Tag Archives: избори

Прегрупиране. Гербодепесарщина

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/pregrupirane-gerbodepesarshtina/

Прегрупиране. Гербодепесарщина

След седмица 49-тият парламент излиза в дълга предизборна ваканция. Край на комисиите за Нотариуса, за митниците, за „Боташ“ и „Турски поток“. Край на абсурдния вот на недоверие срещу служебен кабинет и на канонадите от парламентарната трибуна. 

В български условия да се оставя парламентът да работи при служебно правителство и насрочени избори е решение единствено от полза за кампаниите на партиите, не и за обществото, което плаща милиони за рекламното им време. Съгласно приетата през декември м.г. шеста поправка на Конституцията Народното събрание не се разпуска при предсрочни избори и служебно управление, а се оставя да работи до конституирането на ново след изборите. Така данъкоплатците продължават да издържат един неработещ парламент. 

Симулация на парламентаризъм

От януари насам народните представители симулират дейност и дори не направиха формално усилие да преодолеят напрежението в управляващото мнозинство, за да изпълнят ангажиментите, поети по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Става въпрос за закъснелите закони за личния фалит, за защитата на лицата, подаващи сигнали, за процедурните правила за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, за Пътната карта за климатична неутралност. Тази несвършена работа отлага за неопределено време втория транш от средствата по ПВУ – около 1,4 млрд. лв., ключови за България. С тях се отлагат и останалите два транша по Плана. 

Няма да бъдат приети и други два законопроекта, преминали през обществено обсъждане – за съдебната власт и за еврото. Депутатите запълват работното си време с парламентарен контрол и спорове пред полупразна зала. Отделиха повече време и енергия, за да поставят кадър на ГЕРБ начело на НЗОК, която разпределя над 8 млрд. лв. тази година. На сленга на ГЕРБ ситуацията може да се преведе и така: „В това белотче Бойко Борисов цака!“

Историята с управата на Здравната каса заслужава припомняне поради поуките, които носи. Преди близо пет месеца избраното малко преди това ръководство на НЗОК в лицето на номинирания от ПП–ДБ управител Станимир Михайлов и заместника му Момчил Мавров, издигнат от ГЕРБ, беше принудено от сглобката да подаде оставка. През всички тези пет месеца парламентът не намери време да оправи кашата, която забърка. Оставките „висяха“ в парламента, нови кандидатури нямаше. И ГЕРБ и ДПС се възползваха. „Техният“ човек Мавров оттегли оставката си ден преди точката за избор на управител на НЗОК да бъде включена в дневния ред, а впоследствие беше избран за шеф на Касата с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. Михайлов също се опита да изтегли оставката си в деня на избора, но действията му бяха блокирани от парламентарни мушингии. И се стигна до гласуването ѝ. 

Така по-силната сглобка в сглобката – на ГЕРБ и ДПС – осъществи операцията по овладяване на НЗОК, от която зависи финансирането на близо 350-те болници в България.

Но депутатите игнорираха избора на омбудсман и негов заместник, макар че институцията застъпник на човешките права и пазител на обществения интерес е без ръководство. Настоящата омбудсманка Диана Ковачева ще смени Йонко Грозев като съдия в Европейския съд по правата на човека, а нейната заместничка Елена Чернева-Маркова подаде оставка, за да остане извън кръга на възможни номинации за служебен премиер.

Всичко е постарому

В държавата всичко е постарому, а значи по гербодепесарски – 110-те в регулаторите, контролните органи и съдебната система, които отдавна трябваше да бъдат сменени, останаха по местата си. „Играта продължава – прегрупираме се“, както казал миналата пролет Борислав Сарафов на началника си, тогавашния главен прокурор Иван Гешев. После първият „временно“ зае креслото на втория и вероятно ще остане необезпокояван в него още поне година като временно изпълняващ функциите главен прокурор. 

Извършените от кабинета на ПП–ДБ и Николай Денков назначения се заменят с кадри на ГЕРБ, ДПС и посочени от президентския кръг, защото президентът може да няма (още) партия, но има съветници, кабинет в сянка и политически амбиции XXXL размер. В настоящия служебен кабинет „негови“ са поне четирима министри: на иновациите – Росен Карадимов, който беше вкаран в държавната Българска банка за развитие от президентския служебен кабинет „Донев 1“, на туризма – Евтим Милошев, на културата – Найден Тодоров, на външните работи – Стефан Димитров.

Последният по всяка вероятност ще бъде изтеглен (за да поеме поста, той прекъсна мандата си на посланик в Черна гора, където го изпрати първото служебно правителство на Гълъб Донев). Димитров се провали още при първия си тест като външен министър, след като е бил неоткриваем по време на удара на Иран срещу Израел, а впоследствие се опитал да отклони среща с американския помощник държавен секретар по въпросите на Европа и Евразия Джеймс О’Брайън. За да бъде запазен балансът, служебният премиер Главчев предлага смяна на министъра на земеделието Кирил Вътев с Георги Тахов, който оглавява Държавен фонд „Земеделие“ още от служебния кабинет на президента. 

Интригата обаче се заплита, тъй като номинираният за нов външен министър Даниел Митов, който е и заместник-председател на ГЕРБ, оттегли кандидатурата си, след като президентът Румен Радев отказал да я утвърди. Държавният глава настоял за нова номинация – изглежда, е подразнен не от партийната принадлежност на Митов, иначе трябваше да не одобри и други членове на кабинета, а от неговите недвусмислени прозападни позиции и подкрепа за Украйна. Така, въпреки изразените съмнения в способностите на настоящия външен министър да отстоява точно такива позиции, той засега запазва поста. Стефан Димитров е реплика на един друг първи дипломат, какъвто имаше България по време на коалиционното правителство на Кирил Петков – Теодора Генчовска. По това време България имаше две външни политики. 

Удобствата на не-коалициите

Докато се развива сюжетът с евентуалната смяна на външния министър, парламент и служебно управление започнаха да прехвърлят за пореден път горещи картофи на следващите управляващи – които и да са те. Депутатите отложиха с една година либерализацията на електроенергийния пазар и така реформата, която трябваше да се осъществи още преди десет години, отново е стопирана. Отварянето на пазара означаваше затваряне на въглищните централи, тъй като няма да има кой да купува скъпия им ток. В същото време бившият кабинет на ПП–ДБ и Народното събрание гарантираха, че централите ще работят до 2038 г. 

Но преди да го решат депутатите, правителството на Николай Денков също демонстрира нежелание да се заминава с либерализацията, като не гласува нито програмата за нея, нито наредбите. Вероятно са смятали да прехвърлят проблема към следващото правителство с премиер Мария Габриел от ГЕРБ, чийто ред така и не дойде. Отлагането на либерализацията отлага и изработването на механизъм за защита на енергийно бедните и уязвими потребители с една година – също тема, към която политиците не проявяват чувствителност, въпреки че в категорията „енергийно бедни“ вероятно попадат поне десет пъти повече хора от подпомаганите сега с енергийни помощи над 240 000.

А политиците продължават да се възползват от удобствата на не-коалицията. В развитите демокрации не се договарят властови конструкции като местните, при които не се подписва коалиционно споразумение, а партийните лидери се договарят на закрити врата и едва след като градежът се разтури, обществото научава кой чий е бил. Но тук са Балканите, това е България, а в България, както обичаме да казваме, „всичко е възможно“ – освен невъзможният прогрес. 

Кал, чистки и избори

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kal-chistki-i-izbori/

Кал, чистки и избори

Парламентът не работи, макар депутатите да ходят на работа, служебният кабинет започна с уволненията, а прокуратурата действа като повредена канализация. В ход е институционализиран погром над ПП–ДБ, комбиниран с удари по репутацията им, които се сипят от всички страни. 

След изборите на 9 юни, в зависимост от резултатите, политиците може да изпробват нова формула на властта – експертен кабинет с широка подкрепа, за каквато намекна лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, или коалиция от няколко политически сили. 

Два месеца преди изборите, с уговорка за висока степен на неясност, излязоха първи социологически данни, за които „Галъп“ са интервюирали 805 души. ГЕРБ–СДС биха взели 27,4% от гласовете, ПП–ДБ – 17,9%, ДПС – 15,2%, „Възраждане“ – 14,9%, БСП – 10,5%, ИТН – 5,2%. 

Второ проучване – на „Маркет Линкс“, сред 1046 души дава сходни резултати. 25,5% от решилите да гласуват ще го направят за ГЕРБ–СДС, 17,1% – за ПП–ДБ. Следват ДПС с резултат от 11,8% и „Възраждане“ – с 10,3%, БСП събира 8,7%, а ИТН остава под 4-процентовия праг.

49-тият парламент произвежда комисии

В остатъка от съществуването си 49-тото НС също завъртя машинката за компрометиращи твърдения. Създадената наскоро временна парламентарна комисия „за разследване на корупционните практики в Агенция „Митници“ и евентуална роля на бившия финансов министър Асен Василев в тях“ с председател Тошко Йорданов (ИТН) вече има списък с лица, които да изслуша. Огънят, разпален от скандала с ареста на шефката на Агенцията – Петя Банкова, трябва да се поддържа с бензина на нови публични разкрития от прокуратурата, ДАНС, Антикорупционната комисия, бившето ръководство на митниците и т.н. Целта е да не замръкне образът на подскачащия сред пачки европудел. 

В същото време друга временна парламентарна комисия приключи с работата си по проучването на 13-годишната сделка на България с турската компания „Боташ“, сключена от служебното правителство на президента. (Споразумението между „Булгаргаз“ и „Боташ“ бе подписано в началото на 2023 г., когато на власт бе първият служебен кабинет на Гълъб Донев.) Решението е да изпрати договора на прокуратурата и ДАНС, но последната дума за това имат депутатите в пленарната зала. 

Следващата седмица те ще трябва да решат дали да задължат настоящия министър на енергетиката Владимир Малинов да предоговори сделката – същия Малинов, участвал в самата сделка. Председателят на временната комисия Радослав Рибарски (ПП–ДБ) съобщи известното от м.г.: че контрактът задължава „Булгаргаз“ да плаща дневно по 486 514 долара на „Боташ“ от 1 януари 2023 г., независимо дали ползва резервирания капацитет от 1–1,5 млрд. куб.м газ. Засега само БСП поради противоборството си с президента подкрепя ПП–ДБ. Управлявалата доскоро коалиция пропусна да възложи на енергийния министър в кабинета „Денков“ да предоговори сделката, въпреки че премиерът на няколко пъти я определи като неизгодна за България.

Кадрови чистки

За последните три години в държавната администрация за кратко влязоха и излязоха (с големи бонуси) много нови хора, оставяйки след себе си хаос. Дори някои от тях да са притежавали качества да се развият като компетентни и почтени експерти, краткият им престой осуетява всякакво бъдещо развитие – а с него и възможността да се подобрят публичните услуги и държавното управление. 

Още във втория си ден на власт служебното правителство на Димитър Главчев уволни един от двамата заместник-директори на ДАНС – Петър Петров, предложение на „Продължаваме промяната“. Мандатът му е прекратен предсрочно по искане на шефа на ДАНС Пламен Тончев, оглавил контраразузнаването по решение на президентската власт. Остана другият – Деньо Денев, според BIRD.bg „лично назначение“ на съпредседателя на ДПС и санкциониран за значима корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. 

Освободени бяха и тримата представители на държавата в Надзорния съвет на НЗОК. И това е само началото. Служебният кабинет на дългогодишния партиен деятел на ГЕРБ (и председател на Сметната палата в отпуск) ще изчисти всяка следа от ПП–ДБ, останала след 9-месечното управление. За останалото, изглежда, ще се погрижат прокуратурата, ДАНС и МВР.

Партийните екосистеми

При смените на правителства коридорите на властта се изпълват с хора, попаднали там по симпатии, роднински, интимни или бизнес връзки, понякога и с професионалисти, посочени от Партията. Паднат ли правителствата, едните се разбягват и се връщат към професионалните си занятия, други сядат на скамейката вече като част от партийната екосистема в очакване да бъдат катапултирани на пост при ново въздигане. 

Професионалната държавна администрация в България е мит въпреки препоръките за ограничаване на политическото влияние, особено в МВР. Отбелязани са много пропуски в мониторинговите доклади на „Групата на държавите, борещи се срещу корупцията“ (GRECO) към Съвета на Европа, които оценяват напредъка на България в предотвратяването на корупцията и насърчаването на честността сред високопоставените държавни служители и правоприлагащите органи. Сред пропуските са формалните проверки на декларациите за имущество, които лицата на публични длъжности подават, неясните и непрозрачни критерии за избор, липсата на публичност за възнагражденията, в т.ч. и на политическите съветници.

Канал(изацията)

Пачки от купюри по 500 евро срещу пачки от по 50 и 100 евро. Едните – скрити в нощно шкафче заедно с кюлчета злато, другите – в кутия за обувки. Ако беше западен филм, щяха да са в сейф. Но е нискобюджетен български трилър, по балкански трагикомичен. В него щъка пудел, също и обвинен за контрабанда гражданин – по домашни чехли и вдигнал наздравица с главния секретар на МВР пред чинии с мезета. На спалнята до нощното шкафче пък спеше един премиер, оставил върху шкафчето и мехлем срещу гъбички – доказателство, че може да е тефлонов за скандалите, но не и за микозата. 

Снимките от спалнята изтекоха през 2020 г. от неизвестен до момента подател до медиите, а настоящите – от източник от разследването, пробил следствената тайна, за да ги разпрати по изпитани канали с няколко протокола от разпити на свидетели. През август м.г. Софийската градска прокуратура прекрати досъдебното производство за пачките и кюлчетата от спалнята в премиерската резиденция в Бояна, като след три години разследване формулира извода, че са подправени. Затова и Бойко Борисов казва днес, че ония снимки били фалшиви, обаче „сега тука е малко по-друго“. 

„Тука“ са снимките, на които е бившият вече главен секретар на МВР Живко Коцев с обвинен(и) за контрабанда, с пачки евро, скъп часовник и пудел. По-друго е. Коцев не е премиер, назначавал главни прокурори, няма зад гърба си партия, която да го брани, медии подръка и друг обслужващ персонал. Но гузното му смълчаване след случилото се на фона на бъбривостта като защитен свидетел, известна от контролираното изпускане на материали от следствието, не работи в негова полза. При единствената си публична изява, преди да се скрие в болнични, той беше видимо притеснен. 

„Който пачки вади, от пачки умира“, позасмя се тия дни Борисов пред микрофоните. И после му зададоха други въпросчета. 

Пудели или институции

Краят на сглобката удължава „живота“ на доминираната от ГЕРБ и ДПС съдебна власт, в т.ч. на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Поне до есента не изглежда възможно парламентът да се заеме с избора на нови членове от парламентарната квота за двата висши съдебни съвета, а и с останалите членове на регулатори и контролни органи с изтекли мандати.

Институционалната немощ в България е бреме за обществото, което плаща за липсата на справедливост, за раздутите щатове, за корупцията и ниското качество на публичните услуги. Освен всичко друго институционалната немощ отблъсква чуждестранните инвеститори. В своите три мандата ГЕРБ напълни министерства и агенции с кадри, чието първо, а често и единствено достойнство беше, че някой високопоставен „гербер“ е гарантирал за тях. 

Болестите на властта не подминаха и ПП–ДБ. Министърът на финансите (вече бивш) Асен Василев назначи тихомълком Петя Банкова, кадър от средния ешелон на ДАНС – шеф на отдел, да оглави митниците. Тя пък си довежда и заместник, също колега от ДАНС и също без опит в митниците. Министърът на регионалното развитие Андрей Цеков назначи свой бизнес партньор в борда на „Автомагистрали“ – дружество, възлагащо обществени поръчки за стотици милиони, като смени и останалите от борда с други без експертност. Самият Цеков преди това беше зам.-министър на финансите, а още по-рано – високопоставен служител в групата на „Главболгарстрой“, любимата на ГЕРБ, но и на всички власти, строителна компания. 

„Всички са маскари“

Скандалът, при който шеф на митниците е обвинен за участие в организирана престъпна група заедно с един от недосегаемите контрабандисти, и последвалите компромати за бившия вече главен секретар на МВР отнемат от моралното превъзходство на „Промяната“. Това е поражение, по-сериозно и от разпада на сглобката, а служебният кабинет тепърва ще ревизира работата на кабинета „Денков“ с фокус върху Министерството на финансите. 

В подгряването на избирателите е и сюжетът „всички срещу ПП–ДБ“ в София. Освен ежедневните критики от ГЕРБ към кмета Васил Терзиев и екипа му, тази седмица беше блокирана и строителната програма на София за 2024 г. Причината е, че групите на ГЕРБ–СДС, БСП и ИТН гласуваха „въздържал се“. 

След всичко това въпросът е отчуждените и отвратени от политиката граждани или вбесените от статуквото ще решат изхода от вота на 9 юни.

Превръщат ли се САЩ в геронтокрация?

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/prevryshta-li-se-usa-v-gerontokratsiya/

Превръщат ли се САЩ в геронтокрация?

Да си представим една от онези задачи по математика, с каквито, ако имате деца, вероятно се измъчвате поне веднъж месечно у дома. Или поне нещо подобно на такава задача. Дядо ви е роден през 1942 г., а брат му – през 1946 г. И двамата имат проблеми с говора, често не разбирате какво изобщо се опитват да ви кажат; не са във върхова физическа форма (логично) и познават миналото много по-добре от настоящето (братът на дядо ви даже упорито настоява, че човек може да се върне в миналото). В задачата се пита: на кого от двамата бихте поверили управлението на една от най-важните държави в света? 

