Noise

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Търговският регистър е мястото, където всяка фирма в България подава информация за структурата, активите, финансите си и прочие. Това е безценен инструмент за гражданското общество, където можем да намерим бизнес връзките на всеки. Или поне би трябвало…

Всеки, които е отварял страницата на Търговския регистър или на който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията знае колко трудно се работи с тях. Дори не говоря за проблемите при подаване на информация – само за извличането й. През октомври се срещнах със съоснователя на OpenCorporates (глобален търговски регистър) – Крис Тагарт и той беше изумен, че се налага на всяко търсене да се въвежда „анти-спам“ защита. Нещо повече – сесиите, в които се търси информация се затварят сами постоянно и се налага да започнеш отначало. Да не говорим, че е невъзможно да се правят сложни справки – само търсене по няколко критерии и обхождане на списъците.

А представете си, че искате да намерите нещо сложно. Например – колко от сътрудници на бившата Държавна сигурност участват в едни и същи фирми. Или пък колко депутати в настоящия парламент са има бизнес някога с хора спечелили обществени поръчки. Таблиците със сътрудниците на ДС и депутатите могат лесно да се вземат от данните, които отворих наскоро. Как обаче ще направим тези хиляди справки по имена и рождени данни?

Как трябва да бъде?

За целта трябва да се отворят данните и на фирмите в България. И сега те би трябвало да са публични, но можем да стигнем до тях единствено през търсачката на Търговския регистър. Вместо това, трябва да може всеки от нас да си свали тази част от базата данни, която е публична (без лични данни, подписи и прочие) и да може лесно да ги анализа. Възможностите са повече от невероятни. Може да се изгради цялостна мрежа от свързани фирми, да се търсят партньорства, модели и инвестиционни практики. Всеки от нас може да стане разследващ журналист и да помага на НАП и прокуратурата. Това е силата на отворените данни и за тази прозрачност се подписа настоящия кабинет преди 4 месеца.

Изненада! Това вече е възможно.

Ако отворите страницата на регистъра в част „Интеграция„, ще видите, че може да получите всичко. Дори има схема на данните. Има една подробност – струва 30000 лева. Информацията е публична, но според тарифата им, за да я получим трябва да се бръкнем дълбоко. По света има много примери за такива платени услуги и ефектът често е, че реално се блокира достъпа до обществена информация, докато в същото време печалбата от таксата не е кой знае каква. Затова реших да попитам Агенцията по вписванията до колко е ефективна тази такса. Днес получих отговорът, който може да прочетете по-долу. Парадокса беше, че трябваше да платя 30 ст., за да получа обществено достъпна информация за това кой плаща крупни суми за пълен достъп, но както и да е. Ситуацията е следната:

4 юридически лица са платили по 30000 лева за цялата им база данни, а една фирма се е абонирала за обновления. Не питах кои, защото това съвсем не очаквам да ми кажат. Това е от самото създаване на регистъра преди 4 години. Разходите по поддръжката на всички регистри и всички системи на агенцията от 2008-ма насам възлизат на 850000 лв.

Агенцията по вписванията има нужда от много сървъри, сложна инфраструктура и бази данни. Несъмнено сайта им е доста натоварен и поддържането му струва много пари на данъкоплатците. Въпросът ми обаче е следния – няма ли да се улесни работата както на сайта им, така и на администраторите, ако данните бъдат пуснати свободно в отворен и машинно-четим формат? Така ще се появят множество услуги, които ще предлагат различни видове анализ на данните. Няма да е трудно и да се направи по-добра търсачка. Към момента 4 фирми имат пълен достъп до информацията. Струва ли налагането на толкова голяма такса или каквато и да е такса, за да се блокира практически достъпа до толкова важен ресурс?

Бюрокрацията, Санчо…

Знам, че ще ми кажете, че искам много. Само преди 9 месеца бяха приети промени, които има вероятност да блокират съвсем достъпа до регистъра. Идеята ми обаче съвсем не е неосъществима. Една от първите задачи на електронното правителство, както писах миналата седмица, е да свърже всички регистри и да ги направи достъпни. Имам информация, че в самата Агенция по вписванията се дърпат и не искат интеграция, но това ще стане. На второ място, кабинета е подписал участието си в международното Партньорство за отворено управление. В рамките му, трябва да заявим до края на март конкретни задачи и данни, които ще бъдат не само публично достъпни, но и предоставени с структуриран формат, за който все говоря. Оставянето на тази безумна такса при наличие на почти готова web service интеграция противоречи с всички принципи на отвореното управление и публичността. Както съм казвал преди, затрудненият достъп до големи масиви с обществена информация е само илюзия за публичност.

Положителното тук е, че има хора, които разбират нуждата от промяна и истинска прозрачност. Има ги и в кабинета. Надявам се, че ще надвием Агенцията по вписванията и най-малкото ще направим Търговския регистър публичен. Приложенията оставам на вашата изобретателност.

