Noise

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Вежди Рашидов. Знаете историята – излезе негово интервю в списание Биограф, в него беше включен коментар даден преди 10 години. Последва буря в социалните медии, отворено писмо за оставката му (сега вече свалено), обяснение пред Дневник и официална позиция на министерството.

Първото, което ми направи впечатление е мощната реакция, която видяхме както във Facebook, така и в блогосферата. Преобладаваха призивите за оставка. Всичко това ми напомни за онзи нашумял плакат за липсата на активни граждани у нас. След като се разбра, че журналистите не са походили съвсем етично с интервюто, нещата сякаш утихнаха. Истината е, че подобни изказвания трябва да се порицават. Затова и си мисля, че министъра заслужава колажи като този, който направих вчера за следващите ме в Twitter и виждате по-долу. Не трябва да забравяме обаче, че всеки от нас има такива в миналото си. Сигурен съм, че ако прегледате старите статии на блога ми, ще намерите нещо, което днес бих се учудил, че съм написал. Това мисля, че важи за всички. В анкетите в мрежата относно изказването на Рашидов имаше възможен отговор „Всеки има право на мнение“ и това е така. Един министър обаче няма и поне реакцията на институцията беше правилна и навременна. Видяхме, че не си заровиха главата в земята и се извиниха порядъчно. Не смятам, че с това се изчерпва всичко – Вежди Рашидов трябва да покаже на дела, че не дискриминира спрямо сексуална ориентация. Това може да стане като подкрепи открито следващия парад на ЛГТБ, като говори за проблемите им или поне открие изложба на художници с такава ориентация. Нека го наречем един вид „обществено полезен труд“.

Смятам обаче, че думите на Морган Фриймън за това как може да се реши проблема с расизма в щатите, са най-точни – да се спре с определенията. Нека спрем да наричаме едните лесбийки, другите гейове и тези думи да се използват като обида в пленарна зала, медии и прочие. Не говоря за създаване на „положителен език“, както във филма 1984, а за изместване на възприятието на хората, че това е нещо лошо. Сега отвсякъде чуваме точно това и неизменно презумпцията се налага. Точно затова в Германия в края на 2011-та държавата започна кампания срещу дискриминацията. Лозунгът й е, че никой не може да бъде поставян в едно чекмедже – било то възрастни, мюсюлмани или лесбийки. Всеки ден минавам на път към работа покрай плакати като този, който виждате тук.

Преди месец покрай Lipsva ме попитаха дали медийното внимание към безследно изчезналите помага на случаите. Да, но при едно много важно условие – да не се гони сензация или скандал. Смятам, че същото важи и в случаите на дискриминация – важно е да се говори за проблемите, но не по този начин и не като поставяме всички в тяхното си чекмедже. Така по-скоро пречим отколкото да променяме нечии предразсъдъци.

В тази връзка на всеки би било е полезно да посети изложбата на макети, за която писах преди два дни. Там ще покажат аспекти от толерантността, която не забелязваме и приемаме за даденост. Концентрирайки се върху скандалите, а не положителните примери не помага на никого.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

„Да видим какво ще кажат картите Таро за жалбата Ви!“*
Бисер Троянов, ЦИК

За епопеята със секциите в Германия и Франция може да прочетете подробно тук. Във връзка с този проблем, снощи успях да се свържа с Бисер Живков Троянов. Обърнах се към него първо, защото е говорител на ЦИК и второ, защото на него е била разпределена моята жалба. Тя, заедно с писмото на Външно министерство, ги приканваше да отворят секции в „спорните“ почетни консулства.

Отговорът на Троянов беше, че срокът е изтекъл. По думите му, ЦИК нямали право да променят решенията си след изтичане на даден срок. Това изказване е абсурдно по две причини – първо, защото това се е случвало многократно до сега и второ, защото решението им излезе часове преди да изтече срока – 3-ти октомври. Въпреки това успях още същия ден да подам жалба и тя беше заведена с пореден номер към 3-ти. Попитах го за тези неща, но реакцията беше раздразнение, объркано повтаряне на същите му аргументи с отсичане – „Това е положението!“

Посъветва ме да се обърна към Външно министерство, защото грешката е била тяхна. Това очевидно е така, но се опитах да го убедя, че имат законно право и принципно задължение да оправят грешката на друга държавна институция, за да не се стигне до ощетяване на граждани. Реакцията му беше „Не е работа на ЦИК да оправя грешките на Външно министерство“. Посочих, че така на практически спират хиляди да гласуват, а именно ЦИК има власт да оправи проблема. Ефект нямаше. Накрая му казах, че не прави нищо друго освен да си измие ръцете с Външно и той ми затвори телефона.

