Когато се прави сайт, добрите практики диктуват, че трябва да се проучи мнението на тези, които ще го използват. За жалост това рядко се случва и в крайна сметка страниците не показват оптималното за този сайт. Причината е, че дизайнерите и програмистите имат една представа какво е важно като информация, а в действителност посетителите да очакват друго.
Струва ми се, че случая с Lipsva.com е подобен. Има доста информация на сайта и вероятно има по-добър начин да я представим. Може би трябва да има само малка карта на началната страница и по-голяма във вътрешна. Може би е добре да има по-голям списък с профили на изчезнали и директни линкове към плакти за печатане. Може би картата трябва да се запази, но да се опрости силно или пък да се добавят повече, но по-разбираеми инструменти.
За всички тези въпроси имам нужда от помощта на всички вас. Знаете, че когато някой се втренчва достатъчно дълго в един проблем, той губи представа за обективната картинка и по-добрите решения. С тази цел съм подготвил тази анкета. Има само 4 въпроса с конкретни мерки. Последния всъщност е поле, където може да се впуснете в предложения, ако съм пропуснал нещо. Има и място за мейл в случай, че искате да помагате и в бъдеще. Ще се радвам на всякаква критика и идеи.
В последно време се събраха доста неща по темата за отворените данни. Затова искам да ги пусна наведнъж, пък дано някой намери нещо полезно из всички линкове.
На първо място, трябва да се спомене Open Camp, който се проведе в началото на месеца. На него се случиха доста неща и една от темите беше отворените данни. Знам, че е имало дискусия за тях и за използването им в администрацията. Тъй като Rufus Pollock е бил гост, за да се използва максимално присъствието му, беше направен и workshop преди camp-а. Записките от там може да видите тук и тук. Има много линкове, полезни данни и идеи.
Раздадоха и наградите за Open Data Challenge, в което участвах. Може да видите печелившите тук . Всички линкове, идеи и проекти може да намерите на Publicdata.eu. Не съм добавил Lipsva и данните от парламента, но ще го направя скоро. В портала CKAN пък ще намерите всякакви отворени данни от цял свят. Тези свързани с България са тук.
Около данните за парламента има две новини. Едната е прекрасната визуализация на Пейо, който взима обогатените от мен данни и ги формулира като въпроси. Например „От къде са народните представители?“ или „Кои депутати не са отправили нито едно питане?“. Другата новина е, че индексирането на стенограмите на парламента е готово, но технически проблем пречи да се публикуват. Причината е, че системата им за гласуване на изкарва минутите, в които даден депутат е говорил, което прави данните непълни и пречи да се индексират видео записите. Текстовете на отделните изказвания обаче са налице и ще се опитам да ги убедя да пуснат поне тях. Тогава ще можем да отговорим и на въпросите „Кой е участвал най-много в пленарна зала?“, „Кой е говорил едно в медиите, а е гласувал иначе?“, „Кой е гласувал повече за социални проекти и кой за лобистки закони?“ и „Кой е вършил най-много работа в парламента?“. Ще се опитам в скоро време да изкарам нова информация за активността им, както правих преди.
Другата новина е, че Търговския регистър все пак няма да бъде унищожен. Разговарях преди време с Емил Радев – един от депутатите зад законодателните промени. Той ме увери, че целта е единствено и само запушването на дупка в личните данни на фирмите – нещо, което и комисията за лични данни потвърди. Доколко обаче новият портал ще е полезен остава да видим. Миналата седмица от Агенцията по вписванията обещаха, че ще оправят сайта и вече няма да се претоварва. За жалост не отговориха на въпроса ми защо е нужна анти-спам проверката в началото – има много по-добри начини да се спрат недобронамерените атаки, а сегашния единствено пречи на продуктивността на тези, които искат да проверят нещо. Имам идея как да я заобиколя, за да изведа автоматично данни от там. Целта ми ще е да направя визуализация във формата на мрежа, която да свързва фирмите и собствениците им.
Фикс-идеята ми за отворени данни на МВР не е стигнала до никъде. Не успях да подновя контакта ми с Криминална полиция и прес-центъра им, за да прокарам идеята за отворени данни за катастрофите по пътищата. Описал съм я по-подробно тук. Опитвам се сега да потърся съдействието на Омбустмана. Ще се опитам да пусна и всички бюлетини на РДВР-тата в twitter акаунта, който направих за полицията. Сега там се виждат само новините от централния им бюлетин.
Правителството прие Обща Стратегия за Електронно Управление. Може да я прочетете тук. Като цяло следва планът за стратегия, за който писах преди, но е по-точна и разглежда по-обстойно проблемите и рисковете. Не знам до колко ще я следват и дали имат въобще план за въвеждането й. Надявам се да не остане само на хартия, но за целта трябва да има натиск от наша страна.
