Noise

This post was syndicated from: Блогът на Юруков and was written by: Боян Юруков. Original post: at Блогът на Юруков

Поредната акция на полицията май не се казва така, но в традицията на останалите им такива, бихме могли да й дадем това име. Тук ще говорим за четири провала, които видях около действията на НСБОП към сайта Chitanka.info преди няколко дни. Те не обхващат само този случай, а и не са заслуга само на МВР и правителството.

„Лягай на земята като всеки престъпник“

Това е злополучна фраза на един прокурор, но някак стана нарицателна за акциите на полицията. Макар тогава човекът да беше порицан, провалът на МВР е, че във всички подобни случаи обявяват заловените за „абсолютни престъпници“ и уверяват, че при претърсването ще бъдат намерени нужните доказателства.

В началото това беше полезен PR ход за пред мастите – мислехме си, че най-накрая някой е ударил престъпността със здравата ръка на закона. След всяка поредна акция обаче се затвърждава притеснението, че нямат особена представа какво да правят при ареста и какви доказателства ще намерят. Също така, колкото и да сме сигурни, че някой е престъпник – презумпция, идваща от принципа, че щом има пари, значи не му е чиста работата – все пак органите на реда трябва да твърдят обратното до доказване на противното. В началото беше интересно, но сега вече прекаляват.

В случая с Читанка.info, официалното съобщение беше, че е заловена „престъпна група“ занимаваща се с нелегално разпространение на книги със структури в цялата страна. Твърди се, че са ощетили българската култура (каквото и да означава това) с милиони левове. Първо, всички знаем, че Читанка не продават книги, а ги разпространяват безплатно online. Второ, тези, които четат на компютър си купуват така или иначе книгите които биха си купили книги не са онези, които четат такива на компютър. Трето, спорно е колко са ощетили някого, но дори да е така, не може да се говори за „българската култура“, а 2-3 издателства, които са поръчали ареста.

„Народните будители се въртят в гроба“

Това беше една от реакциите в Twitter. На практика затвориха сайт, който помага на хиляди да четат книги – нещо доста западнало в България в последните години. За мен това е вторият провал, но този път на културното и образователното министерство, защото не са изследвали влиянието на такива сайтове върху пазара на книги и образованието като цяло. Презумпцията е, че щом е в мрежата, значи е незаконно. Дори да е така, аудиторията, която сайтове като Читанка са събрали, има огромен потенциал. Ако имаха някакво бизнес мислене и разбиране накъде върви светът, издателствата щяха да си сътрудничат с подобни мрежи от запалени читатели. Вместо това, сега Читанка.info пренасочва временно към PirateBay и съвсем скоро ще работи качена на сървър някъде в чужбина.

„Ония – хакващите в интернета“

Тук вече говорим за провал в политиката на правителството към новите технологии и мрежата въобще. Преди време писах за сайтовете на държавните институции, а напоследък видяхме и акции срещу сайтове като Читанка и Арена. Интересното с torrent сайта е, че по никакъв начин не могат да го спрат и да осъдят собственика. Знаят го, но това не пречи да го тормозят.

Спорно е до колкото тези сайтове са легални, но това не е въпросът. Почти няма човек в България с интернет (а ние сме много), който да не сваля през торенти музика, филми и книги. Според закона сега, огромна част от населението извършва престъпление, а държавата си затваря очите от практичност – как ще ни осъди всички? В тази ситуация вече имаме ясни индикации, че моделът на лицензиране и работа просто не е читав.

Получава се така, че няколко продуцента и издателски къщи се опитват да променят начина, по който всички ние живеем, за да могат да печелят по същия начин, както са го правили до сега. В същото време, те отказват да се адаптират към новият пазар, защото така има вероятност станат излишни. В този капан сме както ние – потребителите, така и изпълнителите, защото получават мизерна част от печалбите и обвиняват нас, че ги крадем. В крайна сметка обаче правителството е това, което трябва да определи политиката в тази насока и да започне дебат по темата.

„Да оправят нещата, но да не пипат в моята купичка“

Последният провал е на нас – гражданите. Не, че сме ги избрали, защото ако не бяха те, щяха да са други. Обикновено когато се започнат реформи и полицейски акции в дадена сфера, тези, които са засегнати винаги крещят, че се превръщаме в полицейска държава и се опитват да ги затрият от бизнес интереси. Затова и искаме да се оправи държавата, но нашата си далаверка/данъци/ситуация като цяло да не се пипа.

