Noise

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Администрацията управлява огромни масиви от данни. Част от тях са оперативни или лични данни и до тях трябва да имат достъп само определени лица. Други обаче са публична собственост и на теория всеки от нас би трябвало да може да ги получи. Такива са данните за замърсяването на въздуха, статистика за заболеваемостта, за данъчни и здравни проверки на фирми и резултатите от тях, за бюджета и харченето в общини и министерства, за престъпността и катастрофите по улиците. Съвсем наскоро в България започна проект, който цели държавата да отвори масиви от данни, които биха били полезни на обществото като цяло. Експерти и журналисти ще могат да ги анализират и да изкарват на бял свят проблеми, решения и дори бизнес възможности.

Този тип данни се наричат „отворени данни„. Те предразполагат за максималната прозрачност в управлението на страната – нещо, което винаги ни се обещава, но само с тези данни може да стане факт.

В тази връзка искам да ви попитам какви данни искате да получите и защо смятате, че ще са полезни. В момента подготвям документ с предложения и технически изисквания. Целта е да убедим екипа работещ по проекта да ги включи. Данните ще бъдат публикувани в отворен формат, който ще може лесно да се трансформира и анализира (примерно електронни таблици). Може да дадете предложенията си във формуляра долу, в коментарите на статията или чрез формата за контакт горе. Резултатите от анкетата може да видите сами в тази таблица. Когато се съберат повече, ще ги обобщя в отделна статия. Междувременно ще включвам първите пристигнали в документа за отворени данни.

Повече за отворените данни ще намерите в статиите ми по темата.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Днес си спомних репликата на Борисов, че до 3 години връща българите от чужбина. Желанието му е похвално, но сами осъзнавате, че всички прочели съобщението извън България са се засмели задавено. А сигурно и не само те. Не става с думи и обещания. Лесно е да обвиняваме държавата за всичко, но истината е, че до сега България не е направила абсолютно нищо да върне емигрантите обратно. И по-лошото – не е направено нищо за студентите, при които шансовете са по-високи. За да не генерализирам с някаква колективна отговорност, трябва да уточня, че никое правителство до сега дори не е започнало да работи в тази насока.

Имаше няколко идеи за събиране на данни на заинтересовани за работа в БГ, които после да се дават на агенции. Тези бяха подети с ентусиазъм от студентските сдружения, данните бяха събрани и толкова. За сметка на това частни инициативи в тази насока – като форумът „Кариера в България. Защо не?“ – набират сила. Също така доста от услугите, предоставени от консулствата и посолствата, са под всякаква критика. Въпреки, че има доста ентусиасти, които си вършат работата съвестно и отговарят на въпроси, процедурите и общата структура е така направена, че да те спре на всяка крачка – както и в България, нали? Нещо фрапиращо се случва, когато семейство българи решат да си регистрират бебето като български гражданин. Чувал съм страшни истории и ситуацията не се подобрява.

За да бъда честен, има и някои хубави инициативи, които се забелязват. Едни от тях са безплатните и редовни консултации на социалното министерство за пенсионното и социално осигуряване в ЕС. Обясняват много подробно какви са правата ни и как да ги отстояваме пред (наравно с българските неуки и нагли) немски чиновници. За тези неща обаче се научава трудно – от уста на уста. Повечето неща – за законите, за изборите, за регламентите им – научаваме от слухове. Затова и предложих Външно да направи проста информационна система, в която всеки емигрант или студент в чужбина да се абонира за новини и региони, от които се интересува.

Въобще истината е, че „българите в чужбина“ е просто една политическа карта. Нищо повече. Не се осъзнава потенциалът, знанията, контактите, позициите в многонационалните компании, пък какво остава за емоционалният заряд, който е скътан. Няма стратегия как да се използва, къде е полезен, как да се подходи или кой да подходи. Агенцията за Българите в Чужбина е само административна функция, която много смятат за импотентна. Не знам дали е такава, но фактите са налице – не познавам никой в чужбина, който не само да е усетил помощта им, но и да знае какво прави тази агенция. Доста дори не знаят, че съществува. Това за мен е що-годе дефиницията на предното определение. И пак – това не означава, че хората там са некадърни – просто явно на никой не му пука.

В такъв случай, господин Премиер, аз питам – как ще се върнат въобще студентите от чужбина като 1. няма каквато и да е стратегия, 2. тези, които отговарят за тези неща, нехаят и 3. всеки ден ни се натяква, че сме в тежест на страната и посолствата ни? Да, разбирам – киберструктурни проекти. Да, те наистина са голям напредък, но да ви кажа – и Гърция има много магистрали. Дори прекалено много. Въпреки все още по-големите заплати, нямам никакво намерение да се местя там. В България емигрантите може да ги върне единствено и само възможността – да направят нещо, което тук не могат. Не заради пари, не заради ония бряст, на който са се катерили като деца – възможността да направят нещо. Запитайте се, един предприемач с достатъчно средства, международни контакти и опит, ако дойде в България и започне бизнес, колко време ще издържи преди бюрокрацията, администрацията и липсата на правен ред да го задушат? А замислете се – точно този тип хора правят ония 4% от БВП. Затова ви съветвам да се насочите към студентите – там е доста по-лесно. За да разберете обаче защо, все пак трябва да се вслушате какво все пак мислят тези, които ще връщате.

