Tag Archives: евроизбори

Всичко е избори. Другото чака

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vsichko-e-izbori-drugoto-chaka/

Всичко е избори. Другото чака

В следващите два месеца всичко е избори – работата на парламента, действията на служебното правителство, комуникацията на президента Румен Радев и подновените му участия в заседанията на Европейския съвет в Брюксел, акциите на службите, МВР и антикорупционната комисия.

Единствено Конституционният съд (КС) не участва в тази какофония, но със сигурност ще допринесе, тъй като се очаква решението му по конституционните промени, оспорени от Радев и от две партии – „Възраждане“ и „Има такъв народ“. Каквото и да е то, също ще влезе в предизборна употреба от едната или от другата страна. 

Дори и истини да чуем, ще имаме едно наум, че това все пак е рекламната пауза, 

коментира по БНР социологът Първан Симеонов, директор на „Галъп интернешънъл болкан“.

Каквито и истини да се чуят в следващите седмици, до една ще са закъснели. Партньорите в доскорошното управляващо мнозинство – ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, са разделени и изпокарани. А политолози пробват с хипотези за формулата на властта след юнските предсрочни парламентарни избори и европейския вот – ще преговарят ли отново трите формации за съвместно управление и изобщо кой ще преговаря, възможно ли е да има трети различен или дори четвърти… Тази седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че „в едно парламентарно мнозинство [в 50-тия парламент – б.а.] трябва да има по-широка палитра на подкрепа“.

Анализите и прогнозите оформят три опции:

  • всичко ще е както преди; дори и да има промяна в числеността на парламентарните групи, ще е незначителна;
  • нищо няма да е както преди, защото съотношението на силите ще е силно променено, което ще промени и договорките и разпределението на властта;
  • няма време за нов силен играч на политическата сцена – да се разбира, че евентуалният президентски проект ще прескочи и този вот.

Едно наум за парламента

В 49-тия парламент, който ще работи още месец, се раждат единствено временни комисии, които депутатите ще използват в предизборната кампания. Тези формирования ще произведат единствено послания за предизборна агитация и пропаганда. Времето няма да им стигне, за да проучат задълбочено проблема, заради който е формирана съответната комисия, а депутатите получават допълнителни средства върху възнагражденията си. 

Народните представители дори не са приключили работата в създадени по-рано други шест временни комисии – за сигурността на машинното гласуване; за защита на правата на психично болните пациенти и изготвяне на законодателни промени, които да ги гарантират; за сделката между „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“; за аферата „Нотариуса“, за дейността на Глеб Мишин, едно от главните действащи лица в престъпни схеми за придобиване на българско гражданство.

Единствената комисия, върху която са се съсредоточили управляващите, е за Нотариуса. При изслушването си тази седмица обаче вътрешният министър Калин Стоянов отново е отказал да съобщи/потвърди вече известния факт, че убитият дилър на правосъдие Мартин Божанов – Нотариуса е бил доверено лице и сътрудник на МВР. (Информацията обяви във Facebook журналистът от Антикорупционния фонд Николай Стайков, както и името на човека, вербувал го през 2005 г. – Виктор Младенов от Трето РПУ в София, „извършвал множество нерегламентирани справки в базите данни на МВР по отношение на лица, оперативно интересни за Нотариуса, включително за свидетели срещу него“.)

Да не забравяме и временната комисия, която разследваше полицейското насилие на протеста срещу БФС и чиято работа официално приключи в средата на март, но липсват заключенията. 

Сега тази бройка се попълва с нови три комисии, гласувани в полунощ на трети срещу четвърти април, всички със срок на действие от месец. Едната, предложена от ИТН, е за проучване на корупционни практики в Агенция „Митници“ и евентуалната роля на министъра на финансите Асен Василев в тях. Комисията ще бъде оглавена от Тошко Йорданов от ИТН. За другите две председатели така и не бяха избрани – преди всяко тяхно заседание председателят на парламента ще решава кой да ги ръководи. 

Най-много парламентарно време отнеха дискусиите и гласуването на предложена от ПП–ДБ комисия за изчезналата пътна карта за реализацията и преминаването на газопровода „Турски поток“ през България (разширение на газопреносната мрежа, под каквото име е известен проектът). Документът описва етапите на изпълнение на тръбопровода, който транзитира природен газ за Сърбия, Австрия и Унгария. Вероятно копие на пътната карта се появи в кореспонденция от хакнатата от украинци поща на Евгений Зобин, помощник на високопоставения руски политик Александър Бабаков. Бившата министърка на енергетиката Теменужка Петкова (ГЕРБ), подписала пътната карта през 2017 г. заедно с шефа на „Газпром“ Алексей Милер, отговори така на въпроса на ПП–ДБ къде е оригиналът: 

Пътната карта ви е предоставена по времето на управлението на Кирил Петков, от ДАНС ви е предоставено копие.