Задачата по-скоро отива към философска дилема като тази с трамвая/влака. Към разклонение на две линии се задава трамвай. На едната линия е завързан само един човек, а на другата – четирима. Как ще смените стрелката и кого ще решите да убиете? Така се чувстват много американци, за които изборите този ноември са повторение на вота от 2020 г. Проявленията са много: недоволство от двупартийната система, недоверие спрямо Доналд Тръмп и Джоузеф Байдън от страна на избиратели в собствените им партии, морално огорчение за позицията на САЩ спрямо Израел и Палестина, все по-отчетливо радикализиране и в двете посоки на политическия спектър. 

Сред най-съществените проблеми обаче си остава възрастта на двамата кандидати: настоящият президент Джо Байдън е най-старият в историята на страната, следван от Роналд Рейгън. Алтернативата не е особено добра, тъй като Доналд Тръмп е на трето място в тази класация. Но президентските избори всъщност са само проявление на много по-голям проблем.

Републиканският сенатор Мич Маконъл замръзва и не успява да отговори на въпрос по време на пресконференция

Демократическата партия – страх и липса на визия 

През 2020 г. Джо Байдън се наложи не като идеален, а като компромисен кандидат. По време на първичните избори той се изправи срещу Бърни Сандърс, Елизабет Уорън, Майкъл Блумбърг и Пийт Бътиджидж, всеки от които има немалък политически капитал. 

Сенатор Сандърс (р. 1941 г.) от Върмонт беше изключително популярен както на първичните избори през 2016 г., така и на последните, но съдбата му отреди вечното второ място. В Демократическата партия съществуваха опасения, че неговите политики биха могли да отблъснат по-центристки настроения електорат, тъй като в САЩ те се определят като твърде леви. (Повечето европейски държави, сред които и България, прилагат много от принципите и идеите, зад които стои Сандърс; подобно на доста интелектуалци от американските леви среди, и той има сериозни пропуски в осмислянето на тоталитарния характер на левите режими, сред които авторитаризма и колониалната история на СССР например.) 

Подобен е и случаят с Елизабет Уорън (р. 1949 г.), сенаторка от Масачузетс, която също е прогресивна, макар и по-умерена от Сандърс. Кандидатурата на бившия кмет на Ню Йорк – филантропа и бизнесмен Майкъл Блумбърг (р. 1942 г.), беше смятана за недостатъчно популярна, за да спечели подкрепата на всички делегати от партията. Пийт Бътиджидж (р. 1982 г.), понастоящем министър на транспорта в администрацията на Джо Байдън, също не успя да се пребори за номинация, но е смятан за една от политическите надежди на Демократическата партия. 

За избирателите основните качества на Джо Байдън бяха две. Първото – че е центрист, компромисен избор между различните крила на партията, които имат свои идеи за воденето на политика. Второто – че не е Доналд Тръмп. След четири години на непрестанни скандали, чести промени в кабинета, противоречиви пресконференции, пропаганда и хаос, както и в контекста на току-що започналата пандемия САЩ избраха да се върнат към познатото, надеждното, спокойното. А Джо Байдън даде индикации, че се кандидатира само за един мандат, за да бъде свързващ президент между ерата на политическия цирк и бъдещето, което идва все по-бързо. 

Покойната сенаторка на демократите Даян Файнстийн е инструктирана как да отговори по време на заседание. Файнстийн, която почина на 90 години, отсъстваше дълго време поради влошено здраве, но отказа да се пенсионира. 

Оттогава изтече много вода: привърженици на Тръмп вдигнаха най-пародийния бунт в историята, който, за съжаление, взе жертви; пандемията блокира глобалната икономика, а политици не само в САЩ, но и в България и по света видяха в това удобна възможност да обвинят опонентите си за икономическата стагнация и да подсилят различните си популистки наративи; същевременно корпоративната власт продължи да се консолидира, а големите корпорации използваха пандемията и последвалата инфлация, за да натрупат рекордни печалби. Русия нахлу в Украйна, Израел превърна правото си на защита срещу „Хамас“ в оправдание за изтребление на цивилни. В САЩ неравенствата се задълбочават до рекордни нива, а топ 1% от най-богатите американци притежават повече богатство, отколкото цялата средна класа. 

Джо Байдън не успя да постигне обединението, към което се стремеше, напротив – решенията в държавата продължават да се вземат на идеологическа, а не на рационална основа. Да не говорим, че на първо място по-често се поставят интересите на бизнеса, а не на обществото, особено в по-дългосрочен план. Така например огромна част от федералните пари за устойчива и чиста енергия се инвестират в разширяване на магистрали – ход, наричан от експертите „бомба със закъснител“. 

Републиканската партия – завръщане в миналото и християнски талибани 

За онези, които смятат, че решението е Доналд Тръмп, новините не са добри. Републиканската партия не може да се откъсне от образа на бившия президент, който продава не решения, а мечти, и го прави добре. Платформата на консерваторите прилича повече на култ към личността на един човек, който няма грешен ход и който с действията си влиза в противоречие с всички ценности за законност и ред, зад които партията уж стои. 

Републиканците призовават за още от същата дерегулация, довела до най-големите неравенства в САЩ от Голямата депресия насам и до безпрецедентна консолидация на бизнеса, вследствие на която де факто неизбрани демократично личности разполагат с неограничени възможности да въздействат на законодателството, включително и чрез Върховния съд

Един от многото случаи, в които Доналд Тръмп бърка имената на своите опоненти, лидери на други държави, инициативи… 

Консервативно настроените политици отричат човешкия фактор в климатичните промени и подобно на ситуацията в Путинова Русия се борят с плашила като ЛГБТИ+ общността, забраняват книги и преподаването на исторически факти и възстановяват „традиционните ценности“, които никой не успява да дефинира, но подозрително съвпадат с доктрините на най-крайните християнски религиозни секти. Решението на доминирания от консервативни съдии Върховен съд да отмени конституционното право на аборт е довело до по-голяма смъртност сред жените в щатите, където абортите са забранени, както и до ужасяващи истории, в които жени рискуват или губят живота си вследствие на отказ да бъдат прекратени бременности, в които плодът не може да бъде износен. 13-годишно изнасилено момиче в Мисисипи ражда, след като щатът отказва аборт, а майката не може да си позволи да пътува до друг щат за процедурата. Подобни истории не са рядкост. 

Републиканците се обявяват срещу социалното подпомагане и искат да орежат пенсионните фондове и здравните осигуровки, не предлагат и решения за кризата в образованието, например за липсата на обществени детски градини за деца под петгодишна възраст. САЩ остава единствена от развитите държави без платено майчинство/бащинство. Въпреки че рекорден брой хора в страната умират вследствие на масови стрелби, престъпления и самоубийства с огнестрелни оръжия, републиканците настояват, че притежанието на оръжие не бива да се регулира или ограничава. Партията, която защитава светостта на живота, не се интересува от всичко това. А списъкът може да продължава до безкрай. 

Политическото шоу и невидимият консенсус 

Американците имат мнение по повечето от изброените проблеми. И независимо от това, което виждаме в социалните мрежи и медийното пространство, съществува известно единодушие относно решенията. Мнозинството американци например смятат, че абортите трябва да бъдат легализирани, като разликата в мненията е относно периода на прекратяване на бременността. Мнозинството американци искат по-стриктна регулация на огнестрелните оръжия. Мнозинството американци се обявяват срещу монопола в бизнеса. Мнозинството американци смятат, че е задължително да има платено майчинство/бащинство. Доколко обаче обикновеният избирател може да прозре отвъд политическия шум, поляризацията, политическата пропаганда и дезинформацията и да свърже проблемите с определени тенденции извън идеологическата рамка на двупартийната система? И ако това е възможно, колко по-очевиден би бил консенсусът? 

Дори големите стари медии (т.нар. legacy media) не успяват да излязат извън отразяването на политиката като риалити шоу, в което скандалът и думите, извадени от контекст, генерират кликове, а съответно и печалба. Както и другаде по света, журналистиката в САЩ е в криза, породена не само от общественото недоверие, дигитализацията и дезинформацията, а и от остарели методи на отразяване и неспособност за откриване на бизнес модели, които да не налагат големи компромиси с обществения интерес в името на финансовото оцеляване. 

Един от случаите, в които президентът Джо Байдън пада пред камера по време на събитие

Могат ли (буквално) стари лица да решават проблемите на новото време? 

От всички изброени кандидати на първичните избори на Демократическата партия през 2020 г. само Пийт Бътиджидж не е роден през 40-те години на миналия век. При републиканците положението е малко по-добро, но радикализацията на партията компенсира сравнително по-младите кандидати. Средната възраст на сенаторите в момента е 58 години; средната възраст на населението на САЩ – 38 години. Това е вторият най-стар Сенат в историята на държавата. Мич Макконъл е сенатор от 1985 г. Нанси Пелоси – от 1987 г. 

Въпросът за възрастта не се ограничава до когнитивните способности и енергията за справяне с тежката работа. Той засяга и нуждата да се наваксат и разберат все по-интензивните промени в света, които определят живота на милиони, и то не само в Америка. Тези липси станаха явни в абсурдните въпроси по време на изслушването на Марк Зукърбърг, основателя на Facebook, през 2018 г., а и при много други изслушвания оттогава насам. Аналоговият опит и мислене често не успяват да се справят с предизвикателствата на дигиталната епоха. Същото важи и за ускорената глобализация, раждането на интернет културата, хибридните войни, информационните операции. 

На второ място, въпросът засяга и представителната демокрация. Половината от Сената е съставен от двете поколения, родени между 1925 и 1964 г. Американците обаче са значително по-млади, а същите две поколения съставляват 26% от населението. Липсата на ограничения в мандатите, които могат да бъдат отслужени, е проблем, по който отново има единодушие: 87% от американците смятат, че подобни ограничения са необходими. Хората, които трябва да ги прокарат обаче, се възползват именно от тяхната липса. 

Опитите за обявяването на дискусията за „ейджистка“ срещат редица контрааргументи. Сред основните не е, че Байдън е непременно неспособен президент или че по-младата възраст задължително е гарант за добро управление (макар в обратната посока да съществуват ограничения, кандидатите за президент трябва да имат навършени 35 години). Става дума за поколението, на което Байдън (както и Тръмп) е символ и което се е възползвало от редица привилегии, които са по-скоро изключение в историята, отколкото правило.

Политици задават въпроси на Марк Зукърбърг по време на изслушване

Както пише журналистът Финтън О’Тул, поколението на бумърите (родени между 1946 и 1964 г.) се възползва от необичайно гъвкава социална мобилност, която по време на техния живот спада до изключително ниски нива за следващите поколения. В исторически план по-старите поколения предават щафетата и стават по-малко значими за обществените решения с напредването на времето.

Но бумърите са изключение от това правило. Икономическата им сила само нараства с времето, а културната им значимост – или поне тяхното настояване, че са значими – е все така силна. Макар и да не са най-многобройното поколение, те имат по-голяма финансова възможност да правят дарения за политически кампании и са най-многобройно гласуващата кохорта от населението. Същевременно техният начин на живот, преживявания и възприятия са коренно различни от тези на децата и внуците им не само по отношение на икономиката, но и на расовото и социалното разнообразие – бумърите са най-бялото поколение в историята на САЩ, което се дължи на редица фактори. 

Байдън, който има дълга политическа кариера, символизира всичко това. За разлика от него, Тръмп е по-свеж, на политическата арена е едва от десетилетие. Но разликите свършват дотук. Иронията си проличава в това, че Великата Америка, към която той иска да върне САЩ, прилича на следвоенната Америка, в която социалната държава е в своя апогей, и благодарение на това просперира цяло едно поколение. 

Остаряването на политическата класа в САЩ и вкопчването ѝ във властта е символ на огромната пропаст между поколенията вследствие на радикалната промяна в начина на живот през последните три десетилетия. Технологичните и социални революции, както и все по-неустойчивият икономически модел в комбинация с явните последствия от промените в климата и все по-настървения за войни свят раждат нов електорат, който не само че не живее по-добре от предходните поколения, но и се оказва по-изолиран от властта и по-принуден да се бори за съществуването си през радикализиране, независимо дали към религиозното и консервативното, или към социализма. 

Тръмп е явният резултат от тази тенденция в едната посока, подсилен от медийната машина на Роджър Ейлс и Рупърт Мърдок. Байдън е отказът на демократите да приемат, че светът от вчера си е отишъл и че ще бъдат нужни коренни промени, включително и прощаване с някои от привилегиите, от които се ползва целият политически елит на САЩ независимо от цветовете, които развява. В историята на САЩ е имало и други такива периоди на напрежение и неизбежна промяна, за които ще разкажем друг път. Най-старата демокрация отново ще оцелее, това е почти сигурно. Въпросът е колко още време ще тъпче на едно място и ще си затваря очите пред урагана на бъдещето, който се задава на хоризонта. Засега 2024 г. се оказва връщане назад към 2020 г. Последствията обаче могат да бъдат много по-болезнени. 

Всичко е избори. Другото чака

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vsichko-e-izbori-drugoto-chaka/

Всичко е избори. Другото чака

В следващите два месеца всичко е избори – работата на парламента, действията на служебното правителство, комуникацията на президента Румен Радев и подновените му участия в заседанията на Европейския съвет в Брюксел, акциите на службите, МВР и антикорупционната комисия.

Единствено Конституционният съд (КС) не участва в тази какофония, но със сигурност ще допринесе, тъй като се очаква решението му по конституционните промени, оспорени от Радев и от две партии – „Възраждане“ и „Има такъв народ“. Каквото и да е то, също ще влезе в предизборна употреба от едната или от другата страна. 

Дори и истини да чуем, ще имаме едно наум, че това все пак е рекламната пауза, 

коментира по БНР социологът Първан Симеонов, директор на „Галъп интернешънъл болкан“.

Каквито и истини да се чуят в следващите седмици, до една ще са закъснели. Партньорите в доскорошното управляващо мнозинство – ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, са разделени и изпокарани. А политолози пробват с хипотези за формулата на властта след юнските предсрочни парламентарни избори и европейския вот – ще преговарят ли отново трите формации за съвместно управление и изобщо кой ще преговаря, възможно ли е да има трети различен или дори четвърти… Тази седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че „в едно парламентарно мнозинство [в 50-тия парламент – б.а.] трябва да има по-широка палитра на подкрепа“.

Анализите и прогнозите оформят три опции:

  • всичко ще е както преди; дори и да има промяна в числеността на парламентарните групи, ще е незначителна;
  • нищо няма да е както преди, защото съотношението на силите ще е силно променено, което ще промени и договорките и разпределението на властта;
  • няма време за нов силен играч на политическата сцена – да се разбира, че евентуалният президентски проект ще прескочи и този вот.

Едно наум за парламента

В 49-тия парламент, който ще работи още месец, се раждат единствено временни комисии, които депутатите ще използват в предизборната кампания. Тези формирования ще произведат единствено послания за предизборна агитация и пропаганда. Времето няма да им стигне, за да проучат задълбочено проблема, заради който е формирана съответната комисия, а депутатите получават допълнителни средства върху възнагражденията си. 

Народните представители дори не са приключили работата в създадени по-рано други шест временни комисии – за сигурността на машинното гласуване; за защита на правата на психично болните пациенти и изготвяне на законодателни промени, които да ги гарантират; за сделката между „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“; за аферата „Нотариуса“, за дейността на Глеб Мишин, едно от главните действащи лица в престъпни схеми за придобиване на българско гражданство.

Единствената комисия, върху която са се съсредоточили управляващите, е за Нотариуса. При изслушването си тази седмица обаче вътрешният министър Калин Стоянов отново е отказал да съобщи/потвърди вече известния факт, че убитият дилър на правосъдие Мартин Божанов – Нотариуса е бил доверено лице и сътрудник на МВР. (Информацията обяви във Facebook журналистът от Антикорупционния фонд Николай Стайков, както и името на човека, вербувал го през 2005 г. – Виктор Младенов от Трето РПУ в София, „извършвал множество нерегламентирани справки в базите данни на МВР по отношение на лица, оперативно интересни за Нотариуса, включително за свидетели срещу него“.)

Да не забравяме и временната комисия, която разследваше полицейското насилие на протеста срещу БФС и чиято работа официално приключи в средата на март, но липсват заключенията. 

Сега тази бройка се попълва с нови три комисии, гласувани в полунощ на трети срещу четвърти април, всички със срок на действие от месец. Едната, предложена от ИТН, е за проучване на корупционни практики в Агенция „Митници“ и евентуалната роля на министъра на финансите Асен Василев в тях. Комисията ще бъде оглавена от Тошко Йорданов от ИТН. За другите две председатели така и не бяха избрани – преди всяко тяхно заседание председателят на парламента ще решава кой да ги ръководи. 

Най-много парламентарно време отнеха дискусиите и гласуването на предложена от ПП–ДБ комисия за изчезналата пътна карта за реализацията и преминаването на газопровода „Турски поток“ през България (разширение на газопреносната мрежа, под каквото име е известен проектът). Документът описва етапите на изпълнение на тръбопровода, който транзитира природен газ за Сърбия, Австрия и Унгария. Вероятно копие на пътната карта се появи в кореспонденция от хакнатата от украинци поща на Евгений Зобин, помощник на високопоставения руски политик Александър Бабаков. Бившата министърка на енергетиката Теменужка Петкова (ГЕРБ), подписала пътната карта през 2017 г. заедно с шефа на „Газпром“ Алексей Милер, отговори така на въпроса на ПП–ДБ къде е оригиналът: 

Пътната карта ви е предоставена по времето на управлението на Кирил Петков, от ДАНС ви е предоставено копие.

