Noise

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Фотошопната от някой друг след разрешение на REUTERS

Днес имаше буря в нета. Не голяма буря, но лесно забележима. Блогърите се правим на обидени. В случаят от писанията на някоя си Елена Кодинова. Текстът не бихме му обърнали внимание, ако не беше публикуван в WebCafe. Дълъг е точно 1153, но мога да го съкратя в 70:

Блогърите им давахме големи надежди, че ще продължат свещеното журналистическо дело, а те се оказаха лесно подкупни аматьори, които не споделят дълбоките нравствени принципи на журналистиката. При тях липсва всякаква обективност поради това, че пият кафета с политици, пишат статии за продукти и псуват наред. При това, правят всичко безплатно, което е особен вид нахалство, защото ни подбиват цените, а ние горките от това се храним.
Затова – бойкотирайте ги!

В крайна сметка това беше. Доста писаха по темата. Валентин Михалев хвана от рано засрамените редакции на заглавието. В началото беше (1) „Да ебеш блогърите“ (с извинение към чувствителните ми читатели), но бързо се превърна в „Да убиеш присмехулник„. Предполагам, че последното е препратка към книгата на Харпър Ли. Затова искам да припомня на г-жа Кодинова, че в книгата децата в крайна сметка сами трябва да избират кое е лошо и кое не. Въпреки установената конюнктура, въпреки това, което им се набива в главите и въпреки възрастните. Нека възприемем метафората, че вие – журналистите – сте възрастните с опита, знанията, доходите и установените разбирания, а ние – нещастните блогъри – сме децата с отворени съзнания, разбиране за света и желания сами да си изграждаме мнение. Мисля, че виждате накъде отивам с всичко това.

В крайна сметка, ние не продължаваме вашето „свещеното журналистическо дело“ – ние го коригираме. Ние няма нужда да сме обективни, неподкупни, със скрупули или контакти. Ние сме индивиди и като всеки такъв, имаме свое субективно мнение. Затова го изказваме. Може да е за политиката на деня, може да е за това какво сме яли, къде сме пили кафе, какво сме карали, с каква джаджа сме или какво в трамвая ни е направило впечатление. Всеки има право на мнение и Елена Кодинова в никакъв случай не е изключение. Имаше предостатъчно възгласи точно за това – да я оставим намира да си хейтва. Да, това тук е официалния термин и като всеки други и този е зареден със смисъл от суб-култура, която видимо не разбирате.

Съжаляваме за впечатлението, че ви крадем от аудиторията и то срещу никакви пари. Всъщност не го правим – всеки посетил този блог, а и почти всички останали, намира линкове към журналистически статии, записи на предавания и официални изказвания. Повечето ни читатели гледат телевизия и четат интернет издания не толкова заради информацията, а за да видят как тя е била изкривена, притъпена, премълчана или омаскарена. Блогърите се четат на принципите на движението за отворения код – в това общество авторитетът и мнението са всичко. Не колко далеч ни се чува гласът и за коя медия работим. Има журналисти, тук мисля, че ще се съгласите с мен, които никой няма да прочете, ако не работеха в дадена фирма. А медиите са точно това – фирми, които печелят пари и отговарят пред определени интереси. При нас, блогърите, не е така – ако не сме адекватни, полезни и не подкрепяме думите си с факти, бързо ни забравят. За целта обаче трябва да сме и субективни – за да се знае каква позиция заемаме и какво отстояваме. Обективността е за вас – журналистите. Тъй като не се справяте с тази си задача, ние често ви наричаме „журналя“. „Журналист“ е звание, което даваме само на заслужилите сред вас. „Блогър“ е нещо, което не се заслужава – това е име, което се гради.

Затова определих статията като просто едно хленчене. Не бихме й обърнали внимание, ако не беше в WebCafe. Това май доказва думите ми, че медията дава тежест на журналиста, а не достоверността му. Достатъчно пискели ви отделих.

