Reborn

Това е втората част от серия от статии в които ще обясня как да създадем перфектният SOHO рутер. Държа да отбележа че това е моята идея за рутер със всичките и предимства и недостатъци.

Серията се състои от следните статии:

• Общи насоки, идеи, нужни услуги и размисли – тук ще се постарая аргументирано да обоснова защо съм избрал този комплект от софтуер и услуги
• Инсталация на базовата система - ще опиша методът по който ще инсталираме и минимизираме нашата система
• Конфигуриране на DNS и DHCP услугите – тук ще опиша обосновано конфигурациите които смятам за оптимални
• Конфигуриране на рутирането – като цяло тук е сърцето на нашият рутер. Ще предложа някои трикове за улесняване на живота, както и насоки към по-специфични задачи
• Конфигуриране на елементарна система за наблюдение и статистика
• Разширяване възможностите на нашият рутер – ще опиша някои дреболии които могат да направят живота ни много по лесен, удобен и приятен

В тази част ще инсталираме нашият рутер, ще изхвърлим абсолютно всичко излишно и инсталираме необходимият ни софтуер. Идеята зад целият процес е да минимизираме както използваното дисково пространство така и самата употреба на диска. По този начин също така ще намалим количеството използван софтуер което ще улесни нашата поддръжка.

Желязото
За този проект използваме следният хардуер

Compaq Deskpro series small factor machine
CPU: 333 mhz
RAM: 256 mb
HDD: 6,4 GB
LAN: 1 x Intel Ether Express (onboard), 1 x Davicom.

Като цяло това е една доста мършава машина по сегашни стандарти но за целта е напълно достатъчна. Поради факта че мрежовата карта на Davicom като цяло е голям боклук ще я ползваме за вътрешна, тъй като там ще се справя с по малко проблеми.

Инсталация на базова система
Това е като цяло прост процес. Намерете си любимото CD с дебиан 3.1 и да започваме. Първата важна точка в дневният ред е по какъв начин да разделим диска. Аз лично препоръчвам следната конфигурация:

/boot – 100 MB
/ – 2 GB
swap – 256 MB
/home – REST

Това разделяне ще ни даде относително голяма свобода на работа както и възможност за по нататъшно развитие.

Друг важен момент е в коя лан карта да сложим мрежа. Както обосновахме по-горе поради ниското качество на едната карта ще я използваме за вътрешна, а вградената ще използваме за външна. Общият принцип е че тази карта която ще използваме за външна трябва да бъде с мрежа по време на инсталация. Не е невъзможно това да се пренебрегне но в последствие има доста повече работа.

Следва да инсталираме системата. Аз препоръчвам клона testing, тъй-като в него има по нови версии на софтуера и е достатъчно стабилен за нашите цели. По време на самата инсталация не избирайте никакъв профил от предложените ви. Изберете сигурна парола за root и не създавайте допълнителен потребител.

Минимизиране
След като вече сме завършили инсталацията време е да я минимизираме. За целта ще използваме пакета deborphan. Той се използва за да покаже пакети които не се използват. Нашата цел с неговото инсталиране е да премахнем абсолютно всичко което не ни е нужно. За целта ще се наложи неколкократно извикване на следният ред

apt-get remove --purge \
`deborphan -a --no-show-section --guess-all | \
grep -v "ssh\|deborphan\|bash\|apt\|nano\|kernel\|ssl"`

Редът е разделен на няколко реда за четимост
Идеята на този ред е да изчисти абсолютно всички пакети които не са необходими или не се използват като пропусне пакетите които имат ssh, deborphan, apt, nano, kernel, ssl или bash в името си.
Необходимо е тази команда да се изпълни няколко пъти тъй като софтуерът не е рекурсивен. Тази стъпка не е строго необходима но помага.
Допълнително инсталираме пакета localepurge с чиято помощ ще отстраним ненужните локали. С него изберете същите езици/локали които сте избрали при инсталацията.