Третата комисия е за необходимостта от дерогацията на „Лукойл“ и ефекта върху потребителите и режима в Русия. 

Наред с комисиите обаче парламентът прие безпрецедентно решение, с което на практика забрани на финансовия министър в оставка Асен Василев да харчи пари от бюджета, освен за пенсии, заплати, неотложни социални плащания и падежиращи плащания по държавния дълг – до назначаване на служебно правителство. Предложението на ГЕРБ–СДС и ДПС e поредното, с което парламентът „трича“, по определението на ClubZ, Василев, когото ще задължи да изплати по 75 лв. за великденски добавки на над 500 000 пенсионери с пенсия до линията на бедност от 526 лв. Идеята е пак на ГЕРБ и ДПС. 

Приемайки друго предложение на ГЕРБ, депутатите задължиха Министерството на финансите да внесе до края на март 1 млрд. лв. във фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Решение, което правителството в оставка даде на КС с мотива, че плащането е трябвало да бъде записано в Закона за държавния бюджет. На КС е дадено и ограничението, наложено на финансовия министър, да прави разходи извън тези, които му разреши парламентът.

Ще бъде чудо, ако 49-тият парламент свърши и друга работа, освен предизборната агитация, в оставащия му не повече от месец. Например да приеме законопроекта за еврото, който мина обществено обсъждане и е важен в контекста на целта за присъединяване към еврозоната през 2025 г.

Пътната карта за „Турски поток“ vs. дерогацията за „Лукойл“

Дискусиите по създаването на комисиите се превърнаха в предизборен диспут. Нито една от двете политически сили не предложи създаването им, когато се „сглобяваха“. Сега Венко Сабрутев от ПП гръмовно пита от трибуната: „Кой и колко открадна от изграждането на „Турски поток“? Кой позволи българската енергетика да бъде поета на управление от Москва? Нямам търпение да ви видя физиономиите, когато пратиме [sic!] документа на прокуратурата“, предизвиквайки отговори в същия натюрел от ГЕРБ. 

На 6 март с колегите сме задали въпрос към енергийния министър дали пътната карта, показана на обществото и изкарана от хакнат имейл на сътрудник на руски депутат, е истинската пътна карта и е била в Енергийното министерство. Питали сме като народни представители къде е пътната карта, имаше и разследване на ДАНС. Отговорът на самото министерство е, че самото министерство не е убедено каква е пътната карта и откъде е,

каза депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев. От ГЕРБ–СДС не им останаха длъжни.

Разликата между на „Лукойл“ дерогацията и „Булгартрансгаз“ е една основна. Единият проект генерира печалба, генерира приходи. Другият проект – точно обратното, пълни гушата на така наречения „омразен режим“ на Путин,

заяви народният представител Александър Ненков.

Според бившата енергийна министърка Теменужка Петкова, настояща депутатка от ГЕРБ–СДС, има паметна записка за проекта в ДАНС и всеки журналист можел да я поиска. От предоставените на Mediapool.bg данни от „Булгартрансгаз“ става ясно, че от пускането в експлоатация на продължението на „Турски поток“ през българска територия приходите от резервирани капацитети и пренесени количества природен газ са 1,308 млрд. лв. Тоест съоръжението, построено, за да бъде заобиколена Украйна като основна страна за транзита на руски газ, е изплатило над половината от направената от „Булгартрансгаз“ инвестиция. (От 1 януари 2025 г. Киев спира транзита на руски газ през своя територия и „Турски поток“ през България е един от двата варианта за доставки на синьо гориво за Централна Европа заедно с „Ямал“ през Германия.)

Две наум, три наум

Какъвто и да е съставът на служебното правителство с премиер председателя на Сметната палата Димитър Главчев, който излиза в неплатен отпуск, несъмнено ГЕРБ ще има влияние в него. Преди да бъде избран начело на държавните одитори, Главчев беше председател на Контролната комисия на ГЕРБ, депутат от ГЕРБ в няколко парламента и за кратко председател на Народното събрание. Своята кариера и съответстващата ѝ тежест в обществото той дължи на партията, направила толкова много за него. 

Макар да обеща на президента Радев неутрални и равно отдалечени експерти за министри, самият той не минава за такъв. Но въпреки че е невидима за обществото, комуникацията му с държавния глава, а защо не и с Бойко Борисов, със сигурност не престава, за да няма сътресения при указа за назначаване на служебния кабинет.

Служебният кабинет на Димитър Главчев, освен с наклон към ГЕРБ, се оказа и с реверанс към президента. Людмила Петкова – вицепремиер и министър на финансите, експерт с дълъг опит, свързват я с ДПС. Калин Стоянов – министър на вътрешните работи, най-спорното име в този кабинет, предизвикало остра реакция в ПП–ДБ. Виолета Коритарова – министър на регионалното развитие и благоустройството, оглавила Агенцията по геодезия, картография и кадастър в третия кабинет на ГЕРБ. 

Ивайло Иванов, който е избран за министър на труда и социалната политика, също е кадър на ГЕРБ. Министърът на отбраната Атанас Запрянов досега беше заместник-министър. Министърът на външните работи Ивайло Ценов е бил 15 години консул на България във Виена. За министър на правосъдието обаче е избран заместник на Борислав Сарафов – Мария Павлова.
Министър на образованието остава проф. Галин Цоков, един от хората, за които премиерът в оставка Николай Денков каза, че е бил номинация на ГЕРБ.

Министър на здравеопазването е Галя Кондева, изпълнителна директорка на болницата по хематология. За министър на културата Главчев връща министър от служебните кабинети на президента – Найден Тодоров. Министър на околната среда и водите става един от заместник-министрите – Петър Димитров. Министър на земеделието остава Кирил Вътев. Георги Гвоздейков също запазва поста си като министър на транспорта, заради което ще бъде изключен от ПП.

За министър на иновациите и растежа е избран дългогодишният председател на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов, а за министър на иновациите и растежа – Росен Карадимов, до момента председател на надзора на Българска банка за развитие. Карадимов е свързван с новото ляво, което се опитват да изградят отцепници от БСП. Шефът на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов става министър на енергетиката, за министър на електронното управление е избран Валентин Мундров, който и по време на преговорите за ротация беше предложен от ГЕРБ за позицията, а сега е заместник-министър. За министър на туризма е предложен шоуменът и продуцент Евтим Милошев, а за министър на младежта и спорта – Георги Глушков, първият българин, играл в NBA.

Прегрупирането на политическата сцена между доскорошни яростни противници, които създават временни съюзи, вече не изненадва никого. Интересите на първо място.

ПП–ДБ пак се фокусират върху отколешния си политически враг – ДПС и санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски, обявявайки, че съпредседателят на ДПС е в основата на дирижирана атака срещу тях, при която са задействани всички „бухалки“. (Все пак с ГЕРБ ще търсят обща платформа след изборите през юни.) Съпредседателят на ДБ Христо Иванов повтори, че разривът при ротацията е настъпил, тъй като Пеевски не е получил исканото. А премиерът в оставка Николай Денков определи посочения от Доган за лидер на ДПС така:

Делян Пеевски в момента е най-голямото зло, което се случва в България.

Четвърт век по-рано тогавашният премиер Иван Костов каза същото за Ахмед Доган: „Доган е проклятието на България.“

В антракта между две правителства

Шумната акция на ДАНС със 72-часовото задържане на назначената преди месец и половина шефка на Агенция „Митници“ Петя Банкова и заместника ѝ Людмил Маринов се състоя в антракта между две правителства – кабинета в оставка на Николай Денков и служебния с премиер Димитър Главчев. Банкова вече е с повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, действала от 2022 г. и занимавала се с търговия с влияние, подкупи и контрабанда. 

Публикуваната на сайта на Агенция „Митници“ нейна биография е постна – съдържа данни за образованието, но не и за конкретните длъжности и институции, в които е работила през годините, освен споменатата ДАНС, но без уточняване на периода. (Кадър на ДАНС – Плевен е и Маринов, когото тя е довела в агенцията.) Завършила е Академията на МВР, право в Югозападния университет и докторантура в УНИБИТ, т.нар. Библиотекарски институт – визитка, която повече подхожда за кадър на ГЕРБ или ДПС. Банкова няма опит в Агенция „Митници“, където Асен Василев я назначава първо за заместник-директор, а от края на февруари т.г. и за директор.

Медиите веднага припомниха, че нейният брат Стефан Банков оглавяваше „частната ДАТО“ на бившите вече главни прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев и беше началник на „Вътрешна сигурност“ на МВР. Разследващият сайт BIRD припомня, че той беше уволнен от вътрешния министър Бойко Рашков заради масовите подслушвания на протестите през 2020 г. Съдът обаче го върна, а въпреки че МВР обжалва, после „забрави“ да плати държавната такса от 70 лв. и така делото беше прекратено.

Сега Банков е прокурорски помощник на Сотир Цацаров, който след мандата си на главен прокурор и работата като председател на КПКОНПИ се върна във Върховната касационна прокуратура. В повечето публикации се споменава една и съща информация – че братът и сестрата не поддържат връзка помежду си, без източник за тези подробности.

Назначението на Банкова бе в момент, в който Асен Василев изненадващо обяви сливане на Агенция „Митници“ и НАП – инициатива, която не присъства в одобрената управленска програма на правителството до края на 2024 г. Стъпки в посока на реално сливане не бяха предприети, освен кадрови смени. 

Една версия срещу друга версия

Банкова е задържана заедно с други шестима, а версиите са различни. Управляващите и тя самата казват, че акцията е заради нейната добра работа срещу контрабандните канали, контактите с международни партньори и силно увеличените приходи (за последното не са предоставени данни, а и тя е на поста малко повече от месец). Изтъква се и заловена наскоро пратка от 180 кг кокаин в хладилен контейнер с банани на пристанище Бургас – по сигнал от австрийските служби. 

На тези твърдения се противопоставя разследването, което се води срещу организирана престъпна група за контрабанда, пране на пари, подкуп и длъжностни престъпления, започнато в условията на неотложност. В медии се появява контролирана информация от разследването, например че висш полицай е станал анонимен свидетел по делото срещу шефа на Агенция „Митници“, промъкват се и данни за контрабанда на цигари в големи количества. Все още обаче няма официални изявления от МВР, ДАНС и КПКОНПИ, за чиято първа жертва се обяви Банкова.

„Както знаете, в момента на ГКПП „Капитан Андреево“ има служители на САЩ и това е изцяло по моя инициатива и по тяхна партньорска инициатива“, заяви пред журналисти Петя Банкова преди задържането ѝ. В пост в социалните мрежи бивш заместник-министър на финансите с ресор митници – Георги Кадиев, заяви, че става въпрос за един-единствен служител на САЩ, изпратен на пристанище Бургас.

Цялата информация за акцията срещу Петя Банкова е оскъдна – къде е истината и дали става въпрос за реална битка срещу контрабанда, или за опит за овладяване от кръгове, чиито интереси са нарушени, обществото няма как да прецени. Фактът, че се прави точно сега, показва предизборни усилия. А поради липса на разбирателство в управлявалата доскоро сглобка ПП–ДБ пък не успяха да наложат искането си за смяна на шефовете на служби, назначени при служебното управление на президента. Според ГЕРБ и ДПС те работели чудесно.

Предизборната кампания започна и гражданите са облъчвани с истини, полуистини и откровени лъжи. На изпроводяк премиерът в оставка най-сетне каза и кои са министрите в правителството, предложени от ГЕРБ чрез Мария Габриел. Това са министърът на културата Кръстьо Кръстев, на образованието – Галин Цоков, на иновациите и растежа – Милена Стойчева и на туризма – Зарица Динкова. 

Изглежда, че вътрешният министър Калин Стоянов и министърът на електронното управление Александър Йоловски са се „обърнали“ на другата страна по време на 9-те месеца. А след като ПП–ДБ поискаха оставката на Стоянов, той е в открит конфликт с тях и дори обяви как съпредседателят на ПП Кирил Петков поискал от него да назначи Кирил Ценкин за шеф на предизборния щаб. (Служителят на НСО Ценкин стана зам.-министър на вътрешните работи по предложение на Петков.) 

Всичко е избори.

Български политически животни

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/bulgarski-politicheski-zhivotni/

Български политически животни

На Аристотел принадлежи определението, че „човекът е политическо животно по природа“, тъй като може да достигне своя най-висок потенциал, като се занимава с нещата, касаещи полиса – тоест с политика. Колко висок е потенциалът на българските политически животни, повели обществото към шести парламентарни избори за последните три години?

Тестът за шестата поправка на Конституцията три месеца след гласуването ѝ дава шанс на президента Румен Радев да покаже онова лице, което нацията обича да вижда – национално отговорно и загрижено, макар и в рамките на стеснените му правомощия при назначаване на служебен кабинет. Такъв отново стана належащ, след като и третата политическа сила, на която държавният глава връчи мандат – „Има такъв народ“, най-малката партия в 49-тото НС, върна празна папка. 

Механиката на политическия процес

Медиите забълбукаха от въпроси има ли конституционна криза, кой може да е министър-председател измежду записаните в Конституцията десетина души и кого би избрал Румен Радев. Председателя на Народното събрание Росен Желязков (ГЕРБ), който следва Бойко Борисов още от Столичната община? Гуверньора на БНБ Димитър Радев, издигнат още през 2015-та начело на централната банка от ГЕРБ? Или един от тримата подуправители – Андрей Гюров (ПП), Петър Чобанов (ДПС), Радослав Миленков, избран през 2019 г. от сглобката ГЕРБ–ДПС?

А може би председателя на Сметната палата Димитър Главчев (ГЕРБ), който беше депутат още от голямата победа на партията през лятото на 2009-та? Или някой от двамата му заместници – Горица Кожарева, издигната от „Патриотичния фронт“ за този пост през 2015 г., и Тошко Тодоров, също от ГЕРБ? Кожарева дори беше временен шеф на институцията с гласовете на ГЕРБ, БСП, ДПС и „Български възход“, след като през 2023 г. бързо бе отстранен Цветан Цветков от Реформаторския блок.

Като възможен кандидат отпадна омбудсманът Диана Ковачева, бивша правосъдна министърка в кабинет на ГЕРБ, отскоро съдийка в Европейския съд по правата на човека. А нейната заместничка Елена Чернева-Маркова подаде оставка тази седмица със следния мотив:

Заемането на политическа длъжност, каквато несъмнено е тази на министър-председател, е несъвместимо с упражняваните от мен функции като заместник-омбудсман.

Самоотстраниха се и централните банкери и Радев обясни защо:

Има етичен кодекс и правила на Европейската централна банка, които забраняват на управители и подуправители да заемат политически постове. Има колизия с националното законодателство, което е очевидно, но това, за което малко се говори, е, че има колизия с европейското законодателство. Управителят на централната банка и неговата роля са изрично дефинирани в договора за функционирането на Европейския съюз, протоколите към него, Устава на ЕЦБ, Устава на Европейската система на централни банки. Те са много експлицитни в това отношение, че не могат да се съвместяват тези длъжности. Етичният кодекс изрично посочва, че управителят трябва да избягва каквото и да е участие в политическия процес.

Изглежда, че бащите на промените в Конституцията не са били наясно с тези правила, вписвайки управителя на БНБ и подуправителите в селекцията за премиери. Така че кръгът изглежда широк само на пръв поглед, защото накъдето и да се обърне Румен Радев, взорът му попада на ГЕРБ. На когото и от този кръг да се спре, няма да избегне критиките за връзка с Борисов. Вследствие на продължилата повече от десетилетие доминация във властта на Бойко Борисов регулаторите и контролните органи са окупирани от кадри на ГЕРБ, а тук-там се мяркат и свързани с ДПС. 

Изгледи за конституционна криза няма, каквито опити за внушения има, въпреки че след промяната на Конституцията не са променени и съответстващите закони, не е подготвен и Закон за служебното правителство. Срокът е бил през юни и е практически невъзможно да се реализира в близките дни. 

Никой не е очаквал, че колегите от ГЕРБ ще свалят правителство и ще ни хвърлят на избори два месеца след приемането на промените в Конституцията,

каза съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов по bTV

Проблемът е, че изброените в Конституцията лица не могат да откажат, но законите на институциите, в които работят, не им позволяват да заемат други длъжности, защото влизат в хипотеза на несъвместимост. По всяка вероятност изход ще бъде намерен – с вариант за неплатен отпуск, след което следва завръщане на предишната позиция. 

Същността

Въпреки несъгласията си с конституционните промени, които атакува и в Конституционния съд, президентът обяви, че ще обсъди предварително с партиите намеренията си и кандидата за премиер. С така проявената добронамереност и разум сигурно очаква да му върнат жеста с предварително съгласуване на кандидатите за министри, за да няма скандал при подписване на указа за назначаването на правителството.

Тези служебни министри ще управляват заедно с 49-тия парламент, който ще работи до полагането на клетва от новите избраници, което означава до юни. Експериментът с още близо 3 месеца действащо Народно събрание може да бъде използван от политиците за полезна за обществото политическа работа. Например да приемат тези закони, чието негласуване бави отпускането на втория транш от 653 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, а предстоят и трети, и четвърти за общо над 1,2 млрд. евро. 

Такива закони са приетият на първо четене миналата есен Закон за личния фалит, по който обаче не е работено впоследствие; пътната карта за енергетиката; законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. От ПП–ДБ смятат да внесат в парламента подготвения от Министерството на правосъдието проект на Закон за съдебната власт. Но дали ще получи коридор за обсъждане законът, трасиращ пътя към избори на Висш прокурорски съвет, Висш съдебен съвет, Инспекторат на съдебната власт и главен прокурор, предстои да се разбере.

