Какво ще разглеждаме днес

Устройство: Nokia N900
Хардуер: ARM A8 Cortex SOC, 256MB RAM, 32GB Internal Flash, 3,5 inch 800×480 touchscreen дисплей, пълна qwerty клавиатура
Софтуер: Maemo 5, частично базиран на дебиан (кодово име Fremantle) – не не е Freemantle, и аз го бърках доста.
Възможности: Сърфиране из нета, пощенски клиент, таблет, мултимедийна станция (да поддържа и UPnP и DLNA), четене на документи, чат клиент, фотоапарат, бърза редакция на прости документи, календар и даже телефон. Поглеждайки всичката функционалност достъпна в устройството човек добива чувството че телефона е по скоро сложен защото са има място на платката отколкото че специално са си мислили да го слагат (но пък всеки може да си мисли каквото си иска). Едно от най приятните неща свързани с тази играчка е факта че можете съвсем спокойно да си инсталирате доста прилични количества софтуер, без почти никакъв риск. Ако официалният или community based софтуер не ви достига никой не ви спира да седнете и да си хакнете нещо което на вас ви трябва/харесва. Nokia предоставят всички необходими инструменти за разработка – включително виртуална машина със всичкия необходим софтуер и емулатор в който да си тествате софтуера който пишете.

Какво ще правим днес

Днес ще ви покажа как можете да използвате USB кабела за да се свържете със вашия телефон посредством SSH, да му дадете малко Internet (защото наоколо няма WI-FI а не ви се плаща на българските оператори кожодери) и как да убедите стандартните приложения че има интернет. Платформата върху която ще реализираме цялото упражнение (освен Телефона/Таблета/Играчката) е Ubuntu 9.04 (Jaunty) и Ubuntu 9.10 (Karmic). Все пак разполагам само с това под ръка.

Как ще протече целият процес

• Инсталиране на необходимият софтуер върху устройството
• Конфигуриране на USB мрежата от страна на устройството
• Конфигуриране на USB мрежата от страна на Компютъра
• Конфигуриране на автоматична активация/деактивация на USB мрежата от страна на устройството
• Конфигуриране на рутирането от страна на компютъра
• Обучаване на стандартните маемо приложения че имат интернет :)

Изхождаме от предположението че имате Wi-Fi под ръка. Не че иначе не е постижимо но ще отнеме повечко време и ще е доста неудобно. Въпреки че клавиатурата е удобна за писане, не е най-добрата когато става въпрос за специални знаци и *nix команди.

Инсталиране на необходимия софтуер върху устройството

За да си свършим задачките ще ни е необходим малко софтуер. В случая ще ни е необходим root достъп за да променим няколко системни файла. Цялата операция може да се осъществи от самото устройство, но смятам че е по удобно да я свършите с помощта на малко по голяма и удобна клавиатура като тази на вашият компютър/лаптоп.

За целта на занятието ще ни е необходим следният софтуер:

• rootsh – за да придобием root достъп от конзолата на устройството (ако изпитаме нужда)
• SSH сървър – налични са OpenSSH и Dropbear – по ваш избор. Аз лично предпочитам OpenSSH. Намира се в хранилището extras-testing
• personal-ip-address – това е аплет за един от десктопите който ще ви покаже ип адреса на устройството. Това е по скоро удобство
• libicd-network-null – това е модул за мрежовата подсистема който позволява създаване на фалшиви мрежови връзки. Устройството по подразбиране поддържа само wireless и gprs (официално). Намира се в хранилището extras-devel което по подразбиране не е въведено

За начало може да инсталирате само SSH сървъра и после останалата част ако прецените че ви е нужна. За да инсталирате SSH сървър е необходимо да добавите хранилището extras тестинг през нормалният пакетен мениджър на Maemo. Докато сте там може да си инсталирате и rootsh – полезен е. В процеса на инсталация ще бъдете попитани да си въведете новата root парола (без нея няма как да се логнете на играчката).