Третата комисия е за необходимостта от дерогацията на „Лукойл“ и ефекта върху потребителите и режима в Русия. 

Наред с комисиите обаче парламентът прие безпрецедентно решение, с което на практика забрани на финансовия министър в оставка Асен Василев да харчи пари от бюджета, освен за пенсии, заплати, неотложни социални плащания и падежиращи плащания по държавния дълг – до назначаване на служебно правителство. Предложението на ГЕРБ–СДС и ДПС e поредното, с което парламентът „трича“, по определението на ClubZ, Василев, когото ще задължи да изплати по 75 лв. за великденски добавки на над 500 000 пенсионери с пенсия до линията на бедност от 526 лв. Идеята е пак на ГЕРБ и ДПС. 

Приемайки друго предложение на ГЕРБ, депутатите задължиха Министерството на финансите да внесе до края на март 1 млрд. лв. във фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Решение, което правителството в оставка даде на КС с мотива, че плащането е трябвало да бъде записано в Закона за държавния бюджет. На КС е дадено и ограничението, наложено на финансовия министър, да прави разходи извън тези, които му разреши парламентът.

Ще бъде чудо, ако 49-тият парламент свърши и друга работа, освен предизборната агитация, в оставащия му не повече от месец. Например да приеме законопроекта за еврото, който мина обществено обсъждане и е важен в контекста на целта за присъединяване към еврозоната през 2025 г.

Пътната карта за „Турски поток“ vs. дерогацията за „Лукойл“

Дискусиите по създаването на комисиите се превърнаха в предизборен диспут. Нито една от двете политически сили не предложи създаването им, когато се „сглобяваха“. Сега Венко Сабрутев от ПП гръмовно пита от трибуната: „Кой и колко открадна от изграждането на „Турски поток“? Кой позволи българската енергетика да бъде поета на управление от Москва? Нямам търпение да ви видя физиономиите, когато пратиме [sic!] документа на прокуратурата“, предизвиквайки отговори в същия натюрел от ГЕРБ. 

На 6 март с колегите сме задали въпрос към енергийния министър дали пътната карта, показана на обществото и изкарана от хакнат имейл на сътрудник на руски депутат, е истинската пътна карта и е била в Енергийното министерство. Питали сме като народни представители къде е пътната карта, имаше и разследване на ДАНС. Отговорът на самото министерство е, че самото министерство не е убедено каква е пътната карта и откъде е,

каза депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев. От ГЕРБ–СДС не им останаха длъжни.

Разликата между на „Лукойл“ дерогацията и „Булгартрансгаз“ е една основна. Единият проект генерира печалба, генерира приходи. Другият проект – точно обратното, пълни гушата на така наречения „омразен режим“ на Путин,

заяви народният представител Александър Ненков.

Според бившата енергийна министърка Теменужка Петкова, настояща депутатка от ГЕРБ–СДС, има паметна записка за проекта в ДАНС и всеки журналист можел да я поиска. От предоставените на Mediapool.bg данни от „Булгартрансгаз“ става ясно, че от пускането в експлоатация на продължението на „Турски поток“ през българска територия приходите от резервирани капацитети и пренесени количества природен газ са 1,308 млрд. лв. Тоест съоръжението, построено, за да бъде заобиколена Украйна като основна страна за транзита на руски газ, е изплатило над половината от направената от „Булгартрансгаз“ инвестиция. (От 1 януари 2025 г. Киев спира транзита на руски газ през своя територия и „Турски поток“ през България е един от двата варианта за доставки на синьо гориво за Централна Европа заедно с „Ямал“ през Германия.)

Две наум, три наум

Какъвто и да е съставът на служебното правителство с премиер председателя на Сметната палата Димитър Главчев, който излиза в неплатен отпуск, несъмнено ГЕРБ ще има влияние в него. Преди да бъде избран начело на държавните одитори, Главчев беше председател на Контролната комисия на ГЕРБ, депутат от ГЕРБ в няколко парламента и за кратко председател на Народното събрание. Своята кариера и съответстващата ѝ тежест в обществото той дължи на партията, направила толкова много за него. 