Също така все още не е известно дали управлявалото доскоро мнозинство ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС ще се заеме с избора поне на тези 85 членове на регулатори и контролни органи, за които е необходимо обикновено мнозинство. Идеята не е чужда на някои политици от ГЕРБ и ПП–ДБ. Със сигурност ще се наложи парламентът да избере омбудсман и негов заместник, при това без да губи време, тъй като през април Ковачева ще смени досегашния български съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев. Продължават да са във висящо положение и управителят и подуправителят на НЗОК, които бяха първоначално избрани от парламента, а след скандал внесоха оставките си през декември 2023 г. Така Станимир Михайлов и Момчил Мавров тушираха възникналия тогава конфликт в сглобката, „помолила“ ги да подадат оставки. 

Тези и други назначения обаче трябва да намерят разрешение независимо от публично изразеното нежелание от съпредседателя на ПП Кирил Петков да се назначават хора преди избори, „когато е мътна водата“. Предложението за това беше отправено от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който смята, че е по-добре двете формации да работят заедно, вместо да се противопоставят. Мандатите на мнозина в тези държавни органи са изтекли от години, а неизвестността как ще са разпределени силите в 50-тия парламент след изборите през юни прави атрактивна офертата на лидера на ГЕРБ. Освен че налива основи за бъдеща коалиция. Със сглобките вече е приключено.

Преди изборите, или как се става кандидат-президент в САЩ

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/predi-izborite-ili-kak-se-stava-kandidat-prezident-v-usa/

Изборите в САЩ, част I. Механизмите на вота

Преди изборите, или как се става кандидат-президент в САЩ

Независимо дали обикаляте по улиците на Вашингтон, окръг Колумбия, или се разхождате из малки курортни градчета като Оушън Сити в Мериленд, може да си купите тениска както с лика на Джо Байдън, така и на Доналд Тръмп – и то от един и същи продавач. Излитащите от „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк пък могат да занесат у дома сувенирни шоколади с лика на 45-тия или 46-тия американски президент. Под това прозира не само търговска находчивост, американската способност всичко да се превръща в продукт или поредната изборна година, а и дълбоките разделения, които едновременно уж разкъсват обществената тъкан в Америка, но и са всекидневие, към което всички са привикнали. 

САЩ е ключов партньор на България, световна сила и основна страна във все по-горещ военен конфликт, така че предстоящите през ноември президентски избори разбираемо вълнуват не само българите, но и света. Същевременно от САЩ ни дели цял океан, а дигиталната близост до американския свят е илюзорна: за много европейци например изборният процес в Америка е тъмна материя. У нас американската политика често се разглежда или през кратки новини и очерци, или през превратното тълкуване на източници на дезинформация – като тези, които по-рано през годината обявиха началото на гражданска война в САЩ, която така и не се състоя. 

Но това, че Америка е любима тема на антидемократичната пропаганда в България, не означава, че отвъд океана няма съвсем реални и сериозни проблеми. Тяхното разбиране е свързано не само с интереса ни към политиката. То може да ни помогне да разберем по-добре как работи демокрацията, а също и какво може да се случи, когато механизмите ръждясат и не се сменят с нови. Затова в поредица от статии ще разгледаме някои от най-често задаваните въпроси, свързани с американските избори, и ще разнищим защо всъщност е толкова трудно да си направиш демокрация. Започваме от самото начало. 

Първичните избори 

Американските избори са сложен процес с повече стъпки, отколкото стандартните европейски избори. Кампаниите често започват в предходната година, като има множество кандидати от всяка партия. Традиция е партията на управляващия президент да не излъчва други кандидати, ако той е отслужил само един мандат, тоест ако има право на още един. Затова и настоящият президент Джо Байдън не бе предизвикан от свой съпартиец. От 70-те години насам няма действащ президент, който да е бил победен по този начин по време на предварителните избори. 

Тази година обаче в някои щати рекорден брой избиратели на демократите избраха варианта „не подкрепям никого“ по време на първичните избори. Това е резултат от гражданска акция, която използва протестен вот като наказание за политиката на САЩ в конфликта между Израел и Палестина. След терористичната атака на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. и последвалия отговор на Израел (подкрепян от САЩ), към момента са убити над 30 000 цивилни палестинци. Палестинските територии са в хуманитарна криза, като се трупат все повече доказателства за диспропорционално използване на сила от страна на Израел спрямо цивилното население. Конфликтът в Близкия изток подхранва разделения в Демократическата партия и може да предизвика отлив в подкрепата за настоящия президент. 

В изборна година всяко едно събитие, независимо дали става въпрос за вътрешен, или външен конфликт, може да наклони везните в една или друга посока. Същевременно обаче в САЩ се наблюдава т.нар. втвърдяване на електората, за което ще разкажем подробно в следващите текстове. Този феномен води до твърди електорални ядра, които подкрепят кандидатите си независимо от всичко – дори да става дума за множество престъпления като при кандидата на републиканците Доналд Тръмп, за някои от които той вече е осъден. 

Какво представлява Избирателната колегия и демократична ли е тя? 

През 2016 г. Доналд Тръмп спечели изборите, въпреки че по-голяма част от американците гласуваха за Хилари Клинтън. Как се случи това и възможно ли е през 2024 г. да има повторение? 

Демокрацията в САЩ не е пряка, както в много европейски държави. В преките демокрации бюлетините се броят и общият брой се преизчислява в проценти подкрепа за всяка партия. Но когато американците гласуват, те всъщност избират кого ще изберат определени хора от техния щат. 

Звучи сложно? Вероятно защото е. Тези определени хора са част от Избирателната колегия, разписана в американската Конституция от основателите като компромис между директното избиране на президента с гласуване и неговото назначаване от Конгреса. Именно заради Избирателната колегия пет пъти в историята на САЩ се е случвало президент, който не е спечелил най-много гласове, всъщност да спечели изборите.

Колегията има 538 членове. Президентът е избран, ако получи поне 270 от тези 538 гласа. Основният аргумент в полза на Избирателната колегия е, че делегирани представители биха могли да вземат по-добро решение от масите, избягвайки потенциална тирания на мнозинството над малцинството или подвеждане по популисти и демагози.

Разбира се, нищо не гарантира, че членовете на Избирателната колегия са по-образовани или по-компетентни от средностатистическия избирател – днес те са просто партийни назначения, които законите в някои щати задължават да се съобразят с волята на избирателите. На изборите през 2016 г. рекорден брой електори не го направиха. Някои от електорите на демократите например гласуваха за Бърни Сандърс вместо за Хилари Клинтън, тъй като предварителните избори бяха разцепили поддръжниците на партията на две крила. 

Защитниците на Избирателната колегия твърдят, че така се осигурява пропорционално представителство на цялото население на Щатите. В противен случай кандидатите биха концентрирали усилията си върху големите населени места, където има най-много гласоподаватели, и напълно биха игнорирали нуждите на централните, по-слабо населени щати. 

Но в съвремието нуждите и интересите на гласоподавателите не се определят от населението или от големината на техния щат. Разделенията по основните въпроси, като климатичните промени, правото на аборт или Втората поправка, са актуални както в градовете, така и в малките населени места, като в повечето щати има сравнително разнообразие от привърженици на републиканците и демократите, както и безпартийни гласоподаватели.

Все повече експерти са категорични, че Избирателната колегия е недемократична и следва да бъде премахната. Този процес никога не е бил особено популярен и сред гласоподавателите: данни от есента на 2023 г. показват, че 65% от американците искат пряко гласуване на президентски избори. Вместо да има изравняващ ефект между щатите, Избирателната колегия създава т.нар. колебаещи се щати. Те се променят през годините, но идеята е, че получават непропорционално внимание от кандидатите, които са наясно, че гласовете на електорите в останалите щати са им гарантирани. Това оборва и най-силния аргумент в полза на Избирателната колегия. 

Тъй като обаче Колегията обикновено се защитава от онези, в чиято полза работи, Републиканската партия от години блокира нейното премахване, за което призовават демократите. Това е поредна разломна линия между двете партии, превърнала се в заложник по-скоро на политически интереси, отколкото на вслушване в желанието на мнозинството. 

Преди изборите, или как се става кандидат-президент в САЩ
Различни визуализации на изборите през 2016 г. Картата дава грешна представа за политическите настроения в страната не само защото щатите в Средна Америка са много по-слабо населени от щатите по крайбрежието. Скрийншот от VOX
Преди изборите, или как се става кандидат-президент в САЩ
Различни визуализации на изборите през 2016 г. Графиката показва, че в повечето щати има здравословен микс от подкрепящи демократи, републиканци и независими. Скрийншот от VOX

Какво представляват партийните комитети и какво е Супервторник? 

В САЩ съществуват и т.нар. партийни комитети – различни групи, съставени от членове на съответната партия. Тяхната роля да номинират кандидати е ключова в първичните избори, завършващ с т.нар. Супервторник (тази година той беше в началото на март). След Супервторника – последния ден, в който членовете на дадена партия в определен щат гласуват за предпочитаната от тях номинация, е ясен кандидатът за президент от всяка партия, който ще се яви на същинските избори.

Партийните комитети се появяват през 1800 г. и са съставени от членове на Конгреса, които номинират кандидат-президенти. Критиките към тях са, че не успяват да гарантират разделението на властите, т.е. принципа, според който трите власти – изпълнителна (президент), законодателна (Конгрес и Камара на представителите) и съдебна (Върховен съд и съдилища) – трябва да бъдат независими една от друга. През 1812 г. например върху президента Джеймс Мадисън е оказван натиск от членове на Конгреса, които поставят условие той да обяви война на Обединеното кралство, ако иска да го номинират повторно. 

Напрежението, породено от тази система, достига своя пик през 1824 г., когато нито един от кандидатите, номинирани от партийните комитети, не успява да спечели достатъчно гласове и де факто Конгресът трябва да назначи президент. Тогавашната криза и назначението на по-малко популярния кандидат води до разпадането на първата двупартийна система в САЩ и появата на настоящите две партии, макар и не във вида, в който ги познаваме днес. 

Партийните комитети остават силно недемократични до 60-те години на миналия век. На предварителните избори дотогава се гледа по-скоро като на тест дали кандидатът, избран от една партия, ще се справи добре на същинските избори. От 1968 г. насам Демократическата партия постоянно променя функционирането на своите партийни комитети, опитвайки се все повече да ги демократизира. Това е дълъг (и със сигурност скучен за читателя) процес на нововъведения, отмяна на нововъведенията и замяната им с други, разписване на забраненото и позволеното в процеса и т.н. Подобна е ситуацията и при републиканците, които дават повече свобода на щатите сами да определят правила за партийните си комитети. 

Какво ни показват тези сложни механизми? 

Ако от всичко това ви е заболяла глава, не сте единствени. Освен класическото разделение на властите, цялата система на управление на САЩ е изградена от подобни микропроверки и баланси, които понякога работят, а понякога отнемат повече свободи, отколкото дават, в добрите случаи – временно. Компромисът за Избирателната колегия е само един от многото, заложени още в основите на държавата. Тези компромиси между често взаимно изключващи се позиции осигуряват така необходимия баланс, в който може да вирее някаква свобода, включително и най-важната – да се променят вече установени механизми. 

Илюзорно разбиране е, че демокрацията гарантира пълна ефективност на управлението или някаква утопия. Напротив, демокрацията е по-хаотична, изисква повече време и често предполага натиск и борба между определени групи, за да се стигне до най-доброто решение за всички. Демокрацията също така не е равнозначна на свобода и равенство, а само на равния шанс да се стремим към тях и на държава, която ни пази ефективно както от самата себе си, така и от самите нас. 

Равносметката Вижте ключовите разследвания на “Биволъ” през 2023 г.

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/ravnosmetkata-2023.html

неделя 31 декември 2023


Корупционните скандали около експремиера Бойко Борисов като БарселонаГейт и ЧекмеджеГейт, около и.д. главния прокурор Борислав Сарафов и магистратите със сметки и имоти в Швейцария. Също така масовата незаконна сеч, довела…

ВИДЕО само в Биволъ. Скандал сред “зелените”: “Нашите гласуваха вътрешния министър на Пеевски. Защо сме в сглобката?”

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/skandal-zelenite-dps-gerb.html

петък 24 ноември 2023


„Вчера беше потвърдено, и оня ден това нещо за вътрешния министър (Калин Стоянов – б.р.), който е ключов министър. Но (депутатът от ДПС – б.р.) Пеевски си го е запазил…

За джендъра на машините, или за активните мероприятия

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/za-djendura-na-mashinite-i-za-aktivnite-meropriyatiya/

За джендъра на машините, или за активните мероприятия

Активно мероприятие е нещо (събитие, процес, движение, организация скандал, конфликт, протест и пр.), което изглежда автентично, но в действителност е дело на специалните служби. Или на хора, които владеят методите на службите. Терминът има съветски произход. Някои участници в активните мероприятия са наясно, че са част от специализирана операция, но много други дори не си дават сметка, че са кукли на конци.

Ако сте параноици, това не означава, че не ви следят, чух да казва преди години един експерт по онлайн сигурност. Ако ви се привиждат активни мероприятия в българо-македонските отношения, в кампаниите срещу въглищните централи и джендъра или в преекспонирането на агентурното родословие на Васил Терзиев, проблемът може би не е само във вашия телевизор.

Не е случайност

И ето че „активно мероприятие“ се превърна в словосъчетанието на седмицата. Ако не и на годината. Този път вече стана очевидно – поне за хората с критично мислене, – че е в ход огромна, добре обмислена и координирана манипулация. Поводът за нея е толкова нелеп, колкото да ви обвинят, че сте снимали светофар, и заради това да го махнат, като оставят само пешеходната пътека, ако използваме сравнението на главната редакторка на „Свободна Европа“ Татяна Ваксберг.

Целта, която активното мероприятие успя да постигне, е да се променят изборните правила за първия тур на местните избори. Независимо от „дребни подробности“ като закон, съд, парламент и правителство. И с явното участие на службите (ДАНС), които, изглежда, имат интерес да действат срещу правителството. Защото то иска да ги прочисти от ченгеджийството, свързано с остатъците от тоталитарната Държавна сигурност. А това не е лесна задача – дори да се сменят хората, чиито кариери имат корени в ДС, те са се възпроизвели многократно, възпитавайки за повече от 30 години поколения оперативни работници, разузнавачи, контраразузнавачи и пр.

Може би се питате за какво му е било на зам.-министъра Михаил Стойнов да снима (публичен) код с телефона си, и си задавате въпроси и за други странности, съпровождащи скандала. Но мислите ли, че една акция, при която действат в синхрон ДАНС, 5 от 6 парламентарно представени партии и ЦИК, нямаше да се осъществи, ако Стойнов не беше снимал? Тогава щеше да има нещо друго, независимо колко нелепо. Например бръкнал си е в джоба, където може би крие нещо, заплашващо сигурността на вота, а с това и цялата национална сигурност. Ето, Върховният административен съд видя различен проблем – машините за гласуване не били удостоверени от когото трябва.

История за университет, джоб и инфаркт

Дадох пример с бъркане в джоба, защото си припомних една история отпреди 15 години. На пръв поглед тя е много различна от случката със снимането на хешкода на машините за гласуване. Но механизмът е аналогичен.

И така, годината е 2008-ма, мястото е Югозападният университет (ЮЗУ) в Благоевград. Съдът тъкмо е отменил второто уволнение на преподавател на име Петър Дошков. Него все го уволняват, защото е чепат и се бори с корупцията в университета. Особено с вече покойния декан на Правно-историческия факултет Александър Воденичаров, който де факто управлява университета. Между другото, продукт на същия факултет е и Делян Пеевски. Към онзи момент Воденичаров е бивш говорител на Висшия съдебен съвет и виден тимаджия, има свое лоби в парламента и кара незаконен трети мандат.

Колегите на Дошков са в ужас от възстановяването му на работа. Когато секретарката го вижда да влиза в кабинета, с ръка в джоба на черното си дънково яке, губи ума и дума. Решава, че в този джоб може да има пистолет, и споделя опасението си с декана. Свиква се заседание, на което се решава Дошков да не бъде допускан в университета въпреки съдебното решение, защото е опасен, може да носи пистолет и да го използва срещу студентите.

На следващия ден Петър Дошков не е допуснат в университета от охраната с аргумента, че носи пистолет, макар никой да не го проверява. Същото се случва и пред вратата на Благоевградския съд, чиито охранители своевременно са информирани за пистолета, който никой не е виждал и никой не желае да потърси.

Ден по-късно полицаи спохождат Дошков и му задават въпроса защо пребивава в града, без да се е регистрирал. Мнозина в България живеят с години без регистрация, да не говорим за почивки и командировки, но за Дошков и два дни се оказват проблем. Освен филолог обаче, преподавателят е също юрист и си знае правата. Отговаря, че има право да пребивава три дни без регистрация, а са минали само два.

На третия ден Петър Дошков се връща в родното си село, където в следващите три години продължава битките си с ЮЗУ. Докато един ден просто получава инфаркт и умира на 50-годишна възраст.

Да целиш танк с прашка

Няма смисъл да продължаваме да обсъждаме конкретното активно мероприятие със зам.-министъра Михаил Стойнов. Проблемът не е какво е направил или не е направил той, а защо не можем ефективно да се противопоставяме на активните мероприятия.

