Noise

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

(c) Agencja Gazeta

Доста неща се случиха от петък насам. Тогава пуснах протеста си срещу ACTA и последвах тези, които отдавна предупреждаваха за опасностите. Доста блогове писаха по темата и ще се опитам да изброя някои от тях по-долу.

Може би първата медия, която реагира, беше в. Труд. Заглавието им обаче подвежда много определяйки подписа на кабинета като „смърт за торентите„. След това цитират мен и Емил, като пропускат същественото – вредата върху много сфери извън мрежата и върху свободата на споделяне като цяло. Дори ги дадох като пример за ранен сигнал за медийна контраатака. От това заглавие пострада и Мария Илиева, която честити „победата“ на всички изпълнителите (премахнала е вече коментара си). Отговорът не закъсня и сега реакцията й бива осмивана масово във Facebook и Twitter.

Като говорим за социални медии, в тази група ще намерите доста хора интересуващи се от темата. Няколко ентусиаста пък организират протест срещу подписа на България, който ще се проведе на 11-ти февруари и ще тръгне в 11 часа от НДК. На тази дата ще има глобален протест срещу ACTA. Ако има във Frankfurt, ще се опитам да кача снимки. Ето тук може да си свалите Anon маска за отпечатване, ако не искате да изпъквате от тълпата. Тук има и една по-сложна в 3D.

Доста медии пуснаха материали по темата – най-вече цитирайки блогъри и анализи в чужди медии. Основният фокус беше върху това, че би се спряло пиратството в мрежата. Една ранна статия в Капитал Daily ми направи впечатление – „Без неудобства„. Там доста точно и ясно се проследяват решенията на правителството и липсата на прозрачност. Една статия на Дневник от днес обаче уцели десетката – „Какво е ACTA и как ощетява интернет потребителите. Отговаря конкрено на някои арументи в подкрепа на споразумението и очертава основните проблеми.

От блогърите, трябва да спомена отново Нели Огнянова, която днес описа ACTA като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн. Погледнете и по-ранните й статии за други препратки. Бивол пък пусна цитати от Wikileaks с мнение, че Борисов е натискан пряко от щатите, за да подпишем ACTA. За още мнения посетете Пейо, Eneya, Комитата, Еverhooder, Тишо, Странгера, Method-X, 111bits, Григор Гачев, Костадин и Ангел Игов. Има още много и ще ги намерите във Facebook, Twitter и Блогосферата.

Важно е да запомним

Трябва да отбележим е, че споразумението претърпява много промени през последните 3 години. Голяма част от ранната критика се основава на изтекли становища и части от документа. В днешният си вид, който може вече да прочетете сами, е в известна степен по-либерален и някои драконови мерки са отпаднали. Една такава е временната възбраната за достъп до мрежата при три нарушения. Останали обаче са доста спорни текстове, като това, че доставчиците на интернет трябва безапелативно да предоставят лични данни на клиентите си пряко на други компании и то само при съмнение за нарушаване на интелектуални права. Също така е възможно да се криминализира използването на технологии, които позволяват споделянето на пиратски копия (като торентите и Skype) или използването на системи за скриване на самоличността (като TOR мрежите използвани от Anon, Wikileaks и много репресирани активисти). Аналогични мерки са приложени и при предполагаемото нарушаване на патенти в производството.

Европейската Комисия пусна документ за „митовете около ACTA“, който общо взето (взимайки предвид изказвания в европарламента) казва две неща: „прозрачно сме обсъждали споразумението, но май никой не знаеше“ и „обещаваме, че компаниите няма да нарушават права ви“. Днес в Twitter комисаря по дигиталното развитие Круз отклони въпросите за ACTA и върна топката на комисаря по търговията. В този смисъл, един от аспектите, срещу които протестираме, е почти пълната липса на прозрачност и яснота кой е участвал в изготвянето, какво е променяно, кой ще упражнява контрол и какви са очакваните резултати.

Още проблеми с ACTA заедно с конкретни текстове в споразумението ще намерите при Eneya.

Други статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в аргументите ми и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA или как се обират човешки права – първата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Както и се очакваше, дебата в Капитал се разгорещи и вече има близо 100 коментара и 140 гласа. Ден преди да пуснат моята позиция за „Не“ и тази на Иво Инджев за „Да„, попитах същия въпрос в Twitter. И там се заформи дискусия, но най-ми хареса изказването на Бояна:

Коментирахме го в една дискусия във факултета ми – по журналистика. Темата е безкрайна и има 1001 отговора на въпроса.

