Noise

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Сигурно си спомняте, че преди писах за скандалните поръчки за новия сайт за туризма – тук, тук и тук. Поръчката беше развалена няколко пъти заради протести на интернет общността. В крайна сметка преди година е била спечелена, но така и не намерих от кого вижте тази статия. Само тази новина за отварянето на офертите. Тук ще намерите и описани целите на проекта. Самият сайт ще намерите на BulgariaTravel.org.

Защо „става“

Иска ми се обаче да направя кратък обзор на сайта. Пише, че още е в бета версия, затова може би ще добавят още неща в близко време. Като цяло сайта е добър. Цветовата гама си пасва добре с логото. Иконите са ясни и големи. Заглавната снимка е добре направена. Текста на места е търде дребен, но може да е заради това, че съм на linux. Клиповете, които ще намерите на YouTube страницата са добре направени, също както и снимките. Аудио записите не съм ги слушал. Информацията изглежда добре и си личи, че са се постарали с мултимедийната част. Има страници в повечето социални мрежи, включително Facebook, Twitter и Flickr (безплатен акаунт). Едно голямо предимство е, че сайта има версия за хора с увреждания с ясни букви и формат лесен за машинно изчитане. Освен това изглежда наистина е преведен на 9 езика.

Недостатъците

Но сайта им ама и доста недостатъци. На първо място ще спомена автоматично започващата музика. Приятна е, но говори много лошо за един сайт. Би било добре по подразбиране да е спряна. Добре е все пак, че като я спреш си запазва състоянието. Вторият недостатък е бутонът за езиците. Влизайки в сайта, виждаш бутона изписан на български език. Това е страшно нелогично, защото ако ти трябва тази функция, най-вероятно не разбираш езика на сегашната версия. Затова най-добре ще е да е винаги на английски или да се въртят надписите надписите на различните езици, за по-голяма яснота.

Самата структура на сайта изглежда приятно, но не е много интуитивна. Като пример ще дам картата. Похвално е, че я използват, но е някак странно да е празна на началната страница. Падащото меню с видовете туризъм не помага много. Освен това, като се стигне до пълната карта, което става след няколко страници, тя е доста претъпкана. Вярно, че има много обекти, но пинчетата трябва да са много по-малки. Може да са точки със съответния цвят и да се увеличават до иконка като минеш над тях. Освен това в балона с информацията няма смисъл да има координати, а някакво кратко описание.

Друг проблем е мултимедията. Както казах, самите снимки и клипове изглеждат много добре. Тези малки иконки обаче с огромни разпънати стрелки върху тях стряскат погледа и не става ясно към какво водят. Много по-добро ще е ако ги увеличат с 10-20% и сложат малки стрелки „Пусни“ в единия ъгъл.

Най-големият проблем обаче е с общия дизайн и програмирането. Претрупан е с полета, цветове, шрифтове и смесена информация. По класически тест на Yslow изкарва едва 33%, което значи, че не е оптимизиран за натоварване по много показатели. Не се валидира по W3C, което мисля, че беше изискване в обществената поръчка.

Отсъждане

Общата ми оценка за сайта е по-скоро средна. Мултимедията изглежда добре, въпреки, че не съм я прегледал цялата. Общия вид на сайта определено е подобрение, но е направено без особена идея и цел. Струва ми се, че са събрали идеи на една дъска и са ги наместили на сайта по някакъв начин. Иска ми се да видя разчетите къде са отишли тия 1.5 милиона за сайта, защото надали е струвал толкова. Дори като включим превода. Сега разбираме и че ще го рекламират с банери и две игри, за които държавата ще плати още 3 и нещо милиона лева. Дали си струва такъв сайт да се рекламира с толкова много пари?

