Noise

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Утре мрежата навършва 42 години. За тази възраст е претърпяла немислими трансформации и е заела централна роля в живота на много от нас. Дори да не го осъзнавате, свързаността, която предлага, ви влияе по много скрити начини. Мрежата вече надминава техническите си параметри и се превръща в „място“ – виртуално пространство за работа, споделяне, политика, развлечение и революции.

Наистина, ако бъдат наложени ограничения за достъпа и съдържанието в мрежата, тя няма да е същата. Все пак ми се ще да коригирам лозунга на кампанията „Освободи интернет„ – трябва да освободим хората. Мрежата предлага възможности и свободният достъп до тях навсякъде и по всяко време ги прави ценни. Когато отваряме безжичните си мрежи, ние освобождаваме случайни хора от липсата на информация и дигитална изолация. Тази лична свобода реално изгражда мрежата в смисъла, който възприемаме днес.

Свободният достъп до интернет е наистина задължителен в наши дни и не случайно ООН го определи като човешко право. Има множество европейски проекти за развитие на широколентовия достъп на домакинствата и бизнеса. В България се радваме на доста бърз интернет, но за жалост в отдалечените региони това не е още така. Все пак, отдавна съм установил, че в градовете ни има повече отворени WiFi мрежи, отколкото който и да е чуждестранен град, в който съм бил. Това е добре, защото така помагаме не само на околните, но и показваме култура на споделяне. Затова е важно всеки да отваря мрежата си, но не трябва да забравяме подходящите мерки за сигурност.

Повече за това как да се включим в инициативата на „Освободи интернет“ и как да отворим мрежата си правилно ще намерите на сайта им. Там ще намерите и карта на всички мрежи, които ще бъдат отворени утре.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Същността на социалните мрежи е да се свързваме един с друг и да споделяме информация. Силата на тази комуникация е, че можем да видим кой какво споделя, какво харесва и какво прави. Така много по-лесно можем да открием интересни за нас неща, просто защото най-вероятно интересите ни съвпадат с тези на нашите приятели. Facebook култивира точно това социално споделяне, защото в тази почва има възможност за много бизнес.

Отворете снимката, за да видите къде са скритите бутони

Хората обаче са изобретателни и бързо намират начини да мамят. Предполагам, че сте виждали горната снимка. Тази и още десетки страници с „пикантни“ детайли обикалят фейса като пожар. И как няма – виждате, че някой ваш приятел в харесал страница със странно име. Не обръщате внимание, но след малко познатите ви стават 10 и се чудите какво има там. Посещавате страницата и ви излиза съобщение за „анти спам“ проверка. Лесна е и я минавате. Понякога става, понякога не, но на n-тия път ви препращат към тъпа страница с новината.

Какво се случва в действителност? Под въпросната анти-спам защита, има скрити няколко бутона за харесване на страници. Когато натискате разноцветните бутони, вие всъщност натискате „Харесвам еди какво си…„. Не се усещате, но всичките ви приятели виждат се отворили и сте фен на нещо такова:

Сиана и Хари от „Стъклен дом“ пияни и голи на купон (18+)
Емануела си сваля бельото в ефир ( Видео ) (16+)
Алекс Фъргюсън се присмива на Бербатов (ВИДЕО)
Вижте как е изглеждала Елена Петрова от „Стъклен дом“ на 15г Без Горнище

Това са само част от тези, които намерих. Имат по няколко десетки хиляди „фенове“ набрани по описания горе начин. Къде точно се намират бутоните, може да видите като отворите снимката горе. Тръгнах да търся кой ги прави тези неща и открих сайта Малко-слънце.com. Да – сайт за детски дрешки. Всички измамни анти-спам проверки, които открих, идват от тях. Тук може да видите четири от тях (изтрита е). Много ме съмнява те да са единствените, които го правят това, но все пак е глупаво и грозно. Домейнът е регистриран на името на Боряна Павлова, но не можем да знаем дали е наясно как се използва сайта й.

Затова друг път като видите нещо такова, не повтаряйте грешката на другите си 10-ина приятели. Проблемът със социалните мрежи не е, че разпространяват свободно личните ни данни, а че предразполагат да проявяваме глупостта и невежеството си, що се отнася до опазването им. Това важи с пълна сила и в реалният живот, когато даваме лична информация навсякъде без да се замислим.

И като сме на темата Facebook, вижте каква реклама са направили Noble Graphics за Шуменско. Мисля си, че показва до каква степен социалните мрежи са навлезли в България, щом повечето хора могат да разберат този клип и да се разсмеят. Само преди две години нещата въобще не стояха така.

Впрочем Деян пусна в коментарите една интересна група, която събира информация и се бори с подобни измами.

