Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/iag-otgovori-analiz.html
На 11 декември 2023 г. сайтът за разследваща журналистика “Биволъ” изпрати пет ключови въпроса към ресорния зам.-министъра на земеделието и горите Мирослав Маринов и към изпълнителния директор на Изпълнителна агенция…
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deset/
Преди пет години и половина разказах за началото на „Тоест“. Част от проекта съм още преди изобщо да се осмелим да стартираме. Досега съм похарчил адски много време, лични средства и нерви (в това число и немалко разгорещени семейни спорове). Не съжалявам! Защото смятам този проект за едно от най-важните ми житейски начинания – макар да няма нищо общо с професията ми или с индустрията, в която работя. Този текст индиректно обяснява защо продължавам да се боря за него.
Досега в началото на всеки септември екипът на изданието се завръщаше от лятната пауза с нови интересни материали по разнообразни теми. Тази година се налага да забавим рестарта с един месец и да започнем новия „сезон“ с притеснение за бъдещето. Причините за това са изцяло финансови. Колкото и свити да са месечните разходи на „Тоест“, приходите не достигат, за да ги посрещнем. И имаме спешна нужда от помощ.
През тези пет години и половина оцелявахме основно на мускули и с микродарения от читателите ни. В началото на 2023 г. обновихме изцяло сайта, разширихме формите за подкрепа, като добавихме дарителски пакети и създадохме с партньорите ни от фабрика „Гайо“ специален шоколад с кауза. Преструктурирахме дейността, привлякохме нови редактори и автори и „Тоест“ се сдоби с нова динамика и рубрики, които не останаха незабелязани, а отзивите бяха силно позитивни. Това предизвика скромен ръст в месечните дарения, но той не е достатъчен за да компенсира разходите.
Нямаше как да продължим само с краудфъндинг и потърсихме допълнително финансиране чрез програми, които подкрепят културни и медийни проекти. Кандидатствахме самостоятелно и в партньорство с други организации по шест програми за финансиране. До този момент обаче нямаме положително развитие. По различни причини – за едни не сме „културна институция“, при други не ни достигна половин точка, за да се класираме. Трети поискаха от нас устойчив бизнес модел, който да ни държи на вода и без финансиране. Любопитно, коя медия има такъв? И ако бяхме намерили този модел, щяхме ли да търсим друго финансиране?
Българският медиен пазар е ограничен най-напред от езика, на който говорим и пишем. В допълнение на това, скорошни изследвания потвърждават, че повече от половината българи съзнателно избягват новините, а едва малко над 15% от тези, които разчитат на медиите, за да се информират, използват онлайн издания. На този фон „Тоест“ е аналитична медия за бавно четене, която държи на чистотата на езика и правилния изказ, съзнателно не използва прилепчиви заглавия и лековати дописки. Публиката ни е мислеща, образована и цени тези наши усилия, но няма как да е масова. И много малка част от нея ни подкрепя финансово.
Следващата ни стъпка е да търсим дългосрочни и ангажирани партньорства с бизнеса. Онзи успешен и почтен български бизнес, който припознава нашата мисия да създаваме качествена и ангажирана журналистика. Който съзнава защо е важно и нужно в България да има независими медии. Независими включително от рекламодатели. Красноречив пример е нашият скорошен материал за A1, който никоя друга медия не се престраши да коментира. Обяснението е просто, A1 е рекламодател, който никой не би искал да разсърди.
Търсим бизнес партньорство с компании, които биха ни подкрепили не срещу стандартното „медийно отразяване“. Екипът на „Тоест“ може да предложи много повече от това. Вече имаме разговори в тази посока, но те също отнемат някакво време. Дотогава обаче „Тоест“ се нуждае от спасителен пояс. И това е целта на този текст.
Обръщам се към всички, които биха могли да си позволят малко по-сериозен разход за няколко месеца. И на които им пука за средата, в която живеят. Обръщам се и към колеги от ИТ бранша, които зная, че в общия случай имат жизнен стандарт над средния. Ще се намерим ли десет души, които в идните четвърт до половин година да даряваме по 250 лв. месечно, за да запълним недостига в издръжката на „Тоест“? Аз, разбира се, ще съм първият от тези десет души. Това време е необходимо, за да развием бизнес партньорствата, които се надяваме да превърнем във витален стълб на модела ни за финансиране.
Разбира се, всеки лев е важен в момента и ще сме благодарни да изберете и някой от другите дарителски планове. Можете да дарите и еднократно сума по ваш избор с карта или с банков превод.
По този начин ще помогнете заедно да спасим проект, който отстоява репутацията си на качествена медия вече повече от пет години. Помогнете ни да съхраним екипа и направеното дотук. В България има огромна нужда от стойностна публицистика, а „Тоест“ има и още много мечти в развитие. Но няма как да полетим, ако не можем да отскочим.
P.S. Предполагам, че е излишно да споменавам, че аз в лично качество не съм взел нито лев за вложените си усилия в проекта. И не възнамерявам.
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/ukraine/
Още когато Путин анексира Крим се погрижих да се дистанцирам от хора, които подкрепяха или омаловажаваха случващото се. Включително неколцина близки приятели.
