Noise

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

В първата си статия за ACTA преди дни направих няколко фактологични грешки. Заради чувството, че съм пропуснал нещо, писах в събота за вредата от сензациите и неподкрепените аргументи, а вчера проследих дискусията зародила се из блогове и медии.

В търсенето на повече информация по темата и в опит да се поправя, мисля, че събрах някои солидни факти и изводи, които други блогъри и анализатори са извадили наяве. Първо ще отбележа текста на Eneya, която обобщава пълния анализ на La Quadrature. Ето няколко точки от ACTA, които лично на мен ми направиха впечатление:

Един прекрасен анализ беше пуснат снощи от Ars Technica – Докато Anonymous протестира, интернет се дави в неточни анти-ACTA аргументи (оригинал на английски). Това е задължително четиво! Обсъжда някои от най-честите грешки (които и аз направих) и се съсредоточава върху съществените проблеми на ACTA. Спестява дори спекулациите, но показва къде възможностите за свободна интерпретация могат да навредят на обикновените граждани.

Eneya добави и един много важен за България аргумент – „на основание чл. 5. ал. 4 от Конституцията ратифицираните международни договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ Това практически оборва внушението на Министерството на транспорта от вчера, че промени в законодателството ни няма да има. Прави са, че такива технически не са нужни, просто защото след ратифицирането ACTA ще надделява, независимо какво е приел избраните от нас народни представители. Макар в споразумението да се правят препратки към местните закони, то може да бъде основа за солиден натиск към втвърдяване на политиката на малки държави като България към нарушители на патенти и авторски права.

Днес по обяд министър Трайков повтори тезата на ведомството си, но после добави, че ще има обществен дебат при ратификацията и евентуални промени в законодателството. Това само по себе си е противоречие. Забележително е твърдението им, че съгласуване на българско ниво до сега не е било нужно, поради горната им теза. Все пак обаче са отделили време да се допитат до Българската асоциация на музикалните продуценти и са получили тяхното одобрение. Каква страна са били те в обсъжданията и как са съгласували договора с други министерства се надявам да чуем през следващите дни.

Други аргументи в подкрепа на ACTA, които се циркулират, са описани в документ на Европейската Комисия наречен 10-те мита за ACTA. Пуснах линк към тях в предишните статии, но вчера La Quadrature отговори с контра-аргументи, които оборват тези на Комисията с цитати от финалния документ.

Във връзка с ACTA трябва да прочетете и статията на Пейо – Разделното време на ACTA, както и Оригинален начин да станеш за резил на Комитата, който днес участва в сутрешните блокове по БНТ и БТВ.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

(c) Agencja Gazeta

Доста неща се случиха от петък насам. Тогава пуснах протеста си срещу ACTA и последвах тези, които отдавна предупреждаваха за опасностите. Доста блогове писаха по темата и ще се опитам да изброя някои от тях по-долу.

Може би първата медия, която реагира, беше в. Труд. Заглавието им обаче подвежда много определяйки подписа на кабинета като „смърт за торентите„. След това цитират мен и Емил, като пропускат същественото – вредата върху много сфери извън мрежата и върху свободата на споделяне като цяло. Дори ги дадох като пример за ранен сигнал за медийна контраатака. От това заглавие пострада и Мария Илиева, която честити „победата“ на всички изпълнителите (премахнала е вече коментара си). Отговорът не закъсня и сега реакцията й бива осмивана масово във Facebook и Twitter.

Като говорим за социални медии, в тази група ще намерите доста хора интересуващи се от темата. Няколко ентусиаста пък организират протест срещу подписа на България, който ще се проведе на 11-ти февруари и ще тръгне в 11 часа от НДК. На тази дата ще има глобален протест срещу ACTA. Ако има във Frankfurt, ще се опитам да кача снимки. Ето тук може да си свалите Anon маска за отпечатване, ако не искате да изпъквате от тълпата.

Доста медии пуснаха материали по темата – най-вече цитирайки блогъри и анализи в чужди медии. Основният фокус беше върху това, че би се спряло пиратството в мрежата. Една ранна статия в Капитал Daily ми направи впечатление – „Без неудобства„. Там доста точно и ясно се проследяват решенията на правителството и липсата на прозрачност. Една статия на Дневник от днес обаче уцели десетката – „Какво е ACTA и как ощетява интернет потребителите. Отговаря конкрено на някои арументи в подкрепа на споразумението и очертава основните проблеми.

От блогърите, трябва да спомена отново Нели Огнянова, която днес описа ACTA като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн. Погледнете и по-ранните й статии за други препратки. Бивол пък пусна цитати от Wikileaks с мнение, че Борисов е натискан пряко от щатите, за да подпишем ACTA. За още мнения посетете Пейо, Eneya, Комитата, Еverhooder, Тишо, Странгера, Method-X, 111bits, Григор Гачев, Костадин и Ангел Игов. Има още много и ще ги намерите във Facebook, Twitter и Блогосферата.

Важно е да запомним

Трябва да отбележим е, че споразумението претърпява много промени през последните 3 години. Голяма част от ранната критика се основава на изтекли становища и части от документа. В днешният си вид, който може вече да прочетете сами, е в известна степен по-либерален и някои драконови мерки са отпаднали. Една такава е временната възбраната за достъп до мрежата при три нарушения. Останали обаче са доста спорни текстове, като това, че доставчиците на интернет трябва безапелативно да предоставят лични данни на клиентите си пряко на други компании и то само при съмнение за нарушаване на интелектуални права. Също така е възможно да се криминализира използването на технологии, които позволяват споделянето на пиратски копия (като торентите и Skype) или използването на системи за скриване на самоличността (като TOR мрежите използвани от Anon, Wikileaks и много репресирани активисти). Аналогични мерки са приложени и при предполагаемото нарушаване на патенти в производството.

Европейската Комисия пусна документ за „митовете около ACTA“, който общо взето (взимайки предвид изказвания в европарламента) казва две неща: „прозрачно сме обсъждали споразумението, но май никой не знаеше“ и „обещаваме, че компаниите няма да нарушават права ви“. Днес в Twitter комисаря по дигиталното развитие Круз отклони въпросите за ACTA и върна топката на комисаря по търговията. В този смисъл, един от аспектите, срещу които протестираме, е почти пълната липса на прозрачност и яснота кой е участвал в изготвянето, какво е променяно, кой ще упражнява контрол и какви са очакваните резултати.

Още проблеми с ACTA заедно с конкретни текстове в споразумението ще намерите при Eneya.

Други статии от по темата за ACTA

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в аргументите ми и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA или как се обират човешки права – първата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

„Запазете си монетите – искам промяна“ Banksy

Има каузи. Каузи много. Залети сме отвсякъде с призиви за внимание, за действие, за състрадание и гняв. Разпращаме си един на друг снимки, статии, лозунги и темите на деня. Запитах се какво значи всичко това и има ли значение.

„Хиляди секат клоните на злото,
но никой не замахва с брадва към корените“
Хенри Дейвид Торо

Надявам се вече да сте чули за ACTA. Преди два дни описах заложените в нея опасности маскирани като опазване на интелектуалната собственост. Напоследък избледнява скандалът с шистовя газ, но вероятно си спомняте картините на пустиня и смърт, която ни рисуваха от една страна и тези с корумпирани еколози и зловещото влияние на Русия – от друга. Сега медиите съобщават за пребити от полицията престъпници и освободените от Ангел Марин чудовища, изнасилвачи и трафиканти.

Казват, че една картина предава хиляда думи, но често се налага картината да е страшна, опасна, скандална и гротескна. Всички се суетим около ежедневните си проблеми и нещо трябва да ни разтърси, за да вдигнем поглед и да се включим в дадена тема. Затова навсякъде от плакати и брошури ни гледат гладни, слаби и болни деца и животни. Всичко обаче има странични ефекти – пренасищането от шокиращи снимки ни кара да изградим защитна стена от безчувствие. Също както прекомерното количество шоколад или адреналин спира да ни радва след време – привикваме с тези стимули.

Тази хипер-стимулация ни вреди. Първият ефект е, че не усещаме сравнително слабите сигнали на страдание и тревога у околните. Вина за това имат не само стимулиращите картини, статии и лозунги, но и самите ние, защото не сме не сме подходили критично към тях.

Има обаче и дори по-вреден ефект – тези които мислят критично, разгледат фактите и чуват различни мнения, биват неизменно отблъсквани от крайността на отделни картини. Говоря за апокалиптичните прогнози за онова, което „би могло да стане“. Мислещият ум разбира (или решава да вярва), че те са малко вероятни и от практични съображения ги отхвърля – често заедно с правилни аргументи и важни предупреждения.

„Никога не се съмнявайте, че малка,
интелигентна и целеустремена група от хора
може да промени света. В действителност,
това са единствените, които са го правили.“
Маргарет Мид

Така всяка кауза – като анти-ACTA, политическата прозрачност, борбата с глада – се сблъсква с противоречие – как да убеди хората, че проблемът е реален и трябва действие. Силата на една малка група от активисти идва от вярата на мнозинството, което от своя страна натиска силните на деня. Трябва добър баланс между силните съобщения, които привличат масата и обстойните аргументи, които привличат мислещите. Липсата на баланс помага само на неизменната медийна контраатака. Тя включва осмиване на гротесковото, всяване на съмнения в аргументите и още по-лошо – претоварване с информация и заглушаване на протестните гласове. Този вихър от нападки и разнопосочни аргументи се подема от масовите медии докато вече никой не знае кое е истина и кое не. Заглавието в днешния брой на в. Труд за ACTA е само ранен сигнал.

„Всички политики се базират на
безразличието на мнозинството“
Джеймс Рестън

Ние, обикновените граждани, виждаме само хиляди каузи и послания, които ни заливат всеки ден. Често им обръщаме толкова внимание, колкото да препратим покана за следване на кауза или страница във фейса. Понякога и самите призиви са точно такива – „Следвайте ни във Facebook, за да опазите …„. Това се нарича „дигитален активизъм“ и често се дава за пример като олицетворение на безразличието и липсата на реално действие. Макар и често направен недобре, той далеч не е за подценяване, защото може истински да промени мисленето на много хора, за разлика от показните протести и безсмислените вотове на недоверие. За жалост обаче, и този метод за привличане на подкрепа страда от същото раздвоение – аргументи срещу ужаси, повърхностна масова кампания срещу задълбочени дискусии.

Как да надвикаме „жълтите“ скандали, дребнавите политиканствания и зомбиращите сериали? Илюзия е, че има пазарен принцип във вниманието на обществото (маловажните теми и каузи да не оцеляват) и мисля, че на всички това ни е пределно ясно. Погледът ни винаги е прикован към хиперстимулантите във всичките им разновидности. Може би се налага силен шок, за да ни извади от този транс и да ни накара да мислим. Всеки, разбира се, има право да не му пука. По същия начин ние имаме право да му кажем, че неутрална позиция реално няма и че е заел грешната страна.

„Светът е опасно място не заради тези, които вършат злини,
а заради онези, които гледат и не правят нищо.“
Алберт Айнщайн

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Едно от може би най-ужасяващите неща е да се събудите сутрин и да осъзнаете, че крадци са обрали дома ви докато спите. Разхождали са се, тършували са и са ви наблюдавали на един дъх разстояние. Прочетете това и вероятно ще се почувствате по същия начин.

Вероятно не знаете какво e ACTA. На български акронимът би се превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането„. Много за него е забулено в тайна. В основите си би трябвало да защитава интелектуалната собственост и да спре ментета на световен мащаб. Такъв механизъм срещу фалшивите стоки в известна степен наистина е нужен. Всичко би било наред, ако обаче три очевидни заплахи не бяха налице:

Надали сте чули нещо за това в медиите – просто всички си мълчат очаквайки официална реакция на кабинета. След подробен анализ си проличава, че възможностите за ограничаване на свободното изразяване в мрежата са дори по-сериозни от тези на SOPA и PIPA. Това бяха проектите, срещу които се надигна огромен отпор както в щатите, така и по цял свят. Кой би предполагал, че зад ъгъла дебне „Големият Брат“ на тези проекти – ACTA.

Тук не говорим просто за спиране на торенти! Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които „крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании. Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации. Повече за последствията на ACTA ще намерите в блога на Нели, която следи случая отдавна.

Ето и лошата новина – България вече е подписала споразумението. Това стана вчера в Токио, като посланика ни е бил упълномощен от кабинета на 11. януари. За жалост, не съм запознат с процедурата на одобрение, но се надявам да трябва ратификация от парламента, за да имаме шанс да го спрем. Европейският парламент вече е излязъл с резолюция против ACTA, но въпреки това Комисията е сложила подписа си в Токио. През юни се очаква да бъде внесен за ратификация в Европарламента и точно там ще трябва да бъде отхвърлен, за да спрем това безумие. Пейо съобщи, че дори докладчикът им днес е подал оставка в знак на протест срещу тайното придвижване на всички решения и умишленото избягване на всякаква прозрачност.

Не знам всички факти. Не съм изчел цялото споразумение, което до скоро дори не беше публично. Анализите се базираха предимно на изтекла информация. Това не е просто търговско споразумение, а над-правителствен и извън-съдебен пакт. Без да навлизаме в конспиративни теории, можем спокойно да го наречем и таен, тъй като почти никакви детайли около дискусиите не са известни. В Полша имаше масови протести срещу това, че страна им е подписала. У нас, както и в много други държави, дори не сме чували за него. Приоритетът сега е да проверим дали не късно да го спрем, как можем да го спрем, кой и защо е решил да се подпише това от името на България. До няколко седмици трябва да започнем да пишем на депутатите и евро-депутатите ни да гласуват против споразумението. Ако си мислите, че отпорът срещу SOPA е бил пресилен, то той въобще няма да бъде достатъчен за това, което ни готвят сега.

И не, въобще не съм параноичен. Просто чета, виждам и се опитвам да разбера. Пробвайте го докато ви е още позволено.

За повече информация: Блогът на Нели, StopActa, Wikipedia, обяснението на ЕК, решението на кабинета ни от ноември и други статии за ACTA.

Следващи статии от по темата за ACTA

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в тази статия и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA и нарастващата вълна на недоволство – обзор на дискусии и аргументи, които се появиха в медии и блогове през двата почивни дни

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Търговският регистър е мястото, където всяка фирма в България подава информация за структурата, активите, финансите си и прочие. Това е безценен инструмент за гражданското общество, където можем да намерим бизнес връзките на всеки. Или поне би трябвало…

Всеки, които е отварял страницата на Търговския регистър или на който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията знае колко трудно се работи с тях. Дори не говоря за проблемите при подаване на информация – само за извличането й. През октомври се срещнах със съоснователя на OpenCorporates (глобален търговски регистър) – Крис Тагарт и той беше изумен, че се налага на всяко търсене да се въвежда „анти-спам“ защита. Нещо повече – сесиите, в които се търси информация се затварят сами постоянно и се налага да започнеш отначало. Да не говорим, че е невъзможно да се правят сложни справки – само търсене по няколко критерии и обхождане на списъците.

А представете си, че искате да намерите нещо сложно. Например – колко от сътрудници на бившата Държавна сигурност участват в едни и същи фирми. Или пък колко депутати в настоящия парламент са има бизнес някога с хора спечелили обществени поръчки. Таблиците със сътрудниците на ДС и депутатите могат лесно да се вземат от данните, които отворих наскоро. Как обаче ще направим тези хиляди справки по имена и рождени данни?

Как трябва да бъде?

За целта трябва да се отворят данните и на фирмите в България. И сега те би трябвало да са публични, но можем да стигнем до тях единствено през търсачката на Търговския регистър. Вместо това, трябва да може всеки от нас да си свали тази част от базата данни, която е публична (без лични данни, подписи и прочие) и да може лесно да ги анализа. Възможностите са повече от невероятни. Може да се изгради цялостна мрежа от свързани фирми, да се търсят партньорства, модели и инвестиционни практики. Всеки от нас може да стане разследващ журналист и да помага на НАП и прокуратурата. Това е силата на отворените данни и за тази прозрачност се подписа настоящия кабинет преди 4 месеца.

Изненада! Това вече е възможно.

Ако отворите страницата на регистъра в част „Интеграция„, ще видите, че може да получите всичко. Дори има схема на данните. Има една подробност – струва 30000 лева. Информацията е публична, но според тарифата им, за да я получим трябва да се бръкнем дълбоко. По света има много примери за такива платени услуги и ефектът често е, че реално се блокира достъпа до обществена информация, докато в същото време печалбата от таксата не е кой знае каква. Затова реших да попитам Агенцията по вписванията до колко е ефективна тази такса. Днес получих отговорът, който може да прочетете по-долу. Парадокса беше, че трябваше да платя 30 ст., за да получа обществено достъпна информация за това кой плаща крупни суми за пълен достъп, но както и да е. Ситуацията е следната:

4 юридически лица са платили по 30000 лева за цялата им база данни, а една фирма се е абонирала за обновления. Не питах кои, защото това съвсем не очаквам да ми кажат. Това е от самото създаване на регистъра преди 4 години. Разходите по поддръжката на всички регистри и всички системи на агенцията от 2008-ма насам възлизат на 850000 лв.

Агенцията по вписванията има нужда от много сървъри, сложна инфраструктура и бази данни. Несъмнено сайта им е доста натоварен и поддържането му струва много пари на данъкоплатците. Въпросът ми обаче е следния – няма ли да се улесни работата както на сайта им, така и на администраторите, ако данните бъдат пуснати свободно в отворен и машинно-четим формат? Така ще се появят множество услуги, които ще предлагат различни видове анализ на данните. Няма да е трудно и да се направи по-добра търсачка. Към момента 4 фирми имат пълен достъп до информацията. Струва ли налагането на толкова голяма такса или каквато и да е такса, за да се блокира практически достъпа до толкова важен ресурс?

Бюрокрацията, Санчо…

Знам, че ще ми кажете, че искам много. Само преди 9 месеца бяха приети промени, които има вероятност да блокират съвсем достъпа до регистъра. Идеята ми обаче съвсем не е неосъществима. Една от първите задачи на електронното правителство, както писах миналата седмица, е да свърже всички регистри и да ги направи достъпни. Имам информация, че в самата Агенция по вписванията се дърпат и не искат интеграция, но това ще стане. На второ място, кабинета е подписал участието си в международното Партньорство за отворено управление. В рамките му, трябва да заявим до края на март конкретни задачи и данни, които ще бъдат не само публично достъпни, но и предоставени с структуриран формат, за който все говоря. Оставянето на тази безумна такса при наличие на почти готова web service интеграция противоречи с всички принципи на отвореното управление и публичността. Както съм казвал преди, затрудненият достъп до големи масиви с обществена информация е само илюзия за публичност.

Положителното тук е, че има хора, които разбират нуждата от промяна и истинска прозрачност. Има ги и в кабинета. Надявам се, че ще надвием Агенцията по вписванията и най-малкото ще направим Търговския регистър публичен. Приложенията оставам на вашата изобретателност.

Документи

Заявление за достъп до информация, решение от за предоставяне на достъп от Агенцията по вписванията и самата информация, която получих днес

Други отворени данни

Отворени данни на парламента
Отворени данни на безследно изчезналите в България
Отворени данни на ражданията в България
Отворени данни за сътрудниците на ДС – проект в изпълнение
Отворени данни на всички обществени поръчки – свалени са данните и ги анализирам; скоро ще ги пусна.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Двете лица на Шеврон

Чухме много за опасностите от методите за получаване на шистов газ, за уверенията на Шеврон колко мерки за сигурност са се взимали и за спекулациите, че протестите по темата се водят от икономически интереси. След като обвинихме археолозите в печалбарство и изнудване на институциите, сега обвиняваме еколозите в същото. Не мисля да повтарям всички аргументи, защото предполагам, че вече са ви писнали.