This post was syndicated from: YABS and was written by: Иво. Original post: at YABS

Преди време ми бяха споделили, че хората търсят по много странен начин в интернет пространството. Не повярвах. Е, вече се убедих.

С предишната статия за Египет, блогът беше ударен от следните търсения в Google:

“Има ли интернет в Египет?”

“До кога няма интернет в Египет?”

“Защо няма интернет в Египет?”

“От кога няма интернет в Египет?”

“Кой спря интернета в Египет?”

О, Боже мой! Що за идиоти биха търсили по този начин? Деца да са, разбирам. Но твърде много хитове има по горните търсения, за да са само деца. Срам за всеки поотрастнал човек, ако търси по този начин. Къде ви е връзката с главния мозък? Какво очаквате от Google? Точни и ясни отговори ли? Нещо от сорта на:

“Има ли интернет в Египет?”

Google: В целия Египет има интернет, с изключение на местата, където няма.

“До кога няма интернет в Египет?”

Google: Попитай ме: “Има ли интернет в Египет?”

“Защо няма интернет в Египет?”

Google: Как да няма, има си навсякъде, само на местата където няма, няма, защото няма.

“От кога няма интернет в Египет?”

Google: Питай ме: “Защо няма интернет в Египет?”

“Кой спря интернета в Египет?”

Google: Не съм казал, но пак повтарям, интернет в Египет навсякъде има, с изключение на местата, където няма!

Когато искате точни и ясни резултати, първо възникналия въпрос във вашата единствена мозъчна клетка би трябвало да получи някаква трансформация. Нека да дам пример, как се случва при мен. Вчера възникна въпросът у мен: “Каква статия да пусна днес в блога?”

1-ва стъпка:

Отговорен фактор: Моята мозъчна клетка.

Дразнител: Каква статия да пусна днес в блога си?

Реакция: Мозъчния импулс, носещ въпроса, тръгва към ръката ми, която да го изпише в гугъл.

Импулсът започва своето пътешествие, някъде към края на врата, малко преди да излезе от магистралата, на изхода за лявата ръка, го застига патрулна кола със специално движение и му дава задача: Първо си стартирай компютъра, после отвори браузъра и отвори гугъл!

Пътешествието продължава, но вече не така леко, натоварен с отвратителни ненужни допълнителни действия, нервният импулс е ядосан, че мозъчната клетка все недомисля нещата.

Стигнал рамото, аха да се отбие по околовръстното на ръката, го застига втора кола със специален режим на движение и го спира. Добавя нова задача, хм не, не добавя, а вече модифицира първоначално поставената: Не пиши в гугъл като идиот въпроса, мозъчната клетка измисли за какво да се пише, ще се пише за липсата на интернет в Египет. Също така, тя като специализиран инженер по комуникации даде наставления да не отваряш гугъл, а bgpmon и там да погледнше кога са махнати префиксите, също така в гугъл търси на английски “egypt bgp prefix withdraw”, тъй като никой няма да напише в статията си, въпросът от който се интересуваш,  а ще напише кога интернет протокола за рутиране BGP е оттеглил (withdraw) ай пи мрежите (prefixes) и добави egypt.

И в крайна сметка, импулсът, напълно модифициран в рамото, свършва своята работа. Разбира се, малко помощ от колеги също бе необходима за постигане на целта.

Вие разбира се не сте специалистти в тази област, но когато питате гугъл, не го питайте в буквалния смисъл, помислете какво би написал някой специалист в статията си по въпроса и включете 3-4 най-вероятно срещащи се думи. Така търсене за “Има ли интернет в Египет” би станало:

“няма интернет египет днес”

Иначе е твърде забавно! Представям си сутрешното кафе на някоя мутра със съпруга-кифла:

Мутрата: “Жена ми изневерява ли ми?”

Google:“На вас или на любовника й?”

Да неприятно е, когато и Гугъл се държи като мен и отговаря на въпроса с въпрос, нали? Каква ще е вашата реакция? Ще попитате: “Жена ми на мен ли изневерява или на любовника си?”*

Ако вашето рамо е недоразвито, за разлика от моето, предлагам безплатен курс: Как да накараме рамото ни да мисли вместо нас!

А ето и къде ми казаха за странното поведение на човечеството, търсещо философския камък с всички отговори:

Человек нашего времени

—————————————————————————————————————————-

* С интерес ще наблюдавам, дали някой ще търси и тези два въпроса в Гугъл и дали ще попадне на моята статия

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

В понеделник пуснаха новия сайт на парламента. Както писах преди месец, трябва да е напълно готов до края на годината. Причината е, че се прави по оперативна програма „Административен капацитет“ и проекта свършва тогава. Версията, която виждате на Parliament.bg не е пълната, като според информацията, която имам, през следващите месеци се очаква да пуснат всички функции.