Има и доста линкове и новини, които ще намерите в mailinglist-овете горе, но тях ще ги допълня тук по-нататък. Погледнете и другите ми статии за отворени данни за още по темата. В новия ми блог BrainstormMonk има още идеи.
Тази зима пътувах през летище София. На тръгване забелязах куфара на снимката горе – част от кампания на Комисията за борба с трафика на хора (сайт, Facebook страница). Знаете ли каква беше първата и мисъл тогава – жертвите на трафик на хора не изглеждат така. Не заради вида на момичето натъпкано в куфар или някаква форма на отричане. Доколкото ми е известно, има два вида жертви. Едните ги изнасят насила през сухопътните граници след отвличане. Другите – доброволно с обещания за работа и по-добър живот. И в двата случая жертвите свършват по един и същи начин.
За да съм честен, аз не съм виждал жертви на трафик на хора. Не познавам такива. Сигурен съм, че и вие не познавате. Тази търговия се движи някак на друга плоскост спрямо обществото. Също както катастрофите и наркотиците, отказваме да признаем, че това може да се случи на нас и на нашите близки. Разликата обаче е, че мащабите и преките последствия на последните две ги виждаме с очите си. Случаите на трафик, от друга страна, остават неизвестни, безименни и заровени в буквален и административен смисъл. 432 са известните случаи само за 2010 г. според изнесени данни на МВР . От тях 90% са жени. В тази статистика обаче се включват само разкритите случаи и то с насилствено прекарване през граница. Колко такива има, за които не предполагаме“ Замислете се колко млади българи са отишли на гурбет в чужбина, не са се върнали и не се свързват с роднините си. Дали са намерили по-добър живот или друго?
В действителност, излиза доста по-евтино и сигурно да примамиш някой в чужбина и да го грабнеш тогава. Сама жена или няколко момчета отиват в непознат град при непознати хора без договор, често без език или контакт с някакъв официален орган. Това да ги оставят без работа и жилище, макар и доста често срещано при подобни измамни схеми, май е по-добрият вариант.
Пиша всичко това, защото ми се струва, че не съзнаваме какъв проблем е трафика на хора и буквалното поробване след това. Нито аз, нито вие можем да си представим какво става с тях. Колко млади момичета знаят как да се предпазят? Преди време полицията каза, че нямат данни за канали за трафик на органи, но това означава ли, че не съществуват такива? Вземете само потокът от цигани към Гърция за „даряване“ на бъбреци и бебета и ще разберете въпроса ми. Може би ще попитате: „Какво прави държавата за този проблем?“ Струваше ми се, че въпросната комисия е само символичен орган, но поне съдейки по новините в сайта им, правят доста семинари с местните власти, учители и НПО-та. Провежда се информационна дейност. Това е една добра стъпка. Не знам какво друго може да се направи – не съм специалист. Затова си писах с официални лица от Европейската Комисия и явно скоро ще има одит на това как държавата е изпълнила европейските изисквания към издирването на деца и борбата с трафика на хора. Тогава може би ще разберем какви е трябвало да са мерките, кой не си е свършил работата и нещо може би ще се подобри. Знам само, че роднините на всяко пето момиче в Lipsva, с които съм успял да се свържа, имат съмнения, че е изведено през граница.
Не знам дали рекламните материали на комисията помагат, но надали тези, които минават летището с надежди за по-добър живот ще им обърнат внимание. Тези брошури ги видях тези пролет на същото място – точно след проверката на багажа. Дано те и семинарите да имат някаква превантивна роля. Погледнете новините и събитията на сайта им за повече информация. За всичко останало чувствам, че сме безсилни. Освен, може би, да натискаме полицията да си подобри ефективността и прозрачността.
Препоръчвам ви да гледате филма Taken с Лиам Нийсон. Уникален поглед над това как протича едно такова отвличане и какво се случва след това. Не знам до колко е достоверен, но определено ще се загнезди в съзнанието ви. Предупреждавам, че после може да вие трудно да спите.
Спечелих преди малко безплатен пропуск за форума „eAcademy и приятели“ от играта на SuperHosting.bg. Тъй като по разбираеми причини няма да мога да присъствам, реших да го преотстъпя на някого. За да стане интересно, с позволението на SuperHosting, реших да направя моя мини-игра. Ще подаря пропуска на този, който даде най-добра идея по този въпрос:
Как най-добре да се разпространи информация на безследно изчезнал?