Да вземем за пример друго такова мероприятие – кампанията срещу Истанбулската конвенция. Колкото и логични аргументи да се привеждаха и колкото и да се обясняваше абсурдността на превратното тълкуване на термина „джендър“, всички усилия останаха глас в пустиня. Стигна се до три решения на две висши съдилища – две на Конституционния и едно на Върховния касационен съд, които юридически бетонираха целия нонсенс. От това пострадаха не само преживелите домашно насилие и ЛГБТ+ хората, а и неправителственият сектор и академичните изследователи, работещи в до този момент безобидна област, която внезапно беше превърната в скандална и незаконна.

Работата е там, че активните мероприятия трудно могат да бъдат оборени с разумни аргументи, защото действат на друго равнище. Те успяват именно защото често хората отказват да мислят критично. Хората не са машини, а емоционални същества. И когато с професионална прецизност се въздейства върху емоциите им – всява се страх, насажда се омраза, предизвиква се гняв и т.н., – те стават податливи на манипулации. Колкото и да се смятаме за рационални и критично мислещи, вероятно на всеки от нас му се е случвало поне веднъж да се „върже“ на активно мероприятие.

Последствията от затварянето на очите

Не всички общества са еднакво податливи на активни мероприятия. Те намират по-благодатна почва там, където не срещат достатъчно съпротива от медии, политици и други публични личности. В България е практика политическите партии и публичните личности да не се противопоставят решително на активните мероприятия, за да не загубят популярност.

Трудно можем да се сетим не само за партия, а дори за политик (изключенията са единични), който да призовава за по-скорошно влизане на Македония в ЕС например, защото темата е превърната в масова истерия и не им се „бута между шамарите“. ПП–ДБ чакаха до последния възможен момент, преди да проявят решителност и да кажат, че въглищните централи все някога трябва да бъдат затворени. А за колко публични личности се сещате, които открито заявяват позициите си и се противопоставят на пропагандата?

Също толкова сериозен проблем е безкритичността на голяма част от медиите, особено на най-популярните от тях – националните телевизии. Ретранслирането на опорните точки на силните на деня без контекст, без проверка на фактите, без въпроси не е журналистика. Нито „отразяването“ на една и съща новина от максимален брой репортери, без нито един от тях да се опитва да разбере и покаже нещо повече от това, което официално му се казва. Още по-малко пък демонстративният отказ да се разберат елементарни неща, ако те противоречат на актуалната популистка реторика. Така например вече 15 години преди всеки „София прайд“ активисти трябва да отговарят в едни и същи телевизионни студиа на водещи, които казват: „Не разбирам защо парадирате.“

Ето така, като няма кой да се противопоставя, активните мероприятия се множат и стават все по-безочливи.

Този път е по-различно

Активното мероприятие за отмяна на машинното гласуване обаче не успя напълно. Това, в което успя, беше непосредствената му цел – да не се гласува с машини поне на първия тур на местните избори. Провали се обаче в опита си да бъде убедена критична част от обществото, че софтуерът на машините действително е компрометиран и затова е по-добре изобщо да няма машинно гласуване.

Мероприятието се провали, защото беше твърде плоско скалъпено. Абсурдността на тиражираните обвинения станаха очевадни, а синхронът между ДАНС, 5 от 6-те парламентарно представени партии и ЦИК – подозрителен. Да, ние, хората, сме лесно манипулируеми, но като разберем, че ни правят на глупаци, не ни става приятно.

Този път приятна изненада станаха и мейнстрийм медиите, които влязоха в ролята си на четвърта власт. Водещите и репортерите задаваха точните въпроси и подлагаха опорните точки на съмнение. Изглежда, прагът на поносимост беше прехвърлен и при тях.

И така, вместо за пореден път да затъваме в познатото активномероприятийно блато, ефектът беше по-скоро на свеж въздух. И на събуждане. Колко ще продължи той, е друг въпрос.

Поуката

Вероятно сте чували известното стихотворение на германския богослов Мартин Нимьолер „Когато нацистите дойдоха за мен“. Активните мероприятия следват същия принцип – първите потърпевши са представителите на някоя дискриминирана група, после – на друга, после се минава към професионални съсловия и т.н. Без да забравяме и дишащите канцерогенен въздух, за да се угоди на нечии интереси, маскирани като национални. Докато накрая жертви станем всички.

Този път беше злоупотребено с правото ни на глас. Ако номерът беше минал и активните мероприятия продължаваха да се провеждат без никаква съпротива, рано или късно щеше да се стигне до отмяна на правото на демократични избори – под една или друга форма.

Единственият начин това да не стане е, ако използваме думите на Стивън Хокинг, да продължаваме да говорим. Нека си припомним изговорените с електронния му глас думи, станали част от песента „Keep Talking“ на Pink Floyd:

Милиони години човечеството е живяло точно като животните. После се е случило нещо, което е отприщило силата на въображението ни. Научили сме се да говорим […] и сме се научили да слушаме. Речта е позволила обмена на идеи, давайки възможност на човешките същества да работят заедно, за да изградят невъзможното. Най-великите постижения на човечеството са дошли заради говоренето, а неговите най-велики провали – от липсата на говорене. […] Всичко, от което имаме нужда, е да се уверим, че продължаваме да говорим.

Страхове, власт и популизъм: САЩ, Полша, България

Post Syndicated from Яна Хашъмова original https://www.toest.bg/strahove-vlast-i-populizum-sasht-polsha-bulgaria/

Страхове, власт и популизъм: САЩ, Полша, България

На пръв поглед странни политически събития се случиха през последните седмици в САЩ и Полша. В американския Конгрес три седмици републиканците се бориха със себе си, докато успеят да изберат председател на Конгреса (Speaker of the House), а в Полша управляващата от осем години партия „Право и справедливост“ загуби изборите, въпреки че приложи всички позволени и непозволени методи по време на предизборната кампания, подкрепена от недемократичните закони, които сама си прокара.

На фона на тези събития състоянието на нашия политически живот направо изглежда нормално. Предварителните резултати от местните избори не донесоха особени изненади, с малки изключения, докато президентът и други политически сили и партии упорито и системно продължаваха да защитават и лансират руските икономически и политически интереси в България и да подронват демокрацията. А скандалите относно местните избори се въртяха около познатите вече теми: гласуването с машини, изборния туризъм и купуването на гласове. 

И все пак има ли допирни точки между политическите явления в тези страни?

В САЩ Републиканската партия продължава да бъде манипулирана и контролирана от бившия президент Доналд Тръмп. Нейното крайнодясно крило, най-тясно свързано с Тръмп, но и най-малобройно, успя да свали бившия председател и да подкрепи и издигне новия – Майк Джонсън, не без помощта на Тръмп, който или отхвърляше, или подкрепяше кандидат след кандидат.

Бившият радиоводещ Джонсън се ръководи от радикалноконсервативни възгледи (социални и финансови), които повечето американци не споделят. Доказателство за това са не само обществените проучвания, но и предишните избори, в които немалко републикански кандидати за представители в Конгреса загубиха, след като гръмко поддържаха политика за цялостна забрана на абортите и също така гръмко бяха поддържани от Тръмп. 

Разбира се, някои представители не се страхуват от избори, защото изкуствено начертаните изборни карти им гарантират успех, но все пак на доста места крайнодесните кандидати загубиха и очакваната червена вълна не се надигна изобщо. Състоянието на Републиканската партия е доста хаотично и нестабилно, но нейните политически представители продължават да са подвластни на стремежа си към власт и на крайни идеологически възгледи, които в момента се движат от страха и несигурността на хората. Тази несигурност, причинена от продължителното обедняване на работническата класа и подклаждана от реторика като „Америка първа“, се превръща в страх от променящия се начин на живот и в омраза към другия (обикновено имигранти, бежанци и ЛГБТИ+). 

За това без съмнение допринесоха и проблемите на глобалната икономика, но големите корпорации продължават да печелят, а техният растеж се поддържа от същата тази консервативна идеология, която сега тръби „Америка първа“. Трудно е да се предсказват избори, когато резултатите често се определят от активни манипулации и ирационални чувства. В САЩ представителите в Конгреса (The House of Representatives) се избират на всеки две години на база на райони, чиито граници се определят от сената на всеки щат. 

Всеки район избира представител и партията, която е на власт, обикновено чертае границите така, че да разводни гласовете на противниковата партия. Например населени места, за които се знае, че са демократично настроени, се делят на части, които след това се присъединяват към по-големи райони с население, гласуващо предимно за Републиканската партия. Така демократичните гласове се губят.

След като Върховният съд отхвърли преначертаването на изборните райони в Алабама като незаконно, понеже по този начин се отнемаха гласовете на афроамериканците там, в Северна Каролина съвсем наскоро се създадоха нови граници. Анализаторите твърдят, че при тези граници най-вероятно жителите ще изберат десет републиканци и четирима демократи в сравнение със седем републиканци и седем демократи при старите избирателни карти. Следващите избори ще покажат доколко подклажданият страх и предизборните манипулации ще надделеят или ще загубят в полза на по-здрава демокрация и по-категорично разпознаване на тези страхове.

Така се случи неочаквано в Полша. 

Независимо от агресивната медийна кампания в услуга на управляващата партия и нейната фокусирана реторика, насочена срещу заплахата от имигранти и бежанци, поляците успяха да разпознаят манипулациите и не се изплашиха. Може би защото „Право и справедливост“ премина всякакви граници на балансираната предизборна кампания, в която все пак трябва да се чуе и гласът на опозицията. Силното ограничаване на правата на жените и опасността от напускане на Евросъюза при евентуално следващо управление на „Право и справедливост“ също вероятно допринесоха за загубата. Пътят на възстановяване на демократичните процеси обаче ще е труден заради изградената вече недемократична мрежа от институции и заради настоящия президент от „Право и справедливост“, който, като нашия, най-вероятно ще се опитва да възпрепятства възстановяването на демократичните институции и процеси в Полша.

Последните конфликти между нашия президент и управляващите се развиха по повод таксите на „Лукойл“ и ядрената енергетика. Реториката на Радев, доста празна, но може би затова и успешна, обикновено атакува или корупцията сред управляващите, или безхаберието им за благосъстоянието на хората. По отношение на развитието на ядрената енергетика президентът настоява за „устойчив, ефективен и ефикасен процес“, и още: 

Трябва да се проучат, анализират и съпоставят всички възможни варианти по редица важни параметри – локация, лицензи, безопасност и най-вече време и средства за изграждане. 

Въпреки че правителството се ангажира в точно такъв процес, подобна критика работи, защото е по-гръмко заявена и разпространена. Относно закона за енергетиката реториката е приблизително същата: 

Националната сигурност изисква управлението да гледа отвъд постовете, отвъд своите интереси и мандати и да върне фокуса си върху проблемите на обществото. 

Този път се използват сигурността и проблемите на обществото, като се атакуват безсъвестността и кариеризмът на политиците. Много общи приказки, както често казваме, но те успокояват хора, които са загубили вяра във функциите на държавата, страхуват се за ежедневието си и проектират страховете си върху неспособността на правителството да подобри живота им. 

Няма да продължавам с други примери, в които политическите партии манипулират чувство за несигурност, лансирайки лозунги като „България за българите“, или градят изкуствено национално самочувствие, селективно представяйки историята на България и нейното величие и издигайки пилони и знамена. Може да прозвучи странно на читателите, но ще цитирам Чехов, който преди повече от 100 години неведнъж критично се е отнасял към собственото си общество: 

Когато нещо не е наред в нас, ние търсим причини извън нас и скоро ги намираме. „Французинът, евреите, Вилхелм…“ – това са призраци, но затова пък те така облекчават нашето безпокойство. 

А що се отнася до местните избори, анализаторите тепърва ще обобщават доколко манипулациите с купуване на гласове и изборен туризъм, пък и липсата на машинното гласуване са допринесли за резултатите. Но сега, когато довършвам тези мисли в края на изборния ден, е ясно, че гласоподавателите не повярваха на скандала с машинното гласуване и Васил Терзиев получи повече гласове от прогнозите. А междувременно Върховният административен съд отмени решението на Централната избирателна комисия и на втори кръг избирателите ще ползват машини. Интересно е да се види дали хартиените бюлетини са помогнали на партиите, които настояваха за тях. Притеснителна е ниската активност при такова голямо недоволство, но цинизмът и нихилизмът са силни фактори. От друга страна, слабото представяне на „Възраждане“ води до умерен оптимизъм. 

В САЩ местните власти чертаят изборни граници, в Полша медиите се преработиха да обслужват интересите на „Право и справедливост“, а у нас се борим с машини, купуване на гласове и изборен туризъм. Кой с каквото може, а резултатите невинаги са пряко свързани с манипулации. Дано с по-сериозно образование, критично мислене и овладени страхове да постъпваме по-често като поляците.

Кметът на Варна и претендентът му от ППДБ – неясни офшорки и имотни сделки

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/varna-portnih-kocev-offshores.html

неделя 29 октомври 2023


В третия по големина и икономическо значение град в България, Варна все повече се налага общественото мнение, че общината е обречена да бъде вечен заложник на управляващата Сглобка между ГЕРБ…

Данните на “Биволъ” – потвърдени при оперативно заснемане Забранената в Молдова партия “Шор” е плащала на гласуващите за ДПС

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/moldova-dps-gagauzia-izborite-sor.html

понеделник 4 септември 2023


Представители на забранената в Република Молдова партия “Шор” на проруския олигарх беглец Илан Шор са агитирали и плащали в Гагаузия на гласуващите за ДПС. Това става ясно от видеоклиповете, публикувани…

Владислав Панев отговаря в блиц интервю на “Биволъ” “При непреодолимо недоверие в Зелено движение, разделянето на партията е опция”

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/panev-zelenite-komentar.html

вторник 22 август 2023


Както писа “Биволъ” (вижте долу) на 22 септември 2023 г., доклад на вътрешната Анкетна комисия на ПП “Зелено движение” (част от Обединение “Демократична България”), публикуван в сайта ни, разкрива сериозни…

Да погледнем към Гърция

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/da-poglednem-kum-gurtsiya/

Да погледнем към Гърция

На 21 май в Гърция се проведоха предсрочни парламентарни избори, спечелени убедително от дясноцентристката партия „Нова демокрация“ на Кириакос Мицотакис. След рулетката на мандатите за съставяне на правителство обаче такова не бе сформирано, а президентът насрочи нови избори за 25 юни. Какво и защо се случва в Гърция и влияе ли това на България? На тези въпроси ще потърсим отговор в следващите редове.

Преди изборите

На 22 април действащият тогава премиер Мицотакис официално поиска от президента Катерина Сакеларопулу да разпусне парламента и да насрочи нови избори. Формално четиригодишният мандат на правителството трябваше да изтече през юли, но според Мицотакис кабинетът бе изпълнил своята управленска програма предсрочно. Така по чл. 41 (ал. 2) от гръцката Конституция, във връзка с нуждата от разрешаване на национален въпрос от изключителна важност, парламентът беше разпуснат, а изборите се проведоха на 21 май 2023 г.

Конкретната тема от национално значение, изтъкната от Мицотакис, е свързана с усилията на Гърция да възвърне своя инвестиционен кредитен рейтинг в рамките на тази година. Такава заявка той направи още през януари, подчертавайки нуждата от провеждане на избори, които да осигурят политическа стабилност и дългосрочен мандат за управление.

Очакваше се Мицотакис да поиска нови избори още през април, но трагичната влакова катастрофа през февруари, отнела живота на 57 души, отложи намеренията на управляващите. Освен от натиска на последвалите протести срещу начина на управление на железопътния транспорт, майските избори бяха белязани от още няколко ключови събития.

През февруари гръцкият парламент забрани на партии, чиито ръководители са били осъждани, да участват в изборите. Така например най-популярната политическа партия в крайнодясното пространство „Златна зора“, обявена от съда през 2020 г. за криминална групировка по обвинения за извършени престъпления от омраза, беше възпряна да излъчи собствени кандидати. Правителството на Мицотакис беше подложено на продължителни атаки и заради скандала с подслушването на Никос Андрулакис – лидера на третата по големина парламентарна формация ПАСОК, както и на други високопоставени фигури и журналисти.

Демокрация по гръцки

Въпреки неблагоприятните обстоятелства и атаките от лявото, център-лявото и крайнодясното пространство „Нова демокрация“ драстично надмина очакванията на социологическите агенции и постигна повече от убедителна победа, получавайки 40,8% от гласовете (146 места в парламента) срещу само 20,1% за социалистите на Алексис Ципрас от СИРИЗА. На трето място с 11,5% се наредиха социалдемократите от ПАСОК, следвани от Комунистическата партия със 7,2% и дясната популистка формация „Гръцко решение“ с 4,5%. Анализатори отдават успеха на високия икономически ръст, възстановяването на страната след COVID кризата, понижаването на напрежението с Турция и цялостната стабилност по отношение на фискалната и икономическата политика.

Подобно на България, и Гърция се превърна в арена на остри политически и обществени сблъсъци през последните месеци. Въпреки това избирателната активност в южната ни съседка беше с над 20 процентни пункта по-висока, отколкото у нас (61,1% там срещу само 40,69% на последните избори тук). В сравнение с предходния парламентарен вот в Гърция през 2019 г., страната също бележи лек ръст – тогава избирателната активност възлизаше на 57,78%.