Инсталиране на необходимият ни софтуер
Първо нека да доведем системата до най-новото състояние в клона който сме избрали

apt-get update
apt-get --purge dist-upgrade
apt-get --purge dist-upgrade -f

Следва да премахнем всички налични за момента кернели и да инсталираме такъв който ние искаме. Специално за дебиан кернелът се намира в пакет с име от типа kernel-image, linux-image. Открийте и премахнете всички подобни пакети

apt-get remove --purge [package list]

Сега следва да инсталираме кернел по наше желание. Ще използваме такъв който се предоставя от проекта дебиан тъй като конфигурацията му е достатъчно добра за нуждите ни.

apt-get install linux-image-2.6.18-4-686

Кернелът е достатъчно бърз и има всичко което ще ни трябва.Поради изборът ни на услуги ще се налоги да инсталираме малко допълнителен софтуер

apt-get install iptables iproute bind9 bind9-host dhcp lighttpd php4-cgi php4-cli phpsysinfo mrtg samba ntp ntpdate proftpd ncftp vim logwatch rkhunter denyhosts iptraf mtr-tiny snmp snmpd iputils-ping lsof openssh-server sudo

В процеса на инсталация ще бъдат инсталирани допълнителни пакети от които зависи работата на желаните от нас.Последната задача която стои пред нас на този етап от инсталацията е да добавим собствен потребител със негов собствен ssh ключ за повишаване на сигурността и да му гарантираме правото да изпълнява команди посредством sudo.

adduser managementuser
cd ~managementuser/
mkdir .ssh
cat /root/managementuser-key.pub > .ssh/authorized_keys2
chown -R managementuser:managementuser .ssh
usermod -G sudo managementuser
visudo

Забележка: файлът /root/managementuser-key.pub е публичният ssh ключ който сме генерирали предварително и копирали по някакъв начин на нашият рутер. Ключове се генерират най-лесно със ssh-keygen.
Командата visudo редактира файла /etc/sudoers. Там трябва да добавим/откоментираме редът

%sudo ALL=NOPASSWD: ALL

който позволява на всички принадлежащи в групата sudo да изпълняват всички команди без парола.

Заключение
Като цяло в това се състои нашата базова инсталация. От тук на сетне тя трябва да бъде настроена. Всички останали задачи ще изпълняваме посредством ssh като първо се свързваме с нашият потребител managementuser и в последствие ставаме root посредством sudo su -

Серията продължава в The Perfect SOHO router – Part 3

Това е първата част от серия от статии в които ще обясня как да създадем перфектният SOHO рутер. Държа да отбележа че това е моята идея за рутер със всичките и предимства и недостатъци.

Серията се състои от следните статии:

• Общи насоки, идеи, нужни услуги и размисли – тук ще се постарая аргументирано да обоснова защо съм избрал този комплект от софтуер и услуги
• Инсталация на базовата система – ще опиша методът по който ще инсталираме и минимизираме нашата система
• Конфигуриране на DNS и DHCP услугите – тук ще опиша обосновано конфигурациите които смятам за оптимални
• Конфигуриране на рутирането – като цяло тук е сърцето на нашият рутер. Ще предложа някои трикове за улесняване на живота, както и насоки към по-специфични задачи
• Конфигуриране на елементарна система за наблюдение и статистика
• Разширяване възможностите на нашият рутер – ще опиша някои дреболии които могат да направят живота ни много по лесен, удобен и приятен

Е да започваме с първата част.
Идеята
От известно време си мисля за тази серия от статии. Темата със SOHO рутерите е интересна от много гледни точки. От една страна това трябва да са евтини машини. От друга трябва да са достатъчно ефективни за да вършат работата. И може би последната гледна точка е че никъде няма описано подобно нещо. И вече наистина последно – просто ми е приятно да го напиша.

Нужни услуги
Тук трябва да се вложи най много мисъл. Трябва да се определи точно какви услуги ще се изпълняват на нашият рутер. Абсолютният минимум е рутиране/маскиране и SSH. Реално това е напълно достатъчно но и леко неудобно. Моят минимум е следният:

• Рутиране/маскиране/НАТ – без него няма смисъл от рутер
• SSH – за мениджмънт от конзола
• Кеширащ DNS – за наша собствена фалшива зона, скорост и частична независимост от нашия доставчик
• DHCP сървър който да ни настройва мрежата автоматично
• Минималистична web базирана система за наблюдение, статистики и елементарни проверки

Като цяло това е един добър комплект услуги които предоставят удобство на работа и изискват минимална поддръжка. Лично аз предпочитам допълнително да имам следните допълнителни услуги:

• Самба – за да укротя малко windows машините в мрежата. Предоставя MasterBrowser и WINS
• NTP сървър – предоставя точно време
• FTP сървър – за да мога отдалечено да си качвам дреболии

Размисли
Така вече сме избрали услугите, остана изборът на дистрибуция. Лично аз предпочитам дебиан и на него ще реализирам целият проект. Всеки е свободен да избере каквото иска, и най-вече това което му е удобно. Трябва от рано да се помисли за това как ще се проверява сигурността, кой ще има право на достъп до машината, дали ще се ползват квоти/ограничения във времето. Какъв тип маскиране ще се ползва и още дреболии. Повечето от тези въпроси изникват в процеса на работа, така че моля първо прочетете цялата серия и тогава започнете работа.