Вече повече от две години нямам Facebook и така светът изглежда малко по-нормален, макар че съм наясно, че не е. Но така не личи и мащаба на новата пропагандна война, която сигурен съм мурзилките отново ожесточено водят за съзнанията на по-колебливите и податливите на внушения. Затова е важно в ситуации като настоящата да не се мълчи. Защото тишината и мълчанието работят за агресора и неговите шапокляци.
Вместо да отдъхнем малко след пандемията и да се опитаме да си подредим държавиците, общностите и света си, заради комплексираното кремълско джудже с мека, увиснала пишка, сега отново всички сме настръхнали и несигурни за утрешния ден.
И понеже днес е прошка… нека уточним, че прошка за убийци няма. Нито за тези, които се опитват да оправдават престъпленията им.
Дано Украйна удържи, а светът осъзнае, че Русия на Путин не може да бъде променена, превъзпитана или успокоена. Може да бъде само озаптена.
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/ukraine/
Още когато Путин анексира Крим се погрижих да се дистанцирам от хора, които подкрепяха или омаловажаваха случващото се. Включително неколцина близки приятели.
Вече повече от две години нямам Facebook и така светът изглежда малко по-нормален, макар че съм наясно, че не е. Но така не личи и мащаба на новата пропагандна война, която сигурен съм мурзилките отново ожесточено водят за съзнанията на по-колебливите и податливите на внушения. Затова е важно в ситуации като настоящата да не се мълчи. Защото тишината и мълчанието работят за агресора и неговите шапокляци.
Вместо да отдъхнем малко след пандемията и да се опитаме да си подредим държавиците, общностите и света си, заради комплексираното кремълско джудже с мека, увиснала пишка, сега отново всички сме настръхнали и несигурни за утрешния ден.
И понеже днес е Прошка… нека уточним, че прошка за убийци няма. Нито за тези, които се опитват да оправдават престъпленията им.
Дано Украйна удържи, а светът осъзнае, че Русия на Путин не може да бъде променена, превъзпитана или успокоена. Може да бъде само озаптена.
Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/harmful-and-dangerous/
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
P.S. Аз ще отбележа номер 11 в бюлетината.
Снимка: Mirah Curzer
Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/harmful-and-dangerous/
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
P.S. Аз ще отбележа номер 11 в бюлетината.
Снимка: Mirah Curzer
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/harmful-and-dangerous/
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
P.S. Аз ще отбележа номер 11 в бюлетината.
Снимка: Mirah Curzer
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/harmful-and-dangerous/
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
P.S. Аз ще отбележа номер 11 в бюлетината.
Снимка: Mirah Curzer
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/harmful-and-dangerous/
И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.
За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.
И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.
И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!
В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!
P.S. Аз ще отбележа номер 11 в бюлетината.
Снимка: Mirah Curzer
Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/vreme-za-shamari/
2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.
От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.
Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.
Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.
Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.
Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.
Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.
От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂
Заглавна снимка: @ev
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/vreme-za-shamari/
2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.
От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.
Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.
Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.
Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.
Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.
Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.
От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂
Заглавна снимка: @ev
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/vreme-za-shamari/
2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.
От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.
Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.
Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.
Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.
Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.
Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.
От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂
Заглавна снимка: @ev
Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/vreme-za-shamari/
2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.
От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.
Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. И те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено за техните си алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft и Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър от по-малък доставчик, той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и добавя някакви свои услуги.
Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.
Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.
Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.
Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.
От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂
Заглавна снимка: @ev
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/vreme-za-shamari/
2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.
От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.
Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. Но те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено заради техните си егоистични и алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft или Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър или нещо друго от по-малък доставчик, но той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и евентуално добавя някакви свои услуги или поддръжка.
Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.
Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.
Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.
Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.
От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂
Заглавна снимка: @ev
Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/za-blogarstvaneto/
Този текст е провокиран от Иван, който обзет от носталгия по доброто, старо блогърстване ме сръчка да споделя и аз някакви мисли по темата. А вероятно и да имам повод напиша нещо тук. Oт последният ми пост са минали три месеца. Вероятно до края на тази особена 2020 година няма да напиша друг, но пък бих използвал време от почивните дни около Коледа да реорганизирам сайта си и своето online присъствие. За пореден път. Иначе казано, щом виждам смисъл да го правя, значи не съм се отказал окончателно.
Макар и да съзнавам напълно, че няма как да е като преди.
Интересно съвпадение е, че някъде точно по това време миналата година убих най-накрая Facebook профила си. И не просто го замразих – изтрих го. С искрена и неприкрита ненавист към тази зловеща платформа.
Разбира се, това не значи, че съм се разписал повече тук.
Блогването имаше повече стойност, когато Google Reader беше жив и беше платформа за комуникация и диалог – кой какво чете, кой какво споделя от своите прочетени неща. Днес това все още е възможно – например в Inoreader. Но вече е много по-трудно да събереш всички на едно място с подобна цел (ако не си от hi-tech гигантите), а друга е темата дали това изобщо е добра идея. Един дистрибутиран RSS-четец с подобна функционалност ще е най-доброто възможно решение.
Уви, за щастие RSS е още жив, но натискът да бъде убит този чуден протокол за споделяне на съдържание е огромен. От една страна големият враг са всички, които искат да обвързват потребители, данни и съдържание със себе си, а от друга немарливостта на web-разработчиците и дигиталните маркетолози, които проповядват, че RSS е мъртъв и не си струва усилията. Днес все по-често сайтовете са с нарочно премахнат или спрян RSS.
