете как работи облачното кошче? Следите остават, другарю майор.
Към проблемите със сигурността добавете проблемите свързани с определянето на мястото на изпълнение и приложимата данъчна ставка, възможните трудности при признаване на разходите за услугата за данъчни цели и риска административен орган да заключи, че изнасянето на данни извън страната е нарушение на общо законово задължение (лични данни) или конкретен регулативен режим. Въпросите, които следва да бъдат осмислени са значително повече от цена и скорост на достъп.
Местоположението на данните и приложимото право са изключително важен компонент от преценката на всяко облачно решение и по никакъв начин не се опитвам да ви откажа от използването. Това е технологично решение, което има своите безспорни предимства и решения за „частни“ и „местни“ облаци вече отговарят на посочените проблеми. Всичко е въпрос на информация, която да служи за преценка на риска, който в крайна сметка се изразява в цена. Ако цената си заслужава – никой не може да ви спре.
Еленко пише за началото на масовото приложение на RFID чипове в предметите около нас. Това е ясна тенденция, която ще виждаме тепърва да се разгъва. Тази тенденция ме дразни на съзнателно и подсъзнателно ниво и затова се замислих дали има лесен начин да се унищожи RFID чип. Тези чипове – най-общо – са комбинация от антена и интегрална схема, като в зависимост от сложността на схемата, чипът може да има различни функции. Ако нещо е толкова евтино, че да може да се сложи в ежедневна стока за потребление, то трябва да е уязвимо на не толкова скъпи атаки, нали?
Търсенето ме доведе до „царското“ решение, което използва електромагнитен пулс и вероятно унищожава не само чипа, а и всяка електроника, която е наблизо. Това е скъпо и трудно решение, но по практичност не се различава от други препоръчвани методи, като излагането на микровълни и физическото разрушаване на чипа. Трябва да има по-добро решение и след подсказка от vlk искам да помисля на глас дали и как може да се ползва статично електричество за унищожаване на електрониката в чипа.
Статичното електричество буквално е подръчно средство. Човешката кожа и коса са един от най-силните източници на позитивен заряд и само въздуха и високата му влажност спомагат за неговото разсейване. Освен кожата и косата други често срещани материали, които лесно отдават електрони, са стъклото и найлонът. Ако в тях или подобен материал се натрупа електричен заряд, то той лесно може да бъде отдаден при контакт с материала, използван за създаване на интегралната схема. В случая с опаковката на хранителни стоки се ползват полимери, някои от които също може да натрупат заряд. Отдаването на натрупания заряд може да повреди интегралната схема, дори без да е необходимо отвеждане на потока, защото електроните винаги се движат до изравняване на потенциала.
Статичното електричество е навсякъде около нас и затова всички производители не само на RDID чипове, но и на всякаква електроника са взели предпазни мерки за изолиране и разсейване на статичния заряд, който се натрупва в предметите около нас. Един от измерителите на качеството на компонентите е точно толерантността им към такива резки промени. Ако диодът или каквото служи за изправяне на полученото електричество в чипа не успее да го преработи, то той би трябвало да се повреди. Надеждата ми е, че тъй като чиповете трябва да са масови и евтини, тези защити не са на ниво. Чиповете, за които става въпрос, нямат свое захранване, модулират радио-честотен сигнал по въздуха и следователно не са изолирани, защото трябва да получат енергия, за да функционират.
Обобщена, задачата се свежда до намиране на ежедневен и практичен метод за натрупване на статично електричество и поставянето на RFID чипа в контакт с проводник, като същевременно се предотвратява разсейването на натрупания заряд. Нямам практически опит, познанията ми са малко към никакви и се сещам единствено за триенето като бърз начин за натрупване на статичен заряд и освобождаването му с контакт с антената. Вие как бихте разрушили RFID чип?
Blind signature може би най-точно се превежда като „подпис на сляпо“. Това е техника, при която страната, която подписва, не знае какво подписва. Ефектът е като да подпишете документ, чието съдържание не виждате. Да положите подпис под документ с неизвестно съдържание не е никак разумно, но има своето практическо приложение. Техниката има смисъл, когато знаете, че задължението е фиксирано „за всеки подписан документ“ и не се променя в зависимост от съдържанието на документа. След като задължението на подписващия не се променя в зависимост от съдържанието, то съставилия документа може да напише каквото намира за полезно. Може да го разберете по-лесно, ако приемете, че всеки ваш подпис ви задължава примерно точно с един лев, независимо дали го полагате под договор или като автограф.
Основната характеристика на схемата може да звучи странно, но има немалко практическо приложение. Примерът, който искам да дам, е с възможността за използване на blind signatures за издаване на анонимни електронни пари. Страните се споразумяват, че подписа на Банката (върху каквото и да е) представлява електронна банкнота с определена стойност. Потребителят създава уникален идентификатор (сериен номер) на банкнотата, скрива го (това е новото!) и го дава на Банката за подпис. Банката подписва скрития сериен номер (който тя не знае) и по този начин се задължава по неизвестен за нея документ, но с известна за нея сума. Така Потребителят притежава подписана от Банката-издател банкнота, чийто сериен номер не е известен на Банката и следователно не може да се проследи кога, как и за какво е ползван – осигурява се анонимност, която е най-близка до парите в наличност.
Новостта е използването на число, което скрива/blind-ва оригиналния документ (сериен номер). Методът е сравнително прост и е много ясно описан в оригиналната публикация (pdf) на David Chaum. За RSA имплементация, само модулното делене, мисля, че не се учи в училище, така че дори и аз мога да опитам да направя пример с код.
Най-голямото предимство на „подписите на сляпо“ е високата степен на анонимност. Извън това нейно достойнство, чистата оригнална схема не е практически приложима. Сред недостатъците са възможността за харчене на една банкнота два пъти (double spending), трудностите за създаване на уникален сериен номер, високата цена на операциите по подписване и проверка и от там трудното връщане на ресто и други. Проблемите са известни и има много усложнения на оригиналната схема, които ги преодоляват изцяло или частично. Лично на мен са ми най-интересни решенията за офлайн схеми, които предотвратяват двойното харчене без доверена трета страна с „cut and choose“ и/или решения, базирани на чип карти (пример от D. Chaum). DigiCash е реално работила система за електронни пари, използваща blind signature, така че решението на проблемите е възможно, поне технически.
Въпреки напредъка на теорията и практическите реализации, разработките по тези схеми спират около края на 90-те, когато R. Rivest и A. Shamir представят идеята за PayWord и MicroMint, които са базирани на хеш-вериги и идват със своите предимства и недостатъци.
OpenFest е тази събота и неделя. Много повече от конференция, OpenFest е уникално събитие, което ви дава възможност не само да слушате лекции, но и да общувате. На OpenFest се събират едни от най-живите хора в България. Хора, които обичат това, с което се занимават. Професионалисти или ентусиасти, винаги са любознателни и най-важното – отворени. Може да не сте сигурни дали говорите с гений или идиот, но пък е винаги интересно. Ако имате нужда от вдъхновение, съвет или идея – това е вашето място, това са вашите хора.
Кратък разговор може да ви спести дни и месеци лутане в търсене на решение, както и да ви заинтригува така, че да разходвате спестеното време в нещо ново и вдъхновяващо. От обмена на опит и идеи не може да си тръгнете по-беден, трябва само да се придвижите до мястото и да се подготвите да научите нещо ново.
Тази година и аз ще се включа сред лекторите, с тема за електронните пари. Озаглавил съм я „Пътят до Bitcoin и поглед напред“, като ще се стремя да отговоря на следните въпроси:
Какво са електронните пари и какви подобни на тях инструменти съществуват?
Дефиниране на задача. Какви рискове определят изискванията към решението за електронни пари?
Как съществуващите решения отговарят на изискванията?
Голямата стъпка напред. Приносът на Bitcoin.
Проблемите на Bitcoin.
Какво и как може да направим по-добре?
Темата може да е много дискусионна и във втората си част ще е почти само лично и субективно мнение, така че се настройте за критично слушане. Имам повече въпроси отколкото отговори и ще ми трябва вашето мнение. Само имайте предвид, че като пия бира съм по-търпелив слушател. До събота и неделя.
Уважаеми Google,
Започвате да ми изглеждате притеснително познато. Дали са само цветовете на логото, дали е и политиката по отношение на продуктите. Напомняте ми някого…
Приемете тези малки, сърцестоплящи предложения за промени в интерфейса. Те ще ви поставят на пътя, по който упорито желаете да стъпите:
Свалих данните с резултатите от първия тур на президентските избори и с помощта на Google Maps се опитвам да си отговоря на различни въпроси.
