Noise

This post was syndicated from: Како Сийке, не съм от тях! and was written by: Longanlon. Original post: at Како Сийке, не съм от тях!

Понеже въпросът с бездомните кучета ме вълнува отдавна, онзи ден в Капитал обърнах внимание на поредната им сърцераздирателна статия за милите ни най-добри приятели, които просто искат да живеят, на което безспорно имат право, а жестоки и нечовечни изроди се опитват всячески да им пречат, като ги измъчват и избиват. Почнаха много да стават тия статии в Капитал, да не говорим, че всяка една от тях е пример за емоционална манипулация, особено пък тази…

(Чети още…) (677 думи)

© Петър Стойков

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Чу ли сте, предполагам, за разстреляния делфин. Ако не, прочетете това, това и това. В този случай има три факти, които са неоспорими:

Дори да не харесвате животните, да не одобрявате закона против насилието над животни и да смятате защитаването на видове за глупост, не може да отречете, че тук говорим за престъпление. Ако продължавате да четете това, значи искате наказание за виновните. За жалост полицията и прокуратурата не са на вашето мнение. Също както редица държавни служби, агенции и агенцийки.

За да няма анонимност, много ми се щеше да изровя имената на хората, които са били на смяна или са отговаряли за местните служби. Да извадя лицата им и да кажа – ето, на тези хора не си вършат работата. Също както при статистиката за парламента. Тук реално говорим за едни 20-тина души, които просто са решили, че въпреки буквата и смисъла на закона, случилото се е напълно нормално и не заслужава внимание. При това не се свенят да го обявяват в медиите. Заради тези 20 души обвиняваме цялата държава и това е напълно нормално. За жалост обаче не успях. Намерих имената на няколко шефове, но на практика тук говорим за драстично безхаберие на много нива и няколко имена не стигат.

Дори да не ви пука за делфина трябва да си признаете, че този провал е симптоматичен за администрацията. Приема се закон, създават се структури и после никой не знае кое чие задължение е. В крайна сметка или е твърде късно да се реши даден проблем, или законът се променя и всичко започва отначало. През останалото време не им работят компютрите или са в отпуска.

Безхаберието е по-лошо от корупцията. При корупцията чиновничето знае, че нарушава закона. Той или тя може да бъде хванат с парите в ръка и да бъде евентуално съден. Вече дали ще бъде осъден е друг въпрос, но може да се направи нещо. При безхаберието на администрацията се намираме в потъващи пясъци – опитваме се да се движим нанякъде, а чиновника пред нас само свива рамене и ни гледа тъпо.

Искам някой да си свърши работата.

За това си говорим тук – за системни пропуски. Ако някой някъде не си върши работата, очакваме, че тези над него ще го санкционират. Ако и те не го направят, ще се намеси министерство, община или полицията според ресора. И така нагоре по веригата. Тази структура е създадена точно, за да предотвратява такива безхаберия, но очевидно не работи. Затова аз казвам – искам да видя някой от администрацията да си свърши работата. Не заради делфина, а за да видим, че има последствия. Това, че Атанас Русев е имал гражданското самосъзнание да преследва проблема не е решение, а просто показва, че гражданското общество работи в известна степен. Искам и държавата в лицето на администрацията да работи. Не заради някакъв труп на делфин, а защото по закон има престъпление и нужда от наказание.

Дали ще има последствия? Мисля си, че всички ще се съгласим, че не. Този консенсус свидетелства за типичния за нас национален нихилизъм – другият голям проблем на обществото пречещ да направим нещо по случаи като горния. Това обаче е тема за друг път.

Прочетете и това за случая с делфина:
Как един разстрелян делфин доказа че в България няма институции

Изравянето на делфина

Благодаря за снимките на ClubExtreme.org

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Снимка: Sofia Photo Agency

Доста се забавих с тези данни. Причината за това беше новината, че новият сайт на парламента ще тръгне изцяло в началото на 2011. За жалост, имаше голямо забавяне и тъй очакваните отворени данни не бяха пуснати тогава. Сега имам уверението на екипа занимаващ се с поръчката, че в началото на Март вече ще ги имаме. Става въпрос за пълна информация за индивидуалните гласове, участието в пленарна зала, комисии, изказванията, отсъствията, предложенията и законите за всички депутати. Същите данни ще бъдат разбити и по закони, а стенограмите от пленарна зала и комисиите ще бъдат индексирани, структурирани и свързани с профилите на депутатите. Въпреки, че вече имаме отсъствията и гласовете, много е трудно да се обработват. Дори след като по наша молба започнаха да ги пускат като Excel таблици, автоматичният анализ пак е труден.