Целта ми е да събера идеи за регистъра за безследно изчезнали Lipsva.com. Може да предлагате идеи както за online разпространение, така и за offline. Ще ги оценявам по оригиналност, осъществимост и потенциална ефективност. Към този момент информация се разпространява в Twitter, Facebook и по RSS. Има възможност да се свалят и плакати от профила на всеки изчезнал. Това обаче въобще не означава, че идеите трябва непременно да са за реклама, плакати или прочие – може да са в насока контакт с медиите, партньорство с компании, по-голям натиск над полицията и прочие. Също така, ефективност не означава, че идеята трябва да позволява достъп до голям кръг от хора – понякога да стигнем до правилните посетители е по-важно от масовостта. Затова и съм направил търсене във Foursquare на хора, които може би са видели някой в деня на изчезването.
Очаквам идеите ви в коментарите под статията или в Twitter с таг #lipsva до неделя 12 часа.
Тогава ще реша кой ще получи пропуска. Ако не ви хрумва нищо, може да коментирате или дадете глас за някой (примерно „идеята на …. +1″), за да го подкрепите.
Форумът „eAcademy и приятели“ ще се проведе на 14 юни в хотел Кемпински в София. Описанието на сайта и темите, които ще се обсъждат са следните:
Чуйте в един ден как се прави стратегия за присъствие на марката в Интернет, оптимизация за търсещи машини, електронни продажби, маркетинг в социалните медии, планиране и купуване на реклама в интернет. В рамките на 1 ден синтезирана и практически ориентирана информация ще ви зареди с идеи и знания и ще отговори на въпросите, които си задавате
Как да привличаме фенове в социалните медии и Facebook
Какво е мястото на Интернет в маркетинг микса или как да бъдем там, където са клиентите ни
Онлайн търговията в България – практика
Как се създава успешната онлайн реклама
Как се печелят челните позиции в Google – най-добрите практики в SEO маркетинга
Tайните на българските потребители на Facebook – данни и анализи на поведение, интереси, демография.
Мога само да съжалявам, че няма да присъствам, но нека поне излезе нещо интересно от това. Този форум ще е доста полезен за който и да е PR специалист, маркетинг директор и дори шеф на малка фирма, която търси нов начин за реклама.
Покрай Lipsva.com се оказа, че доста често посещавам сайтовете на различните РПУ-та. Някои са добри, други не толкова. Успях да си автоматизирам по-голямата част от работата, така че да не ми отнема повече от половин час на седмица да проверявам съобщенията. Направих дори twitter акаунт на МВР, за да ми е лесно да следя централния им бюлетин. Реших да споделя събраните линкове тук заедно с кратка оценка на сайтовете.
Долу ще намерите таблица с актуалните сайтове на поделенията, линкове към бюлетините и изчезналите в региона. Повечето сайтове се придържат що-годе към външния вид на тази на МВР, което улеснява употребата и търсенето. За жалост доста секции са празни или не се обновяват редовно.
Броят изчезнали в последната колона е за областта и е приблизителен (линка ще отвори Lipsva на дадения град). Това, че всички имат много малко изчезнали (с изключение на София, Велико Търново, Добрич и Стара Загора), не означава, че там такива няма – просто не са обявени никъде. Всъщност това важи за всички – за много малко от 200-те издирвани в Lipsva може да се намери информация на определените за това страници. Останалите са ми изпратени от родини или съм ги събирал от бюлетини и медии. Точно това имах в предвид, когато зададох една от целите на проекта – нуждата от полезна информация за всеки случай на едно място.
Друг проблем със сайтовете на МВР е, че бюлетините се пишат на ръка в свободен текст. Това първо е значителна административна работа са полицията и второ – възпрепятства хората да следят информацията. Само шепа журналисти се занимават с това да изчитат всеки ден какво се пуска и да го копират. Писах преди за решението и то е много просто – малка част от данните, които са в системата им и които така или иначе се преразказват, да се пускат в табличен вид. С подходяща категоризация на събитията и престъпленията може да се търси много лесно из цялата информация. Това ще е прекрасен масив от данни и за анализаторите, които може да изследват независимо от МВР проблемните направления и региони. За жалост, опитите ми да ги убедя да пускат съобщенията (поне за изчезналите) в по-подреден вид, се провалят.
Впрочем трябва отбележа изключително добрата идея на Отворено Общество за „В близост„. Там може да се намери информация и контакти за районните инспектори и РПУ-та. За съжаление изглежда, че нищо не е обновявано в последните 3-4 години.
Още когато започнах Lipsva ми беше ясно, че ще е трудно да се направи нещо в дългосрочен план без някаква форма на съдействие с МВР. Затова през последните месеци си размених няколко мейла и телефонни обаждания с говорителя на „Криминална полиция“ – Георги Карадобрев и с шефа на отдел „Издирване“ – Захария Стоянов. Целта ми беше да представя идеите си, да обсъдим ограниченията на закона и евентуално – как може да получава обществото по-бърза и по-надеждна информация за случаи, в които трябва да е бдително.