Първото нещо, което прави впечатление, е дизайна. Определено е по-добър от досегашните. Разделите са по-стандартизирани, RSS-ите работят макар да са само със заглавия и линкове, информацията се намира лесно и като изключим няколко малки грешки – валидира се по W3C стандартите. Структурата на сайта е същата както преди, но не тя беше проблемът тогава. Беше трудно да се ориентира човек кое къде е и сериозен принос за това беше (не)използваемостта на дизайна. Сега виждам сериозно подобрение.

Една сериозна крачка напред в новия сайт ще бъде публикуването на отворени данни на сайта. Това означава, че за всяко заседание, всеки депутат, всяко решение и всеки проектозакон трябва да има XML и Excel файлове описващи подробно съдържанието, връзката им с депутати и комисии, процесът на взимане на решения и прочие. Най-добър пример за това биха били стенограмите на заседанията, които ще бъдат индексирани (лесни за търсене), а към всяко изказване ще бъде прикачен профилът на депутата, към всеки закон – историята му и прочие. Това ще позволи да търсим лесно всички изказвания и активността на депутатите, всички стъпки при гласуването на закони и въобще ще направи целия законодателен процес много по-прозрачен. И сега тази информация е отчасти достъпна, но тъй като е в прост неформатиран текст, за да се осмисли трябва малка армия от доброволци да я изчетат и да свържат парчетата.

Първите стъпки в тази насока беше публикуването на отсъствията и индивидуалните гласове на народните избраници. За да може лесно да ги обработваме, издействах да ги пускат и като Excel таблици. С тяхна помощ, пуснах на два пъти статистика (тук и тук) за реалното присъствие и гласуване в пленарна зала (скоро ще има нова). С пускане на цялата им информация в подобен формат ще можем да правим много повече – примерно да изчислим индекс „лицемерие“ на даден депутат – съпоставка на това какво обещава, какво говори в зала и как гласува.

На този етап единствено отсъствията са предоставени в удобен RSS формат, но имам уверение от хора в проекта, че през следващите седмици всички XML данни, за които говоря по-горе, ще бъдат достъпни. Доколкото разбрах се изчаква фирмата направила системата им за гласуване, за да могат да свържат всичко в реално време. Обработват се архиви от 5 мандата назад, така че тези анализи ще може да ги правим и със задна дата.

В началото на годината пуснах Twitter акаунт и email абонамент за проектозаконите на парламента. В момента имат общо към 500 абонирани. Днес ги прехвърлих временно към новите RSS абонаменти, а в началото на другата година ще ги допълня с новата информация, за да може да са още по-полезни. Надявам се тогава да имам време и да автоматизирам извеждането на статистика за депутатите и да ги сравня с това, което има в Politikat. Ето какво писах за този проект. В тази връзка, на сайта на народно събрание има и бутони за споделяне в Twitter и Facebook, което не беше в изискванията. Следващата стъпка ще е да поддържат страници в социалните мрежи. Вече предложих на PR отдела им да поеме @narodnosabranie.

Въобще хубави неща се случват със сайта на парламента въпреки първоначалните ми съмнения покрай обществената поръчка. Добре, че в администрацията има хора с визия, които искат да променят нещо. Както е тръгнало, ще получим за новогодишен подарък първия сайт на институция с отворени данни и пълна прозрачност.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Урната в началото на изборите във Франкфурт миналата година.

Вчера следобед излезе проектът на Искра Фидосова и групата на ГЕРБ. Прегледах закона и ще наблегна на няколко точки тук. Целият текст може да свалите от страницата на НС.

Първо, не видях някакви съществени промени в избирателната ни система, освен, разбира се, въвеждането на гласуване през интернет. Маха се мажоритарният елемент при парламентарните. Остава пропорционално гласуване с преференциален вот, което си е добра идея. Не знам защо Дневник са писали, че няма да можем да разместваме листите – моят прочит е точно обратен.

Нещо, което за мое голямо съжаление не видях в закона, е създаване на отделен изборен регион за чужбина. Остава старата дефиниция, че има 31 региона в границите на страната, като в София и Пловдив има по няколко. Аргументът за нов регион е, че така българите отишли да учат и да работят извън страната ще могат да изберат няколко свои представители в парламента. Целта ни е да се създаде 32 МИР – Чужбина. В него може да се разпределят по 1 до 3-ма депутатски места за различните континенти. Така ще се повиши неимоверно активността от страна на емигрантите и студентите, защото ще знаят за какво гласуват. До сега гласовете ни се вписваха към някоя „произволна“ секция в България и хем не знаем кой избираме, хем разваляме вота на хората от въпросния град. При милион и нещо българи в чужбина, които генерират между 2 и 4% от БВП на страната, мисля, че е просто логично да има техни представители в парламента. Ето тук ще намерите отвореното писмо на „Гласуване без граници“ по въпроса.

