Радан Кънев с надежда пише за опозиционните тези в речта на Плевнелиев, но аз не разбирам защо точно зам-председател на ДСБ изразява доволство. С Плевнелиев Борисов създава собствената си алтернатива и другата опозиция става излишна. Това са уроците на другаря Живков в най-чиста форма.
Докато властта е единна, в Партията не само може, но и трябва да има „идейни течения“, „дискусионни клубове“, „центрове“, „крила“, „кръжоци“ и всичко което ще позволи на Партията да се разширява, чисти и променя. Така се управлява 35 години. Aко разчиташ само на PR и авторитарна воля ще се изтощиш до следващите избори.
Тази „опозиция“ на ГЕРБ ще привлече, погълне и в крайна сметка унищожи „автентичните“ десни. Традиционните поддръжници на ДСБ и СДС са „гладни“ и изтощени от постоянната им маргинализация, а ГЕРБ ще им даде това, което ДСБ и СДС отказват – да се променят, за да останат адекватни. Костов беше добър за България, но за България преди 15 години. Днес е друго, а „сините“… още паметници бутат, руски агенти разкриват или както се разказва във вица – войната свършила преди 20 години, а те още влакове взривяват.
Законопроектите SOPA и PIPA не са проблем, който се отнася единствено до САЩ. Ако се приемат, тези законопроекти ще окажат пряко влияние и върху вас, поради следните причини:
Разпоредбите ще имат приложение и извън територията и юрисдикцията на САЩ. Както се казва във стария виц – САЩ се противопостявят на намеса във вътрешните им работи по цял свят. Да, може да ви се струва нагло, но те не само твърдят, че имат „in rem“ юрисдикция, но и могат да я наложат, защото на практика контролират Интернет.
Имената и номерата (домейните и IP адресите) в Интернет се контролират изцяло или предимно от организации, които се подчиняват на САЩ. Ако считате, че „притежавате“ домейн или адрес и може да се разпореждате с него – грешите. Той ви е даден за временно и условно ползване от организация, която ще трябва да се съобрази с каквото и да е законно в тази държава.
Дори и да не притежавате сайт, който може да бъде засегнат, то вие ежедневно ползвате софтуерни продукти и достъпвате информационни ресурси, които може да станат обект на превратно използване на правомощия, дадени от тези закони.
Заплахата да бъдете засегнати не е нещо бъдещо и абстрактно. Ние и в момента сме изолирани от световната култура и на практика натикани в културно гето, заради агресивния подход за защита на интелектуалната собственост на чужди компании. Колкото и да се противопоставяме и заобикаляме на ограниченията, наложени от еничарската политика на нашето правителство, то този закон ще даде допълнитени инструменти за ограничаване на основното ни право за достъп до информация и културните достижения на съвремието. Или за да го кажа по-ясно – представете си свят, който ще може само телевизия да гледате.
Когато това се случи и ви спрат не само „културните достижения“ и полезните приложения на Интернет, но порното, музиката и сериалите ще имате достатъчно възможност да мрънкате. Сега е по-добре да направите нещо.
Твърдението на Иран, че са свалили щатски безпилотен самолет, като са го излъгали къде се намира и той просто се е приземил, ме разсмя, но после се замислих на колко места е приложим GPS spoofing-a. Може да получите конкурентно предимство, спорната гордост да сте кметове на всички Старбъкс или за да си мислите, че никой не знае къде сте.
Без да забравяме, че местоположението на човек/устройство се определя от и в комбинация с допълнителни методи като A-GPS, околните базови станции на мобилните оператори и безжичните мрежи, но ако беше технически възможно, за какво бихте го ползвали?
p.s. Ако GPS spoofing-ът ви е интересен технически, погледнете публикацията (PDF), която разкрива проблема и последващите дискусии в cryptome.
OCSP (Online Certificate Status Protocol) е начин за проверка на валидността на удостоверенията за електронен подпис. OCSP следва да замени или поне да даде по-добра алтернатива на CRL (Certificate revocation list), който е традиционния и нормативно задължителен метод за проверка. Ето какво е положението и качеството на тази услуга при българските доставчици:
Информационно обслужване
Базовото (root) и оперативното удостоверение не посочват OCSP сървър. Такъв е посочен в Наръчника на потребителя – ocsp.stampit.org, какъвто хост към момента не съществува:
$ host ocsp.stampit.org
Host ocsp.stampit.org not found: 3(NXDOMAIN)
Имат публикувано удостоверение на OCSP съвъра. Актуалното удостоверение на Информационно обслужване е най-новото от всички базови удостоверения на доставчиците, така че не е въпрос на техническа възможност, а по-скоро е показателно за нуждата от услугата.
Банксервиз
Банксервиз имат няколко йерархии от базови удостоверения, които посочват ocsp.b-trust.org. Попитах ги за валидността на серийния номер на сертификата за сайта им:
Базовото удостоверение (RootCA5_PEM.cer), което бе издало оперативния сертификат (OperCA5AES_PEM.cer), подписал сървърния сертификат нямаше информация за валидността на този сериен номер. Очаквах проверката да може да се извърши само с подаване на базовото удостоверение на сертификационната верига, но това поведение ме накара да погледна по-внимателно т.4.1.1 от Протокола. Когато подадох оперативния сертификат се валидира успешно:
$ openssl ocsp -issuer OperCA5AES_PEM.cer -serial 0x1E8518 -url http://ocsp.b-trust.org
0x1E8518: good
This Update: Dec 10 11:02:29 2011 GMT
Next Update: Jan 9 11:02:29 2012 GMT
Направи ми впечатление дългия срок на валидност на отговора – следващото обновяване ще е след месец, а за базовите след година. Много имплементации използват този срок и кешират отговора до неговото изтичане. Кеширането сваля товара от сървъра, но считам това за твърде дълъг период, имайки предвид възможните последици.
По причина в Банксервиз или в Firefox възможността за проверка на OCSP във Firefox не се справя с техните удостоверения. Функционалността е нова и още има проблеми с разнообразните имплементации (1,2).
Инфонотари
Инфонотари посочват http://ocsp.infonotary.com/responder.cgi за адрес на своята OCSP услуга. Попитах ги за валидността на сертификат с невалиден номер и те ми отговориха, че е валиден:
$ openssl ocsp -issuer qs.infonotary.crt -serial 0xded0ebebaba -url http://ocsp.infonotary.com/responder.cgi
0xded0ebebaba: good
This Update: Mar 8 11:44:46 2011 GMT
Next Update: Mar 7 11:44:51 2012 GMT
След това ги попитах и за валидността на изтекъл сертификат и те отново ми отговориха, че е валиден:
$ openssl ocsp -issuer qs.infonotary.crt -serial 0xDCBCD8E1D0CC3E9E -url http://ocsp.infonotary.com/responder.cgi
0xDCBCD8E1D0CC3E9E: good
This Update: Mar 8 11:44:46 2011 GMT
Next Update: Mar 7 11:44:51 2012 GMT
Може да проверите на сайта им, че сертификат с номер DCBCD8E1D0CC3E9E е изтекъл на 2010-07-02, което е осем месеца преди посочения срок на обновяване на информацията.
Спектър
Root сертификата на Спектър не сочи ресурс за OCSP, но такъв е добавен в оперативния им сертификат – ocsp.spektar.org. Първо ги попитах за валидността на изтеклия им оперативен сертификат, който се оказа непознат:
$ openssl ocsp -issuer spektar.root.crt -serial 0x611e5fe1000000000005 -url http://ocsp.spektar.org
0x611e5fe1000000000005: unknown
This Update: Dec 10 18:40:52 2011 GMT
Next Update: Dec 10 18:45:52 2011 GMT
Да, базовия им сертификат не сочи OCSP, така че може да не дава информация по този начин. Попитах настоящия им оперативен сертификат за квалифициран подпис за измислен сериен номер:
$ openssl ocsp -issuer spektar.qca.crt -serial 0xdabeda -url http://ocsp.spektar.org
0xded0baba: good
This Update: Nov 28 12:24:20 2011 GMT
Next Update: Dec 10 18:47:52 2011 GMT
За сериен номер 0 също ми каза, че е good, така че не се притеснявам. Любопитно при Спектър беше въведеното ограничение на броя заявки (ratelimit) като защита срещу DoS атаки.
СЕП
СЕП в базовото и оперативно удостоверение сочат ocsp.mobisafe.bg като адрес за тази услуга. Този поддомейн е alias на e-sign.mobisafe.bg, където в отделна директория е сайта, но не и OCSP услугата.
Допълнение: Прочетете внимателно коментарите, преди да си правите изводи от написаното!
Облачните технологии се продават с обещанието да съхраняват вашите данни на „сигурно място“, от където винаги може да ги достъпите. Новостта на технологията, за много юристи я прави неразличима от магия и им пречи да осмислят възможните проблеми. Облакът означава мъгла, която още не се е спуснала.
Няма нужда да ви убеждавам, че информацията е нещо ценно. Облачните предложения са свързани със загуба на пълния контрол връху този актив и за мен е непонятно защо въпроса с приложимите правила се избягва. Не забравяйте, че ясните правила не са достатъчни, когато нямаме ясен и лесен начин за прилагането им. Доставчиците на услугите може и да са готови да ви обещаят всичко на хартия, но те не могат да поемат ангажимент за поведението на властническите структури и приложимото право, което регулира дейността им. Дори и регулативния и политическия режими да изглеждат благоприятни, защо наистина сте сигурни, че само вие имате достъп до информацията си?
Решение, подходящо за картинки с котки, не работи добре за вашата лична или фирмена информация, освен ако не искате милиони хора от цял свят едновременно да ви я достъпват с минимално забавяне. Вярвате или не, lolcats са един от примерите, които съм виждал да убеждават уж разумни зрели хора да ползват облачни услуги и с още замъглен от магията на котките поглед да питат „Е, какво толкова?“.
Има видове информация, за чието обработване има нормативни изисквания. Примери са личните данни, държавна, търговска и друга тайна. Обещанието за спестени средства създава творческо настроение към начина за изпълнението на законовите задължения и това е разбираемо. Не е разбираемо, обаче, когато срещу кратосрочната полза от избягване на текущ разход се застрашава дългосрочната стабилност. Цялата интелектуална собственост, бази данни, производствен опит, вътрешна и външа комуникация представлява някакъв вид тайна информация, чиято загуба може да доведе до разннообразни, но все негативни последици.
Това уж са прости и ясни за всеки неща, но мнозина се замислят, чак когато видят adwords реклама на конкурентно решение до „тайната“ презентация над която работят в Google Docs. А какво ще стане, ако „някак си“ данъчни или конкуренти успеят да получат достъп до таблиците с клиенти, цени, наличности и „истински“ продажби, които са достъпни от цял свят „сигурно“ защитени с парола? Ако имате начин да изтриете компроментиращ документ или мейл на компютъра, от къде знаете как работи облачното кошче? Следите остават, другарю майор.
Към проблемите със сигурността добавете проблемите свързани с определянето на мястото на изпълнение и приложимата данъчна ставка, възможните трудности при признаване на разходите за услугата за данъчни цели и риска административен орган да заключи, че изнасянето на данни извън страната е нарушение на общо законово задължение (лични данни) или конкретен регулативен режим. Въпросите, които следва да бъдат осмислени са значително повече от цена и скорост на достъп.
Местоположението на данните и приложимото право са изключително важен компонент от преценката на всяко облачно решение и по никакъв начин не се опитвам да ви откажа от използването. Това е технологично решение, което има своите безспорни предимства и решения за „частни“ и „местни“ облаци вече отговарят на посочените проблеми. Всичко е въпрос на информация, която да служи за преценка на риска, който в крайна сметка се изразява в цена. Ако цената си заслужава – никой не може да ви спре.
Еленко пише за началото на масовото приложение на RFID чипове в предметите около нас. Това е ясна тенденция, която ще виждаме тепърва да се разгъва. Тази тенденция ме дразни на съзнателно и подсъзнателно ниво и затова се замислих дали има лесен начин да се унищожи RFID чип. Тези чипове – най-общо – са комбинация от антена и интегрална схема, като в зависимост от сложността на схемата, чипът може да има различни функции. Ако нещо е толкова евтино, че да може да се сложи в ежедневна стока за потребление, то трябва да е уязвимо на не толкова скъпи атаки, нали?
Търсенето ме доведе до „царското“ решение, което използва електромагнитен пулс и вероятно унищожава не само чипа, а и всяка електроника, която е наблизо. Това е скъпо и трудно решение, но по практичност не се различава от други препоръчвани методи, като излагането на микровълни и физическото разрушаване на чипа. Трябва да има по-добро решение и след подсказка от vlk искам да помисля на глас дали и как може да се ползва статично електричество за унищожаване на електрониката в чипа.
Статичното електричество буквално е подръчно средство. Човешката кожа и коса са един от най-силните източници на позитивен заряд и само въздуха и високата му влажност спомагат за неговото разсейване. Освен кожата и косата други често срещани материали, които лесно отдават електрони, са стъклото и найлонът. Ако в тях или подобен материал се натрупа електричен заряд, то той лесно може да бъде отдаден при контакт с материала, използван за създаване на интегралната схема. В случая с опаковката на хранителни стоки се ползват полимери, някои от които също може да натрупат заряд. Отдаването на натрупания заряд може да повреди интегралната схема, дори без да е необходимо отвеждане на потока, защото електроните винаги се движат до изравняване на потенциала.