Пропуснах обаче нещо – когато се взимат снимки от нета, добре е да се взима в предвид и лиценза им. Просто да се каже, че са със запазени права не стига. Мисля, че achew *Bokehmon* @Flickr ще се съгласи. Ето оригиналната снимка с воден знак, който е бил изрязан в WebCafe.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

По принцип не пускам лична кореспонденция, освен когато не съм питал нещо специално за блога, но има няколко извадки, за които не мога да не споделя. Става въпрос за типични мейли, вариации на които получавам през ден с въпроси от типа. Как става това, как става онова. Но да започнем…

1. Здравейте, виждам, че сте доста наясно с някои техники във Фейсбук, та реших да Ви попитам следното:
Как да увелича максимално „видимостта“ си?
И второ не по – малко важно нещо – вече 5 пъти ме наказват с по 30 дни без възможност да изпращам покани за приятелство, като ТЕ не могат да знаят в какви отношения съм с човека отсреща. Това е цензура!!!
Въпросът ми е към кого да се обърна или оплача или има някаква хитринка?

Предварително благодаря. Поздрави

Първо, това, че съм писал няколко статии за нещо не означава, че съм доста наясно. Имам самочувствието, че съм напред с материала, но една остаряла статия за сигурността във фейса не значи нищо в общия случай. Второ, ако някой го наказват няколко пъти за по месец, значи нещо определено не е наред в пред-мониторното устройство. Едно е да поканиш 100 човека, а друго е 1000. Има модели на поведение, които се засичат и блокират. Не знам въпросния какво е правил, но аз съм разпращал полу-спам на 400 човека (които познавам лично; е сега, имам 1200 добавени) и пак не са ме блокирали. Затова каквото и да правите – не го правете. Трето, ако искате съвет за популяризиране на марка, фирма или личност – имам два. Единия е – четете! В мрежата има достатъчно информация, списъци и обяснения. Никой няма да го сервира по-сдъвкано от това. Втория е – наемете професионалист. Ако наистина искате да ви се свърши работа, с четене няма да стане. Обърнете се към тези, които имат вече натрупан опит. Предвид пазара в България на тези неща, надали ще ви излезе скъпо, ако платите лично на някого. Запомнете обаче, че резултатите никога не са гарантирани, както във всяка реклама.

Zdrasti..
Ot izvestno vreme nemoga da se vpi6a v skype si, potursih informaciq v internet, no nishto ne otkrih . Problema e sledniq – edna ve4er izkliu4ih kompiutura si ot kop4eto 0 i 1 , gruba gre6ka, no bqh qdosana i go napravih zada izlezna po burzo ot skype.Sledvashtiq den kogato iskah da se vpisha izlezna slednoto suobshtenie “Provaleno sglobqvane na bazata ot danni na skype. Veroqtno drugo kopie na skype q polzva“ Deinstalirah skype i go instalirah nanovo no bez uspeh ..zatova ako moje da mi pomognete ..

Взех един от най-скорошните. Ако сте като мен и сте сляп за шльокавица – в общи линии не може да си влезе в Skype-а. Айде пак списъка… Първо, ако искаш някой да ти отговаря на мейлите, pi6i na kirilitsa! Второ, това, че съм писал статии за Skype и проблемите около него, не ме прави техен отдел поддръжка. Помагах по едно време, но писва. Особено след като Microsoft се хванаха за тях като удавник – сламка. Трето, всички имаме проблеми със Skype-а. Следи новини, форуми и самите съобщения на Skype. Има си страници на български дори, където помагат. Не, няма да дам линк – има си Google за целта.

Всички от типа: кажи как да си направя сайт / можеш ли да ми направиш / искам да стана спец бързо / искам нещо като Facebook+Twitter+Skype+Муцунки наедно

Сега, едно е да ме питат за съвместно участие в даден проект – на тези се радвам и въпреки, че нямам време да участвам се опитвам да помагам с проекти като BrainstormMonk, например. Не мога обаче да тръгна да преподавам по мейла (или не дай се боже да ми звънят през вечер на Skype-а) как се прави сайт и къде да търсят информация. За това пък има толкова много ресурси, че не е истина. Само да погледне човек (и да познайва малко английски). За нови блогове помагам – коя платформа, каква тема, от къде да започнат и прочие. Тази книга е доста полезна в случая. Останалото обаче е много несериозно. Най-несериозно е да мислите, че може да направите нещо като Facebook+Twitter+нещо там. Ако се чудите защо – попитайте в коментарите и ще ви отговорят.