Друго, което не видях, а е много съществено за Германия специално, е липсата на възможност да се отворят секции в чужди консулства. Добавили са условие, че секции се отварят според законите на страната, което е добре, но решение за Германия няма. Конкретният казус е, че немците не позволяват отваряне на секции за чужди избори извън посолствата и консулските служби. На предишните избори за парламент обаче, от Манхайм намериха решение – да се отвори такава в консулството на Франция. Всичко беше уредено, намериха и пари, но Външно не направи нищо, за да се случат нещата. Мисля си, че ще е добре тази възможност да се регламентира в закона.

Една съществена част от изборният кодекс и важна стъпка напред е гласуването по интернет. Преди година и половина писах, че не одобрявам да се въвежда набързо заради едната идея, но че определено трябва да се започне работа по темата. Сега ми се струва, че точно това планират – законова формулировка, обсъждане и прочие. Има много вариации на този тип гласуване, но е само подвид на „електронното гласуване“, което включва и вот с електронни бюлетини или терминали в секциите. Окончателният вариант на гласуването през интернет е следния:

Има един текст, който обаче ме притеснява – „гласоподавателят се идентифицира по начин, който позволява уникално разпознаване на лицето“. Това може да означава, че ще искат личен електронен подпис, който 1. реално няма да удостовери, че точно ти си пред компютъра и 2. напълно ще обезсмисли вота в интернет, защото никой няма да плаща 20-50 лева за личен електронен подпис само за да гласува. Останалата част от точката обаче ми хареса и напълно я одобрявам. Сега очакваме обществена поръчка за изготвяне на въпросния портал за интернет гласуване, който също ще следя изкъсо.

Не успях да намеря частта, където определят как се броят гласовете от чужбина, но не очаквам промяна. Предполагам, че ще продължат да се добавят там, където е удобно политически. С гласуване в мрежата обаче, тези от нас, които са в чужбина може да гласуваме дистанционно в секциите си по адресна регистрация. Така моят глас ще се брои в Пловдив. Ако не въведат допълнителен МИР за чужбина и няма нужда от електронен подпис за интеренет гласуване, предполагам, че повечето българи извън граница ще направят точно това.

Мисля си, че ще се говори много за този закон в близките месеци. Сигурен съм, че след внимателен прочит ще изскочат разни на вид дребни подробности, които обаче да имат сериозни последствия. В процеса на създаване на нов закон се случва тези малки грешки да се пропуснат. Надявам се само да не намерим скрита подводна мина някъде, защото няма да им прави чест.

Дебатът тепърва започва. Проектът ще влезе в пленарна зала скоро, а до тогава трябва да прегледаме внимателно текста и да го обсъдим. Аз лично смятам да участвам активно в инициативата за 32 МИР и ще пиша на депутатите от ГЕРБ да го включат.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Точно преди година започна работата по Блогопедия. Около идеята се събрахме редица блогъри и натрупахме съвети и идеи за това, как да се направи най-добър блог. Сред текстовете ще намерите събран опит за това как да се структурират, наименуват, подреждат и списват статиите, какви са добрите практики в дизайна, рекламата и коментирането в блога, какво стои като технология зад него и т.н. Някои от тези съвети ще намерите и сега на сайта на проекта.

Тъй като по редица причини не успяхме да пуснем книгата за издаване, решихме да започнем да попълваме Блогопедия със статии – нещо като блог за блогове. В момента Емил организира и подрежда съществуващите текстове в електронна книга, за да е по-удобна за четене. Макар ни се щеше да я издадем, сякаш е по-добре опита ни да стигне до по-голям кръг хора и фирми.

В Блогопедия има цял раздел за корпоративните блогове и въобще държанието на фирмите в блогосферата. С навлизането на все повече компании в този свят на комуникациите, мисля, че ще е само от тяхна полза да хвърлят поглед над това, което сме събрали.

В проекта участват Събина, Поли Козарова, Пламен от Блогатство, Методи Дреновски от Суперхостинг, Майк Рам, Ивелина Атанасова, Жюстин, Емил, Митко от Креативен, Деси Бошнакова и Борил Богоев.