Трябва обаче да стане ясно нещо много важно – проблемът не е толкова в технологията, колкото в доверието. Всяка технология за извличане на енергия е опасна – мините се срутват и предизвикат свлачища, нефтените платформи причиняват ежеседмично екологични катастрофи, а за ядрените централи да не говорим. Дори за вятърните централи има индикации, че вредят на флората и птиците. При всички тези, както и при т.н. „фракинг“, има мерки за сигурност, които трябва да се вземат предвид, за да се подсигури здравето на хората и природата.

Доверие в държавата

Тези мерки за сигурност обаче са изключително скъпи и често трудни за проверка. Затова чуваме за подмяна на химикали, неспазване на срокове, технически изисквания и забранена за сондиране дълбочина. Всичко това трябва се контролира от институциите и тук идва първият срив в доверието – вярваме ли достатъчно на местната власт и на министерството на Трайков. Дали ще осъществят нужния контрол? Дали няма да се „бутне“ нещо под масата на самите експерти, които трябва да докладват проблемите? Виждаме го постоянно при нещо толкова елементарно като строителна инспекция на жилищни сгради.

Доверие в изпълнителя

Друг важен аспект е до колко морална е една такава компания. Дори когато имаме строг контрол – като този в щатите, например – той предимно засича последствията – когато е вече късно. Затова е важно да видим какво Шеврон е направила в миналото си. Поровете се за милиардите долари глоби, които са отнесли в международен план, няколкото екологични катастрофи, които са се опитали да прикрият и разкритията за финансиране на престъпни групировки, за да им „помогнат“ с неудобни местни протести. Печалбата от този вид сондажи е просто твърде голяма, за да се спазват местните закони в дадена държава. Отговорността им все пак е пред инвеститорите – не пред местните жители.

Спекулации

Определено има паника – не само около дискутирания метод, а около шистовия газ като цяло. Това се случва, когато повечето хора не разбираме каква точно е технологията, а получаваме единствено пропаганда от двете страни. В интервю зададоха въпрос на американският посланик в България – как да имаме доверие на Шеврон. Той успя умело да извие нещата в посока, че имало технически изисквания, че „естествено“ ще се спазват, че от това се правили много пари и част от тези пари, виждате ли, щели да отидат за опазване на природата. Изкара, че използването на този метод за изкарване на газ всъщност опазвало природата. От друга страна еколозите рисуват картинка на пустиня и смърт, крайността на която отблъсква всеки разумен човек. Трайков днес пък каза, че „на всички било ясно“, че протестите се финансират от частни интереси „за много пари“. Подхвърлянето на такива висящи спекулации във въздуха има само един ефект раздалечаване на полюсите.

И какво сега?

В момента дори не сме сигурни дали има достатъчно газ под Добруджа, за да си струва копаенето. За жалост наистина трябва да се сондира, за да разберем. Изглежда, че от Шеврон вече са започнали да го правят, което пак ни говори колко се съобразяват със закона. Раздробяването на скали под подпочвените води с помощта на огромно налягане, токсични химикали и прочие е очевидно изключително опасно, но когато не са пълни геоложките почувания и не се спазват абсолютно точно изискванията. В Добруджа няма никаква друга вода, освен подпочвената. Дори малка част от химикалите да изтекат – побил контейнер, необезопасен басейн с токсични химикали, каквито ще видите много около сондажите или просто недостатъчна дълбочина – качеството на водата ще се наруши.

Поддръжниците на „фракинга“ твърдят, че това е единственият начин да сме поне малко енергийно независими от Русия. От кого ще сме зависими обаче в такъв случай? Нека да изкарат договора с Шеврон, изискванията и глобите, които са им наложили. Нека бъде прозрачно всичко и да видим, че финансовата полза за местното население ще си струва риска да загубят препитанието си за поколения наред. А каквото и да си говорим, бизнес винаги се прави с добър баланс на риска – когато печалбата е достатъчно голяма, хората са склонни да рискуват повече. Затова и фармацевтичните компании заделят предварително десетки милиони за извънсъдебни компенсации заради „странични ефекти“ на лекарствата си. Те, както и много други индустрии, калкулират това просто като приемлива смъртност и разход. Искам да съм сигурен, че Шефрон или който дойде после, няма да посмее да рискува със сигурността и екологията. Искам глобите да им са толкова солени, че сами да се контролират. Ако все още искат да сондират, значи нямат едно наум, ако не – значи многохилядните протести и това, което неолибералите наричат „истерия“, са напълно оправдани.

Тази статия и личното ми мнение са „щедро спонсорирани“ от „ПР компания от чужбина работеща с мощна финансова подкрепа“.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Вежди Рашидов. Знаете историята – излезе негово интервю в списание Биограф, в него беше включен коментар даден преди 10 години. Последва буря в социалните медии, отворено писмо за оставката му (сега вече свалено), обяснение пред Дневник и официална позиция на министерството.

Първото, което ми направи впечатление е мощната реакция, която видяхме както във Facebook, така и в блогосферата. Преобладаваха призивите за оставка. Всичко това ми напомни за онзи нашумял плакат за липсата на активни граждани у нас. След като се разбра, че журналистите не са походили съвсем етично с интервюто, нещата сякаш утихнаха. Истината е, че подобни изказвания трябва да се порицават. Затова и си мисля, че министъра заслужава колажи като този, който направих вчера за следващите ме в Twitter и виждате по-долу. Не трябва да забравяме обаче, че всеки от нас има такива в миналото си. Сигурен съм, че ако прегледате старите статии на блога ми, ще намерите нещо, което днес бих се учудил, че съм написал. Това мисля, че важи за всички. В анкетите в мрежата относно изказването на Рашидов имаше възможен отговор „Всеки има право на мнение“ и това е така. Един министър обаче няма и поне реакцията на институцията беше правилна и навременна. Видяхме, че не си заровиха главата в земята и се извиниха порядъчно. Не смятам, че с това се изчерпва всичко – Вежди Рашидов трябва да покаже на дела, че не дискриминира спрямо сексуална ориентация. Това може да стане като подкрепи открито следващия парад на ЛГТБ, като говори за проблемите им или поне открие изложба на художници с такава ориентация. Нека го наречем един вид „обществено полезен труд“.

Смятам обаче, че думите на Морган Фриймън за това как може да се реши проблема с расизма в щатите, са най-точни – да се спре с определенията. Нека спрем да наричаме едните лесбийки, другите гейове и тези думи да се използват като обида в пленарна зала, медии и прочие. Не говоря за създаване на „положителен език“, както във филма 1984, а за изместване на възприятието на хората, че това е нещо лошо. Сега отвсякъде чуваме точно това и неизменно презумпцията се налага. Точно затова в Германия в края на 2011-та държавата започна кампания срещу дискриминацията. Лозунгът й е, че никой не може да бъде поставян в едно чекмедже – било то възрастни, мюсюлмани или лесбийки. Всеки ден минавам на път към работа покрай плакати като този, който виждате тук.

Преди месец покрай Lipsva ме попитаха дали медийното внимание към безследно изчезналите помага на случаите. Да, но при едно много важно условие – да не се гони сензация или скандал. Смятам, че същото важи и в случаите на дискриминация – важно е да се говори за проблемите, но не по този начин и не като поставяме всички в тяхното си чекмедже. Така по-скоро пречим отколкото да променяме нечии предразсъдъци.

В тази връзка на всеки би било е полезно да посети изложбата на макети, за която писах преди два дни. Там ще покажат аспекти от толерантността, която не забелязваме и приемаме за даденост. Концентрирайки се върху скандалите, а не положителните примери не помага на никого.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Администрацията управлява огромни масиви от данни. Част от тях са оперативни или лични данни и до тях трябва да имат достъп само определени лица. Други обаче са публична собственост и на теория всеки от нас би трябвало да може да ги получи. Такива са данните за замърсяването на въздуха, статистика за заболеваемостта, за данъчни и здравни проверки на фирми и резултатите от тях, за бюджета и харченето в общини и министерства, за престъпността и катастрофите по улиците. Съвсем наскоро в България започна проект, който цели държавата да отвори масиви от данни, които биха били полезни на обществото като цяло. Експерти и журналисти ще могат да ги анализират и да изкарват на бял свят проблеми, решения и дори бизнес възможности.

Този тип данни се наричат „отворени данни„. Те предразполагат за максималната прозрачност в управлението на страната – нещо, което винаги ни се обещава, но само с тези данни може да стане факт.

В тази връзка искам да ви попитам какви данни искате да получите и защо смятате, че ще са полезни. В момента подготвям документ с предложения и технически изисквания. Целта е да убедим екипа работещ по проекта да ги включи. Данните ще бъдат публикувани в отворен формат, който ще може лесно да се трансформира и анализира (примерно електронни таблици). Може да дадете предложенията си във формуляра долу, в коментарите на статията или чрез формата за контакт горе. Резултатите от анкетата може да видите сами в тази таблица. Когато се съберат повече, ще ги обобщя в отделна статия. Междувременно ще включвам първите пристигнали в документа за отворени данни.

Повече за отворените данни ще намерите в статиите ми по темата.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Една голяма грешка, която допускаме като говорим за електронното правителство е, че си мислим, че ще бъде готово в определен момент. Преди няколко дни Борисов спомена, че ще е готово след 7 месеца. Това няма да стане по две прости причини – първо, че в различните институции системите далеч не са готови и второ – електронното правителство не е „нещо“, което се прави – то е процес.

Затова не може да говорим за откриване на електронното правителство. Журналистите много биха искали да видят това – един компютър с отворена web страница, лентичка и Борисов, който я срязва. Истината е, че навлизането на дигиталните технологии в една администрация винаги става постепенно. У нас обаче първите крачки се правят едва сега въпреки всички приказки и пари, които е изляха през последните 10 години.

Както писах в серията ми статии от 2010-та за Стратегията за електронно управление, един от основните проблеми на електронното управление е свързаността между институциите. През годините всяко ведомство си е поръчвало и развивало различни информационни системи и стандарти. Да ги свържем означава, да си пуснем стара видеокасета в DVD плейър.

Именно това се посочва от кабинета сега като причина за забавянето. Днес имах разговор с хора от кабинета във връзка с отворените данни и засегнахме точно тази тема. Срокът от 7 месеца не е за цялото електронно правителство, а за важните основи – свързването на информационните услуги. Когато регистрите и основните системи се свържат – нещо, което е крайно нужно и желано както от гражданите и бизнеса, така и от самите чиновници – може да се надгражда с интегрирани услуги. Това е сложна дума, която простичко означава, че с няколко клика ще свършвате работа колкото като обикаляте 30 институции, гишета и опашки. Целта е самите те да си говорят ефективно помежду си, а не да вършим тази работа вместо тях.

В момента летя с България Ер към Франкфурт и от корицата на списанието ме гледа министър Московски. В интервюто споменава за три големи проекта, по които се говори. Първият е свързването на въпросните дигитални регистри, за който разказах по-рано. Вторият е за пълната идентификация на граждани с електронни подписи, а третата е интернет свързаността на общини и села. Използването на интернет услуги с електронен подпис наистина е полезно и цената е приемлива, стига нещата да стават наистина по-лесно, надеждно, бързо и евтино в дългосрочен план. Важно е обаче и самата администрация да работи с електронни подписи и документи. Въпреки, че се хвалят, че министерствата са въвели такива системи за документооборот, доколкото знам, на местно ниво нещата съвсем не са така. Липсата на обучение на повечето чиновници не само за електронните подписи, но и за електронното управление като цяло може да саботира целият процес. Ако чиновниците не знаят как да боравят със системите или им нямат доверие (както при всичко ново), това ще се пренесе и върху обикновените граждани, както и ще компрометира надеждността на цялата информация.

Добрата новина обаче е, че има яснота по проблемите. Знае се как да се оправят и кои институциите се противопоставят на реформите и електронното управление. Ясно е, че eGov няма да „стане“ за 7 месеца, но се надявам, че ще видим издигнати няколко основни стълба от него. Има и сериозна заявка за развитие на отворените данни у нас и то ще върви донякъде паралелно с това на електронното управление.

Интуицията ни на българи диктува, че и тук ще похарчат пари и ще изкарат „нещо“. Има индикации обаче, че може би няма да сме прави или поне не напълно. В случая имаме ясна представа какво трябва да се свърши, какви са стъпките (т.н. milestones), кой трябва да го направи и какви са сроковете. Нашата задача е да ръчкаме на правилните места, за да се случат нещата.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Институтът за развитие на публичната среда излезе преди няколко дни с анализ на сигналите подадени в сайта „За честни избори„. Помогнах им да пуснат сайта в края на август и от тогава насам в него са подадени над 300 сигнала. 250 от тях бяха определени за достоверни, а половината – потвърдени. Целият доклад може да свалите от сайта на Института. Той, както и сайта, бяха представени на 19-ти на конференцията „Избори 2011 в България – дефектите на демокрацията“. Снимки от нея ще намерите тук. Погледнете и докладът на ПАСЕ за работата на ЦИК и липсата на прозрачност.

В последствие подобен сайт се появи и в Русия – карта на нарушенията по време на изборите там. Такива сайтове има в много държави и представят доста полезен поглед над реалната обстановка по време на изборите. Мисля си, че и българският вариант го показа. И след 2 години „За честни избори“ ще е на разположение и ще събира сигнали доста по-рано. Надявам се, че тогава ще има (въобще някаква) прозрачност в работата на ЦИК, но за целта трябва да направим нещо още сега.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Както може би забелязвате, застъпвам темата за отворените данни доста често напоследък. Ако прозрачността в управлението ви вълнува, има две новини, които ще са ви интересни.

Първата е, че преди малко Европейската Комисия и по-точно комисар Нели Круз пуснаха няколко документа формиращи стратегия за развитие на свободно достъпните данни в общността. По-интересният документ е съобщението до Европейския Парламент, в което се обясняват подробно ползите от отворените данни за бизнеса, гражданите и самите правителства. Посочва се сегашното развитие в ЕС и стъпките, които трябва да се вземат. Втория и третия документ са директива и решение за изменение на работата с документи и отварянето им в ЕП, ЕК и Съвета. На сайта на Комисията ще намерите съобщението за стратегията и документите.

Втората новина е публикуването на пълните отворени данни на Народното Събрание. Успях да сваля всички данни, които се публикуват от тях, да ги оправя, допълня с информация събрана от страници им и да ги подредя в архив. Направих и сайта да прилича на този на парламента, но с уточнение, че няма връзка с тях и не е истинския.

Въпреки, че данните за депутатите и законите се публикуват вече в XML формат, повечето имаха грешки. Също така, доста от данните не бяха в структуриран формат. За тях направих скриптове, които автоматично четат страниците, подреждат данните и ги обръщат в отворените данни. Към този момент данните, които ще намерите на страницата на проекта са:

Всички данни са в XML формат като сега обмислям как да се обърнат в CSV формат за лесен анализ в Excel таблици, както и в SQL база данни, за по-лесни справки. Имаше и други интересни предложения в Twitter, които разглеждам. Сега данните съдържат на 11000 документа и представляват общо 1.12 Gb информация в два ZIP архива. На страницата ще намерите линкове към так, отворения код на скриптовете и XSL схема на всички данни. Има и доста полезни линкове към други ресурси.

Повечето данни са доста надеждни и ще бъдат обновявани поне веднъж на седмица. Стенограмите обаче не са индексирани. Открих структура в тях, с която да мога да отделя и свържа изказванията с определен депутат и дори законопроект и гласуване. Методът обаче не е надежден, още повече, че стенограмите преди 2001-ва явно са дигитализирани (сканирани и обърнати в текст), от което структурата им напълно е разрушена. Все пак миналата седмица отново ми дадоха надежда, че ще пуснат индексирани стенограмите, което ще даде още повече данни и интересна информация.

Една бонус новина е, че направих контакт със сътрудници в Open Government Partnership и научих кои са отговорните лица от наша страна. Сега се опитвам да се свържа с тях и се надявам скоро да имам новини за целите, които ще представят до март.

Ето и статията за стратегията на ЕК в блога на OKFN.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

„Опасно близо“ с Бойко Борисов за eGov (БТВ, 20 ноември 2011) :

…Това е много сложен процес. Това е много, много сложен процес когато си заварил похарчени много пари, а тези … електронни системи, които са си направили отделните министерства и агенции не могат да работят помежду си. И ние сега това, което правим в момента е… и не случайно имаше дирекция „Електронно правителство“ … и него го направих заместник министър (Валери Борисов б.р.), за да може да има пост, с който да съумее да затвори целия процес.

Това е част от кореспонденцията ми от юли 2010 с Валери Борисов – тогава шеф на дирекция „Електронно правителство“ относно eGov и отворените данни:

…създаването на предварителна концепция или рамкови напътствия за останалите институции. В тях би могло да се опише както абстрактно …, така и по-конкретно целите и технологиите, които се препоръчват/изискват при изготвянето на нови сайтове и системи в периода до създаването на всеобщата информационна система. Както знаете, постоянно се пускат обществени поръчки и се създават вътрешно софтуерни системи, изискванията за които се изготвят от чиновници и поддържащ персонал без съгласуваност. … И не на последно място – когато проектите по eGov започнат, интеграцията на старите системи на различните институции ще е много по-леснa, заради това, че са изготвени по подобни стандарти и изисквания.

Ето цялото интервю с премиера по БТВ, а тук може да свалите целия ми мейл до Валери Борисов.

Не мога да кажа, че за тази година и малко са направени много нови системи. Дори, ако такива напътствия, за каквито говоря, бяха създадени тогава, пак нямаше да имат голямо отражение върху ситуацията. Много бих се учудил, ако думите ми през 2010 са били нещо ново за сегашния заместник министър. Няма как да не са знаели още тогава, че не само системите на различните институции не са съвместими, но и повечето са остарели и въобще не могат да бъдат интегрирани. Сега, когато има силен натиск от страна на Борисов за резултати в сферата на eGov, планът за действие се пропука по шевовете.

В този контекст бърборенето ми за отворени данни в управлението може да звучи нереализуемо. Реалността обаче е, че това е единственият начин да се постигне устойчива интеграция. Както писах преди, отворените данни не са просто услуга към гражданите, а начин на мислене в изграждането на електронни системи и работата в институциите като цяло.

В противен случай това, което мога само да предполагам, че се опитват да направят сега, е да направят кръпки между недовършени точки за достъп на различните министерства. Това ще донесе ужасно много грешки в бъдеще и не дълго след пускането на отделни услуги те ще бъдат спрени. Друг риск е, че заради липса на възможност или ресурс за добра интеграция, предоставените eGov услуги ще са безполезни по една или друга причина. Това може да доведе до ниска използваемост на електронното правителство и причина за извинение от страна на кабинета, че всъщност обществото и бизнеса няма нужда от такива.

Изходът е да се заложат конкретни стандарти, мерки и принципи в създаването на нови системи и сайтове. Това може да са част от ангажиментите, които България ще поеме до няколко месеца пред Open Government Parnership. Трябва да има ясен анализ и публично достъпна информация за системите, проблемите и напредъка по интеграцията им. В момента за жалост единствено чуваме празни лозунги и уверения, че се работи по въпроса. От опит в интеграционните проекти знам, че често това, което шефовете си мислят, че системата им може и очакват да се случи с нея, се различава много от реалността. В крайна сметка може да се окаже, че нито ние, гражданите, нито чиновниците в администрацията ще виждат смисъл да използват недопеченото eGov.

Ето анализа ми на Стратегията за електронно управление, която започнаха да разработват миналата година:

Благодаря за снимката на Hot Pixel Action@Flickr.

This post was syndicated from: Како Сийке, не съм от тях! and was written by: Longanlon. Original post: at Како Сийке, не съм от тях!