Документи

Заявление за достъп до информация, решение от за предоставяне на достъп от Агенцията по вписванията и самата информация, която получих днес

Други отворени данни

Отворени данни на парламента
Отворени данни на безследно изчезналите в България
Отворени данни на ражданията в България
Отворени данни за сътрудниците на ДС – проект в изпълнение
Отворени данни на всички обществени поръчки – свалени са данните и ги анализирам; скоро ще ги пусна.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

„Опасно близо“ с Бойко Борисов за eGov (БТВ, 20 ноември 2011) :

…Това е много сложен процес. Това е много, много сложен процес когато си заварил похарчени много пари, а тези … електронни системи, които са си направили отделните министерства и агенции не могат да работят помежду си. И ние сега това, което правим в момента е… и не случайно имаше дирекция „Електронно правителство“ … и него го направих заместник министър (Валери Борисов б.р.), за да може да има пост, с който да съумее да затвори целия процес.

Това е част от кореспонденцията ми от юли 2010 с Валери Борисов – тогава шеф на дирекция „Електронно правителство“ относно eGov и отворените данни:

…създаването на предварителна концепция или рамкови напътствия за останалите институции. В тях би могло да се опише както абстрактно …, така и по-конкретно целите и технологиите, които се препоръчват/изискват при изготвянето на нови сайтове и системи в периода до създаването на всеобщата информационна система. Както знаете, постоянно се пускат обществени поръчки и се създават вътрешно софтуерни системи, изискванията за които се изготвят от чиновници и поддържащ персонал без съгласуваност. … И не на последно място – когато проектите по eGov започнат, интеграцията на старите системи на различните институции ще е много по-леснa, заради това, че са изготвени по подобни стандарти и изисквания.

Ето цялото интервю с премиера по БТВ, а тук може да свалите целия ми мейл до Валери Борисов.

Не мога да кажа, че за тази година и малко са направени много нови системи. Дори, ако такива напътствия, за каквито говоря, бяха създадени тогава, пак нямаше да имат голямо отражение върху ситуацията. Много бих се учудил, ако думите ми през 2010 са били нещо ново за сегашния заместник министър. Няма как да не са знаели още тогава, че не само системите на различните институции не са съвместими, но и повечето са остарели и въобще не могат да бъдат интегрирани. Сега, когато има силен натиск от страна на Борисов за резултати в сферата на eGov, планът за действие се пропука по шевовете.

В този контекст бърборенето ми за отворени данни в управлението може да звучи нереализуемо. Реалността обаче е, че това е единственият начин да се постигне устойчива интеграция. Както писах преди, отворените данни не са просто услуга към гражданите, а начин на мислене в изграждането на електронни системи и работата в институциите като цяло.

В противен случай това, което мога само да предполагам, че се опитват да направят сега, е да направят кръпки между недовършени точки за достъп на различните министерства. Това ще донесе ужасно много грешки в бъдеще и не дълго след пускането на отделни услуги те ще бъдат спрени. Друг риск е, че заради липса на възможност или ресурс за добра интеграция, предоставените eGov услуги ще са безполезни по една или друга причина. Това може да доведе до ниска използваемост на електронното правителство и причина за извинение от страна на кабинета, че всъщност обществото и бизнеса няма нужда от такива.

Изходът е да се заложат конкретни стандарти, мерки и принципи в създаването на нови системи и сайтове. Това може да са част от ангажиментите, които България ще поеме до няколко месеца пред Open Government Parnership. Трябва да има ясен анализ и публично достъпна информация за системите, проблемите и напредъка по интеграцията им. В момента за жалост единствено чуваме празни лозунги и уверения, че се работи по въпроса. От опит в интеграционните проекти знам, че често това, което шефовете си мислят, че системата им може и очакват да се случи с нея, се различава много от реалността. В крайна сметка може да се окаже, че нито ние, гражданите, нито чиновниците в администрацията ще виждат смисъл да използват недопеченото eGov.

Ето анализа ми на Стратегията за електронно управление, която започнаха да разработват миналата година:

Благодаря за снимката на Hot Pixel Action@Flickr.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Днес стана ясен (кандидатът на ГЕРБ за) президент на България. Росен Плевнелиев. Всички коментари са, че това е очаквана стъпка предвид популярността на министъра. Вицето ще бъде министърката на правосъдието Маргарита Попова. Този избор за мен е по-скоро уволнение заради несправяне с проблемите на съдебната система, но избягвайки медийния шум и спада в рейтинга покрай смяната на поста. Всички знаем, че президента има предимно представителни функции, макар и да държи няколко важни лоста на властта – предимно под формата на назначения. В този контекст вицепрезидента е формална фигура, която дори не би наследила държавния глава, ако недай Боже стане нещо с него.