This post was syndicated from: Кътчето на Селин and was written by: Selene. Original post: at Кътчето на Селин

Днес във вестник „24 часа“ излезе много интересна публикация на Екатерина Генова по повод негативите на Фейсбуук – а именно начинът, по който качваме много лична иформация, за да я споделим с приятелите си, без да се замислим, че не винаги ни четат само те. В статията госпожа Генова описва порочни практики като крадене на снимки на известни хора от жълтата преса и използването им за съчиняване на измислици; обяснения на действията на МВР с нещо прочетено във Фейсбуук и други такива. Ще си позволя да цитирам една част от статията, макар че силно ви препоръчвам да прочетете цялата. Ще цитирам един конкретен детайл, на който акцентирах и във Фейсбуук профила си и който подбуди интересни коментари, чието единодушие, трябва да си призная, донякъде ме изненада.

Хора, работещи в чужбина, казват, че интервюто за работа вече включва и преглед на приятелите и снимките в профила ти…
…Но днешните млади хора трябва да знаят, че снимките, на които те се правят, че пушат, че са отегчени, че се бият или играят друга роля, един ден могат да бъдат използвани срещу тях. Че информацията, която днес на воля споделят, може да ги препъне в бъдеще. И да използват всички възможни защити, които мрежата им предлага.

За мое учудване като че ли само аз реагирах негативно на тази тенденция – Фейсбуук приятелите ми ми писаха, че е нещо съвсем нормално и че се прави и у нас. Май само на мен ми направи лошо впечатление идеята, когато кандидатстваш за работа да ти гледат Фейсбуук профила. Вярно, в него се изказваш „пред света“ един вид, но поне на този етап като че ли повечето хора го възприемат като част от личния си живот (съдейки по профилите им), а смесването на личния с професионалния живот не мисля за добра идея. Примерно, човек спокойно може да бъде добър професионалист, имайки в същото време не толкова добре проявяващи се в работата приятели във Фейсбуук профила си. С ръка на сърцето ми кажете, всичките хора, които сте добавили ли са ви близки на живо? А и да имате някой не много читав от служебна гледна точка близък приятел – това прави ли ви автоматично непрофесионалист?
Ако обичате да се напивате с приятели петък вечер и някой от тях после ви качи във Фейсбуук пиянски снимки и Ви тагне, без да обърнете внимание навреме (или пък не мислите, че има нещо чак толкова нередно, че сте си позволили по-купонджийска вечер, че да я криете), това означава ли, че сте непрофесионалист, който обича да идва махмурлия на работното място и т.н.?
Вярно е, че и никой работодател не е Ванга, трудно е да прецени човек с едно CV и две интервюта и е нормално да търси и други начини, но сигурни ли сте, че като ви влезе във Фейсбуук профила, види ви Relationship статуса, добавените приятели, членове на семейството, снимки и статуси, ще разбере обективно точно какъв професионалист сте в сферата, за която кандидатствате? И какви работни навици имате по принцип?
И въобще, не знам в мен ли е проблема, но все си мисля, че не е работа на работодателите личния живот на подчинените им, стига разбира се да не спъва служебните им задължения. А последният начин да се предвиди дали това ще стане е дейността им във Фейсбуук, поне според мен.
Остава утехата, че сайтът предлага различни опции за поверителност – можете да изберете за кого да е достъпен всеки вид информация, който качвате. От всички влизащи през приятели на приятелите до само приятели. И да не забравяте, че между личен фотоалбум и дневник и Фейсбуук има голяма разлика.

This post was syndicated from: Кътчето на Селин and was written by: Selene. Original post: at Кътчето на Селин

Попаднах на това клипче в YouTube. Много е забавно. Показва чудесно най-разпространената гледна точка на интернет потребителя. Символите на финала ми напомниха за една лекция за разликата между Copyright, Copyleft и Creative Commons лицензите. Третият определено ми е любим за интернет съдържание.
Мелодията, текста и анимацията са дело на Нина Пейли, аранжиментът е на Ник Фелпс. Лицензът е Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0.
Приятно гледане!

Copying is not theft. Stealing a thing leaves one less left.
Copying it makes one thing more; that’s what copying’s for.
Copying is not theft. If I copy yours you have it too.
One for me and one for you That’s what copies can do
If I steal your bicycle you have to take the bus,
but if I just copy it there’s one for each of us!
Making more of a thing, that is what we call „copying“
Sharing ideas with everyone - that’s why copying is FUN!

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Току-що привърши поредният #twitterbloggerbeer. Този път успях да присъствам и се учудих колко много хора имаше – поне 50. Направихме го в Лодките в Борисовата градина и пак се сблъсках със стария проблем, както и при наградите на БГ Сайт. Тъй като не съм в БГ, повечето от блогърите там не ги познавах по лице. Някой ги знам, защото сме се виждали преди или ги припознах по снимките на аватарите им, но други просто не успях да ги свържа с виртуалното им аз.