Когато излязат XML файловете, ще може всичко, което виждате по-долу и в предишните статии, да се вижда в реално време, да е по-точно, по-богато на информация и да може да се разбива по периоди. Така ще може да се направи графика на промените в активността на една или друга партия, да се разбие тази активност по събития, теми обсъждани в залата и конкретни закони, да се съпостави активността на отделен депутат или група с обещанията в Politikat и да се провери до колко една партия реално подкрепя законите на друга и как това се променя във времето. Възможностите са безкрайни. Чакаме само данните.

Статистиката

Ето и последните цифри за сесията септември-декември. Още не съм изкарал данните за текущата сесия – ще изчакам да свърши. Всичко може да свалите като Excel файл, а тези за старите сесии – от предишните две статии (тук и тук). Ако желаете, може да ги комбинирате и да направите статистика за цялата 2010. В графиката долу се вижда съпоставка между зимната сесия и лятната.

*: показва в какъв процент от гласуванията са участвали докато са били на работа. Не отчита пропуснатите гласувания докато са отсъствали.

Някои изводи

Що се отнася до отделни депутати, Доган пак не се е явявал нито един ден на работа. През изминалата сесия същият навик има и Пламен Петров от ГЕРБ. Метин от ДПС пък има цели 73% присъствие, при условие, че миналата сесия го е нямало никакъв. Най-послушни по партии са били Гюнай Сефер от ДПС с 94.3%, Галина Банковска от ГЕРБ с 92.2%, Мая Манолова от КБ с 87.9%, Ваньо Шарков от СК с 87.5% и Цвета Георгиева от АТАКА с 87.1%. С най-голямо участие пък е Нели Калнева-Митева от ГЕРБ, която е гласувала в 94% от случаите и винаги е била на работа. Лили Иванова има 96.3% участие, но то се смята за случаите, когато е била в зала, а тя е пропуснала 40 от 47 заседания. Въобще първите 106 места по участие в гласуванията са ГЕРБ, което ги прави най-редовни в парламента. На 107-мо място е Анна Янева от КБ с 56.6% участие при 75% реално присъствие. От АТАКА най-много има Павел Шопов с 51.7% при 94% присъствие. ДПС – Христо Бисеров с 51% гласуване, но той е присъствал едва на 4 заседания. От СК – Любомир Иванов с 44.3% и само 4 пропуснати заседания.

По партии се забелязва, че ГЕРБ участват в пъти по-активно, когато са на работа, спрямо своите колеги. За сравнение, дори когато от ДПС се появят в парламента, те участват едва в 18.4% от гласуванията. Това означава, че просто се регистрират, гласуват един от всеки 6 закона, а през останалото време са из коридорите. Социалистите, сините и Атака не са далеч от тези цифри. В послушанието се забелязва, че няма голяма разлика между партиите – всички се движат между 76 и 80%, с изключение на ГЕРБ, които са с 86%. Разликата не е много голяма, но може да е доказателство, че се гласува по-чинно от останалите. За жалост по статистиката за положителните гласове не може да се направи сметка коя партия коя подкрепя най-много. Би могло да се направи такава матрица едва когато излязат отворените данни и има връзка между конкретни гласове, законите и техните вносители. И сега това е възможно, но би отнело страшно много време и труд.

Отворени данни

Както е видно, с отворените данни могат да се правят доста интересни изводи. В последните седмици има доста раздвижване по темата или поне аз забелязвам повече неща. Едно журналистическо сдружение обмисля да събира база данни с източници на отворени данни и линкове за визуализация. Покрай активността в Twitter около конференция за отворени данни в Берлин, няколко човека подеха новината ми, че НС ще пуска данни. В последната ми статия писах за данните за енегийните източници в Европа. Покрай това се свързах и с международната фондация OKFN, която развива такива визуализации и проекти. През юни в София пък ще има Opencamp, където ще бъдат поканени международни специалисти по темата и представители на институциите. За него обаче ще пиша по-късно, когато излезе програмата. Снощи разбрах за един доста интересен проект за София, който също има изглед да пуска свободно информация за обработване. За жалост, нямам все още успех с полицията и идеята поне да пускат структурирани съобщения за изчезнали. Крайната ми цел е да пускат отворени данни за всички престъпления и решаването им, както се прави в Англия, щатите, Германия и много други страни. Усилията обаче продължават. Междувременно пуснах данни за вече решените случаи излезли от системата на Lipsva. Файлът ще намерите тук – XML (форматиран), JSON и CSV. Обновява се при всеки решен случай и се надявам да има повече такива.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Снимка: Sofia Photo Agency

Често казваме, че депутатите на ГЕРБ гласуват чинно закони според решенията на партията и кабинета. Друго клише, което се споменава и е вече синоним на депутат, е мързелът и неучастието в заседания. Тук обаче няма да обсъждаме причините и последствията от това ежедневие в Народното Събрание. Нещо, което аз се питам, е колко чинно гласуват депутатите в действителност, колко въобще гласуват и колко от тях са реално в залата.