Точно това виждаме и в коментарите в Капитал. Тук ще извадя няколко, които си заслужават да се отбележат, но като цяло спорът се върти около въпроса за качеството, за распространението на информация, за обективността и правото на лично мнение. Иво Инждев нарича блоговете „алтернатива“ и „вид публицистика“. В моята позиция посочвам точно този начин на мислене като опит да се дефинира нещо ново със стари термини и разбирания. В дебата давам различни сравнения, но може би най-точното е, че Иво и много други виждат блоговете като сцена, от която всеки да може да изкаже мнението си. Така въпросът на дискусията и от там как гласуват участниците, се трансформира в спор дали всеки може да каже каквото си иска от тази сцена. Това не само изкривява гласуването, но и отмества темата на спора.

В моето становище аз обрисувам блоговете като нещо доста различно от просто сцени. Макар, че могат да бъдат използвани като такива (избягвайки от цензува и редакторски ограничения, както Иво е направил), в рамките на Блогосферата тази общност от сайтове е по-скоро зала с хора. Представете си коктейл парти, на което всеки общува с всеки, събра се в групи да спорят по нещо, присмиват се на трети или просто споделят истории. Това са блоговете. Причината да си мислим, че може да ги класифицираме като медии е, че някои от гостите в това коктейл парти имат по-интересни истории и идеи и около тях се събрат повече хора, които предават думите нататък. Това обаче би било заблуда, защото в същото това коктейлно парти, медиите биха били асоциални костюмари, които с гръмък глас обявяват какво се случва навън. Макар, че всички ги чуват, повечето не им обръщат голямо внимание или ако го правят – често това е с насмешка и критика.

В някои от коментарите в Капитал открих интересни мнения, които искам да споделя тук. Не съм съгласен с някои от тях, но смятам, че обобщават посоката, в която е тръгнал дебата. Самият той ще продължи до 19-ти юли, като в четвъртък ще се включи Longanlon на моя страна и някой журналист (доколкото разбрах) на страната на Иво. Следват експертно мнение и заключителни тези.

Мнения за дебата:

От valsodar №5:

Интерсно ми е, как в страна в която няма разследваща журналистика, няма медия незасегната от интересите на собственикът й в „отразяването“ на реалноста, може да се говори за каквато и да е била етика на журналиста спрямо читателите? Да оставим настрана Америка и прословутите й награди Пулицър – в страна като нашата, награди за най-добър журналист се връчват, не на този който е изобличил нечия престъпна проява, а на този който най-добре се е изявил в умението да целува задника на властника. Как тогава може да очаквате будните българи да продължват да вярват на платените медии и да не потърсят друга алтернатива за правдивото си информиране? …

От Манол №8:

Блоговете НЕ са медии. Мнението на автора може да бъде твърде субективно, а позицията му по дадена тема да не бъде предварително проучена. Блогърите не са журналисти ( изключвам тези, които са завършили журналистика или са практикуващи такива ). Няма журналистическа етика, изобщо няма бранш – всеки блогър е сам за себе си.

От gradinko №19:

Блоговете не са медии, а хора. Дали ще напишеш „Гоце има трипер“ в блога си или на стената на блока, или ще го извикаш на площада няма значение – това действие представлява единствено теб като индивидуално човешко същество. Но въпросът дали блоговете са медии е йезуитски поставен за да измести вниманието от по-важния въпрос – трябва ли да бъдат регулирани. Не трябва. Свободата на словото не може да бъде ограничавана. Точка.

От Георги Витанов №26:

Журналистика е професията на съобщаването и предаването на новините, също на описателен материал, гледни точки и мнения. Това е и събирането, анализирането и изнасянето в публичното пространство на информация за актуални събития, личности и тенденции. Това включва вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време мобилен телефон. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио-телевизионна, вестникарска, електронна, със съответните специфики. (Източник: Уикипедия) Мисля, че това оределение достатъчно ясно разделя журналистите, (хора, които работят в медии) които изпълняват поставени им задачи от блогърите, които пишат защото искат да споделят и защото не могат да мълчат.

От Eneya №37:

Ако превърнем блоговете в медии, по този начин, по който е например журналистиката, това означава да се отнеме правото на свободно изразяване на хиляди хора, да им се сложат ограничения и да бъдат пуснати в контролирана среда. Всеки има право да изразява личното си мнение по какъвто начин пожелае, блог платформите са само един такъв пример. Регулирането на блоговете само би довело до повече контрол как мислим, как говорим, повече контрол над това какво означава правилно мислене и говорене. Журналистиката, като така, има за цел да уведомява масовата общественост, блогът като дефиниция я няма, той съществува първо заради егото на създателя си…

От Събина №38:

Зависи и от блога и от блогъра. Не мисля, че може да се отговори еднозначно с „Да“ или „Не“. А блогърите не са журналисти, освен тези от тях, които всъщност са си журналисти – тоест с това си вадят хляба…

От martinangelov №44:

Не е важен въпросът дали са медии защото това е само една формална класификация. Блоговете не трябва да се формализират, в тяхната стихийност и динамика е силата им. Те са средство, с което човек или група хора могат да станат влиятелни естествено и с достатъчно старание. Влиателността зависи от хората, които ги четат – демокрация в чист вид. Нищо не пречи блог да стане по-влиятелен от медия. А това, че някакви костюмирани чичики се опитват да формализират нещата и да поставят ограничения си е абсолютно техет мозъчен проблем.