Новината разтърси агенции, икономисти и обикновени чесачи на езици – Ангела Меркел, лидерът на уж дясната партия, която в момента управлява Германия, възнамерява да въведе задължителна минимална заплата в цялата страна. Това се разглежда като отстъпка пред социалдемократическата опозиция и всички се надпреварват да чертаят бъдещите политически позиции в Германия. Моето мнение е да не бързате да отписвате Меркел, защото тя доста добре знае какво прави. Не, че имам някакви задълбочени познания за германската политическа обстановка. Просто знам за базисните икономически принципи, които имат връзка с минималната заплата и подозирам, че Ангела Меркел и съветниците й също са отлично запознати с тях...

(Чети още…) (414 думи)

© Петър Стойков

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Имам един познат Циако, който постоянно ми се оплаква. Каквото и да направи, всички го критикуват и нападат. Чудя му се – работи на отговорна позиция и добре му плащат… Проблемът му е, че е малко нерешителен. Всъщност доста нерешителен. Ето, онзи ден намерил жена си в леглото с двама от най-близките й приятели. „И преби ли ги?“ го попитах, а той сви рамене „Еми не трябваше да са там, но какво да правя?!“. Мислил, мислил и нищо не предприел. Преди това я видял да излиза навън с много прозрачна блузка, през която всичко се виждало. „Пуснах я – няма да правя сцени я!“ Постоянно намирал чужди мръсни ризи и чорапи из къщата, но си затварял очите.

Разказва и че работата му е пълен хаос. Уж той отговаря, но все прехвърля вината на служителните и клиентите си. Тези под него били страшно недоволни и последно чух, че масово напуснат. Въртели подчинените му някакви далавери, но не било негова работа да ги спира. Клоновете на фирмата изпаднали в окаяно състояние, а някои тихомълком затворили. Част от клиентите му пък въобще не били обслужвани и дори на някои им прилошавало. Ситуацията накарала доста да се замислят дали да се обърнат към други фирми. Жена му не й пукало, защото в хаоса му харчела парите на воля и си спяла с който си иска.

А той – нищо. Не бил той виновен. Той си взимал решенията, нямало значение как се изпълняват, а служителите и клиентите били некадърни, че да се вписват в картинката. Оправдава се и с гена си – така го създали родителите му. Може би е прав, но си е негово решение да е такова мекотело. Всъщност струва ми се, че жена му точно затова го е избрала – защото не може да вземе адекватно решение, а тези, които взима, създават повече проблеми, отколкото да решават. Така тя може да прави каквото си иска. Дори се хвалела на всички, че е импотентен и това й било извинение да кръшка и мами всякак. Всички го ръчкаме да направи нещо по въпроса. Той обаче дори не може да реши дали да ни изслуша.

Сериозен проблем. Не ми пука за взаимоотношенията с жена му и дали характерът му е ген. Интересува ме фирмата му, защото тя затъва, а имам акции в нея. Просто малко по малко я унищожава. И не само той – всички знаем, че жена му дърпа конците. Явно в крайна сметка нея трябва да виня за всичко това. Добре, че след няколко седмици познатият ми Циако излиза в 2 годишна платена отпуска. Само се чудя каква каша ще забърка през това време. Вероятно ще ни държи топло докато се върне на работа.

Ако нямате чувство за политически хумор, по-добре не ме питайте защо съм написал този текст.

This post was syndicated from: РККА / WBCA and was written by: Vasil Kolev. Original post: at РККА / WBCA

Много хора пишат за гласуването, Ясен е писал защо не е толкова страно да не се гласува (и си е прав), та може би остана някой да каже какъв е смисъла от наказателният вот.
(както обикновено, това е моя теория в неясно-колко-пияно-състояние)

Смисълът на наказателният вот за текущите избори е прост – внушаване на страх в настоящата власт. Тези избори (особено президентските) винаги са били използвани, за да се оцени колко добре са се справили хората на власт в последните две години и доколко народът е щастлив с тях. Съответно в едни граници резултатът би трябвало да се тълкува, че не се справят достатъчно добре и трябва да се стараят повече.
В този тип разсъждение има няколко бъга и corner-case-ове:
- ако подкрепата им е твърде ниска, може да се откажат да заработват каквото и да е и да приложат scorched earth стратегията, т.е. да измъкнат колкото им е възможно и да избягат;
- ако се смятат за достатъчно велики и че могат до следващите парламентарни избори да убедят/излъжат хората или да hack-нат закона по темата;
(под-случай на това е обявяването на диктатура)
- ако използват тези избори и резултатът им за договорка с други партии и пак да си осигурят подкрепа.
(и вероятно още няколко, които пропускам)

Накратко, не хората трябва да ги е страх от властта, а властта от хората. Някой вероятно би спорил, че страхът не е продуктивно чувство, но останалите биха отвърнали, че друго май не действа в нашата обстановка.

(изглежда (поне по новините, които чета и оплакванията на разни неприятни хора), че тези избори ще успеят да намалят ефектът от старите секционни hack-ове, като автобусите с гласуващи и купуването на цигански гласове. Това ще е доста по-интересен ефект и резултат от генералният кой точно за какво са избрали)

(а за кого ще гласувам, дали ще гласувам и дали ще огранизирам преврат също не е интересно. Най-малкото всеки трябва да го решава сам за себе си.)

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Тъй като в момента нямам време, пускам текста на съобщението буквално. Сайта е направен от мои приятели във Франкфурт и ще е довършен довечера вече работи. Тази вечер и утре ще имате време да се организирате за пътуване до секциите, така че гледайте да го разпространите до тогава.

Здравейте,

Както вече може би сте разбрали, тази година за жалост няма да има възможност да се гласува в почетните ни консулства в Дармщадт, Магдебург и Хамбург. Това ще накара много от нас да пътуват до Берлин, Бон или Мюнхен, което пък е свързано с допълнителни разходи. За да може да улесним всички, които желаят да пуснат своя глас, да направят това без да трябва да плащат големи суми за пътуване до изборните секции, ние направихме сайта:

www.stop4e.com

stop4e.com Ви дава възможност да намерите хора, които също искат да гласуват и търсят начин да стигнат бързо и изгодно до Берлин, Бон или Мюнхен. Сайтът ще ви помогне да намерите хора, с които да разделите разходите си за път, а защо не и да създадете нови познанства.

stop4e.com е подходящ за всички Вас, които

stop4e.com ще функционира първоначално за територията на ФР Германия. Целта на сайта е да стане място, където всеки да може да търси и намира евтини алтернативи за транспорт не само вътре в Германия, но и до и вътре в България. По този начин се надяваме stop4e.com да ви бъде полезен и при пътуванията Ви до и от България.

Със създаването на www.stop4e.com целим да дадем възможност на всички желаещи да гласуват да направят това лесно и евтино.

Нека предадем ново, положително значение на израза „Изборен Туризъм“!

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Какво искахте да разберете за кандидатите – президентските и местните? Чухте ли го? Влизаме в тези избори не само без яснота как се гласува, но и защо гласуваме. Въобще не е учудващо, че не малка част от българите са готови да продадат гласа си. И това е нормално – до сега единственият положителен ефект, който са виждали от упражняването на конституционното си право е да получат еднократно 100 лева. Повечето не го правим от едната гордост. На колко обаче наистина им пука и вярват, че гласът им променя нещо?

Тези избори бяха ненормални. Казвам „бяха“, защото след обявяването на кадидатите всичко е на автопилот и нищо не се случва. И са по-ненормални от друг път – нямахме нормални дебати, платформи и дори заветните обещания, от които да се отметнат после. Изборният процес беше опорочен до безкрайност, а ЦИК нарушава закона също толкова често, колкото и партиите. Липсва всякаква приципност, отчетност и прозрачност в каквото и да е.

Този път не чухме и нищо за целите на кандидатите. Споровете се въртяха около злободневни дразки и нападки, изпълнителната власт и проблеми изцяло извън ресора на президентстото. Не стана дума нито за дипломатическите служби, нито реформата на съдебната власт. Последната особено трябваше да бъде в центъра на дискусиите, защото очевидно е най-важната в момента. Местните избори пък останаха толкова на заден план, че няма накъде. Добре, че доста кандидати за кметове са активни в мрежата, че научихме повече за тях във Facebook и от блоговете им.

В чужбина пък вота се провали на няколко места. Аз примерно най-вероятно няма да гласувам. Не защото не искам, за защото практически ми отнеха правото. На теория може да пропътувам половин Германия да отида до най-близката секция в Бон, но надали ще стане. Ще се опитам, но колко други смятате, че са готови да го направят. В почти никое посолство и консулство не са дори информирали емиграцията за възможността да гласуват. Всичко се прави от ентусиасти. На нас дори ни пратиха грешна информация, което е и причината и да няма секция. В Инстанбул пък ще има 10 пъти по-малко секции от миналия път, което ще означава абсолютен хаос в изборния ден. Така ще влезем в световните новини доста бързо. И за всичко това са виновни както Външно, така и ЦИК. Най-много обаче са виновни изготвилите новия Изборен Кодекс, които в момента се крият от коментари и критики.

Медиите имат доста интересна роля във всичко това. Оказва се, че те се нагушват най-много от всички реклами, дебати и участия. Естественият въпрос в този момент е как мога аз да очаквам обективен анализ на кандидатурите? Как да очаквам да задават критични въпроси и да ги настъпват по мазолите? Не е трябва ли това да е ролята на медиите? Мисля си, че за следващите избори ще трябява от рано да започнем с блогърска кампания „На нас не ни плащат“.

В крайна сметка обаче целта е да изберем нов президент. Защо ни е никой не знае. Защо трябва да е някой от кандидатите – отново не ни е ясно. Май само в платформата на Светьо има някаква яснота – майната им на всички, дайте да ги осмеем. Всички кандидати се показаха като слаби оратори, лоши дипломати и без яснота каква е целта на институцията. Резултата е, че сме по-объркани отколкото в началото и по-малко хора вярват на институциите. Прекрасни резултати, предвид, че дори не са избрани още.

Знам, че не ви казвам нищо ново, но понякога е добре да се изпишат тези неща.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

„Да видим какво ще кажат картите Таро за жалбата Ви!“*
Бисер Троянов, ЦИК

За епопеята със секциите в Германия и Франция може да прочетете подробно тук. Във връзка с този проблем, снощи успях да се свържа с Бисер Живков Троянов. Обърнах се към него първо, защото е говорител на ЦИК и второ, защото на него е била разпределена моята жалба. Тя, заедно с писмото на Външно министерство, ги приканваше да отворят секции в „спорните“ почетни консулства.

Отговорът на Троянов беше, че срокът е изтекъл. По думите му, ЦИК нямали право да променят решенията си след изтичане на даден срок. Това изказване е абсурдно по две причини – първо, защото това се е случвало многократно до сега и второ, защото решението им излезе часове преди да изтече срока – 3-ти октомври. Въпреки това успях още същия ден да подам жалба и тя беше заведена с пореден номер към 3-ти. Попитах го за тези неща, но реакцията беше раздразнение, объркано повтаряне на същите му аргументи с отсичане – „Това е положението!“

Посъветва ме да се обърна към Външно министерство, защото грешката е била тяхна. Това очевидно е така, но се опитах да го убедя, че имат законно право и принципно задължение да оправят грешката на друга държавна институция, за да не се стигне до ощетяване на граждани. Реакцията му беше „Не е работа на ЦИК да оправя грешките на Външно министерство“. Посочих, че така на практически спират хиляди да гласуват, а именно ЦИК има власт да оправи проблема. Ефект нямаше. Накрая му казах, че не прави нищо друго освен да си измие ръцете с Външно и той ми затвори телефона.

Най-скандалното в случая обаче не е поведението му. По закон ЦИК би трябвало да разгледа и да излезе с решение по всички жалби. Моята жалба е постъпила на 3-ти, а писмото на Външно – на 5-ти. По нито едно от двете не е излязло решение. От разговорът ми в понеделник останах с впечатление, че такова няма и да има. Затова го потърсих отново тази сутрин. Вдигна ми на третия път и със спокоен глас ми обеща, че ще представи случая пред ЦИК. Не очаквам да го направи и ми се струва, че искаше просто да ме разкара от телефона.

Преди малко от мой контакт разбрах, че истинската причина е друга. Имало негласен ултиматум от членовете на ДПС – ако се отварят нови секции в Германия, то да се отворят такива и в Турция. Членовете на ЦИК от ГЕРБ ги е било страх да създадат прецедент, който да се използва от ДПС за жалбата на изселническите организации. Външно пък нямали против, защото секциите в Истанбул наистина щели да се претоварят на 23-ти. Тези от ГЕРБ обаче упорствали осъзнавайки, че лишават хиляди от реалната възможност да гласуват.

На този етап аз задавам въпроса – на кого се отчита ЦИК? Не знаем как се взимат решенията, какво си говорят в залата, защо отхвърлят някои жалби и не разглеждат други. При абсолютната липса на персонална отговорност на членовете й, тази комисия прави каквото си иска. Може да заведем жалба във ВАС, но това ще отнеме твърде много време и ще е късно за секциите. В същото време няма да има никаква поета отговорност от членовете на ЦИК за думите и делата им.

Тази комисия наистина трябва да е независима, за да са такива и изборите, но как се гарантира тази независимост? Всяка държавна институция би трябвало да е отговорна пред народа и макар за никоя друга това да не важи съвсем, поне има предвиден механизъм. Тук такъв няма и това, което виждаме е, че липсва всякаква прозрачност и отчетност, а личните интереси изместват в много случаи националните. Отново.

*: за да няма объркване, това не е истински цитат от г-н Троянов. В останалата част от текста съм предал думите му възможно най-точно.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

В Конституцията на Република България пише:

Изборите … се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Гражданите, навършили 18 години, …, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.

Започвам с това, защото е най-честия ни аргумент когато стане въпрос за изборите в чужбина. Под тези две статии в Дневник ще откриете достатъчно коментари за и против това емигрантите да гласуват. Спорът съществува отдавна и се подгрява при всеки нов вот или проблем в изборите зад граница.

Ето събрани накратко аргументите против това да се гласува извън България заедно с моето мнение.

Това са сред най-честите изказвания по форумите. В центъра им стои разделението „ние-те“, което е често срещано, когато не желаем да погледнем проблемите в очите. Истината е, че емиграцията и студентите в чужбина са не по-малко запознати с проблемите и политиката в България. Вярно е, че не се сблъскват с тях всеки ден, но това не означава, че не ги виждат, не ги занимават и не им пречат. Повечето ми познати тук следят повече българската политика и научават за събитията по-бързо от доста хора в България. В същото време пък не се интересуват от местната политика и въобще обществения живот тук. Има също така сериозна разлика между това да решиш да учиш или работиш другаде и това да не ти пука за България. Повярвайте ми – тези които не им пука не говорят с българи, не гласуват и няма да четат нищо от написаното тук.

Това е едно голямо заблуждение. Всичко свързано с България ни засяга пряко. Най-малкото нещо е членството и представянето на страната ни в ЕС. Който и да е българин в чужбина ще ви излъже, ако каже, че не иска да се върне в България въобще. Истината е, че не иска да се върне в тази България и един от начините да повлияе на промяната е чрез изборите. Повечето студенти, които излизат да учат пък тръгват с нагласата, че ще се върнат скоро след завършването. За жалост при повечето това не се случва и причините са в същата политико-икономическа обстановка. Ако си мислите, че те не искат да променят нещо по един или друг начин, дълбоко се лъжете.

Това просто не е вярно. Ако вземем в предвид само преводите, които някои работници пращат на семействата си, то те представляват 2% от БВП. Други оценки обаче посочват доста по-големи проценти. Това е защото по-голямата част от парите не могат да се проследят – пренесени са или на ръка от познати, или чрез многобройните агенции за финансови услуги. В тези цифри обаче не спадат също така и парите, които се харчат, когато някой се върне на почивка в България. Не се включват и сумите, които се слагат в български банки заради по-добрите краткосрочни условия. Комбинираният ефект на всичко това се посочва като една от причините България, а и други източно европейски държави, да не изпадат в дълбока рецесия през последните години.

Независимо от тези аргументи обаче, не смятам, че финансовия ценз и приносът към хазната трябва да е критерий за правото да се гласува. Така не би трябвало да даваме и на безработните такова право. Струва ми се, че и Конституцията е на същото мнение.

Тук става дума отново за отблъскването на българските ценности и интегрирането в чужда среда. Отново ви напомням, че тези, които са го направили и не се интересуват от България, нямат никакво намерение да гласуват. Друг е въпросът за тези, които поддържат определен модел на управление и външна политика. Неизменно страната, в която живееш влияе на тези убеждение. Струва ми се обаче, че и в България има доста франкофони, например, за да ни е страх от „френско влияние“ в гласовете на сънародниците ни във Франция.

Това е доста сериозен въпрос. Активността, цената и възможността за гласуване, както и ефекта от вота са взаимно свързани. Истината е, че на всички избори без тези за президент, българите зад граница не знаят за какво гласуват. Бройката гласова се разпределя от ЦИК по региони в зависимост от това къде са се разбрали да спечели определен кандидат или не им достига активност. Така се изкривява вота както на въпросното населено място, така и на всички зад граница. Поради тази причина излезе предложение да се разпределят няколко депутати и един евро-депутат, които да бъдат избирани пряко от чужбина. Ще бъдат разпределени по континенти и ще представляват съответните избиратели. Така активността ще се повиши неимоверно и ще знаем за какво гласуваме.

Цената на провеждането на кампанията пък може да се свали изключително много с въвеждането на прословутото електронно гласуване и като се оптимизира създаването на секции в чужбина. Сегашния начин на отваряне на такива води до куп грешки и нежелани резултати. Все пак провеждането на избори зад граница ще си остане по-скъпо от тези в България.

Това е най-голямата заблуда, която обаче често се премълчава. На първо място, за да се решат проблемите с изборите в Турция, както и съмненията за контролиран вот, трябва да контролира работата на комисиите и посолството там. Заличаване на правата на всички останали, заради няколко хиляди избиратели в Турция далеч не е решението. Да не говорим, че по закон и изселниците там са български граждани и имат същите права като нас – независимо дали на някои това не им харесва.

В същото време обаче, никой не знае колко българи има по света. Нито Външно, нито Агенцията за Българите в чужбина има ясна представа къде са, колко са, как да се свърже с тях или как да ги активизира при нужда (дали ще е бедствие или избори). Ако се поправи това, предложение за което ще дам по-нататък, ще имаме много по-голяма активност, която ще мине многократно в абсолютни стойности вота в Турция притесняващ толкова много. Консервативните преценки показват, че има поне милион българи зад граница. Ако активизиране поне 30% от тях да гласуват, да помагат на страната с контакти, инвестиции и експертна помощ, мисля си, че всички аргументи по-горе ще бъдат още по-безсмислени.

Истината е следната – независимо дали смятате, че не трябва да се гласува зад граница или не, факт е, че по закон държавата трябва да осигурява това право на всеки български гражданин. В този случай въпросът по-скоро е не дали да ги правим или не, а как да ги направим като хората. В последните си няколко статии разисквам точно това. Факт е, че сегашният режим на работа не става. Има много идеи как да се подобри като нормативна база, процедури и технология. Докато обаче няма отчетност и прозрачност в процеса на организация и решения, каквото и да измислим, то няма да работи. Тук говоря както за прословутите протоколи на ЦИК, така и за комуникацията на Външно с посолствата и гражданите. Впрочем последното важи за всички институции.