Преди да започна да пиша това, пуснах в Twitter сайта за обсъждане. Сега виждам към 50 tweet-а и повечето са насочени срещу сайта. @iapostolov също е забелязал проблема с бутона за езици и казва, че снимките са с много лошо качество. @stan_bb и @buhtum също се дразнят на музиката. @thelazyperson и @muxozavar казват, че има досадни грешки, но иначе е ок. @Joko казва, че не го понася, а @bembeni – че има проблеми с азиантските преводи. Вижте и коментара на Иво Апостолов. Общото становище сякаш е, че определено не струва за тия пари.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Ако сте в Twitter, възможно е да получите странния мейл „МВР ви следва“. Това не е сигнал за акция, а просто неофициалният им акаунт – @MIBulgaria. Едва вчера забелязах всички послания, които са се изсипали към тях след 29-ти юни. Един от тях влезе дори в надпреварата „tweet на седмицата“ (#tow) на Капитал. Ето няколко:

Отворете за всички съобщения

@therealgenadi, засрами се

Истината е, че аз поддържам акаунта и доста пъти съм го споменавал. Не смятате сериозно, че прес-офиса на МВР ще се занимава със социални мрежи. Не, че не трябва, но надали някой очаква такава прогресивна стъпка точно от това министерство. Виж, Външно е друга работа – @MFABulgaria. Имат и Facebook страница и мога да гарантирам, че лично отговарят на двете места.

Всъщност като казвам, че „поддържам акаунта“ нямам в предвид, че се седя и пиша от тяхно име. Бях пуснал RSS feed-а им да генерира автоматично съобщения, също както направих и с @narodnosabranie. Причината е еднаква – да получаваме новините им по същото време както медиите. Това също автоматизира преглеждането на бюлетините им за изчезнали хора за Lipsva.

Причината за стоте съобщения преди две седмици е, че добавих още 18 RSS-а от различни РПУ-та към същия акаунт. Преди всяко съобщение пише от кой регион е – примерно „Перник:..“. Използвам TwitterFeed, който при добавяне на нов RSS пуска веднага последните 5 съобщения. Така се изляха последните новини на 2/3 от полицията в България. Когато разбрах, се извиних за спама.

Преди време пуснах списъка ми с линкове към новините, бюлетините и страниците за безследно изчезнали (предимно празни) на повечето РПУ-та у нас. За жалост, освен централния им бюлетин, никой от останалите няма RSS. Затова си поиграх малко с Yahoo Pipes. Набързо направих процес, който сканира страниците им и изважда новините от тях. Работи само при стандартизираните страници – 8 РПУ-та все още използват старите си страници и не са се съобразили с формата на централния им сайт. Ето тук може да видите pipe-а, който използвам за сканирането на една страница. Направих и още един, който да обединява всички RSS-и, но за жалост не работи. Причината е, че всяка страница на МВР е толкова бавна, че докато се обработят всички 18, времето за работа на скрипта изтича.

Отворете за по-голям изглед

Това ще увеличи малко tweet-овете на @MIBulgaria, но с не повече от 20-тина на седмица. Местните РПУ-та са учудващо тихи.

Пак повтарям – това не е официален акаунт. Затова може да спрете да ги псувате там. Не се опитвам да се правя на тях или да пускам новини от тяхно име – всички съобщения са или дословно заглавията в бюлетините им, или пояснения, че не се поддържа от прес-центъра им. Ако МВР прояви интерес, ще им го прехвърля на драго сърце. Би ми било интересно да видя как биха отговорили на някои от съобщенията.

Благодаря на @dimi_z за якия лаф, който влезе в #tow.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Що е то гражданска позиция? Това е да имаш мнение по важни за теб въпроси, да го отстояваш и активно да се опитваш да привлечеш подкрепа за него. Преди точно година господин Христов от село Подкрепа, Хасково ми писа за антена на покрива на съседна къща, която създава сериозни главоболия на селото. Буквално. Тогава той ми писа доста афектиран от нехайството на управляващите. Искаше просто да сподели, защото се беше срещнал с всички отговорни, но с нулев резултат. Тези дни ми писа пак, защото ситуацията ескалирала.

Казусът е следния: На една къща Мтел са построили базова станция. Снимките може да видите по-долу. Според протестиращите, антената не отговаря на изискванията и причиняват вреда на живущите наоколо. Писали са до главния държавен здравен инспектор Тенчо Тенев със следните аргументи:

За щастие господин Тенев се е задействал и на 10-ти януари е разпоредил ново замерване в присъствието на жителите и щателна проверка как са били правени проверките на РИОКОЗ и как е била пусната станцията в експлоатация. Междувременно попитах Мтел за случая и те ми отгориха както и се очакваше – дипломатично. Писаха ми, че според Световната Здравна Организация, нямало никакви доказателства, че това лъчение пречи на хората, стига да се спазват регламентите. Относно конкретния случай, станцията е била изградена според правилата от 2003-та, което я прави законна. Тогава още ги е нямало сегашните регламенти (които впрочем споменава в първата част) и значи всичко е наред.