Всъщност, нещата, които поставих като въпроси, въобще не се ограничаваха до Lipsva. И друг път съм казвал, че възприемам този сайт като по-скоро инструмент, който да вдъхнови по-добри проекти, отколкото като крайна цел. Затова свързах идеите си с по-голямата кампания за отворени данни в България и предложих обявите за изчезнали да се публикуват в структуриран вид. Така всеки ще може да направи собствено приложение, което да показва моментално съобщения за безследно изчезнали от своя регион. Концепцията за отворените данни може да се приложи и към всички съобщения за престъпления и решени случаи. Такова ниво на прозрачност би било повече от похвално.
За жалост, по ред причини не се стигна до среща с МВР. Съветът, който получих беше, че подобни решения трябва да се вземат доста нагоре по веригата. Затова пуснах официални запитвания и отворът беше, че законът за защита на личните данни забранява на МВР да предоставя информация за безследно изчезнали на трети лица. Това доста ме учуди, защото полицията редовно предоставя съобщения за изчезнали на медиите под формата на свободен текст. Затова помолих КЗЛД за становище и днес получих отговорът. Свършили са доста работа по случая, включително като са изпратили запитване до Цветанов не само за легалния статут на данните, а и какви възможности има да си сътрудничат с проекти като Lipsva.
От МВР са отворили първо, че нямат нормативна уредба за подобно сътрудничество и предоставянето на информация се урежда от Закона за личните данни. В този смисъл те нямат право да предоставят каквато и да е информация на трети лица що се отнася до издирване. Тук думите им не се различават много от първото становище. На втория въпрос на КЗЛД, за това как се взима решение да се обяви безследно изчезнал възрастен или дете в медиите, от МВР казват, че това се прави по преценка на разследващите и е различно за всеки отделен случай. Допълват, че не се публикуват всички лични данни, а само описание и обща информация. В случая аз въобще не исках допълнителни данни или някакъв специален достъп, а за по-ефективно публикуване и използване на сегашните съобщения.
Третият въпрос бе за архивирането на данните. МВР пази данните за решените случаи 5 години в архивите си в зависимост от закона за класифицираната информация. Интересното тук е, че доста от тези данни са достъпни и на сайтовете на регионалните дирекции. Последният въпрос се отнася до предоставянето на структурирани отворени данни или въвеждането на такива направо в чужди сайтове. Второто предложение беше първоначалната ми идея (говорим за юли), но по-късно осъзнах, че ще има много по-голям ефект, ако данните се публикуват в единен формат централно. Отговорът на МВР е, че не би трябвало да се възлага на МВР да улеснява работата на чужди сайтове и инициативи.
Целият документ може да свалите тук. Разбирам, че решенията в МВР се взимат трудно и концепцията за отворените данни в държавните институции е доста нова у нас. Затова срещам с разбиране тона в официалния отговор. Целта на начинанието ми е не някой друг да поддържа този един малък проект, а да ги накарам да се замислят какъв е най-ефективният начин да се информират медиите и обществото. Доста роднини и приятели на изчезнали се оплакват най-вече от комуникацията с МВР и по-малко – от работата им. Отворените структурирани данни са едно добро решение в случая. В момента цяла армия журналисти четат дума по дума съобщения на регионални служби пръснати из десетки адреси в мрежата. Всеки сайт е различен, търсачките са лоши, текстовете – не стандартизирани, а абонамент липсва. Не говоря за улеснение за мен, защото днес Lipsva е тук, а утре го няма. Говоря за ефективност на работа, защото както журналистите и гражданите губят време в търсене на информация, така и прес-центровете и инспекторите им се налага всеки път да си съчиняват и описват.
Всъщност една от причините да започна с Lipsva беше точно тази – да се съберат, структурират, сортират и визуализират информацията по един съществен проблем. Причината да искам контакт и съдействие с МВР е, че в основата си всичко това е в техния ресор. Многократно беше заявено, че издирването както на безследно изчезнали, така и бдителност пред престъпността е задача до голяма степен и на обществото – нещо, с което самите граждани тепърва трябва да свикваме. За целта обаче, тези граждани трябва да бъдат информирани, да вярват в прозрачността на полицията и да виждат дори и малък ефект от действията си. Не казвам непременно, че пускането на отворени данни ще постигне това, но определено е една прекрасна възможност. Прави се от много правителства по цял свят и има добър ефект. Затова ще продължа с малки стъпки да прокарам идеята и благодаря на КЗЛД за становището и помощта.
Впрочем тези дни ще регистрирам Lipsva по закона за личните данни, за да няма съмнения, че се спазват законите и за това какви са целите на събраната информация. Това беше част от становището на КЗЛД. Добавих и възможност за автоматично създаване и сваляне на плакати на изчезнали. И за това ще пиша скоро. Новини има и в страницата във Facebook.
