This post was syndicated from: Valery's Mlog and was written by: Valery Dachev. Original post: at Valery's Mlog
Познавам хора, за които природата е нещо, от което са се отделили много назад в еволюцията си – такива, които я асоциират с “бубите” (за русенци – става въпрос за буболечки, животинки и въобще всякакви малки гадинки), с невъзможността да се ходи на токчета или чехлички, с нехигиеничността на палатките и спалните чували, с липсата на цивилизация и с онзи клон от еволюционното развитие, склонен да се примири с всичко това.
За гореспоменатите невероятните ми моменти в края на изминалия уийкенд вероятно ще останат неразбрани. Състават на тумбата от 20 души се уточняваше до късните часове на събота с много звънене по телефона, разходки по масите на съседното кафе и тем подобни. Маршрутът на три от автомобилите беше известен седмица по-рано – Казанлък, Шипченски проход, Габрово, Маарата (Крушунските водопади), Деветашката пещера (до Деветаки), Орешак, Беклемето и обратно в Казанлък. Последният автомобил с население тръгна от София по друг маршрут – София, Маарата, Деветашката пещера, Орешак, Ябланица и обратно към София.
Маарата (Крушунските водопади) са удивително красиви водопади и редица каскади край с. Крушуна, Троян. Началото на еко-пътеката е в южната част на селото. Обособено е място за безплатно паркиране, като работят и няколко магазинчета за сувенири и открити заведения за алкохоли, безалкохоли, скара, пържени картофки и т.н.. Срещу едно левче на човек получихме по билет за целия естествен атракцион.
След броени крачки започнахме да чуваме шума на р. Маарата, а не след дъго достигнахме първите каскади с плитка и причудливо синееща вода, надвесени над тях мостчета и беседка за нуждаещите се от почивка… или фас покрай чистия въздух. Позадържахме се за първите кадри от местосъбитието и продължихме. Стигнахме и до няколко скали със странни вдлъбнатини и миниатюрни пещери, в които някои от компанията не пропуснаха да се намърдат (с цената на някое-друго одрасквне).
Малко по-нататък беше и основният 15 метров водопад, в подножието на който просто нямаше как да не прецопам. Опитах даже да го снимам, но явно нямах много късмет с разположението на слънцето. Банда ентусиасти пък спуснаха въжета отгоре в опит да го изкатерят. Тръгнахме си преди да разберем дали са успели, за да стигнем до друг по-малък водопад, под пръските на който буквално се наврях с дрехите. Пост-фактум сложих и бански, с който да се доизкъпя. Катя, като втори психопат в компанията, не се нуждаеше от покана, за да направи същото. Водата е хладна, но се свиква! 
След шоуто, което направихме за минаващите наоколо люде, продължихме към намиращите се наблизо пещери – малки издълбани от извиращата от скалите вода. Съжалих, че не взехме фенери, за да огледаме, но на пръв поглед наистина нищо особено. Отдавам го на факта, че съм неграмотен и нямам идея какво е нещото, което трябва да ме впечатли. За сметка на това, някои от по-тъмните помещения изиграха много добре ролята на преоблекалня…
Бавно и славно се върнахме до мястото, където бяхме паркирали колите за малко пийване и мръвка – презареждане за следващата ни спирка – Деветашката пещера.
). За сметка на това липсваше