След като инсталирате софтуера пробвайте да се закачите :) трябва да се случи и вие вече сте root с абсолютни права върху устройството. Бъдете внимателни и не правете нищо лудо (като rm -rf /)

Конфигуриране на USB мрежата от страна на устройството

Все пак за да можем да имаме мрежа тя трябва да е конфигурирана и от двете страни на кабела. Сега след като вече сте се логнали в устройството е време да се захващаме за работа.

Отворете /etc/network/interfaces
Там трябва да откриете нещо подобно на:

auto lo
iface lo inet loopback
auto eth0
iface eth0 inet dhcp
auto usb0
iface usb0 inet static
	address 192.168.2.15
	netmask 255.255.255.0
	gateway 192.168.2.14

Ако не изглежда така постарайте се и нека заприлича. Важното в случая са редовете след auto usb0 адреса си го изберете както ви подхожда но го запомнете. Адреса в реда с gateway ще ни е необходим малко по късно за другият край на мрежата. Това е една добра конфигурация която ще разширим малко по късно.

Сега е време да изпробвате дали сте направили всичко правилно :)

ifup usb0
ifconfig

Ако в изхода от ifconfig идите нещо подобно на:

usb0      Link encap:Ethernet  HWaddr FE:84:91:74:71:F7
          inet addr:192.168.2.15  Bcast:192.168.2.255  Mask:255.255.255.0
          UP BROADCAST RUNNING MULTICAST  MTU:1500  Metric:1
          RX packets:3373 errors:0 dropped:0 overruns:0 frame:0
          TX packets:7065 errors:0 dropped:0 overruns:0 carrier:0
          collisions:0 txqueuelen:1000
          RX bytes:168768 (164.8 KiB)  TX bytes:2344721 (2.2 MiB)

Всичко работи както би трябвало.

Конфигуриране на USB мрежата от страна на Компютъра

След като сте конфигурирали единият край на мрежата време е да конфигурирате и другия :) тоест вашият компютър лаптоп. Последно време започнах да оценявам удобствата на Gnome Network Manager така че ще покажа как се случват работите там.
Първата стъпка е да включите телефона си посредством USB кабела към вашата машина. На въпроса в какъв режим да се представя пред вашият компютър изберете PC-Suite mode. След кратко мислене във NetworkManager-а ще се появят две нови устройства. Жична мрежа и GSM модем. Би трябвало да изглежда по подобен начин. (извинявам се но вече при мен е конфигурирано)

Време е да изберете опцията за редактиране на връзки, да изберете вашата връзка (най-вероятно е Auto USB0) и да я конфигурирате, както е показано в следващите две снимки:

За да проверим дали всичко е наред изключете кабела, включете го отново и изберете пак PC-Suite mode. Едно нещо за което трябва да внимавате е да не променяте мак адреса който е открит от Network Manager-a след малко ще обясним на телефона как да използва винаги него.
Сега вече трябва да можете да пингнете вашият телефон закачен през кабелчето :)

Конфигуриране на автоматична активация/деактивация на USB мрежата от страна на устройството

Сега след като вече имаме връзка между компютъра и телефона базирана на USB кабела време е да обучим телефона да не променя тази връзка и да я активира/спира автоматично всеки път когато изберете PC-Suite mode. За целта са необходими няколко стъпки:

• Обясняване на телефона винаги да използва същият мак адрес за да може връзката да се активира автоматично от страната на компютъра
• добавяне на автоматично активиране на интерфейса при влизане в PC-Suite Mode
• Добавяне на правилен gateway и рутинг при активиране на интерфейса
• автоматично деактивиране на интерфайса при излизане от PC-Suite mode

Обясняване на телефона винаги да използва същият мак адрес за да може връзката да се активира автоматично от страната на компютъра

Това е необходимо поради причината че при всеки рестарт на телефона мак адреса на usb интерфейса се генерира на ново. И като цяло е винаги различен. Приучаването се състои в дефинирането на опция за кернел модула който се грижи за този мрежов интерфейс (g_nokia). Логнете се като root на вашият телефон (това звучи яко) и изпълнете

echo > "options g_nokia host_addr=C6:EB:3E:B7:65:D7" > /etc/modprobe.d/g_nokia

Или всеки един мак адрес който ви харесва (например: C0:FF:EE:C0:FF:EE или 01:23:45:67:89:AB). Ако сменяте мак адреса ще се наложи да рестартирате телефона за да прихване новата настройка.