Един от големите недостатъци на Плевнелиев за този пост е, че не е политик, а президентът има само политическа роля. В този смисъл, очаквам той да заеме по-скоро ролята на омбудсман, но с много по-голямо медийно внимание. Така ще може да адресира и да се бори за конкретни проблеми, които засягат пряко хората. Друг проблем с тази кандидатура е, че Плевнелиев беше наистина добър министър. Макар да очаквам, че все още ще дърпа конците от разстояние, местейки го от министерството ГЕРБ взимат много голям риск с основния си коз за следващите избори – инфраструктурата. Това беше и причината да се надявам да не кандидатират Кристалина Георгиева (преди да разбера, че по закон не могат) – би било просто загуба на талант.

Големият плюс за кандидатурата на ГЕРБ, разбира се, е популярността му. Не съм сигурен как личните му качества на експерт и човек странящ от политически игри ще се вместят в новата му роля. Възможно е да отвори нова страница в президентската институция или в другата крайност – да се остави да бъде заплетен в политиканстването на опозицията. Най-голямото му предизвикателство обаче ще е общуването с кабинета. Мисля си, че си, че с един президент от своите редици, Борисов се надява да има повече контрол над Съдебния Съвет и дипломатическите консулства. Да не говорим, че голяма част от законите ще минават по-бързо заради липсата на вето. Плевнелиев обаче създава впечатление на непокорен характер и поставяйки го на едно ниво с Борисов и Цветанов в обществената и политическа сцена може да създаде противоборства. Досега се занимаваше предимно с един сектор на обществения живот, който е приоритетен, за който има пари и предимно се радва на единомислие. Не знаем обаче каква е позицията му по всичко останало. Това ще бъде недостатък както в предизборната кампания, така и може да създаде изненади след като поеме поста.

Все пак си мисля, че това е добра кандидатура предвид обстоятелствата. С нея ГЕРБ си осигуряват президентския пост. Надали някой има илюзии, че следващият президент няма да е на Борисов. За жалост Плевнелиев ще бъде точно това – президентът на Борисов. Поне в първите месеци. Въпросът е дали ще се изгради пред обществото като личност или като фигура на ГЕРБ, която просто заема този пост. Казвам, че той е добрия вариант, защото алтернативата беше да издигнат просто някой. Незнаен и безличен. Тогава наистина щяхме да имаме просто кадър заемащ един доста скъп стол.

Притеснително е, че сме в тази ситуация, но не мисля, че можем да виним ГЕРБ. Ако левицата и десницата не се държаха като сърдити бабички и раздразнени и разединени хлапета, нямаше диалогът за кандидатите да бъде такъв. Щяхме да имаме алтернативи, а точно те осигуряват справедлив демократичен процес. Вместо това ще има да слушаме през следващите месеци глупости от рода, че ГЕРБ ще въвеждат хунта и ще фалшифицират вота.

Благодаря за снимката на Анелия Николова @ Дневник

Ако живеете или учите в чужбина и искате да гласувате за президентските избори на 23-ти октомври, ще ви е полезно да прочетете тези две статии:Как да гласуваме в чужбина през 2011-таВсички секции за изборите в чужбина

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Както обещах в коментарите на миналата статия, пускам статистиката за гласуването, на „онзи“ сайт. Мислех да я публикувам в събота, но вчера към 3 и нещо следобед спряха тази форма на гласуване и пуснаха нова – да остане или не.

Натиснете снимката, за да отворите цялата графика

Статистиката

Какво виждаме на тази графика? Това е относителното увеличение на броя гласове разпределено във времето. За съжаление, имам данни само от сряда на обяд до вчера. Първите 24 часа на гласуването пропуснах да ги запиша, но мисля, че тези данни тук са показателни. Виждат се три метрики като стъпката за първите две е 10 мин:

• Светло синьо – средно минутно увеличение на гласовете
• Тъмно синьо – максимално минутно увеличение на гласовете
• Червена линия – абсолютно увеличение на гласовете

Данните са събирани през 20 секунди и са изчислени средни стойности на 10 минутни интервали. Ясно се виждат няколко скока в гласовете. Две групи от тези са мои. Единият е през нощта (сивото поле), защото ме предизвикаха в Twitter да покажа, че тези скокове не се дължат на повишен интерес през деня (примерно при линк в известен сайт). В първите 24 часа от лични наблюдения мога да кажа, е имаше подобни скокове и явно повече хора се бяха включили в автоматичното гласуване. Забелязва се и, че по някое време авторите са решили да извадят точно 10000 (без 98 подадени в дадената минута) гласа от бройката. Причината за това и кръглата сума са неясни. Трябва да отбележа и че по технически причини, единствения начин да взема цифрите беше и да се добавя глас при всяка заявка. Това означава, че само със събирането на статистиката съм добавил още 5000 гласа в рамките на 24 часа. Вижда се и че скрипта ми е бил фактически единственият „посетител“ през нощта.