Спомняте ли си, че миналата седмица споменах за разпечатките от гласуванията в парламента? А спомняте ли си, че дадох идеи, за няколко интереси неща, които можем да правим с тях? Ето една от тях – събрах всички разпечатки в една голяма Excel таблица и започнах да ги анализирам. Ето някои резултати:

По партии

Кой е по-по-най

Най-“непослушни“ от всяка партия
ТАНЧЕВ ГЕРБ 86.3% Участие 43%	ВЕЛИКОВ КБ 56.1% Участие 24%	ДАЛ ДПС 49.1% Участие 14%	ПЕТКОВ АТАКА 55% Участие 30%	АГОВ СК 77.5% Участие 21%	ВАСИЛЕВ НЕЗ 43.7% Участие 12%
Реално присъствие
ДОГАН ДПС 0%	МЕТИН ДПС 0%	ИВАНОВ ДПС 14.3%	СЕФЕР ДПС 28.6%	ПЕТКОВ АТАКА 28.6%	ПЕТКОВ ГЕРБ 28.6%
Активност при гласуване
ПЕЕВСКИ ДПС 5.6%	ЛЮТФИ ДПС 9.2%	ПАНТЕВ КБ 9.4%	МЕХМЕДОВ ДПС 9.8%	ЯНЕВ НЕЗ 9.8%	КОСТОВ ГЕРБ 10%

Интересен факт е, че всички от ГЕРБ гласуват в поне 86% от случаите в унисон с партията. При БСП и ДПС „послушността“ започва от 50-те процента, но там данните са по-неточни, заради страшно ниското им участие.

Методология

Данните, които виждате са на базата на 15 заседания между 9 юни и 9 юли. Това са тези, за които са изведени разпечатки откакто промяната в правилника на НС влезе в сила. През това време са гласувани 663 закона. Крайните резултати по партии и депутати може да свалите като таблица от тук.

Послушание

Това мерило е най-трудно за изчисление. То определя колко често даден депутат е гласувал по същият начин, както средното за партията. Много размишлявах как да сметна това и накрая се спрях на следния подход:

Първо смятам как би гласувала партията, ако беше един депутат. Това става като се изчислява вероятността за всяка възможност (Да, Не, Въздържал се) за всеки закон и се избира най-често срещаното гласуване. Ако така обаче са гласували по-малко от 60% от депутатите от тази партия законът се пренебрегва в изчисленията (т.е. все едно не са гласували). Това възприемам за линия на партията поради единомислие или просто заповед отгоре. След това, за всеки депутат се преброяват колко съвпадения има между неговото гласуване и средното за партията (освен тези, за които не е гласувал и тези под 60% на партията). Така се пресмята колко пъти се е съобразил с мнозинството от групата си.

Реално присъствие

Тук не се осланям само на списъка с неизвинени отсъствия, а на реално подадените гласове. Ако някой депутат е маркиран като присъстващ, но на практика не е гласувал нито един закон през деня, го маркирам като реално отсъстващ. Има случаи, в които някой е отбелязан с неизвинено отсъствие, но е гласувал по-късно през деня. Тези случаи не ги маркирам като отсъствия, защото вероятно депутатът е дошъл по-късно. Най-много такива отсъствия имат Доган и Метин – 15 от 15.

Активност при гласуване

Тук измервам колко закона е гласувал депутатът докато е бил в залата. Това включва дните, в които е дал поне един глас. Поради това, че някои депутати са идвали само няколко дни и са гласували по много, се получава така, че имат по-голяма активност от други, които са седели постоянно в парламента. Така депутатите на ДПС, БСП и СК имат най-ниска средна активност. Случаят с ДПС е най-фрапиращ, защото средно са гласували за по-малко от 2 закона от всеки 10.