Макар да обеща на президента Радев неутрални и равно отдалечени експерти за министри, самият той не минава за такъв. Но въпреки че е невидима за обществото, комуникацията му с държавния глава, а защо не и с Бойко Борисов, със сигурност не престава, за да няма сътресения при указа за назначаване на служебния кабинет.

Служебният кабинет на Димитър Главчев, освен с наклон към ГЕРБ, се оказа и с реверанс към президента. Людмила Петкова – вицепремиер и министър на финансите, експерт с дълъг опит, свързват я с ДПС. Калин Стоянов – министър на вътрешните работи, най-спорното име в този кабинет, предизвикало остра реакция в ПП–ДБ. Виолета Коритарова – министър на регионалното развитие и благоустройството, оглавила Агенцията по геодезия, картография и кадастър в третия кабинет на ГЕРБ. 

Ивайло Иванов, който е избран за министър на труда и социалната политика, също е кадър на ГЕРБ. Министърът на отбраната Атанас Запрянов досега беше заместник-министър. Министърът на външните работи Ивайло Ценов е бил 15 години консул на България във Виена. За министър на правосъдието обаче е избран заместник на Борислав Сарафов – Мария Павлова.
Министър на образованието остава проф. Галин Цоков, един от хората, за които премиерът в оставка Николай Денков каза, че е бил номинация на ГЕРБ.

Министър на здравеопазването е Галя Кондева, изпълнителна директорка на болницата по хематология. За министър на културата Главчев връща министър от служебните кабинети на президента – Найден Тодоров. Министър на околната среда и водите става един от заместник-министрите – Петър Димитров. Министър на земеделието остава Кирил Вътев. Георги Гвоздейков също запазва поста си като министър на транспорта, заради което ще бъде изключен от ПП.

За министър на иновациите и растежа е избран дългогодишният председател на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов, а за министър на иновациите и растежа – Росен Карадимов, до момента председател на надзора на Българска банка за развитие. Карадимов е свързван с новото ляво, което се опитват да изградят отцепници от БСП. Шефът на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов става министър на енергетиката, за министър на електронното управление е избран Валентин Мундров, който и по време на преговорите за ротация беше предложен от ГЕРБ за позицията, а сега е заместник-министър. За министър на туризма е предложен шоуменът и продуцент Евтим Милошев, а за министър на младежта и спорта – Георги Глушков, първият българин, играл в NBA.

Прегрупирането на политическата сцена между доскорошни яростни противници, които създават временни съюзи, вече не изненадва никого. Интересите на първо място.

ПП–ДБ пак се фокусират върху отколешния си политически враг – ДПС и санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски, обявявайки, че съпредседателят на ДПС е в основата на дирижирана атака срещу тях, при която са задействани всички „бухалки“. (Все пак с ГЕРБ ще търсят обща платформа след изборите през юни.) Съпредседателят на ДБ Христо Иванов повтори, че разривът при ротацията е настъпил, тъй като Пеевски не е получил исканото. А премиерът в оставка Николай Денков определи посочения от Доган за лидер на ДПС така:

Делян Пеевски в момента е най-голямото зло, което се случва в България.

Четвърт век по-рано тогавашният премиер Иван Костов каза същото за Ахмед Доган: „Доган е проклятието на България.“

В антракта между две правителства

Шумната акция на ДАНС със 72-часовото задържане на назначената преди месец и половина шефка на Агенция „Митници“ Петя Банкова и заместника ѝ Людмил Маринов се състоя в антракта между две правителства – кабинета в оставка на Николай Денков и служебния с премиер Димитър Главчев. Банкова вече е с повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, действала от 2022 г. и занимавала се с търговия с влияние, подкупи и контрабанда. 

Публикуваната на сайта на Агенция „Митници“ нейна биография е постна – съдържа данни за образованието, но не и за конкретните длъжности и институции, в които е работила през годините, освен споменатата ДАНС, но без уточняване на периода. (Кадър на ДАНС – Плевен е и Маринов, когото тя е довела в агенцията.) Завършила е Академията на МВР, право в Югозападния университет и докторантура в УНИБИТ, т.нар. Библиотекарски институт – визитка, която повече подхожда за кадър на ГЕРБ или ДПС. Банкова няма опит в Агенция „Митници“, където Асен Василев я назначава първо за заместник-директор, а от края на февруари т.г. и за директор.