Как са гласували в районите, в които традиционно подкрепят ДПС?
Като „райони на ДПС“ възприемам Родопите и Лудогорието. Най-големите отклонения в тях са (неочаквано) в полза на Меглена Кунева и (очаквано) за Ивайло Калфин.
Меглена Кунева печели с над 1/3 повече от средния за страната процент гласове в само в тези райони. Карта
Ивайло Калфин има групирани много добри резултати в общините около Видин и отново в Лудогорието и около Кърждали. Карта
Сали Ибрям (ПП Национално движение „Единство“) има силна поддръжка само в тези райони. Карта
Непропорционално много от гласовете от „Чужбина“ отиват за Калфин и Сали Ибрям. (Надявам се да публикуват, детайлни данни от различните страни, за да се оцени теглото на гласовете от Турция)
Росен Плевнелиев получава най-ниските си резултати (под половината от средното за страната) в същите райони. Карта
Къде участниците на балотажа са спечелили над половината от гласовете?
Крепости на ДПС като Черноочене (67,31%), Болярово (61,57%) и Джебел (58,17) са най-силните райони на Калфин. Карта
Гоце Делчев, Благоевград, Царево и Бургас са най-силните общини на Плевнелиев, чието разпределение на гласовете е доста по-равномерно по цялата територия на страната. Карта
Къде са силните райони на другите кандидати?
Светльо Витков получава протестния си вот си главно от София и се представя силно в Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. При него географски изненади няма. Карта
Стефан Солаков, кандидатът на политическото обединение около телевизия „СКАТ“ показва силното регионално влияние на медията. Карта
Алексей Петров получава силна подкрепа в няколко концентрирани области. Най-вече в родния си Тетевен, така и около Сатовча и Гърмен. Карта
Румен Христов се е представил най-силно (15,29%) в синята крепост Две могили, Русенско, като на останалите места, където има добри резултати са София, Плевен, Карлово и Монтана. Карта
Волен Сидеров се представя добре в малки градове, които са извън традиционните райони на ДПС. Вижда се как разделянето с телевизия СКАТ го е отслабило в източната част на страна. Карта
Атанас Семов също показва най-добри резултати в малки градове, но той е разпръснат почти равномерно из цялата страна. Карта
Не забравяйте, че това е анализ върху обобщени данни, от едни компроментирани избори, който анализ не претендира за методологична точност. Данните са достъпни, може да си направите изводи и сами, а ако имате въпроси и коментари – ще ми е интересно да ги чуя.
Най-доброто описание как се провеждат избори, което може да се случи докато се снима! Чуден подбор от техники: платени статии, нарушаване деня за размисъл, назначаване на работа, арестуване на опоненти – има всичко. Видеото на ГЕРБ от 2009-та искрено показва как се мисли и действа по избори. Кампанията е в район „Изток“ в Пловдив, където са огромна част от малцинствения контингент и методите никак не са деликатни.
Важно е да се знае, че Иван Тотев, който води срещата, е досегашен областен управител, а сега е на балотаж на кметските избори в Пловдив. Наслаждавайте се на видеото, транскрибирал съм по-забележителните моменти: Първа част
01:01 Иван Тотев: Броят невалидни бюлетини, който имаме в момента, не е този, който искаме да имаме. Особено в тази част, имаме тука няколко начина… г-н Захов мога да го похваля, направи няколко невалидни в неговата секция, но като цяло броят на невалидните бюлетини не е най-добрия. Всички знаем, че това е един от начините, с който може да имаме предимство.
01:35 Иван Тотев: …от седем и половина, докато свършим. Там ще си говорим основно за самия изборен ден и за това как се брои.
01:50 Иван Тотев: С Краси бяхме на една среща с елементи от квартала. Там, чакаме още резултати, ще видим.
02:16 Иван Тотев: …Петров обикаля квартала с експертна група от роми.
04:45 Иван Тотев: Във събота ще направим молитва в тази евангелистка църква. И както се молим за Исус, по 4 по 5 да гласуват. Затова ще ни трябват хора и поне две коли, които ще бъдат, обаче, ромски коли.
05:15 Иван Тотев: …от девет часа ще почне службата. Около 40 минути се пее евангелистки песни, след това отиваме да гласуват под… така с наша помощ.
06:33 Иван Тотев: Най-силния ден ни е сряда, ние сме се разбрали с депутатите да си дойдат от София в сряда.
06:40 Иван Тотев: В петък, въпреки, че ден за размисъл ще направим едно голямо събиране в заведението в „Изгрев“, в Рачелиното.
06:50 Иван Тотев: Официално има ден за размисъл, неофициално, за нас, няма ден за размисъл. Ние няма какво да мислиме, ние сме го измислили. Начи ще си продължим срещите и във петъка…
09:27 Иван Тотев: …което е много секретно. Поръчали сме платени статии във вестик „Марица“. Едната платена статия е на Петър Петров, другата платена статия е на Асан Ишар. Платили сме статията на Ишар. В тази статия се акцентира върху бъдещото управление на ДПС в района със силни заглавия. Поръчали сме 3 000 надтираж. Утре в 9 ще го вземем този надтираж и ще бъде в офисите на ГЕРБ. На нашите срещи във входовете, ще показваме вестник Марица. Тук ни е много голям коз, ще видим как ще разделим мобилните групи, ще трябва да вземем необходимия брой вестници…
14:02 Петър Петров: … не е тайна, че безработицата е най-голяма в Пловдив там. Някъде около 90%. И от името на г-н Николов, във фирма ВиК, от името на г-н Ташков във областно пътно управление, засега имаме гаранция, че може да назначим около 40 човека на по-ниско квалифицирани работи…каналджии, изкопчии… и те да станат гръбнака на една нова организация.
Втора част
01:45 Петър Петров: Обстановката, ако ги слушате, всички са за нас. Даже малките деца казват номер 7, Петров, ГЕРБ, ама са непредвидими. Знаете, очаквахме около 2 500 гласа, взехме 1200.
02:05 Петър Петров: Много добре се получи момичето, на което дадохме апартамента.Дойде без да я викаме на митинга и каза: „Ей видите ли го това е човека, който не лъже“.
02:45 Петър Петров: 5-6 емисари има на ДПС, които много пречат. Казахме, че няма да крием. В деня на изборите, ако може да ги приберат органите на реда и да им разбием системата.
Тотев: Ако направят нещо
04:49 Отделно съм осигурил 22 места за изкопчии и каналджии, които ще ми бъдат като личностен състав, предоставени от нашия представител вътре в махалата.
Поправяйте, добавяйте, обогатявайте си избирателната култура. Материал има отличен.
В руските изпълнители намирам обществената реакция, която много ми липсва в България. Вася Обломов много добър пример, който ме весели и едновременно изказва близко до моето усещане за околния свят. Дебютният му албум „Повести и рассказы“ официално се разпространява през rutracker.org и е много, ама много добър.
Начальник
Поздрав за целия офис планктон, с модерните проклятия към ръководството:
Одноклассники
Одноклассники е от популярните социалки в Русия и текстът се отнася напълно и за повторните запознансва, до които доведе FB:
Кто хочет стать милиционером? Песните за милицията са ми интересни и тази е много добро допълнение към обрисуването на проблема:
Иска ми се да имаше повече такива творци унас, вместо унилите гомна, които циврят за слънце, небе и слагат някоя метафора как им се ебе. Някой импотент им е казал, че това се харесва.
Слушайте и четете текстовете на Обломов внимателно, засега няма нито една слаба песен и ако ви харесва непременно погледнете „Гражданина поет“ Дмитрий Быков, който заслужава отделен пост, но е депресиращо доказателство колко по-напред са руснаците.
Във Франция вече действа закона за „трите удара“ (след три обвинения в „пиратство“, ви спират интернета). Статистиките за приложението му са впечатляващи: 650 000 домакинства са получили първо предупреждение, 44 000 – по две, а 60 чакат да ги отрежат. Обръщам внимание – наказанието е само по обвинение и е колективно, засяга цялото домакинство или фирма. Правоносителите изпращат сигналите автоматизирано, не ги проверяват много много и като пример за блестящи резултати успяха да заведат дела срещу мъртъвци и да обвинят сляп човек, че гледа пиратски филми.
В България чакаме да минат изборите, за да се предлагат подобни идеи. Мярката освен, че никак няма да е популярна, но и ще доведе до риск от унижения, през каквито минава вносителят на аналогичен закон в Германия. Председателят на правната комисия в Бундестага е хванат в двукратно нарушение на предложения от самия него закон и опитвайки се да се измъкне се оплита в още повече лъжи. Отново се сещам за старата приказка, че наличието на невинни е единствено пропуск на органите.