Най-скандалното в случая обаче не е поведението му. По закон ЦИК би трябвало да разгледа и да излезе с решение по всички жалби. Моята жалба е постъпила на 3-ти, а писмото на Външно – на 5-ти. По нито едно от двете не е излязло решение. От разговорът ми в понеделник останах с впечатление, че такова няма и да има. Затова го потърсих отново тази сутрин. Вдигна ми на третия път и със спокоен глас ми обеща, че ще представи случая пред ЦИК. Не очаквам да го направи и ми се струва, че искаше просто да ме разкара от телефона.

Преди малко от мой контакт разбрах, че истинската причина е друга. Имало негласен ултиматум от членовете на ДПС – ако се отварят нови секции в Германия, то да се отворят такива и в Турция. Членовете на ЦИК от ГЕРБ ги е било страх да създадат прецедент, който да се използва от ДПС за жалбата на изселническите организации. Външно пък нямали против, защото секциите в Истанбул наистина щели да се претоварят на 23-ти. Тези от ГЕРБ обаче упорствали осъзнавайки, че лишават хиляди от реалната възможност да гласуват.

На този етап аз задавам въпроса – на кого се отчита ЦИК? Не знаем как се взимат решенията, какво си говорят в залата, защо отхвърлят някои жалби и не разглеждат други. При абсолютната липса на персонална отговорност на членовете й, тази комисия прави каквото си иска. Може да заведем жалба във ВАС, но това ще отнеме твърде много време и ще е късно за секциите. В същото време няма да има никаква поета отговорност от членовете на ЦИК за думите и делата им.

Тази комисия наистина трябва да е независима, за да са такива и изборите, но как се гарантира тази независимост? Всяка държавна институция би трябвало да е отговорна пред народа и макар за никоя друга това да не важи съвсем, поне има предвиден механизъм. Тук такъв няма и това, което виждаме е, че липсва всякаква прозрачност и отчетност, а личните интереси изместват в много случаи националните. Отново.

*: за да няма объркване, това не е истински цитат от г-н Троянов. В останалата част от текста съм предал думите му възможно най-точно.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Айде пак скандал. Този път в Пещера. Докато обаче при другите има въпросителни, този път всичко е ясно – ГЕРБ са си направили състезание, в което крайната цел на учениците е да стигнат до заветната фраза „Ние сме ГЕРБ, с теб сме по-силни“. Ако не бяхме минали през 50-тина години комунизъм и пошла пропаганда, това може би щеше да мине незабелязано. Сега обаче това е толкова лош медиен ход, че трудно бих се сетил за по-лош в дадената ситуация.

Нещо повече – замесените се правят на ударени. Мисля, че не са го отрекли официално, но съм сигурен, че им е минало през ума. Дори махнаха новината за събитието от страницата си. Както обаче писах преди година на вече бившия говорител на Външно – всичко си е в нета уважаеми. Благодарение на Йордан видях кеша на Google на оригиналната новина. Запазих я като снимка, защото скоро ще изчезне и този кеш. Ясно си е, че са си го планирали и всичко си е одобрено централно.

По времето на изборите през 2009-та ми направи впечатление, че ГЕРБ направиха няколко добри попадения на публичната сцена. Или бяха наели PR агенция, или просто имаха късмет и другите ги бяха подценили. Най-вероятно обаче просто нямаше в редиците им толкова много случайни хора, а и не им се даваше гласност. В последно време обаче са под всякаква критика що се отнася до медии и връзки с обществеността. Дори да не сте съгласни с политиката им, важно е да има информация какво се прави какво възнамеряват да правят. Сега явно никой в партията не знае и изяви като горната го показват. Всичко това е жалко, защото имаха потенциал, но правят същите грешки като НДСВ.

Ето инфо и в Дневник.

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

С помощта на добавката ми за откриване на крадени статии случайно попаднах на няколко документа от прекрасния сайт на МИЕТ. От тях разбрах, че на 11-ти юни е обявена нова обществена поръчка за представителен сайт на туризма. Да си припомним заглавието:

Доразвиване на официалната туристическа страница на България www.bulgariatravel.org в портален сайт. Създаване на уеб-базиран мултимедиен каталог на туристически обекти, атракции и маршрути.