Без такива неща, блоговете в момента са като мегафон, на който са извадени батериите – островчета, които продължават да носят смисъл и значение, но като в легендата за хан Кубрат – няма я силата на съчките събрани в сноп.
Всъщност вината ни е обща. Защото се подхлъзваме като малки деца на шаренко по всяка заигралка в мрежата, без да оценяваме плюсовете и минусите, още по-малко щетите, които би могла да нанесе. Интернет вече е платформа с по-голямо социално, отколкото технологично значение – оценка на въздействието би трябвало да бъде задължителна стъпка в тестването на всяка нова идея или проект в мрежата. И то не толкова от този, който я пуска, защото обикновено авторът е заслепен от мечти и жажда за слава (а често и неприкрита алчност), а от първите, че и последващите потребители.
Блогърите предадохме блогването, защото „глей к'во е яко да се пра'иш на интересен в 140 знака в твитър“ или „как ши стана мега-хипер-секси инфлуенцър с facebook и instagram в три куци стъпки“. Нищо, че социалките може и да те усилват (до едно време), но после само ти крадат трафика. И се превърщат в посредник със съмнителна добавена стойност, но пък взимащ задължително своето си.
Това всъщност беше само върхът на айсберга, защото от самото начало технооптимизмът беше в повече. В много посоки и отношения. И ако това в романтичните времена на съзиданието бе оправдано, и дори полезно – сега ни е нужен технореализъм и критично отношение за да поправим счупеното.
Интернет днес не е това, което трябваше да бъде. Гравитацията на гигантите засмука всичко. И продължава. И ако не искаме да се озовем в черна дупка са нужни общи усилия за децентрализирането му. Това няма да е лесно, защото този път създателите няма да имат много съюзници от страна на бизнеса. Предстои трудна война с гигантите и влиянието им. Единственият могъщ съюзник сме си ние хората, ако успеем да си обясним помежду си защо е нужно да се съпротивляваме.
Засега не успяваме.
P.S. Т.е. псст, подхвърлям топката към Ясен и Мария.
Заглавна снимка: Annie Spratt
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/za-blogarstvaneto/
Този текст е провокиран от Иван, който обзет от носталгия по доброто, старо блогърстване ме сръчка да споделя и аз някакви мисли по темата. А вероятно и да имам повод напиша нещо тук. Oт последният ми пост са минали три месеца. Вероятно до края на тази особена 2020 година няма да напиша друг, но пък бих използвал време от почивните дни около Коледа да реорганизирам сайта си и своето online присъствие. За пореден път. Иначе казано, щом виждам смисъл да го правя, значи не съм се отказал окончателно.
Макар и да съзнавам напълно, че няма как да е като преди.
Интересно съвпадение е, че някъде точно по това време миналата година убих най-накрая Facebook профила си. И не просто го замразих – изтрих го. С искрена и неприкрита ненавист към тази зловеща платформа.
Разбира се, това не значи, че съм се разписал повече тук.
Блогването имаше повече стойност, когато Google Reader беше жив и беше платформа за комуникация и диалог – кой какво чете, кой какво споделя от своите прочетени неща. Днес това все още е възможно – например в Inoreader. Но вече е много по-трудно да събереш всички на едно място с подобна цел (ако не си от hi-tech гигантите), а друга е темата дали това изобщо е добра идея. Един дистрибутиран RSS-четец с подобна функционалност ще е най-доброто възможно решение.
Уви, за щастие RSS е още жив, но натискът да бъде убит този чуден протокол за споделяне на съдържание е огромен. От една страна големият враг са всички, които искат да обвързват потребители, данни и съдържание със себе си, а от друга немарливостта на web-разработчиците и дигиталните маркетолози, които проповядват, че RSS е мъртъв и не си струва усилията. Днес все по-често сайтовете са с нарочно премахнат или спрян RSS.
Без такива неща, блоговете в момента са като мегафон, на който са извадени батериите – островчета, които продължават да носят смисъл и значение, но като в легендата за хан Кубрат – няма я силата на съчките събрани в сноп.
Всъщност вината ни е обща. Защото се подхлъзваме като малки деца на шаренко по всяка заигралка в мрежата, без да оценяваме плюсовете и минусите, още по-малко щетите, които би могла да нанесе. Интернет вече е платформа с по-голямо социално, отколкото технологично значение – оценка на въздействието би трябвало да бъде задължителна стъпка в тестването на всяка нова идея или проект в мрежата. И то не толкова от този, който я пуска, защото обикновено авторът е заслепен от мечти и жажда за слава (а често и неприкрита алчност), а от първите, че и последващите потребители.
Блогърите предадохме блогването, защото „глей к'во е яко да се пра'иш на интересен в 140 знака в твитър“ или „как ши стана мега-хипер-секси инфлуенцър с facebook и instagram в три куци стъпки“. Нищо, че социалките може и да те усилват (до едно време), но после само ти крадат трафика. И се превърщат в посредник със съмнителна добавена стойност, но пък взимащ задължително своето си.
Това всъщност беше само върхът на айсберга, защото от самото начало технооптимизмът беше в повече. В много посоки и отношения. И ако това в романтичните времена на съзиданието бе оправдано, и дори полезно – сега ни е нужен технореализъм и критично отношение за да поправим счупеното.