Ако се чудите какво да правите, ако подобен закон бъде приет и тук – отговорът е евтин и достъпен. Давам връзка към шведите, защото сa ми симпатични, но подобни услуги може да намерите и в страни като Норвегия, Исландия и Сингапур. Като ползвате VPN няма и да се притеснявате, че Ушев ще ви следи.
Но унас не само съдиите носят имена на полицаи. Получилият най-много гласове на първи тур на изборите за президент Росен Плевнелиев се държи тежко консервативно и регулативно по отношение на интернет. Принципната му позиция е срещу отричане на свободния от регулация обмен на информация, което е много неприятна изненада. Поставя акцент върху предотвратяването на евентуалните опасности от интернет, а не върху използването на средата за създаване на разстеж. Противоречива е и позицията му по срока за запазване на трафичните данни (втори срещу пети въпрос), като в нито един от случаите не я намирам за благоприятна. Другите кандидати също не са блестящи, но при тях липсва плашещата конкретика. Както се казва във вица: с такива кандидати, добрата вест е, че ще изберем само един.
Допълнение: Плевнелиев се оказа интернет капацитет: „Аз съм учил изчислителна техника в МЕИ и за радост не използвам интернет. Аз всяка седмица правя оперативки, гоня планове, натискам хората, бой по каската, както се казва, от това ми побеля косата“
Сергей Шнуров, идеологът на „Ленинград“, или е поумнял на стари години или аз едва напоследък намирам някои по-редки техни неща. Преди всичко от „Ленинград“ беше само блядь, хуй, пизда, говна, брас секция и много шум, но вече далеч не е само това.
Споделям, като започвам с Края: Перемен
Записът е ужасен, ако не знаете кой е Виктор Цой, въобще не го слушайте. Но, ако преди 15-20 години сте въртели и превъртали една касетка на „Кино“, ето как свършва всичко, което не се случи през това време:
Всё слабей импульсация вен,
Мы уже не ждем перемен,
Пламени нет , остался дым,
И никто не умрет молодым,
И любви нет, и нелюбви тоже нет,
Мы закутались в клетчатый плед,
Все долги вернули в срок,
И незачем жать курок.
Полно в кармане пачек сигарет,
На самолет всё посадки нет,
Не видно неба из-за стен ,
Мы ждем, но не перемен,
И где бы ты ни был – везде открыт тир
А между землёй и небом не заключали мир.
Като сравня някои песни на Шнуров с нашия пънк, който си има номер в кандидат-президентската бюлетина, ми се иска да ползваше вниманието, ако не да ме забавлява, то поне да изрази някаква не-първосигнална позиция или да се включи с ирония към цялата ситуация. И без това се е забъркал да става президент и се съгласява как костюм ще слага. Менеджер
Но при Витков нивото е пиене и ебане. Откакто е предизборен даже и не псува. Той е поредният „бунтар“, който щял да обира простестният вот (идва от простак) и не му се отдава въобще така добре. Само още един повод да се сетя за Какой в пизду рок-н-ролл?
Но не ми се занимава с политика. На мен ми е мрачно, точно колкото за: Последний тост
Я пью за разоренный дом,
За злую жизнь мою,
За одиночество вдвоем,
И за тебя я пью,—
За ложь меня предавших губ,
За мертвый холод глаз,
За то, что мир жесток и груб,
За то, что Бог не спас.
Това са стихове на Анна Ахматова, Шнуров не е толкова добър поет, но ако не беше той нямаше да науча за тях.
А иначе Шнуров може и да забавлява с пародии (отговор на Земфира, ако не я познахте). Или пък с Юлия Коган, която повъзродигрупата, която беше уж закрита. Има още време в Шнуров, дано да запази тази линия на по-смислен пък, където някъде напред е Егор Летов.
Вихлелм Кемпф ми е любимият класически изпълнител на пиано. Признат е за един от най-добрите изпълнителни на Бетховен, но за мен е преди всичко прекрасен дядо, който много харесвам да гледам как свири. С усмивка и най-голямо уважение мога да го опиша като замечтан, музикално сръчен, розов октопод.
Началото на „Лунната соната“ за мен е незабавна асоциация с „Опасен чар“ и затова искам да ви обърна внимание върху третата част, която харесвам много повече: Moonlight Sonata mvt. 3
За съжаление няма много видеозаписи на негови концерти. Почти всичко, което е достъпно, са аудио записи, които от своя страна дават възможност да се правятсравнения, които ми показват по-мека, но по-ясна интерпретация или така си въобразявам, защото ми е симпатичен. Sonata 27, Op 90, mvt. 2
Не можах да намеря видео на третата част на „Патетичната“ и затова пак пускам запис, който много обичам да гледам, когато ми е хубаво:
Tempest Sonata mvt. 3
Ако Кемпф ви е интересен, може да чуете негово произведение наречено „Libellen über dem froschteich“ (Водни кончета над жабарника). Прекрасен дядо!
Меглена Кунева ми е изпратила непоискано съобщение, с което се оплаква, че „хакери“ опитали да ѝ изтрият страницата във Facebook. Очаква се аз да съм възмутен и ако може във възмутата си да я подкрепя. И аз съм наистина възмутен, но от нейното невежество. Колко още хора, групи и политици трябва да бъдат премахнати от Fаcebook, за да им стигне до мозъка, че нямат дадено от Бога право да притежават страница, профил или каквото и да е в „социалната мрежа“? Услугата не е ваша, инфраструктурата не е ваша, дори и данните не са ваши - защо се оплаквате? Казвано е много пъти – вие не сте потребители на услугата, вие и всичко, което правите на и около този сайт е продуктът, който този сайт предлага. За да съм съвсем нагледен – FB ви е безплатен, точно колкото и прасето в кочината го угояват безплатно.
На вас ви се позволява да извлечете ползата от общуването, чрез услугата, само защото от това може да бъде извлечена печалба. В момента, в който разхода по обслужването ви и/или потенциалния риск за платформата надвишат очаквания приход – вие сте вън. Това не е публична услуга, която се предоставя в полза на обществото, а частна платформа, която се екслоатира с единствена цел извличане на печалба. Възможността да бъде премахната страница след съобщения на потребители, не е никакво „хакерство“, а съзнателен резултат от стремежа мрежата да се поддържа по максимално ценово ефективен начин. Няма никакво съобразяване с плурализъм, свободно слово, равни права и възможности за участие в политическия и обществен живот и подобни. Това са изключително важни права, но ако вие държахте на тях нямаше да изберете Facebook.
Това трябва да не е нищо ново, нито изненадващо за хора, които трябва да могат да преценят какво дават и какво получават от всяко споразумение, което сключват. Как да очаквам да защитават моите интереси, ако те собственото си положение не могат да осъзнаят? Въобще няма да почвам дискусия за капацитета им да осигурят адекватни мерки за защита на инфраструктурата си. Утре, ако не дай боже, стане военовременен главнокомандващ пак ли писмо с жалби ще ми пише?
Още повече се дразня, когато става въпрос за човек като Меглена Кунева. Тя е бивш европейски комисар точно в ресора за правата на потребителите и пълната ѝ потребителска беззащитност я изправя пред нейния провал да успее да защити правата на останалите европейски потребители. Безобразните злоупотреби с лични данни и използването на монополното положение на превърналата се в синоним на „социална мрежа“ платформа се случват и поради нейните пропуски като ресорен комисар. Да, тя няма друга сериозна алтернатива за този тип услуга, но това е пропуск и на комисията, в която участваше, защото тези пазарни позиции бяха заети точно тогава.
Не мога да я жаля, даже искам да си понесе последствията, това да се запомни от всички, да стане пример и поне така да допринесе за образованието и защитата на потребителите.
Моля не ми ползвайте цветята за политическаагитация. Тъкмо вчера си питах бабите – казаха да не ги прибирам още. Те точно са напъпили и, ако времето се запази, до две седмици ги чакам всички да цъфнат. Всичко, до което политиката се е докоснала, се е развалило, та не ги закачайте, моля, милите растения. Направете го заради розите — тия, дето са коалиция (в една саксия) с лютите чушки. Засега са бледо розови, не обещавам, че ще го докарат до червено, но може цвета да го интерпретирате широко. Та точно тия рози се готвят да се разтворят някъде по изборно време и ще е жалко.
След изборите знаем какво става – всички цветя и надежди ще увехнат. Аз моите ще си ги прибера, ще ги зазимя и ще видим дали и къде ще ги пусна пак да растат.