Медиите веднага припомниха, че нейният брат Стефан Банков оглавяваше „частната ДАТО“ на бившите вече главни прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев и беше началник на „Вътрешна сигурност“ на МВР. Разследващият сайт BIRD припомня, че той беше уволнен от вътрешния министър Бойко Рашков заради масовите подслушвания на протестите през 2020 г. Съдът обаче го върна, а въпреки че МВР обжалва, после „забрави“ да плати държавната такса от 70 лв. и така делото беше прекратено.

Сега Банков е прокурорски помощник на Сотир Цацаров, който след мандата си на главен прокурор и работата като председател на КПКОНПИ се върна във Върховната касационна прокуратура. В повечето публикации се споменава една и съща информация – че братът и сестрата не поддържат връзка помежду си, без източник за тези подробности.

Назначението на Банкова бе в момент, в който Асен Василев изненадващо обяви сливане на Агенция „Митници“ и НАП – инициатива, която не присъства в одобрената управленска програма на правителството до края на 2024 г. Стъпки в посока на реално сливане не бяха предприети, освен кадрови смени. 

Една версия срещу друга версия

Банкова е задържана заедно с други шестима, а версиите са различни. Управляващите и тя самата казват, че акцията е заради нейната добра работа срещу контрабандните канали, контактите с международни партньори и силно увеличените приходи (за последното не са предоставени данни, а и тя е на поста малко повече от месец). Изтъква се и заловена наскоро пратка от 180 кг кокаин в хладилен контейнер с банани на пристанище Бургас – по сигнал от австрийските служби. 

На тези твърдения се противопоставя разследването, което се води срещу организирана престъпна група за контрабанда, пране на пари, подкуп и длъжностни престъпления, започнато в условията на неотложност. В медии се появява контролирана информация от разследването, например че висш полицай е станал анонимен свидетел по делото срещу шефа на Агенция „Митници“, промъкват се и данни за контрабанда на цигари в големи количества. Все още обаче няма официални изявления от МВР, ДАНС и КПКОНПИ, за чиято първа жертва се обяви Банкова.

„Както знаете, в момента на ГКПП „Капитан Андреево“ има служители на САЩ и това е изцяло по моя инициатива и по тяхна партньорска инициатива“, заяви пред журналисти Петя Банкова преди задържането ѝ. В пост в социалните мрежи бивш заместник-министър на финансите с ресор митници – Георги Кадиев, заяви, че става въпрос за един-единствен служител на САЩ, изпратен на пристанище Бургас.

Цялата информация за акцията срещу Петя Банкова е оскъдна – къде е истината и дали става въпрос за реална битка срещу контрабанда, или за опит за овладяване от кръгове, чиито интереси са нарушени, обществото няма как да прецени. Фактът, че се прави точно сега, показва предизборни усилия. А поради липса на разбирателство в управлявалата доскоро сглобка ПП–ДБ пък не успяха да наложат искането си за смяна на шефовете на служби, назначени при служебното управление на президента. Според ГЕРБ и ДПС те работели чудесно.

Предизборната кампания започна и гражданите са облъчвани с истини, полуистини и откровени лъжи. На изпроводяк премиерът в оставка най-сетне каза и кои са министрите в правителството, предложени от ГЕРБ чрез Мария Габриел. Това са министърът на културата Кръстьо Кръстев, на образованието – Галин Цоков, на иновациите и растежа – Милена Стойчева и на туризма – Зарица Динкова. 

Изглежда, че вътрешният министър Калин Стоянов и министърът на електронното управление Александър Йоловски са се „обърнали“ на другата страна по време на 9-те месеца. А след като ПП–ДБ поискаха оставката на Стоянов, той е в открит конфликт с тях и дори обяви как съпредседателят на ПП Кирил Петков поискал от него да назначи Кирил Ценкин за шеф на предизборния щаб. (Служителят на НСО Ценкин стана зам.-министър на вътрешните работи по предложение на Петков.) 

Всичко е избори.

Българският казан и ЕС

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/bulgarskiyat-kazan-i-es/

Българският казан и ЕС

ЕС е затвор, а само България не може да направи референдум, за да излезе от него, горещеше се навремето лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, но четири години по-късно вече не иска напускане на „затвора“, а група в Европейския парламент (EП). Същото, към което се стремят и други крайнодесни партии във Франция, Италия, Австрия, Белгия, Испания и Португалия. Възходът е видим и в другата част на Европа – в България и в Румъния, Хърватия, Естония. В Германия напрежението ескалира в многохилядни протести, когато се разбра, че неонацисти и членове на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ са обсъждали планове за депортиране на милиони германци с чуждестранен произход.