Факт е обаче, че енергийното поле минава направо през няколко къщи и то едва на 20 метра от антената. Независимо от това, дали тя е била някога в някакъв правен мир законна, тук и сега тя вреди на здравето на хората и това е документирано. Това е машина – ако имам жигула, регистрирана през 80-те и тя бълва сажди и олово, сега не биха ми позволили да я карам, нали? Поне не без солидни данъци и глоби.

Странното в случая е, че Мтел си правят страшна анти-реклама. Сигурен съм, че ще струва много по-малко да се вдигне антената по-високо и да се отговорят на предписанията, отколкото да се справят с протестите на жителите, репортажите на медиите и да се налага да пишем в тях в нета. Не вярвам наистина да не им пука за здравето на клиентите си – по-скоро ги е грижа повече за краткосрочните печалби. Факт е обаче, че така не само създават впечатление, че не им пука си, но и наистина физически нараняват хора.

Знаем за протестите срещу тях, многобройните оплаквания, групи във фейса, санкции от различни комисии и контролни органи. Сигурен съм, че и те знаят. Очевидно трябва да преправят из основни философията си за работа с клиенти. Една добра стъпка напред би била да проявят добра воля и да поправят тази си грешката преди да се стигнало до съд и глоби. Дори да не смятат, че е технически нужно. Вика му се добър маркетинг. Нали знаете – онзи, който кара хората да си мислят, че си им приятел.

Ето всички документи свързани със случая:

Допълнение 4. февруари 2011 – Отговор от Мтел

Преди малко получих отговор от Мтел на повдигнатите по-горе въпроси. Ето как ги формулирах:

Пълният отговор на пресцентъра на Мтел може да свалите тук. На тяхната страница може да намерите повече отговори относно опазването на околната среда и лъченията от антените им.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

1. Стратегия срещу потенциал – държавната администрация

2. Стратегия срещу потенциал – реалността

3. Стратегия срещу потенциал – какво следва

Въвеждането на електронно управление е реформа. Макар, че реално в някой сектори просто ще се разместват хора, бюра и графици, това ще бъде част от оптимизацията. Преди това ще трябва да се опишат процедурите, пропуските, целите и проблемите в системата – една трудна, дългосрочна, но наложителна задача. Тя води до автоматизиране на рутинните задачи, които до сега са ни бавили толкова много. Там ще се използват технологии като BPM, SOA и семантични услуги.

В никоя система обаче не е възможно да се изключи изцяло чиновника. Не може да се моделира всичко и не може да се премахне личния контакт. Страховете на обикновените служители, че ще има много съкращения след въвеждането на подобна система, обаче са неоснователни. Тя просто ще ускори работата им и ще намали нервите и опашките от граждани. Ще може да правим повече със същия персонал и да въвеждаме новите услуги по-бързо.

Все пак точно човешкия фактор е най-големият проблем. Затова и споменах, че фазата на планиране ще е най-проблемна – трябва да се събира информация от хора, които не искат да съдействат, за нещо, което не разбират и по всяка вероятно – от което ги е страх. На базата на тези документи за процеси и данни ще се изгражда стратегия, която трябва да е огледало на нуждите на бизнеса и гражданите. От плана за стратегията останах с впечатление, че тя ще се изгради само на базата на информацията от институциите. Липсата на фирмите и НПО-та в диалога ще задълбочи разрива между иначе благожелателната и добре планирана стратегия и „пазара“. Да, ще е възможно да се адаптира след това, тъй като това е заложено в дизайна й, но ако не е използваема в самото начало, никой няма да й обърне внимание, както се случва с не малко софтуер в настоящия момент.