Статичното електричество е навсякъде около нас и затова всички производители не само на RDID чипове, но и на всякаква електроника са взели предпазни мерки за изолиране и разсейване на статичния заряд, който се натрупва в предметите около нас. Един от измерителите на качеството на компонентите е точно толерантността им към такива резки промени. Ако диодът или каквото служи за изправяне на полученото електричество в чипа не успее да го преработи, то той би трябвало да се повреди. Надеждата ми е, че тъй като чиповете трябва да са масови и евтини, тези защити не са на ниво. Чиповете, за които става въпрос, нямат свое захранване, модулират радио-честотен сигнал по въздуха и следователно не са изолирани, защото трябва да получат енергия, за да функционират.
Обобщена, задачата се свежда до намиране на ежедневен и практичен метод за натрупване на статично електричество и поставянето на RFID чипа в контакт с проводник, като същевременно се предотвратява разсейването на натрупания заряд. Нямам практически опит, познанията ми са малко към никакви и се сещам единствено за триенето като бърз начин за натрупване на статичен заряд и освобождаването му с контакт с антената. Вие как бихте разрушили RFID чип?
Blind signature може би най-точно се превежда като „подпис на сляпо“. Това е техника, при която страната, която подписва, не знае какво подписва. Ефектът е като да подпишете документ, чието съдържание не виждате. Да положите подпис под документ с неизвестно съдържание не е никак разумно, но има своето практическо приложение. Техниката има смисъл, когато знаете, че задължението е фиксирано „за всеки подписан документ“ и не се променя в зависимост от съдържанието на документа. След като задължението на подписващия не се променя в зависимост от съдържанието, то съставилия документа може да напише каквото намира за полезно. Може да го разберете по-лесно, ако приемете, че всеки ваш подпис ви задължава примерно точно с един лев, независимо дали го полагате под договор или като автограф.
Основната характеристика на схемата може да звучи странно, но има немалко практическо приложение. Примерът, който искам да дам, е с възможността за използване на blind signatures за издаване на анонимни електронни пари. Страните се споразумяват, че подписа на Банката (върху каквото и да е) представлява електронна банкнота с определена стойност. Потребителят създава уникален идентификатор (сериен номер) на банкнотата, скрива го (това е новото!) и го дава на Банката за подпис. Банката подписва скрития сериен номер (който тя не знае) и по този начин се задължава по неизвестен за нея документ, но с известна за нея сума. Така Потребителят притежава подписана от Банката-издател банкнота, чийто сериен номер не е известен на Банката и следователно не може да се проследи кога, как и за какво е ползван – осигурява се анонимност, която е най-близка до парите в наличност.
Новостта е използването на число, което скрива/blind-ва оригиналния документ (сериен номер). Методът е сравнително прост и е много ясно описан в оригиналната публикация (pdf) на David Chaum. За RSA имплементация, само модулното делене, мисля, че не се учи в училище, така че дори и аз мога да опитам да направя пример с код.
Най-голямото предимство на „подписите на сляпо“ е високата степен на анонимност. Извън това нейно достойнство, чистата оригнална схема не е практически приложима. Сред недостатъците са възможността за харчене на една банкнота два пъти (double spending), трудностите за създаване на уникален сериен номер, високата цена на операциите по подписване и проверка и от там трудното връщане на ресто и други. Проблемите са известни и има много усложнения на оригиналната схема, които ги преодоляват изцяло или частично. Лично на мен са ми най-интересни решенията за офлайн схеми, които предотвратяват двойното харчене без доверена трета страна с „cut and choose“ и/или решения, базирани на чип карти (пример от D. Chaum). DigiCash е реално работила система за електронни пари, използваща blind signature, така че решението на проблемите е възможно, поне технически.
Въпреки напредъка на теорията и практическите реализации, разработките по тези схеми спират около края на 90-те, когато R. Rivest и A. Shamir представят идеята за PayWord и MicroMint, които са базирани на хеш-вериги и идват със своите предимства и недостатъци.
OpenFest е тази събота и неделя. Много повече от конференция, OpenFest е уникално събитие, което ви дава възможност не само да слушате лекции, но и да общувате. На OpenFest се събират едни от най-живите хора в България. Хора, които обичат това, с което се занимават. Професионалисти или ентусиасти, винаги са любознателни и най-важното – отворени. Може да не сте сигурни дали говорите с гений или идиот, но пък е винаги интересно. Ако имате нужда от вдъхновение, съвет или идея – това е вашето място, това са вашите хора.
Кратък разговор може да ви спести дни и месеци лутане в търсене на решение, както и да ви заинтригува така, че да разходвате спестеното време в нещо ново и вдъхновяващо. От обмена на опит и идеи не може да си тръгнете по-беден, трябва само да се придвижите до мястото и да се подготвите да научите нещо ново.
Тази година и аз ще се включа сред лекторите, с тема за електронните пари. Озаглавил съм я „Пътят до Bitcoin и поглед напред“, като ще се стремя да отговоря на следните въпроси:
Какво са електронните пари и какви подобни на тях инструменти съществуват?
Дефиниране на задача. Какви рискове определят изискванията към решението за електронни пари?
Как съществуващите решения отговарят на изискванията?
Голямата стъпка напред. Приносът на Bitcoin.
Проблемите на Bitcoin.
Какво и как може да направим по-добре?
Темата може да е много дискусионна и във втората си част ще е почти само лично и субективно мнение, така че се настройте за критично слушане. Имам повече въпроси отколкото отговори и ще ми трябва вашето мнение. Само имайте предвид, че като пия бира съм по-търпелив слушател. До събота и неделя.
Уважаеми Google,
Започвате да ми изглеждате притеснително познато. Дали са само цветовете на логото, дали е и политиката по отношение на продуктите. Напомняте ми някого…
Приемете тези малки, сърцестоплящи предложения за промени в интерфейса. Те ще ви поставят на пътя, по който упорито желаете да стъпите:
Свалих данните с резултатите от първия тур на президентските избори и с помощта на Google Maps се опитвам да си отговоря на различни въпроси.
Как са гласували в районите, в които традиционно подкрепят ДПС?
Като „райони на ДПС“ възприемам Родопите и Лудогорието. Най-големите отклонения в тях са (неочаквано) в полза на Меглена Кунева и (очаквано) за Ивайло Калфин.
Меглена Кунева печели с над 1/3 повече от средния за страната процент гласове в само в тези райони. Карта
Ивайло Калфин има групирани много добри резултати в общините около Видин и отново в Лудогорието и около Кърждали. Карта
Сали Ибрям (ПП Национално движение „Единство“) има силна поддръжка само в тези райони. Карта
Непропорционално много от гласовете от „Чужбина“ отиват за Калфин и Сали Ибрям. (Надявам се да публикуват, детайлни данни от различните страни, за да се оцени теглото на гласовете от Турция)
Росен Плевнелиев получава най-ниските си резултати (под половината от средното за страната) в същите райони. Карта
Къде участниците на балотажа са спечелили над половината от гласовете?
Крепости на ДПС като Черноочене (67,31%), Болярово (61,57%) и Джебел (58,17) са най-силните райони на Калфин. Карта
Гоце Делчев, Благоевград, Царево и Бургас са най-силните общини на Плевнелиев, чието разпределение на гласовете е доста по-равномерно по цялата територия на страната. Карта
Къде са силните райони на другите кандидати?
Светльо Витков получава протестния си вот си главно от София и се представя силно в Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. При него географски изненади няма. Карта
Стефан Солаков, кандидатът на политическото обединение около телевизия „СКАТ“ показва силното регионално влияние на медията. Карта
Алексей Петров получава силна подкрепа в няколко концентрирани области. Най-вече в родния си Тетевен, така и около Сатовча и Гърмен. Карта
Румен Христов се е представил най-силно (15,29%) в синята крепост Две могили, Русенско, като на останалите места, където има добри резултати са София, Плевен, Карлово и Монтана. Карта
Волен Сидеров се представя добре в малки градове, които са извън традиционните райони на ДПС. Вижда се как разделянето с телевизия СКАТ го е отслабило в източната част на страна. Карта
Атанас Семов също показва най-добри резултати в малки градове, но той е разпръснат почти равномерно из цялата страна. Карта
Не забравяйте, че това е анализ върху обобщени данни, от едни компроментирани избори, който анализ не претендира за методологична точност. Данните са достъпни, може да си направите изводи и сами, а ако имате въпроси и коментари – ще ми е интересно да ги чуя.
Най-доброто описание как се провеждат избори, което може да се случи докато се снима! Чуден подбор от техники: платени статии, нарушаване деня за размисъл, назначаване на работа, арестуване на опоненти – има всичко. Видеото на ГЕРБ от 2009-та искрено показва как се мисли и действа по избори. Кампанията е в район „Изток“ в Пловдив, където са огромна част от малцинствения контингент и методите никак не са деликатни.
Важно е да се знае, че Иван Тотев, който води срещата, е досегашен областен управител, а сега е на балотаж на кметските избори в Пловдив. Наслаждавайте се на видеото, транскрибирал съм по-забележителните моменти: Първа част
01:01 Иван Тотев: Броят невалидни бюлетини, който имаме в момента, не е този, който искаме да имаме. Особено в тази част, имаме тука няколко начина… г-н Захов мога да го похваля, направи няколко невалидни в неговата секция, но като цяло броят на невалидните бюлетини не е най-добрия. Всички знаем, че това е един от начините, с който може да имаме предимство.
01:35 Иван Тотев: …от седем и половина, докато свършим. Там ще си говорим основно за самия изборен ден и за това как се брои.
01:50 Иван Тотев: С Краси бяхме на една среща с елементи от квартала. Там, чакаме още резултати, ще видим.
02:16 Иван Тотев: …Петров обикаля квартала с експертна група от роми.
04:45 Иван Тотев: Във събота ще направим молитва в тази евангелистка църква. И както се молим за Исус, по 4 по 5 да гласуват. Затова ще ни трябват хора и поне две коли, които ще бъдат, обаче, ромски коли.
05:15 Иван Тотев: …от девет часа ще почне службата. Около 40 минути се пее евангелистки песни, след това отиваме да гласуват под… така с наша помощ.
06:33 Иван Тотев: Най-силния ден ни е сряда, ние сме се разбрали с депутатите да си дойдат от София в сряда.
06:40 Иван Тотев: В петък, въпреки, че ден за размисъл ще направим едно голямо събиране в заведението в „Изгрев“, в Рачелиното.
06:50 Иван Тотев: Официално има ден за размисъл, неофициално, за нас, няма ден за размисъл. Ние няма какво да мислиме, ние сме го измислили. Начи ще си продължим срещите и във петъка…
09:27 Иван Тотев: …което е много секретно. Поръчали сме платени статии във вестик „Марица“. Едната платена статия е на Петър Петров, другата платена статия е на Асан Ишар. Платили сме статията на Ишар. В тази статия се акцентира върху бъдещото управление на ДПС в района със силни заглавия. Поръчали сме 3 000 надтираж. Утре в 9 ще го вземем този надтираж и ще бъде в офисите на ГЕРБ. На нашите срещи във входовете, ще показваме вестник Марица. Тук ни е много голям коз, ще видим как ще разделим мобилните групи, ще трябва да вземем необходимия брой вестници…
14:02 Петър Петров: … не е тайна, че безработицата е най-голяма в Пловдив там. Някъде около 90%. И от името на г-н Николов, във фирма ВиК, от името на г-н Ташков във областно пътно управление, засега имаме гаранция, че може да назначим около 40 човека на по-ниско квалифицирани работи…каналджии, изкопчии… и те да станат гръбнака на една нова организация.
Втора част
01:45 Петър Петров: Обстановката, ако ги слушате, всички са за нас. Даже малките деца казват номер 7, Петров, ГЕРБ, ама са непредвидими. Знаете, очаквахме около 2 500 гласа, взехме 1200.
02:05 Петър Петров: Много добре се получи момичето, на което дадохме апартамента.Дойде без да я викаме на митинга и каза: „Ей видите ли го това е човека, който не лъже“.
02:45 Петър Петров: 5-6 емисари има на ДПС, които много пречат. Казахме, че няма да крием. В деня на изборите, ако може да ги приберат органите на реда и да им разбием системата.
Тотев: Ако направят нещо
04:49 Отделно съм осигурил 22 места за изкопчии и каналджии, които ще ми бъдат като личностен състав, предоставени от нашия представител вътре в махалата.
Поправяйте, добавяйте, обогатявайте си избирателната култура. Материал има отличен.