Новото гласуване

Сегашното гласуване е по-коректно в този аспект, че хората поне имат възможност да кажат, че подкрепят управлението. Гласуването обаче пак може да се фалшифицира и виждаме това ясно. Както споменах в предишната статия, не са сложили никаква форма на защита срещу спам, което е нормално предвид, че целят бройка, а не коректност. Този път реших да не гласувам масово и да не следя цифрите – просто не ми се занимава. Погледнах резултатите няколко пъти обаче и забелязах интересни неща. В първите 45 минути имаше минутни скокове от по 100 гласа и за двата лагера. След това администраторите вадеха по 50 гласа през няколко минути. Накрая занулиха всичко и гласуването започна отначало. Последва същата история.

Анонимността и инициативата

Сайта в интерес на истината не е толкова популярен. Стана сензация в един момент, писаха доста за нея някои сайтове и си остана така. Почти никой блогър не му обърна внимание, в twitter няма много съобщения, а във фейса го споделят чат-пат. Една от причините за моментната слава и липсата на интерес после е точно анонимността. В дискусията под миналата статия писах, че анонимността в важна в мрежата, но не е добре да се злоупотребява с нея. Анонимността се използва, за да се защити личността на публикуващия. В случая авторите сами написаха, че са известни на тези, от които единствено се предполага, че може да ги е страх. В същото време, нападат последните и провеждат негативна кампания. В този смисъл анонимността не се използва за защита на личността им, а за създаване на елементарна интрига.

Питаха ме няколко пъти – къде на шега, къде не – дали си нямам друга работа. Точно това писа една от авторките на сайта (съдейки поне по мейл адреса й) писа коментар в предишната статия. Истината е, че няма причина да го правя. Също както няма причина да поддържам този блог. Не се опитвам да проваля кампанията им или да им „хакна“ сайта, както твърдят в съобщението си. Не работя нито за левите, нито за десните, нито за Борисов. Опитвам се да покажа колко безсмислени са цифрите, с които парадират. Обичам данните, защото показват истината и когато имам възможност, изваждам такива.

От друга гледна точка обаче, има нужда от такъв протест. Истината е, че и това управление има страшно много пропуски. Реформи в редица области на практика няма и въпреки, че имат определено подобрение от предишните, прозрачността почти липсва. Интернет е прекрасна платформа за събиране и организиране на хора и политическата промяна е добра цел. Трябва обаче да се правят правилно нещата. Не може да се потъпкват лицензи, да се злоупотребява с анонимността и да се намесват отделни политически интереси във всичко това.

Гражданската активност е важно нещо, стига да не се опорочава. Тъй като авторите на този сайт са анонимни, не мога да знам със сигурност дали това е ситуацията, но всичко сочи в тази посока. Надявам се да ме опровергаят. Така или иначе, нямам намерение да се занимавам повече с този въпрос.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Също както сайта БойКостов, страницата за уволнението на Борисов набира голяма популярност само за ден. При това изцяло благодарение на три елемента – анонимност, анти кампания и обещание нещо да се случи след 4 дни. Какво – никой не знае, но и няма значение. Вероятно ще е пак някой колаж или предизборна кампания. До сега всички партии се отрекоха от кампанията, но знаем, че не може да е друг. Направена е с доста пари, за което съдим по билбордовете изникнали вчера. Заради цветовата гама много залагат, че поръчителя е РЗС, което значи, че пак левите са платили.

Нека направим кратка дисекция на сайта, както и с предишната „анти“ кампания. Не защото е против нещо, а защото ни е интересно кой се крие в храстите. Като изключим неприятния и непрофесионален факт, че пуска музика при зареждане, сайта сам по себе си не е нищо особено. Този път са се поучили от грешките на дружките на Станишев и са прикрили следите си. Домейнът е регистриран на 10-ти на едно от онези места, което пази самоличността на собственика добре. В случая това е DomainsByProxy.com, макар и оригиналната регистрация да е през GoDaddy.com. Всичко това заедно с хостинга струва около 100 лева на година и не изисква специални знания.

По кода на сайта не може да се разбере нищо особено за създателя. Единствената оставена следа е контакт за авторство към единия скрипт. Това обаче не означава, че е той е автор на целия сайт. От една страна, скрипта е публичен и всеки може да го използва. От друга страна, въпросният човек работи във фирма за web дизайн и реклама. Питах го за всичко това и отговори, че няма нищо общо. Ето подробното му обяснение. Иначе използват jQuery за брояча. Личи си от част от кода, че е използван специален редактор, а не са го написали просто на ръка. Използват Google Analytics с нова регистрация (кода завършва на -1), така че няма нужда да търсим други сайтове на същия потребител. Гласуването става с извикването на PHP скрипт с POST, който просто прибавя 1 към брояча. Няма защита срещу спамване и претоварване, което най-вероятно значи, че повечето от 170000-те гласове до сега са автоматично генерирани. Заради теста пуснах скрипт да им изчислява времето за отговори и само аз пуснах 2000 „гласа“ за 10-тина минути (забравих да спра скрипта по някое време). Сайта пази cookie-та за PHP сесия, но не изглежда да носят някаква полезна информация.