Възможности за подобрение

На първо място, това въобще не е представителна извадка, защото от хилядите гласувани закони и десетките заседания, аз взимам само тези от последния месец. За жалост имаме данни само за тях. За щастие обаче, от тук нататък с всяка стенограма ще получаваме такива разпечатки и ще си вадим по-точни изводи.

Формулата за послушанието определено може да се подобри. Примерно може да се сметне средното на партията с вероятности, а не направо с Да/Не. Също така може да се даде тежест на гласовете – за Въздържал се х0.5, а за глас срещу този на партията – х2. Това е защото с обратен глас депутатът реално се противопоставя, а с Въздържал се – просто не им пречи. Накрая, може да се използва векторен анализ за изчисляване на разстоянието между всеки депутат, да се изчисли векторният център на партията и да е види кои депутати гласуват еднакво. В този случай елементите от векторите ще са законите. Може също така да се сметнат разликите между самите партии, за да се види коя срещу коя е гласувала. За целта обаче ще е най-добре да се напише директно скрипт – било то в Excel или направо на PHP. Това ще е доста по-лесно като излязат разпечатките на XML.

Реалното присъствие и активността може да се подобрят с включване на статистика за изказванията на всеки депутат и участието му/й в комисиите. Това обаче също ще трябва да почака докато стане новият сайт. И сега може да се анализира стенограмата, но ще е твърде трудоемко.

Направих всички изчисления с MS Excell 2010. Започнах с OpenOffice Math но се оказа, че няма функции като SUMIFS, която ми трябваха. Все пак, сега формулите са прекалено големи (десетки милиони събирания на страница) и затова в един момент така или иначе ще трябва да се пренапишат на VBasic или нещо за OpenOffice. Този път просто не ми се занимаваше. Също така може всичко това горе да се покаже с иконография, която стана доста популярен метод за изобразяване на сложна информация. Може да го направя към края на годината, когато имам достатъчно точно данни.

Изводи

Макар и непълна, надявам се, че тази статистика да събуди интереса ви към възможностите на отворените данни. С публикуваните разпечатки на гласуването на депутатите може да следим подробно всяко тяхно решение, да го свържем с естеството на гласуваният закон и да изградим профил на всеки политик. Макар че изграждането на такъв сайт би отнело време, самото изчисление и събиране на информация става автоматично. А представете си, че имахме достъп и до други такива масиви от данни, като например средната бройка болни, операции и конкретни заболявания по региони; списък с престъпленията разделени по тип и местоположение; подробна информация за харчовете на общините; напредъкът по различни европроекти и т.н.

Ако си мислите, че това е твърде много информация – не е, защото други европейски държави вече ги публикуват. Ако си мислите, че никога в България няма да получим тези данни свободно, пак ще сгрешите. Може да не е утре или вдругиден, но явно е възможно – от НС се съпротивляваха за разпечатките, но пак ги пуснаха. За статистиката от институциите обаче трябва централно решение (т.е. не на отделни чиновници действащи на добра воля) и принципна политика, която да установява реда, формата и отговорните лица за публикуването на отворени данни. Такива решения винаги се взимат от 2-3-ма човека на възлови позиции и затова трябва да ги намерим и убедим, че си струва. Това все пак е крайната степен на прозрачност, за която толкова много се говори.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Поредната акция на полицията май не се казва така, но в традицията на останалите им такива, бихме могли да й дадем това име. Тук ще говорим за четири провала, които видях около действията на НСБОП към сайта Chitanka.info преди няколко дни. Те не обхващат само този случай, а и не са заслуга само на МВР и правителството.

„Лягай на земята като всеки престъпник“

Това е злополучна фраза на един прокурор, но някак стана нарицателна за акциите на полицията. Макар тогава човекът да беше порицан, провалът на МВР е, че във всички подобни случаи обявяват заловените за „абсолютни престъпници“ и уверяват, че при претърсването ще бъдат намерени нужните доказателства.

В началото това беше полезен PR ход за пред мастите – мислехме си, че най-накрая някой е ударил престъпността със здравата ръка на закона. След всяка поредна акция обаче се затвърждава притеснението, че нямат особена представа какво да правят при ареста и какви доказателства ще намерят. Също така, колкото и да сме сигурни, че някой е престъпник – презумпция, идваща от принципа, че щом има пари, значи не му е чиста работата – все пак органите на реда трябва да твърдят обратното до доказване на противното. В началото беше интересно, но сега вече прекаляват.