Меглена Кунева ми е изпратила непоискано съобщение, с което се оплаква, че „хакери“ опитали да ѝ изтрият страницата във Facebook. Очаква се аз да съм възмутен и ако може във възмутата си да я подкрепя. И аз съм наистина възмутен, но от нейното невежество. Колко още хора, групи и политици трябва да бъдат премахнати от Fаcebook, за да им стигне до мозъка, че нямат дадено от Бога право да притежават страница, профил или каквото и да е в „социалната мрежа“? Услугата не е ваша, инфраструктурата не е ваша, дори и данните не са ваши - защо се оплаквате? Казвано е много пъти – вие не сте потребители на услугата, вие и всичко, което правите на и около този сайт е продуктът, който този сайт предлага. За да съм съвсем нагледен – FB ви е безплатен, точно колкото и прасето в кочината го угояват безплатно.
На вас ви се позволява да извлечете ползата от общуването, чрез услугата, само защото от това може да бъде извлечена печалба. В момента, в който разхода по обслужването ви и/или потенциалния риск за платформата надвишат очаквания приход – вие сте вън. Това не е публична услуга, която се предоставя в полза на обществото, а частна платформа, която се екслоатира с единствена цел извличане на печалба. Възможността да бъде премахната страница след съобщения на потребители, не е никакво „хакерство“, а съзнателен резултат от стремежа мрежата да се поддържа по максимално ценово ефективен начин. Няма никакво съобразяване с плурализъм, свободно слово, равни права и възможности за участие в политическия и обществен живот и подобни. Това са изключително важни права, но ако вие държахте на тях нямаше да изберете Facebook.
Това трябва да не е нищо ново, нито изненадващо за хора, които трябва да могат да преценят какво дават и какво получават от всяко споразумение, което сключват. Как да очаквам да защитават моите интереси, ако те собственото си положение не могат да осъзнаят? Въобще няма да почвам дискусия за капацитета им да осигурят адекватни мерки за защита на инфраструктурата си. Утре, ако не дай боже, стане военовременен главнокомандващ пак ли писмо с жалби ще ми пише?
Още повече се дразня, когато става въпрос за човек като Меглена Кунева. Тя е бивш европейски комисар точно в ресора за правата на потребителите и пълната ѝ потребителска беззащитност я изправя пред нейния провал да успее да защити правата на останалите европейски потребители. Безобразните злоупотреби с лични данни и използването на монополното положение на превърналата се в синоним на „социална мрежа“ платформа се случват и поради нейните пропуски като ресорен комисар. Да, тя няма друга сериозна алтернатива за този тип услуга, но това е пропуск и на комисията, в която участваше, защото тези пазарни позиции бяха заети точно тогава.
Не мога да я жаля, даже искам да си понесе последствията, това да се запомни от всички, да стане пример и поне така да допринесе за образованието и защитата на потребителите.
Моля не ми ползвайте цветята за политическаагитация. Тъкмо вчера си питах бабите – казаха да не ги прибирам още. Те точно са напъпили и, ако времето се запази, до две седмици ги чакам всички да цъфнат. Всичко, до което политиката се е докоснала, се е развалило, та не ги закачайте, моля, милите растения. Направете го заради розите — тия, дето са коалиция (в една саксия) с лютите чушки. Засега са бледо розови, не обещавам, че ще го докарат до червено, но може цвета да го интерпретирате широко. Та точно тия рози се готвят да се разтворят някъде по изборно време и ще е жалко.
След изборите знаем какво става – всички цветя и надежди ще увехнат. Аз моите ще си ги прибера, ще ги зазимя и ще видим дали и къде ще ги пусна пак да растат.
Иначе сте ми симпатичен, пиша ви го с готино, защото хора, на които вярвам, ви харесват. А и аз се клатя по същия начин, като вървя, и като се сетя, че сигурно и вашите панталони бързо се протриват, ми ставате някак по-близък.
Спрете се някой път, като сме се събрали пред сръбската скара, да лъжем малко заедно хората да си купят пържола, кюфте или каквото там им се яде. Аз собствено много харесвам баницата там. А ако ви трябва и шивач за панталоните, има в съседния вход. Много са свестни, препоръчвам ги.
С благодарност за разбирането,
Пейо Попов
п.п. Намислил съм да Ви питам няколко неща за града, ама за тях може друг път да пиша.
Демонстративното разделяне на телефона от батерията преди няколко години бе признак за параноя или признание на криминална дейност. Днес то е нещо като знак за разум и предвидливост при личен разговор. Неутрализирането на телефона създава атмосфера на доверие. Делово облечени хора купуват домакинско фолио, за да поставят смартфоните в алуминиево калъфче. Дамите са много по-чуствителни към начина, по който ги възприемат, но предпочитат да държат телефона дълбоко в затворената си чанта. Репликата „това не е за телефон“ вече се подразбира.
Това не са хора, които нещо крият. Примерите ми са с търговци, адвокати, хора на средни позиции. Те не разполагат с някаква особена информация или ресурси. Съзнават, че най-вероятно поведението им е нерационално, но мисълта за възможността съществува. Много събития, реплики или начин на поведение се обясняват с достъпа до разговори, които няма как иначе да бъдат научени. Лекото лятно облекло бе чудесен повод за мнозина вечер да излизат без телефон. Хем не тежи, хем не могат да те намерят по работа, хем… не го мислиш.
Поводът е от днес. Параноята не се интересува каква е истината.
Италианската WikiPedia спира, като краен начин за протест срещу изменения в законодателството. Законопроект, уреждащ прихващането/подслушването на съобщения („DDL intercettazioni“ или Wiretapping Act), предвижда задължение за всеки публикувал информация да публикува опровержение от страна, която се чувства засегната, без да проверява достоверността на предоставения текст. Спорната проекто-разпоредба в английски превод гласи:
For the Internet sites, including newspapers and periodicals delivered by telematic way, the statements or corrections are published, with the same graphic characteristics, the same access methodology to the site and the same visibility of the news which they refer.
Колкото и да е неприемливо за традиционните и интернет медиите, промяната засяга децентрализираната и демократична същност на WikiPedia, която въздига консенсуса в широка група, като начин за определяне на публикуваната истина.
Развитието предстои, мисля да следя страницата за актуални вести. Казвайте, ако намерите нещо по темата.
Допълнено: От интервю със създателя на WikiPedia научавам, че италианското правителство е съобщило, че промени бъдещата разпоредба да се отнася само до „големи онлайн новинарски сайтове“ и всички останали (включително блогове и WikiPedia ще бъдат изключени). Как ще се определя кой е „голям“ и какво е „новинарски“ сайт ми остава неясно.
Идват избори и политическите партии ще харчат пари. Ако се занимавате с някакъв вид дизайн, реклама или PR, е много вероятно да получите запитване или оферта за съвместна работа от някоя партия. Моят съвет е много да внимавате и добре да помислите преди да се забъркате с „политическа сила“. Да си доставчик на политически партии не е за случайни хора. По-добре не се забърквайте, ако не сте сигурни какво правите.
Партиите не са нормални пазарни субекти, независимо дали са червени, зелени, сини или каквито и да са други. Те се движат от различна от нормалната търговска логика и разполагат и ползват различни лостове за влияние. Поведението на всички партии преди и по време на избори си прилича, независимо от идеологията, която проповядват. Погледнете как си издигат кандидатите и как формират коалиции, когато участват на пазара е още по-рисково за доставчиците им.
Няколко примера за ненормални търговски отношения с политически партии за илюстрация: Увеличена цена
Много често сделките с политическите партии се сключват на много по-висока от реалната пазарна цена. Разходът е от изборния бюджет на партията, а разликата се прибира от посредник, близък до силните в организацията. Доставчикът се определя не по пазарни критерии, а според близостта му до партийното ръководство и цената скача. Често се случва партии, които на думи се борят срещу корупцията и настояват за оптимизиране и контрол върху публичните разходи, да закупуват стоки и услуги на цена, увеличена с „комисионни“ за вътрешни хора. Примери за това може да намерите в интернет (банер) и продуктовата реклама, където услугата е трудна за отчитане и е много по-лесно да се плати за 3 единици, а реално да се предаде една. Случката с шапките на Станишев е още едно доказателство за не особената му кадърност.
Използване на трети лица
Когато си имате работа с партии, често не договаряте със самата партия. Ограниченият бюджет на партиите и последващият одит на разходите им от Сметната палата, води до нуждата от извършването на част от разходите по кампанията от трети лица. Използването на посредници се налага и от ограниченията за финансиране на дейността, които се заобикалят чрез тях, а също така и от желанието на даващите парите да останат анонимни. Съображенията може да са най-различни. Всяко тристранно или многостранно отношение крие риск и може лесно да доведе до множество усложнения. Най-елементарни са рисковете от неплащане и оспорване на изпълнението, до които работата с всяка куха фирма-фантом може да доведе. Като пример си припомнете разкритията около разходите на РЗС.
Укрити данъци
Когато не се разходва от официалния бюджет на партията, естественият стремеж е цената да се свали. Трудно е някоя стока или услуга да падне под себестойност и затова най-често се „пести“ от данъци. Колкото и да обясняват, че са за законността множество политици приемат, че техните цели са по-висши и заслужават компромис. Сделки без договор и без фактура са единственият начин за разходване на безотчетните средства (т.нар. черни каси), с които всяка партия разполага. Данъчната „оптимизация“ е и естествен стремеж за дарителите и третите лица, които желаят да разходват най-малко „излишни“ пари. Този стремеж за пестене е и още една причина за използване на трети лица, но не забравяйте, че освен възможните проблеми с отчетността, този тип сделки водят до нарастване на риска от невъзстановяване на ДДС.
Отложено и „алтернативно“ плащане
Отлагането на плащането е честа договорка между търговци, но предложението за плащане за „след изборите“ е ясен сигнал, че партията не иска или не може да си плати. Ако има намесено трето лице, това само увеличава вероятността. Ако партията загуби изборите, е много вероятно никога да не получите плащане, но дори и да спечели, плащането не е толкова тривиално. Често може да получите предложение задължението да бъде опростено или новирано, като ви бъде обещана алтернативна компенсация под формата на „съвет“ при участие в обществена поръчка. Простичката стратегия е да се договаряте с партиите като с мошеник – „първо парите, а след това стоката“.
Властова репресия
Друг проблем със събирането на плащанията, дължими от политически партии, е че те разполагат с възможността да ползват държавна репресия срещу вас. Ако сте се вкарали в някоя от горните схеми с увеличаване на цената, ползване на фантоми или укрити данъци, то вие сами сте се направили уязвими за ревизия от НАП. Този, който ще подаде услужливия сигнал за данъчни нарушения, вероятно ще е същият, който ви е уговорил да извършите нарушението и ще може максимално да улесни и насочи ревизията. Ако притежавате сайт, занимавате се с дизайн или ползвате специализиран софтуер (какъвто неминуемо ползвате), може да сте интересен обект на проверка от ГДБОП. Властови лостове има много и вие не разполагате с тях.
Това са реални примери, макар и от различни случки в последните години. Партиите са най-различни и вероятно някои от тях са ви симпатични. Проповядваната идеология няма нищо общо с реалното поведение по отношение на парите. Емоциите и личните предпочитания не трябва да влияят на търговската ви дейност. Ако сте в бизнеса от доста време, вероятно можете да разкажете много повече, а на мен ще ми е интересно да чуя.
Полицаите са една от най-изолираните и проблематични социални групи. Ченгета, куки, прасета – това са малка част от обидните квалификации, които се ползват по техен адрес. Дори и когато не работят, те не се приемат като нормални членове на обществото. Никой, никога не забравя и не се отпуска, когато говори с полицай. Гражданите са внимателни, гражданите са предпазливи и недоверчиви. Пред тях пазят лице, но зад гърба им разказват унизителни смешки и вицове. Добри полицаи няма. Разказват само за малко по-лоши.
Сегрегирани във ведомствени панелни гета полицаите общуват с обикновените хора само по служба. А само полицай може да разбере тежестта на полицейската служба. Какво е да си под пагон, какво е да работиш по хорските мръстотии, обръжен от изроди и идиоти. Работата е неблагодарна, но не само не могат да говорят за нея, а няма и кой да ги разбере. Събират го в себе си, пият, пушат и остаряват на четиридесет. Не могат да завържат приказка с нормален човек и само с престъпниците могат да намерят обща тема. Когато не са полицаи, без да променят себе си, те могат да станат само престъпници.
Изолирани, мразени и неразбрани те са група в социално неравностойно положение. Затворени сред себеподобни, обременени от работата си, те виждат врагове навсякъде. Натрупаната омразаизливат в насилие срещу обществото, което ги е изключило. Мечтаят да дойде тяхната власт.
Този проблем налага незабавно действие. Европейският съюз, Световната банка и всички правозащитни организации следва да отделят средства и заедно с представители на полицейското малцинство да изработят стратегии, програми и концепции за интегриране на полицаите в обществото. Правителствата трябва да разработят и координират действия в приоритетни направления като образование, хигиена, обща култура, при зачитане и запазване на традиционната полицейската идентичност.
Лятото е трансферен сезон за футбола и заедно с новините за преговори и привличане на нови футболисти, все по-често става въпрос за тяхната собственост. По-точно става въпрос за собствеността на правата им да играят за професионален клуб. Докато правото да ги регистрират и ползват като състезатели може да се ползва само от футболни клубове, то икономическите права на футболиста са значими и може да са собственост на трети страни, различни от клубовете. В Англия смесената собственост е забранена и на нея се гледа с тревога, докато изглежда е широко разпространена в Южна Америка, Испания, Италия, Португалия, а май и унас. Каква е същността на тази собственост и какви може да са проблемите от това, че икономическите права на футболистта може да не са собственост на клуба, за който играе?