Ако сте забелязали – липсвах 2-3 седмици. Ако не – значи случайно минавате през този блог и затова ви казвам „Добре дошли“. В края на септември вече бях взел всички изпити и си чакам дипломата. Не казвам, че съм завършил, защото в нашия университет това никога не е сигурно. Не искам да викам дявола, но досега съм видял толкова бюрократични простотии, че надали някой в България с всички идеалистични представи за немската точност ще ми повярва. Сега чакам най-накрая да пренесат документите за последния изпит на 500 метра от едната сграда в другата, някой да ги пакетира, друг да ги подпише, че са ок и евентуално да си получа хартийката по някое време.
Междувременно, на 1. започнах нова работа. Фирмата е 360T във Франкфурт. Предлага финансови IT услуги на големи банки и корпорации. Не си представяйте обаче поддръжка на компютри или продаване на софтуер. Бизнес моделът на компанията е част от причината, поради която я избрах – софтуер като услуга. Не продават софтуер, а достъп до техния сървър, през който различни компании могат да търгуват валута и бондове. Мисля, че термина е treasury management.
Преди всичко това се е правело на ръка – обаждаш се на всички банки, получаваш офертите, смяташ и звъниш обратно. Ако не могат да ти отговорят или офертата е изтекла, продължаваш нататък или започваш отначало. Идеята сега е, че този, които управлява валутата получава пред себе ви в реално време промените на всички курсове на всички банки в системата. Буквално за секунди може да из търгува милиони и го правят – според официалната статистика на компанията около 20 милиарда минават през сървъра им всеки ден.
Аз съм в екипа по интеграция. Там свързваме въпросния сървър със системите на клиентите, така че 1. да се получават автоматично цените от техния софтуер и 2. да получават автоматично информация за вече извършените сделки. С две думи обръщаме едни и същи данни за цени и сделки между много формати. Работата е интересна и определено ще ми помогне.
Понаписвам чат-пат нещо за Lipsva, но, както се очакваше, нямам много време за това. Добавям предимно хора, когато някой ми прати информация. Има няколко доброволци, които изказаха желание да помагат с добавянето и администрацията и ще ги питам дали може да сложа имената на всички ни на една страница в сайта. Има някои новости около сайта, за които сигурно ще знаете ако ме следите в Twitter. Ще пиша скоро и за тях.
За този месец остава още няколко задачи в нета. Едната в World Blogger Day на тема вода, в който ще участвам на 15-ти. На тази дата започва и даването на гласове за BG Site. Тази година съм в журито и имаме доста солидна бройка страници за разглеждане. Започва и четвъртото издание на TH!NK, но нямам намерение да пиша по-подробно за него. Макар темата да е интересна, имам резерви около това в каква посока се развива. Интересното е, че още в първото издание им казах същото, което им писах и ония ден – да наблегнат повече на вдъхновението и активизма и по-малко на предметните награди. Надали ще ми отговорят обаче. Освен това, ако сте видели статията ми, че си търся телефон, ще знаете, че си харесах един HTC. Говорих с българската агенция, която им прави рекламата и като получат тестови бройки на Desire Z може би ще ми пратят един. Няма само Сабина и Ралчев да тестват телефони я!
Ония ден ми спря нета. Изцяло и без предупреждение. В Пловдив сме към ТВСатКом. От там ни обясниха, че съдружниците им се разделяли и явно не е било с добро. Едните режели кабелите на другите, взели си сървъра и нета спрял. Кабелната обаче все още върви.
Аз в тази ситуация съм доста нервен. Не, че нямам нет – на телефона използвам предплатен на Globul, но излиза скъпо да си го вържа към компа. Не знам дали ви се е случвало да сте дълго време без нет, но е неудобно. В един момент се чувства все едно сте без ток – може да си светите със свещи, но е кофти. После като дойде нета сядате, свършвате си работата за 5 мин. и си се чудите за какво сте били толкова нервни преди това.
Не, че вися постоянно в нета (въпреки, че има такива дни), но има моменти, в които ми трябва на момента. Примерно тия дни исках да пусна промените в Lipsva, но ще трябва да изчакам като отида в Германия. Впрочем сега съм в К2 – любимото ми заведение с нет в Пловдив. След 2 часа ще се срещна с кореспондент на Pro.bg във връзка със сайта за изчезнали. Има голям интерес, но ще се радвам и ако някой изяви желание да го направя модератор.
PS: Някой знае ли добър доставчик на кабелен нет в Кючука?
Вчера дадох интервю за Дарик във връзка с проекта Lipsva.com. Много съм им благодарен, че искат да популяризират идеята и че оценяват потенциалът им. Репортажът им може да чуете тук.