Знам, че нещо много хейтвам напоследък, но малко ми се насъбра тези седмици. Не е само заради мейлите, но и за цялата атмосфера в нета. Има много теми, които искам да коментирам, но толкова ми бушуват мислите, че не излиза нищо смислено, което да вкарам в думи. И така си минава… Май трябва да започна да ги пиша тия неща. Ама без да ме разпъвате после, ок?

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Преди месец писах в twitter, че в близко време искам да пусна нов блог за идеи. Постоянно ми хрумват предложения за подобрение на сайтове, услуги и прочие, както и идеи за нови проекти и сайтове. Често ги събирам на mindmaps на телефона си, но обикновено залежават в главата ми докато най-накрая не се примиря, че нямам време да се занимавам и с тях.

Това се повтаря отново и отново и затова реших да ги споделя. Така или иначе няма да мога да ги изпълня в скоро време, по-добре да видят бял свят. Целта на блога е да събирам идеи както за услуги и сайтове, така и за бизнес възможности. Ще пускам и информация за различни ресурси, конференции за startup-и и въобще места за събиране на идеи, вдъхновение и прочие. Всички идеи, ресурси и дискусии са публичен домейн и ще могат да се ползват свободно от всеки с време и желание.

Тъй като съм си доста импулсивен за такива неща, малко след като пуснах съобщението в twitter, пуснах и самия блог. Казва се BrainstormMonk.com. Защо това име? Отдавна исках да го използвам за такъв блог. Някак ми се вписва в концепцията, че всичко в сайта се пуска за общото благо и авторът/ите не очакват пряка полза от статиите. След кратка дискусия в twitter (както често напоследък избирам имена на сайтове и проекти), реших все пак да го запазя. Логото го направих сам (както е видно), а дизайна го запазих възможно най-изчистен. В този момент има около 10 идеи, като на няколко се развиха хубави дискусии. След една от тях тръгна предложение да отворя блога за други автори. Обмислих го и реших, че в края на май ще стане. И, естествено, както със самия блог, направих промените малко след това. Вече всеки ще може да се регистрира и да пуска статии. Първите няколко ще трябва да бъдат одобрявани, но после ще може да се пуска директно.

Правилата на блога са прости – цялото съдържание е публична собственост. Идеи, дискусии, медия и прочие. Разбира се, снимки, документи и линкове водещи/взети от други сайтове са си с лиценза на източника и винаги трябва да се дава кредит. Ако някой реши да използва идея за сайт или проект от този сайт, авторът и не може да иска компенсация. (Ще е добра карма обаче, ако получи обратен линк). Причината да слагам това условие е, че аз, а и се надявам бъдещите автори, не се притеснявам, че някой „ще ми открадне идеите“. Вярвам, че една идея е нищо, ако нямаш мозък да я изпълниш или да я развиеш. Затова е възможно с дискусията под идеите да се събере екип от ентусиасти, които да работят по нея. А защо не и да се появи някой, който да иска да инвестира.

Въобще пожелания и прочие. За мен основното е, че ще си разтоварвам мозъка от време на време и няма да ме е яд, че не мога да свърша това и онова. Свързах си блога с телефона и вече мога да пускам идеи за 15 мин. докато пътувам за работа. Всъщност повечето постове в блога сега са пуснати именно така.

Ако и вие имате различни идеи, които искате да споделите, регнете се и поствайте. Не съм довършил страницата с авторите, защото сега само аз пускам, но ще има обратни линкове и прочие.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Не, няма да пускам списък с източници на информация или книги, които чета. Източниците ги линквам всеки път, а книгите не са ми страст. Искам просто да пусна част от колекцията ми със снимки, които не съм могъл да използвам до сега. Виждате ли, във всяка статия (или блог пост – както предпочитате) има едно съобщение. Може да има много подробности, информация, линкове и обяснения, но в крайна сметка нишката се върти около едно нещо. Понякога се случва самият автор да не знае дори какво е – например, ако нахвърля случайни мисли. Подсъзнателно обаче следва такава нишка.