Те не искат разпад на ЕС, те искат да управляват ЕС, за да го променят. Недоволството на гражданите, обезпокоени от войната в Украйна, тъй като са засегнати от нейните икономически последици, налива бензин в реториката им. Тя вече не е откровено проруска, колкото евроскептична, а в последните месеци връх отново взема антимигрантският вектор – една от най-дълбоките разделителни линии в европейските общества. От 2014–2015 г. насам, когато военните конфликти в Близкия изток и Северна Африка предизвикаха невиждани емигрантски вълни към Европа, този натиск не е спирал и темата за мигрантите поляризира обществото.

Жонгльори със страхове

Европейските избори са след малко повече от четири месеца, а за партиите в евроатлантическото мнозинство, което управлява България, става все по-трудно да веят синьото знаме с 12 златни звезди. От 2009-та, когато европейските граждани директно гласуват за национални представители в ЕП, предстоящият на 6–9 юни вот е ключов заради възхода на крайната десница и мястото, което ще заеме в 720-членния законодателен орган. Колко от 17-те български евродепутати ще спечели „Възраждане“ при електоралния праг от 5,88%? Трима, колкото и управляващата коалиция ПП–ДБ – според прогноза на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), озаглавена „Рязък завой надясно“ и базирана на проучване в 27-те страни на ЕС. В настоящия ЕП „Демократична България“ има един депутат – Радан Кънев, в групата на Европейската народна партия (ЕНП), на която и това, и всички останали проучвания отново отреждат първото място, макар и в намален състав. Според Politico – 171 вместо сегашните 182-ма. 

Въпреки първоначалните нагласи „Възраждане“ не се представи особено добре на местните избори миналата есен. А за да я чуят избирателите ѝ сега, трябва да се надвиква с БСП и с представители на извънпарламентарната Левица. Но Костадин Костадинов и последователите му вече са доказали, че умеят да жонглират със страховете на хората. Истеризирали са до крайност „опасните ваксини“, „джендърите и еврогейовете“, „храната от насекоми, която предизвиква от рак“, „България ще стане бежански лагер“, „управляващите са фашисти“ – заради демонтажа на МОЧА, „края на българщината“ заради фейка с „премахването на „Аз съм българче“ от учебниците“.

Трудната кампания

За управляващите кампанията ще е трудна. Трудна ще е дори за ДПС с тяхната относително константна подкрепа, която обаче намалява, ако се съди по последните вотове. На европейски избори активността традиционно е по-ниска, а и няма как да гласуват българските изселници в Турция, с чиито гласове Движението минава 300 000 бюлетини. На евровота през 2014-та ДПС спечели четири места, през 2019-та – три, а сега ЕСВП му отрежда двама евродепутати. Смяната на върха също разколебава електората на ДПС, който отдавна не е „рая покорна“. Предстоящият през февруари избор на председателя на парламентарната група Делян Пеевски за колидер заедно с близкия до Доган депутат Джевдет Чакъров не внушава стабилност и единение. 

И в ГЕРБ е неспокойно. Под повърхността, където лидерът Бойко Борисов продължава да ораторства като същи балкански Цицерон, къкри недоволство. Дали ще се уталожи, зависи от раздаването на картите при номинациите за регулаторите, особено за най-важните от тях. Ако например ПП получи Комисията за финансов надзор, ще продължи ли ГЕРБ да управлява Комисията за защита на конкуренцията? И всякакви такива съмнения… Борисов оглави парламентарната група, за да я държи под контрол след предсрочното изваждане от активната политика на Десислава Атанасова и изпращането ѝ в Конституционния съд. С типичния си маниер се обгради основно с жени, каквито са трите му заместнички – Деница Сачева, Рая Назарян и Теменужка Петкова. Четвъртият заместник-председател на ПГ на ГЕРБ е Румен Христов.

Но ако Борисов може да успокои лобитата с постове, след като и интересите им не бяха накърнени при разпределението на бюджетните разходи, за ПП–ДБ ситуацията е далеч по-усложнена.