И макар сами по себе си тези числа да не са отлични за една добре функционираща демокрация, подобна избирателна активност изглежда като мираж за българската действителност. Основните причини за това са няколко. От една страна, съседите ни притежават по-солидна политическа и гражданска култура като част от богатото си демократично историческо наследство. От друга, изборите там произвеждат устойчиви парламентарни мнозинства и правителства, които (макар и не без перипетии и скандали) изпълняват своите мандати. Така в сравнение с българите гръцките граждани са много по-добре защитени от феномена „избирателна умора“ и чувството за безсмислие на изборния процес, неспособен да произведе устойчиво управление.

Най-важната разлика вероятно е тази, че гръцките партии и парламент отразяват много по-добре политическия спектър – от крайнолявото, през центъра, до крайнодясното, представлявайки широка палитра от обществени групи, които традиционно отъждествяват себе си с идеите на една или друга политически сила. Резултатът от вота през май и същността на парламентарно представените партии онагледяват това разнообразие. Поради конюнктурни специфики лявото и дясното в България се размиват, а вотът се опростява до протестен и непротестен, корупционен и антикорупционен, простатукво и антистатукво. Така партиите нямат дълбоки устои и лесно губят идентичността си при негативна за тях промяна на политическите обстоятелства, защото страдат от липса на идеи и визия, с които хората да се асоциират.

По обратния логически път може да обясним успеха на „Нова демокрация“. Център-дясната партия спечели кампанията с център-десни политики. Стъпвайки на идейните си начала, Мицотакис наблегна на постигнатите икономически успехи, намалените данъците върху доходите на бизнеса и физическите лица, по-ниската безработицата, ръста на чуждестранните инвестиции и балансираната бюджетна политика. Занапред той обеща допълнително орязване на данъците, повишаване на износа и по-високи заплати.

На този фон основните му конкуренти от СИРИЗА и ПАСОК (борещи се за сходен тип електорат в лявото пространство) наблегнаха на очерняща кампания срещу „Нова демокрация“, свързана със споменатите скандали. Те обаче не успяха да очертаят ясна политическа и икономическа визия като контрапункт на своите опоненти и претърпяха логичен изборен крах. И нито скандалите, нито трагичният железопътен инцидент, предизвикал гнева на десетки хиляди граждани, нито фактът, че цяло едно ново поколение от близо половин милион млади избиратели (традиционно привлечени от прогресивните идеи на лявото) за пръв път получиха право да гласуват, бяха в състояние да променят съдбата на безидейната опозиция. Събития, от които нашите политически сили определено могат да се поучат.

С ново изборно законодателство към нови избори

Само няколко мандата не достигнаха на „Нова демокрация“ да състави самостоятелно мнозинство в 300-местния гръцки парламент. След като и победителите, и победените отказаха да водят преговори за коалиционно управление, президентът насрочи нови избори за 25 юни и назначи служебно правителство начело с шефа на Сметната палата Йоанис Сармас.

Докато майските избори се проведоха по въведената от СИРИЗА през 2016 г. обикновена пропорционална система (подобна на тази в България), с изборите на 25 юни се завръща типичната за Гърция бонусна схема, възстановена от „Нова демокрация“ със законови поправки през 2020 г. Този модел доминира в Гърция през последните три десетилетия. При него мандатите се разпределят на пропорционален принцип, но с бонус за първата политическа сила под формата на допълнителен брой депутати.

Прагът за влизане в парламента остава 3%. При изборен резултат от над 25% победителят автоматично получава 20 допълнителни депутати – плюс един депутат за всеки половин процентен пункт над този резултат. Максималният брой допълнителни народни представители за първата политическа сила може да достигне 50. Това е и основната причина, поради която Мицотакис отказа да води преговори за коалиционно правителство и тласна страната към още едни избори, очаквайки да спечели стабилно мнозинство благодарение на бонусната система.

Бонусната схема не беше приложена на изборите през май поради конституционната поправка от 2019 г. Според нея промените в изборното законодателство влизат в сила не от следващите, а от по-следващите поред избори след тяхното приемане.

Българо-гръцките отношения

Със значителните промени в геополитическата обстановка през последните години отношенията между България и Гърция сякаш започнаха да процъфтяват. Още през лятото и есента на 2021 г., когато цените на енергоносителите започнаха да се покачват, двете страни осъзнаха необходимостта от по-тясно сътрудничество – най вече в сферата на енергетиката. Неслучайно един от приоритетите на коалиционния кабинет на Кирил Петков по това време беше да реабилитира и ускори строежа на газовия интерконектор между Стара Загора и Комотини, който се бавеше повече от десетилетие.

По този повод се проведоха множество двустранни срещи на най-високо равнище между премиерите Петков и Мицотакис, между енергийните министри, шефовете на газопреносните и газоразпределителните оператори и други високопоставени длъжностни лица. Проектът има стратегическо значение за енергийната сигурност на страната и вноса на евтин газ по договора с Азербайджан, особено след руската инвазия в Украйна и едностранното прекратяване на доставките от страна на „Газпром“.

В края на април 2022 г. започна и строежът на плаващия терминал за втечнен природен газ в Александруполис – ключов инфраструктурен проект за диверсификацията на газовите доставки в региона. В него България участва с дял от 20%, а първоначално запазеният от страната ни капацитет от 500 млн. куб.м газ на година беше удвоен до 1 млрд. куб.м годишно за период от десет години. Доставките за България трябва да започнат в началото на 2024 г., когато се очаква съоръжението да бъде пуснато в експлоатация.

В началото на тази година двете страни възродиха и позабравената идея за изграждане на петролен тръбопровод между Бургас и Александруполис. През февруари България и Гърция подписаха меморандум за сътрудничество, а по-късно съставиха и двустранна работна група. Целевият срок за завършване на проекта е краят на 2024 г., когато изтича дерогацията на България за внос на руски петрол по наложените на Русия европейски санкции. Освен това двете държави се споразумяха да складират гръцки газ в българското газохранилище в Чирен. Това се налага поради липсата на инфраструктура за съхранение в южната ни съседка, докато Европейският съюз изисква от страните членки да поддържат стратегически резерви в размер на 15% от годишното си потребление.

Както става ясно, през последните две години енергетиката измести по важност други традиционни сфери на сътрудничество между България и Гърция, каквито са туризмът и търговията. Това се дължи главно на нарастващата роля на енергетиката като част от националната сигурност на европейските държави след сътресенията с цените на енергоносителите, руската агресия в Украйна и използването на енергийните доставки като лост за изнудване и влияние. При тези обстоятелства и България, и Гърция имат интерес сътрудничеството им в енергетиката и други ключови сфери да продължи да се задълбочава независимо от състава на бъдещото управление в южната ни съседка.

Заглавно изображение: Смяна на караула пред гръцкия парламент в Атина. Източник: Canva

Преди местните избори: Гражданите и градът

Post Syndicated from Анета Василева original https://www.toest.bg/predi-mestnite-izbori-grazhdanite-i-gradut/

Преди местните избори: Гражданите и градът

У нас 2013 г. беше година на протести. Протести не само срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през юни (#ДАНСwithme) или непоносимо скъпата енергия през февруари, но и срещу политическото статукво по принцип. Протести, които постепенно преляха и в относително затворения и привидно експертен свят на архитектурата.

Интересното е, че 2013-та беше година на протести по цял свят.

Две години след Арабската пролет вълната на гражданското недоволство продължи да се надига и избухна глобално именно тогава, с рекорден брой протести – някои от които с милиони участници. В Египет 17 милиона души излязоха по улиците на 30 юни 2013 г. в демонстрация срещу действащия президент Мохамед Морси, организирана от гражданско движение. В Индия милиони протестираха срещу бедността и неравенството. В Бразилия всичко започна като демонстрация срещу повишените цени на градския транспорт и в крайна сметка се превърна в огромен протест срещу корупцията.

Защо започвам този текст с 2013 г.? Защото

последните 10 години са времето, в което гражданското общество в България излезе с устрем в градската среда.

И то не само за да протестира в нея, но и за да коментира проблемите ѝ. Хората започнаха да изразяват отношение и да реагират на недомислици, корупционни практики и градски проблеми, от които преди се възмущаваха предимно архитекти и урбанисти. Протестиращите станаха чувствителни не само към политиката и хляба, а и към по-абстрактни ценности, като морал и естетика на градската среда. Някои от най-мощните протести бяха свързани именно с презастрояване, културно наследство и лоша архитектура.

Активизъм и политически промени

В Истанбул например през същата тази 2013 година централният площад „Таксим“ беше окупиран цяло лято от демонстранти срещу намерението на президента Реджеп Тайип Ердоган да застрои един от последните публични паркове – парк „Гези“ – с луксозен комплекс от мол и джамия. Тези протести впоследствие въвлякоха близо 3,5 млн. души в цяла Турция и се оказаха едно от най-сериозните предизвикателства в десетилетното управление на Ердоган.

В България хората също се престрашиха да поискат по-добра среда. През 2014 г. видинчани протестираха срещу реконструкция на автогара в защитен район. Перничани протестираха срещу смяната на гранитните плочи на площад „Кракра“. Софиянци протестираха срещу махането на паветата на ул. „Цар Иван Асен II“. Търговците на Женския пазар протестираха срещу реконструкцията на пазара, а живеещите в квартала излязоха в подкрепа на реконструкцията (и против търговците). През 2016 г. жива верига от пловдивчани се опита да спре разрушаването на поредния бивш тютюнев склад – културно наследство в града, а „Тютюневият град“ в Пловдив и Пловдивският панаир се оказаха теми, които възпаляват мигновено гражданското общество.

Най-големият скандал на 2019 г. се казваше „Апартаментгейт“ и разтърси сериозно управляващата тогава партия ГЕРБ. Междувременно всички и навсякъде протестираха срещу събарянето на старите къщи, всички бяха против небостъргачите, включително в столичните квартали „Борово“, „Стрелбище“, „Лозенец“, и абсолютно никой не искаше бетон на плажа, дори и под формата на хотели – „подпорни стени“.

И изведнъж, точно като в Турция, се оказа, че

протестите могат лесно да ескалират от устройствено-архитектурни в политически.

Стана ясно, че обществената енергия по въпросите на градската среда може да бъде насочвана и да формира истински политически играчи.

В края на ноември 2017 г. неправителствената организация „Спаси София“ използва вълненията около паветата на ремонтиращия се столичен булевард „Дондуков“ и организира мащабен протест, който, както казаха организаторите,

е за всеки от проблемите на София – ремонти на ремонтите, бавен и нередовен градски транспорт, мръсен въздух, презастрояване и липсваща квартална инфраструктура, неизползваеми велоалеи, унищожаване на архитектурното наследство на града.

Доживяхме, както каза един виден български интелектуалец тогава, и до протест срещу ремонтите в София. Същият интелектуалец направи притеснителна за властта аналогия с 1989 г., когато протестите започнали като екологични, за да не изглеждат политически. И се оказа прав. През 2017 г. протестите изглеждаха естетически, но всъщност бяха политически. Само за пет години „Спаси София“ се превърна от Facebook явление в реален политически играч.

Архитектурното гражданско общество

През 2014 г. урбанистът Павел Янчев припозна процеса като урбанистичен активизъм, в който

неправителствена организация, група граждани, независима институция или отделни личности поемат пътя на неформален (или формален) разговор с институции и се опитват да влияят на вземането на политически решения и преформулират идеологията за бъдещото изграждане на образа и пространствата на града.

Той очерта примери за такъв активизъм в София, засягащ публичните градски пространства.

Няколко години по-късно спокойно можем да надградим, като добавим фронта на културното наследство, битката за качество на ремонтите, желанието за граждански контрол над устройствените политики, възникващите квартални общности, борбата за междублокови пространства, за повече дървета, за чист въздух и срещу презастрояването.

И ето как активизмът, наред с ангажирането на обществото с проблемите на града и държавата, индиректно заяви желание да участва в тяхното управление. Това е феномен, който трябва да бъде анализиран и който може да промени изцяло правилата на политическата игра, ако бъде използван умно.

През 2013–2014 г. все още никой не говореше за социални балони и умиращи авторитети, за маргинализираната роля на експертите и за хоризонтално общество. Тогава всички искрено се радвахме, че проблемите на градската среда, културното наследство и изобщо на застроения свят около нас вълнуват все повече хора, а гласът им не остава нечут. Именно тогава беше началото на тази голяма вълна, която можем да наречем „архитектурно гражданско общество“. Тя е все още в пика си и тепърва предстои да прелее от големите в малките градове, от малките към големите проблеми.

Как може гражданското общество да помогне на политиката през градската среда и архитектурата?

Право на град

Факт е, че архитектите не са публични интелектуалци. Те рядко вземат отношение по въпроси извън тяхната тясно специализирана област и избягват да участват шумно в дебатите на нашето време. Но ето ви едно мнение от дълбините на архитектурния балон.

Местните избори през есента на 2023 г. са възможност за експеримент, който може да отрази пълнокръвно духа на времето, а то е време на градски активизъм. Тогава успешната политика е включващ процес, който протича отдолу нагоре, ангажира едновременно гражданите и партиите, които междувременно са осъзнали, че пътят към повишена избирателна активност и смислени промени минава по дълга, неблагодарна и трънлива пътека – въвличане на гражданското общество и използване на неговата енергия, строене на коалиции, даване на власт и глас на жителите на града.

Градската среда е пространство, което засяга всички. Тук няма начин да си отвратен от политиката, да си безразличен, уморен или циничен.

Все някой проблем ще успее да запали точно теб – счупената плочка пред входа, мястото на детето в детската градина, онова кръгово кръстовище, което просто не работи, онази пешеходна пътека, на която постоянно стават катастрофи, красивата къща до вас, която събарят, безжалостно изрязаните корони на редицата прекрасни липи до апартамента на баба ти, които после умират. Въздухът, достъпът до планината, данъците и задръстванията. Просто няма как да останеш безразличен.

През последните месеци в София тече безпрецедентен процес. Партии, независими експерти и граждански организации работят заедно и анализират какво и как точно трябва да се промени в града. Организацията „Екипът на София“ прави срещи по столичните райони, защото, както пишат те,

гражданите не бива да са потребители на местни политики, а съучастници в тяхното създаване и прилагане.

Кварталните екипи на „Спаси София“ също работят на терен, за да чуят и обобщят нуждите на софиянци. Това е нов, позитивен процес, който не просто поправя дефицитите на нашата версия за представителна демокрация, а е и авангарден политически модел в глобален план.

Възможно ли е истинско въвличане на гражданите без популизъм?

Може ли да се създадат осмислени политики като процес, а не скучни програми, спуснати две седмици преди изборите? Има ли шанс партиите да погледнат отвъд партийното кадруване и стандартните комуникационни шаблони? И не на последно място, могат ли политиците да говорят за истинските грижи и проблеми на хората, за толкова важното ни ежедневие, без да се ограничават до безперспективни слогани, като „Да спрем корупцията“ и „Да привлечем инвестиции“?

Ако този процес продължи в София и прелее и извън границите на столицата – в градове като Пловдив, Русе, Варна, навсякъде всъщност, – тогава може би най-после ще спрем да говорим за политическа криза, за умора, безразличие и за края на либералната демокрация. Този процес е ключов за ангажиране на обществото с изборния процес и той трябва да върне партиите обратно долу, при хората. Тогава избирателите ще започнат да гласуват. А градовете ни евентуално ще станат за хората.

Културното наследство е отделен фронт на градски активизъм, за който може много да се пише. Там се сблъскват корупция и гражданско възмущение, тестват се социални разслоения и културни противоречия. Битките са ожесточени – независимо къде и независимо за какво: горящи тютюневи складове, паметници, небостъргачи и исторически центрове, съборени сгради. Темата е гореща глобално, а за опазване и гражданска мобилизация трябва да се говори постоянно. Именно тази тема ще бъде разгледана на предстоящата лекция GEGEN DIE WAND (Срещу стената). Градски активизъм и културно наследство на 22 май 2023 г. от 19:00 часа в залата на Гьоте-институт, където ще сравним ситуацията в три държави – България, Германия и Турция.

Заглавно изображение: Снимки от протеста срещу застрояването на небостъргачи на историческия квартал „Савамала“ в Белград, организиран от независимата организация Ne da(vi)mo Beograd, юни 2016 г. © Анета Василева

Патриотична или националистична е българската диаспора?

Post Syndicated from Яна Хашъмова original https://www.toest.bg/patriotichna-ili-natsionalistichna-e-bulgarskata-diaspora/

Патриотична или националистична е българската диаспора?

Поредните български парламентарни избори и разностранният вот на българите в чужбина ме накараха отново да се замисля за учудващите политически предпочитания на сънародниците ми. Така се случи, че през последните две години пусках гласа си в три държави – САЩ, България и Испания. Вече пребивавам по-дълго в САЩ, отколкото съм живяла в България, но бъдещето ѝ продължава да ме вълнува. 33 години образование и работа в САЩ не заличиха акцента ми и почти всяка седмица в магазин или офис ми задават въпроса „Вие откъде сте?“, с което непрекъснато ми напомнят за националния ми произход. Иска ми се да запитам обратно: „А има ли значение?“ Като чуят отговора, виждам България като бяло петно на картата, отразено в очите им, но въпреки това значение има.

През тези години съм срещала всякакви сънародници, доста наподобяващи категориите, описани от Марина Лякова в статията ѝ „Електоралната енигма – защо българите в чужбина гласуват за „Възраждане“. Разликата между някои българи в Западна Европа и някои групи български емигранти в САЩ е тази, че обикновено в Съединените щати сънародниците ни пристигат с помощта на лотарията за зелени карти. Те са без особено образование или ако са били квалифицирани в България, в Щатите трудно намират работа по специалността. Това поражда редица предизвикателства и недоволства.