Интернет днес не е това, което трябваше да бъде. Гравитацията на гигантите засмука всичко. И продължава. И ако не искаме да се озовем в черна дупка са нужни общи усилия за децентрализирането му. Това няма да е лесно, защото този път създателите няма да имат много съюзници от страна на бизнеса. Предстои трудна война с гигантите и влиянието им. Единственият могъщ съюзник сме си ние хората, ако успеем да си обясним помежду си защо е нужно да се съпротивляваме.
Засега не успяваме.
P.S. Т.е. псст, подхвърлям топката към Ясен и Мария.
Заглавна снимка: Annie Spratt
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/za-blogarstvaneto/
Този текст е провокиран от Иван, който обзет от носталгия по доброто, старо блогърстване ме сръчка да споделя и аз някакви мисли по темата. А вероятно и да имам повод напиша нещо тук. Oт последният ми пост са минали три месеца. Вероятно до края на тази особена 2020 година няма да напиша друг, но пък бих използвал време от почивните дни около Коледа да реорганизирам сайта си и своето online присъствие. За пореден път. Иначе казано, щом виждам смисъл да го правя, значи не съм се отказал окончателно.
Макар и да съзнавам напълно, че няма как да е като преди.
Интересно съвпадение е, че някъде точно по това време миналата година убих най-накрая Facebook профила си. И не просто го замразих – изтрих го. С искрена и неприкрита ненавист към тази зловеща платформа.
Разбира се, това не значи, че съм се разписал повече тук.
Блогването имаше повече стойност, когато Google Reader беше жив и беше платформа за комуникация и диалог – кой какво чете, кой какво споделя от своите прочетени неща. Днес това все още е възможно – например в Inoreader. Но вече е много по-трудно да събереш всички на едно място с подобна цел (ако не си от hi-tech гигантите), а друга е темата дали това изобщо е добра идея. Един дистрибутиран RSS-четец с подобна функционалност ще е най-доброто възможно решение.
Уви, за щастие RSS е още жив, но натискът да бъде убит този чуден протокол за споделяне на съдържание е огромен. От една страна големият враг са всички, които искат да обвързват потребители, данни и съдържание със себе си, а от друга немарливостта на web-разработчиците и дигиталните маркетолози, които проповядват, че RSS е мъртъв и не си струва усилията. Днес все по-често сайтовете са с нарочно премахнат или спрян RSS.
Без такива неща, блоговете в момента са като мегафон, на който са извадени батериите – островчета, които продължават да носят смисъл и значение, но като в легендата за хан Кубрат – няма я силата на съчките събрани в сноп.
Всъщност вината ни е обща. Защото се подхлъзваме като малки деца на шаренко по всяка заигралка в мрежата, без да оценяваме плюсовете и минусите, още по-малко щетите, които би могла да нанесе. Интернет вече е платформа с по-голямо социално, отколкото технологично значение – оценка на въздействието би трябвало да бъде задължителна стъпка в тестването на всяка нова идея или проект в мрежата. И то не толкова от този, който я пуска, защото обикновено авторът е заслепен от мечти и жажда за слава (а често и неприкрита алчност), а от първите, че и последващите потребители.
Блогърите предадохме блогването, защото „глей к'во е яко да се пра'иш на интересен в 140 знака в твитър“ или „как ши стана мега-хипер-секси инфлуенцър с facebook и instagram в три куци стъпки“. Нищо, че социалките може и да те усилват (до едно време), но после само ти крадат трафика. И се превърщат в посредник със съмнителна добавена стойност, но пък взимащ задължително своето си.
Това всъщност беше само върхът на айсберга, защото от самото начало технооптимизмът беше в повече. В много посоки и отношения. И ако това в романтичните времена на съзиданието бе оправдано, и дори полезно – сега ни е нужен технореализъм и критично отношение за да поправим счупеното.
Интернет днес не е това, което трябваше да бъде. Гравитацията на гигантите засмука всичко. И продължава. И ако не искаме да се озовем в черна дупка са нужни общи усилия за децентрализирането му. Това няма да е лесно, защото този път създателите няма да имат много съюзници от страна на бизнеса. Предстои трудна война с гигантите и влиянието им. Единственият могъщ съюзник сме си ние хората, ако успеем да си обясним помежду си защо е нужно да се съпротивляваме.
Засега не успяваме.
P.S. Т.е. псст, подхвърлям топката към Ясен и Мария.
Заглавна снимка: Annie Spratt
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/za-blogarstvaneto/
Този текст е провокиран от Иван, който обзет от носталгия по доброто, старо блогърстване ме сръчка да споделя и аз някакви мисли по темата. А вероятно и да имам повод напиша нещо тук. Oт последният ми пост са минали три месеца. Вероятно до края на тази особена 2020 година няма да напиша друг, но пък бих използвал време от почивните дни около Коледа да реорганизирам сайта си и своето online присъствие. За пореден път. Иначе казано, щом виждам смисъл да го правя, значи не съм се отказал окончателно.
Макар и да съзнавам напълно, че няма как да е като преди.
Интересно съвпадение е, че някъде точно по това време миналата година убих най-накрая Facebook профила си. И не просто го замразих – изтрих го. С искрена и неприкрита ненавист към тази зловеща платформа.