Проблемите, които описах в тези три статии, не включват рискови фактори като корупция, липса на политическа воля или финансиране или некачествено изпълнение от страна на фирмите. В този текст не говорим за недобросъвестни държавни служители, които искат да източват бюджета и еврофондовете, а за липсата на комуникация. В една от лекциите на TED (която за жалост сега не мога да намеря) се казва, че разликата между развития свят и това, което наричаме развиващ се, е не в интелекта или ресурсите, а в комуникацията. Основните рискове за изготвянето на такава изключително необходима стратегия се коренят основно в диалога между висшите етажи на властта, дребните чиновници и гражданите. Иронията е, че една от целите на електронното управление е да оправи точно този тип комуникация, но за дори да започнем да говорим за него, трябва да решим изброените проблеми.

Аз лично смятам, че трябва да започнем с напътствия за изготвяне на сайтове и информационни системи за министерства, агенции, областни управи и общини. От тях веднага ще проличи къде какви експерти има и до колко е нужно обучение. За всичко това има достатъчно целеви евро-фондове и ще е прекрасен начин да покажем, че ги харчим за нещо смислено. Още повече, че има вече достатъчно разработени технологии и програми вътре в самия ЕС, които могат да са от полза.

Може би всичкото това говорене за отворени данни и електронно управление ви се струва прекалено изкуствено и далече от българската действителност. Навярно сте прави. Тук обаче говорим за 5 до 10 годишен план. Замислете се каква беше България през 2000 година… Прогресът не е линеен, но не трябва да се успокояваме, че има време. Струва си от сега да положим основите на всичко това, защото ползите са големи. Част от тях може да намерите в статията ми за отворените данни.

Снимката е от сайта за отворени данни на американското правителство.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

1. Стратегия срещу потенциал – държавната администрация

2. Стратегия срещу потенциал – реалността

Планът за стратегия е изключително грамотно написан. Срокът му е 5 години и за този период трябва да се опишат подробно наличните системи, бази данни, процедури и прочие. Чак тогава ще започне създаването на SOA системи, моделирането на бизнес процеси и оптимизацията. За жалост обаче, още от сега виждам две неща, които обричат стратегията на провал – служителите и сегашния софтуер.

Една от целите на цялото това упражнение е да се предоставят по-качествени услуги на гражданите. Трябва обаче да се работи с чиновниците тук и сега. Много от тях са вече претрупани от работа заради тромавите наредби и съкратения щат. Надали биха имали време да описват и без това неясните процедури, които така или иначе постоянно се променят заради различни реформаторски експерименти. Също така, доста от тези чиновници не са кой знае колко грамотни що се отнася до информационните технологии. Въобще концепцията за моделиране на процеси и описване на бази данни на мнозинството ще е чужда. Да не говорим, че в даден момент ще трябва да работят и оптимизират въпросните.

Другият сериозен препъни-камък са съществуващите компютърни системи. Заради хаоса в обществените поръчки и липсата на каквито и да е обобщени изисквания за стандарти, качество и технологии, всяка институция е поръчвала каквото й падне като софтуер. В това число включваме сайтове, програми за администрация, информационни системи и интеграция с чужди структури (ЕС, НАТО и прочие). В не малко случаи това, което са получили или въобще не работи, или просто не се използва заради липсата на обучение и/или разминаване с реалните нужди. Така в рамките на стратегията може да се окаже, че 1/3 от наличния софтуер в държавната администрация трябва направо да се изхвърли, а друга 1/3 просто не може да се интегрира така, че да работи с всичко останало. Сред гореизброените причини за всичко това може да включим и нежеланието на фирмите да предоставят кода и документацията за вече предадените проекти заради използването на архаични или нелицензирани технологии.

За жалост, всичко това не е попаднало в секцията за рисковете на плана. Също така, не намерих документ описващ как ще бъдат подготвяни кадрите, за да разберат и приемат въпросните технологии. Това, за което обаче писах на шефа на дирекция „Електронно управление“, беше указанията за изготвяне на сегашните системи. Той се съгласи, че има нужда от нещо такова, но не се ангажира с нищо. В следващите 5 години ще бъдат поръчвани и допълвани десетки важни сайтове и информационни системи. Ако няма единни изисквания за използване на определени стандарти и технологии, ще продължи практиката компютърджиите в дадените отдели да определят самостоятелно какво трябва на всички, а след това фирмите изпълнителки да решават какво от поръчката да изпълнят.