Иначе сте ми симпатичен, пиша ви го с готино, защото хора, на които вярвам, ви харесват. А и аз се клатя по същия начин, като вървя, и като се сетя, че сигурно и вашите панталони бързо се протриват, ми ставате някак по-близък.
Спрете се някой път, като сме се събрали пред сръбската скара, да лъжем малко заедно хората да си купят пържола, кюфте или каквото там им се яде. Аз собствено много харесвам баницата там. А ако ви трябва и шивач за панталоните, има в съседния вход. Много са свестни, препоръчвам ги.
С благодарност за разбирането,
Пейо Попов
п.п. Намислил съм да Ви питам няколко неща за града, ама за тях може друг път да пиша.
Демонстративното разделяне на телефона от батерията преди няколко години бе признак за параноя или признание на криминална дейност. Днес то е нещо като знак за разум и предвидливост при личен разговор. Неутрализирането на телефона създава атмосфера на доверие. Делово облечени хора купуват домакинско фолио, за да поставят смартфоните в алуминиево калъфче. Дамите са много по-чуствителни към начина, по който ги възприемат, но предпочитат да държат телефона дълбоко в затворената си чанта. Репликата „това не е за телефон“ вече се подразбира.
Това не са хора, които нещо крият. Примерите ми са с търговци, адвокати, хора на средни позиции. Те не разполагат с някаква особена информация или ресурси. Съзнават, че най-вероятно поведението им е нерационално, но мисълта за възможността съществува. Много събития, реплики или начин на поведение се обясняват с достъпа до разговори, които няма как иначе да бъдат научени. Лекото лятно облекло бе чудесен повод за мнозина вечер да излизат без телефон. Хем не тежи, хем не могат да те намерят по работа, хем… не го мислиш.
Поводът е от днес. Параноята не се интересува каква е истината.
Италианската WikiPedia спира, като краен начин за протест срещу изменения в законодателството. Законопроект, уреждащ прихващането/подслушването на съобщения („DDL intercettazioni“ или Wiretapping Act), предвижда задължение за всеки публикувал информация да публикува опровержение от страна, която се чувства засегната, без да проверява достоверността на предоставения текст. Спорната проекто-разпоредба в английски превод гласи:
For the Internet sites, including newspapers and periodicals delivered by telematic way, the statements or corrections are published, with the same graphic characteristics, the same access methodology to the site and the same visibility of the news which they refer.
Колкото и да е неприемливо за традиционните и интернет медиите, промяната засяга децентрализираната и демократична същност на WikiPedia, която въздига консенсуса в широка група, като начин за определяне на публикуваната истина.
Развитието предстои, мисля да следя страницата за актуални вести. Казвайте, ако намерите нещо по темата.
Допълнено: От интервю със създателя на WikiPedia научавам, че италианското правителство е съобщило, че промени бъдещата разпоредба да се отнася само до „големи онлайн новинарски сайтове“ и всички останали (включително блогове и WikiPedia ще бъдат изключени). Как ще се определя кой е „голям“ и какво е „новинарски“ сайт ми остава неясно.
Напоследък по политически и други поводи се сещам за приказката „Грехът на дяда Ивана“. За кмета, който чешма построил, църква вдигнал, мост направил, но все не било достатъчно да компенсира унижението, което причинил. Наивна история, не я разбирам.
Традиционно чаят се запарва с гореща вода. В зависимост от вида чай зависи и температурата на водата. Така правят навсякъде, но понякога, съвсем нарочно, си варя черен чай. Получава се доста по-различно като вкус и ефект. Обърнах се към подръчните ми химици и физици (pj и vlk), за да обяснят каква е разликата между традиционното запарване и варенето на чай. Те употребиха много сложни думи, но ето какво ми остана в главата от обясненията:
Приготвянето на чай е процес на извличане на вещества от листата на чая, чрез вода.
Температурата има голямо значение за начина на протичане и „малки“ разлики от ~10 градуса са от голямо значение.
Варенето е много по-агресивен процес от запарването.
Парата и мехурчетата отвеждат веществата, които придават вкуса и аромата и те се губят.
Врящата вода спомага за по-пълното извличане на тези съставки, които дават ефекта на чая (теин, танин, кофеин).
Не е хубаво да се прекалява с тези вещества. Дълго запарване има подобен ефект и затова е важно чая да не се запарва твърде дълго.
Обичам, когато науката обяснява нещата, както ги усещам. Вареният чай е много по-силен и никак не е толкова приятен за пиене. Ползва се за рязко съживяване и събуждане, но може и да ви разтупти. По моите мерки и дози чаша варен чай се равнява на около 700ml запарен. Горчив и стъпчив е и затова обикновено му слагам захар и то повече. Запарката при ползване на самовар е близо до този вкус и ефект, но тя затова се разрежда с топла вода и се пие в малки дози. Не е за наслаждение, а за ободрение. Ползвайте внимателно.
Историята се пише и пренаписва всеки ден. Музиката съхранява емоцията и е начин да надникнем в миналото без да разчитаме на изкривената от политиката съвременна интерпретация. Тридесетте години на двадесети век са един от най-интересните ми исторически периоди. Изключително динамично време на бурно развитие, но и на страшно мракобесие. Как звучи този период? Как звучи тоталитаризма? Чел съм за ужаса на репресиите, но как може да се усетя духа на времето?
Съветската музика от тридесетте години дава отговор. Скъсването с традицията, целите и нуждите на комунистическото общество благоприятстват създаването на оригинални произведения. Шостакович и Прокофиев са двамата най-изтъкнати композитори от периода и в произведенията им от периода може да се почувства духът на епохата. Няколко илюстрации на време с музика.
Прокофиев: „Танцът на рицарите“ от „Ромео и Жулиета“
Тази тема се използва най-често като звуков фон на филмите за СССР по времето на Сталин. Може да сте я чували и непосредствено преди започването на домакинските мачове на Съндърланд. Бас тромбоните мачкат илюстрират прекрасно стъпкването на индивидуалността и подчиняването на личността на държавните и партийни цели.
Любимият ми композитор от периода е Димитри Шостакович. Несъмнен гений, той живее и оцелява по времето на чистките, унищожили интелектуалния елит на страната. Разказват как и него го извикали за разпит. Следователят разпитвал настойчиво за връзките на композитора с новоразкрития като предател Тухачевски. Било петък вечер, следователят не успял да получи никаква информация и връчил призовка Шостакович да се яви в понеделник сутрин, за да продължат разпита. През тридесетте това било равно на присъда. Шостакович си взел довиждане със съпругата, приготвил топли дрехи и се явил на пропуска на управлението. Там обаче го отпратили – предишният ден следователя бил арестуван и сега него разкривали като предател в някое подземие.
Може би най-ясно звука на терора може да се чуе в началото на Четвърта симфония или в трета част на Осма симфония, но на мен ми е интересен устрема и енергията на периода, която личи най-добре в последната част на пета симфония. Шостакович: Пета симфония
Дирижира Евгений Мравинский – легендарен диригент, водил Ленинградската филхармония в продължение на петдесет години. Мравинский дирижира и прочутото изпълнение на Седма симфония в обсадения от немците Ленинград, когато самият композитор е евакуиран в Кубишев. С Шостакович са били близки и на диригента е посветена Осма симфония. На мен ми е интересно да се проследя как се развиват изпъленията на горното произведение във времето. Един и същи диригент, едно и също произведение – разликата е забележителна.
Но не всичко е било драма и насилие. Времето е можело да звучи и иначе. Шостакович: Валс №2
Оригиналното произведение е писано за „естраден оркестър“. Естраден, като естрада в парк. Ако времето е хубаво, ако си млад, ако приемеш партийните цели за свои и ако повярваш животът става много по-лесен и приятен. Жертвите ще са оправдана необходимост, грешките са от стремежа на политическата воля за по-добро. Бъдещето е светло, то е вярващите, чистите и неопетнените, които избират да виждат всичко наоколо като градеж и неспирно развитие към по-добро.
Идват избори и политическите партии ще харчат пари. Ако се занимавате с някакъв вид дизайн, реклама или PR, е много вероятно да получите запитване или оферта за съвместна работа от някоя партия. Моят съвет е много да внимавате и добре да помислите преди да се забъркате с „политическа сила“. Да си доставчик на политически партии не е за случайни хора. По-добре не се забърквайте, ако не сте сигурни какво правите.
Партиите не са нормални пазарни субекти, независимо дали са червени, зелени, сини или каквито и да са други. Те се движат от различна от нормалната търговска логика и разполагат и ползват различни лостове за влияние. Поведението на всички партии преди и по време на избори си прилича, независимо от идеологията, която проповядват. Погледнете как си издигат кандидатите и как формират коалиции, когато участват на пазара е още по-рисково за доставчиците им.