добавяне на автоматично активиране на интерфейса при влизане в PC-Suite Mode

При избиране на PC-Suite mode от менюто при включване се изпълнява скрипта /usr/sbin/pcsuite-enable.sh. За да активираме автоматично интерфейса трябва да добавим в края му необходимите ни команди. Намерете секцията:

kill -USR1 $SYNCD_PID
logger "$0: sent SIGUSR1 to syncd"

exit 0

и я заменете с:

kill -USR1 $SYNCD_PID
logger "$0: sent SIGUSR1 to syncd"
ifup usb0
echo "nameserver 8.8.8.8" >> /etc/resolv.conf
echo "nameserver 8.8.4.4" >> /etc/resolv.conf

exit 0

Реално добавяме 3 команди:

• ifup usb0 – автоматично ще вдигне нашият интерфейс
• echo „nameserver x.x.x.x“ >> /etc/resolv.conf – ще добави допълнителни сървъри за имена към стандартните (направил съм го с цел да се избягнат някои шантави и/или проблемни DNS сървъри. Посочените адреси са публичните DNS сървъри на google. Ако не ви харесват можете да ги замените с други по ваше усмотрение.

Добавяне на правилен gateway и рутинг при активиране на интерфейса

За да сме сигурни че телефонът няма да сътвори глупости от типа на използване на GPRS за разни глупости ще подменим пътят по подразбиране и gateway-а. За целта добавете в дефиницията за интерфейса в /etc/network/interfaces

	up route del default
	up route add default gw  192.168.2.14

автоматично деактивиране на интерфайса при излизане от PC-Suite mode

При изваждане на USB кабела автоматично се изпълнява скрипта /usr/sbin/pcsuite-disable.sh където и ще добавим нашите инструкции за автоматично спиране на интерфейса.
Намерете секцията:

logger "$0: do nothing to pass USB certs"

exit 0

и я заменете с:

logger "$0: do nothing to pass USB certs"
ifdown usb0
echo "nameserver 127.0.0.1" > /etc/resolv.conf

exit 0

Както е видно спираме интерфейса и възстановяваме статуквото с DNS сървърите. След тези операции вече при включване на usb кабела и избиране на PC-Suite mode автоматично ще се вдига интерфейс с настройки да взема интернет от машината за която е закачен, но за съжаление машината за която е закачен все още не знае как да му даде интернет.

Конфигуриране на рутирането от страна на компютъра

Колкото и да улеснява Network Manager-а при някои операции (видяхте колко бързо се справи с откриването и разпознаването на телефона) все пак той крие и доста недостатъци. Като факта че част от стандартните парадигми с които е свикнал един системен администратор не работят както се очаква. Стандартният администратор би дефинирал usb0 интерфейса по начин подобен на този за телефонната страна със команди във up клаузата които да пуснат ip_forward и да добавят необходимите iptables правила и ще установи че нещо не се получава … За да ви спестя заигравките оставаме изцяло в свена на Network Manager-a. Той поддържа възможност за изпълняване на скриптове при определени събития (като включване/изключване на интерфейс и др.)
Създайте следният файл: /etc/NetworkManager/dispatcher.d/99nokia-n900-routing със следното съдържание:

#!/bin/sh -e
# Script to dispatch NetworkManager events
#
# Runs when NetworkManager fiddles with interfaces.
# Author vvitkov
# ver: 0.1
# based on NM standard dispatcher for ifupdown

if [ -z "$1" ]; then
    echo "$0: called with no interface" 1>&2
    exit 1;
fi

# Fake ifupdown environment
export IFACE="$1"
export LOGICAL="$1"
export ADDRFAM="NetworkManager"
export METHOD="NetworkManager"
export VERBOSITY="0"

# Run the right scripts
case "$2" in
    up)
	export MODE="start"
	export PHASE="up"

	if [ $IFACE = 'usb0' ] ; then
		iptables -A POSTROUTING -t nat -s 192.168.2.15/32 -j MASQUERADE
		echo 1 > /proc/sys/net/ipv4/ip_forward
	fi

	;;
    down)
	export MODE="stop"
	export PHASE="down"

	if [ $IFACE = 'usb0' ] ; then
		iptables -D POSTROUTING -t nat -s 192.168.2.15/32 -j MASQUERADE
		echo 0 > /proc/sys/net/ipv4/ip_forward
	fi

	;;
    pre-up)
	export MODE="start"
	export PHASE="pre-up"
	;;
    post-down)
	export MODE="stop"
	export PHASE="post-down"
	;;
    *)
	echo "$0: called with unknown action \`$2'" 1>&2
	exit 1
	;;
esac

Изпълнете отново магическите действия изключване на кабел, включване на кабел, избор на PC-Suite mode и кратко изчакване. Вече от вашият телефон съвсем спокойно трябва да можете да пингвате разни машини в интернет като примерно www.google.com.

Обучаване на стандартните маемо приложения че имат интернет :)

Въпреки че телефона има интернет приложенията които идват с него все още не знаят за това. Те разчитат на D-Bus да ги информира за подобни събития и докато не бъдат информирани си мислят че нет няма. Трябва да коригираме това :)
За целта ще добавим нова фиктивна конекция която да активираме при вдигането на usb0 интерфейса на телефонът ни. За да можем да добавим фиктивната конекция ни е необходим пакета libicd-network-null който се намира в extras-devel хранилището за пакети. Тъй като ще използваме това хранилище само за един пакет не е нужно да го добавяме в стандартният пакетен мениджър.

• логнете се като root във вашият телефон
• добавете в края на /etc/apt/sources.list.d/hildon-application-manager.list следният ред deb http://repository.maemo.org/extras-testing/ fremantle free non-free
• обновете списъка с пакети: apt-get update
• инсталирайте необходимият пакет: apt-get install libicd-network-null
• премахнете добавеният ред и обновете списъка с пакетите отново

Вече имаме необходимата инфраструктура за създаване на фиктивна мрежова връзка. Изпълнете следното за да я добавите и активирате (на телефона):

gconftool-2 -s -t string /system/osso/connectivity/IAP/DUMMY/type DUMMY
gconftool-2 -s -t string /system/osso/connectivity/IAP/DUMMY/name "USBnet"
gconftool-2 -s -t string /system/osso/connectivity/IAP/DUMMY/autoconnect false
killall icd2

С това дефинираме фиктивна връзка с вътрешен идентификатор DUMMY и име USBnet.
Единственото което остава да направим е да информирам D-Bus подсистемата при активирането на интерфейса да включи тази връзка и съответно при спирането на интерфейса да я изключи. Това се постига с добавянето на следните 2 реда към /etc/network/interfaces в секцията за usb0

	up run-standalone.sh dbus-send --type=method_call --system --dest=com.nokia.icd /com/nokia/icd com.nokia.icd.connect string:DUMMY uint32:0
	down run-standalone.sh dbus-send --system --dest=com.nokia.icd /com/nokia/icd_ui com.nokia.icd_ui.disconnect boolean:true

Заключение

Вече вашият телефон може да разполага с интернет посредством usb кабел. Тествайте сами и се убедете.
Част от информацията е взаимствана от: http://wiki.maemo.org/N900_USB_networking
Ако имате въпроси питайте

Какво ще разглеждаме днес

QNAP TS-219P

High Performance 2-Bay Turbo NAS Server
Model: TS-219 Pro

Хардуерни характеристики

Всяко едно устройство първично се характеризира с вложените в него компоненти и качество на изработката.
С удоволствие мога да кажа, че QNAP са свършили страхотна работа. Не само изработката на устройството е превъзходна но и вложените компоненти са предостатъчни за продължителна и надеждна работа.