Оценката ми е, че за това е наета фирма занимаваща се с реклами кампании. Възможно да е PR агенция в комбинация с web design фирма. В Twitter линка е пуснат първо от @tupankata преди 12 часа, но това може да не значи нищо. Във Facebook не мога да кажа. Впрочем вече има толкова много сайтове, които са пуснали линк, че сайта падна по някое време днес. Или това, или са го обновявали с брояча.

Не знам какво ще се случи в неделя, но не мисля, че има значение. Обсъждам сайта само, защото като цел и средства е същия като БойКостов. Не ме интересува дали е срещу ГЕРБ, БСП, СДС или ДПС. Анонимността в мрежата е нещо важно в определени случаи. По мое мнение, в този случай се злоупотребява с нея.

Впрочем, тръгнаха и коментари, че това е нещо оригинално и уникално за интернет обществото. Забравяме виртуалния протест провел се паралелно с мелето протеста пред парламента (още тук и тук). Той получи около четвърт милион посещения само за два дни.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Щеше ми се да напиша това още по време на „дискусията“ около осигуровките на държавните служители, но сякаш сега е по-актуално. Доста се изговори покрай подслушването в България и по-специално на висшите държавни служители. Един разговор за мен лично общи цялата дандания. Прехвърлях снощи каналите и попаднах на СКАТ (не питайте). Говориха, разбира се, за изтеклите записи на Дянков-Танев. В рамките на 2 минути взаимният монолог мина от подслушване на министри, през тезата, че така се подслушва всеки българин, през това, че ГЕРБ ще правят диктатура, та докато стигнем до желанието на Борисов за абсолютна власт и подтискането на свободното слово. Като цяло тези няколко неща чуваме да се въртят в медиите, а от там – и в главите на обикновения човек. Изключих телевизора с гадния привкус на Бил Орайли от FOX News (гледайте повече The Daily Show и Al Jazeera) и си легнах.

Държавните служители имат различни функции от тези в една частна фирма. Първите имат много по-големи отговорности към всички граждани и с тези отговорности идват съответните преимущества и задължения. Говорейки за сигурните заплати, осигуровки, надеждната пенсия и прочие, ние говорим за преимуществата. Едно задължение ни убягва сякаш и то е факта, че трябва да бъдат постоянно под контрол. Заради него и съм съгласен да се вдигат заплатите в бюджетната сфера, но при по-строг контрол. Мога да дам много примери за полицаи, чиновници, данъчни и прочие, които недоволстват, че са проверявани, но мисля, че сами ще се сетите. Добре е когато нищо не се намери. Лошо е, че се вдига твърде много ненужен шум, но това е проблем на съвсем отделна (на теория) власт.

И тук идваме до подслушването. Наистина има подем в подслушването в последните години или поне сега виждаме повече от тях на бял свят. Знаем ли дали е имало по-малко преди година, две, пет, десет? Трябва ли да се подслушват министри? Аз лично казвам да. Съгласен съм с тезата за личното пространство – подкрепих протестите срещу поправките в закона преди време. Знам какви последствия може да има и че това е компромис с важни принципи. Факт е обаче, че има нещо много сбъркано в начина, по който се действа в администрацията. Това не е от сега, не е дошло с тези или предишните – то си е там, заровено в отношенията между всеки чиновник, всяка процедура и всяка задна вратичка на закона. Още когато Станишев загуби властта ви казах, че администрацията няма да се промени съществено. Дори смениш няколко ръководни кадри, под тях остават почти същите десетки хиляди чиновници, нагледали се на промени, обещания и реформи. От примера и ежедневните решения на тези лидери обаче, се определят лимитите, в които служителите си позволяват да крадат и съответно – да служат съвестно. Имам известни наблюдения в министерството на Цветанов и съм сигурен, че всеки от вас е забелязвал разликата при един и друг министър, кмет или областен управител.

Затова съм съгласен да се подслушват висшите чиновници и този тон беше зададен от Борисов в самото начало. На всички ни беше ясно, че се случва, но някак си като излезе наяве, станахме много чувствителни. Зарадвахме се, че министрите ще са на тръни, за да си вършат работата, но предпочитаме слухове в медиите пред доказателства, които всъщност имат някаква тежест пред съда.

И сега конкретният случай – дали записа е подправен или не, дали разговорът е искрен или не, дали Цветанов покровителства или не, дали този или онзи са го извадили? Някой може ли да отговори? Има ли значение за вас като зрители, читатели и избиратели какви са отговорите? Получавате ли ги в момента? Очаквате ли ги въобще? Отговори няма и това е идеята. Ще изчезнат безследно като лекарска грешка във вътрешноболнична проверка. Ще ви останат само съмненията, че Цветанов покровителства престъпността, че Танев е неуравновесен, че Дянков е некадърен и не си устоява мнението, а Борисов не знае какво се случва. Нали? Колко сте уверени във всичко това и ще ви пука ли след 3 месеца дали е вярно, докато го цитирате като факт?