Икономическите права могат да се определят като възможността за извличане на приходи в следствие на регистрация, трансфер или сключване на друг вид договор между играч и футболен клуб. Проспектите на специализирани инвестиционни фондове, като The Quality Sports Investments LP, обясняват че ще инвестират в „развитие на млади таланти“ и в „цената на договори на футболисти“, което разбирам като разходите за трансфери и заплати. Фондът предвижда 10% годишна възвращаемост на този тип инвестиции. The FA Third Party Investment in Players Regulations (pdf) описват какво е забранено в Англия и от забраната също може да разберете какво се прави.
Практиката е най-близко до дял в дружество или съсобственост на актив. Не виждам правен проблем, а моралните аргументи, че става въпрос за „съсобственост“ върху права на хора се контрират лесно с икономическата реалност. Остава единствено въпросът дали как това влияе на играта? Защитниците на практиката твърдят, че това е начин за намаляване на разходите за придобиване и издръжка на състезатели, предоставяща възможност на по-бедните клубове да ползват играчи, които не могат да си позволят и в крайна сметка – инструмент за клубовете да управляват и споделят риска от несигурна инвестиция като развитието на футболист.
Идеалистичното описание ми е малко странно. Стремежът на всеки разумен инвеститор е да се гарантира, ако не с обезпечение, то поне като си осиури начин да управлява и контролира инвестицията. Ако няма възможност да управлява и контролира похарчените средства, то далият парите се превръща от инвеститор в комарджия. А как се контролира управлението и развитието на актив, който е футболист? Нямам опит, но нищо красиво не си представям. Председателят на PFA Гордън Тейлър драматично определя практиката като „търговия с хора“, но някои от по-рационалните аргументите на поддръжниците на забраната са свързани с рискове породени от:
спорната лоялност на футболистите – към клуб или към инвеститор;
неяснотите по договорките между инвеститорите и клубовете и разликата в поведението на клубовете към различните типове състезатели;
превръщане на футболистите в „чисти активи“, завишаване цената и увеличаване броя на трансферите с цел спекулация;
възможността инвеститор да притежава и оказва влияние върху състезатели в конкурентни отбори (манипулация на изхода от срещи)
и всякакво друго поведение в следствие от стремежа към възвръщане на вложените средства.
Пример за рисковете са разкритията около глобата на Уест Хям за привличането на Тевес и Масчерано през 2006 година. Договорът е предвиждал задължение на клуба да продаде футболистите, ако бъде получена оферта, изгодна за собственика на правата на футболистите, докато клубът е бил лишен от правото да преценява дали може да ги задържи.
Обърнете внимание, че правилата регулират клубовете, а не играчите. Никой и не опитва да забрани на самите футболисти да получават заеми, като залагат бъдещата заплата в богат клуб, а както и всякакви приходи от неспортна дейност, като примерно участията в реклами. Имайки предвид разточителния „лайфстайл“, който мнозина футболисти демонстрират, няма да се учудя, ако си позволяват този стандарт на живот със заеми, отпуснати от някой инвеститор.
Щом се намесят достатъчно пари, каквито и правила и забрани да има – те ще могат да бъдат заобиколени и нарушени. А където има твърде много пари страда играта. Частично решение са подобни на английските забрани и проекта за финансовия Fair Play на ФИФА. Някой, ако има опит или поглед отвътре – нека разкаже.
Няколко човека, чието мнение уважавам (Schneier, Krebs, Felten’s FTT), говорят добро за новото решение за преодоляване на онлайн цензурата – Telex. Telex използва стеганографията с публичен ключ (примерен протокол (pdf)), като разчита на deep packet inspection (DPI) за намиране на скритите заявки. Системата дели интернет света на “свободна“ и „цензурирана“ зона и разчита на маршрутизатори от свободната част да преработват заявките, идващи от цензурираната зона до привидно приемлив за цензора вид. Крайният ефект е, че докато за вашия „цензор“ изглежда като да правите нещо безобидно онлайн, то вие всъщност обменяте информация, която иначе би ви било забранено или опасно. Създателите дават по-добро описание на разработката(pdf) – запознайте се по-добре с него, ако ви е интересно технически.
За мен беглото познание за същността на техническите методи е достатъчно, но при първия прочит остана неотговорен въпроса какъв ще е стимула за изграждане на мрежата. За да е ефективна, системата разчита на интернет доставчиците. Какъв е техния стимул да извършват DPI, което по моето разбиране е нещо доста ресурсоемко и следователно скъпо? Авторите прехвърлят отговора на въпроса, като твърдят: „We envision that friendly countries would create incentives for ISPs to deploy Telex.“
Това за мен е основната характеристика на системата – Telex е политическо, държавническо решение за справяне с цензурата. Тези, които контролират рутерите, върху които ще се изпълнява сървърната част на приложението, ще могат да зададат разделението на „свободна“ и „цензурирана“ зона. За мен е логично, ако стимулите за въвеждане на решението са политически, то и с въвеждането на системата да се преследват и политически цели. Все пак, решението се базира на инфраструктура с публичен ключ и този, който раздава ключовете, контролира и доверието в средата.
Разликата, за която говоря бързо си проличава при едно сравнение с Tor. Разпръснатата, анонимна мрежа на Tor осигурява едни и същи характеристики на сиурност, независимо дали се намирате в „свободна“ или „цензурирана“ зона. Решението на Telex е по-скоро за еднопосочно преодоляване на цензурата и би било подходящо, само ако вашия интерес съвпада или поне не противоречи с интереса на този, който е организирал и поддържа системата. Никой не би насърчил решение, което може да му навреди и от това следват още много въпроси за точния начин на имплементация. Все още, за пълна независимост съображения за интереси и мнение на трети страни препоръчвам Tor.
Йероглифът за страх трябва да означава и възможност. Всички предположиха, че убийствата в Норвегия са свързани с познатата заплаха от ислямски фундаментализъм. Източникът на заплахата, обаче, се оказа не само нов, но и някак близък, което го прави двойно по-страшен. Спретнатите лумпени със светнал поглед са навсякъде, където пожелаем да ги видим. А на страха очите са големи. Имаме нов страх, разбирайте го като нова потребност, нови възможности. Какво този нов страх може да „продаде“ на хората, което иначе не биха допуснали?
Източникът на ужас е вътре в обществото. Това несъмнено означава, че членовете му имат нужа от по-добро „опазване“. Личното пространство става не толкова неприконосновено, ако в него могат да се крият изроди с бомби и автомати. Спазването на формални правила преди нарушаване на личната неприкосновеност (примерно извършване на обиск и претърстване) започва изглежда като тежка бюрократична бариера, когато се оправдае с образ на обримчения с експлозиви. Да нямате нещо за криене?
Опасните имат още по-опасния общочовешки навик да общуват. Могла ли е да бъде предотвратена трагедията, ако са били въведени мерки срещу анонимното слово, били са следени форуми и внедрявани агент-информатори в групите, които са споделяли тези крайни настроения? Не е ясно дали полицията може да предвиди всяка опасност, но за всеки случай е добре да знае кой, кога, какво и с кого приказва. Най-малкото, за да може след случката произнесе любимата фраза, че „извършителят е познат на полицията“.
Стрелецът също така е имал мнение и ако вашето мнение може да бъде оприличено с неговото, то това е безсъмнено осъдително. Защо да оборваш с логически аргументи, когато е много по-ефективно да сложиш емоционален етикет. По-добре да си замълчите или да се самоцензурирате, ако има възможност тезата ви да бъде сравнена с елементарните му твърдения. Шаблоните на полит-коректността се превръщат в много повече от добър тон, когато тези с различно мнение стрелят и убиват.
Горното са само спекулации. Дано да запазим разум и вместо лесната реакция на продиктуваното от страх, да изберем промяната в нас самите.
Оказа се, че съществува Застраховка „Промяна в нормативната уредба“. Нарича се Регулаторен риск и е част от по-общия термин Политически риск (дефиниция). Примери за Политически риск са събития като: война, тероризъм, граждански протести, експроприация, нарушаване на държавни гаранции, валутни проблеми и всякакви съзнателни и нарочни действия на управляващите определена държава, които застрашават инвестициите в нея. Проблемите, които носи политическия риск, са най-важни за директните чуждестранни инвеститори и решения за тях се предлагат от Световната банка (публикуват интересни доклади), правителството на САЩ, а и частни застрахователи, обединени в международни пулове.
За съжаление този тип застраховки са достъпни за огромни за нашите мащаби инвестиции (малък бизнес е такъв с 250 милиона годишен приход), което за нормалните български предприятия прави риска от управленските решения същия като риска от природно бедствие.
Надгробен паметник – това ми беше първата асоциация с полирания мрамор пред новооткрития Музей за съвременно изкуство. И не само моята, изглежда. Днес Сдружение Трансформатори и WhAT Association организираха „поклонение пред паметната плоча на съвременното българско изкуство“:
Аз не мога да говоря за състоянието на българското изкуство и честно казано се надявам в бъдеще да имам повод да посещавам музея. Това ще е малко по-нататък във времето, когато – разглеждайки експозицията – няма да се сетя за дефиницията на социалистически реализъм, като „Възхвала на властта по разбираем за нея начин“. Съжалявам, не мога да не се дразня на министър, който открива музей, пълен с негови статуи. Иска ми се музеят да показва съвременно изкуство, а не съвременни нрави.
Уважаема колективна мъдрост, тръгнал съм на пътуване-обиколка на балтийските държави и искам да ви помоля за препоръки относно забележителните места в столиците им. Маршрутът ще е по вода, като опорна точка ще е пристанището на всеки град. Началото и края ще са в Амстердам като обиколката ще мине през Копенхаген, Стокхолм, Хелзинки, Талин и Рига. Това са градове и страни, които винаги са ме привличали, но не съм уверен какво си заслужава да бъде видяно и ми трябва помощ.
Бих бил благодарен, ако ми дадете лични впечатления и опит. Ако сте били там – кое ви е впечатлило, кое сте запомнили? Ако не сте били – кое бихте искали да видите? Само да си кажа, че най-ме интересуват града и страната от гледна точка на хората. Църквите ги разглеждам най-добре отвън, а темата на музея или галерията трябва да ми е интересна, за да я посетя. Настоящето е по-интересно от миналото. Опитът ми сочи, че най-добро впечатление се добива от местата, където се ходи пеша – площади, пазари, пешеходни алени и други места, където се събират хора.
Моля, спомнете си и ми напишете. Опитът сочи, че няма да сте полезни само на мен. Благодаря!
Инвестиционен съвет: бизнес модел, основан на регулативно създаден пазар или потребност, който предвижда връщане на инвестицията след над една година, следва да се счита за високо рисков. Много често, като чета последните обнародвания в Държавен вестник, си казвам, че този вестник има нужда от раздел „Днес да почерпят“, в който да се посочват имена на дружества, които биха спечелили от промените. Законите по никакъв начин не са дялани в камък. Променят се твърде лесно и твърде често с мотиви и в посоки, които никой разумен човек не може да предвиди. Може би срещу това трябва да се предложи застраховка „Промяна в нормативната уредба“, може би действията на правителството следва да се считат за „непреодолима сила“ от малките търговски субекти, не знам какво е уместното.
Поредният пример е отлагането на въвеждането на касовите апарати с дистанционна връзка към НАП. Преди година, Наредба Н-18 на НАП, със заплаха от санкции, създаде пазар за нови фискални устройства, които трябваше да бъдат закупени от около 300 000 търговци. Умножете 300 000 по средната цена на касов апарат или фискален принтер и ще разберете, защо и как се задвижи индустрията, която ги разработва, произвежда, дистрибутира и сервизира, за да успее да отговори на тази нормативно вменена потребност. Обаче идват избори и правителството се сеща, че тези 300 000 крадци и измамници, които трябва да бъдат следени са и гласоподаватели и като такива не е добра идея НАП да тръгне да ги глобява. Естествено, отлага „неотложно необходимата реформа“ за неопределено далечно време след изборите и се сещате какво става с инвестициите. Кой преди една година да се сети за това съображение на Непреодолимата сила?
Друг пример е цената на електроенергията от възобновяеми източници. Регулаторът произволно (за неосведомения наблюдател) обявява, че фиксираната цена ще пада или ще се качва и инвеститорите се изприщват да плащат за лобизъм, публикации, експертни мнения и спонтанни граждански прояви. (Много обичам да питам експертите, които обясняват колко по-изгоден е тока от ВЕИ, защо вместо да замерват с графики и ексели не са си сложили слънчев панел на балкона или перка в двора, но това е една друга тема.) Същото е и с всеки инвестирал в покриването на някакъв разрешителен, лицензионен или друг регулативен режим с цел да получи гарантирано право на пазара. Два реда промяна в закона, този „актив“ губи стойност и на следващия ден компанията ви струва половината. Правото е велика магия!