• CPU: Marvell 1.2 Ghz
• RAM: 512MB
• FLASH: 16MB
• HDD: 2 SATA I/II Slots for 2,5/3,5 inch disks
• LAN: 1 x 1Gbit LAN Port
• External ports: Power, 3 x USB 2.0, 2 x eSata
• Form Factor: Small Tower
• Size: 150(H) x 102 (W) x 216(D) mm

Прави много добро впечатление че кутията е изцяло изработена от много солидна ламарина с много приятен за окото кафяв оттенък. Единственият компонент по кутията който не е метален, е пластмасовият преден капак покриващ изведените контролни бутони и индикатори за състоянието на устройството. Самото устройство изглежда солидно и здраво но въпреки това е по-леко от очакваното, имайки предвид изработката му. В самото устройство има единична силно интегрирана платка със SOC елемент, RAM чипове, които за съжаление са запоени към платката и не подлежат на подмяна или разширяване, дъщерна карта към която се закачат твърдите дискове (абсолютно безпроблемно) и малък индикаторен и контролен панел.

Софтуерни особенности

Прави добро впечатление как производителите от QNAP съвсем спокойно обявяват че устройството им работи благодарение на GNU/Linux система и в официалната си документация са включили GPL V3.0 лиценза в пълният му текст. За незапознатите процесорът на Marvell е базиран на ARM V7. Друг приятен момент в запознаването с устройството е че от самото начало ssh достъпа до него е разрешен. Потребителският инерфейс чрез който може да се управлява устройството е доста красив, функционален изграден в голяма част със типичните за web 2.0 инструменти. Базиран е на HTML, AJAX, библиотеките jquery и scriptalicious.
Начините за употреба на устройстовото са почти безгранични. Имайки предвид че това реално е мрежов сървър за съхранение на данни в него можем да намерим всички очаквани услуги:

• HTTP
• FTP включително със TLS и FXP (сваляне от самият FTP сървър)
• SMB или по-известно като Microsoft Networking
• AFP изестен като Apple File Protocol
• NFS който е дефакто стандарт в Unix/Linux/BSD среда

Допълнително за да се улесни живота на потребителите (или да се утежни живота на администраторите, в зависимост от интерпретацията) има налични няколко допълнителни приложения и възможности:

• Download Station – комбинация от битторент клиент и система за сваляне на файлове
• Multimedia Station – за излъчване на съхранената музика/филми към съвместими плеъри
• iTunes сървър с поддръжка на плейлисти
• Web File Manager – за по лесно качване/сваляне на файлове
• Surveillance station – дава възможност за управление и архивиране на до 2 IP базирани видеокамери
• WEB сървър – в допълнение на стандартният малък сървър необходим за показване на потребителският интерфейс чрез който могат да се сервират файлове и приложения.
• MySQL сървър
• Пакетен мениджър – чрез него могат да се инсталират не малък брой приложения включително популярният сред хардуерните среди пакетен мениджър ipkg.