Ако си спомняте, през ноември избухна скандал в мрежата за планирано похарчване на 2 милиона за туристически сайт. Тогава взех интервю от шефката на вече бившата Агенция по Туризъм, от собственичката на фирмата изготвила поръчката и въобще проследих развитието на скандала. Гледайки назад разбирам, че основният проблем тогава беше липсата на яснота около целите и изискванията на проекта. Съвсем естествено всички заподозряхме, че това е поредната схема за източване на пари от фондове при почти нулева полза за държавата. Ясно е, че имаме нужда от представителен сайт, но не нещо подобно на нескопосаната реклама на франкфуртското летище.

Този път обаче имаме пълното описание на поръчката, документацията и дори разясненията изпратени към отделни фирми. От самата поръчка (инфо за новата и старата) разбираме, че тези 2 милиона са дадени безвъзмездно по евро програми и трябва да бъдат усвоени. Изискванията за оборот на кандидатите са намалени три пъти – от 3.9 милиона за ’07 и ’08 на 1.9 мил. за периода ’07 – ’09. Всички останали изисквания за спечелени поръчки, проекти, опит и прочие са намели с между 25 и 50%. Това означава, че проектът ще е достъпен за повече фирми (или сдружения от такива) и ще има повече конкуренция.

От описанието на обществената поръчка (под статията) разбираме, че изпълнението й ще продължи 7 месеца, през които фирмата трябва паралелно да направи следното:

1. Създаване на софтуер за web базиран медиен каталог
2. Доразвиване на www.bulgariatravel.org в туристически портал
3. Създаване на критерии и избор на туристически обекти, които да бъдат представени
4. Създаване на електронно съдържание за обектите – описание, снимки и видео
5. Въвеждане в експлоатация на продуктите и обучение

За първата и втората най-вероятно ще се използват готов CMS – с отворен код като Drupal или Joomla, или нещо написано от тях самите. Последната точка също е ясна и ще изисква обучение на 10-20 човека как да използват CMS-а. Остава само да се направи дизайна и да се добави малко код. При предишната поръчка всички си мислехме, че двата милиона се дават само за тези три неща и това беше смехотворно.

Четвърта точка обаче ще излезе най-скъпо. Ако разбирам правилно, в рамките на тези 7 месеца екипи на фирмата (или под-изпълнители) ще обикалят избраните обекти и ще ги снимат от всички страни, както и ще правят видео обиколки. Това наистина ще струва доста пари, но това, което предполагам е, че ще закупят готови снимки от професионални фотографи на ниски цени и ще представят големи разходи по заснемането им.

Друго притеснение е изборът на обекти. Някои от най-интересните места в България са трудно достъпни и затова може да бъдат пренебрегнати за сметка на не особено ценни селски църкви близо до областните градове. Още повече, че в изискванията се споменават „до 400 обекта, 4000 снимки, 50 видео клипа, 50 аудиозаписа…„. Пише, че очакванията към изпълнителя са да достигнат максималната бройка обекти и снимки, но минималната не е уточнена.

Напълно съм наясно, че не всичко може да бъде уточнено в документацията. Също така прекалено строгите изисквания (каквито забелязахме в проекта за сайт на НС) биха отблъснали доста фирми и могат да направят поръчката трудна за изпълнение. В крайна сметка тези неизбежни неточности и допустими граници трябва да се съблюдават от самото министерство. При добър контрол над изпълнението, няма да се допусне да се похарчат пари за нищо.

В същото време тези, които са пуснали почти същата поръчка, както тази преди 8 месеца, би трябвало да разбират недоверието към „контрола“ и работата им. Прекалено много сайтове на министерства, агенции, областни управи и общини са буквално неизползваеми, но за тях са платени пари без забележки. Щом тази поръчка предизвика такъв скандал предишният път, сега очаквам от отговорниците поне да обяснят на прост език какви за целите им, какво е личното им отношение към проекта и как смятат да работят по него. Ще е добре също така след ключовите фази на проекта да дават информация за напредъка, а в края му, сайтът да се представи подобаващо на обществеността, а не да се пусне тихомълком в мрежата. Мисля си, че това не само ще поотупа прашният имидж на министерството, но и интернет общността ще помогне с опита си и обратна връзка за евентуални недостатъци.

Оферти ще се подават до 21-ви юли и ще се отворят на следващият ден. Сумата е 1 980 800 лв, а ние ще следим изкъсо как ще се похарчи.

Вижте и поредицата ми от статии за стратегията на Министерството на транспорта и информационните технологии за електронното управление. Първата описва плана за изготвяне на самата стратегия. Втората и третата ще излязат утре и ще опишат рисковете и възможното решение.

Документи

Документация за участие с описание на проекта

Решение за откриване на процедурата

Приложения