Няколко примера за ненормални търговски отношения с политически партии за илюстрация: Увеличена цена
Много често сделките с политическите партии се сключват на много по-висока от реалната пазарна цена. Разходът е от изборния бюджет на партията, а разликата се прибира от посредник, близък до силните в организацията. Доставчикът се определя не по пазарни критерии, а според близостта му до партийното ръководство и цената скача. Често се случва партии, които на думи се борят срещу корупцията и настояват за оптимизиране и контрол върху публичните разходи, да закупуват стоки и услуги на цена, увеличена с „комисионни“ за вътрешни хора. Примери за това може да намерите в интернет (банер) и продуктовата реклама, където услугата е трудна за отчитане и е много по-лесно да се плати за 3 единици, а реално да се предаде една. Случката с шапките на Станишев е още едно доказателство за не особената му кадърност.
Използване на трети лица
Когато си имате работа с партии, често не договаряте със самата партия. Ограниченият бюджет на партиите и последващият одит на разходите им от Сметната палата, води до нуждата от извършването на част от разходите по кампанията от трети лица. Използването на посредници се налага и от ограниченията за финансиране на дейността, които се заобикалят чрез тях, а също така и от желанието на даващите парите да останат анонимни. Съображенията може да са най-различни. Всяко тристранно или многостранно отношение крие риск и може лесно да доведе до множество усложнения. Най-елементарни са рисковете от неплащане и оспорване на изпълнението, до които работата с всяка куха фирма-фантом може да доведе. Като пример си припомнете разкритията около разходите на РЗС.
Укрити данъци
Когато не се разходва от официалния бюджет на партията, естественият стремеж е цената да се свали. Трудно е някоя стока или услуга да падне под себестойност и затова най-често се „пести“ от данъци. Колкото и да обясняват, че са за законността множество политици приемат, че техните цели са по-висши и заслужават компромис. Сделки без договор и без фактура са единственият начин за разходване на безотчетните средства (т.нар. черни каси), с които всяка партия разполага. Данъчната „оптимизация“ е и естествен стремеж за дарителите и третите лица, които желаят да разходват най-малко „излишни“ пари. Този стремеж за пестене е и още една причина за използване на трети лица, но не забравяйте, че освен възможните проблеми с отчетността, този тип сделки водят до нарастване на риска от невъзстановяване на ДДС.
Отложено и „алтернативно“ плащане
Отлагането на плащането е честа договорка между търговци, но предложението за плащане за „след изборите“ е ясен сигнал, че партията не иска или не може да си плати. Ако има намесено трето лице, това само увеличава вероятността. Ако партията загуби изборите, е много вероятно никога да не получите плащане, но дори и да спечели, плащането не е толкова тривиално. Често може да получите предложение задължението да бъде опростено или новирано, като ви бъде обещана алтернативна компенсация под формата на „съвет“ при участие в обществена поръчка. Простичката стратегия е да се договаряте с партиите като с мошеник – „първо парите, а след това стоката“.
Властова репресия
Друг проблем със събирането на плащанията, дължими от политически партии, е че те разполагат с възможността да ползват държавна репресия срещу вас. Ако сте се вкарали в някоя от горните схеми с увеличаване на цената, ползване на фантоми или укрити данъци, то вие сами сте се направили уязвими за ревизия от НАП. Този, който ще подаде услужливия сигнал за данъчни нарушения, вероятно ще е същият, който ви е уговорил да извършите нарушението и ще може максимално да улесни и насочи ревизията. Ако притежавате сайт, занимавате се с дизайн или ползвате специализиран софтуер (какъвто неминуемо ползвате), може да сте интересен обект на проверка от ГДБОП. Властови лостове има много и вие не разполагате с тях.
Това са реални примери, макар и от различни случки в последните години. Партиите са най-различни и вероятно някои от тях са ви симпатични. Проповядваната идеология няма нищо общо с реалното поведение по отношение на парите. Емоциите и личните предпочитания не трябва да влияят на търговската ви дейност. Ако сте в бизнеса от доста време, вероятно можете да разкажете много повече, а на мен ще ми е интересно да чуя.
Полицаите са една от най-изолираните и проблематични социални групи. Ченгета, куки, прасета – това са малка част от обидните квалификации, които се ползват по техен адрес. Дори и когато не работят, те не се приемат като нормални членове на обществото. Никой, никога не забравя и не се отпуска, когато говори с полицай. Гражданите са внимателни, гражданите са предпазливи и недоверчиви. Пред тях пазят лице, но зад гърба им разказват унизителни смешки и вицове. Добри полицаи няма. Разказват само за малко по-лоши.
Сегрегирани във ведомствени панелни гета полицаите общуват с обикновените хора само по служба. А само полицай може да разбере тежестта на полицейската служба. Какво е да си под пагон, какво е да работиш по хорските мръстотии, обръжен от изроди и идиоти. Работата е неблагодарна, но не само не могат да говорят за нея, а няма и кой да ги разбере. Събират го в себе си, пият, пушат и остаряват на четиридесет. Не могат да завържат приказка с нормален човек и само с престъпниците могат да намерят обща тема. Когато не са полицаи, без да променят себе си, те могат да станат само престъпници.
Изолирани, мразени и неразбрани те са група в социално неравностойно положение. Затворени сред себеподобни, обременени от работата си, те виждат врагове навсякъде. Натрупаната омразаизливат в насилие срещу обществото, което ги е изключило. Мечтаят да дойде тяхната власт.
Този проблем налага незабавно действие. Европейският съюз, Световната банка и всички правозащитни организации следва да отделят средства и заедно с представители на полицейското малцинство да изработят стратегии, програми и концепции за интегриране на полицаите в обществото. Правителствата трябва да разработят и координират действия в приоритетни направления като образование, хигиена, обща култура, при зачитане и запазване на традиционната полицейската идентичност.
Лятото е трансферен сезон за футбола и заедно с новините за преговори и привличане на нови футболисти, все по-често става въпрос за тяхната собственост. По-точно става въпрос за собствеността на правата им да играят за професионален клуб. Докато правото да ги регистрират и ползват като състезатели може да се ползва само от футболни клубове, то икономическите права на футболиста са значими и може да са собственост на трети страни, различни от клубовете. В Англия смесената собственост е забранена и на нея се гледа с тревога, докато изглежда е широко разпространена в Южна Америка, Испания, Италия, Португалия, а май и унас. Каква е същността на тази собственост и какви може да са проблемите от това, че икономическите права на футболистта може да не са собственост на клуба, за който играе?
Икономическите права могат да се определят като възможността за извличане на приходи в следствие на регистрация, трансфер или сключване на друг вид договор между играч и футболен клуб. Проспектите на специализирани инвестиционни фондове, като The Quality Sports Investments LP, обясняват че ще инвестират в „развитие на млади таланти“ и в „цената на договори на футболисти“, което разбирам като разходите за трансфери и заплати. Фондът предвижда 10% годишна възвращаемост на този тип инвестиции. The FA Third Party Investment in Players Regulations (pdf) описват какво е забранено в Англия и от забраната също може да разберете какво се прави.
Практиката е най-близко до дял в дружество или съсобственост на актив. Не виждам правен проблем, а моралните аргументи, че става въпрос за „съсобственост“ върху права на хора се контрират лесно с икономическата реалност. Остава единствено въпросът дали как това влияе на играта? Защитниците на практиката твърдят, че това е начин за намаляване на разходите за придобиване и издръжка на състезатели, предоставяща възможност на по-бедните клубове да ползват играчи, които не могат да си позволят и в крайна сметка – инструмент за клубовете да управляват и споделят риска от несигурна инвестиция като развитието на футболист.
Идеалистичното описание ми е малко странно. Стремежът на всеки разумен инвеститор е да се гарантира, ако не с обезпечение, то поне като си осиури начин да управлява и контролира инвестицията. Ако няма възможност да управлява и контролира похарчените средства, то далият парите се превръща от инвеститор в комарджия. А как се контролира управлението и развитието на актив, който е футболист? Нямам опит, но нищо красиво не си представям. Председателят на PFA Гордън Тейлър драматично определя практиката като „търговия с хора“, но някои от по-рационалните аргументите на поддръжниците на забраната са свързани с рискове породени от:
спорната лоялност на футболистите – към клуб или към инвеститор;
неяснотите по договорките между инвеститорите и клубовете и разликата в поведението на клубовете към различните типове състезатели;
превръщане на футболистите в „чисти активи“, завишаване цената и увеличаване броя на трансферите с цел спекулация;
възможността инвеститор да притежава и оказва влияние върху състезатели в конкурентни отбори (манипулация на изхода от срещи)
и всякакво друго поведение в следствие от стремежа към възвръщане на вложените средства.