По време на интервюто споделих, че имам идея да направя сайт, който да събира сигнали за насилие, кражби и други престъпления. Целта ще е да се направи карта на престъпността в страната. Тази идея, също както тази за Lipsva.com, съвсем не е нова в световен мащаб. Често давам за пример подобна разработка в Бразилия, където също по обясними причини информация за престъпленията не се предоставя от властите и се налага да се събира директно от обществото. Технологията също не е нещо иновативно – има готова система, която смятам да използвам – Ushahidi. Това е софтуер с отворен код, който се използва от десетки организации по света за подобни проекти.
До колкото събирането на такава информация би била полезна или не – тепърва ще разберем. Също както сайта за безследно изчезнали, и този ще събира данни за статистически анализ. Отдавна имам идея да го направя, но след като излезе в публичното пространство, май нямам избор и ще трябва да го пусна до края на месеца. Стискайте палци.
Crowdsourcing – е метод за събиране или обработка на информация, при който се използват малките усилия на голям брой хора, за да се реши някоя сериозна задача.
И преди съм говорил за отворените данни и сега имам нужда от вашата помощ в тази насока. Във връзка с Lipsva.com искам да изкарам всички решени случаи на безследно изчезнали в таблица. Целта на това е да се създаде отворена база данни с минали случаи, информация за хората, колко време е отнело, къде и как е решен случая.
За целта съм създал таблица в Google Docs, която всеки може да променя. На първата страница има кратки инструкции. На втората има списък с датите от началото на 2009-та до сега. Третата страница е за самите данни и има няколко колони:
Инициали – по предложение на Николай Минев ги използвам за откриване на дубликати
Изход от случая – тук се записва дали личността е била открита, дали сам(а) се е върнал(а) или е бил с летален край
Дата на изчезване
Дата на откриване
Пол
Възраст – тук се има в предвид възрастта по време на изчезването
Височина
Телосложение
Очи
Коса – дължина и цвят
Отличителни белези – физическо и психическо състояние, татуировки, обеци и прочие.
Адрес на изчезване – тук и в следващото поле се въвежда града, квартала, адреса или направо географските координати на намирането
Адрес на откриване
Дата на бюлетина или линк към източника – това се използва за потвърждаване на откритата личност, състоянието му/й и намиране на дубликати
Цялата тази информация може да се намери в бюлетина, в прес-съобщенията на МВР и в различни новинарски сайтове. Архивът на бюлетина е от 2009-та. Затова и от тогава са датите във втората страница. Тъй като трябва да се прегледат едно по едно, в тази страница трябва да се отбелязва коя дата е вече прегледана. Може да впишете и името си, за да ви включа в списъка на благодарностите после. Прес съобщенията са по-отдавна – 2006-та. Едно улеснение е, че може да се търсят отделни ключови думи и по тях да се намират съобщенията за решени случаи. Примерно „издирван“, „изчезнал“, „открит“, „неизвестност“ и т.н.
Ще съм ви много благодарен, ако отделите няколко минути, за да въведете един или два решени случая. Има учудващо много такива предвид славата на МВР в тази област. Само за последните седмици откриха няколко безследно изчезнали, сред които и детето страдащо от аутизъм изчезнало в събота. По подобен начин въведох повечето от сегашните 110 на сайта за безследно изчезнали. Събраните данни от таблицата горе ще бъдат показани пак на картата и ще могат да се филтрират и анализират.
„Тишината е спор, който се води с други средства.“
Ернесто „Че“ Гевара
Смятам, че може да приложим думите на този символ на революцията в ерата на интернет. Липсата на яснота за състоянието на собствената ни държава в наши дни има съпоставими последствия за отделния гражданин, както по времето на Че. Тук обаче няма да говоря за сваляне на правителства и вдигане на оръжие. В наши дни информацията е по-силно оръжие и в следващите редове ще се опитам да ви покажа, че отворените (или свободни) данни ще променят начина, по който общуваме с и контролираме управляващите.
Какво са отворените данни? Това е статистическа информация, анализи, сурови цифри от преброявания и най-вече – отчети на различни ведомства. В една администрация има постоянен поток от най-разнородни данни, на базата на които би трябвало да се вземат решения. Пример за такива данни са заболеваемостта разпределена по региони, възрастови групи и месеци от годината. Затварянето на болници сега е тежка тема у нас и точно анализ на такава информация би помогнала да се оптимизира къде какви здравни заведения и инвестиции са нужни.
В основата си, цялата тази информация е принципно публична и всеки (на теория) може да я получи, ако се позове на закона за достъп до информация. Проблемът с това е, че 1. трябва да знаеш каква информация търсиш, 2. получаваш моментно състояние, а не постоянен поток от данни и 3. често документите се бавят или въобще не ги получаваш. Идеята на отворените данни е, че правителството предоставя цялата тази информация в публичното пространство през определен период във формат, който е удобен за визуализация или анализ. Това най-често са Excel таблици, XML или RDF*.