Това не е лична атака към тези, които сега са на власт. Писах същото и за тези преди тях, и тези преди това. Просто няма голяма разлика – все още я няма прозрачността, отговорността на институциите, реформите и въобще всички надежди свързани с младата кръв в управлението. Знам, че сега доста ще ми скочат, че виждаш ли – признавам провала на управлението. Не, тези определено направиха доста въпреки острата липса на качествени кадри и опит. Най-малкото признаха и започнаха работа по съществени проблеми. Не съм фен на демагогията и масовата депресия, която е обхванала всички българи – и в България и извън нея, но за да се решат проблемите, трябва да се говори. Сега това липсва. На всички нива.

Ето още текстове по темата:

• WebCafe – Как ще ни върне Бойко Борисов от чужбина?!
• Дневник – Напускам България или оставам?

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Заглавието на статията трябваше да бъде „Депресията на един народ“. Стори ми се обаче твърде „анализаторско“, а не ми се ще да правя анализи. Тях са ги правили други. Днес The Economist излезе със статия за т.н. източен парадокс – „Богатите, бедните и България“ (на български; благодаря Алекс). На пръв поглед не казват нищо, което не знаем – каквото и да става в страната ни, ние винаги сме най-нещастни. Според данните на цитираното изследване, въпреки, че не сме изобщо сред бедните държави, нивото на щастие е едно от най-ниските. За сравнение, бразилците, които са дори с по-ниски доходи, са сред най-щастливите.

Иначе ние сме най-зле, държавата ни е най-зле, политиците са ни най-зле, доходите ни са най-зле, живота ни е най-зле, бъдещето е най-зле, а миналото е за националисти. Нали? В същото време имаме една романтична представа за „останалия свят“ и особено за „европата“. Обичам да давам примери за това колко глупава е тази представа и имам един от днес. Тъй като вниманието ни се ограничава само до „актуалните теми“, ето една такава – снега. Всяка зима се оплакваме как ни е „изненадал“, как не се чистят улиците, транспорта блокира и никой не си върши работата. Ето ви снимка на Франкфурт от преди няколко часа. Този регион е един от най-богатите и като правило пада много по-малко сняг от България. Днес имаше не повече от 5 см. сняг и всичко блокира – влаковете закъсняват с по 30-40 мин, автобусите боксуваха, коли се въртят… въобще пълна програма. Може да си представите какво става като падне истински сняг – няколко дни става хаос. Чистенето на снега пък не е по-различно от това е Пловдив. От Twitter чувам, че в София тази година е доста добре. Разликата тук е само, че на доста улички просто слагат табелки в стил „Тук нямаме намерение да чистим“.

България не е лесно място за живеене – това е ясно. Истината обаче е, че никъде не е – нито в Германия, нито в щатите. Бразилия е по-бедна, с два пъти по-висока детска смъртност, с 7-8 пъти по-висока бедност и по-ниска образованост. В същото време си живеят живота. Същото важи и за много други държави. Значи проблемът не е в това, че нямаме пари и че 20 години градим демокрация. Проблемът си е в самите нас. Не сме калпави, не сме тъпи, не сме скапан народ – просто сме в депресия. Психолозите ще ни кажат, че депресията е едно такова състояние, което трудно можем да разпознаем сами, а това е важна стъпка към решението.

Вместо това ние предпочитаме да се самосъжаляваме. (Тук нямам линк – просто включете телевизора) Може би не индивидуално, но като народ – плюейки българите, ние плюем себе си. Защо сме избирали тези, защо сме слушали чалга, защо ни била тъпа телевизията, защо сума ти и хора напускат страната, защо шефовете не ни плащат, а работниците не им се работи… Не, „калпав ни е народа“ не е отговор. И не се опирам на историята, защото българите сега не са ония, които побеждаваха във войни, затъваха в кризи, създаваха държави и падаха в робство. Друг народ сме – не по-добър или по-лош, а друг. Работата е там, че не знам какъв народ сме – не знаем какво можем, не знаем какви са ни слабостите и силите. Не сме започнали дори да обсъждаме националните си приоритети. Разбира се, че е по-лесно да отметнеш цялата държава. А кой ще седне да направи другото?

Ето статията на Дневник, макар, че не ми харесва заглавието. Там има и по-голяма графика. В коментарите на оригиналната статия пък има някои доста идиотски попадения.