Разбира се, това не значи, че съм се разписал повече тук.
Блогването имаше повече стойност, когато Google Reader беше жив и беше платформа за комуникация и диалог – кой какво чете, кой какво споделя от своите прочетени неща. Днес това все още е възможно – например в Inoreader. Но вече е много по-трудно да събереш всички на едно място с подобна цел (ако не си от hi-tech гигантите), а друга е темата дали това изобщо е добра идея. Един дистрибутиран RSS-четец с подобна функционалност ще е най-доброто възможно решение.
Уви, за щастие RSS е още жив, но натискът да бъде убит този чуден протокол за споделяне на съдържание е огромен. От една страна големият враг са всички, които искат да обвързват потребители, данни и съдържание със себе си, а от друга немарливостта на web-разработчиците и дигиталните маркетолози, които проповядват, че RSS е мъртъв и не си струва усилията. Днес все по-често сайтовете са с нарочно премахнат или спрян RSS.
Без такива неща, блоговете в момента са като мегафон, на който са извадени батериите – островчета, които продължават да носят смисъл и значение, но като в легендата за хан Кубрат – няма я силата на съчките събрани в сноп.
Всъщност вината ни е обща. Защото се подхлъзваме като малки деца на шаренко по всяка заигралка в мрежата, без да оценяваме плюсовете и минусите, още по-малко щетите, които би могла да нанесе. Интернет вече е платформа с по-голямо социално, отколкото технологично значение – оценка на въздействието би трябвало да бъде задължителна стъпка в тестването на всяка нова идея или проект в мрежата. И то не толкова от този, който я пуска, защото обикновено авторът е заслепен от мечти и жажда за слава (а често и неприкрита алчност), а от първите, че и последващите потребители.
Блогърите предадохме блогването, защото „глей к'во е яко да се пра'иш на интересен в 140 знака в твитър“ или „как ши стана мега-хипер-секси инфлуенцър с facebook и instagram в три куци стъпки“. Нищо, че социалките може и да те усилват (до едно време), но после само ти крадат трафика. И се превърщат в посредник със съмнителна добавена стойност, но пък взимащ задължително своето си.
Това всъщност беше само върхът на айсберга, защото от самото начало технооптимизмът беше в повече. В много посоки и отношения. И ако това в романтичните времена на съзиданието бе оправдано, и дори полезно – сега ни е нужен технореализъм и критично отношение за да поправим счупеното.
Интернет днес не е това, което трябваше да бъде. Гравитацията на гигантите засмука всичко. И продължава. И ако не искаме да се озовем в черна дупка са нужни общи усилия за децентрализирането му. Това няма да е лесно, защото този път създателите няма да имат много съюзници от страна на бизнеса. Предстои трудна война с гигантите и влиянието им. Единственият могъщ съюзник сме си ние хората, ако успеем да си обясним помежду си защо е нужно да се съпротивляваме.
Засега не успяваме.
P.S. Т.е. псст, подхвърлям топката към Ясен и Мария.
Заглавна снимка: Annie Spratt
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/bokluk/
Вчера член на управляващата партия ГЕРБ нарече „боклук“ български журналист. Друг маскиран индивид отне, хвърли и счупи репортерски телефон. И това на национална конференция на най-голямата партия във властта. На същото събитие маскирани използват юмруците си срещу други хора.
Кои са боклуците е повече от ясно. Случилото се е пореден срам, който се пише по сметката на ГЕРБ, които не успяват да организират адекватно собственото си партийно мероприятие, а продължават с претенциите си да управляват държавата.
България е в криза, нищо че някои политолози били отричали. Страната е в невиждана от доста време политическа криза, предизвикана от дълго и системно отсъствие на здрав разум и компетентност в управлението. България от години се управлява от непочтени, отвратителни и елементарни хора, затлачили пътя към бъдещето на страната ни. Провалили поредното поколение българи.
Бойко Борисов и ГЕРБ не са единствените виновни, но днес са олицетворението на този провал. Популисти, чиято демагогия и липса на визия и кураж за реформи доведе страната до последното място в класациите за медийна свобода в ЕС, а инвеститори и предприемачи започват да отбягват България заради лош бизнес климат, корупция и съмнения във възможността да се разчита на институциите и за въздаването на справедливост.
Страната ни е затънала и в технологична посредственост, във време, когато именно от новите технологии и иновации ще зависи бъдещето и мястото на всеки в задаващия се различен свят. И няма как да бъде другояче, когато безполезни, но верни „калинки“ са напълзяли навсякъде, където иначе вместо тях трябва да има визионери, куражлии и грамотни хора с опит и мечти.
Донякъде е удовлетворяващо, че арогантната алчност и преяждането с власт на Бойко Борисов и ГЕРБ ще ги свлече към мрачните страници на най-новата ни история. Агонията скоро ще свърши. Но дали ще си докараме нова или най-накрая ще изтикаме големия камък, задръстил светлината на входа на пещерата в която са ни завряли, зависи единствено от нас.
Ще стане, ако започнем да ценим образованието и интелекта повече от зрелостта. Ако досегашните прецакани поколения се вслушат в мечтите на младите и този път ги подкрепят. Като им спестят скептицизма си. Ако престанем да търсим поредния бащица, а вместо това започнем да ценим и градим институции, които работят по правила, еднакви за всички, а не само в полза на властта и новобогаташите.