Нещо повече, ако такива напътствия бъдат изготвени още сега и се наложат при изготвяне на обществените поръчки, в тях може да залегнат принципите на отворените данни, които също ще са част от бъдещата стратегия. Това ще е от голямо значение, защото от сега бизнесът ще се възползва от ползите им и ще създаде пазар за този продукт. В противен случай след 5 до 10 години – дори да се изградят системите споменати по-горе – компаниите може дори да не разберат.

3. Стратегия срещу потенциал – какво следва

Благодаря на Alan Light и Francesco De Francesco @Flickr за снимките.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

През юли Министерството на транспорта и информационните технологии излезе с план за изготвяне на стратегия за електронното управление. Планирано е да бъде изготвена в периода 2010-2015 г. Ако името на документа ви се струва странно и уклончиво – не се безпокойте, защото точно от това имаме нужда. Изготвянето на национална стратегия в тази област е изключително трудно по няколко причини.

Основното е, че никой не е съвсем наясно кой какво прави в държавната администрация. Впечатлението е, че няколко човека движат по много неща, а колегите им симулират активност. Отгоре спускат някакви заповеди за реформа и значително повече уволнения. Ниските чиновници пък се противопоставят на всякакви промени, независимо от това, че са претрупани от бумащина и губят също колкото самите нас – клиентите им – от цялата бюрокрация.

Първото нещо, което е планирано да залегне в изготвянето на тази стратегия е анализ на процедурите в различните институции и формализирането им. Това означава да се документира подробно всички стъпки на всяка дейност, услуга или процес на взимане на решение, което те имат. Нормално е да си мислите, че всичко това ще бъде претупано от нещатния служител, на който са го възложили. Това обаче е само началото, защото с течение на времето тези процедури ще могат да се подобряват и оптимизират.

За тази цел в стратегията е заложено използването на моделиране на процеси (BPM). Системи създадени с тази технология автоматизират по-лесните задачи и се обръщат към правилния чиновник само когато има нужда от личен контакт или има непредвиден проблем. Така не само се повишава ефикасността, но най-вече се следи къде има забавяния и къде какво може да се подобри. Това е и причината повечето големи компании да въвеждат такива системи в работата си. Дори самото моделиране на тези процеси помага се подобри работата в една институция.

За да сработи обаче истински тази система трябват информационни услуги. Тук не се има в предвид пуфтяща чиновничка зад ниско гише, която подава бланки, а компютърна услуга, която дава директен достъп до информационните масиви на институциите. В стратегията на МинТИтС е заложено използването на SOA базирани системи, но за целта пак трябва да се опишат всички бази данни, да се свържат и да се включат в една обща информационна система.

Прочетете утре продължението на статията за това какво е реалното състояние и какво може да се направи, за да сработи въобще тази стратегия.

2. Стратегия срещу потенциал – реалността

3. Стратегия срещу потенциал – какво следва

Благодаря за снимката на Hot Pixel Action@Flickr.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

С помощта на добавката ми за откриване на крадени статии случайно попаднах на няколко документа от прекрасния сайт на МИЕТ. От тях разбрах, че на 11-ти юни е обявена нова обществена поръчка за представителен сайт на туризма. Да си припомним заглавието:

Доразвиване на официалната туристическа страница на България www.bulgariatravel.org в портален сайт. Създаване на уеб-базиран мултимедиен каталог на туристически обекти, атракции и маршрути.

Ако си спомняте, през ноември избухна скандал в мрежата за планирано похарчване на 2 милиона за туристически сайт. Тогава взех интервю от шефката на вече бившата Агенция по Туризъм, от собственичката на фирмата изготвила поръчката и въобще проследих развитието на скандала. Гледайки назад разбирам, че основният проблем тогава беше липсата на яснота около целите и изискванията на проекта. Съвсем естествено всички заподозряхме, че това е поредната схема за източване на пари от фондове при почти нулева полза за държавата. Ясно е, че имаме нужда от представителен сайт, но не нещо подобно на нескопосаната реклама на франкфуртското летище.