Българските неделни училища в чужбина

Въпреки че се бях откъснала от българската диаспора за дълъг период, покрай желанието ми моят син да подобри българския си и да придобие знания за историята и културата на нашата страна го записах в българско неделно училище. Изненада ме фактът, че нашето Министерство на образованието и науката издава специално написани учебници за неделните училища в чужбина и даже ги подпомага финансово. Другият учудващ за мен аспект на това образование беше наличието на силни патриотични, да не кажа националистически позиции, представени не толкова в учебниците, колкото лансирани от учителите.

По време на една родителска среща в американското училище на детето ми неговият учител ми разказа, че синът ми го е поправил, щом го чул да казва, че кирилицата е руска азбука. Коригирал го е с думите: „Руснаците са я откраднали от нас.“ Че кирилицата не е руска, това е правилно, но „открадването“ предполага, че азбуката ни принадлежи, което е и един от митовете на нашата национална идентичност.

Личното ми желание за ограмотяване на сина ми дойде повече от убеждението, че той ще има много когнитивни ползи от двуезичието си и от познанието на друга култура, а не толкова от амбиция да събудя патриотични чувства. Не отричам ползите от патриотично възпитание, но когато то преминава в национализъм, виждам повече проблеми. И това ме накара да проведа едно изследване сред български училища в чужбина.

Какво учат българските ученици в чужбина и защо?

Срещнах се и разговарях с директори и учители в САЩ, Англия, Нидерландия и Испания. Трябва да отбележа, че повечето учители в тези училища имат деца, които се обучават там, и в този смисъл учителите са и родители. На базата на 21 разговора и анализ на учебни материали моите изследвания показват следните резултати.

Първо, учители (и родители) приоритизират възпитанието в патриотична гордост и национално самосъзнание (и самоусещане), често базирано на националистични митове от нашата история вместо на факти. Когнитивното развитие на учениците не е цел на тези занятия. В отговорите присъстваха изрази като: „Запазил ни е като нация през хилядолетното ни съществуване“ или „Той е голяма сила и мощ, идваща от дедите ни и от корените“ (за езика ни), или пък „Ние не говорим за османско владичество, а за турско робство и наричаме нещата такива, каквито са“.

Второ, 18 от 21 интервюирани държат на българското образование на децата си, защото вярват или се надяват, че децата ще се завърнат в България. Няма да се впускам в подробности за „схизмите“ сред училищата, които открих, и как финансирането на тези занимания е довело в някои случаи до „крадене“ на списъци и създаването на две училища в един град с цел да се присвоят държавни средствата. В други случаи причини за разделянето се оказват националистическата идеология или по-засиленото религиозно обучение.

Политика и идентичност

Оказва се, че сред някаква част от българската диаспора пребиваването в чужбина или е повишило чувството за национална и религиозна принадлежност, или поне не го е потушило. Очевидно резултатите загатват за дисонанс в няколко насоки. Предлагам някои интерпретации, които могат да обяснят този дисонанс, пък и, на пръв поглед, учудващия вот на българите в чужбина.

Изследвайки различни аспекти на миграцията – от празнотата, създадена от загубата на роднини и приятели, през трудността на интегрирането в нова общност и култура, до възникването на много проблеми около развитието на нова културна идентичност, – Леон и Ребека Гринберг сравняват процеса на миграция с траур поради изгубените части от индивидуалната идентичност и трудната работа по възстановяване на загубите.

Резултатите от моето изследване в по-малка или по-голяма степен разкриват травмата и предизвикателствата на миграцията, както и чувствата, свързани с траура, носталгията и идеализирането на родината, тревогите, причинени от неспособността на емигрантите да намерят мястото си в новите общества. Изборът на учители и родители да приоритизират патриотичното образование и националната идентичност може да се обясни, от една страна, с идеaлизиране на родината, а от друга – с тревогите от неспособността да се постигнат задоволителни социални и икономически успехи в нова културна среда.

Страхът от другия, който в очите на българите застрашава или пречи на мястото им в новото общество, е съществена емоция, мотивираща поведението на много наши сънародници, живеещи в чужбина. Националната гордост, често преливаща в национализъм и породена от носталгия и страх, се проектира в образованието на децата им или пък в политически избор.

Лякова твърди, че българите в Западна Европа, гласуващи за „Възраждане“, режат клона, на който стоят. Това без съмнение е така, но те гласуват по този начин и от страх: в българските парламентарни избори – за „Възраждане“, а в президентските в САЩ – за Тръмп. В САЩ „Възраждане“ не е първа политическа сила, но гласовете ѝ са се увеличили в сравнение с предишните избори. „Възраждане“ според Костадинов иска да направи България отново велика – както Тръмп правеше в САЩ (като междувременно няма имигранти, бежанци и „господари“). Подобна политика си играе със страховете на маргинализирано население, което не успява да се пребори с различни икономически и социални предизвикателства и си намира лесно обяснение за това: вината е другаде и в другия.

Както българите в Испания и Италия, където „Възраждане“ събраха много гласове, така и тези в САЩ, които подкрепиха същата партия, се страхуват и ненавиждат други имигранти, обикновено от Африка, Близкия изток или Латинска Америка. Чувството за превъзходство над другите раси владее здраво някои наши сънародници и се проектира в образованието на децата им в чужбина.

Съмнявам се дали знаят, че в началото на ХХ век имигранти от Балканите (гърци и хървати) са наричани „полунегри“ от някои американци, както подробно обяснява Миглена Тодорова в статията си Imagining “In-between” Peoples across the Atlantic. А Хестър Дженкинс, професор в Американския девически колеж в Константинопол, в статия от 1915 г. за National Geographic описва български студентки като момичета с ориенталски черти, но по-малко ориенталски (least oriental) в сравнение с други от Близкия изток. Тези подробности противоречат на националното самосъзнание за превъзходство над други етноси и раси и очевидно убягват и на Костадинов, и на наши сънародници, които поддържат партията му.

Ще завърша с мечтата на Костадинов да направи в България това, което Тръмп правеше в САЩ. Тръмп не успя да постигне много от целите си благодарение на все още здравата демократична система. А тя, демокрацията, в България съвсем не е толкова здрава и това ме води до тъжни заключения. Дано прословутият здрав разум на българите надделее.

По изборите в Ихтиман

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/po-izborite-v-ihtiman/

По изборите в Ихтиман

Последните предсрочни парламентарни избори отразяват хроничната апатия на българските избиратели, породена от усещането за безизходица, повторяемостта на политическите послания и неспособността на партиите да убедят широките обществени кръгове в смисъла от гласуването. За политическите играчи, разчитащи на твърдите си електорални ядра, общественото безразличие е предимство, което активно или мълчаливо подхранват, за да осигурят политическото си дълголетие. От апатията се възползват и онези, които купуват и контролират гласове – явление, особено характерно за малките населени места с висока безработица, нисък стандарт на живот, лошо образование и изградени зависимости от феодален тип.

И на тези избори станахме свидетели на разнородни нарушения. Четвъртото ми участие като независим наблюдател (второ в град Ихтиман) затвърди тези впечатления. Представлявах наскоро създадената платформа Обединение за честни избори (ОЧИ) в една от трите рискови секции в ромския квартал (№262000030). Тук надмощието на ГЕРБ и ДПС е осезаемо, а двете формации си оспорват политическото водачество. Двама са и местните тартори, които контролират обществените нагласи – Борис Аргиров (по-известен като Бони или Цар Бони, общински съветник от ДПС) и Рашко Стоянов (представител на ГЕРБ).

Работим в екип от двама души, за да извършим т.нар. тотално наблюдение – непрекъснат надзор над секцията в присъствието на поне един наблюдател до издаване на официалните протоколи от гласуването. Секционната избирателна комисия се състои от девет представители – председател, зам.-председател, секретар и шестима членове. Гласувалите в края на деня са 428 души от 999 (плюс 8 под черта) по избирателен списък. ДПС печели в секцията с 251 гласа срещу 123 за ГЕРБ, а останалите формации получават незначителна подкрепа. Невалидните бюлетини са цели 23, а бройката е изкуствено занижена заради немалкото компромиси при преброяването. Избирателната активност е малко по-висока спрямо изборите на 2 октомври, когато са гласували 330 души (при 1 недействителна бюлетина).

Всички членове на СИК са местни граждани, с изключение на Теодора Върбанова от квотата на „Демократична България“. Тя споделя, че Общината в Ихтиман е поканила председателите на секционните комисии в сградата на общинската администрация на 1 април, за да получат изборните книжа и материали. Условието е било да присъстват не повече от трима членове на СИК – председател, зам.-председател и секретар. При желание или липса на някого измежду изброените е можело да присъства и друг член на комисията.

Въпреки увещанията, че присъствието ѝ не е задължително, Теодора отива на уреченото място, за да предотврати потенциалния сценарий, известен като „индианска нишка“. Това е механизъм за контрол на вота, при който една бюлетина се откъсва от кочана и се попълва предварително. В изборния ден избирателят, на когото е връчена, пуска в урната попълнената бюлетина и изнася празната, която получава от комисията. Впоследствие я предава на друг гласоподавател, който отново я попълва предварително, а цикълът се повтаря. Така контролираният вот се отчита лесно и незабелязано. Усилията си Теодора не пести  и по време на изборния ден, в който отговаря за поставянето на печатите и следи изкъсо за нарушения.

Хронология на нередностите

Веднага след пристигането си насочваме внимание към състоянието и неадекватното разположение на ключови елементи от изборната секция. Както в цялата страна, и тук т.нар. паравани за гласуване представляват набързо сковани тъмни стаички. Причините за това са липсата на универсална спецификация за размера на параваните и решението на ЦИК да прехвърли отговорността за тяхното набавяне и поставяне на общините.

По изборите в Ихтиман
Снимка: Миролюба Бенатова

Целта на параваните е да запазят тайната на вота, но в същото време да осигурят видимост по начин, който възпира гласоподавателите (по подобие на гласуването с машина) от предприемане на нерегламентирани действия, като заснемане на вота и внасяне на предварително попълнени бюлетини. Затворените от всички страни тъмни стаички практически обезсмислят идеята за такъв тип прозрачност и са в разрез със закона.

Бедите обаче не свършват дотук. Членовете на комисията нямат възможност да изпълняват част от задълженията си по закон – например да спазват отстояние от поне три метра от машината за гласуване, защото няма достатъчно пространство в помещението (малка класна стая). Разбираме, че РИК е била предварително уведомена за подредбата в секцията, но едва по средата на изборния ден тя излиза с решение, според което нередности няма.

По изборите в Ихтиман

Междувременно от седящите места, предназначени за наблюдатели и застъпници, се открива ъгъл с видимост към една от двете тъмни стаички в помещението. Както се вижда на снимката, ъгълът е напълно достатъчен за гласоподавателя да покаже за кого е гласувал, без да бъде забелязан от член на СИК. С постоянното си присъствие на практика блокираме възможността за подобно отчитане на вота.

То обаче се извършва по друга схема. На няколко пъти изразяваме съмнения за манипулации след бъркане в джобове или пазва по време на гласуване, нетипично забавяне или шумолене в тъмната стаичка. Въпреки лошата видимост хващаме „на местопрестъплението“ няколко души, които заснемат вота си с включен звук на камерата. Незабавно уведомяваме СИК и бюлетините на прегрешилите биват обявени за невалидни. Идентични сигнали подават наблюдателите ни и в другите две секции. Следва да отбележим, че заснемането и отчитането на вота са едни от най-явните индикации за извършени манипулации.

Наблюдателите ни от съседната секция алармират за друг вид нарушение – гласуване със счупена, повредена или изтекла лична карта, което затруднява установяването на самоличността на избирателя. След множество сигнали до РИК и намесата на МВР тази практика е преустановена. Други примери за нарушения включват разговори на език, различен от български, подсказване между гласоподаватели за кого да гласуват, и отговаряне на телефонно обаждане по време на гласуване.

Агитационната дейност в изборния ден се извършва предимно извън територията на съответното училище. Наблюдават се съмнителни струпвания на групички от по няколко души в близките до училището улици, а някои хора (вероятно следящи кой е гласувал) остават около училището през целия ден. Вижда се и как влиятелни фигури в махалата или техни приближени водят гласоподаватели към секциите.

Броене

Броенето на гласовете е традиционно най-обтегнатият момент в изборния ден. Напрежението в нашата секция е породено от присъствието на Бони, на когото беше забранено да влиза в секциите поради липса на валиден документ. Все пак той намира начин да присъства на броенето като представител на ДПС, легитимирайки се с издадена междувременно акредитация.

Проблемите с невалидните бюлетини изплуват, а към това се добавя и грубият натиск на Бони върху СИК. Кулминацията настъпва в момента, когато представителят на ДПС заплашва председателката на комисията (пак от квотата на ДПС), че ще закрие училището, в което самата тя преподава.

Аз ще направя това училище да го закрият, да знаеш. Ще съжалявате за това, което го правите.

Това са точните думи на Аргиров, заснети от камерата за видеонаблюдение (виж тук, 23:40 – 24:00). Повод за ескалацията е решението на комисията да обяви бюлетина с плътно задраскано квадратче за невалидна (целият казус започва от 22:00). Всичко това се случва пред камерата (която не излъчва на живо) и в присъствието на независими наблюдатели, включително журналистката Миролюба Бенатова, с която наблюдаваме изборния процес през целия ден. Въпреки последвалите призиви на Теодора Върбанова към охраната и наши сигнали до РИК, Бони остава в помещението. След обаждане от РИК следва единствено устна забележка.

Бони продължава да прекъсва работата на СИК и шумно оспорва всяко нейно решение, с което комисията отхвърля дадена бюлетина като недействителна. За действителна е приета бюлетина, върху която е гласувано с кръг вместо с установените по образец знаци V или X. По правилник такава бюлетина е безспорно невалидна. След натиска на Бони обаче комисията подлага казуса на гласуване и приема бюлетината за действителна с аргумента, че гласоподавателят ясно е посочил коя партия подкрепя (виж тук, 48:25). Впоследствие комисията приема за действителни още две неправилно маркирани бюлетин (съответно с квадрат и две малки кръстчета, виж 59:30 и 1:05:30) под предлог, че трябва да бъдат приети, щом веднъж вече е направен компромис. Против и в трите случая гласува единствено Теодора Върбанова.

Много по-спокойно преминава броенето на бюлетините от машинното гласуване поради простата причина, че машината премахва възможността за недействителен вот. Това улеснява комисията, защото не създава спорни казуси, а самото броене изисква много по-малки усилия заради компактния формат на разписката и лесното отчитане на вота.

За хартиите и машините

Приетите от предишния парламент промени в Изборния кодекс са в полза само на онези, които контролират вота. Според повечето членове на секционната комисия машинният вот е много по-ползотворен за изборния процес, докато хартиеният създава хаос и усложнява неимоверно работата им. Показателно е единодушието и на представителите на ГЕРБ и ДПС, и на тези на „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и „Възраждане“.

На основата на наблюдението бих откроил следните недостатъци на хартиения вот: улеснява изброените по-горе изборни нарушения; води до висок брой невалидни бюлетини; създава напрежение между членовете на комисията и избирателите, както и раздори в самата комисия (особено при броенето на бюлетините); води до огромен брой сгрешени протоколи (най-вече заради сложността им), което подкопава общественото доверие в изборния процес. Освен това хартиеният вот засилва влиянието на местните тартори и създава условия за натиск върху секционните комисии при броене.

Най-големият риск в действащото законодателство е свързан с отказа на все повече кадърни и честни хора с опит в изборния процес да участват в секционните комисии занапред. А тъкмо това са хората с най-много правомощия, на чиито плещи лежи и най-тежката отговорност за осигуряване на честността на вота. Част от членовете на СИК в Ихтиман изразиха нежелание да участват под същата форма в бъдещи избори заради бремето на смесеното гласуване.

Значението на гражданското наблюдение

Рисковите секции обикновено се намират в малки населени места или в отделни квартали, където влиянието на фигури като Бони и Рашко върху изборния процес е осезаемо. Тези лица познават лично членовете на СИК и натоварената да бди за изборни нарушения местна полиция. Това създава предпоставки за прилагане на добре познати незаконни практики. В секции с висок риск от купен и контролиран вот присъствието на независими наблюдатели е ключово за възпирането на манипулациите, дисциплинирането на секционните комисии и гарантирането на по-добро взаимодействие между всички отговорни институции в името на прозрачни избори.

Гражданското наблюдение е част от нов подход, необходим за подобряване на изборната среда и ограничаване на незаконните практики. Работата на наблюдателите се фокусира изцяло върху изборния ден. Тя зависи пряко от действията на МВР и прокуратурата за задушаване на контролирания и купения вот в зародиш още преди изборите. Усилията на гражданите и държавата обаче трябва да бъдат подплатени с мерки срещу структурните причини, които подтикват определени групи от населението да гласуват не по съвест, а по принуда или с корист. Такива са екстремната бедност, феодалните зависимости, лошото образование и липсата на гражданско самосъзнание – все проблеми, които заслужават много по-голямо политическо внимание. Човек би се зачудил дали съвсем нарочно не го получават.

Ексклузивни свидетелства пред „Биволъ“: Изборни протоколи с бюлетини са брутално фалшифицирани

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/prokolite-sa-brutalno-nadpisani.html

вторник 18 април 2023


За изключително скандални манипулации, фалшифицирани протоколи, незаконна агитация и купен вот сигнализираха източници на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“. Нарушенията засега могат да бъдат открити от секционни комисии в София,…

Анализ на изборните проблеми

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4045

Тези дни се появяват множество публикации с проблемни изборни протоколи и грешни сумирания. На официалната пресконференция на Продължаваме промяната – Демократична България позицията ни беше, че проблеми има и те трябва да бъдат посочени и решени, и макар че тяхното натрупване едва ли би променило крайния резултат, всеки глас има значение. Подкрепям тази теза и нейнто спокойно артикулиране, като ще опитам да обясня детайлите и какво точно виждаме.