Повече интересна информация по темата ще намерите тук и тук. Тук Webcafe пише за коментар на Певнелиев как до 10-тина години щели да се върне голяма част от емиграцията. Тази карта се използва от край време от всякакви политически сили без особен ефект. Той участва в „Кариера в България. Защо не?“ в края на 2009-та, когато и аз бях сред лекторите, а темата беше имат ли бъдеще в България студентите ни за граница. Не мога да намеря видео на участието на Певнелиев, но ще пусна като го намеря.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Вчера в mailinglist с хора заинтересовани от изборите в чужбина съобщиха, че Външно са пуснали списък с имената на всички подали декларации. Това е изискване по закон, но глупостта, която свършиха е, че заедно с имената бяха пуснали и адресите им в България. Това е лична информация и може потенциално да се използва за измами. След като аз, а вероятно и други, писаха до Външно, линка към таблицата вече не е на сайта, но самият файл все още може да се свали. Бивол писа снощи по темата. Междувременно обаче тази информация ни даде възможност да направим доста интересен анализ на това как се подават декларации и как се отварят секции в чужбина. Един такъв анализ направи Андрей, а сега ще ви представя моя.

От анализа е очевидно, че огромна част от декларациите в Турция са попълнени организирано и най-вероятно от едни и същи хора. За няколко хиляди души са подадени по 2 и повече декларации – често на различни адреси. Това означава, че има хора с дълги списъци от имена и ЕГН-та, които попълват автоматично декларациите. Можем да засечем само грешките им – когато един и същи човек е в няколко списъка, но практиката е ясна. Фрапиращо, че Външно министерство и посолствата не са обърнали внимание на това. Ето някои факти:

Естественият въпрос от това е защо въобще е нужно да се подават декларации. Този повърхностен анализ показва, че системата на провеждане на избори е дълбоко опорочена. Защо и ние в Германия да не започнем да подаваме по хиляди декларации по същия начин? Защо няма контрол на този процес от страна на посолството в Турция и на Външно? Защо в същото време на нас ни правят проблем, че не сме подали декларациите в PDF формат? Защо след като толкова не гледат какво и как всъщност се подава, на нас сега ни правят проблем за трите почетни консулства в Германия? Значи правилата за Турция са различни от тези за емигрантите в останалия свят? И после говорителя на Външно излиза и казва - „Вижте, в Турция си подават декларации и имат секции. Вие не сте подали и нямате.“ Виждаме как са подадени и как са отворени секциите. Видяхме на предишните избори и как се е гласувало.

Целият този процес говори в най-добрия случай за непрофесионализъм и нехайство от страна на хората във Външно и посолствата участващи в организацията на изборите. В случая на публикуването на личните данни на 30000+ емигранти, говорим дори за престъпна небрежност. Дори да променим из основни начина, по който се организират изборите за граница, най-слабата връзка си остава липсата на процедури, отчетност и прозрачност в администрацията.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Вчера в mailinglist с хора заинтересовани от изборите в чужбина съобщиха, че Външно са пуснали списък с имената на всички подали декларации. Това е изискване по закон, но глупостта, която свършиха е, че заедно с имената бяха пуснали и адресите им в България. Това е лична информация и може потенциално да се използва за измами. След като аз, а най-вероятно и други, писаха до Външно, линка към таблицата вече не е на сайта, но самият файл все още може да се свали. Бивол писа снощи по темата. Междувременно обаче тази информация, до която иначе не би трябвало да имаме достъп, ни даде възможност да направим доста интересен анализ на това как се подават декларации и как се отварят секции в чужбина. Един такъв анализ направи Андрей, а сега ще ви представя моя.

От анализа е очевидно, че огромна част от декларациите в Турция са попълнени организирано и най-вероятно от едни и същи хора. За няколко хиляди души са подадени по 2 и повече декларации – често на различни адреси. Това означава, че има хора с дълги списъци от имена и ЕГН-та, които попълват автоматично декларациите. Можем да засечем само грешките им – когато един и същи човек е в няколко списъка, но практиката е ясна. Фрапиращо, че Външно министерство и посолствата не са обърнали внимание на това. Ето някои факти:

Естественият въпрос, който следва, е защо въобще е нужно да се подават декларации. Този повърхностен анализ показва, че системата на провеждане на избори е дълбоко опорочена. Защо и ние в Германия да не започнем да подаваме по хиляди декларации по същия начин? Защо няма контрол на този процес от страна на посолството в Турция и на Външно? Защо в същото време на нас ни правят проблем, че не сме подали декларациите в PDF формат? Защо след като толкова не гледат какво и как всъщност се подава, на нас сега ни правят проблем за трите почетни консулства в Германия? Значи правилата за Турция са различни от тези за емигрантите в останалия свят? И после говорителя на Външно излиза и казва - „Вижте, в Турция си подават декларации и имат секции. Вие не сте подали и нямате.“ Виждаме как са подадени и как са отворени секциите. Видяхме на предишните избори и как се е гласувало.

Целият този процес говори в най-добрия случай за непрофесионализъм и нехайство от страна на хората във Външно и посолствата участващи в организацията на изборите. В случая на публикуването на личните данни на 30000+ емигранти, говорим дори за престъпна небрежност. Дори да променим из основни начина, по който се организират изборите за граница, най-слабата връзка си остава липсата на процедури, отчетност и прозрачност в администрацията.

Допълнение

От коментарите стана ясно, че на доста хора с българско гражданство, които обаче нямат постоянен адрес в България, по подразбиране се пише адреса на Столична община. В същото време обаче доста от адресите във файла са практически еднакви, като се различават с няколко букви или начина на написване. Така пак има доста еднакви адреси, но е по-трудно да се засекат. Това обаче не променя факта, че доста хора са подали по няколко декларации в Турция и че адресите на емигрантите не трябваше да изтичат.

Допълнение – 10 октомври

Димитър Иванов излезе с окончателна статистика за невалидните декларации:

В Турция имаме 888 човека са подали по две заявления, 185 – 3, 19 – по 4 и 4 – по 5. Това прави общо 1331 „фалшиви“ заявления. За сравнение, в останалите страни има само 41 такива – 39 човека подали по две и един – по 3. Самата таблица с повторенията не мога да я кача, защото съдържа същите лични данни, които не биваше да се разпространяват на първо място.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Снимката е от началото на изборите за евро-парламент
във Франкфурт през ’09. Вижте я по-голяма.

Тъй като темата е почти необятна, реших да започна от последните събития и в няколко статии да вървя към общото. Обещах да изчакам с написаното тук до петък, но решение така и не се появи. Ситуацията в момента е следната:

Преди 10-тина дни Външно министерство предаде на ЦИК списък с места в чужбина, където трябва да се проведат избори. В този списък не фигурираха няколко почетни консулства, за които бяха събрани повече от 20, но по-малко от 100 декларации. Сред тях бяха и трите такива в Германия, което ме накара да се занимавам с всичко това. В отговор на протестно писмо публикувано в Дневник, говорителя на Външно отговаря, че почетните консулства нямат статут на почетни представителства в смисъла на Виенската конвенция и за тях се изискват 100 заявления. Тя също така твърди, че всички българи зад граница са наясно с това и че е изцяло наша вината, че не сме подали достатъчно декларации.

Истината, цялата истина или поне 30% от нея е, че говорителя на Външно е права. Наистина не сме подали много декларации. Основната причина е, че винаги се подават достатъчно декларации за отваряне на секция. Изключение е Турция, но за тях – утре. А какво този път означаваше „достатъчно“? Това, за което г-жа Чернева говори наизуст, е яснотата около статута на почетните консулства. В действителност, дори хората в мисиите ни зад граница се учудиха на това определение. Изглежда собствените им служители не го знаят. Нещо повече – никъде в Изборния кодекс или решенията на ЦИК не се говори за Виенската конвенция или що е то „представителство“. Работа на Външно е да го определи.

Тук идва интересната част – Външно ни каза точно и ясно, че почетните консулства са представителства и са достатъчни 20 заявления за тях. Това беше видно на интернет страницата им и тази на посолството в Берлин. За останалите не съм проверявал. По неизвестни причини веднага след разгарянето на скандала информацията беше заличена, но не преди да я снимаме. Може да я видите тук и тук. Това беше съобщението, което не само ние – гласоподавателите, но и всички в посолствата и консулствата видяха. Тази интерпретация и указания бяха циркулирани по всички канали до изтичане на срока. Мога да говоря само за Германия, но знам, че подобен проблем е имало и на други места.

Къде сме сега? На 2-ри ЦИК излезе със списък на секциите в чужбина. На 3-ти пуснах в Комисията жалба със сигнатура М-364 и тя беше поета от Бисер Траянов. На 5-ти сутринта, след като му представихме ситуацията предишния ден, министър Младенов изпрати писмо до ЦИК да преразгледа решението си и да включи няколко оспорвани консулства в списъка. От тогава до сега решение на ЦИК по въпроса няма. Имам уверението на администрацията им, че всички жалби се разискват и се излиза с решение по тях. Тъй като обаче получават по 70 на ден, често има забавяния. Можем само да се надяваме, че ще намерят време до средата на следващата седмица, че ще приемат аргументите и ще отговорят положително.

Защо всичко това е важно, ще пиша в следващите две статии. В случая искам само да посоча, че системни грешки и невежество заложени в Изборния кодекс комбинирани с недобрата организация във Външно и лошата им комуникация с посолствата и българските граждани зад граница доведоха до абсурдни спорове за семантика, подведоха и лишиха от вот хиляди. Уважавам много Николай Младенов като министър, но в случая това са фактите. Нищо в този аспект на работата на министерството и посолствата не се е подобрило в последните години и резултатите са налице.

Накрая искам да призова тези от вас, които искат да се впускат в спорове трябва ли да се гласува зад граница и колко секции трябва да има, да изчакат утрешната ми статия. Там ще изложа мотивите си и ще имат достатъчно поле за изява.

Погледнете и мнението на Петър за ситуацията.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

В момента ситуацията е следната:

Подробности за случилото се през тези няколко дни ще пиша в четвъртък или петък, когато ще имаме повече яснота. Пиша това, защото доста хора ме питаха днес и исках да събера фактите на едно място.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Някой знае ли за какво са идните избори? Да, за кметове и президент, но аз питам друго. Някой знае ли защо ги правим? Дали просто защото е изтекъл един или друг мандат?

Включете телевизията. Какво чуваме? Говори се за нападките в корупция, некадърност и минало на кандидатите, за политическите съюзи и тактики и за купуването на гласове по региони сякаш са менюта във вонящо крайпътно заведение. Това е „дебата“ сега. Да, трябва да виним медиите, но само отчасти. Те трябва да водят темите в тези избори и да задават неудобните въпроси. Неудобно обаче не е да питаш кандидата някой някъде какво е намекнал за него, за да се изчерви и да започне да се оправдава. Това е клюкарство. Неудобно е да го попиташ какво ще прави ако заеме поста. Как ще използва доверената му власт и какви са приоритетите му. Знам, че е рано в кампанията, но не ми се струва, че въобще ще стигнем до същественото.

Да вземем президентската власт. Някой знае ли докъде се простират възможностите на президента? Нека да чуем кандидатите какво мислят да правят с тях. Каква ще е външната им политика, на какви приоритети ще залагат в дипломатическите назначения, как смятат да са коректив на изпълнителната власт, какво мислят да направят в съдебната система чрез Висшия Съдебен Съвет, където имат доста контрол, към какво мислят да насочат медийния интерес, на който ще се радват и какво ще решат с него. Това са важните въпроси, не това, което слушаме сега. Иван Бедров спомена това в Референдум преди няколко дни.

Изборните измами са наистина съществен проблем и покрай инициативата За честни избори изглежда, че проблемът се разраства. Ако се замислим обаче, това може би не е съвсем така – може би просто излиза на светло. Покрай Липсва ме питат често дали смятам, че всяка година изчезват повече хора. Отговорът е не – просто медиите говорят повече за тях и полицията пуска повече информация (все още малко и често късно, за жалост). Мисля, че същото се случва и с изборите – разбираме за все повече схеми и измами. Тук медиите вършат добра работа, но нека не забравяме, че измамите във вота са само част от гласовете и то не голяма. Всеки купен глас има толкова тежест, колкото повече хора не гласуват. А хората не гласуват по една проста причина – не виждат смисъл. Една основна причина за това е точно липсата на дебат по истинските проблеми.

Точно затова казвам, че вината на масовите медии е частична – не само те трябва да задават важните въпроси. Отдавна се говори за гражданското общество и как всеки от нас трябва да заеме активна позиция. Участието в политическия живот не се изчерпва с гласуване на избори и мисля, че това вече ни е ясно. Следващата стъпка обаче липсва – да имаме глас. Терминът „политически активист“ се свързва с партийни дейци лепящи плакати и биещи се по селата. Не е задължително обаче да подкрепяш една или друга партия или кандидат, за да си такъв. Достатъчно е да подкрепяш една кауза. Това може да е енергийната ни политика или дали в квартала ти да има повече зеленина. И двете са еднакво важни за отделния гласоподавател и трябва да им се отдели равно внимание. На това трябва да се заложи. В следващия месец ще има куп срещи с кандидати за кметове. Питайте ги тези неща. Нека видим колко са подготвени и до колко познават проблемите на града. Лесно ще разберете дали говорят наизуст или наистина имат план.

Може би ще кажете, че нищо от това няма значение – важното е от коя партия са и колко са си платили. Да, това наистина е определящо го голяма степен. Но активността преди 4 години беше 50-60%. Представете си, че стане 70, 80 или дори 90%. Не гласуват тези, които не виждат смисъл. Такива са обезверените, че гласът им има значение. 30% активност имат значение, защото когато не гласувате, удвоявате тежестта на купения глас и на тези, които смятате за идиоти, слепи или неграмотни. Дори само това би имало значение. А какви ще са темите на дискусията зависи и от вас. Мисля, че вече се примирихме, че никой няма да дойде на бял кон и да ни оправи. Тези грешки в системата се изчистват малко по малко с такива дребни стъпки. Не казвам, че ще сработи, но със сигурност няма да има ефект, ако не се прави нищо.

При това само гласуването не стига – кажете защо гласувате така. Кажете и колко струва гласът ви – не в пари, а в планове и идеи. Нека се покаже, че тия няколко процента мъртви души и купени бюлетини са само част от картинката, а останалите не гласуват под команда и партиен цвят. Колко струва гласа ви? Какво очаквате да видите на дебатите? Каква визия и какви решения искате да чуете?

This post was syndicated from: Како Сийке, не съм от тях! and was written by: Longanlon. Original post: at Како Сийке, не съм от тях!

Напоследък височайшия ни премиер набра управленско самочувствие, удари го хюбриса* и все по-често взе да ни дарява с изключително образователните си прозрения относно нещата от живота, предоставяйки ни, чрез наивната си искреност, уникално неподправен от пиари и съветници поглед върху начина си на мислене и възгледите си. Така успяхме да научим, че най-важното качество на бъдещия президент е да бъде “лоялно момче“, Тодор Живков бил построил две Българии и други бисери на премиерската мъдрост…

(Чети още…) (463 думи)

© Петър Стойков

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Днес сме на предизборна тема и реших да споделя с вас следния клип. За начало, не искам да дискутираме Кунева и кампанията й, въпреки че и до там ще стигнем.

Вижте клипа.

Това е нещо абсолютно различно в политическата ни реклама и то на много нива. Първо, изоставя героичните погледи и обещания. Второ, работата с камерата и цветовете са прекрасни. Трето, комбинира много добре историята на един човек, емоционалната връзка с музиката, чувството на самата музика и бедността в квартала. Четвърто, показва една различна картина за въпросния пенсионер освен клиширания, но за жалост до болка верен, разказ за бедните изстрадали пенсионери. Пето, заиграва с политическото послание. Това е наистина един много добър предизборен клип, който донася нещо ново е политическата реклама у нас.

Не че Кунева също няма клиширани клипове като този на Плевнелиев от днес. Има и то много. Разликата е, че тя има този един, който определено ми направи впечатление. Факт е, че той е първи и надали някоя от другите партии ще направи нещо подобно. Това ми прави впечатление по една важна за мен точка – свободомислието. То може да е качество не непременно на кандидатите, а на екипа им. Важно е обаче, че са го одобрили като арт проект, което само по себе си говори много.

Тук обаче има един риск. Отидох на страницата й във Facebook, за да я поздравя за клипа и забелязах, че точно два часа преди тази статия е написала следното:

Благодаря за подкрепата! В понеделник сме в … Пътят към победата е дълъг, но ние ще го извървим – заедно с вас и с истинските герои на деня, като бай Кольо…

Героите на деня. Следих внимателно кампанията в щатите и първото нещо, за което се сетих четейки това са „обикновените герои на Америка’. Това са хора, които предизборните щабове поемат като символи на една или друга реторика и впрягат като водачи на общественото мнение. Въпреки, че нито за момент не бих дръзнал да сравнявам бай Кольо с Джо Водопроводчика, ако приемем горния цитат за стъпка в тази посока, то тя ще е много грешна. Този тип издигане на една личност, която да олицетворява идеите и желанията на една цяла прослойка от обществото е отблъскващо за всеки здравомислещ човек. Искрено се надявам, че съм разбрал погрешно краткия й статус.

Но все пак вижте клипа. Наистина е добър. Искам да видя повече такива и от другите партии. Нека направим арт-политическо-медийна война. Малко да е по-интересно този път.

Ето още един такъв, който открих докато пиша това. Пак на Кунева.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Днес стана ясен (кандидатът на ГЕРБ за) президент на България. Росен Плевнелиев. Всички коментари са, че това е очаквана стъпка предвид популярността на министъра. Вицето ще бъде министърката на правосъдието Маргарита Попова. Този избор за мен е по-скоро уволнение заради несправяне с проблемите на съдебната система, но избягвайки медийния шум и спада в рейтинга покрай смяната на поста. Всички знаем, че президента има предимно представителни функции, макар и да държи няколко важни лоста на властта – предимно под формата на назначения. В този контекст вицепрезидента е формална фигура, която дори не би наследила държавния глава, ако недай Боже стане нещо с него.

Един от големите недостатъци на Плевнелиев за този пост е, че не е политик, а президентът има само политическа роля. В този смисъл, очаквам той да заеме по-скоро ролята на омбудсман, но с много по-голямо медийно внимание. Така ще може да адресира и да се бори за конкретни проблеми, които засягат пряко хората. Друг проблем с тази кандидатура е, че Плевнелиев беше наистина добър министър. Макар да очаквам, че все още ще дърпа конците от разстояние, местейки го от министерството ГЕРБ взимат много голям риск с основния си коз за следващите избори – инфраструктурата. Това беше и причината да се надявам да не кандидатират Кристалина Георгиева (преди да разбера, че по закон не могат) – би било просто загуба на талант.

Големият плюс за кандидатурата на ГЕРБ, разбира се, е популярността му. Не съм сигурен как личните му качества на експерт и човек странящ от политически игри ще се вместят в новата му роля. Възможно е да отвори нова страница в президентската институция или в другата крайност – да се остави да бъде заплетен в политиканстването на опозицията. Най-голямото му предизвикателство обаче ще е общуването с кабинета. Мисля си, че си, че с един президент от своите редици, Борисов се надява да има повече контрол над Съдебния Съвет и дипломатическите консулства. Да не говорим, че голяма част от законите ще минават по-бързо заради липсата на вето. Плевнелиев обаче създава впечатление на непокорен характер и поставяйки го на едно ниво с Борисов и Цветанов в обществената и политическа сцена може да създаде противоборства. Досега се занимаваше предимно с един сектор на обществения живот, който е приоритетен, за който има пари и предимно се радва на единомислие. Не знаем обаче каква е позицията му по всичко останало. Това ще бъде недостатък както в предизборната кампания, така и може да създаде изненади след като поеме поста.