И най-важното – ако не заспиваме, очаквайки някой друг да ни нареди живота. А бдим непрекъснато и ежедневно да не ни пречат да го направим такъв, какъвто искаме да бъде.
#оставка
Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/contact-tracing-apps-bad-idea/
Напоследък свикнахме, че едва ли не за всеки проблем около нас може да бъде намерено „високотехнологично“ софтуерно решение. Не искам да влизам в непродуктивни дискусии дали ИТ бизнесът прекрачва границите на почтеността, промотирайки се като всемогъщ. Но е факт, че малцина са тези, които признават глупостите, сътворени от същата тази иначе перспективна индустрия. Няма да крия, че като insider, личното ми мнение е, че отдавна са преминати доста граници.
Поредната много опасна идея със съмнителни ползи, но пък безспорни рискове, е проследяването на контактите между хората чрез приложения на „умните“ им телефони. Още по-опасно е, че зад нея застанаха и двете гигантски компании Apple и Google, които в момента притежават 99,5% от пазара на мобилни операционни системи.
Идеята дойде в отговор на очакванията (а не е изключен и политически натиск), че с помощта на технологично проследяване на контактите между хората може да се контролира по-бързо или по-ефективно разпространението на новия коронавирус сред тях. На първо четене една изключително хуманна идея. Проблемът е, че технооптимистите обикновено създават и тестват идеите си в контролирана лабораторна среда. Но когато се окаже, че пусната в реалния живот, същата идея носи повече вреди, отколкото ползи, те свиват рамене и отказват да носят отговорност. Пикльото Зукърбърг е класически пример.
Ползвателите на Android са си по презумпция прецакани, защото благодарение на телефоните си така или иначе отдавна са се превърнали в донори на данни за Google. Ползвателите на iOS досега имаха някакви основания да допускат, че може би водят една идея по-защитено съществуване на уютния остров на Apple. Но след няколко дни (когато излезе iOS 13.5) и те ще трябва да се разделят с тази илюзия. При това „ябълковата“ компания ще го направи по най-свинския възможен начин – забавяйки критична поправка в сигурността, за да я комбинира с новото API за проследяване на контактите в едно обновление. Иначе казано, Apple оставя потребителите си без особен избор, без чиста корекция на пробитата версия 13.4.1.
Всъщност те няма да пускат приложения за проследяване на контактите, както масово неправилно се твърди. Това, което ще добавят към операционните си системи, е т.нар. приложен програмен интерфейс (API), който ще може да бъде използван от разработчиците за създаване на приложения. Програмните интерфейси обслужват различни цели – чрез тях програмистите могат да реализират едни или други функционалности в своите приложения, използвайки възможностите на телефона, операционната система или външни услуги. Например могат да „питат“ GPS-а на телефона за географската му локация, да я покажат на картата, да я добавят към снимка, която камерата прави, и други такива неща.
Новият програмен интерфейс е замислен да прави следното: Нали сте обръщали внимание как когато пуснете bluetooth-а на своя телефон (за да закачите слушалките си например), обикновено виждате една купчина други устройства, които са близо до вас в момента? Обикновено bluetooth работи едва до няколко метра. Напоследък той използва пренебрежимо малко енергия от батерията и за удобство е пуснат по подразбиране на повечето съвременни телефони. Е, това стои в основата на идеята да проследяваме разпространението на вируса, причиняващ COVID-19.
Докато се разхождаме с телефоните си, те ще „подслушват“ кои други телефони около нас са в достатъчна близост за достатъчно дълго време и ще си обменят анонимни (или анонимизирани) идентификатори. Тук има две важни думички – едната е анонимни, другата е идентификатори. Чувствате ли иронията в словосъчетанието анонимни идентификатори? Но нека засега останем хладнокръвни и добронамерени към тази идея за спасяване на човечеството с апове.
Та, значи, вие си ходите по улицата или на работа, или другаде, срещате се с някакви хора, и когато вашето телефонче „чуе“ наблизо bluetooth-а на друг телефон, той си записва този факт. Важно е да уточним, че ни обещават, че няма да се записва локацията, телефонния номер или „айфона на Пешо Михайлов“, а вместо това ще запамети само някакво (да кажем) число, което има за цел да съответства на въпросния телефон, и така едновременно имаме следа, но сме анонимизирали притежателя. Телефоните на всички останали около нас, също си водят бележки, че сме се срещали.
Наричаме тези „числа“ анонимизирани идентификатори, защото ако ги погледнем разписани, няма как да разберем кое на чий телефон съответства. Списъците с такива числа се пазят само в телефона, който ги е събрал. Не се изпращат никъде (засега). Това поредно обещание е важен елемент от идеята, което има за цел да ни успокои, че всъщност са взети мерки цялото това нещо да не изглежда толкова страшно, колкото в действителност е. Или поне да не изглежда твърде лесно да се стигне до извода, че Мишо се е срещнал с Мими посреднощ миналата сряда и… нали…
Всъщност Apple и Google „водиха битка“ с нагласите на няколко правителства (вкл. европейски), които искаха тези данни да се изпращат централизирано към някакви национални сървъри и да се споделят (уж само) със здравните служби, но евентуално и с полицията, ако се налага да се издирват хора. Дори само последното е безумно потвърждение по колко тънък лед се движим с напъните да се реализират такива идеи.