За сметка на това доста от тях ме познаха. Отдавам го на това, че съм сложил голяма своя снимка горе в блога. Някой там го определи като себелюбие, но целта ми е да могат посетителите да свържат мненията и темите с мен самия, а не някаква абстрактна страница.

След Лодките отидохме в Swinging Hall, където Марио и Frontero ни направиха вечерта. Тръгнахме си към три и сега съм на Централна Гара. Мислех да ходя 45 мин. от Борисова градина до тук, но си хванах такси, защото ме хвана шубе да не ме одруса някой по пътя. Взех си такси и неприятно ме изненада това, че гарата е заключена. Все пак WiFi-а работи, както е видно, седнал съм в едно кафе и цъкам нет. Малко е студено, но ще издържа то 6. После се връщам в Пловдив, следва двойно кафе, 2 часа кормуване и после Inseption + Мисия Лондон. I’ll sleep when I’m dead.

Впрочем преди това бях на откриването на init Lab, за който ще пиша по-късно. Снимките от там може да видите във Facebook. Тук ще видите и снимките от #twitterbloggerbeer.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Вестник „Сега“ излезе снощи с новината, че ГЕРБ режат възможността за гласуване на българите зад граница. Мерките, които описват включват:

Ако сте живели в чужбина ще знаете, че първите точки и сега се прилагат – трябва заявление, трябва бройка да се отвори секция и секции се откриват на места с повече българи. За жалост не е решен проблемът с Германия, където има много желаещи за отваряне на допълнителни секции, но немският закон не го позволява (освен за президентски избори). Има добри алтернативи, но за вота през ’09 Външно министерство буквално ги блокира.

По-притеснителна е последната точка. Не съм сигурен дали я разбирам правилно, но сякаш излиза, че ако не си бил в България през двата месеца преди изборите, няма да можеш да гласуваш. Това означава, че стотиците хиляди емигранти по света няма да дадат вота си, което обезсмисля и отварянето на секции там, защото нищожна част от гласуващите в чужбина са българи в командировка или на почивка (т.е. излезли по-малко от 2 месеца преди изборите). Друга интерпретация на това кратко обяснение е, че емигрантите ще се заличават от списъците в България, докато в чужбина ще бъдат добавяни при представяне на заявление. Това може би би спряло част от изборния туризъм, защото списъците се изготвят седмица преди гласуването и следователно, автобусите трябва да идват на два пъти – 2-3 седмици преди изборите и в самия изборен ден.

Нещо, което не е ясно обаче е, дали ще могат да гласуват всички както досега – дори и неподалите заявление. Няма и информация дали най-накрая ще се въведе електронна система за следене на избирателите, за да се избегне повторното гласуване на някои хора в 5-6 близки секции. Електронното гласуване пък е просто добро пожелание на този етап.

А знаете ли защо не знаем нищо за тези неща, защото комисията отговорна за новия изборен кодекс не е публикувала стенограмите си от 3 месеца. Последната стенограма е от 4. май, а от тогава са минали 12 заседания. Според правилника на НС са длъжни, а техническото време не надвишава 3 седмици. Целта на тези стенограми е да разберем дали и какви дискусии има предложенията за изборите, какви позиции имат депутатите в комисията и къде да търсим повече информация. Сега получаваме новини за процеса на изготвяне единствено от изказванията на Фидосова, които често са твърде притеснителни.

Изготвянето на този изборен кодекс трябваше да стане при пълна прозрачност и с обществено обсъждане. На този етап чуваме само слухове, а общественото обсъждане изглежда по-скоро на обявяването на закона за специалния съд, който се проведе наскоро. Това не е прозрачността, за която говориха в началото.

Впрочем така и не стана ясно какъв е бил бюджетът за изборите в чужбина през ’09 и за какво е похарчен.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Както и се очакваше, дебата в Капитал се разгорещи и вече има близо 100 коментара и 140 гласа. Ден преди да пуснат моята позиция за „Не“ и тази на Иво Инджев за „Да„, попитах същия въпрос в Twitter. И там се заформи дискусия, но най-ми хареса изказването на Бояна:

Коментирахме го в една дискусия във факултета ми – по журналистика. Темата е безкрайна и има 1001 отговора на въпроса.