Все пак си мисля, че това е добра кандидатура предвид обстоятелствата. С нея ГЕРБ си осигуряват президентския пост. Надали някой има илюзии, че следващият президент няма да е на Борисов. За жалост Плевнелиев ще бъде точно това – президентът на Борисов. Поне в първите месеци. Въпросът е дали ще се изгради пред обществото като личност или като фигура на ГЕРБ, която просто заема този пост. Казвам, че той е добрия вариант, защото алтернативата беше да издигнат просто някой. Незнаен и безличен. Тогава наистина щяхме да имаме просто кадър заемащ един доста скъп стол.

Притеснително е, че сме в тази ситуация, но не мисля, че можем да виним ГЕРБ. Ако левицата и десницата не се държаха като сърдити бабички и раздразнени и разединени хлапета, нямаше диалогът за кандидатите да бъде такъв. Щяхме да имаме алтернативи, а точно те осигуряват справедлив демократичен процес. Вместо това ще има да слушаме през следващите месеци глупости от рода, че ГЕРБ ще въвеждат хунта и ще фалшифицират вота.

Благодаря за снимката на Анелия Николова @ Дневник

Ако живеете или учите в чужбина и искате да гласувате за президентските избори на 23-ти октомври, ще ви е полезно да прочетете тези две статии:Как да гласуваме в чужбина през 2011-таВсички секции за изборите в чужбина

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

По запитване на българин в чужбина, който желае да остане неназован, Външно министерство е предоставило преди 4 дни списък с всички държави, към които е изпратено запитване за провеждане на президентски избори. Припомням ви, че според новия закон, за отварянето на секции в чужбина трябва да се иска изрично разрешение от съответната държава. В Twitter Младенов увери, че не при всички е наложително, предполагам защото техните закони изискват само уведомление. Списъкът с държавите (може да го свалите в края на статията) потвърждава обещанието му, че сроковете ще бъдат спазени – общо 79 държави са били уведомени. 22 от тях са отговорили, като предполагам, че останалите или ще отговорят навреме, или при тях отговор не е нужен.

Нещо непонятно обаче е защо са упоменали изрично градовете в писмата. Така, например, за Германия са споменали Берлин, Бон, Мюнхен, Хамбург, Дармщадт и Магдебург. За щатите – Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис. Това поражда естествения въпрос – ако са питали изрично за тези градове, значи ли, че отварянето на допълнителни секции се обезсмисля? Такава опция има в закона при подадени 100 молби за дадено място. Нещо, което няма в закона, е да се включват градовете в молбата за провеждане на избори. Може би в определени държави е нужно, но надали всички.

Секциите в САЩ и Германия и относителното разстояние, което повечето от нас може би ще изминат, за да гласуват

Попитах ги дали в този контекст има смисъл да събираме молби за допълнителни секции, но не съм получил още отговор. Съветвам обаче инициаторите на такива секции да продължат със събирането на молби и да се посъветват с местното посолство. На снимките горе ще видите какво означава това разпределение за съответните държави. В Германия е относително равномерно, но студентите ни в Нюрнберг, които въобще не са малко, ще трябва да минат 160 километра по права линия до Мюнхен, за да гласуват. В щатите е още по-лошо. Въпреки, че основната ни диаспора е в Чикаго, средните щати трябва да пътуват часове със самолет, за да стигнат до секциите. Интересно ще бъде дали ще може там да се отворят толкова много секции, както през 2009-та. Аз само знам за 15 отворени тогава, а ми казват, че са били повече.

Припомням ви отново, че имаме още 3 седмици да подадем молби за гласуване – до 26 септември. Вярно е, че за секции консулствата трябват едва 20 молби, но по информация на EuroChicago, там са получени едва две до сега. Подаването на молба за гласуване ще улесни много в изборния ден както вас, така и комисията, защото ще минете по-бързо.

Целия документ изпратен от Външно може да свалите тук.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Всеки знае, че има нарушения около изборите. Всеки път. Повечето са обществена тайна на местно ниво. Фирма задължава служителите да гласуват за този, онзи плаща да се събират ЕГН-та, третия дописва хора в списъците и прочие. Някои от нарушенията виждат бял свят в медиите, но само като избрани примери за измамите по места. Липсва цялостната картинка, а хората са обезверени, че ще има ефект, ако сигнализират за даден проблем.

След идеята ми в BrainstormMonk, с мен се свърза Асен Генов (блог, PolitiKat) с предложение да направим нещо по въпроса. Така за кратко време се роди сайта. Институтът за развитие на публичната среда осъществява и ще модерира проекта „За честни избори“, а аз отговарям само за техническата част. Логото на кампанията е дело на Ралев, а останалият дизайн е мой. Сайтът се базира на платформата Ushahidi с някои мои подобрения. Същата платформа използвам и за проекта Crime.bg.

Накратко, кампанията ще събира сигнали в 7 категории:

Има критерии, по които сигналите ще се допускат и потвърждават. Всеки може да добави сигнал, като посочи място, време и описание на нарушението. Може да се качват снимки, документи, линкове към клипове и новини, за да се докаже дадена измама. Допълнително, сигнализиращия може да остави мейл или телефон за обратна връзка, като съвсем естествено последните няма да се публикуват никъде. Всички сигнали се изобразяват на карта и в лесен за търсене и сортиране списък. Кампанията ще събира сигнали от сега – в периода на предизборната кампания, до края на изборите. След това всички сигнали ще бъдат достъпни в структуриран вид и ще бъдат използвани за анализ на изборния процес.

Има няколко начина да подавате сигнали. Може през формуляр на сайта, през мобилния сайт, по E-mail, в Twitter или през мобилното приложение за смартфони. Работи се по въпроса да има кратък номер, на който да се пращат SMS-и без добавена стойност. Може да подкрепите кампанията и във Facebook, където също ще намерите таб с карта на сигналите до сега. Добавил съм слой със сигналите за изборни измами и на картата на Crime.bg.

Искрено се надявам тази кампания да потръгне и хората да съобщават за нередности. Сигурен съм, че всеки знае за някакъв проблем в града или селото му, а не малко имат дори снимки и документи, за да го докажат. Дори да не вярвате на местната полиция и ЦИК, другото нещо, което би било полезно, е да ги публикувате на „За честни избори“. Анонимността, разбора се, е напълно гарантирана.

Един успех на тази кампания, освен представа за обстановката по време на избори, ще покаже и още две неща. Първото е, че хората са готови да участват в т.н. crowdsourcing инициативи и вярват, че споделянето, обобщаването и публикуването на информация за измами и престъпления може да доведе до промяна. Второто е, че има бъдеще за проекта Crime.bg и може би хората ще сигнализират за неиздадени касови бележки, невнимателно шофиране или побоища по улиците.

Ако гласувате в чужбина, тази статия може да ви е от полза за да се ориентирате ккато е нужно. В кампанията, за която говоря горе, ще събираме сигнали и за чужбина.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Картографирането въобще не е нова наука. Използва се от край време, за да се ориентираме пътувайки из непознати земи. Днес обаче картите не са като тази горе – вече са изключително точни и надеждни. Знаем почти всички характеристики на терена, биосферата и инфраструктурата. Паралелно с тях, се развива обаче и т.н. социална сфера – съвкупността от хора, интересите им и връзките между тях. Тази сфера не съвпада с картата, пътищата и релефа й. Тя е децентрализирана, неформална и често анонимна. Най-важното обаче – тя е пълна с бели петна.

Разбира се на децентрализацията се дължи и големият възход на мрежата, но тя може да е и пречка. Трудно е да поставим нашата кампания, продукт или услуга в контекста на ежедневието на даден интернет потребител. Основно защото online животът им е твърде разделен от този offline. Разбира се, може да засечем по IP адрес местоположението им, но и това работи само е 25% от случаите и често не е много полезно. Социалните мрежи базирани на отбелязване на местоположение като Vivo и Foursquare променят това, но бавно. Все още не сме видели голяма кампания в България в тези новаторски мрежи, а доколкото знам, и в световен мащаб не са много.

Има един друг аспект на местоположението е събирането на информация от масата хора – crowdsourcing. Една проста форма на този принцип са „зрителски новини“, които доста медии у нас въведоха. Там обикновени хора изпращат текстове, снимки и клипове на интересни новини или ежедневни проблеми. Проблемът с тях обаче е, че информацията не е структурирана, не може лесно да се анализира и разглежда (прочетете още за отворените данни и приложенията им). Когато включим в сметката категории и отбелязване на местоположение, вече имаме нещо повече. Всички тези сигнали от посетителите могат да се отбележат на карта, да се сортират по тежест, достоверност, категория и време. Може да се анализира повтаряемостта на определени събития и нагледно да се следи решаването на определен проблем.

В България ще посоча няколко такива кампании, но съм сигурен, че има още. През 2009-та по време на изборите започнахме да събираме информация за посолствата и изборните измами в чужбина. За целта използвахме Google Maps, където всеки можеше да добавя. Същата карта използваме и за изборите тази година. Другите три примера са сайтове направени от мен – Lipsva.com от преди година и половина, Crime.bg, който пуснах преди 10 дни и сайта за изборни измами, който е на 2 дни. Последния е резултат от идеята ми в BrainstormMonk и ще пиша повече за него в следващите няколко дни. Последната кампания, която искам да спомена, е на БТВ – „Да изчистим България„. Там са публикували карта, на която всеки може да отбележи проблем с боклука и да се включи в почистването.

Разбира се, тези няколко примера въобще не означават, че нещо е мода. В световен мащаб обаче се забелязва такава тенденция. Проблемът с мрежи като Foursquare е, че рекламодателите и НПО-тата все още се страхуват да загубят контрол над кампанията си, а и не знаят как да извлекат полезна информация. Crowdsourcing-а обаче предлага лесна възможност да се съберат полезни данни за местни проблеми, инициативи и доброволци. Така вместо да карате 100000 души да харесат инициативата „Да оправим всички дупки по пътищата“ – нещо с много съмнителен ефект, може да ги накарате да отбелязват на картата къде точно са видели такива. Последното е идея на транспортното министерство, но не знам докъде стигнаха с нея.

Един сериозен проблем обаче е участието. В инициативата на БТВ до сега има едва 70 сигнала въпреки продължителността й. Участието в crowdsourcing проекти е въпрос на култура на споделяне и участие, която, за жалост, не е на ниво у мнозинството от нас. Пращането на SMS-и с дарения не се брои. Всъщност един от способите да подават сигнали е точно със SMS. Една от най-разпространените платформи за crowdsourcing е Ushahidi, за която писах преди време. С нея могат да се получават почти безплатно SMS-и със сигнали. Това е един естествен начин на комуникация за доста хора и опростява нещата. Още повече, че процента използващи мобилен интернет у нас е все още малък. Вместо това изпращането на sms в момента, в който видите боклук, дупка на пътя или не ви издадат касова бележка, е много по-лесно.

От техническа гледна точка нещата са лесни. От една страна имаме Ushahidi, която е изключително мощна и не особено трудна за инсталиране. От друга имаме Google Maps, която предлага създаването на собствени карти без много усложнения. По средата на спектъра има купища платформи, които могат да се използват, за добавяне на карта към една социално насочена инициатива. Някои рекламни кампании ги използват за отбелязване на фенове, препоръки или партньорски програми. В политическите кампании пък се отбелязват местата за речи, срещи, гласуване и прочие.

Възможностите за свързване на местния опит на потребителите с инициатива и събиране на информация от тях са неограничени. Предизвикателството е да се убедят тези хора да участват и да повярват, че предоставеният от тях сигнал има значение и ще помогне някъде на някой. Вярвам, че ще видим още доста такива платформи в бъдеще и все по-интересни техни приложения.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Въпреки промените в изборния кодекс, няма особена промяна в гласуването зад граница. Има малко объркване, както винаги, но това е защото (в момента) посолствата не са ни много от помощ, когато търсим информация. Просто те самите още не са информирани. Днес Външно пусна списък с отговори, в който потвърждава начина, по който гласувахме до сега. В общи линии трябва да знаете това:

1. Изборите са на 23 октомври неделя.
2. Няма нужда от регистрация за да може да гласувате. Може да ви впишат на място.
3. За да се отвори секция обаче трябват 20 (при консулство в града) или 100 регистрации (когато няма представителство)
4. Регистрации се подават до 26 септември (през следващите 6 седмици).
5. Декларацията може да се прати по пощата, да се даде лично или да се прати сканирана на мейла на посолството ви. Може да свалите от тук (ето и като MS Office документ), а мейлите са на сайта на Външно.
6. Ако се регистрирате за гласуване в чужбина, ще бъдете заличени от списъците в България. Затова си предвидете къде ще сте през октомври.

През последните седмици се породи притеснение, че консулствата трябва да искат изрично разрешение от държавите за изборите. При това срокът беше утре, а тези представителства, които попитахме, не бяха дори чували, че трябва да пращат молби. Николай Младенов обаче ме увери в Twitter, че няма такъв проблем и преглеждат къде въобще е нужно такова разрешение. Друга точка, която интересува гласуващите в Германия е, че това са президентски избори, така че няма ограничение за секциите. Напомням, че при изборите през 2009-та можеше да отваряме секции само в консулства и посолства, но ограничението беше само за парламентарни избори. Сега, ако познавате 100 човека в града, където живеете, започнете да събирате декларации и заявете желание за отваряне на секция. Това се отнася не само до Германия, а за всички страни. Стига да има достатъчно желаещи на дадено място, Външно са задължени да осигурят удобство на гласуване. Тъй като няма поле в декларациите в кой град иска да гласува даден човек, ще е добре инициаторите да ги съберат всички 100 декларации и така да ги подадат. Препоръчвам също така да се информирате за ограниченията в дадена държава и да говорите предварително с посолството ви, за да няма неясноти и изненади. Ако имате проблеми с местния консул или посланик, свържете се в Външно – доста са отзивчиви. Ето ги и във Facebook, където също отговарят.

За съжаление нещо, което тихомълком беше изметено под килима, беше темата за електронното гласуване. Макар да беше включено като възможност в закона, оправданието за тези избори беше, че няма техническо време да се осъществи. Не става ясно обаче за кои избори ще има такова време и дали ще има реална възможност да се използва от българите в чужбина. Ако се налага няколко седмици преди вота да се получават паролите лично, значи за почти всички емигранти то би било недостъпно. Надявам се за следващите парламентарни въпросът да е уреден.

Както и предишния път, и сега ще събираме снимки и клипове на желаещи да гласуват. На картата ще отбелязваме секциите за гласуване и ще поставяме снимките на хора подкрепящи изборната активност. Ако имате информация за нова секция, ако искате да организирате създаването на такава или търсите най-близкото място за гласуване, пишете ми в коментарите и ще добавя информация. Същото се отнася до снимки и видео. Новини за изборите може да намерите на сайта на ЦИК, в групата на „Гласуване без граници“ или в блога ми. Обещавам да пускам новини, когато има нещо интересно.

Вижте картата по-голяма

Едно уточнение – точките на картата в момента са секциите от 2009-та. Когато разберем кои точно ще останат и тази година, ще подновя картата.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Преди малко Wired пусна информация за изтекла вътрешна презентация на ФБР насочена срещу мюсюлманството. Целта й е била да подготви агенти относно мюсюлманството, културата и начина, по който трябва да се отнасят с хора от тази религия. Изброени са ключови неща като колко военни има в мюсюлманите им, какви клонове има религията и какво е разпределението по света. Споменава, че мюсюлманите връщат всяка култура в 7-ми век и правят постоянни препратки към фунтаментализъм и радикални личности. Препоръчва се как да се разпитват „тези“ хора и серия от книги, които много активисти за правата на хората отричат като изумително подвеждащи.

Това, което на мен ми направи впечатление обаче е, че на една от първите страници има снимка от България. По-точно от селото Лажница (Lazhnitsa), което се намира между Родопите и Пирин. В презентацията си, ФБР посочва обрязването на момчетата като типична (и явно ужасяваща) практика на мюсюлманите. Интересното в случая е, че се практикува както от евреи, така и от доста християни в щатите, което прави доста вероятно агентите слушайки презентацията да са се спогледали. Да се върнем обаче към Лажница. Там наистина има предимно помаци и явно този ритуал е на голяма почит. За това свидетелства факта, че от Routers са направили цяла фотосесия в края на 2008-ма. Презентацията е от началото на 2009-та и точно тяхна снимка са използвали. Не успях да намеря оригиналът, но намерих няколко от същия албум и две виждате в тази статия.

За жалост, копието получено от правозащитна организация е с доста лошо качество и изглежда е било изпратено по факс. Все пак обаче можем да разберем текста, съобщенията и идеята зад нея. Различни анализатори споделят пред Wired, че политиката на ФБР е била отдавна агресивна и то често без причина или доказателства. Извинението винаги е, че действията имат превантивен характер. Макар част от информацията в документа да е технически вярна, когато четете страниците не може да не се съгласите, че имат определен ред, ключови думи и насока, която разкрива атмосферата в, която са представяни.

Пиша всичко това, основно защото се намесва България и нашите мюсюлмани. При това, в очевидния контекст на анализ и подготовка срещу фундаментализъм. Въпреки, че истината е изкривена през погледа на „заблудено три годишно хлапе“, както цитират от списанието, тук има място за тревога. Ако нашите медии се усетят утре за тази презентация, ще започнат да тръбят около темата. Веднага ще се заговори за онези лунатици, които щяха да правят шариат, за възможността у нас да има терористични клетки, ще разпитват Цветанов, ДАНС, мюфтията и на мюфтията брат му. По някое време следобед ще се събуди Сидеров и леко махмурлия ще скандира как е предупреждавал за това и как ФБР имат данни за тероризъм, а нашите не слушат. Нали мина вота – може да излезе пак от килера. На следващата сутрин като малко поотрезвеем от ентусиазъма на „горещата история“, ще се съберат експерти в сутрешните блокове за кратък анализ на етническата обстановка. Може да се включи и Уорлик да се обяснява и това ще е – чудо за три дни.

Това разбира се, ако медиите се усетят да вземат апетитната история и да я покажат в светлината, в която не трябва. Надали ще наблегнат на факта, че сме мултиетническа държава, която живее в относителен мир и да осъдят намеците на ФБР. Надали ще се въздържат да задават реторични, ненужни и тревожни въпроси като „Съседът ви помак иска ли да ви взриви?“. По-вероятно обаче да си замълчат. Все пак става дума за ФБР – съдейки по филмите, от които се информираме всички, те не грешат. А когато това става, то причината е някоя черна овца, която бива бързо изритана.

Накрая дали някой ще се сети, че всъщност повечето мюсюлмани в България живеят в селата. В предишната ми статия показах нагледно това. Абсолютно нормално е да са запазили традициите си, тъй като фамилиите им са единни. Какво да направим като почти всеки на моята възраст не знае хората, песните и традициите на баба си – въпрос на личен избор е и държавата не ни е виновна. Много можем да говорим за етическият мир у нас, къде сме сгрешили и кой каква роля играе. Аз знам обаче едно – когато натякваш на някой, че е зъл и враг, то той неизменно става такъв. Нека не го забравяме и да не губим това, което имаме.

Тук може да свалите оригиналната презентация, а това е статията в Wired.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Нека пак започнем с това какво не съм. Аз не съм икономист. Аз съм потребител. За мен добавената стойност не е само нещо, за което се плащат данъци, а част от продукта и услугата. От бизнес гледна точка, вие може да си купите крава, да я гледате и да продавате млякото. Може обаче и да започнете био производство и да заложите на селски туризъм. Част добавената стойност на всичко това е емоционалният заряд на продукта и услугата – преживяването, което носи. Фактът, че продукцията е био пък го прави по-здравословен и по-продаваем. Покрай целия процес на производство може да се предлагат и други услуги. Резултатът е, че с доста знания, малко опит, контакти и най-вече – визия, със същите материали може да се постигне повече. После ще говорим как.