В повечето си статии се стремя да дам начална снимка, която да зададе тон на текста или чувство, с което читателят да започне. Не следвам някакъв стил или блогърси съвети – забелязал се, че това е нещо, което мен ме грабва и се опитвам да го прилагам. Често включвам няколко снимки там, където има нужда от фокус или на местата, където има нужда от визуално разяснение. Всеки, който се е занимавал с това, ще ви каже, че намирането на правилната снимка за една статия е трудно нещо. Задачата още повече се усложнява, когато си решил да спазваш лицензи и да уважаваш авторството на другите. Затова често търся във Flickr или в различни сайтове за безплатни снимки. Когато открия сайт на някой добър фотограф, понякога се разбирам с него да използвам някои снимки, като естествено дам обратна връзка.

Случва се обаче да открия снимки без контекст, контакт или лиценз. Това са обикновено ония галерии на „интересните снимки днес“. Запазвам си интересни снимки, които ми се струва, че мога да използвам в бъдеще. Така се събира една библиотека от символични колажи, комикси или фотоси, които не винаги достигат до статиите. Тук пускам няколко, които отдавна съм искал да пусна, но не съм намирал контекст или не са пасвали добре в статията, за която съм ги свалил.

ПС: да, може да ги използвате. Мисля, че съобщението в някои от тях е доста интересен. При това без обратна връзка – не са мои. За жалост не знам на кого са. (Надя пусна информация за някои от източниците. Дайте им кредит.)

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Akregator

Всеки, сърфиращ из интернет, е стигал до момент, в който самото проверяване на любимите страници е отнемало повече време от колкото да прочете новите неща из тях.  Проверката на блогове, сайтове, новинарски страници понякога е изпълненто с неудовлетворение от поредната страница без новости!

Няма ли да е приятно, да имаме такава апликацийка, която да се свързва с всички страници и да ги пита има ли нещо ново по тях и ако да-да издърпва новото съдържание на едно място? А после ние само да отидем от статийка на статийка и да четем?

Много яка идея! Е, хората вече са се сетили за това отдавна и са създали два протокола за проверка и издърпване на новото съдържание на страници – RSS (Really Simple Syndication – англ. Наистина Лесна Синхронизация) и Atom.

Като по-ранен протокол, RSS се използва по-широко от Atom, макар че се наблюдава бавна тенденция за преминаване към втория.

Но стига вече исторически справки. Всеки уважаващ себе си сайт има поне RSS, който можете да използвате. Трябва ви само апликацийка за това. Аз си ползвам Akregator, стандартната програма в графичната среда KDE под Линукс. Справянето с нея, а и с всяка друга такава програма предполагам, е супер лесно. Отваряте любимата си страница, намирате някъде из малкия шрифт RSS Feed или просто RSS с оранжевата иконка с радио вълни, отваряте връзката и копирате адреса от адрес полето на браузера ви. След което намирате от къде се добавя Feed/Поток в апликацията. Структурирате си нещата както си пожелаете и Воалла – Отметките от браузера ви сега си имат и RSS четене. Ето как изглежда при мен(не съм довършил добавянето на сайтове, но и това е едно по-едно. когато харесам сайт, си го добавям):

АкрегаторС

Справянето с този нов вид “браузване” изисква само няколко минутки на усилие, но се изплаща невероятно бързо, правейки удоволствието от проследяване на любимите ви блогове, страници, новинарски сайтове пълно.

Още по-хубавото на това е липсата на реклами в RSS потока, които така яко са разпръснати иначе из различните страници. Флашчета на бира, банки, поредната зарибявка, вашият ай пи адрес е спечелил томбола. А и няма начин да хванете addware/spyware или там другите неприятни неща, ходещи из нета и атакуващи горкия стар Уиндоус.

Успокоение и за блогърите, всеки стандартен блог си има два RSS потока (ако блогъра си ги е разрешил от админситраторския панел) – един за публикациите, друг за коментарите и трафика на издърпване на RSS потока се брои!