Пример за рисковете са разкритията около глобата на Уест Хям за привличането на Тевес и Масчерано през 2006 година. Договорът е предвиждал задължение на клуба да продаде футболистите, ако бъде получена оферта, изгодна за собственика на правата на футболистите, докато клубът е бил лишен от правото да преценява дали може да ги задържи.
Обърнете внимание, че правилата регулират клубовете, а не играчите. Никой и не опитва да забрани на самите футболисти да получават заеми, като залагат бъдещата заплата в богат клуб, а както и всякакви приходи от неспортна дейност, като примерно участията в реклами. Имайки предвид разточителния „лайфстайл“, който мнозина футболисти демонстрират, няма да се учудя, ако си позволяват този стандарт на живот със заеми, отпуснати от някой инвеститор.
Щом се намесят достатъчно пари, каквито и правила и забрани да има – те ще могат да бъдат заобиколени и нарушени. А където има твърде много пари страда играта. Частично решение са подобни на английските забрани и проекта за финансовия Fair Play на ФИФА. Някой, ако има опит или поглед отвътре – нека разкаже.
Цъкайте на картинката и изчакайте да се зареди. Бавничко е, защото е javascript приложение, а и пита OpenSpending платформата за данните. Ще е полезно и по-красиво, ако някой, който има познания и усет за цветове, да направи предложение за по-добра гама.
Пояснение: Цъкайте и на самите балони, за да видите разходите разбити на подгрупи. Пример:
Ако искате да видите как работи или да оправите нещо – кодът е достъпен.
Няколко човека, чието мнение уважавам (Schneier, Krebs, Felten’s FTT), говорят добро за новото решение за преодоляване на онлайн цензурата – Telex. Telex използва стеганографията с публичен ключ (примерен протокол (pdf)), като разчита на deep packet inspection (DPI) за намиране на скритите заявки. Системата дели интернет света на “свободна“ и „цензурирана“ зона и разчита на маршрутизатори от свободната част да преработват заявките, идващи от цензурираната зона до привидно приемлив за цензора вид. Крайният ефект е, че докато за вашия „цензор“ изглежда като да правите нещо безобидно онлайн, то вие всъщност обменяте информация, която иначе би ви било забранено или опасно. Създателите дават по-добро описание на разработката(pdf) – запознайте се по-добре с него, ако ви е интересно технически.
За мен беглото познание за същността на техническите методи е достатъчно, но при първия прочит остана неотговорен въпроса какъв ще е стимула за изграждане на мрежата. За да е ефективна, системата разчита на интернет доставчиците. Какъв е техния стимул да извършват DPI, което по моето разбиране е нещо доста ресурсоемко и следователно скъпо? Авторите прехвърлят отговора на въпроса, като твърдят: „We envision that friendly countries would create incentives for ISPs to deploy Telex.“
Това за мен е основната характеристика на системата – Telex е политическо, държавническо решение за справяне с цензурата. Тези, които контролират рутерите, върху които ще се изпълнява сървърната част на приложението, ще могат да зададат разделението на „свободна“ и „цензурирана“ зона. За мен е логично, ако стимулите за въвеждане на решението са политически, то и с въвеждането на системата да се преследват и политически цели. Все пак, решението се базира на инфраструктура с публичен ключ и този, който раздава ключовете, контролира и доверието в средата.
Разликата, за която говоря бързо си проличава при едно сравнение с Tor. Разпръснатата, анонимна мрежа на Tor осигурява едни и същи характеристики на сиурност, независимо дали се намирате в „свободна“ или „цензурирана“ зона. Решението на Telex е по-скоро за еднопосочно преодоляване на цензурата и би било подходящо, само ако вашия интерес съвпада или поне не противоречи с интереса на този, който е организирал и поддържа системата. Никой не би насърчил решение, което може да му навреди и от това следват още много въпроси за точния начин на имплементация. Все още, за пълна независимост съображения за интереси и мнение на трети страни препоръчвам Tor.
Три музикални момента от историята на Третия райх:
21 Март 1933 Хитлер встъпва в длъжност като канцлер на Германия. Церемонията се състои в Потстдам, където Гьобелс организира спектакъл, увенчан с изпълнение на операта Die Meistersinger von Nürnberg от Вагнер. Било е подходящ момент да си припява финалната ария на Hans Sachs: „ehrt Eure deutschen Meister, dann bannt Ihr gute Geister!“. Пускам връзка към изпълнение дирижирано от Даниел Берембойм, който освен, че е очевидно е евреин, е и настоящ директор на Берлинската филхармония:
Вагнер е бил любимия композитор на Хитлер, но изглежда само той го е харесвал. Изпълненията на историческите опери на Вагнер са се радвали на особено внимание и са били особено важни, но и особено мъчителни събития за членовете на нацистката партия. Може би наистина трябва да си свръхчовек, за да издържиш четиричасови постановки, в които не се случва много. Дори в пропагандните филми на Лени Рифенщал музиката на Вагнер се преработва, за да се изчисти и направи по-достъпна.
22 Юни 1941 В четири часа сутринта Германия започва военни действия срещу СССР. На сутринта Хитлер чете прокламация на фона на „Les préludes“ на Ференц Лист:
Фанфарите от финала на това произведение е трябвало да екзалтират зрителите на седмичните кинохроники „Die Deutsche Wochenschau“ и накрая са станали известни като „Russland-Fanfare“.
19 Април 1942 Рожденният ден на Фюрера. Като подарък в Черно море е потопен съветски кораб, носещ името „Йосиф Сталин“, а 33та съветска армия е обкръжена и унищожена край Вязма. Все още войната изглежда като да върви добре и поводът си заслужава победоносната Девета симфония:
Дирижира Wilhelm Furtwängler, който е дирижирал и изпълнението при встъпването във власт на 21 Март 1933 година. Младият, тогава, Караян е бил много по-харесван от партията, но опакият „вилхелминец“ Furtwängler е предпочетен.
Йероглифът за страх трябва да означава и възможност. Всички предположиха, че убийствата в Норвегия са свързани с познатата заплаха от ислямски фундаментализъм. Източникът на заплахата, обаче, се оказа не само нов, но и някак близък, което го прави двойно по-страшен. Спретнатите лумпени със светнал поглед са навсякъде, където пожелаем да ги видим. А на страха очите са големи. Имаме нов страх, разбирайте го като нова потребност, нови възможности. Какво този нов страх може да „продаде“ на хората, което иначе не биха допуснали?
Източникът на ужас е вътре в обществото. Това несъмнено означава, че членовете му имат нужа от по-добро „опазване“. Личното пространство става не толкова неприконосновено, ако в него могат да се крият изроди с бомби и автомати. Спазването на формални правила преди нарушаване на личната неприкосновеност (примерно извършване на обиск и претърстване) започва изглежда като тежка бюрократична бариера, когато се оправдае с образ на обримчения с експлозиви. Да нямате нещо за криене?
Опасните имат още по-опасния общочовешки навик да общуват. Могла ли е да бъде предотвратена трагедията, ако са били въведени мерки срещу анонимното слово, били са следени форуми и внедрявани агент-информатори в групите, които са споделяли тези крайни настроения? Не е ясно дали полицията може да предвиди всяка опасност, но за всеки случай е добре да знае кой, кога, какво и с кого приказва. Най-малкото, за да може след случката произнесе любимата фраза, че „извършителят е познат на полицията“.
Стрелецът също така е имал мнение и ако вашето мнение може да бъде оприличено с неговото, то това е безсъмнено осъдително. Защо да оборваш с логически аргументи, когато е много по-ефективно да сложиш емоционален етикет. По-добре да си замълчите или да се самоцензурирате, ако има възможност тезата ви да бъде сравнена с елементарните му твърдения. Шаблоните на полит-коректността се превръщат в много повече от добър тон, когато тези с различно мнение стрелят и убиват.
Горното са само спекулации. Дано да запазим разум и вместо лесната реакция на продиктуваното от страх, да изберем промяната в нас самите.
Рига е столицата на Латвия и неочаквано интересен град.
Рига е красив град. Има добре запазена стара част, а също така и обширни квартали с представителни сгради от средата на 19ти до средата на 20ти век. Икономически градът е бил най-силен, когато е бил част от Руската империя, но това въобще не е било пречка в него да съжителстват общности от латвийци, немци, руснаци и представители на околните националности. Търговски център и пристанище, в което всеки е донесъл нещо от себе си – архитектурното разнообразие е впечатляващо. Имало е живот, стремеж към новото и различното и ако сте почитатели на Art Nouveau, то Рига е за вас.