Що се отнася до подслушването, то наистина е сериозна тема. Трябва да го има, но в много ограничен, контролиран и сигурен формат. В момента на практика не знаем кой за какво отговаря, има ли нарушения, какви са наказанията и прочие. Знаем, че се слушат десетки хиляди телефони, че записите изчезват някъде и само подбрани части излизат в медиите. Това е лошо както за всеки от нас, така и за журналистите, а и дори за бизнеса. Нещо променя ли се след всеки изтекъл запис?

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Днес видях в нета новата песен на Слави. Сами си преценете. Под нея е песента му от преди 2 години.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Тази статия е написана от Александър Николов, завършил магистратура Финанси и Информационен Мениджмънт в Goethe Universität Frankfurt, Германия. Специализирал е Инвестиционен, Портфолио Мениджмънт и Пенсионно Осигуряване. В момента работи в Deutsche Börse.

Поради небивалия, признавам неочакван от мен, интерес към предишната ми статия- „Пенсионната система по света – една некачествена измама„, реших да допълня темата. В гореспоменатата статия поставих много въпроси, сега ще се опитам да потърся техните отговори. Нищо от това, което ще напиша, не е моя идея. Както обичаме да казваме в България- „Няма да откривам топлата вода“, просто ще ви запозная със световните тенденции и както намеква заглавието с „Бъдещето на Пенсиите“.

Първо, кратък преговор. Пенсионната система на земята в този си вид е обречена да се разпадне. Нужни са спешни и решителни действия от правителствата на Земята. Сегашните мерки- увеличаване на пенсионната възраст и на осигурителния стаж, както и вдигането на осигуровките просто отлагат неизбежното. Трябва да преминем към лични пенсионни сметки, колкото се може по-рано. Поставихме проблема. Нека видим сега няколко варианта за неговото решение.

Ще си позволя да разширя обхвата на темата и ще ви запозная с корпоративните пенсии, които представляват част от статуквото. Корпоративните пенсии се делят на пенсии с дефинирани доходи (defined benefit) и такива с дефинирани вноски (defined contribution). В миналото почти всички пенсии са били с дефинирани доходи. Какво означава това? Работникът X започва да работи за компания Y и получава гаранции, че в момента, в който се пенсионира ще започне да получава определена пенсия Z. Разбира се, за да се случи това, X трябва да работи през целия си живот за компания Y. В един момент се оказва, че компания Y не осъзнава в какво се забърква. Фирмата приема редица рискове, за да може да изпълни едно подобно обещание. Основните рискове са инвестиционен риск през всички години до пенсионирането на работника X, инфлационен риск и риск от дълголетие на работника X (longevity risk). Като прибавим и факта, че фирмата Y има 100,000 служители като X, проблемът вече става със заплашителни размери. Редица световни компании имат сериозни дилеми с пенсионните си фондове. За да не бъда голословен, ще ви дам и пример. General Motors имаше нерешим проблем със своите задължения към бившите си служители. Ситуацията допринесе и за фалита на компанията в последствие.

За да не изпадат в подобни патови ситуации, редица корпорации, а и правителства от десетилетия насам се насочват все повече към пенсии с дефинирани вноски. Какво представляват те? Най-общо казано компанията Y се задължава да внася определена вноска в личния пенсионен фонд на служителя X за периода, в който той работи за нея. Компанията няма повече задължения към служителите. Инвестиционният риск, както и всички останали рискове, се пренася от корпоративния към частния сектор. Какво би било оптималното решение за частния сектор в тази ситуация е много сложна тема, която бих могъл да разгледам в отделна статия. Това, което ни интересува за момента е, че частният сектор не обича рискове. Хората не обичат да работят и да знаят, че месечната им пенсия ще бъде между 0 и 4000 лева например.

Подобен проблем съществува не само в корпоративния, но и в публичния сектор. Какво ще стане ако личната ни пенсионна сметка претърпи масивни загуби и фалира? Очевидно това не е сценарий, който трябва да е възможен. Следователно имаме нужда от гаранции или казано по-образно, трябва ни застраховка. Ако нашите лични пенсионни сметки фалират, някой трябва да ни гарантира достойни старини. Хората са готови да се откажат от част от средствата си, за да получат гаранции, че ще имат достатъчно пари при всяка ситуация на финансовите пазари. Ако се върнем към нашия пример, пенсионерът X би предпочел неговата пенсия да варира между 1000 и 3000 лева, отколкото между 0 и 4000 лева. Тук за жалост изникват редица нови проблеми. Кой ще осигури тази застраховка? Как дефинираме понятието „достойни старини“? Това са все въпроси без категорични отговори досега. Нека ви покажа какви са вариантите.