И още по-добре – само с един прозорец виждате всички нови коментари, а най-отдолу на всеки коментар има връзка – Отговори.

За Уиндоус не съм търсил и инсталирал апликацийка за RSS, но предполагам, че ако питате която и да е търсеща машина за RSS reader Windows, ще намерите доста. Е да, някои от тези програми са платени, няма така добра програмка инсталирана в Уиндоус с пристигането му, но това си е лично вашо решение да плащате за операционна система без програми. Аз си ползвам Линукс и съм си щастлив!

Ако намерите Уиндоус програмки, моля споделете тяхното име и опита, натрупан с тях. Ще се радвам и да помогна, ако се налага.

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Ангели и дяволи у всеки от нас

Тази малко позната дума на мнозинството от нас (става дума за тщеславие разибра се) се е загнездила дълбоко у всеки човек и го човърка отвътре всеки ден. И може би като името на дявола, който е навсякъде, тщеславието също не се споменава за сметка на неговото присъствие.

Чели сте и други блогове, нали? Някои от тях са честни с вас и не ви подканят да изразявате своето лично мнение, па било то и на противната от автора посока. Но пък някои ви лъжат директно в лицето, щедро обещавайки индулгенции за всеки, осмелил се да изрази различно от това в статията на местния блогър. О, те използват високопарни изрази от рода на: “Аз знам, че нищо не знам” и често добавят под сурдинка “но другите и това не знаят”, или “Не очаквам моето мнение да е винаги меродавно, нали все пак съм човек и греша”, но пък на ум си мислят “Което значи, че и другите коментиращи са грешни хора с невсякогаж меродавно мнение”.

И стаени всички те в засада, чакат да кажете – “не, не е вярно, защото..”, тогава те ви нападат яростно, опитвайки се да изкорубят лошо загнездилия се коментар във вашата глава. Докарват от девет кладенеца вода, от девет планини камъни, от девет царства принцеси за да ви оборят.

Едни ще ви подкачат саркастично, други иронично. Трети ще се озлобят и започнат да псуват по вас, четвърти ще изкарат статистика от НОИ, МОИ и всякакви други източници, само за да ви удавят на място. Пети ще споделят отново изразеното в статията им мнение и ще заключат – но това си е моето лично (но меродавно) мнение (идиот с идиот).

И когато сняг забръска, студ и мраз скове спора, ще се появи едно заключително мнение в духа на “И все пак тя се върти”.

Мда, и Галилео е страдал от тщеславие, но е нямал интернет у тях за да го направи блогърско.

Аз също не изпадам от класацията, честно с ръка на сърце си признавам, когато забелязах единствения отрицателен коментар из дебрите на блога, първата ми мисъл бе да го изтрия, втората да измисля нещо умно в противовес, и на края го игнорирах. О, да, някои ще ви игнорират сякаш не съществувате въобще. И когато станете много нахални, настоявайки на отговор, те ще ви напсуват и сложат в черния си списък, може да ви блокират достъпа, може да се откажат да пишат.

Но тщеславието е навсякъде, из форуми, блогове, страници, новини, политика, семейния живот… Не мож избяга от него по никакъв начин.

И когато го осъзнаеш, вкараш в релси, сложиш му наморник, и вземеш предвид, че наистина не винаги може да си меродавен, то тогава животът ще е по-лесен.

Опитайте се поне веднъж да избягате от своята психологическа нагласа, да погледнете през очите на своя събеседник и да видите неговата гледна точка, да я приемете, обгрижете, да намерите от девет кладенеца вода за да я подкрепите и после сложете ръка на сърце и кажете – той/тя не е прав/а. Дори и да не успеете да признаете превъзходството на отсрещното мнение, упражнението е много приятно. Ще избягате за миг-два от собственото си и ще видите света с други очи. Не мислите ли? (Все пак моето мнение е меродавно )

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Точно преди година започна работата по Блогопедия. Около идеята се събрахме редица блогъри и натрупахме съвети и идеи за това, как да се направи най-добър блог. Сред текстовете ще намерите събран опит за това как да се структурират, наименуват, подреждат и списват статиите, какви са добрите практики в дизайна, рекламата и коментирането в блога, какво стои като технология зад него и т.н. Някои от тези съвети ще намерите и сега на сайта на проекта.