Наивно е да призовавам да се инвестира само в удовлетворяването на реални потребности, но ако отговорът на въпроса защо някой ще плати за стоката или услугата ви е „Защото закон или наредба ги задължават“, то може да имате сериозни проблеми.
Прошко Прошков и преди ми е правил много добро впечатление, но участието му в кампанията за кмет на София ми даде възможност да го видя по-отблизо като човек и политик. Това, което видях, ми харесва много. Ето основните причини:
Знае за какво говори Не е нужно да се оглеждаш дълго, за да разбереш проблемите на София. Прошков, обаче, знае причините на проблемите. Познава си материята на ниво, което другите кандидати не демонстрират. Когато бъде попитан защо нещо е така, дава подробен и ясен отговор. Явява се подготвен. Това не се учи, нито ти се случва. Това е познание, придобито от положени усилия. Аз искам кметът на мястото, където живея, да е точно такъв.
Конкретни отговори на конкретни въпроси Без увъртания, без декларации и без изявления по принцип. Когато го попитате нещо, отговорът му се отнася до вашия въпрос. Няма „магистрални“ и „спортнозални“ отклонения. Това трябва да естествено, но я опитайте да го получите от друг политик. Прошко е делово настроен човек. С такъв човек не само се общува лесно, но и след общуването се разделяте най-малкото по-знаещи.
Учтивостта на искреността Малцина могат да лъжат, но колко много опитват. Политици, мениджъри и всякакви, които се мислят за нещо повече, се стремят да украсяват, представят добре и най-общо казано – да манипулират. Общуването с такива хора ме уморява безкрайно. Малко популизъм би му помогнал, но се радвам, че не го виждам. Прошко е много приятно изключение и се надявам „политиката“ и външните съветници да не го променят.
Без негативност Не желая да слушам извинения, обвинения, откази от отговорност. Кой е виновен трябва да научавам от съда, а не от изпълнителната власт. Да критикуваш може да е много полезно, но с това нека се справям сам. Нямам никаква полза човекът, на когото ще възложа да поддържа града приличен, да е негативен и критичен към някой друг, освен към себе си.
Гледа напред Нещата в градовете, в които живеем, са такива каквито са. Причините са много и много от тях са в нас. Много по-важния въпрос е какво ние можем да направим и как да го свършим добре. Това е смисленият въпрос и се радвам да чуя предложения за отговори.
Инженер, учил в Германия Аз съм германофил. Харесвам отношението на немците към работата. Много от нещата, които харесвам ги виждам в него. Трябват ни повече такива хора.
Не може да загуби Шансовете му да бъде избран не са големи, но нито той, нито гласувалите за него го могат да загубят. Всички можем само да спечелим, ако този тип поведение и отношение към проблемите се наложат.
Стана ми любопитно как българските вестници отразяват информацията от WikiLeaks и по-специално грамите, разкриващи оценката за премиера. Отношението към изнесената информация може да е добър критерий за това как се справят вестниците със задачата си да информират обществото.
Реших, че общ отговор на такъв въпрос може да се получи като разбера колко публикации съществуват, в които се споменава WikiLeaks и в колко публикации се споменават заедно WikiLeaks и Борисов. Броят резултати на търсене Google може да даде добър отговор и реших да организирам един Google Fight. Ето какво се получи:
Данните извлякох с малък скрипт, който филтрира повтарящите се резултати и затова те може да са различни от тези, които би показал на вас. Резултатите ме изненадаха, защото се оказа, че в. Труд пише повече за WikiLeaks и Борисов, отколкото само за WikiLeaks. Това най-вероятно означава, че Google брои съвпаденията на всяка страница, която съдържа препратки към други публикации, в заглавията на които името на премиера се споменава доста често. Това прави метода доста неточен.
Google News предоставя по-точна информация, защото успява да отсее само броя на индивидуалните публикации. Интересуваше ме как вестниците са отразили новините от последния месец и съставих таблица, показваща новините за WikiLeaks и новините за WikiLeaks свързани с Борисов само от последния месец:
Как се представя и оценява информацията е въпрос, на който всеки сам трябва да си отговори. Този метод може да покаже колко, а не какво се говори по темата, но и от него може да си направите изводи.
На мен ми направи впечатление, че само „Сега“ и „Дневник“, публикуват оригиналните текстове на грамите, а другите само цитират избирателно. Любопитно ми е, сред „другите“ е и иначе критичния в. „Пари“, който този път само кратко съобщава за оценките в една публикация, и също като „Монитор“ и донякъде „Стандарт“ гледа да не обръща внимание на темата. „24 часа“ и „Труд“, пък, избират подхода да пишат много, но публикациите им са оценъчен преразказ, който често смислово се разминава от оригинала.
Може ли да се сетите от къде се открива тази гледка към Пловдив?
И на мен гледката ми е непривична, въпреки че се вижда мястото, където съм израснал и считам, че познавам прекрасно района. Позицията е фантастична – има около 270 градуса панорама към центъра на града. Виждат се тепетата, главните улици, Стария град – всичко, което краси Пловдив е пред очите ви.
По-лесно е за разпознаване, като се погледне отдолу. Тази разрушената, ъгловата постройка в центъра на снимката е къща за фабриканта Стайно Стайнов, проектирана от архитект Светослав Грозев през 1936 година. Над римските руини, османската джамия, в ляво от красивата сграда от началото на 20-ти век и сред възрожденския Стар град е това великолепно произведение на модернизма.
Харесвам къщата не само заради чистите форми, ясната планировка и подчинение на функцията, които са характерни за модерната архитектура от тридесетте. Архитект Грозев е учил в Берлин, той несъмнено е запознат и повлиян от Баухаус, но в проектите си той влага елегантност, която я няма в безчовечните немски образци. Омекотяването на строгата геометрия, съобразяването с хората и обстановката е надграждане над идеята и развитие, което се радвам да виждам. И.E. Станков дава повече подробности в поста-близнак.
Виждам, в случая, от това, което е останало. Къщата в момента е изцяло запусната и се руши. Не знам защо ѝ е такава съдбата. Кой не би искал да има къща на това място? Вижте само гледката през прозорците и от терасата – камбанарията на св. Богородица, Сахат тепе и… целия град.
Ако знаете нещо повече – моля, разкажете. Не знам дали някога е била обитаема, ако да – кой е живял в нея. Ако се сещате за снимки на къщата от преди 1989та – моля, споделете ги. Ще ми е много интересно да науча повече.
Това е съвместен (двоен) пост с И.E. Станков по темата. Прочетете и неговия разказ и мнение за Къщата на тепето.
Днес (15 Май 2011г.) до 19:00 се провеждат първични избори за кандидат за кмет на София от ДСБ. Изборите се провеждат в централата на ДСБ и ми беше интересно да видя как се случват.
В самото начало се получи скупчване, но после потока се нормализира. Атмосферата е спокойна и усмихната и бях учуден, че съм единственият, който е взел фотоапарат. Изборът е между Прошко Прошков и Петър Москов, въпреки разпространените плакати, които обявяват втория за кандидата на ДСБ.
Гласува се като на нормални избори, но по списъци на членове и регистрирани симпатизанти. Удостоверяването на правото на глас предизвика малки обърквания, от които може би е добре да бъдат направени изводи и промени за предстоящите вътрешнокоалиционни избори, където може да няма същата усмихната и добронамерена атмосфера, която спомогна за бързото решаване на неяснотите.
Двата акцента в програмата на OpenCamp, които ме накараха да се запиша са: 1. децентрализираните услуги и 2. отворените данни за управлението (open government data). Организаторите (Бого) неслучайно са избрали тези два изключително важни инструмента за гарантиране свободата и повишаване възможностите за контрол над управлението. Достъпът до информация и възможността да избегнете различни форми на цензура, не ви правят само по-информирани, не ставате само по-можещи и по-независими и силни. Те най-вече ви дават възможност да опознаете и общувате с личности, от които може да научите много и да се уверите, че за знаещите и мислещи хора нерешими проблеми няма. Това вероятно ще ви накара да си тръгнете от събитието с усмивка.
OpenCamp е след малко повече от месец, но по-добре да се запишете сега, докато има свободни места.
Скоро започнах да си играя с python и еднa от първите възможности, на които обърнах специално внимание бяха свързаните с криптография. PyCrypto бе сочена за най-добрата криптографска библиотека, но нейната документация, като на начинаещ, ми се стори безчовечна. Опитвайки да намеря пример за ползването на PyCrypto, открих имплементации и ръководства, които се отклоняваха от стандартите и добрите практики, които са ми известни. Това не ми хареса и затова се опитах да направя част от нещата по-добре.
Първата ми цел бе да криптирам текст с парола, използвайки AES. Привидно проста задача, но се оказа свързана с няколко подзадачи, на които python не ми предлагаше стандартизирани решения. Python и PyCrypto дават инструменти за генериране на случайни числа, създаване на хеш съобщения и асиметрично криптиране, но ми липсваха: 1. Схема за създаване на ключ (Key Derivation Function), 2. Схема за запълване (Padding) и 3. Начин за съставяне на криптографско съобщение (Cryptographic Message).
В тази серия искам да обърна внимание на въпроса за начините за създаване на ключ, който да се ползва за криптиране. Направил съм python модул, който имплементира PBKDF функциите от PKCS#5. Кодът му е достъпен и в github, където ще се радвам да видя вашите поправки и коментари.
За криптиране и декриптиране симетричните шифри (AES, Blowfish, 3DES, CAST5, RC4) използват ключ. Ключът е различен от паролата, която потребителя въвежда, за да шифрира или дешифрира, но може да е производен на нея. Причините да се ползва ключ, а не директно паролата са технически и практически. Технически, ключът е с фиксирана дължина (16, 24 или 32 байта), докато паролата може да съдържа произволен брой символи. Практически, паролите използват сравнително ограничен набор от символи, къси са, повтарят се и са ограничени от възможността човек да запомни комбинация от символи. Колкото и сложни пароли да измисляте, не може да надминете като качество случайно генерираната достатъчно дълга парола. Случайната парола, пък, е толкова произволна, че не може да бъде запомнена, което я прави безсмислена и неприложима на практика. За да бъде решен този проблем се използва функция за създаване на ключ с използване на парола: PBKDF (Password Based Key Derivation Function).
PBKDF функциите са описани в точка 5.2 на PKCS#5: „Стандарт за криптография с използване на парола“, но още там първия вариант е обявен за остарял и се препоръчва само втория означаван с PBKDF2, който описвам тук. За преобразуване на потребителската парола до достатъчно сигурен ключ, който да се използва за криптиране, се комбинират две техники: 1. Добавяне на произволни символи към паролата, наричани сол (salt) и 2. Създаване на изчислителна трудност срещу опит за налучкване, чрез атака с груба сила (brute-force), чрез повтаряне (итериране) на операцията създаваща ключа. Функцията PBKDF2 приема четири аргумента: 1.парола (както е дадена от потребителя), 2. сол (случаен низ), 3.брой повторения на операцията за създаване на ключа и 4.желана дължина на ключа. Операцията по създаване на ключа се състои от две действия: 1. Използване на HMAC операция върху паролата и солта, последвано от 2. побитово „логическо или“ (xor) на настоящия с предишния резултат от 1.. Операцията се повтаря „доста“ пъти, като за стойност на „доста“ PKCS#5 посочва поне 1000, но като имаме предвид, че стандарта е създаден през 1999г. и индексираме стойността съгласно закона на Мур може да се наложи да извъртим операцията още повече пъти. В имплементацията съм използвал означенията от 5.2 на PKCS#5 с цел максимална леснота за разбиране.
С python и криптография се занимавам за разтоварване и затова ще ми е интересно да от по-опитните да чуя всичко, което може да ми послужи за подобряване на стила и качеството на програмиране или научаване на нещо ново. За да може бележките ви да са най-конструктивни съм сложил кода в github. Кажете и ако считате, че подобни материали може да са интересни – направил съм си библиотечки за padding, Key Derivation функциите от ISO/IEC 18033 и преобразуване на примитиви за данни както са описани в ISO/IEC 18033 и PKCS#1 – ако може да са полезни ще се радвам да разкажа за тях.
Щом се пробуди Зора розопръста, родена от зрака,
стана от своето ложе любимият син Одисеев,
сложи си дрехата, меча изострен през рамо преметна
и на нозете си бели привърза блестящи сандали.
Двадесет години скита Одисей докато се завърне в родната Итака. Десет години воюва за разрушаването на Троя и още десет се лута към дома. Завръща се сам и стар, видял смърта на своите другари, за да открие, че в родината си е предаден от най-близките си.
Какво искат да ни кажат, когато кръщават военна операция „Зората на Одисеята“? Нов Ирак, пореден Афганистан? Одисеята свършва с избиването на „цивилните“ женихи на Пенелопа, които се домогват до най-ценното му, докато той е далеч от дома. Само намесата на Атина предотвратява следващите кръвопролития. Силно се надявам някой да има по-добър план от алюзии към класически епоси, които се решават с божествена намеса, защото, както казва „бащата на хората и боговете“:
Чудно, че смъртните хора за всичко винят боговете!
Идело злото, възкликват, от нас. Но нали чрез безумство
мимо съдбата нерядко глупци си навличат погибел?