По-важно от фасадната красота е, че Рига е жив град. Много от западните столици са предали центровете си на туристите, превърнали са ги в забележителност или ги ползват само за представителни цели. В Рига не е нужно да ходите в някой квартал, за да видите местата, които рижани са създали за себе си. Дори това, че не всички фасади са скоро измазани допринася за по-автентичната атмосфера.
Няколко кратки впечатления:
Днешна Рига е следствие от случилото се с Латвия през последните 70 години. Историята е изпълнена с трагични събития, най-яркото следствие от които е че днес като латвийци се определят около 800 000 души, докато през 1939та са били около 1,6 милиона. Силно препоръчвам Музея на окупацията на Латвия. Създаден и поддържан от частна фондация, входът в него е безплатен, като за най-интересно е добре да наемете екскурзовод.
Рига е Латвия. Населението на града е половината от населението на страната, в която няма „втори“ голям град. Около половината от жителите на града са руснаци, които притежават и голяма част от недвижимите имоти и важни стопански предприятия. Руски се говори навсякъде и въпреки опитите за налагане на латвийския, знанието на руски е предпоставка, за да може да работите в града. Освен задължителния руски, всички имаха безпроблемен английски и се твърдеше, че е нормално да се знае поне още език на съседна или европейска държава.
Партиите в страната са почти изцяло на етнически принцип. Много от постоянно живеещите руснаци не са граждани. Латвийците имат преимущество в управлението, но примерно кметът на Рига е от проруската партия и отказва да използва окупация за състоянието на отношенията. Дискусиите са разгорещени – едните ги наричат комунисти, другите им припомнят латвийските наци дивизии. Позната история.
Много силно впечатление прави, че пред входа на всяка къща има латвийско знаме. Нищо чудно латвийците да са измислили и знака забранено влизането.
Демографските проблеми са сериозни. Огромен брой от работоспособните латвийци работят в чужбина, а при отделянето от СССР страната не е получила нищо от пенсионните фондове. Обсъжда се спирането на пенсиите и изплащането единствено на помощи за бедност.
Едно от най-полезните приложения на отворените данни е възможността за проследяване и анализиране на публичните разходи. Когато информацията за източниците на приходи и начините за разходването им е публична, то всеки може да извлече интересуващата го информация и да си направи изводи. Най-простия пример за ползването на такъв тип информация е републиканския бюджет.
Направих визуализация на приходната част на консолидирания бюджет за 2011 година, която най-общо показва структурата на приходите, които държавата харчи. На мен ми харесва възможността да се види разбивката на всеки вид приход, но най-готиното е че визуализацията е автоматична. Ползвам платформата на OpenSpending, която позволява (почти) автоматична визуализация на пакет от данни, чрез описанието им по определен начин. Проектът е в доста ранен етап и почти-автоматичността му е доста силно изразена, но възможностите за визуализация са впечатляващи и усилията си заслужават. Ако на някой му се занимава с подобни неща – да се обажда. Работа има за всички.
Допълнение: Вече има визуализация и на разходната част. Открихме бъг в платформата и засега, за да преминете на следващото ниво, трябва да натиснете класификаторите (връзките „Основни направления“ и „Видове в направление“) над графиката.
Интересно ми е да наблюдавам как медиите наричат международните заеми за Гърция. Никой не ги нарича нови дългове или заеми. Говори за (все едно безвъзмездна) помощ, извършва се спасяване, предоставят се пакети, гласуват се мерки. Не се ползва дори близкото и познато от рекламите на банките „рефинансиране“ на кредит. Но най-забавни са ми тези, които превеждат новини, за аудитория, която вчера е прочела същите новини в оригинал, ползвайки новата дума „бейлаут“.
Оказа се, че съществува Застраховка „Промяна в нормативната уредба“. Нарича се Регулаторен риск и е част от по-общия термин Политически риск (дефиниция). Примери за Политически риск са събития като: война, тероризъм, граждански протести, експроприация, нарушаване на държавни гаранции, валутни проблеми и всякакви съзнателни и нарочни действия на управляващите определена държава, които застрашават инвестициите в нея. Проблемите, които носи политическия риск, са най-важни за директните чуждестранни инвеститори и решения за тях се предлагат от Световната банка (публикуват интересни доклади), правителството на САЩ, а и частни застрахователи, обединени в международни пулове.
За съжаление този тип застраховки са достъпни за огромни за нашите мащаби инвестиции (малък бизнес е такъв с 250 милиона годишен приход), което за нормалните български предприятия прави риска от управленските решения същия като риска от природно бедствие.
Надгробен паметник – това ми беше първата асоциация с полирания мрамор пред новооткрития Музей за съвременно изкуство. И не само моята, изглежда. Днес Сдружение Трансформатори и WhAT Association организираха „поклонение пред паметната плоча на съвременното българско изкуство“:
Аз не мога да говоря за състоянието на българското изкуство и честно казано се надявам в бъдеще да имам повод да посещавам музея. Това ще е малко по-нататък във времето, когато – разглеждайки експозицията – няма да се сетя за дефиницията на социалистически реализъм, като „Възхвала на властта по разбираем за нея начин“. Съжалявам, не мога да не се дразня на министър, който открива музей, пълен с негови статуи. Иска ми се музеят да показва съвременно изкуство, а не съвременни нрави.
Уважаема колективна мъдрост, тръгнал съм на пътуване-обиколка на балтийските държави и искам да ви помоля за препоръки относно забележителните места в столиците им. Маршрутът ще е по вода, като опорна точка ще е пристанището на всеки град. Началото и края ще са в Амстердам като обиколката ще мине през Копенхаген, Стокхолм, Хелзинки, Талин и Рига. Това са градове и страни, които винаги са ме привличали, но не съм уверен какво си заслужава да бъде видяно и ми трябва помощ.
Бих бил благодарен, ако ми дадете лични впечатления и опит. Ако сте били там – кое ви е впечатлило, кое сте запомнили? Ако не сте били – кое бихте искали да видите? Само да си кажа, че най-ме интересуват града и страната от гледна точка на хората. Църквите ги разглеждам най-добре отвън, а темата на музея или галерията трябва да ми е интересна, за да я посетя. Настоящето е по-интересно от миналото. Опитът ми сочи, че най-добро впечатление се добива от местата, където се ходи пеша – площади, пазари, пешеходни алени и други места, където се събират хора.
Моля, спомнете си и ми напишете. Опитът сочи, че няма да сте полезни само на мен. Благодаря!
Инвестиционен съвет: бизнес модел, основан на регулативно създаден пазар или потребност, който предвижда връщане на инвестицията след над една година, следва да се счита за високо рисков. Много често, като чета последните обнародвания в Държавен вестник, си казвам, че този вестник има нужда от раздел „Днес да почерпят“, в който да се посочват имена на дружества, които биха спечелили от промените. Законите по никакъв начин не са дялани в камък. Променят се твърде лесно и твърде често с мотиви и в посоки, които никой разумен човек не може да предвиди. Може би срещу това трябва да се предложи застраховка „Промяна в нормативната уредба“, може би действията на правителството следва да се считат за „непреодолима сила“ от малките търговски субекти, не знам какво е уместното.
Поредният пример е отлагането на въвеждането на касовите апарати с дистанционна връзка към НАП. Преди година, Наредба Н-18 на НАП, със заплаха от санкции, създаде пазар за нови фискални устройства, които трябваше да бъдат закупени от около 300 000 търговци. Умножете 300 000 по средната цена на касов апарат или фискален принтер и ще разберете, защо и как се задвижи индустрията, която ги разработва, произвежда, дистрибутира и сервизира, за да успее да отговори на тази нормативно вменена потребност. Обаче идват избори и правителството се сеща, че тези 300 000 крадци и измамници, които трябва да бъдат следени са и гласоподаватели и като такива не е добра идея НАП да тръгне да ги глобява. Естествено, отлага „неотложно необходимата реформа“ за неопределено далечно време след изборите и се сещате какво става с инвестициите. Кой преди една година да се сети за това съображение на Непреодолимата сила?
Друг пример е цената на електроенергията от възобновяеми източници. Регулаторът произволно (за неосведомения наблюдател) обявява, че фиксираната цена ще пада или ще се качва и инвеститорите се изприщват да плащат за лобизъм, публикации, експертни мнения и спонтанни граждански прояви. (Много обичам да питам експертите, които обясняват колко по-изгоден е тока от ВЕИ, защо вместо да замерват с графики и ексели не са си сложили слънчев панел на балкона или перка в двора, но това е една друга тема.) Същото е и с всеки инвестирал в покриването на някакъв разрешителен, лицензионен или друг регулативен режим с цел да получи гарантирано право на пазара. Два реда промяна в закона, този „актив“ губи стойност и на следващия ден компанията ви струва половината. Правото е велика магия!