Този път обаче имаме пълното описание на поръчката, документацията и дори разясненията изпратени към отделни фирми. От самата поръчка (инфо за новата и старата) разбираме, че тези 2 милиона са дадени безвъзмездно по евро програми и трябва да бъдат усвоени. Изискванията за оборот на кандидатите са намалени три пъти – от 3.9 милиона за ’07 и ’08 на 1.9 мил. за периода ’07 – ’09. Всички останали изисквания за спечелени поръчки, проекти, опит и прочие са намели с между 25 и 50%. Това означава, че проектът ще е достъпен за повече фирми (или сдружения от такива) и ще има повече конкуренция.

От описанието на обществената поръчка (под статията) разбираме, че изпълнението й ще продължи 7 месеца, през които фирмата трябва паралелно да направи следното:

1. Създаване на софтуер за web базиран медиен каталог
2. Доразвиване на www.bulgariatravel.org в туристически портал
3. Създаване на критерии и избор на туристически обекти, които да бъдат представени
4. Създаване на електронно съдържание за обектите – описание, снимки и видео
5. Въвеждане в експлоатация на продуктите и обучение

За първата и втората най-вероятно ще се използват готов CMS – с отворен код като Drupal или Joomla, или нещо написано от тях самите. Последната точка също е ясна и ще изисква обучение на 10-20 човека как да използват CMS-а. Остава само да се направи дизайна и да се добави малко код. При предишната поръчка всички си мислехме, че двата милиона се дават само за тези три неща и това беше смехотворно.

Четвърта точка обаче ще излезе най-скъпо. Ако разбирам правилно, в рамките на тези 7 месеца екипи на фирмата (или под-изпълнители) ще обикалят избраните обекти и ще ги снимат от всички страни, както и ще правят видео обиколки. Това наистина ще струва доста пари, но това, което предполагам е, че ще закупят готови снимки от професионални фотографи на ниски цени и ще представят големи разходи по заснемането им.

Друго притеснение е изборът на обекти. Някои от най-интересните места в България са трудно достъпни и затова може да бъдат пренебрегнати за сметка на не особено ценни селски църкви близо до областните градове. Още повече, че в изискванията се споменават „до 400 обекта, 4000 снимки, 50 видео клипа, 50 аудиозаписа…„. Пише, че очакванията към изпълнителя са да достигнат максималната бройка обекти и снимки, но минималната не е уточнена.

Напълно съм наясно, че не всичко може да бъде уточнено в документацията. Също така прекалено строгите изисквания (каквито забелязахме в проекта за сайт на НС) биха отблъснали доста фирми и могат да направят поръчката трудна за изпълнение. В крайна сметка тези неизбежни неточности и допустими граници трябва да се съблюдават от самото министерство. При добър контрол над изпълнението, няма да се допусне да се похарчат пари за нищо.

В същото време тези, които са пуснали почти същата поръчка, както тази преди 8 месеца, би трябвало да разбират недоверието към „контрола“ и работата им. Прекалено много сайтове на министерства, агенции, областни управи и общини са буквално неизползваеми, но за тях са платени пари без забележки. Щом тази поръчка предизвика такъв скандал предишният път, сега очаквам от отговорниците поне да обяснят на прост език какви за целите им, какво е личното им отношение към проекта и как смятат да работят по него. Ще е добре също така след ключовите фази на проекта да дават информация за напредъка, а в края му, сайтът да се представи подобаващо на обществеността, а не да се пусне тихомълком в мрежата. Мисля си, че това не само ще поотупа прашният имидж на министерството, но и интернет общността ще помогне с опита си и обратна връзка за евентуални недостатъци.

Оферти ще се подават до 21-ви юли и ще се отворят на следващият ден. Сумата е 1 980 800 лв, а ние ще следим изкъсо как ще се похарчи.

Вижте и поредицата ми от статии за стратегията на Министерството на транспорта и информационните технологии за електронното управление. Първата описва плана за изготвяне на самата стратегия. Втората и третата ще излязат утре и ще опишат рисковете и възможното решение.

Документи

Документация за участие с описание на проекта

Решение за откриване на процедурата

Приложения