Последно така закрещяхме блогърите, заради изказванията на Фидосова. Всъщност от известно време повечето потребители на мрежата недоволстваме, защото нападат безплатни услуги като Читанка и Арена. Скачаме срещу полицията и решения на кабинета, а всъщност трябва да скачаме срещу парламента. Не на жълтите павета, а срещу индивидуални депутати и решения на комисии. Това, което не разбираме сякаш е, че почти всичко, което полицията прави е законно. Нещо повече – законът изисква да го правят, а законите се създават от въпросния парламент и минават тихомълком в пленарна зала.

Затова трябва да се замисляме, когато се внасят законопроекти и да се борим повече за това да са обективни и изчерпателни. Когато влязат в сила вече е късно. Затова и сега трябва да се борим за тази спорна част от избирателният кодекс. Затова и трябва да следим по-изкъсо индивидуалните решения на депутатите, а не да се чудим откъде ни е дошло после.

Демокрацията не е пускане на бюлетина на всеки 3-4 години. Демокрацията е да заставиш избраниците си да не повтарят грешки и да подсигурят, че тези след тях няма да ги повторят.

Тази акция на НСБОП предизвика огромен отзвук в мрежата. Пиша статията сега, защото бях няколко дни offline. Всички статии от другите автори ще намерите на статичната страница, която замества Chitanka.info Аз искам само да отлича тези на Комитата, трите на ентелегентно, Руслан Трад, Енея и Милена Цветкова. Благодаря за снимката на jamelah@Flickr.

This post was syndicated from: Кътчето на Селин and was written by: Selene. Original post: at Кътчето на Селин

Ако библиотеките нямаха многовековна традиция, а бяха създадени днес…
… щяха да бъдат преследвани от закона. Заради нарушаване на авторски права. Разпространяване на копия от произведения без изричното съгласие на авторите и най-вече – на издателите. Заради четенето на едни и същи текстове от много хора, без те да си платят за това. Ако библиотеките бяха създадени днес, а не преди дълги години, щяха да бъдат преследвани от антимафиотите като организирана престъпност, като посегателски акт върху интелектуалната собственост.
Това е единственият извод, който мога да си направя след героичната акция, на която станахме свидетели:

E, от видеото от пресцентъра на МВР виждаме елегантен мъж с приятна фигура и фешън слънчеви очила да маха един компютър от един покрив като този компютър не е свързан с никакви кабели към нищо и не е особено защитен от… гръмотевици например, ала се води, че е главният сървър на Читанка.инфо. Но не за това ми е мисълта.
Читанка.инфо бе затворена поради пиратстване и организирана престъпност и шестима души, поддържащи сайта, бяха арестувани и наречени ПРЕСТЪПНИЦИ заради сканирането и качването на книги с некомерсиална цел и даването на абсолютно безплатен достъп на всеки Интернет потребител до тях, без дори да си позволят да сложат рекламни банери или нещо друго, носещо приходи.
Законът за авторско право казва:

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер

Единственият правно издържан аргумент на Асоциация „Българска книга“ е, че в т. 9 не са посочени изрично онлайн библиотеките. До традиционните библиотеки достъпът е по-труден, трябва да си вадиш карта, да висиш по читални, ако случайно дават книги за вкъщи да ги четеш в определен срок и да ги пазиш да не се нащърбят, закъсат, нацапат и т.н. В днешно време особено в големите градове хората предпочитат да ползват свои екземпляри на книгите пред това да ходят до библиотеките.
Но онлайн библиотеката спестява тези неудобства (стига да ти се виси да четеш пред екрана, аз много рядко се навивам да се подложа на това, но повечето хора са по-скоро склонни и го правят) и е по-привлекателна за младия читател. И понеже явно все още не е докрай правно уредена, е удобна мишена.
За съжаление, книгоиздателите от Асоциация „Българска книга“ виждат четенето онлайн като свалящо продажбите им, а не обратното. В Софийския университет то често се изучава по-скоро като безплатна реклама на книгите – и има защо. Много малко хора са склонни да си купят книга без предварително да я зачетат. Цените са високи и няма как да бъде иначе, понеже в България тиражите не са космически, а консумативите са си на европейски цени, така че едни по-ниски цени правят невъзможно издържането на издателствата. Затова пък безплатният достъп до книгите често води до повишаване на доверието в авторите и в заглавията и закупуването им. Много автори са си вдигнали тиражите с предварително публикуване на книгите им в Интернет – като Стивън Кинг и Дмитрий Глуховски.
Ако четенето задължително беше купуване, то аз също бих била пират, давайки книга, която съм прочела, назаем на приятелка, за да я прочете тя – често срещана практика, откакто съществуват книги. Ако е така, ако съм пират, то вероятно наистина вървим към този модел на книгочетене и книгоразпространение и както Читанка.инфо, така и хартиените библиотеки се превръщат във врагове на интелектуалната собственост, а Закона за депозита – в отживелица.
Ако е така, ако оттук насетне четене = притежаване на книгата, то Законът за авторското право следва да бъде променен не с допълване на онлайн библиотеките, а с пълното изключване на горецитираните му членове въобще и премахване на всички видове библиотеки; същото би следвало и премахването на съответната точка от Хартата на правата на човека. Явно е дошло времето да решим дали да заживеем в една различна, нова епоха, епоха на собственост и монопол върху информацията и знанието, а не на свободен достъп, както е проповядвано векове на ред до днес.
Но нека хората, които движат света в тази посока, към тази „цивилизация“ както се изрази заместник-председателката на Асоциация „Българска книга“ по Нова телевизия тази сутрин, да не се слагат на една нога с Ботев. Промените в статута на книгата, към които съзнателно или несъзнателно се стремят, определено са революционни, но в обратната на Ботев посока. Той е от предишната епоха, епохата на просветителите и възрожденците. Епохата, в която Гутенберг, оплюван от преписвачите на книги, задлъжнява страхотно, за да създаде първата печатна преса и първият печатен тираж – на 42-редовата Библия – за да не успее дори да си върне дълговете, но пък за сметка на това да промени света. Епохата, в която векове по-късно Найден Геров от студент събира думи „из устата на народа“ цифром и словом 50 години, за да издаде своя „Речник на българския език“ с идеята не да държи монопол над съдържанието му, а да го разпространи максимално сред народа и да запази възможно най-много от езика ни. Епохата, в която библиотеките и читалищата, независимо от формалната си регистрация, са били все на почит.
Защото между едните и другите просто няма място за сравнение.
За завършек, искам да ви дам линк към статия по повод атаката над Читанка.инфо, написана от специалист – доцент Милена Цветкова. Тя е завършила Библиотекознание и научна информация и е от дълги години в Катедра Книгоиздаване в Софийския университет, като преподава три от основните дисциплини на специалността. Нейната статия се казва ГОЛЕМИЯТ СТРАХ ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ и в нея тя пише:

„Когато стане дума за авторско право върху обекти за четене – имам безапелационна позиция. Аз съм ЗА безплатните книги и безплатното четене. Аз съм ЗА тотално елиминиране на бариерите пред читателя. Били те пазарни, езикови или психологически. Аз съм против юридическия монополизъм на носителите на „права“ и меркантилните занаятчии. Аз съм против пазарната цензура върху четенето.
Твърде шизофренично е да се блокира достъпът до текстове за четене във време, когато се ронят сълзи по „изчезващото“ четене. Най-важното е да се чете. Пък било и играейки си с охранителите на четива или заобикаляйки системата…“

– и още –

„… Читателят е неизброим! Читателят е Легион! Читателят е този, който влива живот в книгата. Няма ли очи, които да я прочетат, книгата е ТУХЛА. Абсолютно всички звена в цикъла на производство на книгата съществуват само заради читателя! Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са МУМИИ.“

~ Цялата статия ~

Ако и вие смятате, че епохата на библиотеките и на свободния достъп до книги не е отминала и не бива да отминава, можете да подпишете Гражданската петиция срещу свалянето на законната електронна библиотека chitanka.info и да се присъедините към Facebook групите Да спасим www.chitanka.info и дори Искам да затворят ГДБОП и да отворят Читанка.инфо!. Самата Читанка продължава да циркулира като торент из Интернет, включително и на адрес http://chitanka.gdbop.com/. Отговорът на самия екип на библиотеката можете да намерите тук: http://chitanka.info/operation-mindcrime.html.
В един по-справедлив свят хората, качвали безвъзмездно книги за свободно ползване, биха получили вместо арест звание „Рицари на книгата“. В нашия свят, обаче, това звание получава „антимафиотът“ Явор Колев, за да направи два месеца по-късно Акция „Читателите“ по поръчка на същите хора, които са го наградили. Нямам какво повече да кажа по темата.
Ако обаче вие искате да прочетете още, ето къде можете да го направите на собствена отговорност:

Четене и други престъпления ~ Енея
451 по Фаренхайт ~ Григор Гачев
Читанка дайджест – извънредно издание ~ Майк Рам
Когато неграмотните управляват ~ Иван Бедров
“Героичната” акция на ГДБОП срещу chitanka.info ~ Дани
Хайде и акция „Блогърите“ да видим ~ Руслан Трад
„престъпната“ Читанка ~ Николай Теллалов
Акция „Книжарите“ ~ Hellman
Читанка и ГДБОП ~ Дзвер
За рицарите и книгите… ~ Мишел Бозгунов
– и още много.