Две неща ме накараха да пиша за всичко това. Първото нещо беше книгата, която виждате на снимките. Това всъщност е каталог на Lattoria La Villa – ферма в Италия, която произвежда био вина, кашкавал, мед, продукти от домати и въобще всичко от италианската кухня. Повечето им продукти печелят всяка година международни награди и са високо ценени от гурме ентусиастите. Фермата разчита почти изцяло на себе си що се отнася до енергия и рециклиране. Покрай производството предлагат и екологично съобразен селски туризъм и почивки с дегустация.

Всичко това получих опаковано в стегната картонена опаковка. Вътре имаше каталог (от рециклирана хартия, разбира се), писмо за поръчки и CD със записи на производството и снимки. Книгата е изключително добре направена – със висококачествени снимки, истории за всеки продукт и хората свързани с него. Не липсват дори рецепти как да се приготвят типични ястия. Предлагат оферти за пакети от зехтин, маслини, паста и вина. Каталогът, както и самата доставка, са безплатни, но молят да поръчваме с приятели, за да намалим замърсяването от транспорта. Всъщност така и разбрах за тях – няколко колеги се събраха за поръчка.

Естествено, предвид качеството и наградите, цените хич не са ниски. Част от тях обаче е и онази добавена стойност, за която говоря. Те продават една история. Продуктите не са просто смлени домати или маслини, а процес на работа, атмосферата там и някакво вдъхновение, което искат да предадат. Възможно е всичко това да ви се струва блудкаво и безсмислено, но именно това представлява една търговска марка – гаранция за изживяване. В случая обаче, нещата не се изчерпват с реклами на усмихнати девойки използващи крем или тъпчещи се в новите басейни по морето.

Тук идваме до втората причина. Вчера един мой познат евро блогър, за който писах преди, ме попита какви български марки са известни в чужбина… Не се сетих. Трябвало му за един нов проект за културната идентичност в Европа. Поразпитах и в крайна сметка избра Кремона, но объркването ми е показателно. Не можем да се рекламираме. Не знаем как да изградим една марка, която да има успех извън България. Както изглежда, май и в България не можем. Тук не говоря са нескопосаните рекламни пана, корумпираните поръчки за сайтове и щандове, а за отделни фирми и техният имидж. Сигурен съм, че има такива, които се справят добре зад граница, но някак добавената (емоционална) стойност ни куца.

Вземете нещо елементарно като опаковката на каталога. Можеше да го вкарат в един Fedex пакет и да ми го пратят. Опаковката има значение. Бях очарован от този кашкавал тук, но не го видях след това по лавиците. Опаковката показва внимание към продукта, а от там и внимание към клиента. Защо в магазина ми предлагат оферти за почивки с дегустация на вина в някакви испански села, а не виждам никъде подобни за Мелник? Все пак Мелник не продава само вино, нали – продава изживяване. И да не забравяме, че не е само Мелник – същия проблем с рекламата имат хотели, курорти, градове и цялата ни страна като цяло. Рекламираме се като евтина алтернатива, а не като нещо ново, качествено и интересно.

Тук не става дума просто за туризъм, а за бизнес логика – със същата дойна крава може да се изкара много повече. За целта на въпросния фермер (нали селянин го имаме за обидно вече) трябва да се помогне както с идеи, така и с опит, консултации по еврофондове, с някоя от ония програми за заетост, за да намери помощници и прочие. Трябва да има трансфер на информация и отваряне на възможности. И казвайки фермер, имам предвид целия дребен бизнес. Магистралите са нещо прекрасно (без да нападам никой конкретно тук), но по-важно е да има някой, който да пренася нещо по тях. И сега виждаме отделни такива проблясъци, но си остават само такива, защото се борят за оцеляване. Това е нищо по-малко от иновация – в бизнеса, в туризма и в земеделието. Вярно е, че на дребния бизнес ще му е страшно трудно да направи нещо голямо по чисто финансови причини, но забелязвам, че и на шефовете на големи компании, които могат да си позволят да инвестират, им липсва жизненоважната визия.

И преди да скочим всички да плюем управляващите защо не помагат на дребния бизнес, на хората с ум и знания да направят нещо… всъщност ще сме прави. Май наистина не правят почти нищо. Да обявиш нещо за приоритет не помага много на конкретния проблем – трябва всъщност да направиш нещо по въпроса. Говорим, че имаме изключително ниска усвояемост на фондове. В същото време е ясно, че малкия и средния бизнес са тези, които винаги бутат икономиката напред. Какъв процент от фондовете отиват за такива фирми? Колко от тях вкарват добавената стойност, за която говоря? Защо чакаме някой някъде да се сети да направи проект, а не му кажем, че може и не му покажем как? Сигурен съм, че има хора, които го правят, също както съм сигурен, че не работят за никоя правителствена агенция и че можем да ги съберем в едно малко кафене.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Както обещах в коментарите на миналата статия, пускам статистиката за гласуването, на „онзи“ сайт. Мислех да я публикувам в събота, но вчера към 3 и нещо следобед спряха тази форма на гласуване и пуснаха нова – да остане или не.

Натиснете снимката, за да отворите цялата графика

Статистиката

Какво виждаме на тази графика? Това е относителното увеличение на броя гласове разпределено във времето. За съжаление, имам данни само от сряда на обяд до вчера. Първите 24 часа на гласуването пропуснах да ги запиша, но мисля, че тези данни тук са показателни. Виждат се три метрики като стъпката за първите две е 10 мин:

• Светло синьо – средно минутно увеличение на гласовете
• Тъмно синьо – максимално минутно увеличение на гласовете
• Червена линия – абсолютно увеличение на гласовете

Данните са събирани през 20 секунди и са изчислени средни стойности на 10 минутни интервали. Ясно се виждат няколко скока в гласовете. Две групи от тези са мои. Единият е през нощта (сивото поле), защото ме предизвикаха в Twitter да покажа, че тези скокове не се дължат на повишен интерес през деня (примерно при линк в известен сайт). В първите 24 часа от лични наблюдения мога да кажа, е имаше подобни скокове и явно повече хора се бяха включили в автоматичното гласуване. Забелязва се и, че по някое време авторите са решили да извадят точно 10000 (без 98 подадени в дадената минута) гласа от бройката. Причината за това и кръглата сума са неясни. Трябва да отбележа и че по технически причини, единствения начин да взема цифрите беше и да се добавя глас при всяка заявка. Това означава, че само със събирането на статистиката съм добавил още 5000 гласа в рамките на 24 часа. Вижда се и че скрипта ми е бил фактически единственият „посетител“ през нощта.

Новото гласуване

Сегашното гласуване е по-коректно в този аспект, че хората поне имат възможност да кажат, че подкрепят управлението. Гласуването обаче пак може да се фалшифицира и виждаме това ясно. Както споменах в предишната статия, не са сложили никаква форма на защита срещу спам, което е нормално предвид, че целят бройка, а не коректност. Този път реших да не гласувам масово и да не следя цифрите – просто не ми се занимава. Погледнах резултатите няколко пъти обаче и забелязах интересни неща. В първите 45 минути имаше минутни скокове от по 100 гласа и за двата лагера. След това администраторите вадеха по 50 гласа през няколко минути. Накрая занулиха всичко и гласуването започна отначало. Последва същата история.

Анонимността и инициативата

Сайта в интерес на истината не е толкова популярен. Стана сензация в един момент, писаха доста за нея някои сайтове и си остана така. Почти никой блогър не му обърна внимание, в twitter няма много съобщения, а във фейса го споделят чат-пат. Една от причините за моментната слава и липсата на интерес после е точно анонимността. В дискусията под миналата статия писах, че анонимността в важна в мрежата, но не е добре да се злоупотребява с нея. Анонимността се използва, за да се защити личността на публикуващия. В случая авторите сами написаха, че са известни на тези, от които единствено се предполага, че може да ги е страх. В същото време, нападат последните и провеждат негативна кампания. В този смисъл анонимността не се използва за защита на личността им, а за създаване на елементарна интрига.

Питаха ме няколко пъти – къде на шега, къде не – дали си нямам друга работа. Точно това писа една от авторките на сайта (съдейки поне по мейл адреса й) писа коментар в предишната статия. Истината е, че няма причина да го правя. Също както няма причина да поддържам този блог. Не се опитвам да проваля кампанията им или да им „хакна“ сайта, както твърдят в съобщението си. Не работя нито за левите, нито за десните, нито за Борисов. Опитвам се да покажа колко безсмислени са цифрите, с които парадират. Обичам данните, защото показват истината и когато имам възможност, изваждам такива.

От друга гледна точка обаче, има нужда от такъв протест. Истината е, че и това управление има страшно много пропуски. Реформи в редица области на практика няма и въпреки, че имат определено подобрение от предишните, прозрачността почти липсва. Интернет е прекрасна платформа за събиране и организиране на хора и политическата промяна е добра цел. Трябва обаче да се правят правилно нещата. Не може да се потъпкват лицензи, да се злоупотребява с анонимността и да се намесват отделни политически интереси във всичко това.

Гражданската активност е важно нещо, стига да не се опорочава. Тъй като авторите на този сайт са анонимни, не мога да знам със сигурност дали това е ситуацията, но всичко сочи в тази посока. Надявам се да ме опровергаят. Така или иначе, нямам намерение да се занимавам повече с този въпрос.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Също както сайта БойКостов, страницата за уволнението на Борисов набира голяма популярност само за ден. При това изцяло благодарение на три елемента – анонимност, анти кампания и обещание нещо да се случи след 4 дни. Какво – никой не знае, но и няма значение. Вероятно ще е пак някой колаж или предизборна кампания. До сега всички партии се отрекоха от кампанията, но знаем, че не може да е друг. Направена е с доста пари, за което съдим по билбордовете изникнали вчера. Заради цветовата гама много залагат, че поръчителя е РЗС, което значи, че пак левите са платили.

Нека направим кратка дисекция на сайта, както и с предишната „анти“ кампания. Не защото е против нещо, а защото ни е интересно кой се крие в храстите. Като изключим неприятния и непрофесионален факт, че пуска музика при зареждане, сайта сам по себе си не е нищо особено. Този път са се поучили от грешките на дружките на Станишев и са прикрили следите си. Домейнът е регистриран на 10-ти на едно от онези места, което пази самоличността на собственика добре. В случая това е DomainsByProxy.com, макар и оригиналната регистрация да е през GoDaddy.com. Всичко това заедно с хостинга струва около 100 лева на година и не изисква специални знания.

По кода на сайта не може да се разбере нищо особено за създателя. Единствената оставена следа е контакт за авторство към единия скрипт. Това обаче не означава, че е той е автор на целия сайт. От една страна, скрипта е публичен и всеки може да го използва. От друга страна, въпросният човек работи във фирма за web дизайн и реклама. Питах го за всичко това и отговори, че няма нищо общо. Ето подробното му обяснение. Иначе използват jQuery за брояча. Личи си от част от кода, че е използван специален редактор, а не са го написали просто на ръка. Използват Google Analytics с нова регистрация (кода завършва на -1), така че няма нужда да търсим други сайтове на същия потребител. Гласуването става с извикването на PHP скрипт с POST, който просто прибавя 1 към брояча. Няма защита срещу спамване и претоварване, което най-вероятно значи, че повечето от 170000-те гласове до сега са автоматично генерирани. Заради теста пуснах скрипт да им изчислява времето за отговори и само аз пуснах 2000 „гласа“ за 10-тина минути (забравих да спра скрипта по някое време). Сайта пази cookie-та за PHP сесия, но не изглежда да носят някаква полезна информация.

Оценката ми е, че за това е наета фирма занимаваща се с реклами кампании. Възможно да е PR агенция в комбинация с web design фирма. В Twitter линка е пуснат първо от @tupankata преди 12 часа, но това може да не значи нищо. Във Facebook не мога да кажа. Впрочем вече има толкова много сайтове, които са пуснали линк, че сайта падна по някое време днес. Или това, или са го обновявали с брояча.

Не знам какво ще се случи в неделя, но не мисля, че има значение. Обсъждам сайта само, защото като цел и средства е същия като БойКостов. Не ме интересува дали е срещу ГЕРБ, БСП, СДС или ДПС. Анонимността в мрежата е нещо важно в определени случаи. По мое мнение, в този случай се злоупотребява с нея.

Впрочем, тръгнаха и коментари, че това е нещо оригинално и уникално за интернет обществото. Забравяме виртуалния протест провел се паралелно с мелето протеста пред парламента (още тук и тук). Той получи около четвърт милион посещения само за два дни.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Ако сте в Twitter, възможно е да получите странния мейл „МВР ви следва“. Това не е сигнал за акция, а просто неофициалният им акаунт – @MIBulgaria. Едва вчера забелязах всички послания, които са се изсипали към тях след 29-ти юни. Един от тях влезе дори в надпреварата „tweet на седмицата“ (#tow) на Капитал. Ето няколко:

Отворете за всички съобщения

@therealgenadi, засрами се

Истината е, че аз поддържам акаунта и доста пъти съм го споменавал. Не смятате сериозно, че прес-офиса на МВР ще се занимава със социални мрежи. Не, че не трябва, но надали някой очаква такава прогресивна стъпка точно от това министерство. Виж, Външно е друга работа – @MFABulgaria. Имат и Facebook страница и мога да гарантирам, че лично отговарят на двете места.

Всъщност като казвам, че „поддържам акаунта“ нямам в предвид, че се седя и пиша от тяхно име. Бях пуснал RSS feed-а им да генерира автоматично съобщения, също както направих и с @narodnosabranie. Причината е еднаква – да получаваме новините им по същото време както медиите. Това също автоматизира преглеждането на бюлетините им за изчезнали хора за Lipsva.

Причината за стоте съобщения преди две седмици е, че добавих още 18 RSS-а от различни РПУ-та към същия акаунт. Преди всяко съобщение пише от кой регион е – примерно „Перник:..“. Използвам TwitterFeed, който при добавяне на нов RSS пуска веднага последните 5 съобщения. Така се изляха последните новини на 2/3 от полицията в България. Когато разбрах, се извиних за спама.

Преди време пуснах списъка ми с линкове към новините, бюлетините и страниците за безследно изчезнали (предимно празни) на повечето РПУ-та у нас. За жалост, освен централния им бюлетин, никой от останалите няма RSS. Затова си поиграх малко с Yahoo Pipes. Набързо направих процес, който сканира страниците им и изважда новините от тях. Работи само при стандартизираните страници – 8 РПУ-та все още използват старите си страници и не са се съобразили с формата на централния им сайт. Ето тук може да видите pipe-а, който използвам за сканирането на една страница. Направих и още един, който да обединява всички RSS-и, но за жалост не работи. Причината е, че всяка страница на МВР е толкова бавна, че докато се обработят всички 18, времето за работа на скрипта изтича.

Отворете за по-голям изглед

Това ще увеличи малко tweet-овете на @MIBulgaria, но с не повече от 20-тина на седмица. Местните РПУ-та са учудващо тихи.

Пак повтарям – това не е официален акаунт. Затова може да спрете да ги псувате там. Не се опитвам да се правя на тях или да пускам новини от тяхно име – всички съобщения са или дословно заглавията в бюлетините им, или пояснения, че не се поддържа от прес-центъра им. Ако МВР прояви интерес, ще им го прехвърля на драго сърце. Би ми било интересно да видя как биха отговорили на някои от съобщенията.

Благодаря на @dimi_z за якия лаф, който влезе в #tow.

This post was syndicated from: Чорба от греховете на dzver and was written by: dzver. Original post: at Чорба от греховете на dzver

Знаем, че България е бедна. Много хора са с изгнили зъби, мръсни, крадливи, корумпирани, живеят в коптори и изглеждат зле. Държавата дава работа на милиони, пенсии на милиони, образование и здравеопазване на всички. Защо тогава хората са с изгнили зъби, мръсни и бедни?

Като осигурява работа на милиони, държавата предизвиква бедност:

• Парите не стигат за високи заплати. Чиновниците са зле платени и това създава корупция. Корупцията унищожава частния бизнес и много хора не получават шанс да работят добра работа.
• Изземва се ресурс от пазара на труда и за частния бизнес, който издържа държавата, не остават служители.
• Изземва се финансов ресурс от частния бизнес, за да се издържат всички хрантутници и това сваля доходите.
• Създава се манталитет, че по-добре на “държавно и сигурно”.

Като осигурява пенсии и помощи, държавата предизвиква бедност:

• Управлява социалното осигуряване зле и разхищава на хората парите
• Допуска ранно пенсиониране и толерира измамниците, за сметка на работливите
• Не дава шанс на частните фондове да поемат социалното осигуряване и лишава хиляди хора от добре платена работа
• Създава манталитет, че някой е длъжен да те отглежда, след като цял живот не си се погрижил за старините си
• Налага огромна данъчна тежест, с което разорява бизнеси, гони инвеститори и лишава милиони хора от възможността да имат добри доходи

Като осигурява безплатно здравеопазване, държавата предизвиква бедност:

• Плаща на докторите малко. Прави ги бедни.
• Бедните доктори емигрират, създават дефицит и лишават хората от достъп до здравеопазване.
• Създава корупция. Подкупите лишават хората от достъп до здравеопазване или от пари – и в двата случая ги прави бедни.
• Създава манталитет, че някой е длъжен да те лекува безплатно, независимо че си пушил като смок, пил цял живот и не си си мил зъбите.
• Налага огромна данъчна тежест.

Като осигурява безплатно образование, държавата предизвиква бедност:

• Плаща малко на учителите, защото няма пари.
• Бедните учители не се учат и обучават децата на ненужни знания.
• Зле обучените млади хора не могат да вършат нищо полезно.
• Създава манталитет, че се успява, като слушкаш, а се успява, като се бориш и си предприемчив.
• Създава манталитет, че се учи до 18 или 23 и край.
• Създава манталитет, че се учи за тройка, а не се учи за да знаеш и да можеш.

Не съм против пенсиите, здравеопазването и образованието. Те не са безплатни в действителност, ние си плащаме за тях четворно и петорно с данъци. Против съм това да ги организира държавата. Държавата не може да свърши работата вместо хората. Не може да им сложи четка за зъби в устата и да търка. В момента тя е машина за производство за бедни, глупави и мързеливи.

Ние не искаме и следващите поколения да живеят така, нали?

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Това заглавие има също толкова общо с темата, колкото и това, за което ще говорим. Става въпрос за изфабрикуваните новини. Всъщност не са изфабрикувани, защото новина теоретично има – Мануела Горсова загубила делото срещу „Дженерали застраховане“. Заглавията обаче нямат нищо общо с действителността и предават изцяло нова информация:

Осъдиха Мануела Горсова да плати на Стависки разноски по дело

Това ми напомня на ония виц, където Пешо всъщност не бил спечелил кола, а му били откраднали колелото. В нашия случай първо не са осъдили момичето, а е загубила делото и плаща разходите. Второ не на Стависки, а на застрахователите. Така първо се отмества фокуса върху Стависки, второ се впряга абсурдната ситуация, в която тежко ранена трябва да плаща за правото си на обезщетение и трето напълно се изключва от дискусията факта, че „Дженерали застраховане“ са били достатъчно нагли да откажат това, което й се полага. Всъщност това отмества изцяло темата за този сериозен проблем, в който е практически невъзможно да си вземеш застраховката, защото или съда удобно прикляка пред големите интереси, или просто не можеш да си позволиш да ги съдиш. Това е не само вредно за решаването на проблемите, но и неморално от гледна точка на журналистическата етика. На практика се взима една новина и се обръща с главата надолу. Това говорихме и за новината за броя самоубили се у нас.