Първо, усещането за нечестност е разбираемо. Имаше много секции с проблеми с машините, заради това, че ЦИК не осигури тестове с реалната хартия и реалните ролки и те, оказа се, не работят добре с машините. Има секции с фрапантни грешки, има секции с поправяни протоколи, има лошо организиран процес в СИК, както се видя на камерите. Доста секции не излъчваха наживо, протоколите на РИК и дори финалния има несъответствия при сумирането, имаше и много сигнали за купуване на гласове. Тези проблеми произтичат от пропуски в Изборния кодекс и грешки на изборната администрация. И за почти всеки от тези проблеми сме предупреждавали. Но да ги разгледаме един по един:

  • разминавания между машинните данни и протоколите на СИК (т.е. човешкото броене). В много случаи (1/5 от секциите) имаше такива разминавания. Това беше очаквано и го казвахме много пъти – машината е по-добра от хората в това да брои и да смята. В крайна сметка, обаче, разликите са пренебрежимо малки. ППДБ имаме отчетени с 1458 гласа по-малко от секционните комисии спрямо машините. Да, не е редно да има такива грешки, защото всеки глас е важен и ние затова се борихме да останат машинните данни за такъв тип проверка, и настоявахме пред ЦИК тя да се случи в РИК, за да може да се отстраняват. Но именно заради тези усилия, злонамерени системни манипулации по-скоро няма – това са очаквани грешки при броенето, каквито винаги е имало. Между другото, ГЕРБ също са надолу с 894 гласа от тези грешки. Отговорността за тези разминавания е на мнозинството на ГЕРБ, ДПС и БСП и на ЦИК, които отказаха машината да вади протокол.
  • сериозни разминавания в някои секции – да, има такива секции, в които има разлика 10-20-40-80 гласа в ущърб на ППДБ. Тези секции са малко на брой (аз при предварително сваляне на данните открих 13 такива). От това, което изглеждах на видеозаписите (не съм изгледал всички), са заради хаотична работа в секционната комисия, а не злонамерени. Но трябва да предотвратявяме такива грешки, за да не бъдат скрити вбъдеще зад тях злонамерени действия.
  • проблеми с контролите – многото грешки в протоколите поставят под съмнение наличието на контроли. Реално, обаче, контроли има и те са сработили. Просто районните комисии приемат протоколите „в червено“ (т.е. с яснота, че има грешки по тях) и ги предават на ЦИК така. След това ЦИК анализира всички тези несъответствия. Поправя грешките там, където може (чл. 301), и описва всичко в доклад, който вече е публичен. В крайна сметка от тези неизлезли контроли разминаванията са незначителни в крайния резултат, но отново показват, че натрупването на проблеми от Изборния кодекс води до повече грешки.
  • грешно събиране на данни в протоколите на РИК и финалния на ЦИК – когато отворите протокол на РИК, особено в 24-ти МИР, бие на очи, че хартия+машина не е равно на „Общо“. Това изглежда неадекватно, и е, защото ЦИК е приело, че колоната „общо“ също е първична данна, както другите две колони. И когато в СИК не съберат две числа правилно, това се пренася с натрупване в районния протокол. Това можеше да бъде коригирано в РИК, но нито ЦИК, нито РИК са взели такива решения за няколко секции и накрая изглежда, че изборните органи не могат да съберат две числа. Реално и там разминаванията са малки (-109 гласа за ГЕРБ, -173 за ППДБ), но отново проблемът е резултат и от Изборния кодекс, и от действията на ЦИК. И заради липсата на ясно обяснение, създава сериозно недоверие. Любопитното е, че след повторната проверка такива грешки има само в няколко секции. Тази, която допринася за почти цялото разминаване в сумите е секция 244606040 в София, където са писали резултата в полето за „хартия“, и са оставили „машина“ и „общо“ празни. И нито РИК, нито ЦИК са коригирали тази очевидна грешка. Една секция не променя изборите, но заради нея се създава усещане за манипулации.
  • проблеми с машинното гласуване – на много места ролките и хартията бяха неподходящи, а тъй като не бяха тествани предварително, изборната администрация разбра това в изборния ден. Ще цитирам член на ЦИК (от квотата на БСП), който в средата на март казва следното. ЕМИЛ ВОЙНОВ: „Уважаеми колеги, аз считам, че ако специализираната хартия с утвърдените защити не бъде удостоверена от органите, които са оторизирани от Изборния кодекс да извършат удостоверяване, и се появи някакъв проблем с хартията в изборния ден, то може машинното гласуване да се компрометира и Централната избирателна комисия да носи отговорност в такъв случай, че не е взела всички мерки да бъде удостоверена тази хартия.“. Тези проблеми можеха да се решат, ако ЦИК беше изпълнило в пълнота параграф 55 от Изборния кодекс (предложен от нас) за провеждане на експерименти с реалната хартия. Но нетният резултат и от тях е няколко двойни гласувания, докато излезе разписка, което пък допринася за по-големия брой разминавания в протоколите, обяснено по-горе
  • без видеоизлъчване в 2639 секции, както и липса на видеоизлъчване в някои от определените като „рискови“ секции. Тук има два аспекта – първият е, че телекомите нямат добро покритие навсякъде (именно затова в плана за възстановяване има проект за високоскоростна свързаност в отдалечени райони). Това беше известно, очаквано и макар да нямаше информация за точната бройка секции, очакванията бяха за между 2 и 3 хиляди. Това не значи, че телефоните не са били включени и че няма запис – записите очаквам да бъдат качени съвсем скоро. Малко по-високият процент рискови секции без излъчване (26.9% спрямо 22.7 от всички, изчислено на база на качените видеа) също е обясним отчасти с покритието. Тъй като тези често са по-отдалечени места, е очаквано при тях липсата на излъчване да е по-масова. Това се потвърждава и от по-високия процент секции с лошо качество на излъчването в рисковите секции, което също може да се извлече от сайта evideo.bg. Трябва да имаме предвид, че секция се определя като рискова по много критерии, но основните са свързани с различни гласувания на големи групи избиратели на различни избори – иначе казано на едните избори са купени гласовете за една партия, на другите за друга, а на трети МВР си е свършило работата и не са излезли да гласуват. Това няма да се види на камерите. То се случва преди изборния ден и в самия изборен ден. Камерите бяха добър превантивен инструмент – когато знаеш, че нещо снима и записва, не си склонен да правиш фрапантни нарушения. В тези секции, между другото, членовете на СИК не знаят дали има излъчване или не. Има и секции с невключени телефони, като предстои да видим кои са те, но предвид горната статистика, не очаквам да има значително изкривяване.
  • липса на паравани – вместо тях се ползваха старите тъмни стаички, което позволява снимане за доказване на купен и контролиран вот. Тук доброто законодателно намерение се срещна с невъзможността на изборна администрация, местна администрация и централна администрация да изпълнят закона. ЦИК не каза какво точно значи параван, а общините и правителството на закупиха такива. Ако има нарушение, което смятам за сериозно, това е именно липсата на паравани. Но можем да го отдадем отчасти и на кратките срокове заради предсрочността на изборите. На следващи избори се надявам ЦИК, Министерски съвет и общините да поправят пропуска с параваните.
  • купуване на гласове – това е най-сериозният проблем на българските избори, не само на тези. От всичко изброено, то има най-значителен ефект върху крайния резултат. То обаче не е в компетенциите на ЦИК и не е пряка част от изборния процес (като изключим горната точка). Купуването на гласове е функция на много други проблеми в обществото, вкл. на нереформираната прокуратура и неспособността на МВР да противодейства достатъчно ефективно. Осъдени за купуване на гласове сигурно ще има, но те не купуват за себе си, а за някоя партия, и това става с нейното или одобрение, или затваряне на очи. Има необясними преференциални резултати из страната, които допринасят за усещането за нечестност. Трябва най-после купуването на гласове да спре и партии, които имат претенции да представляват големи групи избиратели, да се откажат от тези престъпни практики.
  • протокол на флашка с електронен подпис в бъдещето – Бърд са открили една секция, в която електронният подпис на машинния протокол е с дата в бъдещето. Това е интересно наблюдение и повдига въпроси, на които опитах да дам отговор вчера във Фейсбук. Накратко – това е само една секция, в която няма разминавания с данните на СИК, и грешката най-вероятно е при настройването на машините в складовете. ИО не може да копира ключове от картите, но както много пъти сме предлагали, трябва публичните ключове на всички карти да се публикуват преди изборния ден

Всичко това дава усещане за нещо нередно, за нещо манипулирано, за нещо нечестно. Но все пак изглежда, че няма основания да смятаме, че поправянето на грешките ще промени резултата. Няма основания, обаче, и да ги игнорираме, и ще предприемем действия в тази посока в парламента.

На тези избори няма сериозни разминавания между протоколите от СИК и данните на флашките. Разминаванията са далеч от гласовете за дори един мандат (който изисква малко под 10 хил. гласа). Грешките в протоколите на СИК, РИК и ЦИК след повторните проверки също са сумарно около 1000 гласа за всички. Но грешки, които не променят резултата на парламентарни избори, могат да променят всичко на предстоящите местни избори, при които няколко десетки гласа могат да променят кмета на дадена община или баланса в общинския ѝ съвет. И това е още една причина да направим така, че да не се случват.

Купуването на гласове не изглежда да има значителен ръст, но не е и намаляло. Затова съм подготвил въпрос към МВР, с който да получим по-добра представа за действията им.

Между другото, добре че спасихме данните от флашката в Изборния кодекс, за да можем да сме сигурни за мащаба на грешките и да можем да го проверяваме в реално време, още докато излизат резултатите и да подаваме разминаванията на ЦИК за проверка, както и направихме. Иначе няколко такива протокола щяха да имат още по-силен публичен ефект и да подкопаят още повече доверието в крайния резултат.

Това, че многото грешки и несъвършенствата в процеса не водят до сериозни изкривявания на тези избори е добре, но не трябва да ни успокоява – всеки глас е важен и трябва да бъде отчетен правилно. Особено на местни избори. Не ни успокоява и това, че при приемането на кодекса посочихме риска за много от тези проблеми. Нужно е, при наличие на парламентарно време, спокойно да решим какъв Изборен кодекс искаме. Не „на коляно“, не със сила, не с лудитски пориви за борба с технологиите и не със среднощни заседания. Този изборен кодекс не е добър, създава условия за всички тези грешки и за недоверие в изборния процеса. Нашата работа е да ги посочваме и решаваме без рушим и малкото останало доверие.

Материалът Анализ на изборните проблеми е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Заровете за правителство още се търкалят

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zarovete-za-pravitelstvo-oshte-se-turkaliyat/

Заровете за правителство още се търкалят

Има ли правителство на хоризонта и победителят на изборите ГЕРБ ли ще зададе формулата? Отказът на втората политическа сила „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ да управлява в съюз с ГЕРБ увеличи шансовете за нови избори през лятото.

Лидерът Бойко Борисов настоя първо да се постигне съгласие за управление, а после да се обсъждат приоритети. Обратно на логичния ход първо да се изгради широка платформа за съществените задачи за разрешаване и на тази база да се търси подкрепа. В нова роля – на лидер с разум и благост в гласа, и с нова профилна снимка, на която е усмихнат многозначително, Борисов като Вазовия чорбаджи Марко сбира политиците, за да направят най-доброто за България – редовно правителство. Даже покани и президента, защото управлявал особено дълго, и в известна степен унижи парламентаризма, побългарявайки го.

В 49-тия парламент Бойко Борисов ще е депутат и този път лично ще води преговорите, но премиер едва ли ще е.

Обръщам се към лидерите на партиите: по време на кампания се чертаят разделителни линии, защото иначе всички ще са еднакви, но след изборите в демократичния свят, ако на някоя партия не ѝ стигат 121 гласа, се правят коалиции. Без редовно правителство бюджетът няма да бъде подкрепен от нас,

каза Борисов на първата си пресконференция след изборите.

В капана на Бойко Борисов

Така водачът на ГЕРБ не остави много полезни ходове на лидерите на втората политическа сила ПП–ДБ, изостанала с около 2% от ГЕРБ–СДС. Влязат ли в съюз с ГЕРБ, ще загубят още от избирателите си на местните избори, не влязат ли – губят шансове за мобилизация на избиратели от периферията, извън ядрата си (доколкото ПП например има такива). ПП–ДБ твърде дълго мълчаха след изборите, проговаряйки едва на петия ден – ако не броим порива на „Продължаваме промяната“ да споделят предварително позицията си, че няма да се коалират с ГЕРБ. Общото решение на коалицията, съобщено в петък, го подпечата.

„Оценяваме и си даваме сметка, че голяма част от българските граждани, около 80%, искат да се прекрати политическата криза, да бъде създадено редовно правителството, защото пред държавата има много предизвикателства. Ние сме солидарни с тях, но решението на нашето национално ръководство е, че не можем да подкрепим правителство, кадрувано от Бойко Борисов“, заяви съпредседателят на ДБ и лидер на ДСБ Атанас Атанасов.

Другият съпредседател на ДБ – Христо Иванов, потвърди общата позиция на коалицията и заяви, че „оттук нататък следва изпълнението на най-важното обещание – да бъде възстановена парламентарната република и парламентарното управление в България, и то по начин, който може да реализира приоритетите ни на практика, не на думи“.

По политики обаче ще работят с всички политически партии, както обясни съпредседателят на ПП Кирил Петков – а това значи и с ГЕРБ. „Ако с първия мандат ГЕРБ не успее да формира правителство, ние ще поемем отговорността и ще предложим с втория мандат правителство от нашата коалиция“, каза Петков. Водената от Бойко Борисов партия едва ли би го подкрепила – освен ако не иска да му издърпа килима под краката в определен момент.

За политики може, за коалиция – не

„Коалиция няма да има, което не значи, че няма да има правителство“, заяви по БНР тази седмица евродепутатът Радан Кънев (ДСБ/ЕНП). „Вариант за управляваща коалиция не виждам. Не означава обаче, че няма формула за съставяне на редовен кабинет. Има формули за съставяне на правителство, които не са политическа коалиция“, обясни Кънев. Има. Което оставя вратичката пред ПП–ДБ да обявят частична подкрепа за политики – еврозоната, Шенген, военна подкрепа за Украйна – и за приоритети: приемане на закона за държавния бюджет за 2023 г., на законите, които са необходими, за да получи България втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост (с които непростимо изостана), на програмите за модернизация на армията, за службите и др.

ПП–ДБ смята да постави и въпроса за съдебната реформа и съдбата на главния прокурор Иван Гешев. По-рано Борисов беше казал, че още в първите дни на новия парламент ще настоява за приемането на „закона на Крум Зарков (служебния правосъден министър – б.а.) за корупцията“ и за механизма за разследване на главния прокурор – „Ще приемем този закон, даже и да е противоконституционен, три пъти за пет дни ходих в Американското посолство“.

Така хем няма да участват в правителство на ГЕРБ, но и няма да отблъснат напълно тези избиратели, които смятат, че е необходимо да се положат усилия за редовно правителство, за да бъде спряно царуването на президента Радев. Коалицията избра да се вслуша в непримиримите за какъвто и да е съюз с ГЕРБ заради „ценностни различия“ (по Кирил Петков), като не допусна никакви въпроси на журналисти след изявленията на лидерите в петък.

Оттук нататък големият въпрос е дали Бойко Борисов може да направи правителство на малцинството с подкрепа на останалите политически сили и какво ще си гарантира в замяна. Той вече заяви публично, че кабинет с БСП и „Възраждане“ няма да прави, независимо че ги покани за разговори. ГЕРБ можеше да направи правителство с БСП и ДПС и в 48-мия парламент, но не пожела. В бъдещия 49-ти парламент ГЕРБ–СДС получава 69 мандата, 64 са за ПП–ДБ, 37 за „Възраждане“, 36 за ДПС. БСП ще има 23-ма депутати, а ИТН – 11. Тоест ГЕРБ–СДС заедно с ДПС и ИТН ще имат общо 116 гласа, които не са мнозинство от 121 народни представители, но може да осигурят добра подкрепа за евентуално правителство.

Ако няма правителство

Какво би станало, ако отново се отиде на избори? На първо място, закрепва се владичеството на президента в ситуация, усложнена в геостратегически план от войната в Украйна. Румен Радев, както е известно, не споделя позициите на ЕС и НАТО за военна помощ за Киев – от особено значение, когато украинската армия готви контраофанзива.

Още избиратели ще се разбягат като прелетни птици, като удара ще понесат основно ПП, които бездруго нямат устойчиви партийни структури. На изборите на 2 април коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ вече изгуби 73 000 гласа в сравнение с резултатите им от предходния вот, като спад се отбелязва и в България, и в чужбина.

България няма да успее да получи втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост – средства, предназначени за зелена и цифрова трансформация на икономиката, и отново ще е най-изоставащата.

На следващите избори проруската „Възраждане“, в чиито послания се откриват елементи от нацистката пропаганда, има потенциал да стане втора политическа сила. В подписката за референдум за запазване на лева (на практика срещу еврото) са събрани почти 600 000 подписа и ще бъдат внесени в Народното събрание.

Предстои политическите сили в парламента да направят своя избор и да поемат отговорността за него.