Когато предложих идеята за нещо такова в България като кауза на Капитал, от Програма „Достъп до информация“ са отговорили, че на този етап се борим въобще да дадат някакви данни, пък какво остава да пуснат голяма част от тях ей така в мрежата. За жалост са прави за нежеланието и мудността на администрацията, но има няколко светлинки в тунела. Първата от тях откриваме точно в Капитал, където комбинират данни от НСИ, за да покажат разпределението и растежа на заплатите по градове, както и такива от БНБ за увеличаването на лошите кредити в последно време. За целта, използват един уникален инструмент – GapMinder, на сайта на който ще намерите подобни данни в световен мащаб. Подобна информация показах и аз, но за смъртността и сърдечно-съдовите заболявания.
Друг пробив в посока отворени данни е успешната акция за публикуване на разпечатките от гласуванията на депутатите. Законът беше обнародван наскоро и сега очакваме първите документи. Тази информация може да се използва например, за да се сравнят публичните изказвания на депутати и предизборните им речи с реалните им действия. Друг проект, който започнах наскоро, е регистър на безследно изчезналите в България. В него с времето може да се събере информация за това къде, какви хора и с каква честота изчезват. В едно от предложенията, които получих, имаше идея тези данни да се сравнят с общата престъпност в региона. За жалост, събирането на такава информация е изключително трудно дори и с полицейските бюлетини. Затова след заявеният от говорителя на МВР интерес към проекта ми се надявам всичко това да се публикува в отворен формат, за да може да се анализира свободно.
Ползата от отворените данни е описана много добре в The Guardian от Симон Роджърс. Там той посочва един нов тип журналистика – този на данните, където хората в медиите ще се гмуркат в море от свободни документи, ще ги анализират и ще вадят пикантни подробности около резултати и провали на стратегии. В социалните мрежи хората пък ще могат да комбинират и визуализират информацията така, че да обяснят на другите по-добре различни процеси и проблеми.
Ако си мислите, че това бъдеще е още далеч, помислете пак! В същата статия се говори за плановете на британското правителство да „освободи“ огромни масиви от публични данни по начина, за който говорих горе. В щатите пък, Обама в слизането си на власт създаде портала Data.gov, където вече десетки хиляди правят анализ за правителството на добра воля и вадят изводи на базата на отворени данни. И в момента виждаме хиляди „иконографики“, които визуално ни обясняват сложни данни за икономическата криза, разливът от петрол или климатичните промени. Тези данни са и от голяма полза най-вече на бизнеса, защото помагат за планиране, предвидимост на разходите и намиране на нови ниши в пазара. Други уникални примери може да видите под статията ми.
Инструментите са налице. Липсват данните.
В един друг цитат, приятелят ни Че казва „Революцията не е ябълка, която пада когато узрее. Ти трябва да я накараш да падне.“ В този смисъл не мисля, че трябва да изчакаме моментът да узрее, за да поискаме отворени данни. Тези решения се взимат от хора на горните етажи и с подходящи аргументи и софтуер, може да се заобиколи неефективността на администрацията под тях. Същността е да им покажем, че отваряне на данните не означава, че разкриват грешките си, а че дават възможност на всички да помогнат с решението. Ако не го сторим, както ние – гражданите, така и самите управляващи ще трябва още дълго да се борят с дребни чиновници за всяко парче информация.
Следва лекцията на Тим Бърнърс-Лий за годината, през която данните станаха отворени по цял свят. Той дава прекрасни примери за важността на отворените данни и нуждата правителствата да го осъзнаят. Втората лекция е на Ханс Розлинг – човекът зад GapMinder, който разбива представите ни за разпределението бедността, СПИН и детската смъртност по света. Поселеният пример, който искам да ви дам, идва от Тед Дейвънхол, който показва че здравето ни зависи от това къде живеем като комбинира данни за индустриални комплекси, замърсяване и прочие.
* :XML е формат, които предава данните в структуриран вид, подходящ за четене от компютър. RDF се базира на XML, но включва и семантична информация – такава, че компютъра да разбере какво всъщност чете и сам да може да намери връзка с други бази данни. RDF е един от езиците, който стои в основата на третото поколение интернет.
Благодаря на Радо, че във Facebook ме насочи към статията на The Guardian.
Преди малко повече от година получих писмо от една майка, чийто син бе заминал в чужбина да учи. Постепенно бе загубила всякакъв контакт с него и се притесняваше. В отчаянието си бе започнала да пише на случайни хора живеещи извън България дали са го виждали някъде.