Тъй като по редица причини не успяхме да пуснем книгата за издаване, решихме да започнем да попълваме Блогопедия със статии – нещо като блог за блогове. В момента Емил организира и подрежда съществуващите текстове в електронна книга, за да е по-удобна за четене. Макар ни се щеше да я издадем, сякаш е по-добре опита ни да стигне до по-голям кръг хора и фирми.

В Блогопедия има цял раздел за корпоративните блогове и въобще държанието на фирмите в блогосферата. С навлизането на все повече компании в този свят на комуникациите, мисля, че ще е само от тяхна полза да хвърлят поглед над това, което сме събрали.

В проекта участват Събина, Поли Козарова, Пламен от Блогатство, Методи Дреновски от Суперхостинг, Майк Рам, Ивелина Атанасова, Жюстин, Емил, Митко от Креативен, Деси Бошнакова и Борил Богоев.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Както и се очакваше, дебата в Капитал се разгорещи и вече има близо 100 коментара и 140 гласа. Ден преди да пуснат моята позиция за „Не“ и тази на Иво Инджев за „Да„, попитах същия въпрос в Twitter. И там се заформи дискусия, но най-ми хареса изказването на Бояна:

Коментирахме го в една дискусия във факултета ми – по журналистика. Темата е безкрайна и има 1001 отговора на въпроса.

Точно това виждаме и в коментарите в Капитал. Тук ще извадя няколко, които си заслужават да се отбележат, но като цяло спорът се върти около въпроса за качеството, за распространението на информация, за обективността и правото на лично мнение. Иво Инждев нарича блоговете „алтернатива“ и „вид публицистика“. В моята позиция посочвам точно този начин на мислене като опит да се дефинира нещо ново със стари термини и разбирания. В дебата давам различни сравнения, но може би най-точното е, че Иво и много други виждат блоговете като сцена, от която всеки да може да изкаже мнението си. Така въпросът на дискусията и от там как гласуват участниците, се трансформира в спор дали всеки може да каже каквото си иска от тази сцена. Това не само изкривява гласуването, но и отмества темата на спора.

В моето становище аз обрисувам блоговете като нещо доста различно от просто сцени. Макар, че могат да бъдат използвани като такива (избягвайки от цензува и редакторски ограничения, както Иво е направил), в рамките на Блогосферата тази общност от сайтове е по-скоро зала с хора. Представете си коктейл парти, на което всеки общува с всеки, събра се в групи да спорят по нещо, присмиват се на трети или просто споделят истории. Това са блоговете. Причината да си мислим, че може да ги класифицираме като медии е, че някои от гостите в това коктейл парти имат по-интересни истории и идеи и около тях се събрат повече хора, които предават думите нататък. Това обаче би било заблуда, защото в същото това коктейлно парти, медиите биха били асоциални костюмари, които с гръмък глас обявяват какво се случва навън. Макар, че всички ги чуват, повечето не им обръщат голямо внимание или ако го правят – често това е с насмешка и критика.

В някои от коментарите в Капитал открих интересни мнения, които искам да споделя тук. Не съм съгласен с някои от тях, но смятам, че обобщават посоката, в която е тръгнал дебата. Самият той ще продължи до 19-ти юли, като в четвъртък ще се включи Longanlon на моя страна и някой журналист (доколкото разбрах) на страната на Иво. Следват експертно мнение и заключителни тези.