Те ще пазят списъка от идентификатори, с които сме се срещали за някакъв период от време (две седмици). Ако междувременно някой от хората, с които сме били в близост, се разболее или си направи тест, който се окаже положителен, той/тя може да отбележи това чрез своето приложение, а неговият телефонен идентификатор (т.е. онова число) ще бъде обявено за обвързано със заразен човек и разпространено до всички устройства в системата. Така ако останалите телефони открият такъв идентификатор в своя локален списък от последните две седмици, ще алармират притежателите си, че са били в близък контакт с болен или заразен, и ще им препоръчат да си направят тест. Без да им казват кой точно е този контакт, защото не знаят това.
Всичко изглежда като умно и работещо решение, което пък може би наистина би помогнало за по-ефективно и бързо проследяване на пътя на заразата и евентуалното ѝ контролиране, без твърде много да заплашва личната неприкосновеност на хората. И щеше да е така при следните условия:
Разбира се, че е съблазняваща идеята да използваме модерните технологии, за да намерим изход от ситуацията, в която попаднахме. Евентуално да спасим човешки животи и по-бързо да се започне с възстановяване на икономиката на целия свят.
Основният проблем е свързан с това, че още не знаем колко точно време един заразен човек може да заразява други здрави хора. Нито сме сигурни за началния или крайния момент на този период. Което прави трудно преценяването доколко е вероятно да сме пипнали вируса, ако сме били в непосредствена близост с човек, който се е оказал заразен няколко дни след нашата среща. Учените още не са напълно сигурни и дали заразата се предава чрез повърхности и предмети или само по въздушно-капков път. Предполага се, че трябва да се позастоим около заразен човек, но не знаем колко точно е това време. Също логично е и да е по-вероятно да се заразим в затворено помещение, отколкото на открито, но… все още и за това няма категорично потвърждение.
И на фона на тези неясноти нека добавим несъвършенствата на bluetooth технологията. Можем да правим обосновани допускания за разстоянието между две устройства, които се „чуват“ по bluetooth, съдейки по затихването на сигнала, понеже силата му намалява пропорционално на разстоянието между тях. Само че сигналът затихва различно, ако телефонът е в ръката, в джоба, в дамска чанта или между двете устройства има стена или някаква друга преграда. Това прави опитът да преценим колко близо са две такива устройства в безбройните възможни делнични ситуации доста условен.
В добавка към това, различните устройства ползват различни като качество чипове – т.е. някои ще си общуват по-добре от други. Някои от по-евтините модели понякога пък трудно се „разбират“ със себеподобни. Отново в зависимост от несъвършенствата на конкретни модели някои остават „свързани“ далеч след като това отдавна не е така. Други пък имат нужда от много дълго време да „открият“, че са във връзка.
Всичко това би изкривило изключително много преценката колко точно време и в каква реална близост сме били с телефона на един или друг човек. И не на последно място – няма как чрез bluetooth да преценим дали сме на закрито и открито. А на опашка на открито при спазване на изискваната дистанция от 1,5-2 метра е много вероятно телефоните ви да решат, че сте достатъчно дълго време и достатъчно близо един до друг.
Нека към това да добавим човешкия фактор. Това, че нашият телефон е регистрирал близост с друг, не означава по никакъв начин, че настина самите хора са били наблизо. Простички ситуации, които са напълно реални:
Към това нека добавим човешката злонамереност. Какво, мислите, ще възпрепятства някакъв кретен да се разхожда активно насам-натам и да се отбележи след няколко дни като заразен, без това да е вярно? Нищо, разбира се. Само веднъж да го направи, ще провокира фалшива тревожност и ще засили мнозина към самоизолация или тестващи центрове, където не е изключена вероятността да се заразят наистина при евентуална среща с други заразени (или да последва вторична вълна от предупреждения след срещата с техните телефони, които също са били наблизо).
Представяте ли си изживяването, когато един ден се събуждате и на телефона ви изгрява съобщението: „Предупреждаваме ви, че през последните дни сте били в непосредствена близост с човек, който е потвърдил, че е заразен/болен от COVID-19. Съветваме ви да се самоизолирате и/или да се тествате.“ Пожелавам ви спокойни няколко следващи дни… и нощи!
А сега си представете, че това започне да ви се случва през 2-3 дни. Не е изключено – например ако работите на гише в банка, а телефонът ви е бил до вас зад преградата и е насъбрал… „контакти“. Колко пъти ще излезете в неплатен отпуск за самоизолация или ще се тествате? И след колко случая ще започнете да пренебрегвате предупрежденията? А ако точно някое от следващите предупреждения е вярно?
Всъщност при евентуално неблагоприятно развихряне на заразата такава система може да ви подлуди с фалшиви тревоги (окей, може и с истински).
И отново имаме обратния проблем – при непрецизна реализация (а всичко по-горе е изписано, за да обясни, че не е лесно да бъде прецизна) по-опасно от фалшивите тревоги може да е фалшивото спокойствие. Нека не забравяме, че не всички хора ще участват в тази платформа – и не за всички въпросът дали да го направят е свързан единствено с тяхното желание. Някои може и да нямат възможност.