Бремето на властта

След ротацията правителството ще се управлява от премиер на ГЕРБ – Мария Габриел, и ще е с мандат на ГЕРБ. Каквито и успехи да постигне, ще се приписват на партията на Борисов, а неуспехите – на министрите на ПП–ДБ, защото повечето ще останат. Коалицията влиза във втория цикъл от 9 месеца управление с нащърбен рейтинг от имотните скандали, свързани с министъра на финансите Асен Василев и депутата от ПП–ДБ Даниел Лорер, и от тяхното упорство да обяснят публично случая със сградата на ул. „Чаталджа“ 3. Залагайки на мита, че скандалът ще отшуми, двамата явно не си дават сметка, че мълчанието им ражда всякакви хипотези, а ще се появят и нови разкрития. Останалите в коалицията също ги подкрепиха с мълчание. Само Борисов заяви, че при ротацията ще поиска обяснения от Василев за случая.

Подкрепата за ПП–ДБ е ерозирала и от подписите на лидерите ѝ под силно партийната номинация на Атанасова за съдия в КС и продължаващата липса на публично известен механизъм за назначения. Самите партийни лидери избегнаха каквито и да било коментари пред медиите. Националният съвет на най-голямата партия в ДБ – „Да, България“, направи опит за покаяние, както го определи „Сега“, с няколко реда в резолюция:

Отчитаме като наша грешка неуспеха от провеждането на принципа за въздържане от излъчване на ярки политически лица за позиции, които изискват гласовете на всички участници в мнозинството и предполагат неутралност и професионализъм.

Това „признание“ няма особена стойност, нито обяснява най-същественото – защо подписите на лидерите на „Да, България“ – Христо Иванов, на ДСБ – Атанас Атанасов, и на съпредседателя на ПП Кирил Петков, са под номинацията на Атанасова заедно с тези на Борисов и Делян Пеевски. След като не просто принципът за въздържане, а законът задължава кандидатите за КС да имат високи професионални и нравствени качества. 

Независимо от негодуванието на адвокатски колегии, симпатизанти на ПП–ДБ и различни експерти, избраните за конституционни съдии Атанасова и Борислав Белазелков се заклеха в отсъствието на президента. Той не присъстваше, въпреки че в закона пише следното:

Съдията полага клетвата в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.

Румен Радев не се оттегли от клетвата, както направи предшественикът му Росен Плевнелиев, попречил по този начин на Венета Марковска да стане конституционен съдия, а просто не отиде. 

Полагането на клетва за спазване на Конституцията на фона на сериозните съмнения за нейното нарушаване е несъстоятелно, е позицията на президента. Държавният глава не приема думите да противоречат на действията, а церемониите да заменят принципите.

Из съобщение на прессекретариата на Президентството.

„Добре режисирана пиеса…“

В интервю за БНР председателят на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова определи избора на конституционни съдии от 49-тото НС като добре режисирана пиеса.

Тази много добре режисирана пиеса се заключва в нещо, което каза Десислава Атанасова по време на изслушването и което е квинтесенцията на начина, по който НС избира хора – независимо дали става въпрос за Конституционния съд, Комисията по досиетата, или Сметната палата. Тя каза: Народното събрание се забави с тази процедура, защото нямаше политическа готовност. Това показва, че Народното събрание не избира хора на лидерските позиции в държавата, когато им изтече мандатът, а тогава, когато реши, че има политическа готовност. Когато политическите договорки са стигнали до конкретните имена. 

Седем депутати от ПП–ДБ не дадоха глас за Атанасова. Един от тях – Костадин Бачийски, заяви пред Nova, че депутатите против номинацията на Атанасова били помолени да не влизат в пленарната зала при гласуването, за да няма гласове против. Сред тях са били и несъгласните от Зелено движение, част от ДБ, обявили публично преди вота, че няма да подкрепят кандидатурата.

Номинациите за листата за евроизборите неминуемо ще създадат високо напрежение между ПП и ДБ. Без предварителни консултации, от „Продължаваме промяната“ вече обявиха, че водач ще е Никола Минчев – след като отстъпиха председателското място на парламента на Атанас Атанасов, който пръв си намери „място под слънцето“. Но и ПП, и „Да, България“ ще имат национални форуми през март, а номинациите ще бъдат излъчени след тях. Все още няма и официално одобрение двете формации да се явят в коалиция на европейските избори, независимо че ПП ще търси път към либералите от Renew Europe, където е ДПС. А „Да, България“ – към ЕНП, което значи и идеологическо сближаване с ГЕРБ. Но преди това ще се опита да направи от обединението „Демократична България“ „водещ субект в център-дясното политическо пространство“ – тоест единна партия.

Някои вече тренират

В медиите вече се затъркаляха имена, сред които и това на Даниел Лорер. Изглежда, че той вече загрява за новото поприще, след като вчера предложи заедно с румънски и гръцки евродепутати да се премахне контролът по сухопътните граници между България, Гърция и Румъния.