Основният въпрос, който ни вълнува не е кой точно ще ни плаща застраховката, ако пенсионните ни сметки фалират, а кой ще плати, за да имаме тази застраховка и колко точно ще струва това. Единият вариант, разбира се, е ние сами да си плащаме застраховката. Според последния анализ на пенсионните системи на Уортън Юнивърсити (Wharton University of Pennsylvania), това е възможна опция. Зависи обаче как дефинираме „достойните старини“. Този анализ разглежда три варианта. Първо, ако искаме просто запазване на капитала с 99% сигурност, застраховката ще бъде много под 1% от нашите пари. Това е много евтино, но и не много ефикасно. Ще събираме пари 40 години, инфлацията ще ги „изяде“ и накрая никой няма да е доволен. По естествен път стигнахме до втората опция, обвързването на нашия капитал с инфлацията. Според горе-посочения анализ, застраховката, която би гарантирала запазване на парите ни и тяхното увеличаване с инфлационната ставка всяка година, би струвала около 2.5% от началния ни капитал при 99% сигурност. И третият вариант- гарантиране, че нашият капитал ще се увеличава всяка година минимум с процента на възвращаемост на държавните облигации. Този вариант би бил най-благоприятен за пенсионерите като крайни доходи, но и с най-скъпа застраховка. Със същото ниво на сигурност, тази застраховка би струвала 16% от началния ни капитал. За хората с ниски доходи, застраховка струваща 16% от началния капитал би била непосилна. Тук евентуално може да се намеси държавата като поеме част от застраховката на хората, чиито доходи са под определено ниво. Влизаме вече в сфера на преговори, където още няма намерено решение.

Независимо кой точно вариант ще бъде предпочетен и как ще дефинираме застраховката и нейното плащане, това е бъдещето на пенсионните системи. Лични сметки, в които всеки осигуряващ се внася за собствените си старини. Пенсии с дефинирани вноски, които обаче съдържат и гарантиран минимум. В своята същност тези лични сметки биха представлявали комбинация от двата вида пенсии. От една страна инвестиционният и другите рискове ще бъдат в пенсионерите, което е характерно за пенсиите с дефинирани вноски, но от друга страна ще имаме гарантиран минимум, което е в идеологията на пенсиите с дефинирани доходи. В тази кратка статия ви представих бъдещето на пенсиите такова, каквото би могло да бъде. Бъдеще, което би гарантирало разумни и достойни пенсии на населението без да довежда до финансовия колапс на корпорации и пенсионни фондове. Бъдеще, към което би трябвало да се стремим. А ние какво правим… чудим се дали да закрием частните пенсионни фондове!

Прочетете и първата статия на Александър Николов в този блог по темата – „Пенсионната система по света – една некачествена измама„. Дискусията в коментарите също е доста полезна.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Тази статия е написана от Александър Николов, завършил магистратура Финанси и Информационен Мениджмънт в Goethe Universität Frankfurt, Германия. Специализирал е Инвестиционен, Портфолио Мениджмънт и Пенсионно Осигуряване. В момента работи в Deutsche Börse.

“Пенсионната система по света е неустойчива, тъй като не отговаря на първото условие на Понзи схемите, а именно разширяването на групата от нещастници.”

Уолтър Уилямс

За тези, които не знаят Понзи схема е вид финансова измама кръстена на Чарлз Понзи, който я прилага в началото на XX век в щатите. Та, защо многоуважаван икономист като господин Уилямс ще си позволява да сравнява пенсионната система по света с измама? И не само я сравнява с измама ами я обявява и за некачествена такава, тъй като „не разширява групата от нещастници“. Ами може би, защото е прав!

Кратко обяснение на Понзи схемата. Представете си, че аз искам от вас по 10лв. и ви гарантирам, че след 1 седмица ще ви върна 20лв. Такава възвращаемост за 1 седмица няма и вие ми ги давате. Взел съм аз по 10лв. от 30 човека и на всеки връщам по 20лв. И ви питам дали искате пак. Двама се отказват, 10 човека ми дават по 10 лева, а останалите 18 ме питат дали могат да ми дадат по 20 лева и аз да им върна 40 след 1 седмица. Може бе, защо да не може! Изпълнявам и това. След това се появяват 76 приятели на въпросните 30 човека и ме питат дали може и те да се присъединят към „далаверата“. Може, почти всичко може. Постепенно половината страна ми дава различни суми и аз ги удвоявам за кратки срокове. Хората започват да се чудят: „Абе, тука трябва да има някаква измама…“ Тогава се появява някой наркобос или гангстер и иска да ми даде 1 000 000 лева да му ги удвоя. Аз отивам във вестник 24 часа и казвам: „Има един, който ми дава милион, но произхода на парите е съмнителен, a нашата фирма не може да работи с такива хора!“ На следващия ден в редакцията се обаждат 103-ма бизнесмени, на които произхода на парите им не е чак толкова съмнителен…

Мисля, че усещате накъде отиват нещата. Естествено реалните срокове и суми са различни, но общо взето парите на новопостъпилите в схемата се използват за плащанията на излезлите от схемата. Тоест единственото нещо, което се иска от мен е да намирам повече нови клиенти, отколкото е броя на излизащите от схемата хора. Естествено това, което е безценно в случая е, че никой не иска да излиза от схемата, защото никъде няма по-добра инвестиция от тази, която аз предлагам. И така нещата си вървят. Ако се съмнявате, че това е възможно, проверете в интернет за Бърнард Мейдоф. Неговата схема започва през 1960-а и продължава до 2008/2009 година. Ако не се беше разразила финансовата криза по света, тази схема щеше да продължава и до днес… докато спре разширяването на групата от нещастници.