Първична инсталация

За голямо неудоволствие на потребителите на операционни системи различни от Microsoft Winodows или Mac QNAP не предлагат инструменти за първично кофигуриране или управление. Въпреки това рааботата с устройството е много лесна и приятна. Един труден момент е намирането на ип адреса на устройството ако не използвате някоя от споменатите по горе две операционни системи.
При първото си включване TS-219P ако в мрежата ви има наличен DHCP сървър той си взема автоматично адрес. При обратната ситуация автоматично си настройва така нареченият Link Local address (169.254.100.100). След свързване с горепосоченият адрес се вижда следното:

с което ни подканва да инициализираме новото ни устройство и естествено ни информира че всичката информация на диска ще бъде изтрита.
Следва първично инициализиране на диска при което се установяват необходимите за работа дялове:

Прави добро впечатление че в процеса на първична инсталация инженерите от QNAP са решили да наложат задължителен ъпгрейд на наличният фирмуеър движещ устройството. За съжаление се приема всеки валиден имидж на операционната система

След обновяването на софтуера следва доста симпатичен магьосник за началните настройки.

След въвеждане на очакваните настройки: име на устройството, администраторска парола, IP конфигурация, синхронизция на времето, избор на услугите които да бъдат активирани и избиране на дисковата конфигурация следва екран обобщаващ направените избори и очакващ потвърждения:

След прилагането на избраните настройки и инициализиране на дисковете NAS устройството се рестартира и пренасочва към административният интерфейс:

Освен показаният по горе интерфейс в стил Cover Flow има и вариант в който просто иконите са подредени в един ред.

Административен интерфейс

При опит за свързване с IP адреса на устройството (ако не е активиран web сървърът) потребителят е пренасочен към административният интерфейс на порт 8080 където могат да бъдат използвани различните активирани приложения и административният интерфейс. За влизане в системата се поддържа и SSL криптиране на връзката между администратора и NAS устройството.

При въвеждане на административен потребител ни се показва административният интерфейс в който ни се предоставят на пръв поглед някои често използвани задачи:

В дървовидната структура много добре са подредени всички необходими задачи с ясно изразени икони и удобства. Малък недостатък който се забелязва при работа с устройството е кеширането на данните особенно при операции свързани с тотално преконфигуриране на дисковата конфигурация. Това води до пълно изтриване на данните но поради кеширането част от етикетите и предишните конфигурации остават активни.

Интересни елементи на устройството

Въпреки че TS-219P се предлага като NAS сървър то има далеч повече функционалност от очакваната. Както споменахме в предните параграфи, има голям набор от приложения и услуги. Сред тях изпъкват наличният DHCP сървър и възможността за настройване на jumbo frames:

Системата за хардуерен мониторинг:

Базовата защита от мрежови атаки изнесена в удобен интерфейс:

Вариантите за известяване (e-mail, sms):

Доста разочароващо е липсата на възможноста за известяване и управление посредством SNMP, но това не е задължително за всеки. Всъщност това е необходимо за по-големи организации които не са в целевият сегмент на устройството.
Друга забележителна възможност за устройство от такъв клас е възможността за създаване и управление на iscsi target дялове:

В тази функционалност е интересно да се отпележи възможноста за тънко провизиране на дяловете предназначени за iscsi target. Посредством тази възможност в първият момент не се заема цялото място което сме решили да отделим за конкретният случай, което от своя страна позволява създаването на повече дялове които при нарастване запълват наличното място. При подобна ситуация е възможно да се извърши онлайн разширяване на дисковото пространство.
Също така интересни са и възможностите за онлайн миграция и разширяване на наличното пространство. Системата автоматично определя възможните действия над избраните дялове/дискове и предоставя само тези възможности:


Предлагат се доста възможности за споделяне на данните в зависимост от избраният протокол, включително присъединяване на устройството към активна директория, частично премахване на блокирането на файлове при достъп, правата на различните потребители/групи и адреси от които се опитва достъп до ресурсите на системата.


Както е видно от представената по-долу картинка освен че на устройството има инсталиран пълнофункционален web сървър също така има инсталирано PHP и възможността за пълна редакция на самата конфигурация.

Наличните модули са напълно достатъчни за пълноценна работа на да речем Joomla.
Последният акцент от наличният софтуер е Download Station системата:

Той предоставя в удобен интерфейс за сваляне както на торент файлове така и на файлове разположени върху http/ftp сървъри.