Точно това виждаме и в коментарите в Капитал. Тук ще извадя няколко, които си заслужават да се отбележат, но като цяло спорът се върти около въпроса за качеството, за распространението на информация, за обективността и правото на лично мнение. Иво Инждев нарича блоговете „алтернатива“ и „вид публицистика“. В моята позиция посочвам точно този начин на мислене като опит да се дефинира нещо ново със стари термини и разбирания. В дебата давам различни сравнения, но може би най-точното е, че Иво и много други виждат блоговете като сцена, от която всеки да може да изкаже мнението си. Така въпросът на дискусията и от там как гласуват участниците, се трансформира в спор дали всеки може да каже каквото си иска от тази сцена. Това не само изкривява гласуването, но и отмества темата на спора.

В моето становище аз обрисувам блоговете като нещо доста различно от просто сцени. Макар, че могат да бъдат използвани като такива (избягвайки от цензува и редакторски ограничения, както Иво е направил), в рамките на Блогосферата тази общност от сайтове е по-скоро зала с хора. Представете си коктейл парти, на което всеки общува с всеки, събра се в групи да спорят по нещо, присмиват се на трети или просто споделят истории. Това са блоговете. Причината да си мислим, че може да ги класифицираме като медии е, че някои от гостите в това коктейл парти имат по-интересни истории и идеи и около тях се събрат повече хора, които предават думите нататък. Това обаче би било заблуда, защото в същото това коктейлно парти, медиите биха били асоциални костюмари, които с гръмък глас обявяват какво се случва навън. Макар, че всички ги чуват, повечето не им обръщат голямо внимание или ако го правят – често това е с насмешка и критика.

В някои от коментарите в Капитал открих интересни мнения, които искам да споделя тук. Не съм съгласен с някои от тях, но смятам, че обобщават посоката, в която е тръгнал дебата. Самият той ще продължи до 19-ти юли, като в четвъртък ще се включи Longanlon на моя страна и някой журналист (доколкото разбрах) на страната на Иво. Следват експертно мнение и заключителни тези.

Мнения за дебата:

От valsodar №5:

Интерсно ми е, как в страна в която няма разследваща журналистика, няма медия незасегната от интересите на собственикът й в „отразяването“ на реалноста, може да се говори за каквато и да е била етика на журналиста спрямо читателите? Да оставим настрана Америка и прословутите й награди Пулицър – в страна като нашата, награди за най-добър журналист се връчват, не на този който е изобличил нечия престъпна проява, а на този който най-добре се е изявил в умението да целува задника на властника. Как тогава може да очаквате будните българи да продължват да вярват на платените медии и да не потърсят друга алтернатива за правдивото си информиране? …

От Манол №8:

Блоговете НЕ са медии. Мнението на автора може да бъде твърде субективно, а позицията му по дадена тема да не бъде предварително проучена. Блогърите не са журналисти ( изключвам тези, които са завършили журналистика или са практикуващи такива ). Няма журналистическа етика, изобщо няма бранш – всеки блогър е сам за себе си.

От gradinko №19:

Блоговете не са медии, а хора. Дали ще напишеш „Гоце има трипер“ в блога си или на стената на блока, или ще го извикаш на площада няма значение – това действие представлява единствено теб като индивидуално човешко същество. Но въпросът дали блоговете са медии е йезуитски поставен за да измести вниманието от по-важния въпрос – трябва ли да бъдат регулирани. Не трябва. Свободата на словото не може да бъде ограничавана. Точка.

От Георги Витанов №26:

Журналистика е професията на съобщаването и предаването на новините, също на описателен материал, гледни точки и мнения. Това е и събирането, анализирането и изнасянето в публичното пространство на информация за актуални събития, личности и тенденции. Това включва вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време мобилен телефон. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио-телевизионна, вестникарска, електронна, със съответните специфики. (Източник: Уикипедия) Мисля, че това оределение достатъчно ясно разделя журналистите, (хора, които работят в медии) които изпълняват поставени им задачи от блогърите, които пишат защото искат да споделят и защото не могат да мълчат.

От Eneya №37:

Ако превърнем блоговете в медии, по този начин, по който е например журналистиката, това означава да се отнеме правото на свободно изразяване на хиляди хора, да им се сложат ограничения и да бъдат пуснати в контролирана среда. Всеки има право да изразява личното си мнение по какъвто начин пожелае, блог платформите са само един такъв пример. Регулирането на блоговете само би довело до повече контрол как мислим, как говорим, повече контрол над това какво означава правилно мислене и говорене. Журналистиката, като така, има за цел да уведомява масовата общественост, блогът като дефиниция я няма, той съществува първо заради егото на създателя си…

От Събина №38:

Зависи и от блога и от блогъра. Не мисля, че може да се отговори еднозначно с „Да“ или „Не“. А блогърите не са журналисти, освен тези от тях, които всъщност са си журналисти – тоест с това си вадят хляба…

От martinangelov №44:

Не е важен въпросът дали са медии защото това е само една формална класификация. Блоговете не трябва да се формализират, в тяхната стихийност и динамика е силата им. Те са средство, с което човек или група хора могат да станат влиятелни естествено и с достатъчно старание. Влиателността зависи от хората, които ги четат – демокрация в чист вид. Нищо не пречи блог да стане по-влиятелен от медия. А това, че някакви костюмирани чичики се опитват да формализират нещата и да поставят ограничения си е абсолютно техет мозъчен проблем.

