Блогът на Юруков : Изнасяне на картина зад граница
This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков
Купих картина от Джумаята в Пловдив и реших да я занеса в Германия. В Twitter обаче ме стреснаха, че ми трябва сертификат, че не е национална културна ценност или открадната от някой музей или колекция. За да не ми правят акции и на мен, реших да се разровя. Изчетох закона и документи като този, обадих се на митницата в Пловдив, които ме препратиха към митническа агенция и изчетох оплакванията на куп хора в мрежата. В крайна сметка се оказа, че трябва да се явя в Националната Художествена Галерия или някой музей с попълнена молба по образец, две снимки на картината и да чакам известно време тричленна комисия да се изкаже и да я впише. Бюрокрация.
Тъкмо се бях решил да мина без въпросния сертификат и да я изнеса така, когато kunstdrom@Twitter ми даде идеята да питам в Градската Художествена Галерия в Пловдив. Писах им на мейла и ми отговориха доста бързо. Оказа се, че просто трябва да занеса картината на място във Вторник и Четвъртък сутринта. Никакви снимки или молби. Отидох на следващия ден, 5 минути и 5 лева по-късно имах сертификат, печат отзад на рамката и законен начин да изнеса картината.
Всичко това е доста удобно, но на практика е леко претупване на закона. Сертифицирането се прави във фоайето на галерията и въпреки, че доста подробно прегледа картината, не беше тричленна комисия, а един служител, който се подписа за тримата. Предполагам, че когато имат съмнения за някаква ценна творба, която всеки добър художник би трябвало да разпознае, извикват повече експерти. Надали обаче.
От друга страна, вчера на границата минах през частта „За деклариране“ и казах, че излизам с картина и имам сертификат. Поискаха ми сертификата и дори не погледнаха картината или печата на нея. Всъщност не погледнаха и сертификата, а само си го прибраха. Със същия успех бих могъл да си мина с куфар пълен с миниатюри или разглобен иконостас от някоя малка българска църква. И явно се прави. В този смисъл законът за регистрация на движимото културно наследство не само, че не работи, но дори и пречи. Според него, всеки турист купил картина или икона е в нарушение, защото никой не го е информирал да я регистрира.
Все пак, радвам се, че спазих закона, но е притеснителен и показателен горчивият вкус, че нямаше смисъл да го правя.
Благодаря на abac077@Flickr за снимката