В случая с Читанка.info, официалното съобщение беше, че е заловена „престъпна група“ занимаваща се с нелегално разпространение на книги със структури в цялата страна. Твърди се, че са ощетили българската култура (каквото и да означава това) с милиони левове. Първо, всички знаем, че Читанка не продават книги, а ги разпространяват безплатно online. Второ, тези, които четат на компютър си купуват така или иначе книгите които биха си купили книги не са онези, които четат такива на компютър. Трето, спорно е колко са ощетили някого, но дори да е така, не може да се говори за „българската култура“, а 2-3 издателства, които са поръчали ареста.

„Народните будители се въртят в гроба“

Това беше една от реакциите в Twitter. На практика затвориха сайт, който помага на хиляди да четат книги – нещо доста западнало в България в последните години. За мен това е вторият провал, но този път на културното и образователното министерство, защото не са изследвали влиянието на такива сайтове върху пазара на книги и образованието като цяло. Презумпцията е, че щом е в мрежата, значи е незаконно. Дори да е така, аудиторията, която сайтове като Читанка са събрали, има огромен потенциал. Ако имаха някакво бизнес мислене и разбиране накъде върви светът, издателствата щяха да си сътрудничат с подобни мрежи от запалени читатели. Вместо това, сега Читанка.info пренасочва временно към PirateBay и съвсем скоро ще работи качена на сървър някъде в чужбина.

„Ония – хакващите в интернета“

Тук вече говорим за провал в политиката на правителството към новите технологии и мрежата въобще. Преди време писах за сайтовете на държавните институции, а напоследък видяхме и акции срещу сайтове като Читанка и Арена. Интересното с torrent сайта е, че по никакъв начин не могат да го спрат и да осъдят собственика. Знаят го, но това не пречи да го тормозят.

Спорно е до колкото тези сайтове са легални, но това не е въпросът. Почти няма човек в България с интернет (а ние сме много), който да не сваля през торенти музика, филми и книги. Според закона сега, огромна част от населението извършва престъпление, а държавата си затваря очите от практичност – как ще ни осъди всички? В тази ситуация вече имаме ясни индикации, че моделът на лицензиране и работа просто не е читав.

Получава се така, че няколко продуцента и издателски къщи се опитват да променят начина, по който всички ние живеем, за да могат да печелят по същия начин, както са го правили до сега. В същото време, те отказват да се адаптират към новият пазар, защото така има вероятност станат излишни. В този капан сме както ние – потребителите, така и изпълнителите, защото получават мизерна част от печалбите и обвиняват нас, че ги крадем. В крайна сметка обаче правителството е това, което трябва да определи политиката в тази насока и да започне дебат по темата.

„Да оправят нещата, но да не пипат в моята купичка“

Последният провал е на нас – гражданите. Не, че сме ги избрали, защото ако не бяха те, щяха да са други. Обикновено когато се започнат реформи и полицейски акции в дадена сфера, тези, които са засегнати винаги крещят, че се превръщаме в полицейска държава и се опитват да ги затрият от бизнес интереси. Затова и искаме да се оправи държавата, но нашата си далаверка/данъци/ситуация като цяло да не се пипа.

Последно така закрещяхме блогърите, заради изказванията на Фидосова. Всъщност от известно време повечето потребители на мрежата недоволстваме, защото нападат безплатни услуги като Читанка и Арена. Скачаме срещу полицията и решения на кабинета, а всъщност трябва да скачаме срещу парламента. Не на жълтите павета, а срещу индивидуални депутати и решения на комисии. Това, което не разбираме сякаш е, че почти всичко, което полицията прави е законно. Нещо повече – законът изисква да го правят, а законите се създават от въпросния парламент и минават тихомълком в пленарна зала.

Затова трябва да се замисляме, когато се внасят законопроекти и да се борим повече за това да са обективни и изчерпателни. Когато влязат в сила вече е късно. Затова и сега трябва да се борим за тази спорна част от избирателният кодекс. Затова и трябва да следим по-изкъсо индивидуалните решения на депутатите, а не да се чудим откъде ни е дошло после.

Демокрацията не е пускане на бюлетина на всеки 3-4 години. Демокрацията е да заставиш избраниците си да не повтарят грешки и да подсигурят, че тези след тях няма да ги повторят.

Тази акция на НСБОП предизвика огромен отзвук в мрежата. Пиша статията сега, защото бях няколко дни offline. Всички статии от другите автори ще намерите на статичната страница, която замества Chitanka.info Аз искам само да отлича тези на Комитата, трите на ентелегентно, Руслан Трад, Енея и Милена Цветкова. Благодаря за снимката на jamelah@Flickr.