От Соркин №61:

Блоговете са медии, НО блогърите не са журналисти поне дотогава, докато не започнат да се занимават с това професионално. „Професионално“ може да се дефинира с „оборот над Х лева“ месечно. Едва тогава блоговете би трябвало да спазват същите правила, които се отнасят за офлайн медиите (друг е въпросът какви са тези правила и доколко са логични). Ако прагът е относително висок: 10000 лв месечен оборот, това автоматично изключва 100% от блогърите, които блогват на български в бг и въпросът става философски

От Йордан Матеев №93:

Накратко, ето какво казвам: технологиите промениха медиите и начина, по който общуваме; медиите се развиват и променят; появяват се нови медии (онлайн издания, онлайн телевизии, блогове…); блогът е медиа; блогът се различава от другите медии, точно както и всеки друг вид медиа се различава от останалите; блоговете не трябва да се регулират от държавата; държавата не трябва да регулира и другите медии; глупаво е да се правим, че блогът не е медия, за да го предпазим от държавни регулации; принципният въпрос е да защитаваме свободата на словото.

Още мнения за дебата написаха entelegentno, Медиен блог, Борислав и Труден.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Блоговете уж са „новите свободни медии“.
Да, но не и по време на избори!

Днес в Монитор има интересна статия за това, което ни готви Фидосова с новият избирателен кодекс. Излиза, че ще третират всичко в интернет като медия и ще прилагат същите ограничения, както в печатните медии. Ако публикувате нещо, което „по някакъв начин засяга определен кандидат или накърнява доброто му име“, ще търпите същите санкции. Това важи както за интернет страниците на големите медии, така и за Facebook, блогове и форуми. Най-интересното е, че се забранява публикуването на анонимни материали. Всеки собственик на сайт (нещо, което тепърва трябва да се определи законово) трябва да сваля такива материали и да даде право на отговор без да го коментира.

След първоначалната изненада, бих могъл да кажа, че подкрепя някаква форма на изборен контрол над online медиите. ОБАЧЕ! Първо както е медия, второ кой е медия и трето какво означава контрол? Аз медия ли съм? Трябва ли да ме сърдят заради сайта/twitter-а БСП Реалност, в който давах линкове към всички новини изобличаващи БСП в лъжа по време на изборите? Или, ако с някой приятел обсъждаме във Facebook кой кандидат какъв простак е, ще определят ли чата ни като медийно изказване заслужаващо глоба? Ако откажа да платя, в ареста ли ще ме вкарат?

Нека оставим настрана липсата на чисто техническа възможност изборната комисия да следи Facebook и всички блогове. Нека и да забравим колко е невежо да си мислят, че ще забранят анонимните блогове и изказвания. Какво е online медия? Аз не съм такава в смисълът, който Фидосова и сие залагат. Ако аз публикувам слух срещу кандидат или партия, това е нещо, което споделям с приятели. Не могат да ме спрат на улицата и да ми забранят да говоря за изборите. Тук проблемът трябва да опира до дефиницията на „официално лице„. Ако аз съм част от щаб на някоя партия, тогава думите ми определено ще са клевета. Същото важи за сайта BoyKostov, с копия на който Фидосова явно иска да се пребори. В такива случаи наистина трябва да се глобяват сайтовете, но при доказана пряка връзка с една или друга партия. Това бих подкрепил.

Ако въобще тези нови забрани влязат в изборният кодекс, те биха сработили само при подаден сигнал. Надали някоя партия ще си вкара автогол като насъска ЦИК срещу Блогосферата. Най-вероятно ще има санкции срещу Дневник с тяхното отразяване на предпочитаните футболни отбори или секции от сайта в съответните партийни цветове. В същото време не бих се учудил да има атаки към индивиди, като знам каква е интернет културата и „напредничавото мислене“ на политиците ни като цяло. Затова и толкова общи дефиниции за online медии и откриване на ловен сезон за блогъри, е не само глупаво, а и опасно.

Не, че не ми се стои в ареста за 1-2 вечери заради нещо такова – ще стане супер материал за блога. Дори си мисля, да пускам всеки ден по време на предизборната кампания по един идиотски слух за случайни кандидати – ей така, за да тествам системата. Програмистите така правим.