Не мисля, че след този увод има защо да ви изтъквам приликите с пенсионните системи по земята. Работещите плащат осигуровки, които отиват в държавата. Държавата с тези пари изплаща пенсии. Пенсиите на сегашните работещи ще бъдат изплащани от техните деца… ако са достатъчно. Е да, ама не са! Не разширяваме басейна с нещастниците. Демографската криза ни удари- все повече пенсионери, все по-малко работещи, а на всичкото отгоре и пустата здравна култура не ни помага. Както виждате на таблицата по-долу средната продължителност на живота ще продължава да се вдига!

Мисля че вече сме в консенсус, че всички сме в една голяма Понзи схема. Какво обаче може да направим по този въпрос? Ами отговорът е почти нищо. Правителствата могат да направят нещо, но мерките не са много популярни- вдигане на пенсионната възраст, на осигурителния стаж, на социалната вноска и така нататък. Това обаче е бездънна яма. По този начин няма връщане назад. Единственото, което правим е да вкарваме нашите деца и внуци във все по-големи проблеми.

Има ли алтернатива? Има, да! Тя обаче е още по-непопулярна мярка. Решението е да излезем от схемата! Да я закрием! Спират да се изплащат пенсии от осигуровките. Моите осигуровки се събират в моята сметка и се инвестират според риск профила ми в продължение на 40 години и като се пенсионирам си ги получавам обратно и правя с тях каквото си искам. Има стотици анализи, които потвърждават, че това е икономически издържано. Ако парите се инвестират правилно, те могат да компенсират инфлацията и ние да изживеем едни достойни старини. Звучи много добре, но не е толкова лесно реализуемо… Какво ще правим със сегашните пенсионери? Колко години ще са ни нужни и откъде да намерим пари за техните пенсии? Aми, тук вече не знам. Това трябва всяко правителство да го реши за себе си. Приватизации, държавни облигации, кой както може да го направи, но това не може да продължава така… Играем игра, в която не можем да победим.

Мерките трябва да бъдат незабавни, решителни и повсеместни. Според проекцията от 2009-та, пенсионният фонд на щата Пенсилвания ще бъде в дефицит от 2016-та. През 2037-ма парите ще свършат и Понзи схемата там ще бъде разкрита. Това е оптимистичната прогноза. Парите може да свършат доста по-рано…

Клинкете за пълен размер

Населението не реагира добре на промените, както виждате. А те съвсем не са толкова радикални, колкото би трябвало. В момента просто отлагаме проблема във времето. Във Франция палят коли, има протести в редица Европейски държави, но не виждам тези хора защо протестират. Разбирам хората, които искат да си запазят социалните придобивки, но това е невъзможно! Ако правителствата поддадат, може да стане единствено по-лошо, но не и по-добре.

Трудно ми е да коментирам ситуацията в България, тъй като не съм запознат с точните цифри, но положението не изглежда много добре. Сегашните предложения просто ще забавят процеса с известно време. Не мисля, че някой очаква като вдигнем малко пенсионната възраст, осигурителния стаж и вноска и нещата да се оправят като с магическа пръчица. Все пак тези промени са задължителни, въпреки че не оправят проблема кардинално. Относно последното предложение за частните пенсионни фондове, даже ми е трудно да коментирам. Това е точно обратното на това, което трябва да се прави. Единственото логично обяснение за мен е, че тези фондове са пред финансов колапс и държавата търси да прикрие техните фалити с измислено одържавяване.

В заключение, проблемът с пенсионните системи по света е един от глобалните проблеми на планетата наред с недостига на вода и ресурси, изтъняването на озоновия слой и препълването на Земята. Моето мнение е, че всички тези проблеми са еднакво трудни за решаване. Глобалните проблеми имат нужда от спешни и смели решения от властимащите, за да не доведем нещата след няколко поколения до война. Най-трудно ще бъде тези радикални решения, от които имаме нужда, да бъдат представени, наложени и възприети от обществото. Темата е необятна и има много неща, които не могат да бъдат включени в една такава статия.

Ето няколко допълнителни линка по темата:

Why is Social Security often called a Ponzi scheme?
Social Security: From Ponzi Scheme to Shell Game
Republican Party Platform of 1936