Стихотворение на Ейдриън Мичел, което Марин Бодаков рецитира на форум за образованието „Диалог за бъдещето”
Едно дете пее
Едно дете пее и
никой не слуша,
освен детето което пее
Булдозери ринат земята
Вкъщи има пожар
Градинари поливат земята
Вкъщи има пожар
В къщите има пожар
Звънете в пожарната
В пожарната има пожар
Ще се изпокрием в яма
Ще изтлеем като слама
Навсякъде има пожар
Едно дете пее и
никой не слуша,
освен детето което пее
Превод: Проф. Александър Шупаров
A Child is Singing
A child singing
And nobody listening
But the child who is singing:
Bulldozers grab the earth and shower it.
The house is on fire.
Gardeners wet the earth and flower it.
The house is on fire.
The houses are on fire.
Fetch the fire engine, the fire engine’s on fire.
We will have to hide in a hole.
We will burn slow like coal.
All the people are on fire.
And a child is singing
And nobody listening
But the child who is singing.
Стихотворението много добре илюстрира ситуацията не само с образованието, но и на обществото. И другите лекции са интересни, препоръчвам ви още Явор Джонев и Мария Донева.
Що за опозиция имаме щом не реагира на определянето на вътрешния министър за ръководител на предизборен щаб? Контролиращият репресивната мощ на държавата е заинтересован участник в процеса, който трябва да определи кой ще представлява и кой ще контролира страната и териториалните ѝ подразделения. Само аз ли виждам проблем в това? Какви идеи за предизборна борба очаквате да има лице, склонно към показна полицейщина, прекомерна употреба на СРС и незачитане решенията на съдебната власт? Как си представяте полицията да противодейства или разследва нарушение на правилата за провеждане на избори, извършено от началника им?
Ако не искате да мислите, поне четете – да ви послужи в живота дето са ви карали да учите Бай Ганьо в училище. Алеко Константинов го е описал като сатира, но реалността надминава въображението на автора. Фейлетона може да преувеличава, да украсява, но не допуска че министър лично може да води предизборна кампания. В сравнение с ГЕРБ, Бай Ганьо е скромен: „Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева.“ Какъв околийски, вътрешния министър лично води изборите! Либералното разбиране на Цветанов е описано точно: „Министра чева не е света Богородичка, да ги послуша хемен така! Отговорил им: изборите са свободни, ха-ха-ха!…“ С такава свобода демокрацията е неминуема: „Опозиция ли?… Дяволът не може да ти излезе насреща!“ Опозицията ще се сети чак като я засегне лично, ще протестира, но ще е късно: „Ама ще речете, че се дигнала гюрултия. Майната му! Додето я оправят – изборите ще свършат.“ „Кос-тен-ту-ция! Нa-а, костентуция!“
Уважаеми ботове! Не вие, които сте скриптове, а вие, живите хора, пишещи коментари с цел да сложите връзка към сайт. Много сте ми интересни. „Популяризирате“ сайтове със смешки, филми, подаръци, картички и всякакви други. Не знам дали се наричате SEO специалисти, онлайн маркетьори или прости спамъри. Не ме интересува как се наричате, но ми е интересна вашата ниша и този пост е специално за вас.
Вижда се, че пишете не за да допринесете съдържание, а заради линка. Не ви се получава много съдържателно и обикновено трия вашите коментари, но този пост ще е изключение. Ако ми разкажете за вас и отговорите на някой/няколко от поставените въпроси няма да трия коментарите и линковете ще си останат. Не ви познавам „бизнеса“ и затова не знам какво точно да попитам. За начало бих искал да получа отговор на няколко общи въпроса:
Колко се плаща, за да постваш коментари?
На какво се плаща? На брой коментари, според получения трафик, повишен рейтинг, друго?
Как се проверява свършената работа? Какво става, ако коментарите са били изтрити, сайта е бил докладван за спам или включен в черен списък?
Колко изкарвате от тази дейност, примерно, за един месец?
Как ви се изплаща възнаграждението? В брой, PayPal, epay, някакъв бартер?
Как, на кого и защо се доверявате, че ще ви бъде платено честно? Лъгали ли са ви?
Кои са местата където се търсят и предлагат такива услуги?
Как се наричат тези услуги? Може ли да посочите такава обява?
Нещо друго искрено и лично да разкажете? Всичко, което считате за интересно, ще е добре дошло. И защото четете по диагонал, повтарям – всеки коментар, който допринася по темата и дава отговор на въпросите ще бъде запазен и няма да бъде изтрит, независимо дали съдържа рекламна връзка.
Министър в немилост звъни късно нощем на 180 – телефона за точно време и през сълзи, с драматичен фалцет, говори несвързано колко обича и колко лоялен е към Премиера. Той чува, той ще разбере.
Водеща новина са спонтанни митинги из цялата държава. По телевизията показват късо подстригани енергични млади хора с транспаранти, на които пише „БББ – Бог, Бойко, България“. Човек с плитка и знак на Тангра излага доказателства, че Бойко Борисов е пряк потомък на рода Дуло.
Главният прокурор подава оставка. На другия ден вестниците отпечатват на първа страница неговите думи „Съзнавам своята престъпна мекост…“. В сутрешния блок номинираната за главен прокурор Искра Фидосова представя своята концепция за „обвинителната власт“, където най-често споменаваната дума е „целесъобразност“.
„За какво сме ви повикали? Ето ви лист, пишете. “ – това е единственият въпрос зададен в следствието на скоро съкратен служител в БАН, който е активен коментатор по форумите. С интелигентите не си струва усилието да се изгражда обвинителна версия. Те сами ще я измислят и поднесат на готово.
Шеф на агенция излиза от ДАНС, където сам е отишъл да се предаде, след като е чул по радиото, че се готви неговия арест. Радиото е глобено 50 000 лева за клевета и разпространение на неверни данни, а на другата сутрин барети с качулки извеждат бившия шеф от работата му. Медиите отразяват новината, предавайки буквално съобщението на МВР.
Правоохранителните органи регистрират повишен рейтинг на обществено доверие. Отчитат повишаване разкриваемостта в следствие на засиленото сътрудничество с гражданите. Основна заслуга се отдава на новата система на „сведенията“. Анонимно, лесно и удобно – 24 часа в денонощие може да подавате сигнали към полицията. Нека сведенията да идват от порядъчните хора — това е по-добре, отколкото да информират вечно критикуващите.
„Гигантски обект, поразяващ въображението с грандиозността си“ – така е описан новоосветеният катедрален храм с хотелска част, построен до скален манастир, където са открити мощи на апостол Павел, чиято истинност е потвърдена лично от Берлускони.
Мога да продължавам, но ако ви е интересно – ще ми е любопитно да науча какви са картините от близкото бъдеще, които вие виждате.
Народният представител Красимир Велчев говори за създаване на нов закон срещу клеветата. Клеветата и обидата вече са наказуеми престъпления, уредени в Раздел VII на Наказателния Кодекс и от нов отделен закон срещу тях не би трябвало да има нужда, защото би било достатъчно изменение на НК. Възможно е да става въпрос за поредния ГЕРБ некадърник или за нещо много по-опасно, но при политиците е винаги трудно да кажеш дали си имаш работа със злодей или идиот.
За клевета към момента се носи наказателна отговорност, което означава, че за налагането на наказанието е нужен съдебен процес. ГЕРБ не обичат много съда, най-малкото заради това, че е свързан с доказване на всяко твърдение. Колко по-лесно и удобно би било наказанието за клевета да се налага от администрацията! Това е и случаят, в който би бил нужен нов закон, който да уреди носенето на административна отговорност за клевета.
Администрацията може да бъде накарана да работи бързо и правилно, нека тя съди. Целта на Велчев е истината да настане в изборната 2011 и бавните съдебни процеси не са правилното средство. Променят наказанията за клевета в НК на лишаване от свобода, създават нов закон, който да предвижда имуществена отговорност за нещо като клевета и Министерството на истината е готово.
Световното първенство по футбол е бизнес за милиарди. Коя държава ще получи правото да управлява и преразпределя този приход се определя от ФИФА. С цел гарантиране на печалбите, ФИФА изисква от страните-кандидатки гаранции за „създаването на инвестиционен климат“, който много малко развити държави биха намерили за приемлив. От филма на BBC и коментара на Корните, научих общото настроение на изискванията на ФИФА, но когато намерих конкретните отстъпки, които е направил ЮАР, за да вземе домакинството, бях силно впечатлен.
Най-интересни са финансовите облекчения, които създават “tax-free bubble” заФИФА и нейните партньори. „Партньори“ са не само националните федерации, но и спонсорите, рекламодателите, търговците и на практика всички, които реализират приход от проявата. Стадионите, паркингите, пресцентровете и всички други места, посочени от ФИФА, се третират като територии на дипломатически представителства в данъчно отношение и не се начислява ДДС или Данък печалба. За защитата на търговската дейност се предоставят специални гаранции от правозащитните органи, като естествено идва и правото тази освободена от данъци и опазена от „органите“ печалба да бъде безпрепятствено изнесена от страната.
Какво са дали Русия и Катар като отстъпки не е ясно. За разлика от сайта на ЮАР в технитесайтове има само чист маркетинг. В Русия можем добре да си представим как ще се завъртят парите и вероятно отново ще станем свидетели на знакови проекти на „приблизителна“ стойност от 1 до 6 милиарда долара. Гигантоманските проекти за Катар са нещо като стил, но той е една от най-богатите страни за разлика от Русия, в която населението тъне в мизерия, заради болната суета на властимащите. Дуото Путин/Медведев за Русия е нещо като Емира на абсолютната ислямистка монархия Катар и може би точно мегаломанията на авторитаризма е нещото, което привлича ФИФА. Само в такива държави би било възможно да правят каквото си искат, за да извлекат максимална печалба и едновременно с това да задоволят егото на домакините.
Настрани от темата с парите, на мен ще ми е любопитно да видя как ще бъде организирано световното в държава, в която шериата е действащо право. Как ще се съчетае исляма с традиционната реклама и консумация на алкохол, как ще се приемат освободените фенки и как ще оцеляват хората при средна температура от 40 градуса. Това са едни „културни“ проблеми, които пак – знам – парите ще решат, но нали поне тази игра не трябваше да е за тях.
Предложението за ограничаване достъпа и съдържанието на Търговския регистър се прокарва без обществената подкрепа на макар и малка част от обществото. Против него се изказват представителите на бизнеса, гражданските организации и адвокатите, като най-многобройните юристи, които не са зависими от изпълнителната власт. Изпълнителната власт упорито и в нарушение на европейските изисквания, налага промени, които привидно няма да ползват никого. Аргументите за защита на личните данни и предотвратяване на престъпления са жалки, защото по-подробна и по-добре организирана информация е налична и достъпна за всеки със сериозни намерения.
Тъй като няма обществен интерес, се чудя дали пък няма частен интерес в ограничаването на достъпа до Търговския регистър. Кой би спечелил повече пари, ако достъпът до тази база данни с всички дружества в страната, бъде направен платен? Спекулирайки, без каквато и да е вътрешна информация, се сещам за занимаващите се със следните дейности:
Брокерите на информация. Когато достъпът до информацията е ограничен, то цената ѝ логично се покачва. Продукти като Апис Регистър и Сиела Инфо съществуват далеч преди Търговския регистър, но след неговото създаване закупуването им се оправдава само ако наистина ползвате пълните им възможности. Ако вашите потребности са прости и примерно ви е необходимо само да сте сигурни, че определено лице може да сключва договори от името на дружество, то публичният Търговски регистър ви вършеше идеална работа. След като се въведе платен достъп и премахнат лични данни като ЕГН, то вече плащащият ползвател на тази осакатена услуга няма да знае примерно дали се договаря с Георги Димитров – културиста, адвоката, композитора, зъболекаря или със зомбито на мумията от Мавзолея. В такава ситуация всеки разумен човек ще трябва да започне да си плаща за информацията.
Обслужващите плащанията. Законово гарантираното потребление на определена услуга е мечта за всеки. Когато е задължително да си платиш, въпросът „колко да си платиш“ получава съвсем не-пазарен отговор. Както стана и с обслужването на плащанията на другите държавни и общински такси, платежните институции наложиха скъпи и примитивни процедури, за да реализират приходи, които често достигат до 20% от обслужените плащания. Представете си колко по-лесно и евтино щеше да е, ако държавните служби имаха по един ПОС. Всяка фирма има банкова сметка, към която може да се издадат карти, които банката би таксувала с около 0.1-0.5% от транзакцията и това всичко щеше да спести ходенето до клона, чакането на няколко опашки, разнасянето на хартийки и други. За съжаление, за гарантирания пазар на държавни услуги модернизацията на плащането води единствено до намаляване на приходите на посредниците и затова е непостижима.
Разбира се, има и всякакви други обслужващи дейности, които ще паразитират около изкуствено създадената потребност, но за тях може вие да подскажете. Основната ми теза е, че използването на държавна власт за създаване на бизнес модели, експлоатиращи достъпа до информация, която е от основна необходимост, трябва да е проблем не само за единиците, отстояващи принципното право на прозрачност (възхищение и уважение за адв. Кашъмов!), но и за цялото общество, което рано или късно ще плати цената.