Тестове

С цел пълно разбиране на възможностите на устройството го подложихме на серия от тестове, вариращи от прости тестове за монтиране на споделените устройства, скорост на трансфер, работа с малки файлове и синтетични стандартни тестове за оценка на NAS устройства.

Използваните конфигурации в тестовете са следните:

• Тествано устройство:
  • Устройство: TS-219P
  • Дискове: 2 x 250 Gb 2,5 inch Hitachi
• Тестова платформа:
  • CPU: Intel Core2Duo P8400
  • RAM: 4GB
  • Video: ATI Radeon HD3450
  • Мрежова карта: 1Gbit Broadcom Tigon 3
  • OS: Debian Lenny
• Конфигурация на тестовата среда:
  • Мрежа: директна връзка между тестваното устройство и тестовата платформа, работеща със скорост от 1Gbit/s
  • TS-219P: всички услуги освен NFS споделяне на файлове и административният интерфейс бяха изключени
  • Тестова платформа: текстова среда със изключени всички услуги освен необходимите за монтиране на NFS споделена папка
  • Монтиране на споделената папка: mount -o noatime,intr,hard,rsize=65535,wsize=65535,noacl,nolock,ac 192.168.10.148:/share/MD0_DATA/review /home/nas
  • Потребители: Единствен административен потребител както на устройството така и на тестовата платформа
  • Единствена споделена папка на тестваното устройство с пълен достъп за всички до нея.
• Тестови процедури:
  • Всеки от тестовете бе изпълнен 5 пъти с рестартиране на NAS системата и тестовата платформа с изчакване от 1 час след стартирането на системите и усредняване на резултатите.
  • Тест 1: Копиране на 2 GB файл със случайни данни
  • Тест 2: Копиране на 24 GB видео материали размер от 50 MB до 900 MB
  • Тест 3: Копиране на 10 GB офис файлове със среден размер от 1MB
  • Тест 4: IoZone тестове

Резултати

При Тест 1 с копиране на единичен голям файл се наблюдават скорости на трансфер от 37 до 45 MB/s даващ ни среден резултат от 46 s за трансфера.
При Тест 2 поради копирането на по голям брой файлове с относително средни размери се наблюдават скорости от 36 до 42 MB/s даващ усреднен резултат от 605 s за трансфера
При Тест 3 поради големият брой малки файлове (общ брой 14000) се наблюдава деградиране на производителността на трансфера. Наблюдаваните скорости са от 28 до 33 MB/s даващ усреднен времеви разултат от 311 s.
При Тест 4 се срещат няколко странни резлутата които в началото бяха отдадени на временни проблеми но в последствие се оказва че са сериозни и реални проблеми при определени размери на блоковете при трансфер. Пълните данни са налични при заявка. По долу може да откриете графиките при размер на блока за трансфер от 4kb

Файловият размер е в килобайти. Както се забелязва има доста странно пропадане в скоростта при размер на файла от 8 MB. Друг интересен момент е много сериозното повишаване на скоростта на четене за големи файлови размери. (макар и на цената на доста завишено натоварване на процесора).

Заключения и финални мисли

TS-219P е един прекрасен NAS с целева аудитория малък офис или дома. Има много удобен интерфейс за управление и голямо количество възможности за употреба. Освен стандартно очакваните възможности и приложения за един NAS има и доста други които дори и по някога стоящи не на място са полезни и удобни. Благодарение на технология на онлайн миграция и онлайн разширяване на дисковото пространство този нас може да бъде използван дълго време само с редовна подмяна на дисковете. Освен всичко това устройството позволява интелигентно управление на използваното електричество, има стабилен и издържлив дизайн (имаше желания за скачане върху него които бяха отказани заради страха от самонараняване). Както може да се види от синтетичните тестове с IOZone той е подходящо устройство при работа със средни до големи файлове.
За финални думи искам да кажа че съм много доволен от работата свършена от инженерите на QNAP.