Миналата година излязоха доста оптимистични резултати от проучване, според което 97% от българите имат мобилен телефон, а 74% от тях пък ползват смартфон (доколко го ползват наистина като смартфон, е друга тема). Има един закон на Metcalfe, с който се оценява т.нар. „мрежови ефект“ на една комуникационна мрежа – той гласи, че този ефект е пропорционален на квадрата на броя на свързаните устройства. В резюме от него следва, че дори всички, които имат смартфони, да си инсталират приложението и то да работи перфектно, не можем да достигнем дори до 50-60% от събитията, при които е възможно да е прескочила зараза.
Човешката злонамереност е проблем, но да не забравяме и човешката немарливост. Каква би била мотивацията на някого да признае пред някакво приложение, че е заразен или болен от COVID-19? Грижата за другите? А ако това е свързано с притеснения за стигматизиране или реална заплаха да загуби прехраната си? А ако просто е твърде уплашен и изобщо не му е до другите, или се престраши да рапортува чак 5-6 или 10 дни след теста си, а междувременно данните за близостта с неговия телефон в голяма част от телефоните на останалите вече са заличени, защото е изминало критично време?
Вирусът е коварен – няма две мнения. Но колкото и да изглежда страшно, че коефицентът му на препредаване е висок, все пак засега изглежда, че един болен не заразява средно повече от двама-трима други и при отсъствие на мерки за дистанциране (това всъщност е адски много, но и за реалния коефициент също не сме напълно сигурни, понеже данните, с които се борави към момента, не са прецизни). Има анализи, които твърдят, че среднодневните контакти на средностатистически човек са около 12. Т.е. е много вероятно да срещнем заразен в ежедневието си, но далеч по-малко вероятно е наистина да се заразим при тази среща. Иначе казано, системата за проследяване е предварително дефинирана като такава, която с цел превенция ще прекалява с фалшивите предупреждения.
Вероятните злоупотреби с тази технология никак не са малко. Първо на Apple, а особено на Google няма никаква причина да се има каквото и да било доверие. Те обещават, че ще забраняват на разработчиците, които ползват тази технология, да я комбинират с други, съчетанието между които би могло да разкрие самоличността на хората, но… и това е заобиколимо. Простичък и относително лесно осъществим подход е да монтираме на оживено място, примерно до касата на един магазин два телефона – единият е в анти-COVID-19 системата и събира „контакти“, а другият е с пусната камера и прави снимки или записва видео.
Колко е трудно да се съпоставят лицата на хората пред касата със събраните идентификатори от другия телефон на база на времето, в което са били там? Ами елементарно е. Ако пък са ползвали карта за лоялност и отстъпка, даже имената, адресът и мобилният им телефон ще са в базата на магазина. Да, да… знам че това би било нарушение на закона и злоупотреба с GDPR, но идете го доказвайте, ако ви се случи. На мен ми отне цяла година за институционално признание, че някой очевидно е фалшифицирал мой подпис.
Ако се върнем към възможните злоупотреби, може и да поразсъждваме колко лесно е да се създаде чрез манипулация на системата „огнище на зараза“ в заведението или магазина на конкурент?
Apple и Google обещават, че всеки ще може да активира или деактивира тази функционалност. Проблемът е, че в една от предварителните бета-версии на следващото обновление на iOS бе забелязано, че това е включено по подразбиране. Макар и да е нужно допълнително оторизирано приложение, за да се събират данни, това задава лош наклон на пързалката. (Точно преди малко Apple коригираха това и сега е изключено по подразбиране.) Никой не би могъл да гарантира, че тази технология няма да „остане“ в телефоните и след края на кризата с новия коронавирус. Или че няма да се измисли друго нейно приложение с още по-неприятни ефекти върху личната неприкосновеност. Със сигурност никой не следва да бъде принуждаван да го ползва.
Затова хайде по-внимателно с технооптимизма! Проследяването на контактите по класическия начин може да е бавно и да изглежда неефективно, но е прецизно, докато аутсорсването на този ангажимент по неудачен начин на някаква си технология, която по замисъл има съвсем друго предназначение, води до купчина нови проблеми. При това застрашаващи човешки права, личната неприкосновеност на хората и е с повишен риск за тези от малцинствени, стигматизирани или маргинализирани групи. Още повече че тази идея пропълзя от страни като Израел, Южна Корея и Сингапур, никоя от които не може да се посочи за пример по отношение на човешките права.
Технологични идеи и ресурси в момента са нужни на учените, които търсят ваксина и лечение. Има нужда от софтуерни решения за здравните системи по света. У нас например още няма електронни здравни картони, нито електронни рецепти. Те ще са полезни и след пандемията. Технозаигравките с инструменти за проследяване на контактите между хората са опасни по презумпция, съмнително е, че изобщо ще свършат някаква работа и заслужават всяка съпротива срещу тях.
Допълнено на 8 май 2020:
Вчера, сякаш в подкрепа на написаното по-горе беше публикуван кода на приложенията за iOS и Android, които ще се ползват във Великобритания. И какво се вижда на първо четене (via Aral Balkan):
Допълнено на 13 юни 2020: Ами… не работело добре, споделят британците.
Иначе казано, продължавайте да се предоверявате на технооптимистите и на шибаните правителства!
By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.