Не знам дали се прави за прикриване на интереси и PR услуги или с цел повече продажби и кликове. И в двата случая става дума за грозно изкривяване на истината. Не защитавам Стависки за това, което е направил, но около този случай видимо има три сериозни проблема – катастрофите, съдът и застрахователните дружества. Не искам да обвинявам журналистите в пристрастие, но не е ли съмнително, че единият от тях се изключва изцяло от историята и гневът на хората неприкрито и непреклонно се пренасочва?

Мисля си, че най-точно минахме през аспектите на тази тема в Twitter. За целта погледнете последните съобщения на @muiiio, @yradunchev и моите.

Вижте новините по темата – News.bg спрямо Dnevnik.bg

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Какво значи за вас полицейското насилие? Бой в ареста? Смърт при арест? Смазване на ръце? Изнасилване на непълнолетни? Или просто безнаказаност на всичките изброени? Ето още един такъв пример: на 6-ти юни вечерта в Скопие един младеж се разхожда, когато му скачат няколко полицаи и го пребиват до смърт. Полицията отрича, аутопсията не показва нищо, а медиите мълчат. Резултатът – седем дни масови протести на хиляди млади хора. На улиците. В дъжд и мрак. Въпреки пълното пренебрежение и липса на отразяване от страна на медиите и полицията. Протестират бурно хората.

Каквото и да кажа повече, мисля, че ще бъде излишно. Ще научите повече в ликовете отдолу, като следите @malaovca и @Zabrcanec или направо таговете в Twitter #protestiram и #martin. Последния въпрос обаче не ми е защо ние не протестираме така. Това е един аспект на нещата. Въпросът ми е: Защо нито една българска медия цяла седмица не е отразила този протест? Защо се наложи да науча от Twitter и защото по случайност следвам няколко македонци? Какво чакат? Официална позиция от Външно или Бойко? До там ли се стигна? Или ни е страх, че може протеста да се пренесе в България и да обвинят медиите в разбунване на духовете? Защо дори тези предавания, които смятаме за по-свободни, не казаха нищо? Или чакаме някоя новина да стане популярна и чак тогава да говорим за нея?

Все въпроси, на които всички си мислим, че знаем отговорите, но никой не казва пред камера – дори ние самите, когато имаме възможност.

Още информация:
Vnukot.blogspot.com
JusticeForMartin.blogspot.com
GolemataSlika.crnaovca.mk
Статии в GlobalVoicesOnline: тук и тук
Статия във WashingtonPost
Статия в Мovements.org
Снимки от протеста
Twitter: @malaovca, @Zabrcanec, #protestiram и #martin

Ето и единствените споменавания в интернет медиите до сега:
Dir.bg, News.bg

Клипове, които отразяват протестите:

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

В неделя 12 юни ще се протекат вътрешните избори на сините за кандидат за кмет на София. Проследих работата на кандидата Прошко Прошков и ми харесаха концепциите и начина му на мислене. Направи ми впечатление и участието му в OpenCamp София, което ми дава надежда не само, че ще е отворен към социалните медии, но и че ще направи управлението на София по-прозрачно. Ето как отговори на въпросите ми:

Какви смятате, че са основните проблеми на София в настоящия момент? Как очаквате те да се променят в следващите 5 и 10 години и какви нови ще възникнат?

Основният проблем на София е лошото й управление, липсата на визия за града, липсата на грижа за него. София е ужасен град за придвижване, има цели райони от периферията, които са изолирани от живота в столицата. Това трябва да се промени, аз знам как и имам волята и желанието да го направя. Искам София да е град, в който е удоволствие, а не предизвикателство да се живее. Точно за това се кандидатирам и влизам в тази битка. За да сменя досегашния, порочен начин на управление.

Много се говори за пренаселването на София. Какво мислите за децентрализацията и бихте ли се съгласили на по-малко средства за София, ако това ще гарантира повече работни места другаде и ще намали потока от хора за столицата?

Уважавам правото на всеки българин да живее там, където пожелае и точно децентрализацията е ключът към разрешаване на повечето проблеми. Ако Столична община, ако всички български общини получат адекватна независимост от държавата, то ситуацията би била коренно различна. Например ако част от данъците, които софийските жители и бизнес плащат, остават в Столична община,то ще има пари и за инфраструктура, и за социални услуги, и за детски гради, и т.н., така няма и да се налага непрекъснато да се увеличават местните данъци и такси, за да се кърпят дупки в бюджета. Ако това се случи във всички общини, те ще имат ресурса да направят своите градове привлекателни и удобни за предприемчивите хора, за бизнеса и така,съвсем естествено, ще се получи нужния баланс.

Какви смятате да бъдат отношенията ви с изпълнителната власт? Този диалог винаги е бил съществен за столицата. Очаквате ли блокиране на средства или негативно отношение заради различни решения на сините в парламента?

В момента, една партия управлява и Общината, и страната, но не виждам това по някакъв начин да е променило към добро живота на софиянци, дори напротив. Трябва да има ясни правила, разделение между държава и община, позиция, която винаги съм отстоявал. И то не, за да ми е лесно само на мен, а за да бъде гарантирано, че независимо коя партия е начело на управлението, общините ще бъдат в състояние да решават проблемите на гражданите си. Кметовете не трябва да носят наколенки и бъдат безгласни марионетки на централната власт. Ако бъда избран, като кмет, получил пряко доверието на хората в София, ще защитавам това доверие, независимо от политическата конюнктура. Няма да се договарям с никоя партия. Моят договор е с хората, с които разговарям всеки ден по софийските улици и в интернет.

Подкрепяте ли идеята различни държавни институции да се преместят от София в други градове или в обособен регион извън града?

Това са ненужни и излишни ходове, които ще струват скъпо на всички данъкоплатци. Решението е просто – въвеждането на електронно управление и синхронизиране между всички институции – държавни и общински. България е сред водещите страни в ЕС по използването на високоскоростен широколентов интернет и това предимство трябва да се реализира.

Какви са плановете Ви за ограничаване на движението в централната част и замърсяването на въздуха? Какви предпоставки трябва да има, за да се случи това? Готови ли сте да вземете трудните политически решения за високи такси в синя зона и/или въвеждане на други ограничения?

Всеки ден взимам трудни решения, колкото и да са непопулярни те, стига да съм убеден, че са в полза на хората и града. По отношение трафика в София и по-специално в централната част решението на проблема е в следните стъпки:

По този начин,лека-полека ще накараме хората да слязат от колите си, чрез мотивация и създаване на удобства, а не чрез санкции, които в повечето случаи граничат с рекет. Така се решава проблемът с трафика,паркирането и чистота на въздуха ще се повиши. Разбира се трябва да се проектират и повече зелени пространства из целия град. В синята зона е възможно въвеждането на диференцирани такси за различните услуги.

От разговори в мрежата с ваши поддръжници разбрах, че осъществявате пряк контакт с хората по места. Как планирате да правите това за цяла София? Имате ли стратегия за интернет комуникация – социални мрежи, видео и текстов блог, twitter акаунт и прочие?

Непрекъснатите срещи с хората ми дават много, така разбирам директно от тях какво ги вълнува, какви са проблемите им, често заедно генерираме нови идеи и не на последно място ме зареждат с много енергия. Социалните мрежи несравнимо улесняват комуникацията между хората и администрацията в София може да се възползва от тях. Казвам го от собствен опит, тъй като ги използвам непрекъснато. Имам и профил и страница във Facebook, twitter акаунт. Имам и собствен блог,но напоследък не ми е оставало време да пиша в него, тъй че за сега има предимно интервюта и изказвания, но винаги когато ми остане време с удоволствие поствам мислите си или някое парче.

През последните месеци изникна идеята за интернет платформа, в която граждани на София да могат да съобщават за проблеми, предлагат решения и гласуват за такива. В същата платформа общината ще трябва да обявява конкурси, промени в инфраструктурата, движението,разрешения за строителство, както и да се допитва до гражданите на квартал или улица за планирани промени по нея. Бихте ли подкрепили изграждането на такава платформа към общината и отделили минималния човешки ресурс нужен за поддържането й?

В Столична община, в рамките на една година може да се изгради интегрирана платформа за електронно управление. Това е задължително. Администрацията, както я виждам аз, ще отвори данните си и ще ги публикува в удобен за обработка формат. Добре дошли са приложенията, които предоставят допълнителна функционалност и надграждат основната платформа.

Запознати ли сте с концепцията „отворени данни“? Смятате ли, че общината и общинските компании имат задължение за по-голяма прозрачност като публикуват абсолютно всички данни, отчети и текуща статистика свободно в мрежата?

Запознат съм с концепцията и Ви поздравявам за добрия пост по темата. По време на OpenCamp в панела за „Е-управление и интернет” също имах възможност да споделя идеите си в тази посока. Смятам да въведа пълна публична отчетност на дейността на Столична община с редовна, подробна отчетност на дейностите и изхарчените средства. Отчетност до последния лев, достъпна за свободно ползване през интернет.

Защо решихте да се кандидатирате за кмет в личен план? Каква нужда ще изпълни това и как ще ви повлияе на вас лично?

Роден съм в София, обичам този град и живея в него. Боли ме като виждам в какво състояние. Знам как мога да направя общината приятел, а не враг на хората. Ако искате погледнете го и от егоистична гледна точка, аз живея тук и искам да живея в град с всички елементарни удобства. Знам какво ме очаква – тежка кампания и при победа денонощна работа, и почти никакъв личен живот, но си струва.

Изборите са неизменно свързани с политически игри, борба за подкрепа и удари под кръста. Какви Ваши мръсни ризи да очакваме?

Нямам какво да крия, цялата информация за мен е публична. Това, което особено ме радва, е че сега за отворените избори на Синята коалиция на 12 юни, и двете партии ДСБ и СДС демонстрирахме за пръв път от много години изцяло позитивна кампания. Не подмятаме папки и компромати, а търсим доверие със способностите и личността си.

Къде бихте посъветвали интернет обществото да търси информация за Вас?

Информация за мен може да намерите на всякакви неочаквани места в интернет. Много хора са споделяли впечатленията си от работата си с мен като районен кмет и от личните ни срещи. Моето име гарантира смислени резултати при търсене в Google, а Google знае всичко. Гледах, че дори във Wikipedia някой е качил статия за мен. Но аз бих препоръчал да погледнат първо в блога Proshkov.eu или във Facebook страницата ми, надявам се там да се срещнем и с Вас.

Снимката е от профила му във Facebook

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Днес си спомних репликата на Борисов, че до 3 години връща българите от чужбина. Желанието му е похвално, но сами осъзнавате, че всички прочели съобщението извън България са се засмели задавено. А сигурно и не само те. Не става с думи и обещания. Лесно е да обвиняваме държавата за всичко, но истината е, че до сега България не е направила абсолютно нищо да върне емигрантите обратно. И по-лошото – не е направено нищо за студентите, при които шансовете са по-високи. За да не генерализирам с някаква колективна отговорност, трябва да уточня, че никое правителство до сега дори не е започнало да работи в тази насока.

Имаше няколко идеи за събиране на данни на заинтересовани за работа в БГ, които после да се дават на агенции. Тези бяха подети с ентусиазъм от студентските сдружения, данните бяха събрани и толкова. За сметка на това частни инициативи в тази насока – като форумът „Кариера в България. Защо не?“ – набират сила. Също така доста от услугите, предоставени от консулствата и посолствата, са под всякаква критика. Въпреки, че има доста ентусиасти, които си вършат работата съвестно и отговарят на въпроси, процедурите и общата структура е така направена, че да те спре на всяка крачка – както и в България, нали? Нещо фрапиращо се случва, когато семейство българи решат да си регистрират бебето като български гражданин. Чувал съм страшни истории и ситуацията не се подобрява.

За да бъда честен, има и някои хубави инициативи, които се забелязват. Едни от тях са безплатните и редовни консултации на социалното министерство за пенсионното и социално осигуряване в ЕС. Обясняват много подробно какви са правата ни и как да ги отстояваме пред (наравно с българските неуки и нагли) немски чиновници. За тези неща обаче се научава трудно – от уста на уста. Повечето неща – за законите, за изборите, за регламентите им – научаваме от слухове. Затова и предложих Външно да направи проста информационна система, в която всеки емигрант или студент в чужбина да се абонира за новини и региони, от които се интересува.

Въобще истината е, че „българите в чужбина“ е просто една политическа карта. Нищо повече. Не се осъзнава потенциалът, знанията, контактите, позициите в многонационалните компании, пък какво остава за емоционалният заряд, който е скътан. Няма стратегия как да се използва, къде е полезен, как да се подходи или кой да подходи. Агенцията за Българите в Чужбина е само административна функция, която много смятат за импотентна. Не знам дали е такава, но фактите са налице – не познавам никой в чужбина, който не само да е усетил помощта им, но и да знае какво прави тази агенция. Доста дори не знаят, че съществува. Това за мен е що-годе дефиницията на предното определение. И пак – това не означава, че хората там са некадърни – просто явно на никой не му пука.

В такъв случай, господин Премиер, аз питам – как ще се върнат въобще студентите от чужбина като 1. няма каквато и да е стратегия, 2. тези, които отговарят за тези неща, нехаят и 3. всеки ден ни се натяква, че сме в тежест на страната и посолствата ни? Да, разбирам – киберструктурни проекти. Да, те наистина са голям напредък, но да ви кажа – и Гърция има много магистрали. Дори прекалено много. Въпреки все още по-големите заплати, нямам никакво намерение да се местя там. В България емигрантите може да ги върне единствено и само възможността – да направят нещо, което тук не могат. Не заради пари, не заради ония бряст, на който са се катерили като деца – възможността да направят нещо. Запитайте се, един предприемач с достатъчно средства, международни контакти и опит, ако дойде в България и започне бизнес, колко време ще издържи преди бюрокрацията, администрацията и липсата на правен ред да го задушат? А замислете се – точно този тип хора правят ония 4% от БВП. Затова ви съветвам да се насочите към студентите – там е доста по-лесно. За да разберете обаче защо, все пак трябва да се вслушате какво все пак мислят тези, които ще връщате.

Това не е лична атака към тези, които сега са на власт. Писах същото и за тези преди тях, и тези преди това. Просто няма голяма разлика – все още я няма прозрачността, отговорността на институциите, реформите и въобще всички надежди свързани с младата кръв в управлението. Знам, че сега доста ще ми скочат, че виждаш ли – признавам провала на управлението. Не, тези определено направиха доста въпреки острата липса на качествени кадри и опит. Най-малкото признаха и започнаха работа по съществени проблеми. Не съм фен на демагогията и масовата депресия, която е обхванала всички българи – и в България и извън нея, но за да се решат проблемите, трябва да се говори. Сега това липсва. На всички нива.

Ето още текстове по темата:

• WebCafe – Как ще ни върне Бойко Борисов от чужбина?!
• Дневник – Напускам България или оставам?

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

… а дали? Не знам дали този път е прекалил много или просто границата ни на търпение се е променила. Като се замислите, и преди е правил същото, говорил е същото, подстрекавал е по същия начин. Всъщност и други са го правили и го правят, но той е най-шумен. А сега да го забраним ли? Явно критериите ни за приемливото са се стеснили щом вече говорим за забрана. Или е заради това, че отвън има натиск и гледаме да не се посрамим. Може би и това би било някакво развитие – пука ни какво мислят тия отвън. Преди явно не ни е пукало. Мисля си обаче, че по-скоро вече не търпим такива глупости. Или по-точно вече се чува, че не ги търпим. Другия път може да не се чуе и някои ще кажат, че настроенията сега са били само моментна реакция. А може би реагираме не срещу омразата, а срещу изказа й – срещу агресията, насилието и публичността й. Определено има хора, които мислят като онези, но сега са срещу тях, заради насилието. Това им изигра лоша шега и вече има шанс да ги забранят. А какво ще стане тогава с мнозинството? Ще могат ли да се оправят сами или ще влезем в политическа криза и блокиран парламент? Не е ли малко иронична ситуацията, в която най-очевидния изход споменатата криза, е да се пренебрегне такъв конфликт и насилие? Не, че няма да го забравим след седмица. Всъщност няма да го забравим, а ще ни се притъпи в съзнанието. Ще го картотекираме под „политическа сатира“. По-малко ще ги подкрепят и това е. Ще има ли преки последствия? Надали. Може и да има, но повечето от нас пак няма да вярваме. Май това е по-лошо – до там нямаме доверие на системата и полицията, че очакваме да изберат най-очевидния изход, вместо правилния. И най-вероятно ще го направят. И какво после? Просто още един компромис. Не беше ли това политиката – низ от компромиси. Всъщност по тази логика и те си имат право в рамките на някаква глобална картина. След достатъчно компромиси обаче и тази картинка няма значение, защото обикновения човек вече не вярва, а когато това стане, всички лозунги на света нямат смисъл. Поне до следващото обещание. И без да се впускам в демагогия, ще има ли компромис и този път?

Чини ми, че да.

Малко допълнение:
Ето това ми дава надежда. Прочетете го:
Извиних се вместо вас. Не ми благодарете.
И то по-точно не надежда, че ще се оправим, а че грешим какви сме самите ние в самоубийстваната депресия, която ни е налегната като народ.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Айде пак скандал. Този път в Пещера. Докато обаче при другите има въпросителни, този път всичко е ясно – ГЕРБ са си направили състезание, в което крайната цел на учениците е да стигнат до заветната фраза „Ние сме ГЕРБ, с теб сме по-силни“. Ако не бяхме минали през 50-тина години комунизъм и пошла пропаганда, това може би щеше да мине незабелязано. Сега обаче това е толкова лош медиен ход, че трудно бих се сетил за по-лош в дадената ситуация.

Нещо повече – замесените се правят на ударени. Мисля, че не са го отрекли официално, но съм сигурен, че им е минало през ума. Дори махнаха новината за събитието от страницата си. Както обаче писах преди година на вече бившия говорител на Външно – всичко си е в нета уважаеми. Благодарение на Йордан видях кеша на Google на оригиналната новина. Запазих я като снимка, защото скоро ще изчезне и този кеш. Ясно си е, че са си го планирали и всичко си е одобрено централно.

По времето на изборите през 2009-та ми направи впечатление, че ГЕРБ направиха няколко добри попадения на публичната сцена. Или бяха наели PR агенция, или просто имаха късмет и другите ги бяха подценили. Най-вероятно обаче просто нямаше в редиците им толкова много случайни хора, а и не им се даваше гласност. В последно време обаче са под всякаква критика що се отнася до медии и връзки с обществеността. Дори да не сте съгласни с политиката им, важно е да има информация какво се прави какво възнамеряват да правят. Сега явно никой в партията не знае и изяви като горната го показват. Всичко това е жалко, защото имаха потенциал, но правят същите грешки като НДСВ.

Ето инфо и в Дневник.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Емил Радев и кампанията срещу търговския регистър
© Надежда Чипева @Капитал

В събота беше потвърдено, че след 8 месеца ще загубим един от малкото инструменти за разследваща журналистика и прозрачност в тази държава – Търговския Регистър. Отдавна се подклажда огъня, на който да го изгорят, както навремето са горели книги с неудобни знания (извинете ме за метафората). Това бе и причината всички да се втурнат да свалят информацията в него, което практически го блокира за известно време. Изглежда и самата ресорна агенция не знае какво да прави, защото вписванията почти са спрели. На практика, началото на края беше, когато депутати като Емил Радев вдигнаха мерник на регистъра и своенравните блудства на журналистите с него.