Перфокартите са средство за съхранение на информация, което е примитивно от днешна гледна точка. Те от много години са част от историята на компютрите и аз ги познавам най-вече като картончета от приятна хартия за водене на бележки или отбелязки. Една перфокарта може да съхранява 80 символа информация, което е един ред текст, програмен код или друг вид данни. За запазването на осемдесет символа се изразходва цяло парче хартия – изглежда наистина първобитно, но не са малко хората, които не само помнят, но и съвсем сериозно са ползвали перфокарти в работата си.
Докато си мислех, какво разхищение на суровина представляват перфокартите, се сетих, че и днес е общоприето да се ползват визитки, които също не са никак ефективни, отчитайки количеството на съхраняваната информация, спрямо използвания материал. Перфокартите могат да съхраняват до 80 символа смислена информация, а за име, email и телефон не е необходимо много повече – защо да не могат да се ползват точно като визитки и ето резултата:
Благодарности на Влади от СУ, който ми даде карта, от този сайт научих подробности за кодирането на информация и с линийка и моливче „пробих“ съответните места. Използвах EBCDIC схемата за кодиране, която ми се стори най-разумна, макар че вероятно е най-трудна за четене без компютър. Не би трябвало да е трудно и да се направи на „истинска“ визитка.
Каква организация, според вас, може да си постави за цел „преодоляване на правните последици от промените на чл. 251, ЗЕС от м. февруари 2009 г.“? Това е т.нар. Закон за подслушването на Интернет, ако не се сещате. Този, който позволява събирането и предаването на данни за цялата ви интернет активност за година назад. Що за организация би си поставила за цел да преодолее последици от закон? Моята първа асоциация би била с организираната престъпност, мафията или някаква друга тайна подмолна сила, но не бих бил прав.
С преодоляване на закони се занимава специален съвет към Министъра на културата. Нарича се Съвет за защита на интелектуалната собственост и формално изглежда като междуведомствен орган, но на неговите заседания са канени и присъстват предимно представители на т.нар. „правоносители“. Случайно или по-скоро не целите, които Съвета си поставя, съвпадат напълно с интересите на тези организации.
За пример може да се даде друга от целите на Съвета – „регламентиране на отговорността на доставчиците на интернет услуги при обмена на защитено съдържание“ и „законодателна промяна за създаване на правно основание за реализиране на сътрудничеството между доставчиците на интернет услуги и правоносителите“. Сещайте се за идеята за „трите удара“, която води до прекратяване достъпа до интернет единствено възоснова на донос от заинтересована страна.
Повече и по-подробно за Целите на Съвета може да научите от Плана (.doc) за неговата дейност. Планът ще бъде обсъждан в затворен кръг на 04.11.2010г. от 14,00 часа в Министерството на културата, зала „Колегиум”, шести етаж, но се надявам да не отблъснат интерес, ако сте заинтересован гражданин или журналист.
Президентът досега за мен не беше нищо повече от политически Веско Маринов. Перчемлия, който говори гладко общи приказки, жените на възраст го намират за „хубав мъж“ и толкова. Агент-мижитурка бил, бракониер бил, наскърбил бил финансовия министър – много важно, все едно цялата държава не го псува. Обаче с явно обявеното намерение да прави организация, с която да участва в политическия живот докато още е в мандат и „олицетворява единството на нацията“, ме подразни много.
Разбира се, няма да е политическа партия, а „гражданска инициатива“. От неговите уста звучи невинно – все едно е фейсбук група някаква, но му се е получило тъпо. Точно „гражданска инициатива“ е вече съществуваща и съвсем друга форма на обществено участие, за която той можеше и да знае, ако в последните три години беше стъпвал в страна от ЕС. Първанов и иначе не върви да е „неформален лидер“ на партия. Бойко и по начало си е неформален – на него му отиваше. За човек с такава партийна и историческа подготовка, като заемащия длъжността Президент, най-отива да е нелегален лидер, защото точно сега е време за отстраняването му от длъжност или т.нар. импийчмънт за грубо нарушение на Чл. 95. от Конституцията:
(2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.
Достатъчно ясно е написано и покрива всякакви възможни словесни формулировки. Надявам се, този път поне, народните представители да успеят да внесат искане за започване на процедура по отстраняване, пък дали президентската квота в Конституционния съд ще позволи на такова искане да мине е съвсем друг въпрос.
Европейският парламент си е поставил за цел да пребори проблема със забавянето на плащане по търговските сделки. Особено във време на криза частичното или забавено плащане на цената по сделките води до сериозни проблеми за фирмите. Илюстрация на такива проблеми е популярната реплика „Ще ти платя, когато на мен ми платят“; оправдаването със забавено възстановяване на ДДС; „договарянето“ на отстъпка от размера на задължението, за да бъде заплатено и стотиците трагични и комични реакции на дружества, които не могат да си платят задълженията.
Друга страна на проблема е налаганата практика на отложено плащане на задълженията, само защото платеца се намира в по-силна позиция и каквито договорки съм виждал да достигат срок от 270 дни след извършване на услугата или доставка на стоката. Обикновено в горните случаи кредиторът е щастлив да си вземе дължимото и въобще не става въпрос за лихви, неустойки или каквато и да е друга компенсация за забавата.
Цената на забавянето, независимо от причината, се поема от по-слабия икономически субект и Европейският парламент и Съветът на ЕС са решили да опитат да се справят с проблема като чрез нарочна директива регулират извършването на всички плащания по търговски сделки и „развият култура на плащане в срок“. Научих за нея от блога на Вихър Георгиев за Право на ЕС, който ви препоръчвам. Ключовите моменти, от все още работния текст, са следните:
Регулират се всички плащания по търговски сделки
Включват се не само отношенията между частноправни субекти, но търговски сделки на държ. органи;
Срокът за плащане се ограничава до 30 дни, в някои особени случаи за държавата до 60 дни;
Лихви между търговци се дължат и без да са изрично уговорени. Има задължение за „законна лихва“ основен лихвен процент, който да се ползва за смятането им;
Минимални разноски по събирането в размер поне на 40 евро, дължими без покана;
Дефинират се практики и договорки, които представляват явна злоупотреба по отношение на кредитора;
Насърчава се медиацията, арбитража и се предвижда се ускорена процедура за спорове по неоспорени вземания;
Сроковете за получаване на изпълнително основание за неоспорено вземане са до 90 дни;
Получаването на фактура е искане за плащане и начало на срок.
Ще стане интересно, особено с „явната злоупотреба по отношение на кредитора“, защото ако този институт не е добре уреден и прилаган, то останалите правила са предимно пожелателни и могат лесно да бъдат заобиколени. Ако тези правила се прилагат както са замислени, те ще окажат вклияние на много фирми, които разчитат точно на забавянето на плащанията, за да си осигуряват (безлихвен) кредит от партньорите и на финансови услуги като факторинга, които печелят от същото. Опитите за регулация на тази така чувствителна материя, също ме подсещат и за правилата за разрешаване на спорове между социалистическите предприятия, но това е друга тема.
Новият „специализиран“ наказателен съд ще се занимава само и изключително с дела срещу организираната престъпност. Звучи добре, но коя престъпност е организирана? Наказателния кодекс дава определение:
„Организирана престъпна група“ е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.
Никак не е трудно да се влезе в това определение. Общо взето, всяка компания на маса може лесно да се представи като организирана престъпна група.
Другият важен въпрос е кой решава дали има организирана престъпна група? Обикновено трябва да е прокуратурата, при внасянето на обвинителният акт, но сега има и специализирана прокуратура. Не мога да съм сигурен от предложените поправки, но да не се получи така, че разследващият орган от системата на МВР (тия с политическата воля) да определи че даден случай трябва да върви по „специализирания“ ред.
Най-ясно общата насока на промените може да се разбере от мотивите към предложените промени в НПК. Ще цитирам откъси, за да дам илюстрация на политическата воля:
Повечето от предлаганите изменения и допълнения в НПК са свързани с усъвършенстване на доказването и най-вече с опростяване на процеса на доказване
На второ място са измененията и допълненията, свързани с разширяване приложното поле на информацията, която да може да се използва като доказателствен материал
Досега данните, получени по реда на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) преди образуването на наказателното производство или по друго производство, не можеха да се ползват като доказателствени материали.
възможността като свидетели да бъдат разпитвани служители на МВР и на военната полиция, които са присъствали не само при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване, а и когато са присъствали при извършване на други действия по разследването.
Предлага се и при извършването на определени действия по разследването да присъстват не задължително две, а поне едно поемно лице
Със законопроекта се разширява възможността в съдебната фаза на процеса да се ползват доказателствени материали, които досега не можеха да се използват като такива
Възможностите за доказване се разширяват и с отмяната на ал. 7 на чл. 234. Това ще направи възможно събраните доказателства, макар и след изтичането на срока на разследването, да се използват като доказателствени материали.
Със законопроекта се предлагат промени, с които пряко се цели да се ограничи формализмът и да се ускори наказателното производство
със законопроекта се предвижда предявяването на разследването да се извършва само, ако обвиняемият е поискал това.
Предвиждането на запасен защитник в определени случаи ще гарантира спазването на принципа за разглеждане на делата в разумен срок.
Досъдебното производство ще бъде ускорено с отмяната на двустепенната съдебна проверка по чл. 234, ал. 10 и 11, която бе предвидена само да се изброи дали са изтекли една, съответно две години от привличането на лицето като обвиняем, за да се отменят мерките за процесуална принуда
С отмяната на чл. 231 – 233 също се цели ускоряване на досъдебното производство чрез отпадане на задължителното изискване за разследващия орган да изготвя заключение.
Със законопроекта се предвижда връщането на делата на досъдебното производство да може да се протестира от прокурора. Тази процедура ще ускори наказателния процес, защото ще се ограничат случаите на неоснователно върнати дела;
В посока да се ускори наказателното правосъдие в Република България е и предложението да отпадне правомощието на въззивния и на Върховния касационен съд (ВКС) да връщат делата на досъдебна фаза поради допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на обвиняемия и на неговия защитник
С цел да се ускори правораздаването по наказателни дела е и предложеното изменение на чл. 346, с което се ограничава приложното поле на касационното производство. Така на касационно обжалване и протестиране ще подлежат само решенията на апелативния съд, с които се потвърждава или изменя присъда за престъпление, за което са предвидени най-тежките видове наказания в санкционната система на българското наказателно право.
Предвижда се ограничаване и на приложното поле на възобновяването на наказателни дела по искане на осъдения.
Със законопроекта се предлага да се отмени глава двадесет и шеста. Предоставената възможност по действащите чл.368 и 369 след изтичане на една, съответно две години от привличането на едно лице като обвиняем разследването да може да се прекрати
Може ли да снимаме хора и да бъдем фотографирани? Всеки, който някога е държал фотоапарат, е запознат с различните типове реакции на хората, към които насочва обектива. Какво е правилно и етично поведение на фотографа, заснемащ човешки лица, зависи от неизброими възможни ситуации и е много трудно да бъде определено.
Всеки фотограф преценява сам за себе си как е най-подходящо да снима хора, но има няколко общи правила, които се отнасят за заснемането на човек и неговото лице. Най-основна е общата забрана на чл. 32 (2) от Конституцията:
Чл. 32. (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Снимките са обект на авторското право и сега действащия ЗАПСП регламентира единствено, че фотографът е носител на авторските права и не казва нищо за отношенията с модела, освен това, че лицето, попаднало в кадър, може да получи само това, за което изрично се договори:
Чл. 13. Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За използването на такова произведение между автора и изобразеното лице могат да се уговарят условия.
Проектът за изменение на Закона за авторското право, който в момента се обсъжда в Народно събрание, съдържа предложение за конкретизация и промяна на разпоредбата на фотографиране на хора. Тези промени още се обсъждат и не са влезли в сила, но не виждам някой да им се противопоставя и предполагам ще минат. Основната новост е добавянето на изискване за получаване на съгласие от лицето, което ще бъде фотографирано или изобразено:
Чл. 13. (1) Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице.
(2) Съгласие по ал. 1 не се изисква, когато:
1. изображението е било направено в хода на обществената дейност на изобразеното лице или на публично или обществено място;
2. изображението на лицето е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;
3. изобразеното лице е получило възнаграждение, за да позира, освен ако между автора и изобразеното лице е било уговорено друго.
(3) За използването на произведение по ал. 1 между автора и изобразеното лице могат да се уговорят условия.
Въвеждането на принципа за получаване на съгласие е съобразено и конкретизира цитираната горе конституционна забрана за заснемане без знание и съгласие. Няма форма за изразяване съгласието и всеки фотограф сам трябва да съобрази и предвиди как би било най-удачно да докаже, че обекта не само не е бил против, но е и бил съгласен да бъде заснет. Втората алинея предвижда изключения от задължението фотографът да получи съгласие. Такива изключения са заснемането на обществена дейност на лицето, когато то се намира на публично/обществено място или е само част от по-голяма картина. Приема се, че ако изобразеното лице е получило възнаграждение, то се е съгласило да бъде заснето.