В България има стотици безследно изчезнали. Напоследък, покрай инициативността на роднини и голямата роля на интернет, нашумяха няколко такива случая. Зад тях обаче стоят много не-разгласени и неразрешени. В Добрич преди години са изчезнали над 20 младежи и девойки, а местните полицаи не са направили нищо. Съмненията са паднали върху местни бандити и защо не – в регион сме, където процъфтява търговията с хора и органи. Аз обаче не искам да спекулирам какво може да се е случило с тях, а какво може да се направи на момента, в който се открие, че има проблем. Известно е, че първите часове са критични.
За жалост, в България към този момент няма публична база данни на безследно изчезналите. Най-много да се пусне за кратко снимка по новините с име и телефон. Какво става обаче, ако искаме още информация за лицето или сме пропуснали да го разгледаме добре? Покрай един такъв случай през Април се замислих какво може да се направи и в типично мой стил, започнах да търся инженерно решение на проблема. Започнах сайт, който да поставя снимки на изчезнали на карта, заедно с подробно описание, снимки и контакти. Проектът обаче засече и не постигнах голям напредък, докато не гледах шоуто на Росен Петров миналата неделя. Тогава гостуваха близки на изчезнали и думите им ме подтикнаха да пусна някаква работеща версия колкото се може по-бързо.
Името, което избрах след допитване в Twitter е Lipsva.com. Вече има страници във Facebook и Twitter. Освен, че преосмислих целия си подход към сайта, в самото начало поставих три цели за него:
Сайта ще съдържа регистър на изчезналите, където всеки ще може да намери допълнителна информация и снимки
С помощта на банери, а и в самия сайт, на посетителите ще се показват първо хора, които са изчезнали близо до тях
Географското разположение на изчезналите ще позволи да се открият феномени като този в Добрич и да се направи анализ
На този етап съм включил само основни функции, но имам списък с още доста, които чакат на опашка (всъщност е mindmap). В общи линии, сега сайтът показва липсващите хора на карта, както и като списък. При местенето или увеличаването на картата, списъкът се подрежда спрямо това, кой е най-близко до центъра. Може да го подредите и по хронологичен ред. При влизането в сайта, картата ще се опита да засече в кой град и квартал се намирате и ще се центрира там като включи най-близките изчезнали. Ако не успее, ще ви попита от кой град сте. При отваряне на профил, на него се показва описание, дата и място на изчезването, контакт, допълнителна информация, линк и галерия със снимки.
За сега съм добавил 5 безследно изчезнали (всички от началото на годината), за които успях да намеря информация в мрежата. През април се свързах с говорителя на МВР и той спомена, че има интерес сред колегите му към моя проект. Надявам се да ми помогнат с още информация и снимки. Подготвил съм и банери за сайтове (там ще намерите и кода им). Големият банер е специално за 404 страниците на вашия сайт/блог. Това се показва, когато някой отвори грешен адрес или не се намери търсенето. Обикновено са празни с по няколко думи и си мисля, че психологически биха били добро място за такъв банер.
Част от 20-тината допълнения, които планирам, включват:
Търсачка за градове и хора. Трябва да показва колко изчезнали има в града и около него.
Формуляр за добавяне на изчезнали. Кода е готов, но трябва да се изчисти. Тук проблемът е и в модерирането, но имам решение
Интеграция с Facebook и Twitter. Добавените хора трябва да се качват и там
Новинарска секция за изчезналите. Роднините трябва да могат да добавят новини и съобщения. Трябва да могат да се добавят и коментари
Добавка WordPress за автоматично добавяне на банер на страницата 404 и по желание – банер отстрани на сайта
Публикуване на данните в отворен формат – XML, RDF, JSON и RSS
Общ дизайн и реклама. Не съм дизайнер, затова всяка помощ ще е добре дошла
Финансиране. По принцип няма разходи освен за домейна, личното ми време и нервите на годеницата ми. Ако ще се работи сериозно по това, в даден момент ще е добре да се направи един проект с евро-финансиране или нещо такова. Някой даде идея за PayPal сметка за дарения към сайта и сигурно ще го направя. Няма да слагам реклами.
Нямам илюзии, че този сайт ще започне да спасява хора или да промени нещо в статуквото. Това е моят отговор на вътрешна нужда да направя нещо по въпроса и ако помогне дори на един човек, значи ще си е струвало. Вие може да ми помогнете като тествате, като сложите банер на сайта си, с код, лого или дизайн, като разкажете на приятелите си за него или просто като се замислите колко хора подминавате всеки ден и че някое семейство може да издирва един от тях.
PS: Искам да благодаря на всички, които ми помогнаха с тестове, идеи, предложения и подкрепа. Благодаря и на Janine@Flickr за снимката
Започнете анкетата
Форумът „
Покрай 
В основата си, цялата тази информация е принципно публична и всеки (на теория) може да я получи, ако се позове на 