Какво ще се случи с Радан Кънев, който преди време даде да се разбере, че иска да продължи работата си като евродепутат – на избираемо или на последно място ще е?

От средите на ПП–ДБ припомнят успехите в първите 9 месеца – дългоочакваните конституционни промени и механизма за контрол на главния прокурор, непоколебимата позиция за Украйна и за еврозоната, почти-Шенген. Но веднага след приемането на промените в Конституцията бе потъпкана една от тях – за публични и прозрачни процедури при избора на държавни регулатори, и то именно за КС. 

Премахването на Монумента на окупаторската Червена армия бе събитие, чийто имиджов ефект бе бързо изконсумиран, тъй като не бе продължен с идеи за облика на мястото в Княжеската градина. Без паметник то продължава да е постпаметник. Подкрепата за Украйна е лепилото за сглобката, неотменимо предварително условие. А дали България изпълнява критериите за еврозоната, за да приеме еврото от 1 януари 2025 г., ще стане ясно от конвергентния доклад, който ще поискаме от Европейската комисия напролет – за да бъде оценен напредъкът ни. 

Ако пък България получи дата за сухопътно влизане в Шенген през 2024 г., след като от март 2024 г. отпада контролът на въздушните и морските граници с държавите от Шенгенското пространство, лаврите ще са за вътрешния министър Калин Стоянов, за когото вече се разбра, че е номинация на ГЕРБ. Шансовете за дата не са големи в светлината на предстоящите евроизбори.

На проевропейските сили в България им трябва нов разказ за бъдещето. Иначе рискуват да са непрекъснато в отбранителна позиция и да отбиват атаките на крайната десница за Зелената сделка и бъдещето на Маришкия басейн, както и за върховенството на закона и външната политика, включваща подкрепата за Украйна, разширяването на Съюза и политиките за миграцията. 

Българският казан бавно започва да ври.

Евроизборите – равнис по шпагина

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/evroizborite-ravnis-po-shpagina/

Евроизборите – равнис по шпагина

С отрязаната ръка с шпагин при демонтажа на МОЧА на практика започна кампанията за европейските избори през май 2024-та. Про-ЕС и европейската интеграция vs. анти-ЕС; традиционни ценности vs. либерални ценности; Русия vs. Украйна – тези разделителни линии вече са ясно различими.

Операцията по премахването на паметника наля бензин в политическите страсти и оформи два лагера – на защитниците на демонтажа му, в който отново заедно са евроатлантиците и конституционалисти реформатори ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС, и на противниците, представени от БСП и „Възраждане“. „Има такъв народ“ уж не защитават МОЧА, но пък провалят заседания на парламента заедно със социалистите и депутатите на Костадин Костадинов. Но в този лагер има и други, като наредилите се да го бранят Мая Манолова от „Изправи се.БГ“ и още политици от обединението „Левицата“, включващо АБВ, „Движение 21“, а също и лица, свързвани с новия политически проект Движение „Трети март“. 

Кристализация вдясно, пренаселване вляво

Преди вота за Европейски парламент (ЕП) политическият терен в България се променя. Докато в център-дясното започва идеологическа верификация, вляво се пренаселва и накрая някой ще е излишен. Принадлежност към европейските политически семейства означава влияние върху процесите и решенията в Общността. От парламентарно представените партии европейски излаз ще търсят политическите сили от управляващата коалиция „Демократична България“ (ДБ) и „Продължаваме промяната“ (ПП), прокремълската „Възраждане“ и „Има такъв народ“ (ИТН). 

С обявения нов курс за център-дясно и единен бранд ДБ ще се стремят към Европейската народна партия, където отдавна са ГЕРБ и „Демократи за силна България“, една от трите партии в ДБ. Така че от гледна точка на Брюксел няма нищо по-нормално от настоящата коалиция, която в България наричаме „сглобка“. Сглобена е посемейному. Какво ще се случи със „Зелено движение“ при десния завой, заявка за който даде водещата политическа сила в ДБ „Да, България“? Или ще се отцепят, или част от тях ще останат в ДБ, а другите ще търсят път към левия спектър, където е родословието на всички зелени движения. 