Много подобни на тези правила са прилагани и досега, но бяха извличани по тълкувателен път. Хубаво е, че има конкретизация, но тепърва практиката ще трябва да даде отговори на въпроси като: кое място е публично и кое обществено; каква част от цялото изображение трябва да е лицето, за да е само детайл и тълкувания на многобройните други възможни случаи, когато се снимат хора. Аз нямам особен личен опит и ако четат фотографи, ще ми е интересно да науча какво мислите за предложените промени.
New York Times пише за намеренията на САЩ да разширят възможностите за подслушване на комуникацията и онлайн. Според компетентните служби, все повече се използват алтернативни методи за комуникация, които не могат да се контролират като класическите телефонни и пощенски услуги. Като пример за нови средства за комуникация се дават Blackberry телефоните, Skype, Facebook и неназовани peer-to-peer програми за обмен на съобщения. Аргументацията е, че новите средства за комуникация осигуряват ненамеса на трета страна, а в интерес на правителството на САЩ е те да имат възможност за контрол, независимо от средството за общуване.
Цел на предложението е да изключат възможността за функциониране на технология, която не дава възможност на правителството да проследява обменяните съобщения и с тази цел предвиждат задължение:
Комуникационните услуги, които криптират съобщенията между общуващите, да предоставят средство за разшифроването им от трета страна;
Базирани в чужбина доставчици, които оперират на територията на САЩ, да създадат служба в страната, която да има възможност да осъществява прихващане;
Разработчиците на софтуер за peer-to-peer комуникация да преработят продукта, по начин, който позволява подслушване.
Най-интересен коментар на идеята прочетох в CNet, дискусия в PBS и позицията на ACLU. Моята надежда е тази идея да последва съдбата на Clipper чипа и да подейства като стимул за осъзнаване на проблема и създаване на по-съвършени технологии за гарантиране тайна на съобщенията.
САЩ са световен локомотив за такива промени и ако стане там, то ще е единствено въпрос на време да стигне и до България.
Георги Денков ми беше асистент в университета. В първи курс ни обясняваше основни положения по Обща теория на правото, а ние се опитвахме да разбираме. Интернет тогава беше нещо модерно и от приказка на приказка с него решихме да правим сайт. След известна борба с html-a се появи otp.dir.bg, където се появиха статии, конспекти, библиографии и други материали по предмета. Георги Денков се оказа ентусиаст и постоянно искаше да публикува материали и да развива сам сайта, което dir.bg тогава не позволяваше. По едно време нещата се развиха дотолкова, че се наложи процеса по управлението на сайта да се автоматизира – купихме хостинг, домейн, попрограмирах малко и така се появи www.legaltheory.org.
Рядко има хора с такъв ентусиазъм и желание да разпространяват и улесняват достъпа до знания като Георги Денков! Благодарение на изключително много труд и единствено собствени усилия www.legaltheory.org се разви и превърна в огромна библиотека от знание не само по обща теория на правото, но Римско частно право, ИБДП и гражданско право като цяло. Статии, рецензии, преводи, курсови работи, библиографии и цели книги – има всичко. Форумът е отделна вселена. Чрез сайта първокурсниците юристи получават достъп до огромно количество образователни материали онлайн и границата на това, което могат да научат зависи само от тяхното желание. Спокойно мога да твърдя, че дори бегло подобие на legaltheory.org няма и съзнавайки необходимото количество работа, скоро няма и да има. Виждал съм всякакви проекти на фондации, университети, комерсиални образователни начинания, но нищо не може да достигне направеното с посвещението на един университетски преподавател. Ако има подходящи определения за Георги Денков то това са будител и просветител и който се е възползвал, макар веднъж, от създаденото от него, знае че в това няма преувеличение.
Причината да пиша за Георги Денков и направеното от него е новината, че е починал. Знаех, че не е добре, че е опериран, но в този етап на живота не мислех за смъртта като възможност и затова говоря хубаво за него чак след като е починал. Ако се интересувате какво ще стане със сайта – съдържанието му е при мен и няма да се загуби. Проблем може да има с домейна, който е на името на починалия, но ще положа усилия и той да се запази, така че и заедно със спомена за Георги Денков да остане живо и направеното от него.
Някой получавал ли е разумно обяснение защо фирмите занимаващи се с MLM продажби забраняват продажбата на продуктите си в търговски обекти? Ето пример. Ако директните продажби спестяват разходите за реклама, дистрибуция и т.н.т. защо изрично забраняват по-неефективния, според тях, начин? Аз съм предубеден към MLM фирмите. Не, те не са „пирамиди“ – моделът им е устойчив. MLM брандовете обслужват, насърчават и печелят от създаването на пирамиди от дистрибуторите си и това е основната икономическа причина да ги считам за вредни.
Критерият дали една схема за продажби е пирамидална е ясен и зависи от какво се реализират приходите – от продажби на стоки или от привличане на нови участници. Фирмата не налага насила модел и всеки MLM дистрибутор сам решава дали ще печели от отстъпките при продажби или ще създава своя пирамидална „мрежа“. MLM приходите винаги са смес от двете и не съм виждал точен количествен критерий с колко приходите от привлечени участници трябва да надвишават печалбата от продажби, за да определим схемата като измамна. Повече от половината, две трети или три четвърти – колкото и да е тази разлика, тя винаги увеличава крайната цена и се плаща от потребителя на продукта.
MLM фирмата не контролира и отказва да носи отговорност за поведението на дистрибуторите си. Тя единствено създава бизнес модел, който му дава „свобода“ да избира поведение. Ако дистрибуторът не смята добре и не може сам да загрее кой модел да избере, фирмата му дава примери (вижте структурата на приходите на 12-15 стр.). В добавка на създаването икономически стимули за изграждане на пирамидална мрежа, чрез забраната на продажби в търговски обекти MLM фирмите ограничават директните продажби до обема, който може да се реализира само чрез личен контакт. Ако метода на директните продажби превъзхожда „класическия“, то нямаше да има нужда от забрани. Не забравяйте, че продажбите в търговски обекти бързо достигат обеми, които налагат и увеличаване на цената с начисляване на ДДС, каквото дистрибуторите не включват. Ако забраната на класическия метод е задължителна предпоставка да функционира MLM методa, то за мен това е ясно доказателство за измамния характер на този модели за продажби.
Обясненията на забраната за класически продажби, за мен са индикация на по-дълбоки възможни проблеми. Обърнете внимание на изричните обяснения защо „здравословните продукти“ на тази фирма не се продават в аптеките. Не, самата фирма не твърди, че продава лекарства, а само че продуктите им имат добър ефект върху здравето. Противното би било грубо нарушение на закона. Обаче, ако независимите дистрибутори на фирмата, водени от възможността да реализират приходи, не са така внимателни в изказа си и използвайки личното доверие внушат на познатите си, че тези продукти ще променят за хубаво здравословното им състояние, то това е лично техен проблем. MLM фирмата няма да носи никаква отговорност, но ще реализира печалба. Изискванията (.doc) да се открие аптека са тежки и многобройни както са тежки и санкциите за нарушенията на фармацевтите. MLM дистрибуторите не трябва да са образовани или отговорни, за да твърдят, че дадени водорасли, алое, гъби или соли лекуват или поне помагат. Липсата на познание, подсилена от 40% печалба, единствено им помага да са убедителни.
MLM модела е възхитителна измама и икономическия аспект е двигател, но малка част от него. Повече и по-подробно може да прочетете на и следвайки връзките от блога за MLM заблуди. Най-интересен е човешкия и социалния ефект на MLM, който ви препоръчвам да наблюдавате внимателно и да го използвате като източник на забавление и познание за хората.
HDCP е технология, която дава възможност потребителя единствено да види, но без да може да копира съдържанието на оптичен диск или телевизионно предаване, което гледа. HDCP се използва за защита на хардуерните интерфейси и е вероятно, ако имате устройство с DVI, HDMI или някой от другите видове конектори, то то да поддържа тази технология. HDCP постига целта като използва криптография и новината от вчера е, че е вероятно master ключа да е вече известен. Това означава, че има възможност защитеното досега съдържание да се копира и разпространява без наложените ограничения. Схемата е счупена веднъж и пробивът може да се ползва всеки път.
След провалa на CSS, това би бил провал на още една схема за технологична защита на авторските права(DRM), но не ми е цел да злорадствам. Надеждата ми е провалът на поредната DRM технология да убеди т.нар. „правоносители“, че съзнателното осакатяване и ограничаване на възможностите на компютрите и цифровите устройства не е идея, в която си струва да се инвестира. Потребителите също не трябва да толерират устройства, които се развиват към въвеждане на нови ограничения за потребителя, вместо към въвеждане на нови възможности, защото точно потребителите плащат цената за това развитие. Провалът не е само за HDCP, като технология, а е провал на целия стремеж за нагаждане на законодателството и бизнес моделите от аналоговата ера, към цифровото настояще. Това е и добър пример и поредно доказателство, че не съществува съвършена и непробиваема софтуерна и технологична схема, която да се въведе примерно за електронно гласуване, а най-вече за това, че човешки проблеми не се решават с технологични средства.
Допълнение: Истинността на ключа е потвърдена. Интел заплашва да съди всеки, на каквото основание се сети. На сайта на организацията лицензираща технологията последния документ, обяснява как работе(ше) технологията и иронично се казва „HDCP Deciphered“.
С подновяването на работата на Парламента, се поднови и работата по проекта за Избирателен кодекс, а с него се заговори отново и за въвеждането на електронно и интернет гласуване. Следях отблизопредишнитеопити за въвеждане на електронно гласуване и категоричното ми мнение беше, че това беше чиста технологична бутафория. Сега се говори по-настоятелно за въвеждане на интернет гласуване, което за мен е опасно, защото няма разумен технически начин по който да се реализира без да се нарушат основните конституционни изисквания към упражняване правото на глас:
Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Тайна на избора
Гласуването трябва да е тайно, защото само гарантираната тайна осигурява свободата на избора и независимостта от външни фактори. Подаденият глас не трябва да може да се свърже с гласоподавателя и от направения избор не трябва да могат да произтекат положителни или негативни последствия за личността. Пример за възможни „положителни“ последствия са получаването на пари или каквато и да е друга облага при т.нар. „продажбата на гласове“. „Контролирането на вота“, чрез заплаха с насилие, загуба на работа или доход, или друга форма на социална или материална принуда са от възможните „негативни“ последствия от нарушаването тайната на гласуването. Въвеждането на интернет гласуване не решава тези проблеми, а чрез улесненията единствено ще благоприятства разпространението на този тип злоупотреби.
Избирателните процедури трябва да са организирани по начин, който пречи на гласоподавателя да продаде гласа си, както и да го защитава от натиск за контролиране на вота му. Разбира се, необходим е активен контрол, защото процедурите сами по себе си не могат да премахнат търговията с гласове и опитите за контролиране на вота, но също така не трябва да съдържат в себе си предпоставки, които ги опосредстват или улесняват.
За осигуряване тайната на вота се създават специални и еднакви за всички условия за гласуване. Такива условия са контролираната обстановка за гласуване в „тъмна“ стаичка, недопускането на придружители, еднаквите бюлетини, непрозрачните пликове и други. При отдалеченото гласуване гаранции за такава обстановка липсват. Гласоподавателят сам избира или може против волята му да бъде поставен в среда, която да даде възможност други да узнаят със сигурност начина, по който е гласувал. Липсата на условия за гарантиране на тайната на вота са предпоставка за опорочаване на избора и това е основна пречка пред „гласуването по Интернет“.
Прозрачност на процеса
Всеки трябва да може да разбере и възприеме механизма на упражняване на глас. Тази възможност не трябва да зависи от образование или техническа компетентност – гласуването трябва да става по максимално прозрачен начин. Процесът трябва да е ясен и разбираем, за да може всеки гласоподавател или наблюдател на изборите да се увери, че неговият глас се подава и отчита по правилния начин.
Предимството на хартиената бюлетина, е че случващото се с нея може да бъде сетивно възприето и разбрано от всеки. Всеки знае как работи хартията, но не съществува нито един човек, който да познава на същото ниво всички технологии, които са нужни да се реализира електронното гласуване. Преминаването от хартиено към електронно гласуване не е напредък, защото е преход от разбиране, основано на познания, към вяра, основана на сляпо доверие.
Основния проблем с електронните изявления е осигуряването на тяхната цялост и непроменимост, като в случая на гласуването автора трябва да остане таен. Гласуването е различно и много по-сложно от изпращането на нормален електронен документ, защото в началото имаме явен автор,който трябва да подаде таен глас, а на края имаме преобразуване в явен и обобщен глас, но с таен автор. Няма логическа схема, по която това преобразуване да е възможно без да се използва трета страна.
Проблемът с наличието на третата страна е точно проблемът за нейната независимост. Избирателното право е пряко, което означава, че подаването на гласа не трябва да бъде опосредствано. Глупаво е да се избират органи на държавна власт, като самата държавна власт извършва процеса, защото избираният не трябва да може да окаже влияние върху избора.
Това са само две от основните принципни пречки пред успешната реализация на гласуване по интернет. Цената, възможностите за злоупотреби и реалната полза от предимствата са други доводи против, на които не съм срещал добри отговори.