Общи насоки
Това не е елементарен проект. Предполага се че имате прилична представа какво точно се опитвате да постигнете. Всяка грешка допусната по време на инсталацията може наистина да ви ухапе след време. Така че мислете навреме и по няколко пъти.

Серията продължава в The Perfect SOHO router – Part 2

Тук ще представя една относително елементарна идея за мизерен web сървър. Предупреждавам няма никаква функционалност и доста ограничени възможности.

Защо
Ами по ред причини. Може да искате да имате много елементарни статистики, да речем натоварване на машината. Може да искате да паркирате някаква много елементарна страничка. Не искате да пускате пълнофункционален сървър и може би още тон причини.

Предпоставки
Ще предположим следното:

• Този web сървър ще е статичен
• Ще сервира една единствена страница/файл независимо какво иска клиента
• Ще работи на порт 8080

Теория на операцията

• Трябва ни нещо което да посрещне входящата заявка – в случая ще ползваме netcat който популярно е наричан “TCP/IP swiss army knife” заедно с един малък wrapper script.
• Трябва по някакъв начин да разберем че е дошла заявка – в случая това изобщо не ни интересува. В момента в който дойде трафик на нашия порт значи някой праща заявка, като свърши трафика значи заявката е свършила и ще си сервираме нашият отговор.
• Трябва да конструираме правилен отговор за да не объркаме клиента който ни пита за нещо.
• След това си вмъкваме нашето съобщение/файлче.
• И накрая разбира се терминираме сесията.

Реализация
Wrapper script-а който ще напишем за netcatима една единствена цел. Да стартира netcat след като той излезе, като слага известно забавяне. Забавянето е необходимо от гледна точка на предпазване от DoS атака. Не е ефективно но е елементарно. А и все пак се очаква че това нещо няма да работи на production машина.

/var/www/bashserver/netcat-server.sh

#!/bin/bash
#
# Simple wrapper for keeping nc alive as it exits after successfull request
# at least on debian it acts this way.
# Author: vvitkov
# ver: 0.1
# date: 18.07.2007
# licence: CC BY-SA 3.0

NC=$(which nc)
while [ ] ; do
$NC -l -p  8080 -e /var/www/bashserver/webserver.sh
sleep 1
done

Идеята на цялото това нещо е да се върти безкраен цикъл в който се пуска nc с определени параметри, чака се да излезе, изчаква се две секунди, и след това цялата въртележка на нова сметка.
Параметрите с които се пуска nc са както следва:

• -l – локален режим. Тоест nc ще работи като сървър.
• -p – порта на който ще слуша.
• -е – при връзка изпълни този скрипт и върни каквото върне той.

С това първата ни задачка по посрещането на трафика е изпълнена.

/var/www/bashserver/webserver.sh

#!/bin/bash
#
# Simple bash webserver. Nothing fancy
# Author: vvitkov
# ver: 0.1
# date: 18.07.2007
# licence: CC NC-BY-SA 3.0

# Our simple file which we will serve
FILE='/var/www/bashserver/message.txt'
# Construct propper headers
echo -e "HTTP/1.0 200 OK\r"
echo -e "Content-Type: `/usr/bin/file -bi \"$FILE\"`\r"
echo -e "\r"

# Now lets spit our data
cat "$FILE"

# And lets finish the transmission.
echo -e "\r"

Простичко нали. И което е по интересното върши добра работа.

Идеи за развиване
Модифициране на webserver.sh така че да приема параметър с който да се описва порта на който да слуша. Втори параметър който да указва кой файл точно да се изпълнява а не да е твърдо закодирано за webserver.sh. Евентуално дори трети параметър който да се предава към файла който изпълняваме и да указва кой файл да връщаме.
Модифициране на webserver.sh така че да бъде научен да разбира от заявките, а не просто да сервира един единствен файл.

Заключение
Този вебсървър е със много ограничено приложение и кажи речи пълна неизползваемост, но за определени цели върши работа.