ПП са избрали либералите, където са и ДПС. „Възраждане“, третата политическа сила в българския парламент, ще търси съмишленици в сегашната група на крайнодесните „Идентичност и демокрация“, петата по големина в ЕП. Амбициите на крайнодесните обаче са да станат трета политическа сила след евроизборите догодина. В декларация, огласена в Народното събрание преди седмица, от „Възраждане“ обявиха, че „това са партньори, с които споделят общи цели, и ще работят съвместно за опазване на традиционните ценности на нашите народи“.

Нашата мисия и историческата ни отговорност, също като тази на нашите съмишленици, са общоевропейски, надхвърлящи националните граници. Така както ние отстояваме българския национален интерес, така и нашите партньори отстояват националните си интереси – италиански, френски, германски, холандски и др.

„Възраждане“ е създала контакти и с евроскептиците от „Алтернатива за Германия“, вече присъединила се към „Идентичност и демокрация“, където са и италианската „Лига“, и френският „Национален сбор“ на Марин Льо Пен. Сред заявените цели на крайнодесните са да реформират политиките на ЕС за имиграцията и да облекчат изискванията за борба с климатичните промени, за да подпомогнат индустрията. Но партиите не са така единни по отношение на руската агресия в Украйна – водената от бившия вицепремиер и вътрешен министър Матео Салвини „Лига“ подкрепя Киев и помощите за Украйна, а представителите на Германия и Австрия заемат проруски позиции.

Болката отляво

За БСП, останала на предпоследното, пето място на последните парламентарни избори, предстоящият европейски вот ще е голямо изпитание – заради конкуренцията, която ще се появи, и обтегнатите отношения с европейските социалисти. Наскоро Euractiv съобщи, че БСП е заплашена от изключване от ПЕС, след като „Позитано“ 20 даде заявка за широка коалиция с проруски националистически партии. Родов белег на българския национализъм в най-новата история е, че всички националисти са и русофили – обратното не е задължително. 

Българските евродепутати социалисти неизменно са на проруски позиции и не подкрепят резолюции, насочени срещу Москва. От 12-те евродепутати от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, гласували преди година против резолюцията, с която Русия се обявява за спонсор на тероризма, петима са българските социалисти. Петимата бяха и против резолюцията за нова стратегия на ЕС в отношенията с Русия. Не подкрепиха и документа, с който ЕП настоява да бъде освободен бившият лидер на движението „Отворена Русия“ Андрей Пивоваров, свален през май от самолет за Варшава на летището в Санкт Петербург.

А БСП обяви, че ще работи за ляво-центристко-патриотичен фронт, и вече се срещна с 16 формации – сред тях Партията на зелените, „Български социалдемократи“, „Свобода“, „Български възход“, ВМРО, няколко земеделски съюза, но не и „Атака“ и „Възраждане“.

Напусналите или изключени от БСП социалисти обаче обмислят алтернатива на партията на Корнелия Нинова. Напусналата преди дни БСП Весела Лечева, депутатка от левицата в няколко парламента, даде да се разбере, че такава предстои, тъй като не вижда светлина в тунела за БСП, но не губи надежда, че ще дойдат по-добри дни за социалистите в страната. Изявлението ѝ бе тутакси обвързано с политическия проект, свързван с президента Румен Радев – Движение „Трети март“. Не е тайна, че Лечева е от президентския кръг, тя беше министър на младежта и спорта в назначените от него служебни кабинети.

Засега новата икона на лявото в България – Ваня Григорова, останала втора на кметския пост в София с по-малко от 5000 гласа след кандидата на ПП–ДБ Васил Терзиев, ще трупа още рейтинг като общински съветник в СОС. Нейният потенциал ще бъде изпробван на парламентарни избори. Един от навигаторите ѝ в политиката – председателят на столичната организация на БСП Иван Таков, я държи встрани от по-чести и активни коментари за МОЧА. 

Въпреки изказванията за газовата политика и с колко са ощетени българските данъкоплатци след спиране на руския газ, Григорова е по-умерена от социалистите, разярени срещу демонтажа на паметника. Добре избрана тактика – тя е позиционирана като защитник на оскърбените и унижените, борец за социални права и свободи, нейният профил на синдикалист е по-широк от този на партиен апаратчик. Нека „другарите“ дават политическите оценки.

Колко ляво обаче е съхранено в БСП, която остави на заден план традиционни за левите партии икономически теми и вместо тях извади борбата за национални празници, евроскептицизма, Истанбулската конвенция, традиционните ценности, вкопчила се в шпагина на съветския войник? Но шпагинът вече е на земята, а същият сюжет е захапан и от „Възраждане“, така че на български терен е трудно да различиш леви от крайнодесни. Едните ще станат излишни.