Хвърляше се много прах в очите около това, което ще се случи с въпросния регистър. Същия Радев само преди два месеца каза пред Капитал, че собствениците на фирми, историята, капитала и дейността ще бъдат свободни за достъп. При това всичко ще остане безплатно и отворено. От тогава насам обаче бяха внесени редица промени, които очевидно противоречат на всичко казано до сега. Първо достъпа няма да е свободен, а с плащане и/или електронен ключ (който пак струва пари). Второ, голяма част от информацията за фирмите ще бъде редактирана. Трето, заявеното „обществено обсъждане“ на въпроса така и не се случва. Всичко това е зле прикрито зад аргумента „защита на лични данни“. Интересно е, че точно г-н Радев се явява радетел на това обществено благо. В същото време обаче, Комисията за Защита на Личните Данни не е издала никакво становище по въпроса. Единствено и само те имат компетенцията да се изказват дали нещо нарушава личните данни на фирмите и техните собственици и дали в случая законът го изисква поради други съображения. Още чакам отговор от тях, но имам сериозни съмнения, че запитване за тълкуване на закона по този казус въобще не е постъпвало. Това ясно показва, че се използва един често пренебрегван и недоразбран закон за лични цели.

А целта на цялото това упражнение е ясна – скриване на порочни връзки вътре в бизнеса и между бизнеса и политиката. С проста проверка в търговския регистър може да се открият доста непознати връзки. Всъщност това отдавна се прави – когато чувате от медиите, че някой има бизнес с депутат/съдия/полицай или че 18-годишният син на някой общински съветник има фирми за милиони, то тази информация идва точно от този регистър. Това е безценен инструмент в ръцете на журналистите и обществото и има една единствена цел – прозрачност. Затварянето или ограничаването на достъпа до него могат само да се квалифицират като огромна крачка назад в прозрачността в България.

Тези действия на депутата Радев ни карат да се замислим за всички предложения, които е внесъл до сега. Чухме за „услугата„, която се опита да направи на шефа на жена си – председателя на ВАС – с промяна в закон. Интересно е да погледнем и другите закони – за обществените поръчки, онзи скандален текст за протестите през 2009-та (линк), търговския закон и изборния закон. Все горещи точки и почти навсякъде – голямо влияние, конфликт на интереси и спорни текстове. Изглежда и промените за търговския регистър ще минат под масата, съдейки по последното обсъждане късно в петък. Статистиката от отворените данни на парламента показва, че въпреки Радев да е бил над 90% от работното си време в парламента, участвал е в едва 46-48% от гласуванията. Това е доста под средното за ГЕРБ, но близко до цифрите на ДПС. Това донякъде обяснява, защо се налага да приема толкова важни решения по късни доби – не го е правил през работното време.

И говорейки за отворени данни – точно това е решението за търговския регистър – всички имена, бивши и настоящи собственици, увеличаване на капитал, продажби и прочие, да се пуснат като отворени данни – структурирани, свободни и лесни за анализ и визуализация. При това, тук не само не е нужно, но е и противопоказно да се използват оная анти-спам „защита“, която само пречи на търсенето (вижте първия коментар). Пускането на няколко хиляди документи свободно не е никакъв проблем за сървърите им, предвид какъв бюджет са изхарчили за тях. Останалото – подписи, учредителни актове и ЕГН-тата могат и трябва да бъдат предоставяни срещу електронен подпис, с което да се покаже кой е има достъп до тях, ако стане някакъв проблем. Пълният текст на актовете и подписите обаче не е от интерес за разследванията, стига важната информация да е добре описана, свободна и лесна за обработка. Така бихме могли лесно да направим анализ и да изкараме автоматично връзки между всички фирми на всички съмнителни фигури във властта.

Сигурен съм, че може и да проследим стъпките на тази смъртна присъда за регистъра назад към приятелите и роднините на депутата Радев и да посочим конкретно на кому прави услуга този път. Явно целта е точно това да бъде предотвратено и както са тръгнали нещата – ще успеят. И все зад мистичното булото на лични данни и защита на бизнеса. Хубавото е, че сега имаме достатъчно прозрачност да ги сочим с пръст и да намираме скритите интереси в решенията им. За сега…

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Напоследък ми попадат доста лекции за биотехнологиите и генетично модифицираните организми. Една лекция от TED обаче някак ми избистри мислите по проблема. Ще я намерите в края на статията. Това е въпрос, който отдавна се дискутира в Европа, а и по цял свят. Обсъждаме дали са опасни този тип храни, как ще влияят на телата ни, дали ще спасят света от глад и болести, дали са единственият ни избор за бъдещето или поредният опит на големи корпорации да забогатеят. Чуват се моралните и религиозни дилеми, че не трябва да се правим на богове и да манипулираме животните.

Струва ми се обаче, че фокусът на проблема се измества някак от същественото. Няма зла или добра технология. Технологията сама по себе си е резултат от желанието ни да разберем повече за света и себе си. Науката изследва, проучва, търси и експериментира, а технологията е знание, което получаваме от нея. Научаваме се как да променяме средата си, какво получаваме от това и как можем да го използваме, за да подобрим живота си. Наистина го правим от векове и въпреки, че не съм съгласен, че селекцията на животни е същото, като директно да модифицираме генома им, все пак можем да ги сложим в същата категория.

Същественото в спорът, според мен, е не дали биоинженерството и ГМО-тата са нещо добро или лошо (i), а как се използват. Атомната енергия може да се използва за добро или лошо, също както отклоняването на реки и жалките ни опити да контролираме климата. Проблемът, който имам с този тип технологии и с конкретно ГМО-тата е по-скоро с морала. При това не толкова с това, дали имаме право да се месим в природата, а как го правим. Отдавна сме осъзнали, че технологичното развитие е задминало моралното ни такова и това разминаване заплашва да ни унищожи. Няма добри или лоши технологии – има добри и лоши хора. Всяко лекарство може да се използва да излекува милиони или да ги убие. Виждаме как невропатични газове, използвани през Първата Световна Война, днес се използват, за да спасяват бебета, жертви на катастрофи и хора, претърпели инфаркт (ii). Преди време имаше скандал в Германия относно използването на т.н. Атлас на Пернхоф (iii) – изключително подробен атлас по анатомия, създаден с рисунки на трупове на жертви на нацистите. В наши дни този атлас е изключително полезен за стотици хирурзи, които свидетелстват, че без него не биха могат да спасяват хиляди пациенти. Моралната дилема тук не е дали знанието, събрано в атласа е полезно, а как е събрано и дали имаме правото да се възползваме. Напомням ви, че всички графики в зората на анатомията, включително тези на да Винчи, са направени или тайно в катакомби и морги, или като ненужни „операции“ на живи хора в съзнание.

Тук въпросът е не дали технологията има потенциал да ни унищожи, а дали хората, които я използват имат моралът да не го позволят. В настоящият момент, тези „хора“ са международни компании – юридически лица, които не могат да бъдат съдени, затворени или спрени. Могат да бъдат глобени, което няма голямо значение, защото те включват евентуалните глоби предварително в бюджета си. 1000 души умират заради страничен ефект на някое лекарство и те плащат 10% от печалбата си. На 1 от 10000 коли отказват спирачките, умират няколко семейства и спорът се решава извънсъдебно с няколко милиона компенсации – минимална цена за печалбите, които получават. Проблемът не е в ГМО-то, защото ефектите на тази липса на морал и вманиачено преследване на печалби са на лице от десетки години. Страх ме е не от технологията, а от хората, които я използват.

Експеримент с отглеждане на органи върху плъхове

Разбира се, има го и обратният аргумент – че трябва да забраняваме технологиите, защото може да са опасни. В щатите казват, че „оръжията не убиват хора – хората убиват хора“. В същото време обаче последните имат едни от най-либералните закони за притежание на оръжие, една от най-високата смъртност от престрелки (iv) и са най-върли противници на това други държави да придобиват ядрени технологии дори за мирни цели. Може би някои технологии трябва да се забранят, но как решаваме кои? Ако няма друг избор, дали някой от вас би отказал трансплантация на сърце, отгледано в генетично модифицирано прасе (v) или на ухо, отпечатано от 3D биологичен принтер (vi)? Ползите от биотехнологиите са безспорни. Факт е, че с повишаване на производителността на пшеница на единица площ можем да спестим глада на стотици милиони, но е също вярно, че има и друго начини да го направим. Тонове житни култури застояват или биват унищожени заради икономическа изгода – колкото по-малко е предлагането, толкова по-голяма е печалбата. Факт е и че големите корпорации, контролиращи ГМО лицензите, ги използват, за да буквално изнудват фермери (vii). Това опорочава ползите от този вид знание, но не прави технологията лоша – показва, че тези, които я контролират са лоши.

Сметка от Монсанто

Едно решение на проблема е да се извади печалбата от уравнението. Привържениците на свободният пазар ще ви кажат, че за да оцелеят икономиките ни и да има напредък в науката и бизнеса, трябва по-малко регулация, повече потребление и повече свободна инициатива. Няма обаче нищо пазарно в глобалните корпорации и типичен пример за това е лобистката кампания в ЕС за вдигане на забраната на ГМО (viii).

Аз не разбирам от генетика. Не разбирам от биоинжинерство, отглеждане на добитък, стокови пазари, законодателният процес и контролът над тях. Знам обаче, че тези, които ще променят генома на свинското, което скоро ще ям и пшеницата, която вече е на масата ми, имат само един единствен приоритет – печалба. И точно защото не разбирам какво са направили с храната ми, аз не мога да знам дали са решили да спестят пари за някой тест или умишлено са включили гени, които правят организма по-издържлив, но и по-опасен за ядене. Всичко това ми напомня много разговор, който водих преди време за инвестиционните фондове и банки. Те имат толкова сложни формули и системи за боравене с пари, че ако чиновник от регулаторните органи дойде да ги провери за спазване на законите и успее по някакъв начин да разбере какво всъщност правят, те го наемат за луди пари. Всички видяхме каква глобална криза ни докараха подобни практики. Просто материята е толкова сложна, че нямам доверие и на тези, на които сме поверили да наблюдават пазара и контролират компаниите. А да не говорим, че на международно ниво това е практически невъзможно.

Това е. Вярвам на технологията. Вярвам на учените. Не вярвам обаче на тези, които продават и печелят от продукта. Не мисля, че лепвайки етикет „ГМО“ на опаковката би оправило нещата.

Източници и допълнителна информация:

• (i) Статията ми от преди година – „6 аргумента за и 6 – против генномодифицираните храни„
• (ii) Марк Рот за стазиса и забавянето на метаболизма като медицински метод по TED
• (iii) Атласът на Пернкоф по анатомия и скандалът свързан с него
• (iv) Статистика за смъртност причинена от огнестрелно оръжие разделена по държави. Щатите са на 5-то или 8-мо място според различни данни. Ние сме на 44-то място
• (v) Колко сме близко до трансплантации на органи от прасета на хора? Статии на BBC и Technology Preview
• (vi) Антъни Атaла за печатането на човешки органи по TED
• (vii) Няколко статии за хоризонталното разпространение на полен от ГМО култури и как корпорациите държащи лицензите им го използват, за да изнудват съседните ферми: тук, тук и тук
• (viii) Малко за лобистките практики на Монсанто – една от най-големите, но не единствените, които натискат ЕС за отпускане на контрол

  

  

  

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Преди малко ми препратиха линк към въпросник, който ГЕРБ е разпратил на всичките си членове. Изглежда това е част от подготовката за предизборната кампания, както и проверка къде са слабите места вътре в партията. Ето писмото им и всичките въпроси. Реших да ги публикувам, защото вярвам в прозрачността, а и ми харесва това, че се допитват до членовете си. Доколко обратната връзка обаче ще има ефект, ще видим скоро.

Допитването започва с писмо, което може да намерите тук. Групирал съм долу въпросите спрямо общите им отговори имат. На някои от тях не съм дал възможните отговори, защото се подразбират.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Преди няколко дни Руслан Трад пусна този tweet. Той ме накара да се замисля как се възприемат активистите в България и въобще какво е това да си активист в нашия контекст.

С прости думи, активист е човек, който пламенно се интересува от дадена тема и прави всичко по силите си да отстои тази позиция. Може да става дума за конкретно решение, като озеленяване на квартал или спиране на опасен проекто-закон или пък следването на цялостна философия – природозащита, отворен код и прочие. Отстояването на тази позиция се изразява в протести, разпространяване на листовки, подписки, разговори с политици и участия в телевизионни предавания. Целта най-често е да се събере достатъчно обществено внимание и подкрепа към дадена тема, за да може после да се използва като коз срещу тези, които всъщност трябва да вземат решението.

Нещо, което често се забравя обаче е, че активизмът в най-чистата си форма е аполитически. Активистът не се интересува кой е на власт, какво е името на партията му или размерът на електората му. Активистите работят с политици от всички партии и хора на различни позиции в структурите на държавата. Лесно е да се сгреши, че щом дадена група протестира срещу решение на кабинета, например, те са за свалянето му. Лесно приписваме такива протести към опозицията, което е погрешно. Въпреки, че самата опозиция се припознава в такива движения, за да наберат привидна тежест пред медиите, трябва да правим разграничение между гражданският активизъм и политическите манипулации. Има важни теми, които не бива да бъдат отмятани с лека ръка от обществото когато видим такъв протест – решаваме, че тези, които го водят, си имат политически мотиви и щом наберат обществено недоволство, ще хванат властта за халата и няма да го пуснат. Наистина това се е случваше често през последните 20 години и все още се случва.

Наблюдава се обаче и друга линия на организация на недоволни граждани, която както казах е аполитическа. Това не означава непременно, че не се искат структурни промени и политическа отговорност, но не се борят и за смяна на властта. Един активист знае, че който и да е на власт, усилията за отстояване на дадена кауза ще са същите. Простата причина за това е, че чиновниците рядко се сменят, реформите са трудни, а всички политици бързо забравят какво са обещали. Крайната цел на негласните водачи в такива движения нямат за цел власт и признание, а по-скоро общото благо. Това звучи някак цинично в нашата реалност, но ако се замислите ще се сетите за такива хора. Винаги давам за пример природозащитниците организации – дори да не сте съгласни с това, за което се борят, трябва да признаете, че са наистина отдадени и то не заради собствена угода, а заради убежденията си. Наистина има политическо крило сред тях – Зелените, но както виждаме не получават много подкрепа.

След привидният провал на множество протести в последните години, първосигналната реакция на някои беше, че българите сме овце, че не искаме да се борим за правата си и да скачаме на нож срещу властта. В последствие излизаше и по-умереното мнение, че просто сме разочаровани от всички тези, с които сме тръгвали на протести и на които сме я давали. Струва ми се, че е крайно време да осъзнаем, че няма толкова голямо значение кой е на власт що се отнася до малките неща. За общата политика – да, определено качествата, знанията, харизмата и сработването на политиците е важно, но когато говорим за разрушаването на паркове, ограничаването на публичните данни, привидно малки решения за структурата на МВР и здравната система – това са все компромиси, които отгоре изглеждат незначителни, но влияят пряко на много хора и бъдещи процеси. Изглежда лесно се губи перспектива когато си на власт и според мен е работа на активистите да им я върнат.

Една друга задача на активизма е чрез информационни кампании да убеди негласната маса, че дори малките действия имат значение. Знаем, че сме обезверени. Моето определение е дори общодържавна депресия, защото изглежда има същите симптоми: загубили сме интерес към всичко; чувстваме се най-нещастни от всички; чувстваме се безполезни в страната си, подтиснати сме; не търсим проблемът в себе си и не си признаваме, че ние трябва да го оправим. За да започне един активист работа по своята кауза, той или тя трябва да събудят и убедят достатъчно хора, че тя ги засяга. След това трябва да ги убедят, че предприемането на определено действие би помогнало – често с малко, не веднага, но пак би било от помощ. Това може да върне вярата на някои у себе си – дори да не виждат резултати, в едно такова подтиснато състояние усещането, че правиш нещо полезно има терапевтичен ефект.

Важно е обаче в тези информационни кампании да се посочва и как хората да разпознават активистите от лобистите. Последното се възприема като лоша дума в медийното пространство, макар и да е просто етикет. На практика и активистите са лобисти. Лобизмът като концепция означава да се убеждават власт-имащите да направят нещо извън чисто политическия процес. Това включва разговори с отделни депутати, убеждаване на министри и отделни чиновници. Разликата е, че днес наричаме лобизъм само черната страна на процеса – подкупването и изнудването, които най-често са мотивирани от икономически интереси. Затова нека да оставим този етикет така, но все пак да покажем на хората как да ги различават. Често лобистите се преструват на активисти (пример за това не рядко са профсъюзите), но зад намеренията им се крият компании.

Но да се върнем към коментарът на Руслан – защо медиите не използват активисти за коментари. Едно обяснение би било, че самите те са подчинени на икономически интереси. Това не означава, че има кулковод, който им пише сценариите и новините, но си мисля, че всички журналисти са били свидетели как някой в сянка налага вето над определени новини. Друга, по-важна причина според мен обаче е, че медиите не възприемат все още активистите като сила и авторитет. Макар да самите те да не са политически фигури, когато един активист придобие опит и обществено внимание – нещо, което виждаме често в щатите и в някои европейски страни – той или тя получава подобно обществено доверие и авторитет, като това на един политик. Не се сещам за много такива примери в България, а и най-често, те биват представяни като експерти – термин, които у нас се е наложил като антипод на политиците и представя някой, който всъщност разбира от това, за което говори. В действителност повечето „експерти“ са или лобисти, или активисти (използвайки уговорката, която направихме по-горе). Затова най-често не трябва да възприемаме думите им като „експертно мнение“, а като активна позиция подкрепена с факти, която можем да подкрепим или не. Медиите пък трябва да започнат да различават истинските експерти, за да не се стига до говорилните, които виждаме в подобни „дебати“.

Важното обаче е да се научим, че индивидуалните усилия имат значение. Често не се получава, често се сблъскваме с абсурдите на бюрокрацията, човешката глупости и корупция скрита зад наредби и нехайство. Факт е обаче, че достатъчно често от привидно малки инициативи се получават големи неща. Не винаги, не веднага, не е ясно как, но се случват. Единствената съставка, която ни липсва сега е вярата в себе си и постоянството.

This post was syndicated from: Блогът на Делян Делчев and was written by: Делян Делчев. Original post: at Блогът на Делян Делчев

This post was syndicated from: Блогът на Делян Делчев and was written by: Делян Делчев. Original post: at Блогът на Делян Делчев

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Миналата седмица попаднах на няколко доста интересни колажи от @mediabasket. Направени са като реклама, но си заслужават признанието. Комитата им е помагал с идеята. Целта е да покажат колко мрежата е навлязла в живота ни и да свърже реални институции с виртуални такива.

Тъй като ми липсваше нещо – Facebook, реших да направя свое допълнение към колекцията. Причината да използвам Министерски Съвет е, че във фейса се създават толкова много групи, дискусии и инициативи, че буквално има реално влияние върху някои решения. Да не говорим, че доста от членовете на кабинета са вече там.

Първата снимка на статията свързва Twitter и Народно Събрание. Както може би знаете, направих им акаунт преди време, на който сега се пуска информация за последните законопроекти и новини от комисии. Новият сайт на парламента вече почти в готов и макар със закъснение, ще получим все пак всички отворени данни. (Ето историята на проекта за новия сайт.) Някои от тях съм ремиксирал тук, а в OpenGovernment.bg ще пуснем с Бого скоро линкове към всички, както и новини по темата.

Скоро идват избори и ми е много интересно до колко кандидатите ще използват всички изброени мрежи горе. На миналите избори имаше добра тенденция – блогове, страници във фейса, видео интервюта, дори Twitter. Веднага след това обаче всичко замря. Останаха само няколко политици, които да блогват и Младенов, който редовно пише в Twitter. (Всъщност има и още няколко в Twitter, но не толкова известни.) Тази година не очаквам нещо различно, но поне по време на кампанията искам да видя малко повече видео, Twitter и Foursquare/Vivo. Въобще по солиден поток от информация от кампанията от самите кандидати.

Източник на колажите. Благодаря на @neuromantrice, че ми даде да ги използвам.