Наивно е да призовавам да се инвестира само в удовлетворяването на реални потребности, но ако отговорът на въпроса защо някой ще плати за стоката или услугата ви е „Защото закон или наредба ги задължават“, то може да имате сериозни проблеми.
„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“
Под портретите на Левски винаги слагаха само първата част на тази му мисъл. Продължението винаги ме е впечатлявало повече: „…то нас обръща и ние него обръщаме“. Едва ли хората, които са изрисували статуите на паметника на Съветската армия са имали този багаж от зяпане снимки на Левски. Сигурен съм, че са значително по-млади и това е добре:
Думата, която ми дойде на ум докато гледах преобразяването е „усвояване“. Хората усвояват пространството, което ги заобикаля. Преобразяват го, за да им е познато и пригодно за живот. Вече всеки петък няма „руски филм за войната“ и оцветените солдати са много по-разпознаваеми и близки до хората, които гледат „американски филм за пуканки“.
Харесва ми, че не е само надраскано, а е вложена мисъл. Таговете по стени и врати ме дразнят много, но това е много по-готино. Вие познавате ли героите? За мен е лесно да видя Жокера, Супермен, чичо Макдоналдс, кап. Америка, но не познавам останалите.
Много добре направено, най-вече – с идея. Браво на пичовете!
Като всеки турист, първо гледам как са решени общите за всеки град и човек проблеми. Какво ядат хората, как си красят къщите, какви им са магазините, как и по какви улици ходят. Тротоарите са скучна и еднообразна гледка, но аз им обръщам внимание. Малка колекция със снимки на улична настилка, в няколко чужди града.
Горната снимка е тротоар в Пренцлауерберг, Берлин. Много ми харесва този тип тротоар, но не мога да си обясня какво е функционалното предназначение на трите ленти. Виждал съм такава и във други немски градове. Някой, ако знае, моля да обясни.
Научен съм, когато вървя по улицата, да си гледам в краката. За причините се сещате, но може и на вас да ви е приятно да видите как е възможно да няма нужда да мислиш къде и върху какво стъпваш. Като вали не се задържа вода, няма локви. Изненадващо в началото, но бързо се свиква.
В т.нар. Европа няма дървета по улиците. Включително и в по-южните части, където сигурно им е доста топло през лятото. Печелят малко място и паважа им не се надига, но на мен с дървета ми харесва много повече. Друга отличителна черта е че е много чисто, но това не е защото не цапат, а защото чистят много по-добре и редовно. Сутрин, преди да бъдат изчистени, улиците на много европейски градове са фантастична кочина. Мисля, че в България лошата поддръжка е допринесла малко за общественото съзнание. Със съзнание или без, когато дойде революцията, пушачите, които хвърлят фасовете си на улицата, ще бъдат принуждавани да ги изядат.
Ако на някой му се занимава – ще съм благодарен, ако прати снимки от още места по света.
Прошко Прошков и преди ми е правил много добро впечатление, но участието му в кампанията за кмет на София ми даде възможност да го видя по-отблизо като човек и политик. Това, което видях, ми харесва много. Ето основните причини:
Знае за какво говори Не е нужно да се оглеждаш дълго, за да разбереш проблемите на София. Прошков, обаче, знае причините на проблемите. Познава си материята на ниво, което другите кандидати не демонстрират. Когато бъде попитан защо нещо е така, дава подробен и ясен отговор. Явява се подготвен. Това не се учи, нито ти се случва. Това е познание, придобито от положени усилия. Аз искам кметът на мястото, където живея, да е точно такъв.
Конкретни отговори на конкретни въпроси Без увъртания, без декларации и без изявления по принцип. Когато го попитате нещо, отговорът му се отнася до вашия въпрос. Няма „магистрални“ и „спортнозални“ отклонения. Това трябва да естествено, но я опитайте да го получите от друг политик. Прошко е делово настроен човек. С такъв човек не само се общува лесно, но и след общуването се разделяте най-малкото по-знаещи.
Учтивостта на искреността Малцина могат да лъжат, но колко много опитват. Политици, мениджъри и всякакви, които се мислят за нещо повече, се стремят да украсяват, представят добре и най-общо казано – да манипулират. Общуването с такива хора ме уморява безкрайно. Малко популизъм би му помогнал, но се радвам, че не го виждам. Прошко е много приятно изключение и се надявам „политиката“ и външните съветници да не го променят.
Без негативност Не желая да слушам извинения, обвинения, откази от отговорност. Кой е виновен трябва да научавам от съда, а не от изпълнителната власт. Да критикуваш може да е много полезно, но с това нека се справям сам. Нямам никаква полза човекът, на когото ще възложа да поддържа града приличен, да е негативен и критичен към някой друг, освен към себе си.
Гледа напред Нещата в градовете, в които живеем, са такива каквито са. Причините са много и много от тях са в нас. Много по-важния въпрос е какво ние можем да направим и как да го свършим добре. Това е смисленият въпрос и се радвам да чуя предложения за отговори.
Инженер, учил в Германия Аз съм германофил. Харесвам отношението на немците към работата. Много от нещата, които харесвам ги виждам в него. Трябват ни повече такива хора.
Не може да загуби Шансовете му да бъде избран не са големи, но нито той, нито гласувалите за него го могат да загубят. Всички можем само да спечелим, ако този тип поведение и отношение към проблемите се наложат.
Стана ми любопитно как българските вестници отразяват информацията от WikiLeaks и по-специално грамите, разкриващи оценката за премиера. Отношението към изнесената информация може да е добър критерий за това как се справят вестниците със задачата си да информират обществото.
Реших, че общ отговор на такъв въпрос може да се получи като разбера колко публикации съществуват, в които се споменава WikiLeaks и в колко публикации се споменават заедно WikiLeaks и Борисов. Броят резултати на търсене Google може да даде добър отговор и реших да организирам един Google Fight. Ето какво се получи:
Данните извлякох с малък скрипт, който филтрира повтарящите се резултати и затова те може да са различни от тези, които би показал на вас. Резултатите ме изненадаха, защото се оказа, че в. Труд пише повече за WikiLeaks и Борисов, отколкото само за WikiLeaks. Това най-вероятно означава, че Google брои съвпаденията на всяка страница, която съдържа препратки към други публикации, в заглавията на които името на премиера се споменава доста често. Това прави метода доста неточен.
Google News предоставя по-точна информация, защото успява да отсее само броя на индивидуалните публикации. Интересуваше ме как вестниците са отразили новините от последния месец и съставих таблица, показваща новините за WikiLeaks и новините за WikiLeaks свързани с Борисов само от последния месец:
Как се представя и оценява информацията е въпрос, на който всеки сам трябва да си отговори. Този метод може да покаже колко, а не какво се говори по темата, но и от него може да си направите изводи.
На мен ми направи впечатление, че само „Сега“ и „Дневник“, публикуват оригиналните текстове на грамите, а другите само цитират избирателно. Любопитно ми е, сред „другите“ е и иначе критичния в. „Пари“, който този път само кратко съобщава за оценките в една публикация, и също като „Монитор“ и донякъде „Стандарт“ гледа да не обръща внимание на темата. „24 часа“ и „Труд“, пък, избират подхода да пишат много, но публикациите им са оценъчен преразказ, който често смислово се разминава от оригинала.
Dr. Rufus Pollock от Open Knowledge Foundation ще е в София за OpenCamp. За да вземем максималното от присъствието му в България, организираме работна сесия с него, посветена на отворените данни за управлението. Основните цели на срещата са две:
да опишем в CKAN публичните данни, които са достъпни за България и
да създадем идея или предложение за приложение, което да ги анализира и представя
Събитието ще се състои на 4ти Юни (Събота) в initLab и е планирано да започне в 11:00 часа с ориентировъчна продължителност около 3 часа. Местата там са ограничени и затова, ако считате, че ще ви е интересно и може да допринесете, моля да се запишете от по-рано. Ще се говори основно на английски. На срещата ще се опитаме да дадем добри отговори на въпроси като:
Какви данни (информация) се публикуват в България?
Как може да я получим в удобна за нас форма?
Какви въпроси бихте задали / каква информация бихте извлекли от данните?
Как бихте го осъществили? Споделяне на опит и мнение относно инструменти за извличане, съхранение, запитване и визуализиране на данни.
Ако има и възможност да се планира или дори създаде прототип на приложение ще е чудесно, но това зависи и от участниците. Затова ако темата ви интересува – запишете се.