Мнения за дебата:

От valsodar №5:

Интерсно ми е, как в страна в която няма разследваща журналистика, няма медия незасегната от интересите на собственикът й в „отразяването“ на реалноста, може да се говори за каквато и да е била етика на журналиста спрямо читателите? Да оставим настрана Америка и прословутите й награди Пулицър – в страна като нашата, награди за най-добър журналист се връчват, не на този който е изобличил нечия престъпна проява, а на този който най-добре се е изявил в умението да целува задника на властника. Как тогава може да очаквате будните българи да продължват да вярват на платените медии и да не потърсят друга алтернатива за правдивото си информиране? …

От Манол №8:

Блоговете НЕ са медии. Мнението на автора може да бъде твърде субективно, а позицията му по дадена тема да не бъде предварително проучена. Блогърите не са журналисти ( изключвам тези, които са завършили журналистика или са практикуващи такива ). Няма журналистическа етика, изобщо няма бранш – всеки блогър е сам за себе си.

От gradinko №19:

Блоговете не са медии, а хора. Дали ще напишеш „Гоце има трипер“ в блога си или на стената на блока, или ще го извикаш на площада няма значение – това действие представлява единствено теб като индивидуално човешко същество. Но въпросът дали блоговете са медии е йезуитски поставен за да измести вниманието от по-важния въпрос – трябва ли да бъдат регулирани. Не трябва. Свободата на словото не може да бъде ограничавана. Точка.

От Георги Витанов №26:

Журналистика е професията на съобщаването и предаването на новините, също на описателен материал, гледни точки и мнения. Това е и събирането, анализирането и изнасянето в публичното пространство на информация за актуални събития, личности и тенденции. Това включва вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време мобилен телефон. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио-телевизионна, вестникарска, електронна, със съответните специфики. (Източник: Уикипедия) Мисля, че това оределение достатъчно ясно разделя журналистите, (хора, които работят в медии) които изпълняват поставени им задачи от блогърите, които пишат защото искат да споделят и защото не могат да мълчат.

От Eneya №37:

Ако превърнем блоговете в медии, по този начин, по който е например журналистиката, това означава да се отнеме правото на свободно изразяване на хиляди хора, да им се сложат ограничения и да бъдат пуснати в контролирана среда. Всеки има право да изразява личното си мнение по какъвто начин пожелае, блог платформите са само един такъв пример. Регулирането на блоговете само би довело до повече контрол как мислим, как говорим, повече контрол над това какво означава правилно мислене и говорене. Журналистиката, като така, има за цел да уведомява масовата общественост, блогът като дефиниция я няма, той съществува първо заради егото на създателя си…

От Събина №38:

Зависи и от блога и от блогъра. Не мисля, че може да се отговори еднозначно с „Да“ или „Не“. А блогърите не са журналисти, освен тези от тях, които всъщност са си журналисти – тоест с това си вадят хляба…

От martinangelov №44:

Не е важен въпросът дали са медии защото това е само една формална класификация. Блоговете не трябва да се формализират, в тяхната стихийност и динамика е силата им. Те са средство, с което човек или група хора могат да станат влиятелни естествено и с достатъчно старание. Влиателността зависи от хората, които ги четат – демокрация в чист вид. Нищо не пречи блог да стане по-влиятелен от медия. А това, че някакви костюмирани чичики се опитват да формализират нещата и да поставят ограничения си е абсолютно техет мозъчен проблем.

От Соркин №61:

Блоговете са медии, НО блогърите не са журналисти поне дотогава, докато не започнат да се занимават с това професионално. „Професионално“ може да се дефинира с „оборот над Х лева“ месечно. Едва тогава блоговете би трябвало да спазват същите правила, които се отнасят за офлайн медиите (друг е въпросът какви са тези правила и доколко са логични). Ако прагът е относително висок: 10000 лв месечен оборот, това автоматично изключва 100% от блогърите, които блогват на български в бг и въпросът става философски

От Йордан Матеев №93:

Накратко, ето какво казвам: технологиите промениха медиите и начина, по който общуваме; медиите се развиват и променят; появяват се нови медии (онлайн издания, онлайн телевизии, блогове…); блогът е медиа; блогът се различава от другите медии, точно както и всеки друг вид медиа се различава от останалите; блоговете не трябва да се регулират от държавата; държавата не трябва да регулира и другите медии; глупаво е да се правим, че блогът не е медия, за да го предпазим от държавни регулации; принципният въпрос е да защитаваме свободата на словото.

Още мнения за дебата написаха entelegentno, Медиен блог, Борислав и Труден.