От Соркин №61:

Блоговете са медии, НО блогърите не са журналисти поне дотогава, докато не започнат да се занимават с това професионално. „Професионално“ може да се дефинира с „оборот над Х лева“ месечно. Едва тогава блоговете би трябвало да спазват същите правила, които се отнасят за офлайн медиите (друг е въпросът какви са тези правила и доколко са логични). Ако прагът е относително висок: 10000 лв месечен оборот, това автоматично изключва 100% от блогърите, които блогват на български в бг и въпросът става философски

От Йордан Матеев №93:

Накратко, ето какво казвам: технологиите промениха медиите и начина, по който общуваме; медиите се развиват и променят; появяват се нови медии (онлайн издания, онлайн телевизии, блогове…); блогът е медиа; блогът се различава от другите медии, точно както и всеки друг вид медиа се различава от останалите; блоговете не трябва да се регулират от държавата; държавата не трябва да регулира и другите медии; глупаво е да се правим, че блогът не е медия, за да го предпазим от държавни регулации; принципният въпрос е да защитаваме свободата на словото.

Още мнения за дебата написаха entelegentno, Медиен блог, Борислав и Труден.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Блоговете уж са „новите свободни медии“.
Да, но не и по време на избори!

Днес в Монитор има интересна статия за това, което ни готви Фидосова с новият избирателен кодекс. Излиза, че ще третират всичко в интернет като медия и ще прилагат същите ограничения, както в печатните медии. Ако публикувате нещо, което „по някакъв начин засяга определен кандидат или накърнява доброто му име“, ще търпите същите санкции. Това важи както за интернет страниците на големите медии, така и за Facebook, блогове и форуми. Най-интересното е, че се забранява публикуването на анонимни материали. Всеки собственик на сайт (нещо, което тепърва трябва да се определи законово) трябва да сваля такива материали и да даде право на отговор без да го коментира.

След първоначалната изненада, бих могъл да кажа, че подкрепя някаква форма на изборен контрол над online медиите. ОБАЧЕ! Първо както е медия, второ кой е медия и трето какво означава контрол? Аз медия ли съм? Трябва ли да ме сърдят заради сайта/twitter-а БСП Реалност, в който давах линкове към всички новини изобличаващи БСП в лъжа по време на изборите? Или, ако с някой приятел обсъждаме във Facebook кой кандидат какъв простак е, ще определят ли чата ни като медийно изказване заслужаващо глоба? Ако откажа да платя, в ареста ли ще ме вкарат?

Нека оставим настрана липсата на чисто техническа възможност изборната комисия да следи Facebook и всички блогове. Нека и да забравим колко е невежо да си мислят, че ще забранят анонимните блогове и изказвания. Какво е online медия? Аз не съм такава в смисълът, който Фидосова и сие залагат. Ако аз публикувам слух срещу кандидат или партия, това е нещо, което споделям с приятели. Не могат да ме спрат на улицата и да ми забранят да говоря за изборите. Тук проблемът трябва да опира до дефиницията на „официално лице„. Ако аз съм част от щаб на някоя партия, тогава думите ми определено ще са клевета. Същото важи за сайта BoyKostov, с копия на който Фидосова явно иска да се пребори. В такива случаи наистина трябва да се глобяват сайтовете, но при доказана пряка връзка с една или друга партия. Това бих подкрепил.

Ако въобще тези нови забрани влязат в изборният кодекс, те биха сработили само при подаден сигнал. Надали някоя партия ще си вкара автогол като насъска ЦИК срещу Блогосферата. Най-вероятно ще има санкции срещу Дневник с тяхното отразяване на предпочитаните футболни отбори или секции от сайта в съответните партийни цветове. В същото време не бих се учудил да има атаки към индивиди, като знам каква е интернет културата и „напредничавото мислене“ на политиците ни като цяло. Затова и толкова общи дефиниции за online медии и откриване на ловен сезон за блогъри, е не само глупаво, а и опасно.

Не, че не ми се стои в ареста за 1-2 вечери заради нещо такова – ще стане супер материал за блога. Дори си мисля, да пускам всеки ден по време на предизборната кампания по един идиотски слух за случайни кандидати – ей така, за да тествам системата. Програмистите така правим.